Р E Ш Е Н И Е
№ 64
гр.Плевен, 29.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева. и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 1316 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 739 от 04.11.2019 г., постановено по НАХД
№ 1870 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 444189-F89748 от 25.06.2019
година на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП,
с което на ЕТ „Д.-Д.А.“,
представляван от Д.А.М., на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 118,
ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 800,00 лева (осемстотин
лева), за извършено нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г
на МФ, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 500,00 лева
(петстотин лева).
Срещу
решението е подадена касационна жалба от ЕТ „Д.-Д.А.“***, представлявано от управителя Д.А.М., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие с материалния
закон. Посочва се, че при постановяване на обжалваното решение районният съд не
е разгледал и обсъдил всички изложени с жалбата възражения, а именно: не е
конкретизирано посоченият в АУАН свидетел при извършване на нарушението или при
неговото установяване е, или е свидетел по съставяне на акта; относно
самоличността на този свидетел в АУАН са посочени само три имена и адрес;
липсва задължителен съгласно чл.42, т.7 от ЗАНН, реквизит на АУАН - ЕГН на
свидетеля; от АУАН не става ясно и дали същият е гражданин или служебно лице,
както и дали посоченият му адрес е служебен или личен. Счита се, предвид
изложеното, че АУАН е незаконосъобразен. Сочи се, че това нарушение на актосъставителя не е разгледано по-късно, при
издаване на НП от административнонаказващия орган, като последният от своя
страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало
преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери
АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да
извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Счита се, че има
разминаване между наказателно отговорното лице, посочено в АУАН и НП и търговеца,
на който е извършена проверката, съгласно Протокол за извършена проверка №
0373696/24.05.2019 г., като в АУАН и НП като наказателно отговорно лице е
вписано ЕТ "Д.-Д.А.", а в ПИП № 0373696/24.05.2019г. е отбелязано, че проверката
е извършена в търговски обект на ЕТ „Д.-Д.М.“. Сочи се, че не е ясно и времето на
извършване на твърдяното нарушение - неиздаване на касов бон, като в АУАН и НП
като време на извършване на контролната покупка е посочено 13:40 часа, а в
приложения като доказателство ТИП № 0373696/24.05.2019г. час на извършване на
контролна покупка не е посочен. Сочи се още, че в конкретния случай, не става
ясно законовото основание за налагане на наказанието, а именно наложената имуществена
санкция за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС ли е или за нарушение на чл. 25,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и коя точно точка (или всички точки)
на ал.4 от чл. 118 от ЗДДС засяга конкретното производство. Касаторът счита за
неправилно налагането на наказание на търговеца за това, че в търговския му
обект не е издадена касова бележка, тъй като съгласно ЗАНН отговорността е
лична. Счита се, че да бъдат наказани и ЕТ и М. И. като фактически извършител е прекомерно и не съответства на целта на
закона. Моли се да бъде отменено обжалваното
решение и издаденото НП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът ЕТ „Д.-Д.А.“*** не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП – Велико Търново,
офис Плевен се представлява от юрисконсулт М., която счита касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на ЕТ за това, че при извършена
проверка на 24.05.2019г. в търговски обект-магазин за обувки, находящ се в
гр.Плевен, ул.“Васил Априлов“ №28, експлоатиран от ЕТ „Д.-Д.М.“ е
установено, че не за всяка извършена продажба, платена в брой се издава
фискална касова бележка от регистрираното фискално устройство в момента на
плащането; На 24.05.2019г. в 13:40часа е извършена контролна покупка на 1 чифт
дамски маратонки на стойност 28.00лева, заплатени в брой от Г. Д.-орган по
приходите с една банкнота от 50лева на лицето М. И.-продавач-консултант,
която приема плащането, връща ресто от една банкнота от 20лева и два броя
монети от 1лев, но не издава фискален касов бон от наличното и работещо в
обекта фискално устройство; За установените факти е съставен протокол за
извършена проверка, подписан без възражения. Нарушението е квалифицирано по
чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Районният съд е приел, че от всички събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин описаните в акта
констатации, като фактът на неиздаване на фискална касова бележка не се оспорва
по същество. Счел е, че НП е издадено от компетентен за това орган, като в хода
на проведеното административно-наказателно производство не са допуснати
съществени пороци, обосноваващи неговата незаконосъобразност. Посочил е, че
нарушението на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е
съставомерно, като коректно и пълно са описани обстоятелствата при неговото
извършване. Посочил е още, че жалбоподателят е привлечен към отговорност в качеството
на ЕТ ползвател на обекта и се явява годен субект на осъщественото
административно нарушение. В тази връзка е счел за неоснователни възраженията
за допуснати процесуални нарушения, като по безспорен начин са изяснени трите
основни въпроса-наличие на конкретно деяние, съставлява ли същото
административно нарушение, кой е неговият автор и извършено ли е то обективно
отговорно. По отношение размера на наказанието, обаче съдът е приел, че същото
не е съобразено със сравнително невисоката степен на обществена опасност на
нарушението и обстоятелството, че е извършено за първи път. Предвид последното
е изменил НП, като е намалил размерът на наложената глоба от 800лева на
500лева.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на нарушението
по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, както и за размера на
наложената санкция. Фактическите констатации и правните изводи формирани от
районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и
тяхното преповтаряне на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Не
е допуснато съществено нарушение на процедурата при съставяне на АУАН с
непосочване ЕГН-то на свидетеля по акта. Последният, редовно призован, се е
явил в съдебно заседание и е разпитан за констатираните факти и съставянето на
акта. Не е допуснато съществено опорочаване на процедурата и с факта, че в ПИП
е посочено, че е извършена проверка на ЕТ „Д.-Д.М.“, а в АУАН и НП е посочено ЕТ „Д.-Д.А.“. Видно от посочения БУЛСТАТ в ПИП, АУАН и НП,
касае се за един и същи ЕТ, т.е. нарушението, за което е съставен акта, е
доказано с приложения към него ПИП. Не са допуснати и другите твърдяни
нарушения на процедурата, доколкото по безспорен начин е установено времето и
мястото на извършване на нарушението, както и неговият извършител, правилно
нарушението е квалифицирано по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ и правилно е санкционирано по чл. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Ето защо,
решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 739 от 04.11.2019 г.,
постановено по НАХД № 1870 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/