№ 433
гр. Благоевград, 07.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500370 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от В. Г. Б.,
ЕГН **********, чрез особения представител А. Т., срещу решение № 33/
14.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 827/ 2024 г. на Pайонен съд –
Гоце Делчев, в частта, с която са уважени предявените искове – признава за
установено, че В. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград,
че същата дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София
сума в размер на 762.18 лева (седемстотин шестдесет и два лева и осемнадесет
стотинки),представляваща главница по договор за потребителски заем
„Кредирект“ № 271580 от 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.03.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че неправилно съдът в процесното решение приел за
безспорно доказан факта, че е налице съгласието на потребителя за сключване
1
на договора със „Сити Кеш“ ООД съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР.
Представените от ищцовото дружество писмени доказателства не доказват, че
е била налице облигационна връзка между дружеството и ответника. В член
18, ал. 2 на ЗПФУР е посочено, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация и изявленията, отправени по закона се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В чл. 293, ал. 1 от Търговския
закон е предвидено, че писмената форма е форма за действителност, ако това е
установено в специален закон. Съобразно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и по
аргумент от чл. 18, ал. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние твърдя, че по делото не бяха представени от страна на ищеца
надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на
договора от страна на ответника. Законът за потребителските кредити - чл. 11,
ал. 1, т. 27 във вр. чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ, изисква договорът да е подписан от
страните. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е такъв по
смисъла начл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 ("електронен подпис"
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва за да се подписва), а ал. 4 указва, че правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните. Това следва да бъде тълкувано във вр. ОУ на „Сити Кеш“ ООД за
заеми "Кредирект" предоставяни чрез интернет, Раздел V, в който е описан
реда за кандидатстване и сключване на договорите.
Сочи се, че по делото от страна на ищеца е предоствен неподписан
екземпляр от договора и ОУ, като дружеството твърди, че те са съставени в
системата на „Сити Кеш“ ООД. Не се твърди, че ответникът е подписал
договора посредством електронен подпис, за да удостовери съгласието си за
сключване на договора, а се претендира, че това е станало чрез попълване на
данни в системата на кредитодателят. Прави се довод, че от представените
писмени доказателства - договора, ОУ, лог- файловете по договора за заем и
разписката за извършеното плащане не доказват по безспорен и категоричен
начин, че е било налице облигационно правоотношение между „Сити Кеш“
ООД и ответницата В. Б., по което тя да е получила исковата сума и да се е
задължила да я върне на ищеца.
Сочи се, че безспорно чл. 184, ал. 1 от ГПК указва, че електронният
2
документ може да бъде възпроизведен на хартиен носител, като се прилага
препис за другата страна. Възпроизведените по делото писмени доказателства,
които се твърди, че са електронно създадени, не са достатъчни да се установи,
че В.Б. е станала страна по договора. От страна на ищеца не е поискано
изготвяне на СТЕ, с която да се анализират записите в системата на „Сити
Кеш“ ООД и да се удостовери спазването на реда за сключване на договор по
ЗПФУР и ОУ на дружеството.
Сочи се, че представената разписка не удостоверява получаването на
сумата чрез системата на "Изи Пей" - в нея са посочени номер, дата на
съставяне на разписката, наредител, получател, номер на договора за заем и
сумата, която следва да бъде получена, но няма отбелязване върху разписката,
че В. Б. е получила сумата. Приложените по делото Договор за потребителски
заем, Общи условия, лог- файловете по договора за заем и разписката за
извършеното плащане не са подкрепени с други доказателства, сами по себе
си не са достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен начин, че
визираното в същите задължение съществува в какъв размер и при какви
условия е предоставен потребителския заем.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционния съд е приел и факта,
че извършената цесия е произвела действие по отношение на ответника, тъй
като същият не е бил надлежно уведомен за нея, и доколкото не е налице
валиден договор за потребителски кредит, респ. валидно заемно
правоотношение, то не е налице и вземане на "Сити Кеш „ ООД, което да се
цедира.
Прави се довод, че погрешно в постановения съдебен акт съдът приема,
че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ е прехвърлено
вземането по Договор за паричен заем Кредирект № 271580, сключен на
11.02.2019 г. със заемодател „Сити Кеш“ ООД. Съгласно константната съдебна
практика, вкл. на върховната съдебна инстанция/Тълкувателно решение
№142-7/11.11.1054г. на ОСГК на ВС, Решение №156/30.11.2015г. на ВКС по
т.д.№2639/2014г. Пт.о., Решение №137/02.06.2015г. на ВКС по гр.д.
№5759/2014г. III г.о./за да породи извършената цесия действие по отношение
на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния
кредитор-цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно която предишният кредитор/цедентьт/ трябва
3
да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Поддържа се, че в качеството си на особен представител на ответника,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорил и направил възражение пред
първоинстанциониня съд, което поддържам и във въззивната жалба, относно
искането на ищеца да бъде прието от съда за надлежно връчването на
уведомлението за цесия, извършено заедно с исковата молба. Сочи се, че
голяма част от върховната съдебна практика е на противното мнение, а
именно:: “ Без съмнение нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна
норма, която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Законодателят не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. В съдебно производство, обаче, в което
на ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК. Длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би
могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на
ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника
за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата
страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение
намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК - (в този смисъл и мотивите на т. 6 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/ 2012г.
на ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, аргумент от чл.
29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният представител не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото
тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на
особения представител и страната, която той представлява, като се посочва, че
„Таксата се дължи от страната, в чиято полза се предприема
процесуалното действие по защита на правата й, тъй като процесуалните
4
представители упражняват нейните процесуални права. Поради това,
задължението за внасяне на държавна такса при обжалване не може да
бъде възлагано на други лица, които нямат качеството страна в процеса.
Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява. Следователно не особеният представител е задължен за
заплащането на такси и разноски, а представляваната от него страна,
която не е освободена от заплащането им.“. Върховните съдии поставят ясно
разграничение между особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК и страната, която той представлява, като извеждат извода, че не би
следвало той да бъде задължен да заплаща дължимата от страната държавна
такса - задължена е страната, а не той, който има едно по-особено положение
на процесуален представител, поради което е наименуван „особен“. Тук се
поставя въпросът, как тогава би могъл особеният представител да доведе до
знанието на страната съобщението за цесията и съответно как цесията ще
породи действие за длъжника. В този смисъл и Решение № 74 от 27.07.2017 г.
постановено по в. т. д.№ 154/2017 г. на Бургаския апелативен съд, недопуснато
до касационно обжалване с Определение № 567 от 18.09.2018 г. по т. д. №
3153/ 2017г. на Първо т.о. ВКС.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на срещу решение № 33/
14.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 827/ 2024 г. на Pайонен съд –
Гоце Делчев, в частта, с която са уважени предявените искове – признава за
установено, че В. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград,
че същата дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София
сума в размер на 762.18 лева (седемстотин шестдесет и два лева и осемнадесет
стотинки),представляваща главница по договор за потребителски заем
„Кредирект“ № 271580 от 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.03.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението, като бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
5
като претендира разноски в производството. Сочи се, че подадената от
въззивника жалба е изцяло бланкетна, не посочва никакви конкретни пороци
на постановения първоинстанционен акт, не представя никакви новооткрити и
новонастъпили факти, нито нови доказателства, досежно които за въззивника
е имало основателни причини, които да са му попречили да ги представи пред
първата инстанция. Въззиваемия споделя изцяло доводите на РС - Гоце
Делчев, обективирани в мотивите на първоинстанционното решение, като
счита процесното вземане за безспорно установено сключването на процесния
договор за кредит, неиздължаване на получената сума, бяха подробно
разгледани възраженията на ответника, като съответно съдът правилно прие
за установено, че ответникът пред първата инстанция В. Г. Б. дължи на „АПС
Бета България“ ЕООД сумите, както следва: 762.18 лева главница,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, както и сторените разноски в заповедното и в
исковото производтво в размер общо на 406,90 лева. Поддържа се, че
наличието на валидно сключен договор, получаване на заемната сума,
съответното липсата на погашение били надлежно установени от
първоинстанционния съд, като въззивникът не навежда никакви нови доводи,
които да обосноват обратното.
Неправилно е твърдението на възивникът, че връчването на
уведомление за цесия на особен представител няма действие спрямо страната.
Съдебната практика е в обратния смисъл и допуска длъжникът да бъде
уведомен за цесията, посредством връчването на исковата молба на особения
представител - Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
извършено на особен представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчването правни последици. Противното схващане би поставило
кредитора в изключително неблагоприятна позиция, тъй като, както и съдът
приема - допустимо е уведомлението да бъде извършено посредством
исковата молба, но ако се приеме, че уведомлението за цесия не поражда
материалноправен ефект, ако е връчено на особен представител, би поставило
кредиторите, действащи като ищци по установителния иск по чл. 422 ГПК, в
различно положение - в зависимост от това дали ответникът и длъжник по
материалното правоотношение участва в процеса лично или чрез назначен
6
особен представител. Последният се назначава от съда в посочените от закона
случаи, а не по волята на ищеца и следователно последният е длъжен да се
съобрази с назначението на съда.
Поддържа се, че законът не въздига като изискване уведомлението за
цесията да е фактически достигнало до знанието на длъжника - например в
случай, в който е изпратено уведомление до длъжника, но последният не е
намерен на посочения адрес, уведомлението ще бъде надлежно изпратено. В
този смисъл доводите за достигане до знанието на длъжника на
уведомлението за цесия са лишени от аргументация. Следователно следва да
бъде прието, както приемат върховните съдии в горецитираното решение, че
уведомление за цесия, изпратено до особения представител, поражда
действието, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
С оглед обстоятелството, че въззивната жалба е подаден от А. Т., която
има качеството на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, следва да
се определи възнаграждение за особения представител за въззивната
инстанция. Настоящият състав намира, че размера на възнаграждението за
особения представител следва да бъде 200.00 лв. – тъй като не е налице
фактическа и правна сложност на делото – касае се за установителен иск по
чл. 422 ГПК, относно който няма усложнения нито във връзка с предмета,
нито със страните, касае се за реализиране на защита с възражения,
обуславящи процесуална защита.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 370/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 15.05.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
7
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за настоящата инстанция на особения
представител А. Т. в размер на 200.00 лв., които са за сметка на ищеца в
първата инстанция.
УКАЗВА на а „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, че следва в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе възнаграждението
на особен представител в размер на 200.00 лв. по набирателна сметка на ОС –
Благоевград и да представи доказателства за това, като в противен случай,
производството по делото ще бъде прекратено, а решението на първата
инстанция, обезсилено.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8