Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 07.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Ц., разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1783
по описа за 2013
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на ДП „Т.с.и в.“, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, предявена срещу лицата, участващи в неправосубектното ДЗЗД „Р.Б.“, БУЛСТАТ *******: „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище ***, „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, „А.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище ***, „И.-Б.Т.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Пловдив и Ж.Д.Д., ЕГН **********, за солидарното им
осъждане да заплатят сумата 60954,65 лева – дължима по договор за наем от
06.06.2012 г. наемна цена за
ползването на товарни и строителни машини за периода 07.06.2012 г. – 17.08.2012
г., за която цена са издадени 5 броя фактури.
Ищецът твърди, че на
06.06.2012 г. сключил с ДЗЗД „Р.Б.“ договор за наем
на техника, в изпълнение на който на наемателя за временно и възмездно ползване
били предадени следните машини: багер-товарач „Катерпилар“ 432Е, с рег. № *******,
верижен багер ЕО 4124, с рег. № 9081, автогрейдер ДЗ-98-А, с рег. № С 6588 ЕН,
вибрационен валяк Динапак СА - 25, с рег. № 4734, 5 броя товарни автомобила
КамАЗ 5511 и автоцистерна ЗИЛ 130, с рег. № С 7863 МР. За осъщественото в
периода 07.06.2012 г. – 17.08.2012 г. ползване
на машините се дължала наемна цена, за която били издадени 5 броя фактури:
фактура № **********/07.06.2012 г. на стойност 18000 лева, фактура №
**********/27.06.2012 г. на стойност 11784,59 лева, фактура № **********/ 10.07.2012
г. на стойност 17309,51 лева, фактура № **********/31.07.2012 г. на стойност
5770,78 лева и фактура № **********/21.08.2012 г. на стойност 19089,77 лева.
Наемателят - ДЗЗД „Р.Б.“ извършило единствено авансово плащане по фактура
**********/07.06.2012 г. в размер на 11000 лева с ДДС, като по този начин
общият размер на неизплатеното по фактурите задължение към ищеца възлизал на претендираната
сума 60954,65 лева. С нотариална покана на нотариус Мила Енева, рег. № 140 на
НК, с район на действие СРС, връчена на 24.09.2012 г., участващите субекти в ДЗЗД
„Р.Б.“ били поканени да погасят задълженията си към ищеца. Плащане на наемната
цена не последвало, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
исковете. Тъй като регистрираното по ЗЗД дружество не било правен субект,
ищецът претендира сумата от участващите в него съдружници, които отговаряли
солидарно.
Ответниците „А.“ ЕООД,
„И.-Б.Т.“ ООД и „Е.“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител - адв. Г.Б., са подали отговор на исковата молба,
в който считат исковете за недопустими като оспорват пасивната си процесуална
легитимация и действителността на договора за наем, с твърденията, че
персоналният състав на гражданското дружество бил променян във времето и тези
ответници не знаели за сключването на договора за наем, съответно за
задълженията, произтичащи от този договор отговаряли съдружниците били такива
към момента на пораждане на задължението. Възраженията касаят въпроса
възникнала ли е и в какъв обем отговорност на тези съдружници за задължения на
гражданското дружество, поети преди встъпването им в него, който въпрос е такъв
на материалноправна легитимация и се решава с акта по същество, съответно няма
отношение към процесуалната допустимост на исковете.
По същество считат исковете за неоснователни,
тъй като процесният договор за наем бил нищожен като сключен при липса на
съгласие на един от съдружниците в гражданското
дружество към 06.06.2012 г. – „Ф.“ ЕООД и при липса на разрешение от главния директор на ищеца,
което нарушавало чл. 40, т. 3 от правилника за дейността и структурата на ДП
„Т.с.и в.“. Към момента на подписване на договора, „А.“
ЕООД, „И.-Б.Т.“ ООД и „Е.“ ЕООД не били съдружници в
ДЗЗД „Р.Б.“, съответно договорът не пораждал действие за тях. Липсвало и
основание за претендираната от ищеца тяхна солидарна отговорност. Ищецът не бил
представил доказателства за основанието и начина на формиране на посочените във
фактурите суми, които фактури не били предявявани на ответниците за
плащане.
Ответниците
„Е.“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД,
чрез управителите си, са подали идентични отговори, в които поддържат, че
неперсонифицираното ДЗЗД „Р.Б.“ не можело да бъде
страна по облигационни и търговски правоотношения, а управителят му Ж.Д. не бил
упълномощен да сключва договори, които да обвързват всички съдружници. Оспорват
ищецът да е предавал за ползване машините, за което се претендира заплащането
на наем, тъй като лицата, които са подписали протоколите за приемането им не
били упълномощени от съдружниците в гражданското дружество. Към исковата молба
не били представени и първични счетоводни документи, обосноваващи издадените
фактури. Фактурите също не били подписани от упълномощено от съдружниците лице.
Ответникът Ж.Д.Д., срещу когото иск е предявен с депозирането на
допълнителната искова молба, е подал отговор, идентичен с подадения от адв. В.Я.,
в качеството му на процесуален представител на „Ф.“ ЕООД, в който поддържа
възраженията на останалите ответници срещу иска. Договорът за наем бил
привиден, тъй като в действителност прикривал договор за изработка. Страните
били уговорили изпълнението на СМР, но по настояване на ищеца, който не искал
да носи отговорност като изпълнител по договор за изработка, оформили
правоотношението си като такова по наемен договор. Машините в нито един момент
не били предоставени в държане на наемателя, а през цялото време били
управлявани от работници на ищеца, което доказвало привидността на договора за
наем. Като краен резултат нямало изпълнение на реално уговорените СМР, ищецът
не носел отговорност за неизпълнение на СМР, а от друга страна претендирал
значителни суми за дейности, които били извън предмета на действително
уговореното с прикрития договор. Направеното искане за привличане на „Т.М.Б.“
ЕООД, ЕИК *******и „Ж.“ ЕООД, ЕИК *******като трети лица-помагачи на ответника
„Ф.“ ЕООД, е счетено за неоснователно, тъй като направилият искането ответник Ж.Д.Д.
няма процесуално право да иска конституиране на помагач на друг ответник в
производството („Ф.“ ЕООД), от друга страна в отговора не е обоснован правен
интерес от участие на третите лица в производството, тъй като не се сочи как
евентуалното уважаване на иска ще се отрази в правната сфера на тези правни
субекти и какъв ефект би имало това за правата на Д.. Искане за конституиране
на помагачи е направено и от „Ф.“ ЕООД, но формално след изтичане на
преклузивния срок за това.
В допълнителната искова
молба ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на ответниците. Искът бил
насочен срещу всички вписани в регистър БУЛСТАТ, към момента на неизпълнение на
договора, съдружници в гражданското дружество, които като правоприемници на
предишните съдружници, отговаряли за задълженията на дружеството по сключени
договори. Към 06.06.2012 г. Ж.Д. е бил единственият вписан в регистър БУЛСТАТ
управител на гражданското дружество, а за сключването на договора за наем е
било дадено разрешение от главния директор на предприятието на ищеца. С
конклудентните си действия по ползване на наетите машини и заплащането на част
от наемната цена наемателят доказвал обвързаността си от договора, като нямало
пречка гражданско дружество да бъде страна по облигационни и търговски
правоотношения. Договорът за наем бил търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, съответно съдружниците в
гражданско дружество, поемайки общо задължение, се считали за солидарни
длъжници.
В допълнителния отговор
ответниците „А.“ ЕООД, „И.-Б.Т.“ ООД и „Е.“ ЕООД, поддържат възраженията срещу
исковете, като твърдят, че по делото нямало данни ответниците да са встъпвали в
задълженията по договора за наем от 06.06.2012 г., съответно същият не ги
обвързвал.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представения с исковата молба договор, сключен
на 06.06.2012 г., между ДП „Т.с.и в.“,
действащо чрез свое поделение, в качеството на наемодател и ДЗЗД „Р.Б.“, представлявано от Ж.Д.Д., в качеството
на наемател, възникнало правоотношение с типичното за уредения в чл. 228 и сл. ЗЗД договор за наем съдържание: предоставяне на определена вещ за временно
ползване срещу заплащане на определена цена. Страните се съгласили предмет на
договора да са самоходни строителни машини (техника), като при ползването им
същите да бъдат управлявани от машинист, служител на наемодателя. Консумативите
за работа на машините се поемали от наемателя (т.3 от раздел ІІ на договора),
който следвало да заплаща командировъчни пари и разходи за нощувка на лицата,
работещи с машините. Наемната цена страните уговорили да се дължи на
машиносмяна за всяка от строителните машини, без включен ДДС. Наемната цена
следвало да се заплаща в тридневен срок от издаване на данъчна фактура.
Представени са и 10 броя протоколи за предаване и
приемане на ДМА, подписани на 07.06.2012 г. и на 29.06.2012 г., от които се установява,
че тричленна комисия, представляваща наемодателя е предала на съответния представител
на наемателя – Ч., П., Д.конкретна самоходна строителна машина.
Страните не спорят и от писмо, изх. №94-00-1571/25.05.2015
г. на АВ, се установява, че дружеството – наемател е създадено въз основа на
договор за дружество, сключен на 09.02.2010 г. със съдружници „Т.М.Б.“ ЕООД, „Ж.“
ООД и „Ф.“ ЕООД, при равни дялове от 33%. С анекс №1/15.09.2010 г. е вписана
промяна в съдружниците, като „Т.М.Б.“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД са заличени, а за
съдружник, наред с „Ж.“ ООД е вписана Н.Х.Н.-С. с дял от 67%. С нов анекс от
24.11.2010 г. като съдружници са вписани Ж.Д.Д., който е и управител, с дял от
67% и „Ф.“ ЕООД с дял от 33 %. С анекс от 23.05.2012 г. е променено наименованието
на гражданското дружество от „Ж. Т.-М.“ на „Р.Б.“. Въз основа на анекс от
25.07.2012 г. в дружеството се включват като съдружници „Е.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, всяко
от които получава дял от 25%, като делът на съдружника Ж.Д.Д. е намален с 50% и
възлиза на 17%. С анекс от 09.08.2012 г. Д. е заличен като съдружник, а като
нов такъв е вписано „И.-Б.Т.“ ООД, с дял от 17%.
Процесните 5 фактури, издадени от наемодателя
- фактура № **********/07.06.2012 г. на стойност 18000 лева – получен аванс,
фактура № **********/27.06.2012 г. на стойност 11784,59 лева, фактура №
**********/ 10.07.2012 г. на стойност 17309,51 лева, фактура № **********/31.07.2012
г. на стойност 5770,78 лева и фактура № **********/21.08.2012 г. на стойност
19089,77 лева, са подписани от името на получателя ДЗЗД „Р.Б.“. Към фактурите,
издадени за дължима наемна цена (без фактура № **********/07.06.2012 г.) е представена справка за
периода на ползване на съответната самоходна строителна техника, броя
машиносмени и дължимите суми за нощувки и командировъчни пари на лицата,
управляващи машините, които съгласно договора за наем са за сметка на наемателя.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и съответно на събраните по делото
доказателства, се установява, че в счетоводството на ищеца ДП „Т.с.и в.“
процесните фактури са осчетоводени по сметка 411/1 „Клиенти“ и незаплатената по
тях сума възлиза на 60954,64 лева, с включен ДДС. Счетоводството на ищеца е
водено редовно – фактурите са включени в дневниците на продажбите. В
счетоводството на ответното гражданско дружество по ЗЗД са осчетоводени три от
фактурите, като фактура № **********/31.07.2012 г. на
стойност 5770,78 лева и фактура № **********/21.08.2012 г. на стойност 19089,77
лева не са отразени в търговските книги, не фигурират в подадените дневници на
покупки в НАП, съответно не са отразени и в счетоводствата на дружествата
участници в ДЗЗД „Р.Б.“.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира да не са необходими за изясняването на спорните
факти.
Относно пасивно
субективно съединените искове с правна квалификация чл. 232, ал.2, предл. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало наемно
правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е
задължението на процесуално легитимираните ответници да престират при условията
на солидарност определена парична сума – наемна цена за ползването на движими вещи,
настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от задължените
лица.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва
да проведе пълно и главно доказване. Неизпълнението, което е отрицателен факт
от действителността се приема за доказано при неопровергаване от страна на
ответниците на твърдението на ДП „Т.с.и в.“ за липсата на изпълнение на
договорното задължение за заплащане на наемна цена.
Между ищеца и ДЗЗД „Р.Б.“
е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им,
с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално определени вещи – самоходна
строителна техника - за временно и възмездно ползване, чрез извличане на
полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу насрещна престация на
парична сума, чийто размер е диференциран съобразно вида строителна машина и се
определя от времеползването й, означено като машинна смяна.
С оглед въведените възражения на част от ответниците да
не са обвързани от договора следва да се изясни правната природа на уреденото в
ЗЗД дружество, в каквато форма е учредена страната-наемател по договора.
В решение № 469 от
06.07.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е разяснено, че гражданското дружество е
неперсонифициран правен субект. С договора по чл.357 ЗЗД две или повече лица обединяват своята дейност за
постигане на обща стопанска цел. Гражданското дружество не е юридическо лице и
не може да е страна по сключените договори. Такава са неговите съдружници,
които запазват юридическата си самостоятелност. При постигната договореност за
представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя - съдружник, който изразява съгласие от името на
всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях (решение № 1014/99 г. на ВКС). Договорът за гражданско
дружество е насочен към трети лица с оглед постигане на общата цел, която си
поставят съдружниците, в него страните
не поемат насрещни права и задължения, гражданското дружество не обвързва
разпределението на печалбите и загубите с конкретната дейност на всеки един от
съдружниците, съгласно чл. 361, ал. 1 ЗЗД печалбите и загубите се разпределят
между съдружниците съразмерно с техния дял, освен ако в договора не е уговорено
друго разпределение Договорът за гражданско
дружество има възмезден характер, тъй като участието на всеки съдружник е
свързано с очакването да получи съответна на неговия дял част от печалбата,
реализирана от осъществяването на общата дейност. Всеки съдружник участва в
общността на възмездно основание, като причината, поради която поема задължения
във връзка със създаването и управлението на гражданското дружество, е именно
реализирането на определена стопанска изгода. Обстоятелството, че съдружниците
запазват икономическата и юридическата си самостоятелност, им дава възможност
да влизат помежду си и в двустранни отношения, извън отношенията в рамките на
дружеството, респ. да поемат насрещни права и задължения. Гражданското
дружеството не предполага насрещни права и задължения между съдружниците и ако
такива са налице, то те са различни от отношенията в рамките на дружеството - решение №
34 от 06.03.2013 г. по т. д. № 94/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Съгласно решение № 131 от 21.03.2014 г. по т. д. № 1121/2011 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС при гражданското дружество правата и задълженията се придобиват от
съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници. Ако съдружникът е
действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството
му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори/длъжници и могат да упражняват правата по сключените от
тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че придобитите права са общо притежание на съдружниците, във вътрешните отношения техните дялове са еднакви или
съразмерни на дяловете им в дружеството (чл. 359, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД). В отношенията с трети лица съдружниците в
гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда
солидарност. Солидарност за поетите задължения съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско
дружество или в договора с третото лице. Разбира
се, солидарност може да възникне и по силата на закона.
При съобразяване на установената практика, независимо от
обстоятелството, че същата няма задължителен характер (чл. 290, ал. 3 ГПК), се
налага извод, че наемното правоотношение е възникнало между ищеца и всеки от
съдружниците в гражданското дружество. Към момента на осъществяване на
правопораждащия правоотношението фактически състав – сключването на договора за
наем, съдружници в ДЗЗД „Р.Б.“ са „Ф.“ ЕООД и Ж.Д.Д.,
който е обективирал волеизявление от името на всички съдружници, тъй като в
договора за гражданско дружество е определен за негов управител. Така в
резултат на сключения договор е възникнало правоотношение между ДП „Т.с.и в.“,
от една страна и „Ф.“ ЕООД и Ж.Д.Д., от друга, което е породило и задължение за
последните да заплащат уговорената в договора наемна цена. Това задължение е
солидарно, като солидарността произтича от разпоредбата на чл.304 ТЗ –
сключеният договор за наем е търговска сделка (чл. 286 вр. чл. 287 ТЗ), наемателите
са поели общо задължение и от самия договор не следва друго (не произтича
разделност).
Последващите промени в персоналния състав на гражданското
дружество не се отразяват на вече възникналото наемно правоотношение, след като
не е осъществен някой от предвидените в закона юридически факти, водещ до
промяна на страна по правна сделка – встъпване/заместване в дълг, субективна
новация, сливане, универсално правоприемство и т. н.. Приемането на нови
съдружници („Е.“ ЕООД и „А.“ ЕООД), съответно прехвърлянето на правото на
участие в дружеството от Ж.Д.Д. на „И.-Б.Т.“ ООД,
са изцяло въпроси на вътрешните отношения между съдружниците и няма как да се
отразят върху вече възникнали правоотношения с трети лица, каквото е и ищецът ДП
„Т.с.и в.“, освен ако това трето лице не изрази воля за замяна на страната по
сключения договор за наем. Това означава, че страна наемател по материалното
наемно правоотношение са само „Ф.“ ЕООД и Ж.Д.Д. и те са носители на
задължението да заплащат наем за ползването на предоставените им строителни
машини. Новите съдружници в ДЗЗД „Р.Б.“ - „Е.“
ЕООД, „А.“ ЕООД и „И.-Б.Т.“ ООД не са обвързани от
наемното правоотношение, т.е. не са страна по правната връзка с ДП „Т.с.и
в.“, възникнала от сключения на 06.06.2012 г. договор, нито пък последното е
изразило воля да им предостави ползването на транспортните средства,
фактическата власт върху които е предадена на наемателя в момент, предхождащ
тяхното участие в ДЗЗД „Р.Б.“, съответно никое
от тези дружества не е изразило воля да заплаща насрещна на ползването
престация. След като ищецът не е страна по материално правоотношение с
ответниците „Е.“ ЕООД, „А.“ ЕООД и „И.-Б.Т.“ ООД, то
няма качеството кредитор и не е носител на право на вземане от тях за сумата
60954,65 лева. Затова и предявените срещу тези дружества искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В обобщение - страна по наемното
правоотношение, възникнало от сключения на 06.06.2012 г. договор, са „Ф.“ ЕООД и Ж.Д.Д., съответно в
тяхната правна сфера е възникнало задължението да заплащат наем за ползването
на движимите вещи.
Неоснователни са възраженията, че сключеният договор
прикрива такъв за изработка и поради това бил нищожен. Съдържанието на
волеизявленията на страните е ясно - ДП „Т.с.и в.“ се задължава да предостави
ползването на строителни самоходни машини, които с оглед спецификата им,
страните се съгласили да бъдат управлявани от квалифицирани лица, служители на
наемодателя, на които лица да бъдат заплащани командировъчни пари и нощувки от наемателя.
Тези допълнителни задължения не променят естеството на договора, тъй като то се
определя от предмета на престациите – предоставяне на индивидуално определени
вещи за ползване по предназначение срещу заплащане на парична сума – наемна
цена. Заплащането на командировъчни пари
и нощувки за водачите на самоходните строителни машини съставлява разход,
свързан с ползването на вещта, който страните се съгласили да бъде поет от
наемателя, в съответствие с разпоредбата на чл. 232, ал.2 ЗЗД.
Договорът за изработка има съвършено различен предмет – изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, която пък дължи възнаграждение – чл.258 ЗЗД. Изпълнителят дължи
определен овеществен резултат на престиран труд, който следва да съответства на
възложеното. В случая, ищецът не е поел задължение да извърши конкретна работа,
като използва самоходната строителна техника, а е предоставил последната за
ползване от наемателя, който да я употреби съобразно собствените си нужди и на
собствен риск, включително като ръководи процеса на работа с машините. При
договора за изработка изпълнителят разполага със свободна преценка как да
изпълни възложеното, като страната възложител има право само да проверява този
процес – чл.262, ал.1 ЗЗД. При отдаването на машините под наем, лицата, които
ги управляват по необходимост дължат изпълнение на указанията на наемателя и не
носят риска от изпълнението. В обобщение, предоставянето на определена
специализирана техника за ползване, заедно с лице, което да борави с нея, не променя
характеристиките на възникналото правоотношение като наемно, ако това лице
следва да управлява съответната машина съгласно изискванията и указанията на наемателя
или упълномощени от него лица и между страните не е постигнато съгласие за
постигане на определен резултат от работата с машините.
Неоснователни са и възраженията на ответниците „Ф.“ ЕООД
и Ж.Д.Д. да не е доказано предоставянето на наетите вещи. В тази връзка са
представени протоколи за предаване и приемане на ДМА, които са подписани от
представител на наемателите, като по отношение на „Ф.“ ЕООД е приложима
презумпцията на чл.301 ТЗ – приемането на машините е потвърдено, тъй като
търговецът не е оспорил действията веднага след узнаването. А действията са
узнати най-късно с осчетоводяване на издадените за наемната цена за ползването
на вещите три фактури.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието
предназначение е да документира стопанските операции във връзка с изискването
за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца,
каквато счетоводна отчетност е водило ДЗЗД „Р.Б.“. Тя е частен свидетелстващ документ, който
удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана
от получателя, а в случая всички процесни фактури са подписани от едно и също
лице. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е
основание за плащане, основанието е извършването на материалната престация, а
фактурата само удостоверява този факт.
Съгласно уеднаквената практика, изразена в решение № 23
от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение
№ 166/26.10.2010 г. по т.
д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№ 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008
г. на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на
ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на предоставената услуга,
стойността й, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за
продажбите представляват извънсъдебно признание на задължението и доказват
неговото съществуване (така
изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.
на ВКС, ІІ т.о.).
Предвид обстоятелството, че три от издадените фактури са
осчетоводени, като неосчетоводените две фактури са подписани от същото лице,
приело и осчетоводените такива, неоснователи са доводите, че с действията си
това лице не е задължило наемателите.
Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се, че търговецът потвърждава
действията на лице действувало от негово име без представителна власт, ако не
се противопостави веднага след узнаването им. С редица решения: решение №
30/08.04.11 г. по т. д. № 416/10 г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009
г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д.
447/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г.
на ВКС, ІІ т.о., решение № 18 от 04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г., Т. К., І
Т. О. и други, е прието, че чл. 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо
съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се
противопостави веднага след узнаването й. Извод за липсата на противопоставяне
от страна на търговеца би могъл да бъде направен при наличие на данни за
отразяване на издадената фактура в счетоводството на дружеството, включването й
в дневника за покупко-продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит.
В процесния случай, макар от подписите, положени върху
фактурите да не може да се направи извод, че подписалото ги лице е упълномощено
от „Ф.“ ЕООД (или от Ж.Д.Д., но по отношение на него презумпцията на чл.301 ТЗ
е неприложима), безспорно e, че търговецът е узнал за неговите действия - с
вписването на фактурите в дневниците за покупките. По отношение на
неосчетоводените фактури съдът намира, че издаването им е станало известно на
наемателите с връчената на 27.09.2012 г. при условията на чл.50, ал.4 ГПК
нотариална покана, рег. № 5525/05.09.2012 г. на нотариус Мила Енева, поради
което и оспорването на представителната власт с отговора на исковата молба не е
станало веднага и презумпцията на чл.301 ТЗ е приложима.
Наемателите са признали, че им е предоставено ползването
на самоходната строителна техника, както и възникналото задължение за заплащане
на наемната й цена, с подписването на процесните фактури. Неизпълненото
задължение, което е с настъпила изискуемост, предвид изтичането на 3-дневния
срок от получаване на всяка фактура, възлиза на претендираната сума 60954,65
лева. Това означава, че предявените срещу „Ф.“ ЕООД и Ж.Д.Д. осъдителни искове
са основателни и следва да бъдат уважени, като същите бъдат осъдени да изпълнят
при условията на солидарност, която произтича от чл. 304 ТЗ, както вече се
отбеляза.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски
за производството, се поражда за всяка от страните, пропорционално на
уважената, респ. отхвърлена част от исковете. В производството разноски
претендират ищецът и ответниците „Е.“ ЕООД „А.“ ЕООД и „И.-Б.Т.“ ООД, представлявани от адв. Б.. Ответниците „Ф.“ ЕООД и Ж.Д.Д.
не претендират присъждане на разноски. Ищецът ДП „Т.с.и в.“ доказва извършени
разноски в размер на 3039 лева – внесена държавна такса и депозит за вещо лице.
Представените пълномощни в полза на представлявалите ищеца адвокати не съдържат
уговорки относно дължимо адвокатско възнаграждение, нито пък са ангажирани
доказателства за реалното заплащане на такова. Доказаните от ищеца реално
извършени за производството разноски следва да се възложат в тежест на
ответниците „Ф.“ ЕООД и Ж.Д.Д.. Разноските, извършени от „Е.“ ЕООД „А.“ ЕООД и „И.-Б.Т.“ ООД в размер на 1670 лева – заплатено в
полза на адв. Б. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
30.04.2013 г. следва да им се заплатят от ищеца в приложение на чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище *** и Ж.Д.Д., ЕГН **********, солидарно да заплатят на ДП „Т.с.и в.“, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 232, ал.2 ЗЗД вр. чл. 304 ТЗ, сумата
60954,65 лева (шестдесет хиляди деветстотин петдесет и четири лева и шестдесет
и пет стотинки) – незаплатена част от наемна цена за ползването на товарни и
строителни машини за периода 07.06.2012 г. – 17.08.2012 г., дължима по договор
за наем от 06.06.2012 г., за която са издадени фактура
№ **********/07.06.2012 г. на стойност 18000 лева, фактура № **********/ 27.06.2012
г. на стойност 11784,59 лева, фактура № **********/ 10.07.2012 г. на стойност
17309,51 лева, фактура № **********/31.07.2012 г. на стойност 5770,78 лева и
фактура № **********/ 21.08.2012 г. на стойност 19089,77 лева, заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2013 г. до окончателното
й погасяване, както и сумата 3039 (три хиляди и тридесет и девет) лева -
разноски за производството, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДП „Т.с.и в.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***,
„А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, „И.-Б.Т.“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, искове с правна
квалификация чл. 232, ал.2 ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата 60954,65 лева
– наемна цена за ползването на товарни и строителни машини за периода
07.06.2012 г. – 17.08.2012 г., дължима по договор за наем от 06.06.2012 г..
ОСЪЖДА ДП „Т.с.и в.“, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, „А.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, „И.-Б.Т.“ ООД,
ЕИК **********, със седалище гр. Пловдив, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата 1670 (хиляда шестстотин и седемдесет) лева - разноски за производството,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: