№ 169/25.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №370/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Веолия Енерджи Варна” ЕАД гр. Варна, ЕИК *********, твърди, че се намира във валидни облигационни отношения с ответника А.В.И., ЕГН **********. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия по партида 18083 за битови нужди в качеството на собственик на
топлофициран имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик”, бл.214, вх.7,
ап.194. Посочва, че с НА №39, том 58, вх.рег.№22806 от 23.08.2018 г. по опис на
СВ при РС Варна, отв. А. И. се е разпоредил с правото си на собственост върху
топлофицирания имот в края на м. август 2018 г. Посочва още, че сградата е
присъединена към топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван
достъпа и доставката на топлинна енергия, като присъединяването на Етажната
собственост на процесния имот към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Варна”
ЕАД е извършено преди 2000 г. Твърди, че поради неизпълнение от отв. И.
задължението му за заплащане на начислените дължими суми за потребена и
неплатена топлинна енергия ищецът подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу отв. А. И. и е образувано ч. гр. дело. Моли съда,
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер 1704.99 лв, от която: 419.26 лв – главница за периода
от м. януари 2017 г. до м. май 2017 г. вкл. и 52.20 лв – лихва за забава за
периода от 01.04.2017 г. до 23.11.2018 г.; 1116.68 лв – главница за периода от
м. юли 2017 г. до м. юни 2018 г. вкл и 85.66 лв - лихва за забава за периода от
01.09.2017 г. до 23.11.2018 г.; 30.73 лв – главница за периода от м. август
2018 г. до м. август 2018 г. вкл и 0.46 лв – лихва за забава за периода от от
01.10.2018 г. до 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 07.12.2018 г., до окончателното погасяване.
Претендира и заплащане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Ответникът чрез особен представител излага становище
за неоснователност на исковата претенция. Заявява, че ответникът не е страна по
договора за продажба на топлинна енергия от 20.11.2000 г. и между страните не е
налице валидно облигационно отношение като ответникът не е пасивно
материалноправно легитимиран. Изтъква, че е налице предоставяна от ищцовото
дружество стока, без искане за това от страна на ответника и същият не дължи
заплащането й. Моли съда, да остави иска без уважение като неоснователен,
съответно и да не се присъждат разноски в полза на ищцовото дружество.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. дело №6/2019 г. се установява, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по чл.415, ал.4 ГПК
заявителят е предявил иск по чл.422 ГПК.
Видно от НА №119, том 5, рег.№15883, дело №779/2013 г. на нотариус В. Георгиева,
на 11.11.2013 г. ответникът е придобил собствеността върху процесния имот
– *********************.
Видно от НА №152, том VII,
рег.№9624, дело №1026/2018 г. на нотариус К. Кангалова, на 23.08.2018 г., чрез
договор за продажба ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху
процесния имот в полза на трето лице.
От представените с исковата
молба документи е видно, че между „Топлофикация - Варна“ ЕАД (понастоящем „Веолия Енерджи Варна” ЕАД) и етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл.214, вх.7, е сключен договор от 20.11.2000 г., по силата на който страните са се
уговорили входът да бъде присъединен към топлопреносната мрежа на дружеството.
От съдържанието на свидетелство за проверка на средство за измерване № 16-10-12-8
от 28.10.2016 г. е видно, че към посочената дата топломерът с посочения сериен
номер е бил в метрологична годност като срокът на валидност на проверката е 2
години, т.е. до 28.10.2018 г.
Към доказателствата по делото
са приобщени и общите условия на топлопреносното дружество, приложени към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и решението на ДКЕВР, с
което същите са одобрени /л. 78-80 от делото/. В чл.34, ал.1 от Общите условия
е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно ал.6 на същата разпоредба, при
неизпълнение на задължението в срок се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е приложено и извлечение за задълженията за процесния
топлоснабден имот, в което подробно са отразени издадените за процесния период
фактури и стойността на потребените услуги.
Останалите представени документи
съдът не следва да коментира като неотносими към предмета на спора.
По делото са ангажирани
специални знания в областта на топлотехниката, посредством проведената
съдебно-техническа експертиза вх.№8414 от 31.10.2019 г., чието заключение съдът
кредитира като компетентно изготвено, подробно и аргументирано. От същото се
установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към
топлоснабдителната мрежа и се обслужва от абонатна станция, като през исковия
период не е прекъсвано топлоснабдяването. Въз основа на извършените проверки експертът
е достигнал до извод, че ползваната от ответника топлинна енергия е отчетена
правилно и дяловото разпределение е извършено точно. Изразява становище, че
сумите за потребена топлоенергия са начислявани по цените, определени от ДКЕВР,
а таксите за услугата дялово разпределение са определени по ценоразпис на
топлоснабдителното предприятие. В заключението е посочено, че СТИ в абонатната
станция /топломерно и водомерно устройство/ отговарят на изискванията за
метрологична годност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният
главен иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение с
ответника, по силата на което ответникът е потребител на топлинна енергия за
процесния имот, чиято сграда е присъединена към топлопреносната мрежа; 2) че за
процесния период на последния е разпределено количество топлинна енергия,
отдавано от сградната инсталация, доставена и отчетена по предвидения в
сключените индивидуални договори и общите условия към тях ред, в претендираните
размери.
Видно от коментирания по-горе
нотариален акт, ответникът е имал качеството на едноличен собственик върху
процесния апартамент за периода от м. ноември 2013 г. до м. август 2018 г. От събраните документи, както и от
заключението по съдебно-техническата експертиза се установява по категоричен
начин, че сградата, в която се намира същият, е била топлофицирана през исковия
период и ищецът е доставил в абонатната станция определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия. От гореизложеното следва, че ответникът е страна
по облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като същият има качеството
на битов клиент по смисъла на § 1, т.2а от Допълнителните разпоредби на Закона
за енергетиката. Отношенията на страните са регулирани от публично известни
общи условия в съответствие с чл.150, ал.1 ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Както
по-горе бе посочено, по делото са
представени общите условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение № ОУ-062
от 19.11.2007 г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на
чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 - чл.145 ЗЕ и
Наредба №16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на
икономиката и енергетиката. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез средства за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; средства за
дялово разпределение за отопление - индивидуални топломери; средства за дялово
разпределение за битово горещо водоснабдяване - общ водомер и индивидуални
водомери за топла вода /чл.140, ал.1 ЗЕ/. Разпоредбата на чл.140а ЗЕ предвижда,
че общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като
топлинната енергия за горещо водоснабдяване се определя чрез количеството вода,
консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия
водомер и разхода на топлинна енергия за загряване на 1 куб. м вода /арг. от
чл.141, ал.1 ЗЕ/. Разпоредбите на чл.68 и чл.69 от Наредба №16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. определят методиката за разпределяне на топлинната енергия за
горещо водоснабдяване между отделните потребители в сградата, като при
наличието на индивидуални водомери то се извършва съобразно техните показания
/чл.69, ал.2, т.1 от Наредбата/.
От заключението по приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за процесния имот през исковия период е извършено правилно и
в съответствие с действащата нормативна уредба, като делът на ответника за
ползвана топлинна енергия е изчислен точно. От писмените доказателства по
делото, както и от заключението на вещото лице може да се направи категоричен
извод, че средствата за търговско измерване в сградата, където се намира
процесният имот, са били изправни през целия период, за който се отнася
исковата претенция.
При така изложените
съображения съдът намира, че през процесния период топлопреносното дружество е
доставило топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът на ответника.
Същата е отчитана и разпределена в съответствие със закона и общите условия,
като претендираните от ищеца суми са начислени правилно. Следователно
предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер, и следва да
бъде уважен.
Изискуемостта на дължимите
суми за топлинна енергия е настъпила в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, съобразно цитираната по-горе клауза от общите условия на
ищцовото дружество. Следователно, от посочения момент ответникът дължи и
обезщетение за забава върху същите. Съдът, като съобрази определения с ПМС №426
от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата лихва
за забава върху претендираните суми за потребена топлинна енергия е, съответства
на претендираните стойности, поради което поради изложеното и акцесорният иск
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
предвид отправеното от ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени
с т.12 на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за държавна
такса 34.10 лв и адвокатско възнаграждение 300.00 лв.
Наред с изложеното на ищеца
следва да бъдат присъдени и разноски за исковото производство в общ размер от
983.45 лв, включващи платена държавна такса – 34.10 лв, адвокатско
възнаграждение – 300.00 лв, депозит за особен представител – 349.35 лв, и депозит
за експертиза – 300.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.И.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Веолия
Енерджи Варна” ЕАД гр. Варна, ЕИК *********, сумите: 1566.67 лв (хиляда петстотин шестдесет и
шест лева, 67 ст.), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
– 07.12.2018 г. до окончателното плащане, представляваща общ сбор на неплатени главници за потребена топлинна
енергия, такси и услуги по партида 18083 за имот, находящ се в *********************,
от които 419.26 лв за периода от м. януари 2017 г. до м. май 2017 г., 1116.68 лв за периода от м. юли 2017
г. до м. юни 2018 г. и 30.73 лв за периода от м. август 2018 г. до м.
август 2018 г.; 138.32
лв (сто тридесет и осем лева, 32 ст.), представляваща общ сбор на лихва за
забавено плащане върху всяка от главниците, считано от съответния падеж, от
която 52.52 лв за периода от 01.04.2017 г. до 23.11.2018 г., 85.86 лв за
периода от 01.09.2017 г. до 23.11.2018 г. и 0.46 лв за периода от 01.10.2018 г.
до 23.11.2018 г.; за които суми е издадена Заповед №13 от 07.01.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №6/2019 г. по
опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, ЕИК *********, сумата 1317.55 лв (хиляда триста и седемнадесет лева, 55 ст.),
представляваща обезщетение за сторени разноски, от които 334.10 лв в
заповедното производство и 983.45 лв в исковото производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: