Р Е Ш Е Н И Е
№ 449 / 10.7.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и участието
на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 369
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.
203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по искова молба, подадена от Д.Г.А.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действия и бездействия на администрацията
при Затвора-гр. Пазарджик, за периода от 22.11.2021 г. до 07.04.2023
г., изразяващи се в
негативни емоции.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че няма
нарушение от страна на администрацията на затвора по отношение на разписаните
норми, нито конкретно поведение спрямо лишения от свобода А..
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик дава
заключение, че ищецът има право на радиоприемник, който да отговаря на
определените със заповедта на министъра вещи. Счита искът за неоснователен при
условие, че А. иска друг вид приемник, който не е сред разрешените вещи.
Административен съд-Пазарджик като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал.
1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и касае
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен акт, действия и бездействия
на органи по изпълнение на наказанията по този закон в периода от 22.11.2021 г.
до 07.04.2023 г.
По делото са представени Заповеди №№
ЛС-04-268/17.06.2022 г.; ЛС-04-746/08.12.2021 г. и ЛС-64-642/28.11.2018 г., и
трите на министъра на правосъдието, с които се утвърждава списък на разрешените
лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и
задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните
домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Представени са и Заповед
№№ Л-994/08.07.2022 г. и Л-15/06.01.2020 г. на началника на Затвора-гр.
Пазарджик във връзка с приемане на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти.
По делото е представена Молба вх.№
М-2989/23.11.2021 г., с която Д.А. иска да му бъде разрешено от началника на
затвора да внесе един брой ръчен часовник и един брой радио – 38 см. Върху
молбата е поставена резолюция „Не е изпълнена! Не отговарят на СРВ!“.
Представено е заверено копие от влязло на
09.06.2022 г. в сила Решение № 380/17.05.2022 г. по адм. дело № 1402/2021 г. на
Административен съд-Пазарджик, с което са отменени действията на длъжностно
лице при Затвора-гр. Пазарджик по задържане и непредоставяне на достъп до
радиоприемник, заявен от Д.Г.А. с писмена молба от 22.11.2021 г.
Представени са четири броя молби от ищеца от 27.05.2022
г., 19.10.2022 г., 21.10.2022 г. и 25.10.2022 г. до началника на затвора, в
които А. заявява, че иска да му бъде допуснат радиоприемника в изпълнение на
влязлото в сила съдебно решение, като върху тях са поставени резолюции за
отказ, тъй като предметът не отговаря на списъка на разрешените вещи, утвърден
от министъра на правосъдието.
По делото е представена Заявка вх.№
М-979/16.03.2023 г. от Д.А., с която желае да му бъде доставен и да закупи от „Затворническа
лавка“ аудиосистема с радио и слот за CD, който ще заплати със средства от личната му сметка. Същата е
одобрена, но видно от поставената резолюция на 16.03.2023 г. лишеният от свобода
е отказал да закупи вещта. На 20.03.2023 г. е подал нова молба с искане
началникът на затвора да разреши вещта да бъде закупена от магазинната мрежа,
тъй като не била налична в „Затворническа лавка“.
От ответника е представено копие от електронната
информационна система на ГДИН относно регистър и история на внесените и
изнесени вещи на Д.А. ***.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от
процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 22.11.2021 г. до 07.04.2023
г., през който е излежавал присъда лишаване от свобода в Затвора-гр. Пазарджик,
е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да изпълнят влязло в сила съдебно решение, което е
юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури,
включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.
Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл.
205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността
на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.
Материалноправната уредба на твърдяното право се
съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените
лица.
Основателността на предявения иск предполага
установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка
от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното
по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на
чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за
такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Изброяването е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за причинените вреди по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва
вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
виновно причинени.
Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване
на претърпени от Д.А. неимуществени вреди – страдания, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС: бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик да изпълни
влязло в сила съдебно решение, като му допусне внасянето и употребата на
радиоприемник.
В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното
административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и
зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“
или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат
често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното
от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на
страданието, свързано със задържането.
Ищецът обосновава исковата си претенция с
твърдения за неизпълнение на влязло в сила Решение № 380/17.05.2022 г. по адм.
дело № 1402/2021 г. на Административен съд-Пазарджик, с което съдът е отменил
действията на длъжностно лице при Затвора-гр. Пазарджик
по задържане и непредоставяне на достъп до радиоприемник, заявен от Д.А. за
получаване с писмена молба от 22.11.2021 г. Ищецът сочи, че след влизане в
сила на съдебното решение е отправял многократно писмени молби до началника на
Затвора-гр. Пазарджик да изпълни решението и да му допусне радиоприемника, на
които последният категорично е отказвал. Твърди, че неизпълнението на съдебното
решение е нарушение на закона и на правата му и се чувства репресиран, че
началникът на затвора има лично отношение към него. Заявява, че слушането на
музика и четенето на книги е начин да избяга от самотата и депресията с оглед
на това, че е „изолиран в кибритена кутия“.
От приобщеното към делото Решение № 380/17.05.2022
г. по адм. дело № 1402/2021 г. на Административен съд-Пазарджик е видно, че
съдът е отменил действията на длъжностно лице при Затвора-гр. Пазарджик по
задържане и непредоставяне на достъп до радиоприемник, заявен от Д.А. за
получаване с писмена молба от 22.11.2021 г., като е приел, че предметът
съответства на Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието,
с която са утвърдени списъци на разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража. След
влизане в сила на решението А. е подал няколко молби до началника на затвора да
му бъде допуснат радиоприемника, като на всичките са поставени резолюции, че
същият не отговаря на списъка с разрешените вещи, който е утвърден със Заповеди
№№ ЛС-04-746/08.12.2021 г и ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на
правосъдието. На 16.03.2023 г. А. е подал заявка да му бъде доставено и да
закупи от „Затворническа лавка“ аудиосистема с радио и слот за CD, което ще заплати със средства от личната му
сметка в затвора, която заявка е утвърдена от началника на затвора.
По делото е представено копие от електронната
информационна система на ГДИН относно регистър и история на внесените и
изнесени вещи, от която е видно, че от 31.03.2021 г. Д.А. е имал на
разположение радио, а от 12.05.2021 г. – телевизор.
С оглед събраните доказателства по делото, съдът
приема за недоказано твърдението за незаконосъобразни действия/бездействия на
служителите на ГДИН за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение,
изразяващи се в недопускане на радиоприемник на ищеца за ползването му в затвора.
Следва да се отбележи, че с цитираното решение съдът не е задължил администрацията
на затвора да предостави за ползване на А. заявения от него радиоприемник,
поради което не може да се приеме, че е налице неизпълнение на влязло в сила
съдебно решение. От друга страна на всички последвали от него молби са
поставени резолюции, с които се отказва допускането му във връзка с несъответствие
на модела, който е заявил със списъка на разрешените вещи, утвърден от
министъра на правосъдието. Въз основа на писмените доказателства по делото,
съдът приема за недоказани твърденията в исковата молба, че ищецът е претърпял
негативни емоции, доколкото същият е притежавал радио от 31.03.2021 г., т.е. в
процесния период е имал на разположение радиоприемник, с който е могъл да слуша
музика.
Не са налице и другите два от кумулативно
изискуемите се елементи на фактическия състав - настъпването на вреди, пряка и
непосредствена последица от твърдяната като незаконосъобразна административна
дейност. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде
установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, която
не беше доказана по делото, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат
неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази
вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна
дейност, по силата на безусловно необходимата причинно–следствена връзка, която
съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. По делото не се установи и настъпила, в
резултат на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца. Твърденията в исковата молба за преживяни негативни емоции, в конкретния
случай се явяват недоказани, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства,
касаещи причинените му морални страдания вследствие на действия или бездействия
на служителите на ГДИН. Не са ангажирани гласни доказателства - свидетели,
които да установят претендираните неимуществени вреди - тяхната тежест и
връзката им с твърдените действия/бездействия от служителите на ГДИН, поради
което искът следва да се отхвърли като недоказан.
По изложените съображения, предявеният иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. чл. 203 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Г.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр.
Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който претендира
сумата от 3 000 лева, представляваща обезвреда за неимуществени вреди,
претърпени от действия и бездействия на администрацията при Затвора-гр.
Пазарджик, за периода от 22.11.2021 г. до 07.04.2023 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)