№ 161
гр. Кубрат, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. И.
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20233320100402 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ищецът „Макроадванс“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В.Г.С., чрез пълн.
юриск. Н.И., като твърди, че в изпълнение на Договор за стоков кредит № 348665/
02.05.2018 г. по описа на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул.
„Московска” № 19, ЕИК *********, сключен между „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, от
една страна като кредитор, и Х. К. Т., ЕГН **********, от друга страна като
кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1
513.49 лева, със срок за връщането им до 02.05.2019 г.; до 18.04.2023 г. ответницата не е
изпълнила задълженията си относно предявените за плащане вземания в образуваното от
дружеството заповедно производство – ч. гр. дело № 255/ 2023 г. 15.08.2018 г. по описа на
РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 142/ 19.04.2023 г. за претендираните суми, а
именно:
главница в размер на 657.94 лева, ведно с законната лихва от 18.04.2023 г. до изплащане на
сумата; 202.97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената
главница, начислено за периода от 12.04.2020 г. до 12.04.2023 г.; 120.00 лв. – такси разходи
при изискуем кредит, всички съставляващи нейни задължения като кредитополучател по
1
Договор за стоков кредит № 348665/ 02.05.2018 г. по описа на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр.
София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, вземанията по който са
цедирани в полза на ищеца с Допълнително споразумение от 11.07.2019 г. към Рамков
договор от 24.04.2019 г.; ЗИ е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез
залепване на уведомление, и връчителя е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса,
поради което с разпореждане № 545/ 15.05.2023 г., връчено на заявителя на 22.05.2023 г., на
ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 16.06.2023 г. пред
РС - Кубрат, и моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че тя
дължи на ищцовото дружество претендираните срещу нея с Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 142/ 19.04.2023 г. по ч.гр.дело № 255/ 2023 г. по
описа на РС – Кубрат суми, както те са посочени, и я осъди да заплати направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответницата - Х. К. Т., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
07.07.2023 г. рег. пост./ наст. адрес в **, редовно уведомена, чрез назначения й на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. С., АК – Разград, в дадения 1-
месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 2559/ 07.09.2023 г., с
който заявява становище за допустимост, а по същество – неоснователност и недоказаност
на претенциите за главница, обезщетения за забава; по отношение на вземането за такса
разходи заявява възражение за погасяване на вземането по давност, започнала да тече на
02.05.2019 г. и изтекла на 02.05.2022 г. В съдебно заседание по същество ангажира
становище за основателност на исковата претенция до размера на невърната главница –
657.94 лева, установена чрез приетата по делото съдебна счетоводна експертиза;
неоснователност на претенцията за установяване на вземане в размер на 202.97 лева –
законна лихва за непогасената главница за периода 12.04.2020 – 12.04.2023 г., с позоваване
на т.4а ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 г., ОСГТК; поддържа
възражението за погасяване по давност на претендираното за установяване вземане за
сумата 120.00 лв. – такси и разходи при изискуем кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложения към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 255/ 2023
г.по описа на РС – Кубрат, приет като доказателство по делото в заверено фото-копие,
Договор за стоков кредит № 348665/ 02.05.2018 г. по описа на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр.
София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, вземанията по който са
цедирани в полза на ищеца с Допълнително споразумение от 11.07.2019 г. към Рамков
договор от 24.04.2019 г., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата – 02.05.2018
г., ищецът е предоставил на ответницата Х. К. Т., ЕГН **********, стоков кредит в размер
на 1 513.49 лева, който тя е следвало да върне, ведно с начислена възнаградителна лихва –
26.42 %, при ГПР 29.91 %, по приложен погасителен план – л. 9 от заповедното
производство, чрез 12 месечни погасителни вноски първата от които дължима на 15.05.2018
2
г. в размер на 144.89 лева, и последна – изравнителна, дължима на 02.05.2019 г.в размер на
122.42 лева.
Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните,
ответницата е извършила плащания за погасяване на предоставения й кредит, както те са
отразени по дати в справка 1, в общ размер на 1019.34 лева, от които 855.55 лева, отнасящи
се за погасяване на главницата и 163.79 за договорна лихва; от дата 15.12.2018 г. е
преустановила плащането на суми за погасяване на кредита; останала е задължена, към
датата на цесията - 11.07.2019 г., за сумите: главница – 657.94 лв., такси, предвидени като
разходи, свързани с изискуем кредит – 120.00 лева, договорна възнаградителна лихва за
претендирания период – 32.53 лева.
Договорът, не оспорен от ответницата, носи подписите на двете страни: Банка и
кредитополучател.
Не се твърди и не се установява с годни доказателствени средства – писмени
доказателства, плащането на дълга от кредитополучателя Хр. Т..
Видно от събраните по делото писмени доказателства, цитирани по – долу, настъпилата
предсрочна изискуемост не е предявена от банката на длъжника; вземането си кредитора е
цедирал в полза на ищцовото дружество с Допълнително споразумение от 11.07.2019 г. към
Рамков договор от 24.04.2019 г.; твърди се, но не се установя уведомлението за прехвърляне
на вземането – л. 19 от делото, да е достигнало – да е връчено на ответницата, в качеството
на длъжник, като видно от отбелязването на известието за доставяне – л. 20 от делото,
пратката, съдържаща уведомлението, е върната на подателя – ищц.дружество на 02.10.2019
г.; поради липса на доброволно изпълнение ищцовото дружество е предприело
необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред - депозирало е на
18.04.2023 г. заявление по чл.410 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 255/ 2023 г. по описа на
РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 142/ 19.04.2023 г. в полза на кредитора –
приобретател на вземането на „Банка ДСК” АД, за претендираните суми, а именно:
главница в размер на 657.94 лева, ведно с законната лихва от 18.04.2023 г. до изплащане на
сумата; 202.97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената
главница, начислено за периода от 12.04.2020 г. до 12.04.2023 г.; 120.00 лв. – такси разходи
при изискуем кредит, всички съставляващи нейни задължения като кредитополучател по
Договор за стоков кредит № 348665/ 02.05.2018 г. по описа на „БАНКА ДСК” – ЕАД; в
процеса на заповедното производство ЗИ е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5
ГПК – чрез залепване на уведомление, и връчителя е събрал данни, че длъжникът не живее
на адреса, поради което с разпореждане № 545/ 15.05.2023 г., връчено на заявителя на
22.05.2022 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на
16.06.2023 г. пред РС – Кубрат.
3
Приетият като писмено доказателство Договор за стоков кредит № 348665/ 02.05.2018 г.
по описа на „БАНКА ДСК” – ЕАД, съставляващ диспозитивен документ, подписан от
страните – участвалите в договор за заем, е годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в него изявления и действия на посочените договаряли лица. Съобразно
разпоредбата на чл.179 ГПК, този документ, неоспорен от ответника относно неговата
автентичност, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него
са установени фактите по делото.
Относно размера на претендираните от ищцвото дружество за връщане главница и
плащане на обезщетение за забава, в заповедното и в настоящото производство са
представени извлечения от счетоводните книги на банката, които в срока за писмен отговор,
макар и оспорени, са установени в хода на делото с заключение на вещо лице по
допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно дадено.
Относно падежа на задълженията на заемополучателя, произтичащи от договора, да
върне дадената му в заем сума, ведно с договорно възнаграждение, не се спори, че е
настъпил на 02.05.2019 г. – датата на последната дължима по погасителен план погасителна
вноска, както и че считано от 03.05.2019 г. ответницата е в забава.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са
установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между
тях на 02.05.2018 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е
предоставило на ответницата сумата по заема – 1 513.49 лева, която тя се е задължила да
върне в сроковете и размерите на задължителни периодични - месечни вноски. Ответницата
на 15.12.2018 г. е преустановила плащането на суми за погасяване на кредита, като е
останала задължена, към датата на цесията - 11.07.2019 г., за сумите: главница – 657.94 лв.,
такси, предвидени като разходи, свързани с изискуем кредит – 120.00 лева, договорна
възнаградителна лихва за претендирания период – 32.53 лева, претендирани в заповедното
производство главница – 657.94 лева, 120.00 лева – такса, предвидена като разход на
кредитора, свързан с изискуем кредит, както и е начислено обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 12.04.2020 г. до 12.04.2023 г. в размер на 202.97 лева, видно от
неоспореното извлечение от счетоводните книги, за сумите, както са установени и от
приетата по делото ССчЕ, поради което следва да се приеме, че ответницата не е изпълнила
задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендираните от ищеца размери за главница в
претендирания размер.
Основателна и доказана е претенцията на ищеца за плащане на обезщетение за
забавено изпълнение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода
18.04.2020 г. до 12.04.2023 г. в размер на 202.05 лева, на основание разпоредбата на чл. 79,
ал. 1, предл.първо ЗЗД, съгласно която, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението – в случай плащането на непратената главница,
заедно с обезщетение за забавата, на основание чл. 86 ЗЗД, съгласно който, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
4
на законната лихва от деня на забавата.
Несъмнено установено по делото е, че ответницата е в забава за плащане на всички
дължими по погасителен план вноски за периода 15.12.2018 – 02.05.2019 г., както и че
считано от 03.05.2019 г. дължи всички неплатени в изпълнение на нейни задължения по
договора за стоков кредит суми – за връщане на главница и плащане на възнаградителна
лихва. В заповедното производство, образувано срещу нея, заявителят не претендира
плащане на разликата до дължимата от нея договорна лихва, както и съобразявайки се с
изтеклата тригодишна давност е предявил за плащане обезщетение за забавено изпълнение
на главното задължение – връщане на остатък по договор за кредит в размер на 657.94 лева,
което несъмнено не е било погасено по давност, ведно с законната лихва за периода
18.04.2020 г. до 12.04.2023 г. Заповедното производство по ч.гр. дело № 255/ 2023 г. по
описа на РС – Кубрат е образувано на 18.04.2023 г., поради което обезщетение за забавено
изпълнение на главното задължение може да се претендира от заявителя за периода,
обхващаш предходните предявяването му 3 години, т.е. за периода 18.04.2020 г., а не както е
поискано от 12.04.2020 г., до 12.04.2023 г. – както е поискано от заявителя, в съответствие с
диспозитивното начало, чийто размер видно от изготвената от съда справка чрез
електр.калкулатор възлиза на сумата 202.05 лева. За този период и в този размер исковата
претенция е основателна и доказана, а разликата до предявения размер – 202.97 лв., следва
да бъде отхвърлена. Заявеното от ответницата, чрез назначения й особен представител,
възражение за недължимост на същото е неоснователно и недоказано. Не е налице и
основание за приложение разясненията на т.4а ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/ 2013 г., ОСГТК, относима към хипотеза, различна от процесната.
По отношение на претендираните 120.00 лв. – такси разходи при изискуем кредит,
съставляващи направените разходи за извънсъдебно събиране на задължението, следва да се
има в предвид, че наименуването им като „извършвани услуги на клиенти“ – в договора и в
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, не променя факта, че това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателят. Съгласно чл.10а,
ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са свързани с
процедурата по управление на кредита, респективно клаузата, която предвижда
дължимостта на разноски, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от
ЗПК и поради това е нищожна. Следва да се има в предвид, че с процесното вземане, се
заобикаля забраната визирана в чл.33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи
обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено
допълнително плащане, чиято дължимост, е изцяло свързана със забавата на длъжника.
Поради нищожност на клаузата, исковата претенция за установяване на
претендираното въз основа на нея вземане е неоснователна и недоказана, и следва да бъде
отхвърлена.
5
С оглед изложеното, не подлежи на обсъждане заявеното от особения представител на
ответницата възражение за погасяване на това задължение по давност, но с оглед
изчерпателност на обсъждане на заявените от страната възражения следва да се отбележи, че
по същество е основателно, предвид разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, съгласно която с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор, каквото съставлява и претендираната такса, несъмнено изискуема към
03.05.2019 г., непредявена за плащане на ответницата по съдебен ред, в следствие на което и
погасена по давност на 04.05.2022 г., т.е. преди образуване на заповедното производство
срещу ответницата.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 18.04.2023 г., поради което основателна и доказана е
претенцията на ищцовото дружество относно плащане на обезщетение в размер на
мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до
окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД. Дължимостта на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на
падежа. Настъпването на падежа прави вземането изискуемо и кредиторът може да иска
изпълнение, вкл. по реда на заповедното производство. Уважаването на вземането винаги
предполага изискуемост на вземането, по аргумент и от чл. 418, ал. 3 ГПК, и следователно
заповедният съд няма основание да откаже присъждане на поисканата законна лихва, тъй
като същата се дължи като последица от забавата на длъжника, когато последният не е
изпълнил на падежа.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за установяване на вземането се смята предявен от
датата на подаване на заявлението, откъдето следва, че при уважаване на иска за главното
задължение – да се върне неплатения остатък от дадената в заем сума на ответницата, като
законна последица трябва да се присъди законната лихва върху вземането от датата на
подаване на заявлението.
Ответницата е станала причина за образуване на заповедното производство, поради
което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 25.00 лева – на колкото
възлиза платена в минимален размер държавна такса, който не се повлиява от отхвърлените
части, а претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в
дължимия се минимален размер на 50.00 лв. съобразно материалния интерес на делото и
изчислено съгласно чл.13, т.2 и чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ. За
разликата до претендираните 180.00 лева искането следва да се отхвърли като
неоснователно.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство.
Същите са формирани от заплатени държавна такса от 125.00 лв.; 400.00 лв. – депозит за
възнаграждение на особ.представител на ответницата; 350.00 лв. – депозит за
възнаграждение на вещо лице, и 360.00 лева – юриск. възнаграждение, поради което, с оглед
изхода на делото, съставляващ отхвърляне на една от тях, съставляваща 18 % от цялото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото следва
6
да се присъди сумата 790.00 лева, включваща: 75.00 лева – платена държ. такса за
уважените искови претенции; 328.00 лева – част от платеното на ос.представител на
разноски на ищеца възнаграждение; 287.00 лева – част от платеното възнаграждение на
вещо лице; и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, изчислено съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, като за разликата до предявените със списък по
чл. 80 ГПК искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. К. Т., ЕГН **********, с
надлежно удостоверени със справка от 07.07.2023 г. рег. пост./ наст. адрес в **, чрез
назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. С., АК – Разград,
вземането на „Макроадванс“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В.Г.С., чрез пълн.
юриск. Н.И., по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 142/ 19.04.2023 г. по ч.гр.дело № 255/ 2023 г. по
описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника Х. К. Т., ЕГН **********, да
заплати на кредитора сумите:
657.94(шестстотин петдесет и седем лева, деветдесет и четири ст.) лева – непогасена
главница по Договор за стоков кредит № 348665/ 02.05.2018 г., по описа на „БАНКА ДСК” –
ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, вземанията по
който са цедирани в полза на ищеца с Допълнително споразумение от 11.07.2019 г. към
Рамков договор от 24.04.2019 г., ведно с законната лихва от 18.04.2023 г. до изплащане на
сумата;
202.05 (двеста и два лева, пет ст.) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху непогасената главница, начислено за периода от 18.04.2020 г. до 12.04.2023 г., на
основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции: 1/ за разликата от 202.05 до претендираното
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 202.97 лв. за периода от 12.04.2020 г. до
17.04.2020 г., вкл.; и 2/ 120.00 лв. – такси, разходи при изискуем кредит, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА Х. К. Т., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
07.07.2023 г. рег. пост./ наст. адрес в **, да заплати на „Макроадванс“ – АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.
5, ап. 14, представлявано от В.Г.С., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по
заповедното производство: 25.00 (двадесет и пет) лева, за платена държавна такса, и 50.00
(петдесет) лв. - юриск. възнаграждение, както и по настоящото сумата 790.00 (седемстотин
7
и деветдесет) лева - разноски по делото, като за разликата до първоначално предявените
размери отхвърля искането за присъждането им като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с връчване на препис.
Да се издаде РКО на назначения на ответницата особен представител – адв. С. С., за
възнаграждение в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8