Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..….…./15.01.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на трети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретар
Ани Дянкова,
като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело № 19706 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, подадена от Д.С.Г. ЕГН **********, с адрес: ***,
за постановяване на мерки за защита срещу П.С.К. ЕГН **********,***4.
Молителката твърди, че с ответника са брат и сестра
от 10.11.2019 г. К. започнал да упражнява психически тормоз спрямо нея и майка
й, звънейки непрекъснато по телефона и отправяйки заплахи, че ще влезе
насилствено в дома им, ще разбие вратата, ще пребие нея и майка им. Поддържа,
че така ответникът системно осъществявал психически тормоз спрямо нея, а тя
била с влошено здравословно състояние. В молбата са описани няколко акта,
квалифицирани като домашно насилие, в периода от 10.11. 2019 г. до 28. 11. 2019
г., както и на конкретни дати от 19.11.2019 г. до 21.11.2019 г., в които
ответникът звънял непрекъснато. Молителката излага, че се страхува за живота и
здравето си, като допуска, че ответникът е способен да осъществи отправените
заплахи.
По същество моли съда да задължи ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да му се забрани да
приближава нея, жилището и местата за отдих за максимален срок от 18 месеца.
В открито
съдебно заседание молителката не се явява и не изпраща представител.
В депозирания писмен отговор ответникът П.К. оспорва твърденията за
осъществени актове на домашно насилие. Не оспорва обстоятелството, че страните
са брат и сестра. Сочи, че са във влошени отношения във връзка с прехвърлянето
на недвижим имот от страна на майка му на молителката. Твърди, че през м. * 2019г. е узнал, че майка му е във влошено здравословно
състояние, при което не се полагат и грижи за нея. Поискал е да се свърже със
същата, но бил възпрепятстван от молителката. Във връзка с това възникнали и
конфликти между тях. Отрича да е упражнявал психически тормоз спрямо
молителката. Същата го заплашвала с полиция, за да ограничи възможността му да
се срещне с майка му. По изложените аргументи моли за отхвърляне на молбата за
домашно насилие.
В открито съдебно заседание, ответникът лично и чрез процесуален представител адв. Христов моли за
отхвърляне на молбата. Настоява, че ответникът не е извършил твърдяните актове на домашно насилие.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че страните по делото са брат и сестра.
На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като доказателство по делото е приложена
декларация от молителката за осъществено спрямо нея домашно насилие, с
твърдения идентични на описаните в молбата.
Видно от представената по делото жалба с вх. № */29.11.2019 г. от Д.Г. ***, същата е депозирала оплакване
срещу ответника при твърдения, че след водени дела между него и майка им, К.
упражнявал психически тормоз спрямо нея чрез чести обаждания по телефона и
отправял заплахи, че ще влезе в дома им, за да види майка си. Изложено е, че
майка им не желае да се среща с ответника.
Представена е жалба от майка им *, отправена до РП-*, в която са изложени
твърдения за отправени заплахи от страна на ответника по молбата П.К..
Видно от амболаторен лист от 22.11.2019 г. при
извършеното изследване на молителката Д.Г. е установено обективно състояние –
видимо притеснена, с тревожен лицев израз, емоционално страхово
напрегната.
С решение на ТЕЛК от 04.04.2019 г. молителката Г.
е освидетелствана с 80% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза персистиращи налудни
разстройства, общо заболябоване – налудно
разстройство. В констатациите е аргументирано състоянието на молителката като
депресивно, датиращо от 2014 г., довели до социална дезадаптация.
Представена е епикриза,
издадена от МБАЛ „*“ ЕАД, в която е
констатирано общото здравословно състояние на молителката, като в анамнезата е
констатирано, че всичко я тревожи, дори най-малкият проблем и се чувства
напрегната.
За опровергаване на твърденията на молителката и доказателствената
стойност на депозираната по чл. 9 от ЗЗДН декларация от ответника са ангажирани
гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели при режим на довеждане.
От показанията на свидетелката * се установява, че през месец ноември съседка на майка му се свързала с отвеника, за да сподели за здравословното състояние на
майка му. Съдът кредитира показанията при условията на чл. 172 от ГПК,
доколкото ответникът е във фактическо съпружеско съжителство със свидетелката,
но ги кредитира като последователни и непротиворечиви със събрания доказателствен материал в частта, в която свидетелката
излага факти относно развилите се отношения между страните. Свидетелката
разказва, че ответникът заедно с негов колега отишли до дома на майка му,
поради опасения за живота и здравето й предвид разказите на съседката, че тя е
заключена в дома си, за да не развали продажбена сделка, осъществена от сестра
му. Споделя, че посещението на жилището не са блъскали по вратата, а е искал да
се свърже с майка си, като е звънял на сестра му с подобна молба, но не е
отправял заплахи спрямо нея.
От показанията на свидетеля * също се установява, че ответникът е посетил дома на майка му, поради
притеснения, че нещо се е случило с нея. Разказва, че при посещението никой не
им е отворил, въпреки индикациите, че в дома й има хора, поради което пуснали
жалба в районното управление за установяване на обстоятелствата по случая.
Споделя, че ответникът се е тревожил за здравето на майка си, затова и отишли
до жилището й.
Въз основа на изложеното съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата е подадена от и против правен субект от
кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на
факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото молбата е подадена на 03.12.2019 г.,
а най-ранният от твърдените актове на домашно насилие е осъществен на
10.11.2019 г., поради което производството по делото се явява процесуално
допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява
всеки акт на физическо, психическо или сексуално принудително въздействие,
опитът за извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната
свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице пострадало от домашно насилие.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира,
че не може да се направи извод, че по отношение на молителката е осъществен акт
на домашно насилие в твърдяния период от страна на
ответника.
В хода на настоящото производство не се събраха доказателства за изложените
от молителката обстоятелства, че от ответникът е упражняван психически тормоз в
процесния период. Напротив, ангажираните по делото
доказателства сочат, че контактите между страните са във връзка с тяхната майка
и желанието на ответника да се срещне с нея. Въпреки предоставената възможност,
не са събрани доказателства, че ответникът е отправял заплахи спрямо телесната
неприкосновеност на молителката. Не се установи съдържанието на разговорите
между тях. Обстоятелството, че същият е звънял на сестра си не се отрича от
последния, но съобразно гласните доказателства позвъняванията са свързани с
опит да се свърже с тяхната майка. Няма данни, от които да се обоснове, че поведението
на ответника е подвидимо под хипотезата на законовата
норма за осъществяване на акт за домашно насилие.
Доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, депозирана от молителката е опровергана, тъй
като от гласните доказателства, които съдът кредитира, еднопосочно сочат, че
ответникът не е проявявал психическа или физическа агресия спрямо сестра си,
като връзката му с нея се основава единствено на желанието му да осъществи
контакт с майка си. Мерките по ЗЗДН могат да бъдат предприети спрямо конкретно
лице само при обоснован извод за осъществени противоправни
актове на упражнена психическа или физическа
агресия спрямо лицата, посочени в чл. 3 от цитирания закон. Недопустимо
е да се ограничават права на ответника при липсата на данни в тази насока.
Мерките по ЗЗДН не могат да служат за уреждане на лични и финансови взаимоотношения
между страните по спора.
Ето защо, от съвкупния анализ на тези
доказателства съдът приема, че спрямо Д.Г. не са упражнени актове на домашно
насилие, представляващо физическо,
психическо и емоционално такова, поради което искането за налагане спрямо
ответника на подходящи мерки по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН следва да се отхвърли.
Ответникът не е
претендирал разноски и не е представил доказателства за сторени такива, поради
което не му се следват.
На
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, молителката не следва да бъде осъждана за
дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт , тъй като
съобразно сочената разпоредба такава не се дължи от лица с увреждания. Молителката
видно от представения ТЕЛК е с удостоверена 80 % трайно намалена
работоспособност, поради което попада в приложното поле на посочена разпоредба
по аргумент от легалната дефиниция на това понятие в §1, т.1 и т.2 от Закона за
лицата с трайни увреждания.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН срещу П.С.К. ЕГН **********,***4,
на основание чл. 5, ал.1 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: