РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000674 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260076, постановено на 5.03.2021 г. по т.д.
182/2019 г. на О.С.-С.З., в неговите части, с които е осъдено
„З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати на С. М. И. сумата 3 000 лв., частичен
иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП на 29.08.2016 г. ведно със законната лихва от
10.11.2016 г. – датата на която е уведомено „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД за
настъпилото ПТП до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният
иск над сумата от 3 000 лв. до 20 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., осъдено
е „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати на К. А.. Б. сумата 1 800 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
ПТП на 29.08.2016 г. ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. – датата на
която е уведомено „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД за настъпилото ПТП до окончателното
плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 1 800 лв. до 3 000
лв., осъдено е „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати на ЕЛ. Т. Г. сумата 1 200
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при
1
ПТП на 29.08.2016 г. ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. – датата на
която е уведомено „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД за настъпилото ПТП до окончателното
плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 1 200 лв. до 2 000
лв., осъдено е „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати на С. АС. Й. сумата
12 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди при ПТП на 29.08.2016 г. ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. –
датата на която е уведомено „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД за настъпилото ПТП до
окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 12
000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв., а също така и в частта му за
разноските, с която е осъдено „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати на адв.
П.К. от САК адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 079, 10 лв. с ДДС
за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците съразмерно с
уважената част от исковете, осъдени са С. М. И., К. А.. Б., ЕЛ. Т. Г. и С. АС.
Й. да заплатят на „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. направените в производството
разноски в размер на 822, 78 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете,
осъдено е „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата 720 лв. за държавна такса, както и
сумата 93, 46 лв. за възнаграждение на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, платена от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на исковете.
Жалбоподателят “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. моли решението да бъде
отменено като неправилно в частта му, с която искът на С. М. И. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размера 3
000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.11.2016 г., искът на
К. А.. Б. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за
размера 1 800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.11.2016 г.,
искът на ЕЛ. Т. Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен за размера 1 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
10.11.2016 г., и искът на С. АС. Й. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за размера 12 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от 10.11.2016 г., както и в частта му за разноските, по
съображения, изложени в жалбата от 20.04.2021 г., като претендира исковете
да бъдат изцяло отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния
съд оспорва исковете като неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като
неоснователна въззивната жалба, подадена от ищците СТ. М. ИЛ., К. А.. Б.,
2
ЕЛ. Т. Г. и С. АС. Й.. Не заявява искане за събиране на доказателства в
производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на
разноски.
Жалбоподателите СТ. М. ИЛ., К. А.. Б., ЕЛ. Т. Г. и С. АС. Й. молят
решението да бъде отменено като неправилно в частите му, с които
предявеният от СТ. М. ИЛ. иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 3 000 лв. до 20 000 лв.,
предявеният от К. А. Б. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за размера над 1 800 лв. до 3 000 лв., предявеният от ЕЛ. Т.
Г. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
размера над 1 200 лв. до 2 000 лв., и предявеният от С. АС. Й. иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера
над 12 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тези разлики
(още 17 000 лв. за С.И., още 1 200 лв. за К.Б., още 800 лв. за Е.Г. и още 48 000
лв. за С.Й.) от 10.11.2016 г., като бъдат присъдени на жалбоподателите
посочените разлики, както и в частта му за разноските, по съображения,
изложени във въззивната жалба, подадена на 26.04.2021 г. Като ищци в
производството пред окръжния съд предявяват с искова молба от 5.04.2019 г.
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
“З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати на ищеца С. М. И. сумата 30 000 лв.,
частичен иск от 60 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и
свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата
молба, да заплати на ищеца К. А.. Б. сумата 8 000 лв. като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и
свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата
молба, да заплати на ищцата ЕЛ. Т. Г. сумата 6 000 лв. като обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания и
свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата
молба, и да заплати на ищеца С. АС. Й. сумата 60 000 лв. като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и
свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата
молба, настъпили за всеки от четиримата ищци при и в резултат на ПТП на
29.08.2016 г. по вина на водача А.. К. Ас. при управлението от нея на лек
3
автомобил „О.А.“ с рег. № ** **** **, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, които
обезщетения се претендират от всеки от ищците като увредено лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със
законната лихва върху всяка от тези две суми от датата 6.09.2016 г. Молят да
бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от застрахователното
дружество по съображения, изложени в писмен отговор от 13.07.2021 г. Не
заявяват искания за събиране на нови доказателства в производството пред
настоящата съдебна инстанция. Претендират за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Третото лице-помагач на ответника по спора (“З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр.
С.) А.. К. Ас. не е взело становище по въззивните жалби.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 29.08.2016 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „О.А.“, управляван от А.. К. Ас., и на бетоновоз
„М.“, управляван от К. К., при което са пострадали четиримата ищци,
пътници в управлявания от А.А. лек автомобил „О.А.“. Не се спори
понастоящем между страните, че виновният за това ПТП водач е А.А., който е
нарушил правилата за движение по пътищата и при ПТП са причинени по
непредпазливост телесни увреждания на ищците. Не се спори между
страните, че за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало
застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищците са отправени до
ответното застрахователно дружество искания за предявяване на претенция,
получени при дружеството на 9.11.2018 г. Безспорно е, че преди датата на
подаването на исковата молба не е било изплатено на ищците от
застрахователя обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
С исковата молба ищците твърдят, че в резултат на настъпилото на
29.08.2016 г. по вина на водача А.. К. Ас. ПТП на всеки от тях са причинени
телесни увреждания. Ищецът С.И. твърди, че е получил контузия на главата,
4
шията, гръдния кош, корема и крайниците, шийно-мишничен радикулит, като
травмите са довели до пълна загуба на съзнание, като причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота, откаран е в болница,
където са му направени прегледи и изследвания, проведена е медикаментозна
терапия, установена е дисторсия на шийни мускули и е препоръчано шията да
бъде имобилизирана с мека шийна яка за 20 дни, той търпи силни болки и
страдания, възстановяването му продължава и към момента на подаването на
исковата молба, не се чувства добре физически и емоционално, той е на 28
години и вследствие на инцидента за дълго време е лишен от обичайния си
начин на живот, лишен е от динамика, от контакт с приятелите, дълго време
изпитвал неудобства и не се чувствал добре, продължава да изпитва болки в
увреденото място и редица неудобства в ежедневието си, оздравителният му
процес продължава, има нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да
се натоварва физически и психически, изживеният силен стрес при инцидента
ще остане за цял живот в съзнанието му. Претендира за присъждане на
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 30 000 лв., частично от
60 000 лв. Ищецът С.Й. твърди, че е получил контузия на главата, шията,
гръдния кош, корема и крайниците, сътресение на мозъка, като
травматичните увреждания са причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота, бил откаран в болница, проведена е медикаментозна
терапия и са направени изследвания, търпи силни болки и много страдания,
възстановяването му продължава и към момента на подаване на исковата
молба, не се чувства добре физически и емоционално, той е на 32 години и
вследствие на инцидента е лишен от обичайния си начин на живот, от
динамика, от контактите с приятелите, дълго време е изпитвал неудобства и
не се чувствал добре, не е възстановил, продължава да изпитва болки в
увреденото място и редица неудобства в ежедневието си, оздравителният му
процес продължава, има нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да
се натоварва физически и психически, изживеният силен стрес при инцидента
ще остане за цял живот в съзнанието му. Претендира за присъждане на
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 60 000 лв. (претенцията е
увеличена за размер 60 000 лв. с писмена молба от 18.11.2020 г., като
увеличението е допуснато от окръжния съд с определение в съдебното
заседание на 3.02.2021 г.). Ищцата Е.Г. твърди, че е получила болезненост в
дясна подбедрица на десен долен крайник, кракът бил оточен, увреждането е
5
причинило остра и продължителна болка, тя търпи болки и нарушения на
съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва физически и психически,
изживеният силен стрес при инцидента ще остане за цял живот в съзнанието
й. Претендира за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в
размер на 6 000 лв. Ищецът К.Б. твърди, че е получил контузия на дясно рамо
с наличие на продължаващ болков синдром и контузия на кръстна област,
като травматичните увреждания са причинили разстройство на здравето,
неопасно за живота, той търпи силни болки и много страдания,
възстановяването му продължава и към момента на подаването на исковата
молба, не се чувства добре физически и емоционално, той е на 24 години и
вследствие на инцидента за дълго време е лишен от обичайния си начин на
живот, от динамика, от контактите с приятелите, дълго време изпитвал
неудобства и не се чувствал добре, не е възстановен, продължава да изпитва
болки в увреденото място и редица неудобства в ежедневието си,
оздравителният му процес продължава, има нарушения на съня, напрегнат е,
не е в състояние да се натоварва физически и психически, изживеният силен
стрес при инцидента ще остане за цял живот в съзнанието му. Претендира за
присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в размер на 8 000 лв.
