Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря Диана МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 760 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на ЗКПУ
„Златен клас“ с.Обретеник, обл.Русе, ЕИК *********, чрез председателя Д.В. Д., действащ чрез адв.К.Ф., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 389-ФК/21.10.2019 г. на
началник - отдел
„Оперативни дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Със
заповедта на кооперацията е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект
– склад за ГСМ –
ведомствена бензиностанция, находящ се в с.Обретеник, Стопански двор, стопанисван
от кооперацията - жалбоподател, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност
на заповедта поради нарушение на административнопроцесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон, несъответствие на акта с целта на
закона, както и в нарушение на принципа за съразмерност. Изтъкват се
съображения по наведените основания. Иска се съдът да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представтел изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка, писмени
доказателства,
се установява, че на 11.10.2019
г. в 14:00 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС – склад за ГСМ – ведомствена бензиностанция, находящ се в
с.Обретеник, Стопански двор, стопанисван от ЗКПУ „Златен клас“ с.Обретеник. При
тази проверка е установено, че за периода 01.01.2019г. – 23.09.2019г.
кооперацията не е приключвала зареждане чрез ЕСФП на превозни средства, машини,
съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива с вид плащане
„резерв 2“ – вътрешно потребление. Въз
основа на тези данни административният орган е направил извода, че търговецът е
нарушил разпоредбата на чл. 3 ал. 7 от Наредба Н – 18/2006г. на МФ.
Протоколът за извършена проверка сочи, че обектът е бензиностанция
за зареждане на МПС, собственост на ЗКПУ „Златен клас“ с.Обретеник – ведомствена,
състояща се от 3 бр. резервоари, два от които годни за употреба, с вместимост
съответно от 30 000л. и 10 000л., свързани към 2 броя колонки с по 1 бр. пистолети за дизелово гориво, със
сертифицирана нивомерна система тип Opti level, която от своя страна е свързана с
ЕСФП тип DFS-Q7S – KL,
регистрирано в НАП с №4342018 на 24.09.2019г. При проверката присъствал главният
счетоводител на кооперацията, която попълнила декларация за стопанисваните
обекти, включително и за двата резервоара за гориво.
По преписката е представен отчет фискална памет (съкратен) към 10.10.2019г. , в който е
отбелязано, че зареждането на горива се
приключва с „резерв 2“(л.18
от преписката),
както и 6бр. дневни финансови отчети за дати 05.06.2019г., 22.06.2019г.,
10.07.2019г., 11.07.2019г., 09.08.2019г., 10.08.2019г., от които е видно, че на
посочените дати зареждането на горива не е приключвано с „резерв 2“(л.51-54 от
преписката).
По делото на л. 49 от преписката е представен протокол
за извършена замяна на ЕСФП на 24.09.2019г. в процесната ведомствена
бензиностанция, поради системно нарушаване на комуникацията между ЕСФП и НИС,
от обслужващата фирма „Галилео.БГ“ АД.
На 21.10.2019г. е била издадена обжалваната заповед за
налагане на ПАМ, а на 23.10.2019г. е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №F518257 – л.55-56 от преписката, с
който е прието, че кооперацията кат олице по чл. 118 ал. 8 ЗДДС е извършила
административно нарушение на чл.3 ал. 7 от Наредба Н – 18/2006г. на МФ – не
приключва зареждането чрез ЕСФП на превозни средства, машини, съоръжения или
друга техника за собствени нужди с течни горива с вид плащане „резерв 2“ –
„вътрешно потребление“.
По делото е
представен от жалбоподателя и Договор за доставка и монтаж на оборудване №
24-4/30.07.2019г., сключен между кооперацията и „Галилео.БГ“ АД, за доставка,
инсталиране, пускане в действие и свързване към НАП на ЕСФП, съгласно
изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, свързана с нивомерна система
Оптилевъл и бензиноколонка от одобрен тип (л.22-25 от делото). Планираната дата
за монтаж съгласно договора е 24.09.2019г. Представен е и дневен финансов отчет
от 16.10.2019г., от който е видно, че зареждането на горива в процесната
бензиностанция приключва с „резерв 2“ (л.26 от делото).
Разпитания в хода на съдебното дирене св.К.Р. Е. – старши инспектор по приходите към
ГД ФК, извършил проверката на ведомствената бензиностанция, уточнява, че към
момента на самата проверка са установили, че жалбоподателят отчита правилно
зареждането на горива. Неправилното отчитане е за периода от 01.01.2019г. до
23.09.2019г. С неотбелязването на този вид плащане като „резерв 2“ – вътрешно
потребление не се ощетявал бюджета, тъй като бензиностанцията не извършвала
продажби на горива, а била ведомствена.
По правото
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на представляващия
кооперацията председател 14.11.2019 г. - л.6 от преписката. Дружеството е
упражнило правото си на жалба чрез ТД на НАП – Варна, отдел ОД –Варна ГД ФК при
ЦУ на НАП до съда на 27.11.2019г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. При
тези данни съдът намира производството за допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган - в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената
към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 57 от преписката). Не се спори, че издателят на
заповедта заема длъжност „началник сектор“ в дирекция „Оперативни дейности“-Варна.
При тези данни се налага извод, че заповедта е постановена от оправомощен
орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не
страда от пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0388178 от 11.10.2019 г., връчен на работещ в кооперацията,
който може да се приеме и като уведомление за започналото административно
производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК.
В протокола са посочени проверените документи,
както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на кооперацията, се налага процесната
ПАМ, а именно – кооперацията не е изпълнила задължението си да приключва зареждане чрез ЕСФП на
превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с
течни горива с вид плащане „резерв 2“ – вътрешно потребление. В заповедта са
изложени и мотиви досежно продължителността на наложената принудителна
административна мярка.
Заповедта за налагане на ПАМ
е издадена в съответствие с материалния закон, предвид следното: За да е
осъществен съставът на нарушението по чл. 3, ал. 7 от Наредбата, следва в
обекта да има въведено в експлоатация ЕСФП, данъчно задълженото лице да е
такова по смисъла на чл. 118 ал. 8 ЗДДС – да извършва зареждане на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни
горива, като регистрирането на тези зареждания чрез ЕСФП следва да се
приключват с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно
потребление". Основателно органите по приходите са приели, че извършените
от лицето зареждания в периода 01.01.2019г. – 23.09.2019г. не се приключват с
вид плащане "резерв 2" - "вътрешно потребление" от ЕСФП с
изградена дистанционна връзка с НАП.
В случая в производството по
издаване на обжалваната заповед са събрани безспорни доказателства, че за
посочения период извършените от жалбоподателя зареждания на превозни средства,
машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива в обекта
– ведомствена бензиностанция, макар и да са регистрирани от ЕСФП, не са
приключвани с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно
потребление". Констатациите в заповедта, се потвърждават както от
отразеното в Протокол за извършена проверка № 0388178 от 11.10.2019 г., така и
от приложените дневни финансови отчети от различни дати през месеците юни, юли
и август 2019г. По този начин, с неизпълнение на задължението да приключва
зареждането чрез ЕСФП на превозни средства, машини, съоръжения или друга
техника за собствени нужди с течни горива с вид плащане "резерв 2" -
"вътрешно потребление", е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал.1, т.1 б."а" от ЗДДС за налагане на
ПАМ "запечатване на обект", като съобразно чл. 186, ал.3, във вр. с ал.1, т.1 б."б" от ЗДДС органът действа в условията на
обвързана компетентност. Срокът за запечатване на обекта е определен с оглед
установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и целите на закона,
които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване
на установения правов ред.
Наложената
ПАМ обаче не отговаря на целта на закона. В случая, законодателят императивно
изисква от данъчно задължените лица по чл. 118 ал. 8 ЗДДС да регистрира и
отчита зареждането с течни горива за собствени нужди по реда на чл. 3 ал. 7 от Наредбата.
Следователно, целта на ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е да гарантира преустановяването на
нарушението, предвидено в т.1, буква "а" от същата правна норма.
Видно от събраните по делото доказателства, проверката е извършена на
11.10.2019г., като в хода й контролните органи са установили, че нарушението е
за предходен период. Междувременно на 24.09.2019г., още преди самата проверка,
кооперацията е извършила подмяна на старата ЕСФП с нова, тъй като са били
констатирани системни нарушавания на комуникацията между ЕСФП и нивомерната
система. След въвеждането на новата ЕСФП регистрирането на зарежданията с течни
горива за собствени нужди са приключвани с вид плащане „резерв 2“. Тези
обстоятелства се установяват от приложения още в хода на проверката отчет за
фискална памет (съкратен) – л.18 от преписката, от Протокол за извършена замяна
на ЕСФП изх.№ 54/16.10.2019г., представен от кооперацията преди издаването на
процесната заповед – л. 49 от преписката, от Договор за доставка и монтаж на
оборудване № 24-Н/30.07.2019г. – л.22 от делото и дневен финансов отчет от
16.10.2019г. – л.26 от делото. И докато последните два писмени документа са
представени от жалбоподателя в хода на съдебното дирене, то първите два са били
представени в хода на административната преписка и са били известни на
административния орган. Както съда посочи по-горе принудителната мярка, като
всяка такава по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, има превантивно действие -
предотвратява настъпването на вредни последици и действа предупредително. За да
се наложи такъв вид мярка следва да е налице налична опасност от извършване или
от продължаване да се извършва нарушение. В конкретният случай тази опасност е
била ликвидирана още преди извършване на проверката, тъй като кооперацията сама
е преустановила нарушението си и е привела дейността си с изискванията на
закона – обстоятелство, което е констатирано от проверяващите органи. По този
начин целта на закона е постиганата и запечатването на обекта е в противоречие
с тази цел. Издаването на утежняващия административен акт при тези
обстоятелства е несъвместимо с превантивната функция на мерките, проява е на
превратно упражняване на властнически правомощия и е порок на заповедта от
категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие с разпоредбата на чл.6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се
въздържи от издаването му. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в
Решение № 11421 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2018 г., I о.,
Решение № 12963 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13580/2016 г., I о. и др.
По изложените съображения
жалбата на ЗКПУ „Златен клас“ с.Обретеник е основателна и като такава следва да
бъде уважена, а оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна следва
да се отмени.
При
този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски по приложен списък в общ размер на 450лв., в
т.ч. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 0175812 в размер на 400лв. и д.т. в размер на 50лв.,
които на основание чл. 143 ал. 1 АПК следва да се възстановят от ответника НАП
като ЮЛ, в чиято структура е издателят на отменената заповед.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗКПУ „Златен клас“
с.Обретеник, обл.Русе, ЕИК *********, чрез председателя Д.В.Д., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 389-ФК/21.10.2019 г. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Със заповедта на
кооперацията е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект
– склад за ГСМ –
ведомствена бензиностанция, находящ се в с.Обретеник, Стопански двор,
стопанисван от кооперацията - жалбоподател,
както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а" oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на ЗКПУ „Златен
клас“ с.Обретеник, обл.Русе, ЕИК *********, представлявана от председателя Д. В. Д., разноски в размер на 450(четиристотин и петдесет) лева.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: