Определение по дело №144/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на К. Н. Я. от г. К. против решение № 100/ 14.10.2009 г. по гр.д. № 624/ 2009 г. по описа на КРС, с което е осъден да заплати на ТД на НАП – К. сумата от 885.60 лв., представляваща изплатени две обезщетения по чл.222, ал. 1 от КТ в размер на 442. 80 лв. всяко едно от тях, на основание заповед № 313/ 31.07.2010 г. на Директора на ТД на НАП-К., за периода от 29.06.2006 г. до 29.07.2006 г., и прекратяване на трудово правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.04.2008 г., като получени на отпаднало основание и начална липса на основание, както и разноски по делото в размер на 150 лв. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. При начисляване на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ следвало работодателя да издаде изрична заповед, определяща периода на начисленото обезщетение и заповедта да е придружена с молба и декларация от правоимащото лице, каквито доказателства са представени при начисляване на обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ. А това обезщетение е за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор с правно основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Счита, че неправилно съдът е приел, че е получил второто обезщетение на основание чл.222, ал.1 от КТ, вместо такова п¯ чл.220, ал.1 от КТ, и е постановено възстановяването му, поради липса на основание. Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество, като отхвърли предявеният иск и присъди разноски по делото. В съдебно заседание поддържа жалбата със същите оплаквания и счита за незаконосъобразно връщането на пари, които му се полагат по закон.

Писмен отговор на въззивната жалба от ТД на НАП-К. не е постъпил.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От съдържанието на исковата молба се установява, че ТД на НАП-К. е изплатила на К. Н. Я. от гр. К. обезщетение в размер на 442.80 лв., на основание чл.222, ал.1 от КТ, съгласно заповед № 313/ 31.07.2006 г. на Директора на ТД на НАП-К., за периода от 29.06.2006 г. до 29.07.2006 г. Впоследствие обаче, в резултат на развило се производство с влязло в сила решение по атакуване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ответника бил възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, и е присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, за периода от 29.06.2006 г. до 31.10.2006 г. в размер на 1 813.37 лв. Счита, че обезщетението в размер на 442.80 лв., за периода от 29.06.2006 г. до 29.07.2006 г. не се дължи и следва да бъде възстановено от ответника. Не му се следва и обезщетение в размер на 442.80 лв., което е изплатено на ответника на основание чл.220, ал.1 от КТ, за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. С влязло в сила решение обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т, 1 и 2 от КТ за отмяна на заповед от 31.03.2008 г. били отхвърлени, като на ответника не се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие. При оформяне на трудовата книжка на ответника работодателя допуснал техническа грешка, като отразил предходното основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т. 2 от КТ и на това основание било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 442.80 лв. Счита, че изплатените обезщетения са без правно основание и следва ответника да бъде осъден ги заплати. Претендира разноски.

От представените по делото доказателства се установява, че с влязло в сила решение по гр.д. № 138/23.11.2006 г. на КРС уволнението на К. Н. Я. от гр. К. по чл.328, ал.1, т.2 от КТ е признато за незаконно, заповедта е отменена, възстановен е на работата, която е заемал преди уволнението и е присъдено обезщетение в размер на 1 813.37 лв. за времето през което е останал без работа, за периода от 29.06.2006 г. до 31.10.2006 г., което е изплатено с бюджетно платежно нареждане. По делото не се спори, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е предвидил обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника по чл.222, ал.1 от КТ, за периода от 29.06.2006 г. до 29.07.2006 г., и такова обезщетение е изплатено на ответника на 23.08.2006 г. с платежно бюджетно нареждане на „СиБанк” , клон – К.. Поради отказ на ответника да постъпи на предишната му работа със заповед № 22/ 08.04.2008 г. на Директора на ТД на НАП-К., трудовото правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 325, т. 2 от КТ. Със същата заповед работодателя е предвидил изплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен отпуск в размер на 36 дни. Вместо правилното отразяване в трудовата книжка на ответника на правното основание за прекратяване на трудовия договор, работодателя е вписал основание по чл.328, ал.1, т.2 от КТ и на това основание е изплатил обезщетение в размер на 442.80 лв. по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието. За допуснатата грешка служителят е представил писмено обяснение до Директора на ТД на НАП-К.. С уведомление № 94-009796/01.07.2008 г. на ТД на НАП – К. до ответника, е поискано възстановяване на двете изплатени суми.

При постановяване на решението районния съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Безспорно се установява по делото, че ответника е получил обезщетение на две правни основания – по чл.222, ал.1 от КТ и по чл.220, ал.1 от КТ в размер на по 442.80 лв. всяко от тях. Обезщетението по своя характер не е санкция, то възстановява в патримониума на работника вредите, които е понесъл в резултат на оставането му без работа поради уволнението. За това обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, което е изплатено на ответника, за периода от 29.06.2006 г. до 31.10.2006 г., в размер на 1 813.37 лв., не може да се кумулира с обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за периода от 29.06.2006 г. до 29.07.2006 г. в размер на 442.80 лв., тъй като ще доведе до двойно обезщетение на едни и същи вреди, тези от оставане без работа поради уволнението по чл.225, ал.1 от КТ и тези на същото основание по чл.222, ал.1 от КТ. И тъй като съдът не е извършил съдебна компенсация при постановяване на решението в частта за присъденото обезщетение, изплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ подлежи на връщане и в този смисъл правилно районния съд е осъдил ответника да заплати сумата от 442.80 лв.

Като краен резултат решението на съда, относно изплатеното обезщетение на ответника по чл.220, ал.1 от КТ, е правилно. В мотивите си обаче районния съд неправилно е посочил правното основание за изплащането му по чл.222, ал.1 от КТ, вместо по чл.220, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор без която и да е от страните да дължи предизвестие по чл.325, т. 2 от КТ. В този смисъл са и представените писмени доказателства, от които се установява, че на ответника е изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, а не по чл.222, ал.1 от КТ. По делото се установява, че работодателя е допуснал неправилно посочване в трудовата книжка на ответника на правното основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, вместо такова по чл.325, т.2 от КТ, при което никоя от страните по договора не дължи предизвестие. С влязло в сила решение съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, при което налице е още едно основание да се приеме, че за изплащането на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ липсва основание и следва да бъде възстановено на работодателя.

С оглед на изложените съображения следва решението на районния съд да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не се дължат.

Водим от изложеното окръжния съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/ 17.11.2009 г., постановено по гр.д. № 624/2009 г. по описа на Районен съд – К..

Решението не подлежи на касационен контрол, тъй като обжалваемия интерес е под 1000 лв.

Председател: Членове: 1. 2.