Всеки от четиримата ищци претендира и за присъждане на законна лихва
върху заявените претенции от датата 6.09.2016 г., на която изтича срока по чл.
429,ал.3 от КЗ във вр. с чл. 430,ал.1 от КЗ.
С отговора на исковата молба от 25.10.2019 г. ответното
застрахователно дружество оспорва исковете по основание и размер и моли те
да бъдат изцяло отхвърлени. Счита, че претендираните от ищците размери на
обезщетенията са прекомерни завишени с оглед разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД и с оглед характера и степента на причинените им телесни увреждания,
респективно, на интензитета и степента на търпените болки и страдания от
ищците. Твърди наличие на принос на всеки от ищците за настъпването на
вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставяне от всеки от тях
като пътник в лекия автомобил на обезопасителен колан в нарушение на чл.
137а от ЗДвП, и заявява затова на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД възражение за
съпричиняване от страна на всеки от щците на вредоносния резултат. Твърди,
че непоставянето от всеки от ищците на обезопасителен колан, с който
въпросното МПС е било фабрично оборудвано, е допринесло за свободното
движение на телата на ищците в купето на автомобила, съответно удар в
6
твърдите части на купето на автомобила, и за настъпилите от това травми.
Твърди, че това е основната причина за телесните увреждания, претърпени от
всеки от ищците. Затова претендира при евентуална доказаност на исковата
претенция обезщетението да бъде значително намалено заради наличието на
принос в изложения аспект. Твърди, че непоставянето от ищците на
обезопасителните колани се потвърждава от вида на констатираните от
съдебен лекар травматични увреждания, както и от разпитите на свидетелите
в досъдебното производство. Оспорва твърденията на ищците за получените
от тях травми като вид и характер, за тяхната продължителност и за
продължителността на възстановителния период за всеки от ищците от
травматичните увреждания.
С допълнителната искова молба от 25.11.2019 г. ищците поддържат
своите твърдения и оспорват като неоснователни всички възражения на
ответното дружество. Заявяват, че не може да се направи изводът въз основа
на представените с исковата молба медицински документи, направен от
ответника, че ищците са пътували без обезопасителни колани, а протоколите
за разпити на свидетели в ДП не са събрани в хода на делото и затова не са
годни доказателства по ГПК.
С подадения на 21.01.2020 г. отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа своите твърдения, възражения и оспорвания, заявени с
отговора на исковата молба.
Становището на третото лице-помагач на ответника А.. К. Ас., заявено в
съдебното заседание на окръжния съд на 22.07.2020 г., е, че се присъединява
към казаното от страна на ответното застрахователно дружество.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема въз основа на
заключението на САТЕ, че техническите причини за възникването на
процесното ПТП са субективните действия на водача А.А., с които тя е
нарушила правилата на чл. 20 от ЗДвП, и е налице деяния, осъществяващо
деликтния състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество-застраховател на основание чл.
432,ал.1 от КЗ. Съдът приема въз основа на СМЕ какви травми са причинени
на всеки от четиримата ищци. Относно ищеца С.И. съдът приема, че
получените травми са контузия на главата, шията, гръдния кош, коремната
област и крайниците, както и травматично раздразване на коренчетата на
7
нервите, които излизат от шийния отдел на гръбначния мозък, че
уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като краткотрайната загуба на съзнание е разстройство на здравето,
временно (краткотрайно) опасно за живота, възстановяването е за около 20-30
дни. Съдът при определяне размера на обезщетението съобразява получените
от И. травми, преживения стрес и установените от свидетелските показания
неудобства, той като негови близки е трябвало да полагат грижи за него при
елементарното му битово обслужване, както и младата му възраст и пълното
му възстановяване, поради което преценява, че дължимото обезщетение е в
размер на 5 000 лв. Относно ищеца С. Б. съдът приема, че получените травми
са контузна рана в дясно рамо и контузия на кръста, което е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, възстановяването е за около
15-20 дни. Съдът при определяне на размера на обезщетението съобразява
получените от Б. травми, преживения стрес и установените от свидетелските
показания неудобства, които е изпитвал заради грижите за него при
елементарното му битово обслужване, както и младата му възраст и пълното
му възстановяване, поради което преценява, че дължимото обезщетение е в
размер на 3 000 лв. Относно ищцата Е.Г. съдът приема, че получените травми
са контузия на дясна подбедрица с период на възстановяване 7-10 дни. Съдът
при определяне на обезщетението съобразява получените от Г. травми,
установените от свидетелските показания неудобства от личен и битов
характер и преживения стрес, както и младата й възраст и пълното й
възстановяване, поради което преценява, че дължимото обезщетение е в
размер на 2 000 лв. Относно ищеца С.Й. съдът приема, че получените травми
са контузия на главата, шията, гръдния кош, коремната област, крайниците и
мозъчно сътресение, като възстановяването е било за около 20-30 дни, както и
че в резултат на преживения стрес от ПТП ищецът е развил и диабет. Съдът
при определяне на обезщетението съобразява получените от Й. травми, които
са напълно възстановени към момента, но и развилия се вследствие на
преживения стрес диабет, както и установените от свидетелските показания
неудобства от полаганите за него от негови близки грижи при елементарното
му битово обслужване, а също е младата му възраст, поради което преценява,
че дължимото обезщетение е в размер на 12 000 лв. Съдът приема във връзка
със заявеното от ответника възражение за съпричиняване от ищците на
вредоносните резултати поради непоставяне на предпазен колан, че от
8
четиримата пътници единствено С.Й., пътуващ на предната седалка до
шофьора, е бил с поставен обезопасителен колан, поради което по отношение
на него това възражение е неоснователно, но за останалите трима ищци С.И.,
К.Б. и Е.Г., които са пътували на задните седалки, се установява, че са били
без поставени обезопасителни колани. Съдът преценява въз основа на
посочването от вещите лица, че ако пътниците на задната седалка са били с
поставени предпазни колани, то би се ограничило свободното движение на
телата и биха се ограничили травмите, които са получили по долните
крайници, а травмите по горните крайници и главата биха били в по-лека
степен. Затова съдът приема, че допуснатото от тези трима ищци нарушение
на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП се намира в причинна връзка и е допринесло за
настъпване на получените от тях травми, поради което възражението за
съпричиняване е основателно и посочените по-горе размери на обезщетенията
следва да бъдат намалени с 40%, при което на С.И. следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 3 000 лв., на К.Б. – в размер на 1 800 лв. и на Е.Г.– в
размер на 1 200 лв. Затова съдът присъжда тези суми, ведно със законната
лихва с начална дата 10.11.2016 г.
С подадената на 20.04.2021 г. въззивна жалба ответното
застрахователно дружество твърди, че решението е неправилно в частите му,
с които исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са
уважени, съответно, ведно със законната лихва от 10.11.2016 г.
Жалбоподателят твърди, че решението в тези негови части е неправилно,
постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че ищците не са доказали
да са претърпели изключителни болки и страдания от процесното ПТП, които
да обосновават обезщетение за неимуществени вреди в присъдените размери,
които са прекомерно завишени и не съответстват на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период и на характера и
степента на причинените телесни увреждания, респективно, на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищците. Заявява, че
по делото липсва актуална консултация с неврохирург и травматолог, от
която да е видно как е протекъл оздравителният процес, има ли усложнения и
невъзстановени травми, както и необратими последици за здравословното
състояние на ищците. Заявява, че не са представени медицински документи,
установяващи, че ищците са търсили допълнително медицинска помощ за
продължаващи болки и оплаквания, че са провели контролни прегледи,
9
последващо лечение, рехабилитация и консултации със специалисти. Счита,
че по делото е установен безспорно принос на пострадалите за настъпване на
вредоносните последици от ПТП, тъй като те са пътували без поставени
предпазни колани на задната седалка на процесния автомобил, което
обстоятелство е отчетено от окръжния съд. Счита за неправилен извода на
съда, че ищецът С.Й. е бил с поставен предпазен колан, тъй като с оглед вида
и степента на телесните увреди той по време на произшествието е бил без
поставен предпазен колан. Счита присъдените суми за несъразмерно високи
спрямо вредите, чието обезщетяване се иска и не съответстват на реално
претърпените от ищците болки и страдания, както и на съдебната и
застрахователната практика по аналогични случаи за процесния период.
Затова моли решението да бъде отменено в обжалваните части и да се
постанови отхвърляне изцяло на предявените искове, евентуално,
присъдените размери на обезщетенията да бъдат намалени.
С отговора, подаден на 13.07.2021 г. от страна на ищците по спора, на
въззивната жалба на застрахователното дружество се заявява, че изводът на
съда, че С.Й. е бил с поставен колан, почива на заключението на експертите.
Заявено е, че оплакването за липси на актуални консултации със специалисти
и медицински документи относно търсена допълнителна помощ са
неконкретизирани. Заявено е, че въз основа на представените по делото
медицински документи е било изготвено заключението на в.л. д-р С. и
неоснователно жалбоподателят счита, че е необходимо да се представят
снимки и резултати от други изследвания. Счита се за неоснователно
твърдението за определяне на завишени размери на обезщетенията, които
според ищците са занижени.
С въззивната жалба, подадена на 26.04.2021 г., жалбоподателите-ищци
твърдят, че решението е неправилно в неговите части, с които искът на С.И. е
отхвърлен за размера над 3 000 лв. до 20 000 лв., за ищеца К.Б. за размера над
1 800 лв. до 3 000 лв., за ищцата Е.Г. за размера над 1 200 лв. до 2 000 лв. и за
ищеца С.Й. за размера над 12 000 лв. до 60 000 лв., като претендират за
отмяната му в тези части, като на ищеца С.И. се присъди още сумата 17 000
лв., на ищеца К.Б. се присъди още сумата 1 200 лв., на ищцата Е.Г. се
присъди още сумата 800 лв. и на ищеца С.Й. се присъди още сумата 48 000
лв., ведно с лихви. Твърди се неправилно прилагане на нормата на чл. 52 от
10
ЗЗД и неправилно приемане от окръжния съд на наличие на съпричиняване от
страна на ищците С.И., К.Б. и Е.Г., съответно, неоснователно намаляване на
размерите на техните обезщетения с 40% при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД.
Твърди се, че съдът неправилно е преценил тежестта на понесените от
ищците травми. Относно ищеца С.И. се твърди, че му е било причинено
освен установените от вещото лице травми по тялото му и травматично
раздразване на коренчетата на нервите, които излизат от шийния отдел на
гръбначния мозък и краткотрайна загуба на съзнанието, което съдът само е
споменал, без да го обсъди и без да го вземе предвид при определяне на
обезщетението. Твърди се, че такава увреда е изключително болезнена и
причинява много продължително ограничаване на движенията и
невъзможност за свободно движение на шийната област, като от показанията
на свидетелката Ж. М. се установява, че му се е наложило да носи шийна яка
в продължение на три месеца и че първоначално му е било невъзможно сам
да се обслужва, станал нервен и стресиран. Твърди се, че по делото са
събрани дА.и за понесените от него увреждания, периода на търпените болки,
че е трябвало да спазва режим на покой и е бил принуден да ограничи
обичайните си дейности. Счита се, че справедливият размер на обезщетението
за ищеца И. е 20 000 лв. Относно ищеца С.Й. се твърди, че съдът не е обсъдил
тежестта на заболяването диабет, което се е проявило поради преживения
стрес от произшествието. Заявено е, че това заболяване има сериозни и
продължителни последствия, отразява се на целия организъм, необходимо е
непрекъснато съобразяване на начина и режима на живот, ограничения в
ежедневието, които последици са предвидими и ще се отразят драстично
върху качеството му на живот, проявлението им ще продължава през целия
му живот, като те са посочени от вещото лице д-р С.. Счита се, че
справедливият размер на обезщетението за ищеца Й. е 60 000 лв. Относно
приетото от окръжния съд съпричиняване на вредите от ищците С.И., К.Б. и
Е.Г. с непоставянето на обезопасителен колен в размер на 40% се твърди, че
съпричиняване в толкова голям обем може да се приеме само при
изключително грубо нарушаване на правилата на ЗДвП и изключително
допринасяне за настъпване на деликта и за последиците, каквото в случая не е
налице и не е доказано. Счита се, че изводът на съда, че въз основа на
заключението на вещите лица приема, че ако пътниците, заемащи местата на
задната седалка, са били с поставени предпазни колани, би се ограничило
11
свободното движение на телата и биха се ограничили травмите, които са
получили на долните крайници, а травмите по горните крайници и главата
биха били в по-лека степен, противоречи за заключението на вещите лица и
на житейската логика и основни физически закони. Заявено е, че
триточковите предпазни колани не биха могли да застопорят долните
крайници, поради което изводът на съда, че поставен колан би могъл да
ограничи травмите по долните крайници звучи физически невъзможно и
нелогично. По отношение на травмите на главата и шията вещото лице
изрично е заявило в заключението в отговор на въпрос № 30, че коланът не
може да ограничи движението на главата и шията. Счита се за нелогично
обяснението на вещото лице за настъпването на травмите по главата и шията
на тримата - че при завъртането на автомобила около вертикалната му ос,
последвало челния удар в другото МПС, е настъпило свободно движение на
телата надясно, удряйки се едно в друго. Твърди се, че върху телата на
тримата пътници на задната седалка е действала една и съща центробежна
сила, еднаква по сила и посока, която е причинила придвижването на трите
тела в една и съща посока, което драстично се разминава с допускането, че е
възможно телата да се удрят едно в друго. Твърди се, че наличието на трима
на задната седалка е подействало като буфер и не е позволило движение на
телата в голяма амплитуда поради липсата на празно пространство, но
предпазните колани не биха могли да стеснят още повече тази амплитуда,
защото изначално нямат възпиращо действие по отношение посока настрани.
