Решение по дело №920/2023 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на „Готмар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Съединение, ул. Шипка, № 3, представлявано от управителя В. Х., с посочен съдебен адрес: с. Казичене, обл. София, ул. Цар Борис III, № 29, адв. К. А., срещу Решение № 346 от 18.07.2023 г. постановено по а.н. дело № 20235220200964 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Готмар“ ЕООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

 

3. Поддържаните възражения се субсумират в твърдение, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тоест касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК.

Поддържа се, че за нарушения като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, електронен фиш не се издава.

Относно давностните срокове установени в чл. 34 от ЗАНН се поддържа, че датата на издаване на електронния фиш е 03.02.2023г., почти две години след датата на заснемане на самото нарушение, тоест санкционния акт е издаден извън шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Счита се, че самото заснемане на нарушението има функцията на акт за установяване на административно нарушение, а съставянето на електронният фиш - на наказателно постановление, като се формира извода, че срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

Възразява се, че електронния фиш не съдържа данни, относно мястото на извършване на нарушението.

Според жалбоподателя, в целия текст на първоинстанционното съдебно решение, решаващия съд смесва изпълнителното деяние „допустителство“ с изпълнителното деяние „не заплащане на пътна такса“, без да изясни в действителност кое е административното нарушение, извършено от жалбоподателя.

Счита се, че доколкото администрацията разполага с всички данни относно превозното средство и изминатото от него разстояние, то именно Агенция „Пътна инфраструктура“ е органа, който е задължен да установи размера на дължимата такса и да я събере. В този смисъл се формира извод, че в случая, дружеството не е извършило вмененото му нарушение.

Оспорва се констатацията на съда, че дължимата от дружеството такса не е фактически заплатена.

Поддържа се, че нито електронният фиш се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, нито докладите по чл. 167а от ЗДвП се ползват със задължителна доказателствена сила, дадена им от материалния закон в съдебния процес.

Възразява се, че наложеното наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата. В този контекст се цитира „…т. 54 на Решение от 05.07.2007 г. на Съда Европейския съюз (първи състав)…“.

Счита се, че неоснователно, процесния случай не квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалният си представител юрк. В. е на становище, че жалбата е неоснователна. Иска се тя да бъде отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

5 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и първоинстанционното съдебно решение, следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. В обстоятелствената част на процесния електронен фиш, са описани следните данни: на 14.05.2021г., в 18:26 часа, е установено нарушение № С3163В87В93064F3Е053031F160А5А80, с ППС влекач „Мерцедес Актрос“, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Пазарджик, за движение по път І-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8 км 196+643.Установено е, че собственик на пътното превозно средство е „Готмар“ ЕООД, ЕИК *********.

При тези данни, с процесния Електронен фиш № ********** на АПИ, , на дружеството за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, като дружеството е задължено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от „Готмар“ ЕООД, ЕИК *********, пътно превозно средство в размер на 119.00 лв.

Посочено е, че „Готмар“ ЕООД, ЕИК *********, „… може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия фиш бъде заплатена КОМПЕНСАТОРНА ТАКСА по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 750,00 лв. …“

 

8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

• снимки и данни от информационната система на администрацията във връзка с процесното нарушение;

• Заповед № РД-11-4 от 23.01.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 г. на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, двете за одобряване на образци на електронни фишове;

• Писмо изх. № 1711 от 03.07.2023 г. на „Интелигентни трафик системи“ АД, гр. София, за това че бордовото устройство, което е асоциирано към ППС с рег. № [рег. номер], в периода от 14:20 часа на 12.05.2021 г. до 18:28 часа на 16.05.2021 г. е било изключено или неправилно включено в електронното захранване, в резултат на което няма постъпили данни от бордовото устройство;

• Разрешение за строеж № РС-28 от 12.04.2019 г., относно монтаж на 20 бр. стационарни контролни единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа;

• Извлечение от електронна информационна система, според данните в което документ с № **********, съдържащ данни относно наложеното административно наказания, компенсаторната такса, дължимата тол такса и правните основания за налагане на санкцията, така както са описани в процесния електронен фиш, е бил създадена на 24.05.2021 г., тоест десет дни след заснемане на нарушението;

 

9. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е приел следното :

В контекста на правилото, установено в чл. 189ж, ал. 7 е прието, че налице нормативен ред за осъществяване на административно наказателна отговорност, посредством издавеното на електронен фиш от категорията на процесния такъв.

Относно спазването на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, първоинстанционния съд е посочил, че „…. документът е бил обновяван и не е приключил процесът на съставянето му вкл. до 03.02.23г, когато е отбелязан като „ успешно подписан с установено тарифиране Тази дата обаче не е меродавна за преценка на давностните срокове, доколкото тя има значение само в рамките на администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ. От своя страна датата, на която е бил съставен вече документът ( окончателно) е от значение само досежно съответствието му с утвърдения от оторизирания за това орган образец. Дата на издаване въобще не се предвижда като реквизит на ЕФ, поради което тя е и ирелевантна за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които единствено меродавна, с оглед нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението. Така, че издаването на фиша следва да съобразява срока по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК В процесния случай този срок е спазен…“

Прието е, че мястото на извършване на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано в електронния фиш, като в същия са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

За неоснователно е прието възражението, че не става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството, като е пояснено, че доколкото пред субекта на задължението за заплащане на дължимата пътна такса стои възможност да избере един от алтернативно предвидените начини да стори това, а той е бездействал, бездействието, осъществяващо състава на процесното нарушение, свързано с неплащане на пътната такса е по отношение на всеки от алтернативните и предоставени на избора на субекта способи за правно дължимо поведение.

Според решаващия съд, неизпълнението на задълженията по договора с национален тол доставчик от страна на последния ще е (евентуално) основание за съответната облигационна претенция между дружествата, но не обосновава отпадане на отговорността на собственика по чл. 179, ал. 3б, във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Посочено е, че съобразно Инструкцията за употреба на бордовите устройства и Общите условия към договорите, водачът на превозното средство следва да осигури постоянно захранване на бордовото устройство.

Прието за установено е, че въз основа на данните по делото, следва да се констатира, че процесното устройство отчело преминаването на пътното превозно средство е било в изправност. Прието е също така, че с оглед правилото на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, докладът от електронната система и снимките от устройството са легитимирани като доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства. В контекста на правилото на чл. 14, ал. 2 от НПК е пояснено, че доказателственият анализ и фотосите се приемат ведно е останалите доказателства по делото за установяване на мястото, датата и часа на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Изложени са конкретни съображения за това, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Според решаващия съд, с оглед естеството на процесното административно нарушение, не може да се приеме, че с налагането на имуществената санкция на дружеството е нарушен принципа за „пропорционалност“ на наказанието с извършеното деяние. Цитирано е Решение на ЕС от 9 февруари 2012 г. по дело М. U., С210/10 и е посочено, че при преценка за спазване на принципа „пропорционалност“, следва да се съобразят и съотнесат, преследваната от нормативния ред цел и неблагоприятните за нарушителя последици от налагането на административно наказание. Според съда, в случая преследваната от закона цел е “… защита на регулираните обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя като основен фактор за безопасността на движението по него. Това мотивира решение за пропорционалност на наложената санкция, нормативно установена в твърд размер…“. Пояснено е, че е налице нормативно установен „…достатъчно гъвкав законов механизъм...“ предвиждащ както налагането на административно наказание, така и възможност за заплащане на компенсаторна такса.

Посочено от съда е още, че изискването на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. се прилага от 19.10.2021 г. и съдържащите се в него норми в случая са неприложими с оглед датата на извършване на процесното нарушение.

Относно правилото, установено в чл. 10б, ал. 7 от ЗП е прието, че „...Тази „преференция обаче влиза в сила от 1.01.2024 г. и до тогава следва установения преди последните изменения режим…“.

 

ІV. За правото :

 

10. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

 

11. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съобразно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

 

12. В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е указано, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

 

13. Според чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В този контекст, съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Това ще рече, че правилото установено в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е приложимо и по отношение на административни нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки и за които се издава електронен фиш.

Според чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Казано с други думи процесният електронен фиш не е влезнал в сила.

 

14. Според чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство(курсива наш).

 

15. Тоест, действащата понастоящем уредба, изключва изцяло осъществяването на административно наказателната отговорност на дееца, при наличието на предпоставките възведени в хипотезата на цитираната правна норма. Сиреч, новото, действащо понастоящем правило е материално правно, а не процесуално правно.

Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

Както се цитира в т. 11 от настоящото решение, административно наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, обявява за административно нарушение, не нещо друго, а именно неспазването на материалните правила за поведение установени в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата.

 

16. След като административно наказателната норма, обявява по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за административно нарушение деянието, което нарушава установения в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата ред на държавно управление, то очевидно е, че последвалото момента на извършване на деянието приемане на нормата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), която предвижда хипотеза, изключваща възможността да бъде образувано административно наказателно производство, следва да бъде определено, като нов нормативен ред, който е по благоприятен за нарушителя. В случая, този по-благоприятен ред не е бил приложен.

 

17. Необходимо е да се добави, че предвидената в чл. 10, ал. 2 от ЗП възможност, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице, да може да заплати компенсаторна такса не е хипотеза, която е равнозначна по своите последици на правилата предвидени в чл. 10б, ал. 7 от ЗП. Очевидно е, че с оглед размера на така наречените компенсаторни такси( виж Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа), те не съставляват равностойност на предоставената услуга по преминаване и ползване на платената пътна мрежа и освен заявения компенсаторен, тоест обезщетителен характер, несъмнено имат характер и на наказателна санкция. Именно затова, в чл. 10, ал. 2 от ЗП е предвидено, че при заплащане на компенсаторна такса, нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност, доколкото е явно, че при налагане на глоба или имуществена санкция и при заплащане на компенсаторна такса, реално би се стигнало до понасяне от нарушителя на две санкции за едно и също административно нарушение.

Обратно, в хипотезата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП, при заплащане на дължимия(а не компенсаторен или санкционен) размер на таксата в определения срока, въобще не се образува административнонаказателно производство.

 

V. За разноските :

 

18. Основателността на касационната жалба, предполага на дружеството да се присъдят всички сторени разноски. В хода на първоинстанционното производство е заявен списък с разноски за сумата от 780,00лв., с приложен платежен документ за сумата. от 420,00лв. заплатен от дружеството адвокатски хонорар. В производството образувано по частна жалба на дружеството пред Върховния административен съд е заплатена държавна такса в размер на 150,00лв. С Определение № 4414 от 10.04.2024 г., съдът е оставил частната жалба без разглеждане, като е намерил същата за недопустима. Това ще рече, че въпросната парична сума не следва да бъде присъждана в полза на жалбоподателя. В хода на касационната производство заявен списък с разноски за сумата от 650,00лв., с приложен платежен документ. При това положение, дължимите на дружеството разноски са в размер на 1430,00лв.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 346 от 18.07.2023 г. постановено по а.н. дело № 20235220200964 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., като

 

ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Готмар“ ЕООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. Македония №3, да заплати на „Готмар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Съединение, ул. Шипка, № 3, сумата от 1430,00(хиляда четиристотин и тридесет) лева, представляваща извършени от дружеството разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.