Р Е Ш
Е Н И Е
№…...........
гр. София, 14.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-во Г. О., 5-ти състав, в публично заседание на
шестнадесети ноември, две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА И.
при секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17542 по описа
за 2013г. на СГрС, 5-ти състав,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 1264/29.01.2013г. по регистъра на ОС-Русе, вписана
в АВписвания на 25.03.2013г. в том ІІІ,
вх.рег.№ 12379/2013г., изпратена по подсъдност на СГрС, на В.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Г.К.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** и Й.Г.И., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, с която е поискала от съда на основание на чл. 135 от ЗЗД да обяви за относително недействителен за
спрямо ищеца В.Ц. сключения между ответниците договор за дарение на недвижим
имот по нотариален акт № 43/16.03.2009г., том І, рег.№ 486, нот.дело №
36/2009г. съставен от нотариус Н.Д., рег.№ 329 на Нот.К в частта за 1/2 ид.ч. от: апартамент № 10,
разположен на пети (четвърти жилищен ) етаж в жилищна сграда на блок А, ,л. „О.Г.”,
район Триадица”, гр.София, със застроена площ на апартамента от 129,84кв.м.,
състоящ се от кухня, дневна-столова, три спални, баня, тоалетна, мокро
помещение, четири тераси, при съседи: двор, коридор, ап. № 11, отгоре-мансардно
ателие №12, отдолу-ап.7 и ап.8, заедно с
прилежащото му избено помещение – мазе №1, с квадратура от 5,08кв.м. при
съседи на това помещение: мазе №2, от две страни-коридор и сграда на подземни
гаражи, заедно с припадащите се
апартамента 12,39% ид.ч. от общите части на жилищна сграда на блок А и от
правото на строеж върху терена, върху който същата е изградена, представляващо
дворно място с площ от 990кв.м., съставляващо УПИ Х-265, кв. 107 по плана на
София, местност Красно село-Стрелбище, при съседи на мястото:улица О.Г.” и УПИ
ІІ-18, V-17, VІ-16, ІХ-13, поземлен имот с пл.№ 14 и УПИ І, отреден за „Детски
комбинат. Навел е твърдения, че на 13.01.2009г. с ответника Г.И. сключили
договор за заем за сумата от 30 000
евро , с влязло в сила решение на АС-В.Т. по дело № 220/2012г. било признато
съществуването му към ответника И. за заплащане на главница от
57 674,90лв. по договора за заем, лихва върху нея от 18.11.2011г. до
изплащането й, за които е издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по дело № 7/2011г. на РС-Т., като ответникът И. бил осъден да заплати на
ищеца и разноски по делото от 15043лв. Посочил е , че с влязло в сила решение
на ОС-Габрово по дело № 59/2011г. е признато за установено съществуването на
вземането му за 3851,35лв., представляващи лихва върху главницата по заема за периода от 01.07.2009г. до 17.01.2011г., за
които е издадена заповед и изпълнителен лист от РС-Т. по дело № 7/2011г., както
и са му присъдени сумата от 262,52лв., установил че ответникът И. притежава
само 1/3 ид.ч. от наследствен имот в с.Весленци, както и че на 16.03.2009г.
дарил със съпругата си на дъщеря си процесния имот, така увредил ищеца като
намалил имуществото си, това намерение съществувало и у двамата ответници, като
за ищеца съществувал интерес да поиска обявяването на сделката за относително
недействително спрямо него в частта за 1/2 ид.ч. от имота-последният бил СИО, а
дълг към ищеца бил личен , поради което и не оспорвали сделката за другата
½ ид.ч. от имота. Претендирал е разноски.
Ответникът Г.И. в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че иск е преждевременен защото решението на АС-В.Т. се обжалвало, към сключване
на оспорената сделка вземането на ищеца не било ликвидно и изискуемо, падеж по
договора за заем бил 13.01.2011г., а договора за дарение бил от 16.03.2009г.
Ответникът Й.И. в
предоставения й срок чрез назначения й особен представител е оспорила иска.
Навела е твърдения, че иск е преждевременен защото решението на АС-В.Т. е
обжалвано, към сключване на оспорената сделка вземането на ищеца не било
ликвидно и изискуемо, падеж по договора за заем бил 13.01.2011г., а договора за
дарение бил от 16.03.2009г., а и имотът бил съпружеска имуществена общност на
ответник И. и съпругата му преди сключване на договора за дарение, тоест
изпълнение към него ищецът не би могъл да насочи. Посочила е, че ищецът към
сключване на оспорената сделка нямал качество на кредитор, той нямал и към
момента такова качество, защото не било
установено сумата по договора за заем да е предадена реално, отделно нямало
увреждане на ищеца от сделката, защото имотът обезпечавал по договор за ипотека
от 2006г. задължение към Ю.”АД.
Съдът, като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са приети
неоспорени от страните нотариален акт № 43/16.03.2009г. съгласно който на 16.03.2009г. Г.К.И. и С. Х.И.
– съпрузи, са сключили с дъщеря си Й.Г.И. договор за дарение , с който Г. и С.И.
са дарили на Й.И. собствения им при условията на съпружеска имуществена общност
имот: апартамент № 10, разположен на
пети (четвърти жилищен ) етаж в жилищна сграда на блок А, ,л. „О.Г.”, район
Триадица”, гр.София, със застроена площ на апартамента от 129,84кв.м., състоящ
се от кухня, дневна-столова, три спални, баня, тоалетна, мокро помещение,
четири тераси, при съседи: двор, коридор, ап. № 11, отгоре-мансардно ателие
№12, отдолу-ап.7 и ап.8, заедно с
прилежащото му избено помещение – мазе №1, с квадратура от 5,08кв.м. при
съседи на това помещение: мазе №2, от две страни-коридор и сграда на подземни
гаражи, заедно с припадащите се
апартамента 12,39% ид.ч. от общите части на жилищна сграда на блок А и от
правото на строеж върху терена, върху който същата е изградена, представляващо
дворно място с площ от 990кв.м., съставляващо УПИ Х-265, кв. 107 по плана на
София, местност Красно село-Стрелбище, при съседи на мястото:улица О.Г.” и УПИ
ІІ-18, V-17, VІ-16, ІХ-13, поземлен имот с пл.№ 14 и УПИ І, отреден за „Детски
комбинат. При сключване на договора са представени нотариален акт за 2002г.,
удостоверение за граждански брак на дарителите и удостоверение за раждане на
надарения.
По делото са приети
неоспорени от страните договор за заем за послужване от 13.01.2009г., решение
от 13.02.2012 на ОС-Габрово по дело № 59/2011г., Решение № 321/10.12.2012г. на
АС-В.Т. по дело № 220/2012г., поправено с Решение № 321/28.01.2013г.,
Определение № 244/17.02.2014г. на ВКС по т.д.№ 6039/2013г., съгласно които с
влязло в сила решение е признато за установено съществуването на ищеца към
ответника Г.И. за заплащане на сумите, както следва: 57 674,90лв., ведно
със законната лихва от 18.01.2011г. до изплащането, представляващи главница по
договор за заем, сумата от 3851,35лв., представляващи лихва за забава за
периода от 01.07.2009г. до 17.01.2011г., ,за които е издадена заповед и
изпълнителен лист по дело № 7/2011г. на РС-Т., като ответникът И. е осъден да
заплати на ищеца и разноски по делото.
Приети са извлечения
от Агенция по Вписвания, справки по изпълнително дело 20128330400689, сочещи че
ответникът И. е собственик на 1/3 ид.ч. от имот в с.В., като не е открито да
има друго имущество.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 135,
ал.2 от ЗЗД – иск за обявяване на относително недействителен по отношение
на ищеца на увреждащ го договор за дарение в частта за 1/2 ид.ч. на имота, обект на този договор.
При
този иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, които е посочил като основание
за възникване на вземането му към праводателя по процесната сделка, както и че
процесната сделка уврежда ищеца, че длъжникът е знаел за увреждането, че
процесната сделка се осуетява или затруднява удовлетворяването на вземанията
му, тоест създава се или се увеличава пасив на имуществото на длъжника, следва
да докаже и родствени връзки между страните по сделката, обосноваващи
приложението на презумпцията по чл. 135, ал.2 от ЗЗД.
В
тежест на ответниците при така депозираните отговори е да докажат , че
процесния договор не е увреждаща сделка, че качеството кредитор е
придобито след сключване на процесната сделка, че процесния имот не може да
служи за удовлетворяване на вземанията на ищеца.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е предоставен на разположение на кредитор, увреден от определени действия
на длъжника. С този иск кредиторът може да иска обявяване за относително
недействителни спрямо кредитора на тези действия на длъжника, които го
увреждат. Всеки кредитор, чийто интереси са застрашени от действия на длъжника,
може да иска обявяване на относителна недействителност на тези действия. Кръгът
на кредиторите разполагащи с право на иск по чл. 135 от ЗЗД не е ограничен с оглед на предмет на
дължимата престация – имуществото на длъжника обезпечава не само паричните му
задължения, но и всички останали негови задължения, вкл. и непарични такива,
както и да даде или да извърши нещо.
Възникването на правото по чл. 135 от ЗЗД предпоставя наличие на валидно
възникнало вземане срещу длъжника, отделно и действия на длъжника, които
препятстват възможността на кредитора да удовлетвори същото. Такова действие
може да бъде и онова, което затруднява събиране на вземането, като напр.
прехвърляне на лесно ликвиден актив срещу придобиване на актив, който е
значително по-трудно ликвиден. Друга предпоставка, за да се уважи иска по чл.
135 от ЗЗД е знание от двете странни по възмездната сделка за увреждането, ако
сделката е възмездна но същото при хипотезата на свързани лица се предполага по
арг. от чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Само ако увреждащото действие е извършено преди
да възникне вземането на кредитора, тогава следва да се докаже и че това
действие съобразно чл. 135, ал. 3 от ЗЗД
е било предназначено да увреди кредитора. В противен случай разпоредбата
на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, изискваща
доказване на намерението за увреждане, не се прилага. При успешно провеждане
на иска по чл. 135 от ЗЗД за кредитора
се открива възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането
си към прехвърленото с атакуваната
сделка имущество, независимо че то е преминало валидно в патримониума на
приобретателя по сделката. Искът по чл. 135 от ЗЗД не засяга обвързващата сила
на сделката между страните, които са я сключили. (В този смисъл ТР№76/1964;
Постановление №1829.03.1965г. на Пленум на ВС; Решение № 655/05.07.2007г. по
гр.д.№ 573/2006г. на ВКС; Решение № 97/02.06.2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., по
т.д.№ 828/2010г.; Решение № 120/02.02.2000г. по гр.д.№ 704/199г. на ВКС).
Ирелевантно
е дали длъжникът разполага с друго имущество за удовлетворяване на вземанията
на ищеца-оспорената сделка е само относително недействителна и тази
недействителност ще бъде преодоляна в момента в който длъжникът погаси
задължението си или вземането на ищеца бъде отречено със сила на пресъдено
нещо.
В конкретния случай
по делото се установи от приетите по делото договор за заем, решения на
ОС-Габрово, на АС-В.Т., Определение на ВКС, че на 13.01.2009г. между ищеца и ответника И. е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем за сумата от 30 000 евро, която е
следвало да се върне до 31.12.2010г. на вноски от по 6000 евро на всеки 6
месеца считано от юли 2009г. и по същото ищецът има валидно вземане към
ответника И. за заплащане на сумите, както следва: 57 674,90лв., ведно със
законната лихва от 18.01.2011г. до изплащането, представляващи главница по
договор за заем, сумата от 3851,35лв., представляващи лихва за забава за
периода от 01.07.2009г. до 17.01.2011г., ,за които е издадена заповед и
изпълнителен лист по дело № 7/2011г. на РС-Т.. Действително, ответникът И. не е
била страна по делото пред ОС-Габрово и не е обвързана от силата на пресъдено
нещо по това решение. Приетия по делото договор за заем и липсата на
доказателства в обратния смисъл, е достатъчен за нуждите на производството по иск
по чл. 135 от ЗЗД , за да се приеме за установено съществуването на валидно
вземане на ищеца към ответника. В това производство не се разрешава със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземането на ищеца. Възраженията
на ответника И. срещу възникването на това вземане могат да се вземат предвид,
само ако има влязло в сила съдебно решение, отричащо вземанията
на ищеца.
Това е обосновано със спецификата на иска по чл. 135 от ЗЗД и последиците,
които настъпват в правната сфера на страните, ако иска по чл. 135 от ЗЗД бъде
уважен. Решението, с което се уважава иска по чл. 135 от ЗЗД би могло да се
ползва от ищеца, съответно да доведе до намеса в правна сфера на ответника само
ако в друго производство се установи със сила на пресъдено нещо вземането на
ищеца срещу праводателя по оспорената сделка. Ако съществуване на такова
вземане не се установи, то независимо от уважения иск по чл. 135 от ЗЗД, същото
няма да доведе до възможност за намеса в правна сфера на ответниците. Така, ако качеството на ищеца като
кредитор бъде отречено с влязло в сила решение, то и непротивопоставимостта,
която се цели с иска по чл. 135 от ЗЗД , ще загуби смисъла си и няма да се
увредят ответниците по иска по чл. 135 от ЗЗД. При иск по чл. 135 от ЗЗД, ако вземането може да произтича от
твърдените факти, то това е достатъчно да се приеме в
производството по иска по чл. 135 от ЗЗД, че ищецът е кредитор на
праводателя по сделката и има правен интерес от иска по чл. 135 от ЗЗД. В
конкретния случая спора за съществуването на вземането на ищеца към ответника И.
е решен с влязло в сила съдебно решение и не може да бъде пререшаван в
производството по чл. 135 от ЗЗД , независимо че ответникът И. не е била страна
в производството за съществуването на вземането. Съображения за същото съдът
изложи по-горе, основани на спецификата на иска по чл. 135 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото от приетия по делото нотариален акт №
43/2009г., че на 16.03.2009г. Г.К.И. и С. Х.И. – съпрузи, са
сключили с дъщеря си Й.Г.И. договор за дарение, с който Г. и С.И. са дарили на Й.И.
собствения им при условията на съпружеска имуществена общност имот: апартамент № 10, разположен на пети
(четвърти жилищен ) етаж в жилищна сграда на блок А, ,л. „О.Г.”, район
Триадица”, гр.София, със застроена площ на апартамента от 129,84кв.м., състоящ
се от кухня, дневна-столова, три спални, баня, тоалетна, мокро помещение,
четири тераси, при съседи: двор, коридор, ап. № 11, отгоре-мансардно ателие №12,
отдолу-ап.7 и ап.8, заедно с прилежащото му избено помещение – мазе №1 и с припадащите се апартамента 12,39% ид.ч. от
общите части на жилищна сграда на блок А и от правото на строеж върху терена.
Съдът приема за
установено по делото, че ответниците са родственици – баща и дъщеря.
Родствените връзки между праводателите и приобретателя по сделката не са оспорени от страните по
делото, а и са установени от удостоверяванията на нотариуса по нотариалния акт.
В случая това удостоверяване обвързва съда с материална доказателствена сила,
доколкото същото е направено от нотариуса въз основа на описаните в нотариалния
акт официални удостоверителни документи: удостоверения за граждански брак и за
раждане.
При така установеното съдът приема, че по делото е установено че процесната
сделка – договор за дарение, е валидна, същата е сключена между родственици със
степен на близост обосноваващо приложението на презумпцията по чл. 135, ал.2 от ЗЗД, като тази сделка е увреждаща ищеца и за това увреждане ищецът е знаел при
сключването на сделката. Това е така, защото с тази сделка се намалява актива
на имуществото на ищеца-общото обезпечение на вземанията, тоест същата осуетява
възможността на ответника да се удовлетвори от имота и ищецът е знаел за това
при сключване на сделката. Тази увреждаща сделка от 16.03.2009г. е сключена след възникване на вземането на ищеца по
договора за заем от 13.01.2009г,
същата е безвъзмездна, поради което и знанието на приобретателя за увреждането
не е необходимо, за да се уважи иска по чл. 135 от ЗЗД. Неоснователни са
доводите на ответниците, че вземането не е съществувало към сключването на
процесната сделка. Вземането на ищеца по договора за заем е възникнало при
сключване на договора за заем. Действително, към 16.03.2009г. това вземане не е било изискуемо, но това е ирелевантно за
иска по чл. 135 от ЗЗД. Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е препятстване на
недобросъвестен длъжник да намали или да се лиши от възможност да изпълни
задължението към ищеца, поради което и ирелевантно по делото е дали
вземанията на ищеца са ликвидни и изискуеми.
Неоснователни са доводите на ответниците, че имота по сделката не може да
служи за удовлетворяване на вземането на ищеца, доколкото имотът, обезпечава
по-стар дълг , а и имотът е бил
съпружеска имуществена общност преди договора за дарение и като такъв не може
да е обектна принудително изпълнение. Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД
е препятстване на недобросъвестен длъжник да намали или да се лиши от
възможност да изпълни задължението към ищеца. Дали това имущество ще е
достатъчно, за да се удовлетвори ищеца, дали е годен обект на принудително
изпълнение няма отношение към основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД.
Обявяването на сделката за относително недействителна не се отразява на
секвестируемостта на имота, нито на реда на привилегиите за удовлетворяването
на кредиторите, поради което и възражения, основани на такива обстоятелства са
неотносими в производството по чл. 135 от ЗЗД.
В случая вземането на ищеца към ответника И. е за личен дълг на ответника И.,
поради което и доколкото увреждащата сделка е с обект съпружеска имуществена
общност (последното е признато от ищеца) то относителната недействителност може
да се обяви само за ½ ид.ч. от имота, какъвто и иск е предявен. При така
възприетото съдът приема, е иска е основателен и като такъв следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото съдът приема, че разноските по делото следва да бъдат поставени в тежест
на ответниците и те следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно (те са
необходими другари, плащането на разноските от единия би следвало да освободи
другия, няма основание да се приеме, че всеки ще дължи самото 1/2 от разноските
направени и срещу двамата) сумите, както следва: сумата от 729,89лв. разноски
за държавна такса, сумата от 15лв. разноски за съдебни удостоверения, като и сумата от 2800лв. разноски за един
адвокат. Ответникът И. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
2720лв. разноски за възнаграждение за назначения й особен представител. На
ищеца не следва да се присъждат платените суми за вписването на исковата молба,
доколкото това е сума, която не е внесена по сметка на съда, не е държавна
такса и разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК. В подкрепа на извода на съда е
обстоятелството, че съдът не може да освободи ищеца от задължение за внасяне на
същата на основание на чл. 83 от ГПК (В този смисъл т.10 от ТР № 7/25.04.2013 на ОСГТК на ВКС за вписването).
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА на основание
на чл. 135 от ЗЗД по отношение на В.Ц.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** за вземането му срещу Г.К.И., ЕГН ********** по договор за заем от
13.01.2009г. ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между Г.К.И., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:*** и Й.Г.И., ЕГН ********** договор за дарение на недвижим имот по
нотариален акт № 43/16.03.2009г., том І, рег.№ 486, нот.дело № 36/2009г.
съставен от нотариус Н.Д., рег.№ 329 на Нот.К в частта за 1/2 ид.ч. от имот, представляващ: апартамент № 10,
разположен на пети (четвърти жилищен ) етаж в жилищна сграда на блок А, ,л. „О.Г.”,
район Триадица”, гр.София, със застроена площ на апартамента от 129,84кв.м.,
състоящ се от кухня, дневна-столова, три спални, баня, тоалетна, мокро
помещение, четири тераси, при съседи: двор, коридор, ап. № 11, отгоре-мансардно
ателие №12, отдолу-ап.7 и ап.8, заедно с
прилежащото му избено помещение – мазе №1, с квадратура от 5,08кв.м. при
съседи на това помещение: мазе №2, от две страни-коридор и сграда на подземни
гаражи, заедно с припадащите се
апартамента 12,39% ид.ч. от общите части на жилищна сграда на блок А и от
правото на строеж върху терена, върху който същата е изградена, представляващо
дворно място с площ от 990кв.м., съставляващо УПИ Х-265, кв. 107 по плана на
София, местност Красно село-Стрелбище, при съседи на мястото:улица О.Г.” и УПИ
ІІ-18, V-17, VІ-16, ІХ-13, поземлен имот с пл.№ 14 и УПИ І, отреден за „Детски
комбинат.
ОСЪЖДА Г.К.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** и Й.Г.И., ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес: *** да заплатят солидарно на В.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 3544,89лв., (три хиляди петстотин четиридесет и четири лева) , представляващи разноски по делото в общ размер от като отхвърля искането на В.Ц.Ц. за присъждане на сумата от 75,90лв., представляваща такса за вписване на исковата молба.
ОСЪЖДА Й.Г.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на В.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 2720лв. (две хиляди
седемстотин и двадесет лева), представляващи разноски по делото за
възнаграждение за особен представител.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, което до ответника Й.И. да се изпрати лично и чрез назначения й
на основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: