РЕШЕНИЕ
№ 1495
гр. София, 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В.СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. К. Административно наказателно дело
№ 20211110215609 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-785/19.10.2021 г., постановено от Зам.-
Председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ в
КФН, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено при условията на
повторност административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4
000.00 лева на дружеството „ЗД Б. И.” АД с ЕИК:... за нарушение на чл.
108, ал.1 от КЗ вр. чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.2 във с параграф
1, т.51 от ДР на КЗ вр. чл.648, ал.1 от КЗ.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се
релевират твърдения за допуснати СПН. Иска се отмяната на НП, в условията
на евентуалност намаляване на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
представлява от процесуален представител, който да инвокира допълнителни
съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната
въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
С влязло в сила НП № Р-10-179/09.03.2018 г., влязло в сила на 04.02.2020
г. на „З.” АД с ЕИК: ..., след потвърждаването му от СРС по НАХД №
6183/2018 г. и АССГ по КНАХД № 13097/2019 г. от 04.02.2020 г. е наложена
имуществена санкция в размер 3000.00 лева за административно нарушение
по чл.108, ал.1 от КЗ.
След постъпила жалба в КФН на 05.07.2021 г. от Я. С., съдържаща
информация за забавено изплащане на застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие за л.а. „Фолксваген Джета“ с рег. № ... по
щета № BG/02/120002141015 във връзка със застраховка ГО на
автомобилистите, заведена при „ЗД Б.” АД с ЕИК: .е извърше..на
документална проверка от служители на КФН. В хода на проверката от КФН
е установено, че „ЗД Б... АД с ЕИК:.. след оглед на МПС на 27.10.2020 г. и
при неизискване на необходимите по щетата документи след датата на
единствения оглед за установяване на основанието и размера на дължимото
обезщетение по КЗ, е следвало на основание чл.108, ал.1 от КЗ в срок до 15
работни дни да се произнесе като изплати обезщетение или мотивирано
откаже, но не по-късно от 27.10.2020 г. в срок не по-късно до 17.11.2020 г.
включително.
След 17.11.2020 г. от страна на застрахователното дружество не са
предприемани действия по установяване и заплащане на обезщетението, като
на 09.07.2021 г. при закъснение от около 8 месеца, застрахователното
дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 411.20 лева
по банковата сметка на застрахованото лице.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля В. Р. Ш. – актосъставител при съставянето на
АУАН и установяване на нарушението, които съдът кредитира изцяло,
като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Ш. като служител и
длъжностно лице на КФН кореспондират на писмените доказателства по
2
делото и са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая,
която се установява, не само въз основана показанията й, но и въз основа на
цялостната писмена документация по случая, от която съдът изведе
настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите на
решението. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни, но и от субективни фактори.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Т.е. като
инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта
за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя
чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
Съдът приема за доказано от обективна страна, че при условията на
повторност на основание влязло в сила НП № Р-10-179/09.03.2018 г., влязло в
сила на 04.02.2020 г. на „ЗД Б.” АД с ЕИК: ..., след потвърждаването му от
СРС по НАХД № 6183/2018 г. и АССГ по КНАХД № 13097/2019 г. от
04.02.2020 г. е наложена имуществена санкция в размер 3000.00 лева за
административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ,
с произнасянето на „ЗД Б.” АД с ЕИК: ... относно образуваната щета № 2
BG/02/120000472871, извън установеният от закона срок от 27.10.2020 г. до
17.11.2020 г. включително, или със закъснение е повече от около 8 месеца, на
09.07.2021 г. когато е било изплатено размер на 411.20 лева по банковата
сметка на застрахованото лице Стоянов за настъпилото застрахователно
събитие спрямо конкретното МПС, е осъществен съставът чрез бездействие
на разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, според която застрахователят е длъжен
да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение №
1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1,
3
които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано
откаже плащането.
Административното нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ е от категорията на
продължените административни нарушения, а в случая е извършено на
18.11.2020 г. в гр.София (първата дата след изтичане на срока за произнасяне
от 27.10.2020 г. до 17.11.2020 г.) и съставът се осъществява непрекъснато до
преустановяването му – в случая на 09.07.2021 г., когато е платено
обезщетението на застрахованото лице.
Приложим е срокът по чл. 108, ал. 1 КЗ, а нарушението се състои в
неспазването му от „ЗД Б.” АД с ЕИК: ..., което е следвало да се произнесе не
по късно от 17.11.2020 г. (включително), като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже
плащането. В случая сумата е изплатена със закъснение от около два месеца
на застрахования субект извън законоустановените срокове.
В тази насока е Решение № 7782 от 10.12.2019 г. на АдмС - София по
адм. д. № 11885/2019 г., според което „съотношението между двата срока е
нормативно определено с чл. 108, ал. 3 от КЗ, съгласно който в разпоредбата
на чл. 108, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или
по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не
са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, като: т. 1. определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или т. 2. мотивирано откаже
плащането. Същевременно, чл. 496, ал. 1 КЗ постановява, че срокът за
окончателното произнасяне по такива претенции не може да е по–дълъг от 3
месеца от предявяването им по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или
неговия представител.
В случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106
КЗ, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Видно е, че всеки един от тези
два срока има самостоятелно приложно поле, което е законово разграничено
от това на другия, без помежду им да има застъпване. Понеже важат за
различни хипотези, чл. 108, ал. 1 КЗ и чл. 496, ал. 1 КЗ не са в колизия, която
да трябва да се преодолява с признаване на надделяващ приоритет на втората
разпоредба като специална по отношение на първата като обща.
С разпоредбите на чл. 106 – чл. 108 от КЗ законодателят е предоставил
възможност на застрахователя да изиска и да се снабди с допълнителни
доказателства от лицето, предявило застрахователната претенция,
включително и от държавни органи и трети лица. След представянето на
всички доказателства по чл. 106 от КЗ започва да тече 15-дневният срок,
изчислен в работни дни, за произнасяне: да бъде определено и изплатено
обезщетението или застрахователната сума, или да бъде обективиран
4
мотивиран отказ за плащането. Разпоредбата на чл. 496 от КЗ не предвижда
различен срок. Последната се отнася до максималния срок за окончателно
произнасяне, считано от датата на предявяване на претенцията, и то в случай,
че застрахователят е изискал допълнителни документи – по аргумент за
обратното от чл. 108, ал. 3 от КЗ, каквато не е настоящата хипотеза.
При това положение, съставените АУАН и наказателно постановление
отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата
акта съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на
извършването му, а обстоятелствата при извършването му /в случая чрез
бездействие в момента след изтичането на законоустановения за произнасяне
на застрахователя срок/ са точно и ясно конкретизирани, за да може да се
разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице
е също съответствие между фактическото описание на нарушението и
неговата правна /цифрова/ квалификация.
Осъщественото нарушение е формално, без да е необходимо да е
настъпил административно – наказателен съствавомерен резултат.
Съдът следва да отбележи, че повторността е елемент от правната страна
на нарушението, а не от фактическата, поради което не може да се изисква от
актосъставителя да обективира това обстоятелство в АУАН, защото не винаги
то може да му е известно. Ролята на актосъставителя е да констатира
установеното на момента нарушение, а само в правомощията на АНО е да
прецени дали е налице нарушение и извършено ли е то в условията на
повторност. Ето защо, точно в наказателното постановление повторността
следва да бъде обективирана и съобразно липсата или наличието й да бъде
определен размерът на наказанието, което следва да се наложи на
нарушителя.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна (безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана въобще.
Касателно наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 4000
лева на основание чл.644, ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ, същата e определена в
правилно приложение на материалният санкционен закон за деяние,
извършено в условията на повторност, съразмерно на обществената опасност
на нарушението и предвид обстоятелството, че произнасяне по претенцията е
изключително забавено около 8 месеца настъпило едва след започването на
проверката от КФН и след жалбата на засегнатото лице. Забавянето е около
8 месеца закъснение при условията на повторност. Ето защо, съдът
намира, че размерът на наказанието е определен правилно и същото не следва
да се ревизира, тъй като е съответно и справедливо.
Естеството на нарушението, важността на засегнатите обществени
отношения, свързани с реализирането на основни права на застрахованото
лице като страна по застрахователното правоотношение, обстоятелството, че
нарушението е продължавало да се извършва повече от три месеца,
мотивират съдебния състав да приеме, че случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Поради това
5
наведените от жалбоподателя доводи в тази насока следва да бъдат оставени
без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да
понесе разноските за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от
съда в пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка и с оглед обема
на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-785/19.10.2021 г.,
постановено от Зам.-Председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“ в КФН, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено при условията на повторност административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 4 000.00 лева на дружеството „ЗД Б.”
6
АД с ЕИК:...за нарушение на чл. 108, ал.1 от КЗ вр. чл.647, ал.2 и чл.644,
ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.2 във с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ вр. чл.648, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД Б.” АД с ЕИК: ... да заплати на въззиваемата страна
Комисия за финансов надзор чрез законният й представител с адрес гр.С.,
ул. Б. № 16 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.
чл.63 от ЗАНН, сумата от 120.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7