№ 40553
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20211110147408 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. Б. Я. срещу И. Б. К., М. И. В. и
Д. Б. Я., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на
престъпно обстоятелство – дадено от първата ответница невярно заключение като вещо лице
по гр.д. № 1195/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Разлог, по което страни са били
ищецът и ответниците М. В. и Д. Я..
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата И. К. е вещо лице в списъка
към Окръжен съд – Благоевград, а ответниците М. В. и Д. Я. са били ищци по гр.д. №
1195/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Разлог, по което М. Я. е бил ответник. По
цитираното дело е признато за установено, че М. В. и Д. Я. са собственици по наследство и
приращение на ½ част от поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в с.
Баня, община Разлог, област Благоевград, с площ от 981 кв.м., с адрес на поземления имот:
с. Баня, ул. 1, № 8, ведно с построените в него сграда с идентификатор *************.1 със
застроена площ от 203 кв.м. с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с
идентификатор *************.2 със застроена площ от 49 кв.м. с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, и сграда с идентификатор *************.3, със застроена площ от 30
кв.м. с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. С решение № 3141/14.07.2015 г. по
гр.д. № 834/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград решението на Районен съд – Разлог е
оставено в сила. Ищецът поддържа, че съгласно мотивите на решението той не е доказал
трансформацията си на държането във владение, като за да достигне до този извод съдът се
основава на заключението, изготвено от ответницата И. К., представено по делото на
21.01.2014 г., при отговора на въпрос 3 от което, на стр. 5, както и при разпит в съдебното
заседание на 29.01.2014 г., стр. 3 от съдебния протокол, ответницата К. е посочила, че „в
имота има двуетажна паянтова сграда, изгоряла при пожар през 1989 г. и изградена отново
през 2005 г. – 2011 г. Ищецът навежда доводи, че този извод на вещото лице не е верен и
противоречи на заключения, дадени от други вещи лица по други дела. Поддържа, че
вследствие на невярното заключение съдът е достигнал до неверен извод относно
принадлежността на правото на собственост върху имота, в резултат на което ищецът към
настоящия момент е собственик на ½ идеална част от имота, а не на целия имот. Обосновава
правния си интерес от предявяване на настоящия иск с обстоятелството, че при евентуално
негово уважаване, решението би било основание за отмяна на решението по гр.д. №
1195/2012 г. и за преразглеждане на правния спор, като с Постановление от 30.01.2020 г. по
пр.пр. № 638/2019 г. на Окръжна прокуратура – гр. Благоевград е прието, че има неточност и
разминаване в заключението на вещото лице, но абсолютната давност за деянието по чл.
291, ал. 2 НК от 04 години 06 месеца е изтекла на 29.07.2018 г., като е посочено, че дори от
обективна страна да се покриват признаците на състава, липсва умисъл. Моли за уважаване
на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановия срок по чл. 131 ГПК ответницата И. Б. К. оспорва предявения иск,
1
като излага съображения за неговата недопустимост и неоснователност. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците М. И. В. и Д. Б. Я. оспорват
предявения иск, като излагат съображения за неговата недопустимост и неоснователност.
Претендират разноски.
От представеното на лист 235-239 по делото Постановление от 30.01.2020 г. на
Окръжна прокуратура – гр. Благоевград, се установява, че същото е постановено по
подадена от М. Б. Я. жалба срещу Постановление от 20.09.2019 г. по пр.пр. № 1073/2018 г.
по описа на Районна прокуратура – гр. Разлог, с което е отказано да се образува досъдебно
производство. Видно от съдържанието на постановлението е отказано образуване на
досъдебно производство пред Районната прокуратура – гр. Разлог на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК – поради това, че деянието не съставлява престъпление, като с Постановлението на
Окръжната прокуратура са споделени изводите на прокурора от районната прокуратура за
несъставомерност на деянието, поради липса на умисъл за неговото извършване, като
липсва и обществена опасност на деянието или същата е явно незначителна. В допълнение е
направен извод, че абсолютната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъплението по чл.
291, ал. 2 НК е изтекла на 29.07.2018 г. Постановлението на Районна прокуратура – гр.
Разлог от 20.09.2019 г., с което е отказано да се образува наказателно производство по
преписка 1073/2018 г.
Съдът, като взе предвид така изложените обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство от
значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се
допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е
прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК или е спряно на някое от
основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК или чл. 26 НПК, и в случаите, когато извършителят на
деянието е останал неоткрит.
По принцип е недопустимо гражданския съд да иззема конституционнопризнатите
функции на Прокуратурата и да решава вместо нея дали са налице достатъчно данни за
извършено престъпление и законен повод за наказателно преследване. По изключение, с
нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК е предвиден иск, чиято цел е да се установи дадено
обстоятелство като престъпно, когато това не може да бъде постигнато по редовния
наказателнопроцесуален път и да бъде постановена съответна присъда, която би имала за
гражданския съд задължителна сила относно последиците на престъпното деяние. Поради
това, в тази разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които искът е допустим,
като за хипотези извън уредените - искът е недопустим. За разлика от уредените в чл. 124,
ал. 5 ГПК случаи, в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК винаги със средствата на
наказателния процес се установява, че деянието или не е осъществено, или не е
съставомерно по НК. Именно поради това, и с оглед недопустимостта гражданския и
наказателния съд, респективно орган на досъдебното производство да достигат до различни
и противоречиви изводи относно това дали деянието е извършено и дали то представлява
престъпление, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е изрично изключена от приложното
поле на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика.
(например Определение № 32/19.01.2016 г. по ч.гр.д. № 73/2016 г., на ВКС IV г.о.).
Представянето на влязло в сила постановление за прекратяване, респективно за отказ да се
образува досъдебно производство на посочените в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК
основания е достатъчно основание да се приеме, че предвидената от закона процесуална
предпоставка за допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК е налице (в този смисъл
Решение № 244/23.03.2017 г. по гр.д. № 1318/2016 г. на ВКС, III г.о.).
В настоящия случай, от Постановлението от 30.01.2020 г. на Окръжна прокуратура –
гр. Благоевград се установява, че прокуратурата е отказала да образува досъдебно
производство за твърдяното от ищеца по настоящото дело депозиране на невярно
заключение от вещо лице И. Б. К. по гр.д. № 1195/2012 г. по описа на РС Разлог, на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради това, че извършеното от деяние не съставлява
престъпление. В мотивите на цитираното постановление действително се съдържа извод, че
абсолютната давност за престъплението по чл. 291, ал. 2 НПК е изтекла, но същият е
изложен в допълнение към развитите в пълен обем от прокуратурата изводи по чл. 24, ал. 1,
2
т. 1 НПК, че деянието не съставлява престъпление.
В този смисъл при преценката на основанията по чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК
приоритет следва да се даде на по-силното основание – това за липсата на престъпление или
че деянието не съставлява престъпление. При категоричен извод на прокуратурата по чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК не е било необходимо да се излагат съображения за изтекла абсолютна
давност, тъй като този извод се поглъща от по-силното основание. Такъв извод може да се
направи само и единствено в случай, че се установи извършено престъпление (в този смисъл
Определение № 181/11.04.2019 г. по ч.гр.д. № 250/2019 г. на ВКС, IV г.о.).
Поради това, че с влязло в сила постановление е отказано образуването на
наказателно производство за деянието, чието установяване като престъпление по
гражданскоправен ред се иска, на основание, което не е сред изрично посочени в
разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК, предявеният иск е недопустим.
Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 130
ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на производството на ответниците
се полагат разноски.
В настоящия случай всяка от ответниците е направила искане за присъждане на
разноски, но не е представила доказателства за реалното извършване на такива. Поради това,
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 40696/16.08.2021 г.,
подадена от М. Б. Я., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 47408/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, 182 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3