№ 17498
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110103646 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С*****, чрез адв. Н. И. И., срещу С гс, със седалище и адрес в гр. С****
представляван от А Т, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.6, пар.1 ЕКПЧ, за осъждане на ответника
да му заплати обезщетение в размер на 5000 лв. за причинени на ищеца
неимуществени вреди за периода от 08.08.2008г. до 24.01.2022г., изразяващи се
в преживян стрес, напрежение и неизвестност по отношение правния статус
на притежавания недвижим имот, невъзможността да го използва по
предназначение, както и сумата в размер на 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи за периода от 08.08.2008г. до 24.01.2022г., които вреди се
твърди, че са настъпили в причинна връзка със забавеното разглеждане и
решаване на адм. дело № 3058/2004г. по описа на СГС.
В исковата молба и подадената уточняваща молба от 26.03.2024г.,
ищецът твърди, че на 08.08.2008 г. наследодателят му Н. Д М. е бил
конституиран като страна по адм. дело № 3058/2004г. по описа на СГС, като
след неговата смърт и на негово място бил конституиран ищецът. Излага, че
общата продължителност на производството за ищеца била 13 години, 5
месеца и 16 дни. Сочи, че делото е започнало на а 30.09.2004 г., като още при
първоначалното администриране на производството, счита, че е налице
необосновано забавяне от страна на съда. Твърди още, че неколкократно съдът
е отправял указания до ответника, които не се изпълнявали, като вместо да
дисциплинира страната, съдът е давал нови указания, което също е довело до
забавяне на производството. Излага, че на 10.11.2008 г. е следвало да се
1
проведе първото открито съдебно заседание по делото, на което ход така и не е
даден, поради процесуални пропуски на съда. Сочи, че следващото о.с.з било
насрочено едва за 11.05.2009 г., а експертизата била назначена едва на
08.04.2009 г., които действия според ищеца са извършени несвоевремнно. На
насроченото на 11.05.2009 г. о.с.з ход на делото отново не бил даден, заради
нередовно призовани страни, поради което заседанието било отложено за
16.11.2009 г., на която дата отново не бил даден ход на делото. Излага, че в
периода от 22.02.2010 г. до 12.04.2011 г. делото е било отново отложено
няколко пъти, поради несвоевременните действия на съда. Твърди също, че от
датата на първоинстанционното решение – 23.06.2011 г., до администриране
на касационните жалби на 15.04.2014 г. е изминал неоправдано дълъг срок от 2
години и девет месеца. Излага, че общата продължителност на процеса е
продължила 17 години, 3 месеца и 24 дни, като пред първоинстанционния съд
производството е продължило 9 години, 6 месеца и 11 дни. Във връзка с
изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът
счита, че е налице нарушение на чл.6, пар.1 от ЕКПЧ, изразяващо се в
нарушаване на разумния срок за разглеждане и решаване адм. дело №
3058/2004г. по описа на СГС, от което в пряка причинно-следствена връзка, за
него са настъпили описаните неимуществени вреди. Сочи, че за процесния
период не е имал възможност да получава наемната цена от намиращия се в
имота трафопост, поради което претендира и пропуснати ползи, резултат от
неоснователното забавяне на производството. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С гс оспорва предявените искове
като недопустими, а при условията на евентуалност - като неоснователни.
Оспорва ищецът да е бил страна по адм. дело № 3058/2004г. по описа на СГС,
III-б с-в, доколкото същият бил конституиран като страна едва на 22.04.2015 г.
пред ВАС. Счита, че производството по адм. дело № 3058/2004г. по описа на
СГС, III-б с-в излиза извън предметния обхват на чл. 2б ЗОДОВ. Излага, че не
е допуснато нарушение за разглеждане и решаване на делото в разумен срок от
страна на ответника, като излага подробни съображения за това, свързани с с
хода на протичане на разглеждането на производството, сложността на
предмета на делото, множеството страни и обема от доказателства. Оспорва
ищецът да е търпял имуществени и/или неимуществени вреди, които да стоят
в пряка причинна връзка с продължителността на АХД № 3058/2004 г. на
СГС. Оспорва обектът трафопост да може да бъде предмет на наемна сделка.
Оспорва за ищеца да е била налице възможност за сигурно увеличаване на
имуществото му. Излага, че наследодателят на ищеца е бил конституиран като
заинтересована страна по делото, следователно не е бил титуляр на права,
чието съществуване и/или упражняване да е било засегнато от висящността на
административното производство. Оспорва предявените искове и по размер.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. При изложените
твърдения се отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за
присъждане на разноски.
С протоколно определение от 02.04.2025 г. съдът на основание чл. 232
2
ГПК е прекратил производството по отношение на предявения иск за
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 5 000
лв., изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 08.08.2008г. до
24.01.2022г., поради оттегляне на иска. Със същото определение е допуснато
на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на иска за неимуществени
вреди, като след допуснатото изменение искът следва да се счита предявен за
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди за периода 08.08.2008 г. – 24.01.2022 г.
Прокурор от СРП изразява становище за неоснователност на исковете.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен e за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.2б,
ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.6, пар.1 ЕКПЧ.
По делото са приети констативен протокол от 29.06.2022 г., съставен от
Инспектората към ВСС и писмо на Министерство на правосъдието с изх. №
94-И-155/02.09.2022г., съгласно които на 04.03.2022 г. И. М. е поискал от
Министъра на правосъдието да му се изплати обезщетение от 10 000лв. за
нарушено право на разглеждане и решаване на административно дело №
3058/2004 г. на СГС в разумен срок, на 29.06.2022 г. с констативен протокол
състав на Инспекторат към ВСС е приел, че има известно неоправдано
забавяне на съдебното производство, като с писмо от 02.09.2022 г. на
Министерство на правосъдието на И. М. е определено обезщетение в размер
на 2 700 лв. и му е предложено сключването на споразумение в указания срок
относно посочената сума, като в противен случай процедурата по Глава трета
„а“ от ЗСВ се счита изчерпана.
От приложеното по делото административно дело № 3058/2004 г. по
описа на СГС се установява, че същото е образувано на 30.09.2004 г. по повод
подадени 17 броя жалби срещу решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г.,
т.2 на Столичен общински съвет.
С разпореждане от 08.10.2004 г. е указано на един от жалбоподателите да
внесе държавна такса по производството и да представи надлежно
пълномощно. С разпореждания от 22.10.2004 г. и от 12.11.2004 г. отново са
дадени указания на жалбоподателите по редовността на депозираните жалби.
С определения от 11.11.2004 г., от 03.12.2004, от 16.12.2004 г.
производството е прекратено по отношение на жалби № 1, № 11, № 10, № 16,
№ 9, № 4, № 13.
Определението на съда, с което са върнати жалби № 3, 12 и 14 е било
обжалвано от жалбоподателите, като въз основа на частните им жалби е било
образувано адм.д. № 5177/2004 г. по описа на ВАС, по което е постановено
определение от 21.09.2004 г., с което е отменено рзпореждането на съда от
06.02.2004 г. за връщане на жалби № 3, 12 и 14.
3
Прекратителните определения на съда от 11.11.2004 г. и от 16.12.2004 г.
също са били обжалвани, като въз основа на 4 подадени жалби е било
образувано адм. д. № 3840/2005 г. по описа на ВАС, по което е постановено
определение от 18.05.2005 г., с което посочените определения са били
отменени.
С разпореждане от 31.01.2005 г. съдът е дал указания на Столичен
общински съвет за представяне на графична част, неразделна част от
обжалваното решение на СОС, като е указал, че при неизпълнение на
дадените указания в срок, ще му бъде наложена глоба в размер на 200 лв. На
10.03.2005 г. СО, Дирекция „Архитектура и градоустройство“ прилага
указаната графична част.
С разпореждане от 22.06.2005 г. съдът отново дава указания на
ответника да представи разписен лист, от който да са видни собствениците и
трите им имена, доколкото приема, че указанията му от 12.11.2004 г. не са
изпълнени в цялост, като е указал на ответника, че при неизпълнение на
дадените указания в срок, ще му бъде наложена санкция по чл. 201 от ЗСВ. На
01.09.2005 г. е постъпило по делото копие – извадка от разписната книга към
кадастралния план на местността в частта на търсените данни. На 24.10.2005 г.
Столична община представя списък на част от собствениците на имотите.
С разпореждане от 31.10.2005 г. съдът е изискал информация за трите
имена и адресите на собствениците от „Софийски Кадастър“ и Агенция по
вписванията. На 03.05.2006 г. е поискана информация от ОСЗГ „Овча купел“
относно процесните имоти.
С определение от 29.01.2007 г. съдът е прекратил делото по отношение
на жалби № 3 и № 14.
С разпореждане на съда от 28.02.2007 г. до техническа служба при СО –
район „Триадица“ е отправено искане за представяне на административните
адреси на посочените в разпореждането имоти. Поискано е обяснение за
неизпълнение на указанията до този момент, както и имената на
длъжностното лице, на което да бъде наложена глоба по чл. 405 ЗСВ.
На 25.02.2008 г. Столична община представя списък на част от
собствениците на процесните имоти.
По молба на жалбоподател за искане за конституиране на страни, с
разпореждане от 09.02.2006 г. съдът указва, че страните ще бъдат
конституирани след изпълнение в цялост от ответника на указанията на съда
от 31.10.2005 г.
С определение от 28.02.2008 г. съдът конституира като заинтересовани
страни по делото собствениците на процесните имоти, като насрочва делото за
разглеждане на 10.11.2008 г. След това са извършени действия по издирване
наследниците на починалите лица и уведомяване на страните за насроченото
заседание.
С разпореждане от 29.02.2008 г. съдът е наложил глоба на длъжностно
4
лице при ОСЗГ „Овча купел“ за неизпълнение на указанията на съда.
На 18.03.2008 г. съдът е изискал от кмета на р-н „Триадица“ преписките
по посочените в разпореждането заявления.
С определение на съда от 26.03.2008 г. са конституирани 7
заинтересовани страни по делото.
С определение на съда от 04.04.2008 г. делото е прекратено по
отношение на починало в хода на процеса лице и са конституирани неговите
правоприемници.
С молба от 17.05.2008 г. С. Л М. е поискал да бъде конституиран по
делото, като с определение на съда от 19.05.2008 г. са конституирани като
заинтересовани страни още 39 лица, сред които и Н. Д М., който е бил
уведомен за конституирането си на 08.08.2008 г.
На 02.06.2008 г. е постъпила в съда исканата от Областна дирекция
„Земеделие“ информация, като с определение на съда от 03.06.2008 г. са
конституирани нови 5 заинтересовани страни по делото.
На 23.06.2008 г. е изискана информация от ОСЗГ „Овча купел“ относно
административните адреси, на които се намират процесните имоти, като на
09.07.2008 е постъпила исканата от ОСЗГ „Овча купел“ информация.
С определение от 11.07.2008 г. съдът конституира като заинтересовани
страни по делото 5 лица.
С определение от 18.07.2008 г. делото е прекратено по отношение на
починали в хода на производството лица, като са конституирани законните им
наследници.
С определение от 04.08.2008 г. съдът е конституирал като
заинтересована страна едно лице. С друго определение от същата дата съдът е
отменил определението си от 26.03.2008 г. относно конституирането на някои
от лицата, като на тяхно място конституира нови 8 заинтересовани страни. С
трето определение от същата дата съдът прекратява производството по делото
в частта по жалба № 1, както и по отношение на заинтересованите страни,
чиито имоти се засягат от жалба № 1.
С определение от 19.09.2008г. СГС конституира като заинтересовани
страни 14 лица. Следват действия на съда по издирване на конституираните
страни.
В проведеното на 10.11.2008г. о.с.з. съдът не дава ход на делото поради
нередовно призоваване на страни, не допуска като жалбоподатели по делото
част от лицата, като им указва, че определението може да се обжалва в 7-
дневен срок пред ВАС. Указва да се уведоми повторно ответникът, че следва в
7-дневен срок от съобщението да представи вносен документ в размер на по
20 лева за всяка една призовка, а именно по отношение на А Б К и С. К. СГС
изисква обяснения защо СОС не е изпълнил указанията на съда към съдебното
заседание, с оглед налагане на глоба. Разпоредено е да се изискат писмени
обяснения от ответника за неизпълнение указанията на съда и по
5
комплектоване на преписката, дадени с определение от 28.02.2008г., с оглед
налагане на глоба по чл. 405 от ЗСВ, като указва, че максималният размер на
глобата е 2000лв. Указва на страните, явили се в залата, че с оглед характера на
спора, а именно преценка за законосъобразност на подробен устройствен
план, обстоятелствата дали са допуснати нарушения на правилата и нормите
за строителство и проектиране се установяват по реда на чл.157 от ГПК /отм./,
а именно чрез изслушване на съдебно-технически експертизи. Делото е
насрочено за 11.05.2009г.Следват действия по призоваване на страните.
С определение от 22.12.2008г. съдът е конституирал като
заинтересовани страни 3 лица. С определение от 02.02.2009 г. делото е
прекратено по отношение на 3 лица.
С определение от 08.04.2009г. съдът е допуснал изслушване на съдебно-
техническа експертиза, поискана от страните с молба от 06.04.2009 г.
В проведеното на 11.05.2009г. о.с.з отново не е даден ход на делото,
поради нередовно призоваване на страни. Съдът, като е взел предвид, че
указанията до ответника за внасяне на държавна такса са му няколкократно
съобщени и не са изпълнени, с което ответникът е станал причина за отлагане
на делото и е затруднил хода на производството и поради неизпълнение
разпорежданията на съда, е приел, че са налице предпоставките на чл.91, вр. с
чл. 89 от ГПК, поради което е осъдил Столичен общински съвет да заплати
глоба в размер на 300 лв. Съдът е съобщил определението си от 08.04.2009г. за
назначаване на съдебно-техническа експертиза по молбата на Г Г, П Г и Е Г от
06.03.2009г., с определен депозит от 210 лв., вносими в 7-дневен срок, който с
оглед обстоятелството за уведомяване, тече от 11.05.2005 г. Указано е
повторно да се съобщи на ответника ведно с наложената глоба указанията на
съда за представяне на вносен документ за платена държавна такса в размер на
две по 20 лв. относно заинтересованите страни № 22 и № 72 от СПЛ. Делото е
отложено за 16.11.2009г.
С определение от 18.05.2009 г. съдът е отменил определението си от
22.12.2008 г., с което са конституирани като заинтересовани три страни по
делото.
В проведеното на 16.11.2009г. о.с.з. съдът отново не дава ход на делото,
констатира, че ответникът не е изпълнил задължението си да внесе държавна
такса за обнародване в ДВ на призовките на заинтересовалите страни № 22 и
:
№ 72, независимо, че няколкократно му била налагана глоба, както и че
последният е бил уведомен последно на 05.11.2009г., не е депозирал писмени
обяснения за неизпълнение указанията на съда в посочения срок, поради което
съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 405 от ЗСВ. Наложил е
глоба на СОС в размер на 500 лв., както и на Д „АТ” в размер на 300 лв.
Задължил е СОС и Д ,АГ” да представят вносен документ за държавна такса в
размер на две по 20лв. за обнародване призовките в ДВ на № 22 и 72, като е
определил срок за това до 11.12.2009 г. Делото е отложено за 22.02.2010г.
На 08.02.2010 г. е депозирана СТЕ.
6
В проведеното на 22.02.2010г. о.с.з. отново не е даден ход на делото,
поради нередовно призоваване на страни. Въпреки това е изслушано и прието
заключението на съдебно-техническата експертиза. Съдът е изменил начина
на призоваване на заинтересованите страни с № 22 и 72, като вместо по реда
на чл.50 от ГПК /отм./, същите да бъдат уведомени по реда на чл.16 (5) ГПК.
Делото е отложено за 31.05.2010г.
С определение от 23.03.2010г. съдът е назначил особен представител на
две от заинтересованите страни.
В проведеното на 31.05.2010г. о.с.з. съдът дава ход на делото. Приема
преписката, постъпила при образуване на делото и след изпълнение
указанията на съда на основание чл. 39 ал. 2 от ЗАП /отм./. Приема служебно
събраните доказателства по надлежното конституиране на заинтересованите
страни. Приема постъпилите от ОСЗГ доказателства на 25.11.2008г. С оглед
служебното начало в административното правораздаване и на основание
тълкувателно решение на ОСГК № 1 от 2000г. на ВАС и ВКС, т. 10 и на осн.
чл.157 ГПК /отм./, във връзка, с пар. 2 от ПЗР на ГПК /отм./, съдът е допуснал
изслушване на СТЕ. Указано е на вещото лице, че следва да изготви
заключение само по жалбите, по които е висящо делото, както и с изключение
на жалбоподателите Г Г, П Г и Е Г, тъй като по отношение на тях вече е било
депозирано заключение. Определен е срок за внасяне на депозита до
30.06.2010г. Делото е отложено за 30.11.2010г.
На 30.11.2011 г. е подадена молба от част от страните за допускане на
допълнителни въпроси към СТЕ.
В проведеното на 30.11.2010г. о.с.з. съдът е дал ход на делото, поставил е
втора допълнителна задача на допуснатата СТЕ, като е определил депозит в
размер на 200 лева, вносими от жалбоподателя Ц М, в 14-дневен срок. Делото
е отложено за 12.04.2011г.
В проведеното на 12.04.2011г. о.с.з. съдът е дал ход на делото,
констатирал е, че не е изготвено заключение по задачите на Ц М и Н К. За
изслушване на експертиза делото е отложено за 16.06.2011г.
На 10.06.2011г. е депозирано заключение но допълнителна СТЕ.
В проведеното на 16.06.2011г. о.с.з съдът е приел заключението по
допуснатите допълнителни задачи по CТЕ, даден е ход на делото по същество
и е обявял, че ще се произнесе с решение.
На 23.06.2011 г. е постановено решение по АХД № 3058/2004 г. по
описа на СГС, с което процесните жалби са отхвърлени като неоснователни.
Следват действия по връчване на решението.
На 01.09.2011 г. е постъпила молба от една от страните за поправка на
явна фактическа грешка в решението, съответно предприети са действия по
връчване на молбата на всяка от страните за отговор. С решение от 20.02.2012
г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението.
В законоустановения срок са постъпили 4 касационни жалби срещу
7
постановеното решение по АХД № 3058/2004 г. по описа на СГС, съответно
на 14.07.2011 г. от Ц М, на 21.07.2011 г. от Н К, на 27.07.2011 г. от Й С и на
19.08.2011 г. от Г Г, Е Г и П Г. На 18.07.2011 г. са дадени указания на
жалбоподателя Ц М за внасяне на държавна такса по жалбата, които са
изпълнени на 31.08.2011 г. С разпореждане от 12.09.2011 г. е разпоредено
препис от касационната жалба на Ц М да се връчи на останалите страни за
отговор, съответно предприети са действия по връчване на жалбата. Дадени са
указания на жалбоподателя Н К за внасяне на държавна такса и за представяне
на 83 броя преписи от касационната жалба за връчване на останалите страни.
Указанията са изпълнени на 08.08.2011 г., като с разпореждане на съда от
10.08.2011 г. е разпоредено препис от касационната жалба на Н К да се връчи
на останалите страни за отговор, съответно предприети са действия по
връчване на жалбата. С разпореждане на съда от 25.08.2011 г. е разпоредено
препис от касационната жалба на Й С да се връчи на останалите страни за
отговор, съответно предприети са действия по връчване на жалбата. На
25.08.2011 г. са дадени указания на жалбоподателите Г Г, Е Г и П Г за внасяне
на държавна такса по жалбата, които са изпълнени на 26.09.2011 г. С
разпореждане на съда от 28.09.2011 г. е разпоредено препис от касационната
жалба на Г Г, Е Г и П Г да се връчи на останалите страни за отговор, съответно
предприети са действия по връчване на жалбата.
След изтичане срокът за отговор по касационните жалби, на 11.04.2014г.
СГС изпраща АХД № 3058/2004г. на ВАС, като на 15.04.2014г. делото е
постъпило в регистратурата на ВАС и е образувано адм. д. № 5336/2014 г. по
описа на ВАС.
Делото е насрочено пред касационната инстанция за разглеждане в
открито съдебно заседание на 09.06.2014г. В цялост са върнати призовките на
някои от ответниците по касация с отбелязване, че лицата са починали, както
и на един от жалбоподателите, с отбелязване, че лицето е починало.
С определение от 14.05.2014г. ВАС спира производството по адм.д. №
5336/2014г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от
АПК, като на останалите касационни жалбоподатели е даден шестмесечен
срок за представяне на удостоверения за смъртта и наследниците на
починалите лица с посочване на адресите им. Дадени са указания да се изиска
служебно от служба ГРАО на Столична община удостоверение за смъртта и
наследниците на починалия жалбоподател с посочване на адресите на
наследниците му.
С определение от 27.05.2014г. съдът указва на касационните
жалбоподатели в шестмесечен срок от получаване на съобщенията, да
представят удостоверение за смъртта и наследниците на починалия Н. Д М.,
както и в същия срок да посочат адресите за призоваване на наследниците му,
като им е указано, че при неспазване на това задължение в указания срок,
производството по делото ще бъде прекратено.
С определение от 28.07.2014 ВАС указва да се изиска служебно от
8
служба ГРАО на Столична община удостоверение за смъртта и наследниците
на починалия жалбоподател Ц М с посочване на адресите на наследниците му.
Удостоверение за наследници на Ц М е постъпило в съда на 08.08.2014 г.
На 21.10.2014г. процесуалният представител на двама от
жалбоподателите депозира молба с искане за издаване на съдебни
удостоверения по силата на които да се снабди с документи /удостоверения за
наследници и постоянните адреси на наследниците/.
На 07.11.2014г. ВАС разпорежда да се издадат исканите удостоверения.
На 18.11.2014г. двама от жалбоподателите депозират молба с искане за
продължаване срока за представяне на данни за наследниците. Съдът
удължава срока с 2 месеца, считано от 03.12.2014г.
На 15.01.2015г. двама от жалбоподателите депозират молба с искане за
конституиране на 12 наследници, сред които е и И. Н. М., наследник на
починалия Н. Д М..
С определение от 22.04.2015г. съдът възобновява производството по
адм. дело № 5336/2014г. и конституира като страни в производството
наследниците на починалите лица.
На 24.04.2015г. съдът насрочва открито заседание за 28.09.2015г., като
съобщенията са разпратени до страните.
С определение от 15.05.2015г. съдът спира производството по адм.д.
5336/2014г. по описа на ВАС, като на касационните жалбоподатели е даден
шестмесечен срок за представяне удостоверение за смъртта и наследниците
на починалия ответник Ц С, както и в същия срок да посочат адресите за
признаване на наследниците му, като им е указано, че при неспазване на това
задължение в указания срок, производството ще бъде прекратено.
С определение от 28.05.2015г. съдът спира производството по адм.д.
5336/2014г. по описа на ВАС, като на касационните жалбоподатели е даден
шестмесечен срок за представяне удостоверение за смъртта и наследниците на
починалите ответници Л В и М А, както и в същия срок да посочат адресите за
признаване на наследниците им, като им е указано, че при неспазване на това
задължение в указания срок, производството ще бъде прекратено.
На 01.06.2015г. наследниците на Ц М депозират молба с искане за
конституиране.
На 07.09.2015 г. един от жалбоподателите депозира молба с искане за
издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с
удостоверения за наследници на починалите лица. Такова е издадено от съда
на 11.09.2015 г.
На 14.10.2015г. двама от жалбоподателите депозират молба с искане за
издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с препис
– извлечение от акт за смърт и с удостоверения за наследници на починалите
:
лица. Удостоверенията саиздадени на 15.10.2015г.
9
На 30.10.2015 г. е постъпила молба от един от жалбоподателите с
посочване, че не са открити данни за починалото лице Ц С при СО.
На 03.11.2015 г. постъпва писмо от Столична община, в което се
посочва, че лицето Лиляна Ангелова не фигурира в НБД „Население“ и ЛРК
на починали.
На 10.11.2015 г. е поискано от съда издаване от СО на удостоверение за
смъртта и наследници на Л В, с посочване на точен адрес на същите.
Удостоверение за наследници на Л В е постъпило в съда на 23.11.2015 г.
На 11.11.2015 г. е постъпило удостоверение за наследници на М А.
На 18.11.2015г. двама от жалбоподателите депозират молба с искане за
издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с препис
– извлечение от акт за смърт и с удостоверения за наследници на починалите
:
лица. Удостоверенията саиздадени на 19.10.2015г.
На 28.01.2016 г. двама от жалбоподателите депозират молба с искане за
конституиране на наследниците на Ц Х С.
С определение №3675 от 31.03.2016г. ВАС възобновява производството
по адм. д № 5336/2014г., конституира като ответници в производството
наследниците на починалите лица, оставя без разглеждане касационните
жалби и прекратява производството като недопустимо.
Определение №3675 от 31.03.2016г. по адм. д. № 5336/2014г. по описа
на ВАС е било обжалвано от двама от жалбоподателите и Г Г и Е Г, въз основа
на чиито частни жалби е било образувано на 09.09.2016 г. ч.адм.д. №
9878/2016 г. по описа на ВАС, 5-членен с-в.
С определение от 21.09.2016 г. ВАС, петчленен състав, спира
производството по ч.адм.д. № 9878/2016 г. до приключване на производството
по тълкувателно дело № 8/2016г. по описа на Общото събрание на Първа и
Втора колегия на ВАС. /По въпроса: „След изменението на чл. 215, ал. 7 ЗУТ
окончателни ли са решенията на административните съдилища, постановени
по жалби или протести срещу ИАА относно одобряване или изменение на
всички ПУП, или само тези решения, отнасящи се за обекти с национално
значение, или за общински обекти с първостепенно значение?“/.
С определение от 08.03.2017г. ВАС, Петчленен състав, Втора колегия,
възобновява производството по адм.дело №9878/2016 г. и отменя определение
№ 3675/31.03.2016г., постановено по адм. дело № 5336/2014г., с което е
оставена без разглеждане касационната жалба на Г Г и Е Г. Делото е върнато
на същия съд за продължаване на процесуалните действия по подадената
касационна жалба и разглеждането й по същество.
С определение от 31.03.2017 г. по адм. дело № 5336/2014г. ВАС спира
производството, като на касационните жалбоподатели е даден шестмесечен
срок за представяне удостоверение за смъртта и наследниците на починалите
ответници, както и в същия срок да посочат адресите за признаване на
наследниците им, като им е указано, че при неспазване на това задължение в
10
указания срок, производството ще бъде прекратено.
На 17.05.2017г. жалбоподателите депозират молба с искане за издаване
на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с препис –
извлечение от акт за смърт и с удостоверения за наследници на починалите
:
лица. Удостоверенията саиздадени на 18.05.2017г.
На 20.09.2017г. двамата касатори са представили препис - извлечения от
акт за смърт и удостоверения за наследниците на починалите ответници по
касация и са поискали конституиране на наследниците им.
С определение от 07.02.2018г. съдът възобновява производството по
адм.д. № 5336/2014г. и конституира като ответници в производството
наследниците на починалите лица.
На 09.02.2018г. делото е насрочено пред касационната инстанция за
разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2018г. В цялост са върнати
призовките на трима от ответниците, с отбелязване, че лицата са починали.
С определение от 14.03.2018г. съдът спира производството, като на
касационните жалбоподатели е даден шестмесечен срок за представяне
удостоверение за смъртта и наследниците на починалите ответници, както и в
същия срок да посочат адресите за признаване на наследниците им, като им е
указано, че при неспазване на това задължение в указания срок,
производството ще бъде прекратено.
На 10.09.2018г. двамата касатори представят препис извлечение от акт
за смърт и удостоверение за наследниците на починалия ответник по касация
К, според което правоприемници на последния са М. К и К. К-синове, като са
посочени и адреси за призоваване. По отношение на В и Т двамата касатори
представят отговор на тяхна молба, с който кметът на Столична община,
район „Витоша“, ги уведомява, че след извършена справка в регистрите на
населението, се установява, че няма данни лицата да са починали, като Т е
освободен от българско гражданство и не се обслужва от районната
администрация. Във връзка с представената по отношение на ответника Т
информация касаторите молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, с
което да се снабдят от Министерство на правосъдието, Дирекция „Българско
.гражданство“, с документ, от което да е видно кога Т е освободен от
българско гражданство, придобил ли е гражданство на друга държава, както и
данни за неговия адрес, а ако евентуално е починал за наследниците му и
техните адреси.
С определение от 12.09.2018г. съдът възобновява производството по
адм. дело № 5336/2014г., конституира като ответници в производството
наследниците на К и издава исканите съдебни удостоверения.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.06.2019г. Върната е призовката на един от ответниците, с отбелязване, че
лицето е починало.
С определение от 11.10.2018г. съдът спира производството, като на
11
касационните жалбоподатели е даден шестмесечен срок за представяне
удостоверение за смъртта и наследниците на починалия ответник, както и в
същия срок да посочат адресите за признаване на наследниците им, като им е
указано, че при неспазване на това задължение в указания срок,
производството ще бъде прекратено.
На 17.12.2018г. жалбоподателите депозират молба с искане за издаване
на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с препис –
извлечение от акт за смърт и с удостоверения за наследници на починалото
:
лице. Удостоверенията саиздадени на 18.12.2018г.
На 10.04.2019г. двамата касатори са представили препис - извлечения от
акт за смърт и удостоверения за наследниците на починалия ответник по
касация и са поискали конституиране на наследниците му.
С определение от 16.04.2019г. ВАС възобновява производството по адм.
дело № 5336/2014г. и конституира като ответници в производството
наследниците на починалия ответник.
Делото е насрочено за в открито съдебно заседание на 11.06.2019 г.
Върната е призовката на един от ответниците, с отбелязване, че лицето е
починало.
С определение от 14.05.2019г. съдът спира производството, като на
касационните жалбоподатели е даден шестмесечен срок за представяне
удостоверение за смъртта и наследниците на починалия ответник, както и в
същия срок да посочат адресите за признаване на наследниците им, като им е
указано, че при неспазване на това задължение в указания срок,
производството ще бъде прекратено.
На 29.05.2018г. жалбоподателите депозират молба с искане за издаване
на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с препис –
извлечение от акт за смърт и с удостоверения за наследници на починалото
:
лице. Удостоверенията саиздадени на 31.05.2018г.
На 25.09.2018 г. е подадена молба от жалбоподателите с искане за
удължаване срока за изпълнение на указанията за представяне удостоверение
за наследници на ответника Т, като с разпореждане от 27.09.2018 г. молбата не
е уважена.
На 12.08.2019г. жалбоподателите депозират молба с искане за издаване
на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с препис –
извлечение от акт за смърт и с удостоверения за наследници на починалото
:
лице. Удостоверенията саиздадени на 13.08.2019г.
На 18.12.2019г. двамата касатори са представили препис - извлечения от
акт за смърт и удостоверения за наследниците на починалия ответник по
касация и са поискали конституиране на наследниците му.
С определение от 20.12.2019г. ВАС възобновява производството по адм.
дело № 5336/2014г. и конституира като ответници наследниците на починалия
12
ответник.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.04.2020г. При призоваването на страните за съдебното заседание
призовката на ответницата Божилова е върната с отбелязване, че лицето е
починало.
С определение от 23.01.2020г. съдът спира производството, като на
касационните жалбоподатели е даден шестмесечен срок за представяне
удостоверение за смъртта и наследниците на починалия ответник, както и в
същия срок да посочат адресите за признаване на наследниците им, като им е
указано, че при неспазване на това задължение в указания срок,
производството ще бъде прекратено.
На 05.06.2020г. жалбоподателите депозират молба с искане за издаване
на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с препис –
извлечение от акт за смърт и с удостоверения за наследници на починалото
:
лице. Удостоверенията саиздадени на 08.06.2020г.
На 02.09.2020г. двамата касатори са представили препис - извлечения от
акт за смърт и удостоверения за наследниците на починалия ответник по
касация и са поискали конституиране на наследниците му.
С определение от 14.09.2020г. ВАС възобновява производството по адм.
дело № 5336/2014г. и конституира като ответници наследниците на починалия
ответник.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.11.2020г. При призоваването на страните за съдебното заседание
призовките на двама от ответниците са върнати с отбелязване, че лицата са
починали.
С определение от 08.10.2020г. съдът спира производството, като на
касационните жалбоподатели е даден шестмесечен срок за представяне
удостоверение за смъртта и наследниците на починалия ответник, както и в
същия срок да посочат адресите за признаване на наследниците им, като им е
указано, че при неспазване на това задължение в указания срок,
производството ще бъде прекратено.
Същевременно изпратените преди постановяване на определението за
спиране до двама от ответниците призовки, също са върнати в цялост с
отбелязване, че лицата са починали. Ето защо с определение от 13.10.2020г.
съдът дава на касационните жалбоподатели нов шестмесечен срок за
представяне удостоверение за смъртта и наследниците на починалия ответник,
както и в същия срок да посочат адресите за признаване на наследниците им,
като им е указано, че при неспазване на това задължение в указания срок,
производството ще бъде прекратено. Двете определения от 08.10.2020г. и
13.10.2020г. са съобщени на жалбоподателите чрез пълномощника им на
19.10.2020г.
С молба от 19.04.2021г. пълномощникът на жалбоподателите е направил
13
искане за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания.
С определение № 5207 от 23.04.2021 г. по адм. дело № 5336/2014г. съдът
отхвърля искането на жалбоподателите за продължаване на срока за
изпълнение на дадените указания, оставя без разглеждане касационните им
жалби и прекратява производството.
На 01.06.2021г. Г и Е Ги депозират частна жалба срещу определение №
15207 от 23.04.2021 г. по адм. дело № 5336/2014г. по описа на ВАС. С
разпореждане от 01.06.2021г. частната жалба е оставена без движение за
заплащане на ДТ. Съобщенията са получени на 28.06.2021г., като държавната
такса е платена и е представен документ на 05.07.2021г. Преписи от частната
жалба са получавани от страните в периода юли - ноември 2021т. за писмен
отговор в тридневен срок или възражение. Същевременно в периода на
връчване на частната жалба, изпратените призовки са върнати в цялост с
отбелязване, че са починали 9 ответника, съдът е издавал съдебни
удостоверения и е конституирал техните наследници.
На 03.12.2021г. делото е постъпило в регистратурата на ВАС, Петчленен
състав, Втора колегия и е било образувано ч.адм.д. № 11783/2021 г.
С определение № 554 от 24.01.2022 г. по ч.адм.д. № 11783/2021 г. съдът
оставя в сила определение № 5207 от 23.04.2021 г. по адм. дело №
5336/2014г. по описа на ВАС, като определението на съда е окончателно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
На първо място следва да се посочи, че съдът намира предявения иск за
допустим, доколкото се установи по делото, че ищецът е поискал по реда на
глава ІІІ „А“ от ЗСВ да му се изплати обезщетение за забавеното разглеждане
и решаване на делото, като не е било постигнато споразумение, поради което
административната процедура е била изчерпана.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите,
причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове. В чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е
предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Отговорността на
държавата е обективна, гаранционна, обезщетителна.
В Решение № 272/27.01.2020г. по гр. д. № 924/2019г., I V ГО на ВКС, е
разяснено, че при специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, в ал. 2 от
разпоредбата самият законодател примерно е изброил обстоятелства (общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
14
компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за
спора), които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е
налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане,
изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на
съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на
обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. При
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено
разглеждане на граждански производства, също поначало от значение е
общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в
нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на
производството са имали разумна продължителност, и обратно – при
допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, §
1 от ЕКЗПЧОС , ако общата продължителност на делото не е прекомерна
според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на
делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно
съединените искове в производството, наличието на международен елемент,
сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на
специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на
доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните
власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема
предвид, са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с
права, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и
използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите
и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е
съобразил всички тези обстоятелства от значение за реално претърпените от
увреденото лице (ищеца) неимуществени вреди (болки и страдания),
решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и
непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими
съдебни актове. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и
решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на
решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за
извършване на отделните съдопроизводствени действия е без
значение. Ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно доказване
относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката
причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно
неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди
изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е
15
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му
за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б от
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди,
причинени от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите
на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до
неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на
обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието „справедливост“
на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната; следва да се отчита, че самото осъждане (признаването на факта на
увреждащото поведение), само по себе си също има репариращ ефект за
пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.
Съдът съобрази, че производството е започнало на 30.09.2004г., по повод
депозирани пред СГС 17 броя жалби и е приключило на 24.01.2022г., датата на
постановяване на определение №554 от 24.01.2022г. по ч.адм.д. № 11783 по
описа за 2021г. на ВАС, Петчленен състав, Втора колегия. Продължителността
на съдебното производството е 17 години, 3 месеца и 24 дни, като посочената
продължителност обхваща движение на делото в две съдебни инстанции.
Производство по АХД № 3058/2004г. на СГС е започнало на 30.09.2004г.,
датата на постъпване на жалбите в С гс и е продължило до 11.04.2014г., датата
на изпращането му на ВАС по касационни жалби – 9 години, 6 месеца и 11
дни.
Производството по адм. дело № 5336/2014г. на ВАС, Второ отделение, е
започнало на 15.04.2014 г. с постъпване на делото в регистратурата на ВАС и е
продължило първоначално до 09.09.2016 г., а след връщането му за
продължаване на съдопроизводствените действия, е започнало на 31.03.2017 г.
и е приключило на 03.12.2021 г., като общата продължителност му е 7 години
и 27 дни. Изключвайки периодите на спиране на делото, продължителността
му преди връщането му е 7 месеца, а след него – 4 месеца и 23 дни.
Производство по ч.адм. д. № 9878/2016г. на ВАС, Петчленен състав,
Втора колегия, е започнало на 09.09.2016г., датата на образуване и е
продължило до 08.03.2017г. - датата на връщане на ВАС за продължаване на
процесуалните действия – 5 месеца и 29 дни.
Производство по ч.адм. д. № 11783/2021г. на ВАС, Петчленен състав,
Втора колегия, е започнало на 03.12.2021 г., датата на образуване и е
16
продължило до 24.01.2012г. - датата на постановяване на окончателно
определение – 1 месец и 21 дни.
Съдът намира, че относимият период на произведеното за Н. Д М.,
съответно за наследникът му и ищец по делото И. Н. М. е започнал на
08.08.2008г., датата на която Н. Д М. е конституиран като заинтересована
страна делото. Следователно за ищеца периодът на производството е 13
гoдини, 5 месеца и 16 дни. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не
споделя възражението на ответника, че относимият за ищеца период започва
от конституирането му като наследник на починалия в хода на делото
наследодател Н. М., доколкото съдът споделя практиката на ВКС, залегнала в
РЕШЕНИЕ № 50240 ОТ 16.12.2022 Г. ПО ГР. Д. № 4654/2021 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС, съгласно която лицето, което е встъпило като наследник на
починала страна по делото, производството по което е продължило извън
разумния срок за това, е както процесуално, така и материалноправно
легитимирано да иска и получи обезщетение за деликта по чл. 2б от ЗОДОВ,
във вр. с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, за цялата продължителност на забавеното
производство. След встъпването в това производство на мястото на
наследодателя си, наследникът има качеството на "пряко пострадал" ("пряка
жертва"), а за предходния период - на "непряко пострадал" ("непряка жертва")
от деликта.
Следва да се съобрази също и предмета на делото, а именно
производството е по чл. 33-45 ЗАП, отм. във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на
АПК, във връзка с чл.13§ ЗТСУ, отм., като жалбоподателите твърдят, че е
незаконосъобразно решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001г., т.2 на
Столичен общински съвет /СОС/, с което е одобрен проект за кадастрален
план /КП/, улично-регулационен план, застроителен и регулационен план
/ЗРП/ на м.”К.В.” и м./“Южен парк/, без улици, контактни на квартали с
одобрен ПГКП. Иска се отреждане за жилищно застрояване. Не без значение
са обстоятелствата на броя подадени жалби пред съда - 17, значителния брой
страни в производството, а именно 83 лица, правната сложност на казуса,
изслушване на СТЕ, а впоследствие и на втора СТЕ с допуснати допълнителни
задачи. Следва да се посочи също, че от фактическа страна производството е
било усложнено от настъпилите правоприемства в хода на производствата,
установяването на наследниците на починалите страни и събирането на
информация за адресната им регистрация, като делото пред ВАС е било
спирано многократно за издирване наследниците на починалите в хода на
производството лица. Съдът съобразява и че не е налице забавяне по вина на
ищеца, респективно неговия наследодател, но следва да се има предвид, че с
действията си е могъл да влияе върху процеса.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая продължителността на
производството по адм. дело № 3058/2004г. по описа на СГС е извън разумния
срок. Това е така доколкото се установи, че в проведените три поредни о.с.з. в
периода от 10.11.2008г. до 16.11.2009г. съдът не е давал ход на делото, поради
неизпълнение от страна на ответника на дадените указания от съда. Следва да
17
се съобрази и че от постановявяване на първоинстанционното решение на
23.06.2011 г. до изпращане делото на ВАС на 11.04.2014 г. е изминал
необосновано дълъг период от близо три години. Очевидно е, че със своите
процесуални действия по движение на делото съдът не е изпълнил
задължението си за разглеждането му в разумен срок, което обективно изпълва
състава на деликта по чл. 2б ЗОДОВ. Ето защо е налице противоправно
поведение, извършено от страна на съдия, упражняващ правомощията си при
ответника.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява и
значимостта на производството за ищеца, с оглед на което на последния следва
да бъде присъдена сумата от 2 900лв., което компенсаторно обезщетение
намира за справедливо. При определянето му се взимат предвид още
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през
периода, както и че самото осъждане на ответника има репариращо действие,
в който смисъл е Решение № 239 от 20.12.2022г. по гр. д. № 3714/2022г., ІV Г.
О. на ВКС.
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен до
размер на сумата от 2 900лв., а за разликата до пълния предявен размер от
10 000 лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
При съобразяване на горната норма, на ищеца следва да се присъдят
доказаните разноски за платена държавна такса от 10 лв. за производството,
като доказателства за направата на други разноски от него няма.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. И. сумата в
размер на 377 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца съобразно уважената част от иска.
Ответникът също има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени
вреди, както и по оттегления иск за имуществени вреди, чийто общ размер
възлиза на сумата от 171 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С гс с адрес: гр. С***** да заплати на И. Н. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С*****, чрез адв. Н. И. И. сумата от 2900,00лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на
разглеждане и решаване на адм. дело № 3058/2004г. по описа на СГС в разумен срок,
18
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10,00лв., представляваща разноски по
делото за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
2900,00 лв. до пълния предявен от 10 000,00 лв.
ОСЪЖДА С гс с адрес: гр. С***** да заплати на адв. Н. И. И., с адрес: гр.
С****, сумата в размер на 377 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С*****, да заплати на С гс с
адрес: гр. С*****, сумата в размер на 171 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19