№ 312
гр. Пл, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430107269 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена от П. С. П., с ЕГН
********** от гр.Пл ул.**** №23, представляван от *** „Д. М.“ вписано в
регистър с Булстат ********, представлявано от адв.Д. М. срещу „******“
**** ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.***** район *****
ул.**** №29, представлявано от Н.п.. Ищецът твърди, че на 17.03.2023г. в
качеството си на заемополучател и „****“ **** в качеството му на заемодател
сключили Договор за потребителски заем № ****. Твърди, че в чл.3 от
Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението,
като съгласно посочената клауза размерът на заема е 750 лв. с краен срок за
погасяване 02.06.2023г. За предоставения кредит заемополучателят дължи
възнаградителна лихва в размер на 44,5% годишно, като в чл.3, т.5 от
Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 56,71%.
Съгласно чл.3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 11 седмични
вноски, дължими с падеж понеделник, от които 2 вноски по 6,49 лв. и 9
вноски по 86,98 лв. Твърди, че съгласно чл.5.1 от Договора страните са се
договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При
един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на
7 минимални работни заплати, а при двама — поне 4; поръчителите да не са
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;
поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в
1
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения;
поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на
получаваните трудови доходи. Ищецът твърди, че съгласно чл.11 ал.2 от
договора, при неизпълнение на условията по чл.5 дължи фиксирана неустойка
в размер на 227,20 лв. Сочи, че още със сключването на Договора му е
начислена неустойка в размер на 227,20 лв. Същата е включена в
погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната
вноска се изменя в размер на 93 лв., а общото задължение е в размер на 1023
лв. Ищецът навежда доводи, че към настоящия Договор следва да се
приложат разпоредбите на ЗПК, а уговорената в чл.11 от Договора неустойка
противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което
на основание чл.26 от ЗЗД е нищожна. Ищецът сочи, че с уговорената
неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР -
чл.19, ал.4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за
неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при
изчисляването па ГПР и така същият да остане под установената граница,
предвидена в закона. Твърди, че в същото време отговаря на всички критерии,
посочени в § 1, т.1 от ЗПК и представлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от
потребителя. Сочи, че се потвърждава и от самия погасителен план, oт който
е видно, че разходът за неустойка е включен и е дължим още с подписването
на договора и има единствено за цел увеличаване възнаграждението на
кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание
чл.21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Твърди, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна. Същата
противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите па
предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода, като нарушава основни
принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между
потребител и кредитор. Отделно от това твърди, че така уговорената
неустойка заобикаля закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД на
разпоредбата на чл.33 ЗПК, която предвижда при забава на потребител,
кредиторът да има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава. Така уговореното обезщетение е за неизпълнение на
акцесорно задължение от което няма произтекли вреди. Поради това тази
клауза се явява неравноправна на основание чл.143 ал.2 т.5 ЗПК.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
нищожна каузата на чл.11 ал.2 от договора за паричен заем и да осъди
ответника да му заплати сумата от 227,20 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит. Прави доказателствени
искания.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответното
дружество оспорва исковите претенции. Навежда доводи, че уговорената
неустойка не представлява нищожна клауза. Твърди, че ищецът е завел
2
множество дела, с еднакъв предмет по различни договори, което представлява
злоупотреба с право. Прави искане да бъдат обединени.
В съдебно заседание, ищецът не се явява и в писмена молба поддържа
исковата претенция. Прави искане за изменение на предявения иск, като
същият да се счита предявен за сумата от 86,51 лева вместо първоначално
посочената сума от 227,20 лева.
Ответникът представя писмени доказателства – Договор за кредит,
Искане за сключване на договор за кредит Декларация за лични данни и
Стандартен европейски формуляр.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
Не е спорно между страните, че на 17.03.2023г. ищецът подал искане до ответното
дружество за сключване на договор за кредит. На същата дата му е предоставен Стандартен
европейски формуляр и страните сключили договор за кредит. Видно от приложения по
делото Договор за потребителски кредит №****/ 17.03.2023г., ответникът в качеството на
кредитодател предоставил на ищеца сумата от 750 лева с уговорен лихвен процент 44,5% и
ГПР 56,71 %. В договора страните уговорили дата на първо плащане 24.03.2023г, като
общата сума за плащане възлизала в размер на 795,80 лева. Видно от чл.4 от договора,
същият служи като разписка за получаване на предоставената в заем сума. Видно от
договора, в чл.5 страните уговорили обезпечение на кредита с едно от посочените
обезпечения, а именно : Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход
следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Да
не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и е кредитора. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Страните са се споразумели, видно от чл.5 ал.2 от договора, че
кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок
до 3 дни от сключване на договора. В чл.11 от същия, страните договорили в
случай, че не предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 227,20 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за
установено от правна страна, че страните са били облигационни отношения
възникнали от сключения между тях договор за кредит. Основното
задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставената в
3
заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението.
По отношение на иска за прогласяване за нищожна клаузата на
чл.11 от Договор за кредит, съдът приема, че същата е нищожна и не е
породила правни последици, както с оглед разпоредбите на чл.143 и сл. ЗЗП,
така и с оглед разпоредбата на чл.26 ЗЗД.
Съгласно чл.24 ЗПК, За договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите. Разпоредбата на чл.11
от договора е неравноправна, тъй като противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП,
който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Санкцията, която следва неизпълнението , а
именно плащане на неустойка в размер на 227,20 лева при кредит от 750 лева
е неравноправна клауза, а безспорно в случая кредитополучателя има
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Касае се за неравноправна
клауза, която е част от договора, сключен при Общи условия, изготвени
предварително и върху които потребителят не е имал възможност да влияе.
Това е клауза, която не е индивидуално уговорена и която въпреки
изискванията за добросъвестност създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието
съдържание е предварително изготвено. С оглед изложеното, съдът приема,
че разпоредбата на чл.11 от Договора, сключен при Общи условия е
неравноправна клауза на основание чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП и на основание чл.146
ЗЗП е нищожна.
Така уговорената клауза за заплащане на неустойка е нищожна и на
основание чл.26 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави по следните
съображения : Тази уговорка в договора въвежда изключително кратък срок
за предоставяне на обезпечение и сложни условия, на които да отговаря
поръчителя, което не съответства на ниския размер на заетата сума. Съдът
счита, че ниския размер на заема очевидно не отговаря на тежките изисквания
за обезпечението му и въведените функции на неустойката. Целта на
неустойката е да служи за обезпечение, обезщетение и санкция при
неизпълнение на договорни задължения. Видно е, че уговорената неустойка е
в значително висок размер, като в същото време не гарантира възстановяване
на вреди от неизпълнение на това основно задължение, поради което съдът
приема, че с нея не се осъществява обезщетителната функция. В случая
неустойката е предвидена при неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение, т.е. тя би се дължала и в случай, че кредитополучателят
заплаща изцяло и в срок дължимите си вноски по кредита. В случай, че
кредитополучателят изплати изцяло и в срок дължимите вноски, но не
предостави обезпечение, то той би дължал неустойка без да е причинил вреди
на кредитодателя. Освен това кредитодателят има правомощия да изисква и
4
събира информация, с която да провери кредитоспособността на потребителя
и тези негови действия би трябвало да предхождат вземането на решение за
отпускане на кредита (чл.16 ЗПК). Едва след анализа на тази информация,
кредитодателят може да вземе решение дали да отпусне кредит.
Кредитодателят не е събрал такава информация и е прехвърлил последиците
от неизпълнението на това свое задължение на кредитополучателя. Отделно
от това житейски преценено, се явява невъзможно в тридневен срок да бъде
събрана изискваната за поръчителите информация, което нарушава принципа
на добросъвестност и равнопоставеност на страните. Всички тези аргументи
сочат, че така уговорената клауза противоречи на добрите нрави, което
безспорно я прави нищожна.
С оглед на така изложеното, съдът стига до извод, че разпоредбата
на чл.11 от Договор за потребителски кредит № ****/ 17.03.2023г. се явява
нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение, а това прави основателен предявения иск.
Отделно от това, съдът констатира, че в договора, страните са
уговорили ГПР в размер на 56,71 %, което е над допустимия съгласно чл.19
ал.4 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Разпоредбата на чл.19 ал.5 ЗПК гласи, че клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Предвид
определения ГПР над законоводопустимия размер, клаузата, която го
определя е нищожна.
По предявения иск по чл.55 ЗЗД, съдът приема същия за основателен
по следните съображения : Както се посочи по- горе, клаузата за заплащане
на неустойка в размер на 227,20 лева поради непредоставено в тридневния
срок обезпечение е недействителна, а нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. По делото съдът прие заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
ищецът е заплатил на преди падежа, на 23.03.2023г. сумата от 843 лева, с
която е погасена, неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение в
размер на 86,51 лева и лихва 6,49 лева и главница 750 лева. С извършеното
плащане е погасена изцяло дължимата сума, като размерът на неустойката е
86,51 лева вместо посочената в договора 227,20 лева, тъй като е изчислена
към датата на погасяване, а не към изтичане на договора.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.55 ЗЗД за сумата от 86,51 лева следва да бъде уважен до
размера, в който е предявен.
По разноските : Разноските на ищеца са в размер но 100 лева държавна
такса и 300 лева депозит за вещо лице. С оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лева.
5
На основание чл.38 ЗА, ищецът е направил искане за заплащане на 960
лева адв. възнаграждение по двата иска. Съдът счита, че същото следва да се
определи като се отчете реалната фактическа и правна сложност на делото, по
аналогия с разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, съгласно която съдът определя
възнаграждението на особения представител съобразно фактическата и
правна сложност на делото и при това положение може да определи
възнаграждение дори и под минималния размер за съответния вид работа
съгласно чл.36, ал.2 от ЗА.
Съдът приема, че двата иска – за прогласяване на нищожна клауза в
договора за кредит и връщане на платено без основание по същата клауза,
касаят един интерес. По обективно съединените искове, предявени в защита
на един интерес произтичащ от Договор за кредит, размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен въз основа на този интерес, който е
до 1000 лева. Съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения следва да се определи на 480,00 лева. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 вр. чл.5 от
Договор за потребителски кредит № ****/17.03.2023г. по искане № 9187768, с
която се начислява неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение
на кредита по чл.5 от Договора сключен между П. С. П., с ЕГН ********** от
гр.Пл и „****“ ****, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в
гр.*****, ул. **** №29, ет.7, представлявано от Н.п., на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД и чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА „****“ ****, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в гр.*****, ул. **** №29, ет.7, представлявано от Н.п. да заплати
на П. С. П., с ЕГН ********** от гр.Пл сумата от 86,51 лева, представляваща
платена без правно основание неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечение по Договор за потребителски кредит № ****/17.03.2023г., ведно
със законната лихва считано от 14.11.2023г. до изплащането ѝ.
ОСЪЖДА „****“ ****, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в гр.*****, ул.**** №29, ет.7, представлявано от Н.п., ДА
ЗАПЛАТИ на П. С. П., с ЕГН ********** от гр.Пл, разноски в размер на 400
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ****“ ****, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в гр.*****, ул.**** №29, ет.7, представлявано от Н.п. да заплати
на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ гр. *****, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ********, представлявано от Д. М. М., адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 480,00 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Плски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Пл: _______________________
7