Твърди се, че разгледани индивидуално за всеки един от седящите на задната
седалка пътници и изследване на травмите им води до различен извод от
направения от съда. Относно ищцата Е.Г. се твърди, че й е причинена
контузия на дясна подбедрица, тя е седяла в средата и поставен колан не би
застопорил подбедрицата, поради което приетото съпричиняване за нея е
неоснователно, защото не е налице причинно-следствена връзка между
допуснатото нарушение и настъпилия резултат, който не би бил предотвратен
при поставен колан. Относно ищеца С.И. се твърди, че той е седял зад водача
и според заключението на КСМАТЕ травмите му са разположени в различни
области на тялото и най-тежките от тях са травматично раздразване на
коренчетата на нервите, които излизат от шийния отдел на гръбначния мозък
и краткотрайната загуба на съзнанието, които увреди са причинени поради
удари или принудително извиване в неестествена посока на главата и шията,
12
които части на тялото коланът не може да ограничи при странично движение,
поради което липсата на колан не е от значение за тези травми, защото той не
би могъл да предотврати настъпването им и затова липсва причинно-
следствена връзка между негативния резултат и осъщественото нарушение
пътуване без предпазен колан. Относно ищеца К.Б. се твърди, че той е седял в
дясната част на задната седалка и му е причинена рана в дясното рамо и
контузия на кръста, които логично се обясняват с удари на тялото му в части
от интериора на купето, разположени вдясно от него, включително усукване
на гръбначния стълб в поясната област, което предпазен колан не би
предотвратил при установеното странично завъртане на автомобила и
действащата върху тялото центробежна сила, поради което липсва причинно-
следствена връзка между настъпилите травми и липсата на колан, те биха
настъпили и при наличието на колан. Счита се, че при приемане на наличие
на принос от страна на тримата пострадали, то това би било основателно
само по отношение на някои от понесените травми и в съотношение не повече
от 5-10%.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. С оглед заявените от жалбоподателите в двете
въззивни жалби оплаквания няма спор, че в случая са налице основанията за
присъждане на обезщетения, които ответникът да заплати на ищците за
търпените от тях неимуществени вреди вследствие на получените при ПТП на
29.08.2016 г. увреждания. Спори се сега между страните, с оглед посоченото
в двете въззивни жалби, относно справедливия размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, както и относно липсата или
наличието на съпричиняване от страна на четиримата ищци, респективно,
относно размера на такова съпричиняване, а с оглед на това и относно
размера на присъдените обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия болки, страдания и неудобства.
Според застрахователното дружество-жалбоподател присъдените
13
обезщетения са завишени, а според жалбоподателите С.И. и С.Й. те са
занижени (относно жалбоподателите К.Б. и Е.Г. се претендира от тях за
присъждане на определеното от окръжния съд обезщетение без то да бъде
намалявано поради съпричиняване – съответно, 3000 лв. и 2000 лв.).
Четиримата ищци са лица, пострадали при ПТП на 29.08.2016 г., което е
причинено виновно от водача А.А. при управлението от нея на лек автомобил
„О.А.“, като ищецът С.Й. е пътувал на предната дясна седалка до шофьора, а
останалите трима ищци са пътували на задната седалка.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза от 15.09.2020 г., изготвено от вещите лица д-р М.
С. и инж. Т. П., прието от окръжния съд в съдебното заседание на 30.09.2020
г., и дадените в съдебното заседание разяснения, получените от ищеца С.И.
травми са контузия на главата, шията, гръдния кош, коремната област и
крайниците, травматично раздразване на коренчетата на нервите, които
излизат от шийния отдел на гръбначния мозък-травматично притискане,
уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, краткотрайната загуба на съзнание е разстройство на здравето,
временно (краткотрайно) опасно за живота, възстановяването е за 20-30 дни,
проведена му е медикаментозна терапия, изписан е от болницата на 1.09.2016
г. с препоръка за терапия в дома с посочени медикаменти, поставена е шийна
имобилизация (яка) за 20 дни, препоръчани са два контролни прегледа, към
момента на изготвяне на заключението ищецът е напълно възстановен,
настъпилите оплаквания са в пряка връзка с причинените травми. За
обстоятелството какво е конкретното проявление при ищеца С.И. на
търпените от него страдания и неудобства при лечението и възстановяването
от негова страна са ангажирани гласни доказателства. Видно от показанията
на свидетелката Ж. А.а М., живее на семейни начала с ищеца, разпитана в
съдебното заседание на окръжния съд на 30.09.2020 г., след катастрофата тя
го видяла в болницата, боляла го ръката, коремът му бил надут и от устата му
излизала пяна, имал болки отзад на врата, в ръката и в гръдния кош, бил
надут, говорел слабо, в болницата бил 4 дни, имал болки и не можел да се
обслужва сам, тя ме помагала повече от месец, имал шина на врата 3 месеца,
боляло го около месец, след катастрофата за най-малкото той се нервира и се
стресира, след катастрофата се чувствал психически зле, не общувал много,
бил затворен, към настоящия момент има болки във врата, мажат с
14
„Волтарен“ за болката, през месеца, в който се грижела за него, го водила до
тоалетна, хранила го, къпала го, той не можел самичък, не можел да си държи
главата изправена, защото го боли. Установява се следователно от
заключението и гласните доказателства, че контузиите на ищеца И. са били в
лека форма, травматичното раздразване на коренчетата на нервите, които
излизат от шийния отдел на гръбначния мозък-травматично притискане е
преминало бързо, лечението му в болница е било медикаментозно и за четири
дни, носел е шина (яка) на врата за 20 дни, имал е болки след
произшествието, преживял е силна уплаха, понастоящем е възстановен
физически напълно. С оглед вида на контузиите и като се отчита връзката на
свидетелката с ищеца не могат да бъдат възприети като достоверни
показанията, че той не е можел да се грижи сам за обслужването си след
катастрофата и тя се е грижила за него, както и че страховете му продължават
и във времето четири години след катастрофата. Взимайки предвид характера
на деянието и степента на вината (нарушение по непредпазливост на
изисквания на ЗДвП) на водача А. и при отчитане на вида и степента на
увреждането (причинени физически болки и страдания за кратък период от
време, настъпило пълно възстановяване), на младата възраст на пострадалия
И. (към момента на ПТП на 28 години), обосноваваща по-лесно и бързо
възстановяване, следва да се приеме, че размерът на обезвреда при условията
на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 5 000 лв., която е съобразена
и със социално-икономическата обстановка към 29.08.2016 г., когато
минималната работна заплата в страната е била 420 лв., а лимитът на
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“
съгласно чл. 492 от КЗ е в размер на 10 000 000 лв. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите. Окръжният съд е определил
размер на обезщетението именно 5 000 лв., като го е намалил до присъдената
сума 3 000 лв. поради приемане на наличие на съпричиняване от страна на
ищеца на вредоносния резултат. Неоснователно е следователно заявеното
оплакване във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за
определяне от окръжния съд на завишен размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Неоснователно е и
оплакването, заявено в подадената от ищеца И. въззивна жалба, за определяне
от окръжния съд на занижен размер на обезщетението за претърпените от
15
него неимуществени вреди.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза от 15.09.2020 г., прието от окръжния съд в
съдебното заседание на 30.09.2020 г., и дадените в съдебното заседание
разяснения, получените от ищеца К.Б. травми са разкъсно-контузна рана по
дясното рамо с болков синдром и контузия на кръстовата област,
травматичните увреждания са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, възстановяването е за 15-20 дни, няма дА.и за
провеждано медикаментозно лечение, към момента на изготвяне на
заключението ищецът е напълно възстановен, настъпилите оплаквания са в
пряка връзка с причинените травми. За обстоятелството какво е конкретното
проявление при ищеца на търпените от него страдания и неудобства при
лечението и възстановяването от негова страна са ангажирани гласни
доказателства. Видно от показанията на свидетелката И. Н.И., живее на
семейни начала с ищеца, разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на
30.09.2020 г., той бил много зле с кръста, много го болял, не е лежал в
болница, кръстът го болял около месец, и сега още го боли, мажат с „Диклак“
и слагат лепенки „Нурофен“ всеки ден, защото го боли и не се е оправил,
боли го като вдига тежко, след катастрофата тя му помагала да се облече, да
се храни, да се изправи, той не можел да се изправи, бил като парализиран,
помагала му около месец, болките продължават и досега, нервен е и все още
се страхува да пътува, в стрес е. Установява се следователно, че ищецът Б. е
получил леки травми, от които се е възстановил за 15-20 дни, напълно
възстановен е физически, не е лекуван, включително и медикаментозно,
изпитвал е болки в кръста за около месец. Съдът приема за недостоверни с
оглед вида на уврежданията показанията на свидетелката И., отчитайки и
връзката й с ищеца, за налични болки и страхове четири години след
катастрофата, както и за наличие на необходимост тя да му помага в
ежедневието след катастрофата. Взимайки предвид характера на деянието и
степента на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП)
на водача А. и при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени
физически болки и страдания за кратък период от време, настъпило бързо и
пълно възстановяване), на младата възраст на пострадалия Б. (към момента на
ПТП на 25 години), обосноваваща по-бързо и по-лесно възстановяване,
следва да се приеме, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД
16
следва да се определи на сумата 3 000 лв., която е съобразена и със социално-
икономическата обстановка към 29.08.2016 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 420 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492
от КЗ е в размер на 10 000 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите. Окръжният съд е определил размер на обезщетението
именно 3 000 лв., като го е намалил до присъдената сума 1 800 лв. поради
приемане на наличие на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат. Неоснователно е следователно заявеното оплакване във въззивната
жалба на ответното застрахователно дружество за определяне от окръжния
съд на завишен размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. От жалбоподателя-ищец Б. оплакването в подадената
от него въззивна жалба относно определеното възнаграждение касае само
приемането от окръжния съд на основание обезщетението да бъде намалено
поради съпричиняване, като се претендира присъденото обезщетение да бъде
именно в размер на 3 000 лв.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза от 15.09.2020 г., прието от окръжния съд в
съдебното заседание на 30.09.2020 г., и дадените в съдебното заседание
разяснения, получената от ищцата Е.Г. травма е контузия на дясна
подбедрица с болка, причинена й е болка, възстановяването е за 7-10 дни,
няма дА.и за провеждано медикаментозно лечение, към момента на изготвяне
на заключението ищцата е напълно възстановена, настъпилите оплаквания са
в пряка връзка с причинените травми. За обстоятелството какво е
конкретното проявление при ищцата на търпените от нея страдания и
неудобства при лечението и възстановяването от нейна страна са ангажирани
гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелката П.П.И., майка на
ищеца, разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 30.09.2020 г.,
след катастрофата Е. я болял десния крак долу към петата два месеца, на
втория ден отишли в болница, защото почнало повече да я боли, кракът й бил
надут, не е оставала в болница, свидетелката й помагала, живеят заедно,
водела я до тоалетната, измивала я, тъй като я болял кракът, не можела да
стъпва, два месеца се грижила за нея, след катастрофата имала страх, и сега
се притеснява от превозни средства, преживяла много лошо катастрофата,
17
постоянни си спомня преживяното, отначало била много зле, сега започва да
свиква по малко, тя е ученичка и страхът й се отразил на училището, не
искала да говори. Установява се следователно, че травмата на ищцата е лека,
преминала е бързо, за 7-10 дни, причинената болка е била за кратко време и
няма дА.и да е била с висок интензитет, не е провеждано лечение,
включително и медикаментозно, ищцата е напълно възстановена физически.
Не могат да се приемат за достоверни с оглед вида на травмата и при
отчитане на близката връзка на свидетелката с ищцата показанията, че ищцата
е имала нужда от помощ в ежедневието след катастрофата и че страхът й
продължава и във времето четири години след катастрофата. Взимайки
предвид характера на деянието и степента на вината (нарушение по
непредпазливост на изисквания на ЗДвП) на водача А. и при отчитане на вида
и степента на увреждането (причинена физическа болка за кратък период от
време), на младата възраст на пострадалата Г. (към момента на ПТП на 16
години), обосноваваща по-бързо и лесно възстановяване, но и по-висока
чувствителност към предизвикващото страх преживяване, каквото е
автомобилната катастрофа, следва да се приеме, че размерът на обезвреда при
условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 2000 лв., която е
съобразена и със социално-икономическата обстановка към 29.08.2016 г.,
когато минималната работна заплата в страната е била 420 лв., а лимитът на
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“
съгласно чл. 492 от КЗ е в размер на 10 000 000 лв. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите. Окръжният съд е определил
размер на обезщетението именно 2 000 лв., като го е намалил до присъдената
сума 1200 лв. поради приемане на наличие на съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат. Неоснователно е следователно заявеното
оплакване във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за
определяне от окръжния съд на завишен размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. От жалбоподателката-ищца Г.
оплакването в подадената от нея въззивна жалба относно определеното
възнаграждение касае само приемането от окръжния съд на основание
обезщетението да бъде намалено поради съпричиняване, като се претендира
присъденото обезщетение да бъде именно в размер на 2 000 лв.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска и
18
автотехническа експертиза от 15.09.2020 г., прието от окръжния съд в
съдебното заседание на 30.09.2020 г., и дадените в съдебното заседание
разяснения, получените от ищеца С.Й. травми са контузия на главата, шията,
гръдния кош, коремната област, крайниците, имал е мозъчно сътресение,
травматичните увреждания са причини временно разстройство за здравето,
неопасно за живота, няма дА.и сътресението на мозъка да е било съпроводено
със загуба на съзнание, възстановяването е за 20-30 дни, проведена му е
медикаментозна терапия, изписан е от болницата на 31.08.2016 г., предписана
му е за дома медикаментозна терапия с посочени медикаменти, препоръчано е
да се наблюдава от ОПЛ и са насрочени контролни прегледи за две посочени
дати, към съдебната документация няма описани извършени контролни
прегледи на тези дати, към момента на изготвяне на заключението ищецът е
напълно възстановен, настъпилите оплаквания са в пряка връзка с
причинените травми. Видно от допълнението към заключението от 16.09.2020
г., ищецът С.Й. през 2020 г. е хоспитализиран с поставена диагноза
„Инсулинозависим захарен диабет и диабетна полиневропатия“, в анамнезата
е записано, че захарният диабет е диагностициран през м.април на 2017 г. с
изява на диабетна кетоацидоза, имал е фамилна обремененост (вуйчо със
захарен диабет), диабетът е установен през 2017 г. при лечение в хирургично
отделение, започнато е лечението с инсулин актрапид и бавнодействащ
инсулин, от началото на 2018 г. е продължено лечението с аналогови
инсулини, ищецът С.Й. е получил инсулинозависим захарен диабет около 5-6
месеца след процесното ПТП вследствие най-вероятно на преживения стрес.
Видно от дадените от вещото лице д-р С. обяснения в съдебното заседание на
30.09.2020 г., захарният диабет дава отражение върху нервните структури,
изявява се с диабетна повиневропатия, това е за периферните нерви, диабетна
ангиопатия, това е изменение на стената на кръвоносните съдове, особено на
вените, диабетна артропатия – изменение на ставите, свързани с периодични
възпаления на ставната капсула, изтъняване на ставния хрущял, те са
усложнения на диабета, но се изявяват след много години боледуване от
диабет и ако той не е регулиран периодично, при поддържане на добро за
организма ниво на кръвната захар биха настъпили много по-късно във
възрастта и в много по-слаба степен на изява, ищецът С.Й. има средна степен
на изява на диабета, който може да се регулира с медикаменти и много точно
прецизиране на дозировката и на вида на инсулина, той е на инсулин, дори
19
при регулиране е възможно да настъпят тези увреждания, но в по-късен етап,
вещото лице счита, че диабетът е отключен от катастрофата, тъй като в
литературата е описано, че диабет се отключва при стрес, като при ищеца има
и малко фамилна обремененост. За обстоятелството какво е конкретното
проявление при ищеца С.Й. на търпените от него страдания и неудобства при
лечението и възстановяването от негова страна са ангажирани гласни
доказателства. Видно от показанията на свидетелката А.а В. П., трета-
четвърта братовчедка на ищеца, разпитана в съдебното заседание на
окръжния съд на 30.09.2020 г., тя видяла С. в болницата, бил много зле, в
шок, бил с шина, казал, че главата му не е добре, бил в болница около
седмица, жена му също била в болница, бил избухлив, от време на време
губел паметта си, и досега е нервен и неспокоен, свидетелката помагала за
гледането на децата му, той постоянно се оплаквал от главоболие, имал
проблеми със зрението, вратът го болял, получил страх за себе си и за
семейството си, получил и захар от това нещо, ходи с тъмни очила, очите го
болят, след катастрофата постъпва често в болница, а преди това не, захарта
се увеличила след катастрофата, казвал, че го боли глава, няма въздух, боли
го далака. Установява се следователно, че травмите на ищеца не са били
тежки и са отшумели бързо, за 20-30 дни, лекуван е за кратко в болница и
след това само медикаментозно, напълно е възстановен физически от
травмите, изпитал е силни уплаха и притеснение. Установява се и че
вследствие на преживения стрес при ищеца се е отключил захарен диабет,
той е със средна степен на изява и може да се регулира с медикаменти и
инсулин, ищецът приема инсулин, диабетът изисква непрекъснат контрол и
лечение, възможно е да настъпят вследствие на диабета редица усложнения в
здравословното състояние на ищеца, но те се изявяват след много години
боледуване от диабет и ако той не е регулиран периодично, а при поддържане
на добро ниво на кръвната захар биха настъпили много по-късно и в много
по-слаба степен на изява. Взимайки предвид характера на деянието и степента
на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП) на водача
А. и при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени физически
болки и страдания, които са преминали за кратък период от време,
отключване поради преживения вследствие на катастрофата стрес на
заболяване захарен диабет със средна степен на изява), на младата възраст на
пострадалия Й. (към момента на ПТП на 32 години), обосноваваща по-бързо и
20
лесно възстановяване, на утежненото му здравословно състояние вследствие
на диабета, изискващ промяна в начина на живот на ищеца, следва да се
приеме, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се
определи на сумата 30 000 лв., която е съобразена и със социално-
икономическата обстановка към 29.08.2016 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 420 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492
от КЗ е в размер на 10 000 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите. Окръжният съд е определил размер на обезщетението
12 000 лв. Неоснователно е следователно заявеното оплакване във въззивната
жалба на ответното застрахователно дружество за определяне от окръжния
съд на завишен размер на обезщетението за претърпените от ищеца Й.
неимуществени вреди. Частично основателно е оплакването на
жалбоподателя Й. за определяне и присъждане от окръжния съд на занижен
размер на обезщетението. Следва при тези обстоятелства решението на
окръжния съд да бъде потвърдено в обжалваната от ответното
застрахователно дружество негова част, както и в обжалваната от ищеца Й.
част, с която искът му е отхвърлен за размера над 30 000 лв. до 60 000 лв.,
като то следва да бъде частично отменено в частта му, с която предявеният от
Й. иск е отхвърлен за размера над 12 000 лв. до 30 000 лв., и на ищеца се
присъди и още сумата 18 000 лв. ведно със законната лихва от посочената от
окръжния съд дата 10.11.2016 г.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е заявено възражение по чл. 51, ал.2 от
ЗЗД за допринасяне и от четиримата ищци като пострадали лица за
настъпването на вредите поради неизползване на обезопасителен колан, което
да е основание за намаляване на дължимо обезщетение. Видно от
заключението на КСМАТЕ от 15.09.2020 г., причината за настъпване на ПТП
са субективните действия на водача А., при които управляваният от нея
автомобил е навлязъл в пътната лента за насрещно движение, мястото на
удара е изцяло в лентата за движение на товарния автомобил „М.“, като
водачът на „О.“ А.А. е навлязла в насрещната пътна лента, като е имала
техническа възможност със скоростта си на движение от около 69 км/ч да
запази разположението на автомобила в своята пътна лента, техническите
21
причини, довели до възникването на ПТП, са в действията на водача А., която
не се е съобразила при избора на скоростта с релефа на местността, със
състоянието на пътната настилка, и с условията на видимост – ограничена в
завой, като преди да завие надясно тя е задействала спирачната система с по-
голямо спирачно усилие от необходимото, при което е загубила контрол над
управлявания от нея автомобил и той е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Видно от същото заключение, автомобилът е бил оборудван с
триточкови предпазни колани за всички места, като С.Й. е пътувал на предна
дясна седалка с поставен предпазен колан, ако е бил без поставен колан
травмите му са щели да бъдат по-сериозни, а за останалите трима ищци,
които са пътували на задната седалка, няма дА.и за използван поставен
предпазен колан. Видно от същото заключение, настъпил е директен челен,
леко кос удар между лекия автомобил и товарния автомобил, купето на лекия
автомобил се е завъртяло в посока обратно на часовниковата стрелка, при
така случилия се челно-кос удар пасажерите на задната седалка са били
поставени последователно на няколко разнопосочни инерционни сили, те са
били без поставени предпазни колани, блъскали са се в облегалките на
предните седалки, тавана на купето и при завъртането в страничните врати,
при тези удари е обяснимо травмирането на глава, шия, гръден кош, таз,
долни крайници. Видно от същото заключение, пътуващият на предната
дясна седалка С.Й. е бил с поставен предпазен колан, но въпреки това е
получил травмите, тъй като има силни деформации на купето на автомобила в
предната му част, след удара автомобилът се завърта и върху тялото на
пострадалия действат центробежни сили, предпазният колан няма възпиращо
действие. Видно от същото заключение, тримата пътници на задната седалка
са били без поставени предпазни колани, при първоначалния удар телата им
политат свободно напред и наляво към мястото на удара, удрят се в
облегалките на предните седалки, а пострадалият С.И., който е заемал
мястото зад водача, се удря и във вътрешния интериор на купето в областта
на колонката между предната и задната врата, следва завъртане на
автомобила наляво около вертикалната му ос и свободно движение на телата
надясно, удряйки се едно в друго, ако пътниците, заемащи местата на задната
седалка, са били с поставени предпазни колани, би се ограничило свободното
движение на телата и биха се ограничили травмите, които са получили по
долните крайници, а травмите по горните крайници и главата биха били в по-
22
лека степен. Установява се следователно от заключението на експертите, че
ищецът С.Й. е бил с поставен предпазен колан, поради което е неоснователно
оплакването на дружеството-жалбоподател за неправилност на извода на
окръжния съд в тази насока, респективно, приетата липса на съпричиняване
от страна на този ищец на претърпените от него вреди. Няма следователно
основание обезщетението на ищеца С.Й. да бъде намалявано при условията
на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, както правилно е приел окръжният съд. Относно
останалите трима ищци, пътували на задната седалка, се установява също по
несъмнен начин от заключението на експертите, че те са пътували без
поставени предпазни колани и това е дало отражение при понесените от тях
травми, тъй като при ползване на предпазен колан, както ясно посочват
експертите, биха се ограничили травмите по долните крайници, а травмите по
горните крайници и главата биха били в по-лека степен. Налице е
следователно съпричиняване от тяхна страна на понесените от всеки от тях
вреди, тъй като е налице причинна връзка между тяхното поведение,
изразяващо се в нарушение на задължението им по чл. 137а,ал.1 от ЗДвП да
използват предпазните колани в автомобила, и настъпилия вредоносен
резултат, поради което в случая следва обезщетението на всеки от тях
тримата да бъде намалено съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. В
случая водачът А. е нарушила правилата за движение по пътищата, като е
навлязла в платното за движение на насрещно движещия се товарен
автомобил и така е причинила ПТП, като е несъмнено, че при спазване на
изискванията за движение от нейна страна до ПТП и до увреда на четиримата
ищци не би се стигнало. Причина за настъпването на ПТП и на травмите на
тримата ищци, пътуващи без поставени обезопасителни колани на задната
седалка, следователно е в значителна степен именно посоченото поведение на
водача на лекия автомобил А., както и поведението на тримата ищци в
значително по-ниска степен, поради което от тяхна страна е налице
съпричиняване, което се определя в размер на 20% (1/5), а не на 40%, както
неправилно е приел и окръжният съд. Неоснователно е следователно
оплакването на тримата жалбоподатели-ищци С.И., К.Б. и Е.Г., че дължимото
на всеки от тях обезщетение не следва да бъде намалявано при условията на
чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Основателно е оплакването им, че техният принос следва
да бъде определен в по-нисък размер. Дължимото на пострадалия С.И.
обезщетение по реда на чл. 51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде
23
намалено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 1/5 част поради негов принос
в такава степен спрямо приноса на виновния водач, при което обезщетението
се изчислява на (5000 лв. минус 1000 лв.) 4 000 лв. Решението на окръжния
съд следва да бъде частично отменено в частта му, с която искът на този ищец
е отхвърлен за размера на обезщетението над 3000 лв. до 4 000 лв., като му се
присъди още разликата от 1000 лв., и да бъде потвърдено в частта му, с която
искът му е отхвърлен за размера над 4000 лв. до 30 000 лв. Дължимото на
пострадалия К.Б. обезщетение по реда на чл. 51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД
следва да бъде намалено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 1/5 част
поради негов принос в такава степен спрямо приноса на виновния водач, при
което обезщетението се изчислява на (3000 лв. минус 600 лв.) 2 400 лв.
Решението на окръжния съд следва да бъде частично отменено в частта му, с
която искът на този ищец е отхвърлен за размера на обезщетението над 1 800
лв. до 2 400 лв., като му се присъди още разликата от 600 лв., и да бъде
потвърдено в частта му, с която искът му е отхвърлен за размера над 2 400 лв.
до 3000 лв. Дължимото на пострадалата Е.Г. обезщетение по реда на чл.
51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде намалено при условията на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД с 1/5 част поради неин принос в такава степен спрямо приноса на
виновния водач, при което обезщетението се изчислява на (2000 лв. минус
400 лв.) 1600 лв. Решението на окръжния съд следва да бъде частично
отменено в частта му, с която искът на ищцата е отхвърлен за размера на
обезщетението над 1 200 лв. до 1600 лв., като й се присъди още разликата от
400 лв., и да бъде потвърдено в частта му, с която искът й е отхвърлен за
размера над 1600 лв. до 2000 лв.
Установява се следователно, че подадената от жалбоподателя
“З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. е изцяло неоснователна. Решението на окръжния
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните от този жалбоподател негови
части – относно размерите на присъдените на четиримата ищци обезщетения
ведно с лихвите и разноските. Подадената от жалбоподателите ищци жалби
са частично основателни, поради което решението в обжалваните от тях части
следва да бъде частично потвърдено и частично отменено с присъждане на
посочените по-горе суми.
При този изход от въззивното обжалване ще следва решението на
окръжния съд в частта му за разноските да се отмени частично в частта, с
24
която ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски по
съразмерност. При определени от окръжния съд разноски за дружеството в
размер общо на 995 лв., претендирано отхвърляне на исковете общо за размер
104 000 лв. и негово отхвърляне за размер 66 000 лв. дължимата сума за
разноски е 631,44 лв. Следователно решението следва да бъде отменено в
частта му, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по
съразмерност над 631,44 лв. до 822,78 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
78,ал.6 от ГПК следва в полза на ОС-С.З. да се присъди още сума за
възнаграждения на вещи лица, платени от съда, съразмерна на допълнително
присъдената от апелативния съд сума на обезщетенията от още 20 000 лв.
Платените възнаграждения от бюджета на съда са общо в размер на 540 лв.,
окръжният съд е присъдил за плащане от ответника сумата 93,46 лв. с оглед
уважаване на исковете, предявени общо за сумата 104 000 лв., за размер от 18
000 лв., следва сега при уважаване на иска за още 20 000 лв. да се присъди в
полза на окръжния съд още сумата 103,85 лв.
С оглед отхвърлянето изцяло на жалбата, подадена от
застрахователното дружество, няма основание в полза на този жалбоподател
да се присъждат разноски за производството по тази жалба. От страна на
четиримата ответници по въззивната жалба, подадена от ответното
застрахователно дружество, се претендира за присъждане на разноски за
защитата им по тази жалба – възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА,
ведно с ДДС, за осъществената от техния пълномощник адвокат П.К. защита.
За осъществената защита общо за размер на присъденото обезщетение 18 000
лв. дължимото възнаграждение съгласно чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
1 070 лв., а с ДДС – 1 284 лв., която сума следва да се присъди на адвокат К..
С оглед частичното уважаване на подадената от четиримата ищци жалба
следва да им се присъдят разноски по съразмерност. Тъй като не се
установява от страна на дружеството-ответник по тази жалба да са направени
разноски, такива не му се дължат по съразмерност и не му се присъждат.
Жалбоподателите претендират за присъждане на разноски за защитата,
осъществена от техния пълномощник адвокат К. по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА,
ведно с ДДС. Жалбата е уважена общо за размер 20 000 лв., поради което
дължимото възнаграждение съгласно чл.7,ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1 130 лв., а с
25
ДДС – 1 356 лв., която сума следва да се присъди на адвокат К.. Или общо на
адвокат К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 640
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на апелативния съд ДТ за
въззивното производство в размер на 400 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260076, постановено на 5.03.2021 г. по
т.д. 182/2019 г. на О.С.-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдено „З.а.д.Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С. да заплати на С. М. И. сумата 3000 лв.,
частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП на 29.08.2016 г. ведно със законната лихва от
10.11.2016 г. – датата на която е уведомено „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД за
настъпилото ПТП до окончателното плащане, и е отхвърлен предявеният иск
над сумата от 4 000 лв. до 20 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., осъдено е
„З.а.д.Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С. да заплати на К. А.. Б. сумата 1 800 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
ПТП на 29.08.2016 г. ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. – датата на
която е уведомено „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД за настъпилото ПТП до окончателното
плащане, и е отхвърлен предявеният иск над сумата от 2 400 лв. до 3 000 лв.,
осъдено е „З.а.д.Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С. да заплати на ЕЛ. Т. Г. сумата 1 200 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при
ПТП на 29.08.2016 г. ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. – датата на
която е уведомено „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД за настъпилото ПТП до окончателното
плащане, и е отхвърлен предявеният иск над сумата от 1 600 лв. до 2 000 лв.,
осъдено е „З.а.д.Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С. да заплати на С. АС. Й. сумата 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
ПТП на 29.08.2016 г. ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. – датата на
която е уведомено „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД за настъпилото ПТП до окончателното
плащане, и е отхвърлен предявеният иск над сумата от 30 000 лв. до
претендирания размер от 60 000 лв.
26
ОТМЕНЯ решение № 260076, постановено на 5.03.2021 г. по т.д.
182/2019 г. на О.С.-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
отхвърлен предявеният от С. М. И., ЕГН ********** от **** против
„З.а.д.Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С., ****, ЕИК ********* иск да му заплати сумата
над 3000 лв. до 4000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
резултат на ПТП, станало на 29.08.2016 год. по вина на А.. К. Ас. като водач
на лек автомобил „О. А.“ с рег.№ ** **** **, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при това застрахователно дружество,
ведно със законната лихва върху сумата над 3000 лв. до 4000 лв., считано от
10.11.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлен е
предявеният от К. А.. Б., ЕГН ********** от **** против
„З.а.д.Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С., бул. ****, ЕИК ********* иск да му заплати
сумата над 1800 лв. до 2400 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в резултат на ПТП, станало на 29.08.2016 год. по вина на А.. К. Ас.
като водач на лек автомобил „О. А.“ с рег.№ ** **** **, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при това застрахователно
дружество, ведно със законната лихва върху сумата над 1800 лв. до 2400 лв.,
считано от 10.11.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлен
е предявеният от ЕЛ. Т. Г., ЕГН ********** от **** против „З. а.д.
Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С., ****, ЕИК ********* иск да й заплати сумата над 1200
лв. до 1600 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат
на ПТП, станало на 29.08.2016 год. по вина на А.. К. Ас. като водач на лек
автомобил „О. А.“ с рег.№ ** **** **, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при това застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху сумата над 1200 лв. до 1600 лв., считано от 10.11.2016
год. до окончателното изплащане на сумата,отхвърлен е предявеният от С.
АС. Й., ЕГН ********** от **** против „З. а.д. Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С., бул.
****, ЕИК ********* иск да му заплати сумата над 12 000 лв. до 30 000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП,
станало на 29.08.2016 год. по вина на А.. К. Ас. като водач на лек автомобил
„О.А.“ с рег.№ ** **** **, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при това застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху сумата над 12 000 лв. до 30 000 лв., считано от
10.11.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
27
ОСЪЖДА „З.а.д.Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С., ****, ЕИК ********* да заплати
на С. М. И., ЕГН ********** от **** и сумата над 3000 лв. до 4000 лв. (т.е.
още 1000 лв. над присъдената му от ОС-С.З. сума) като обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, станало на 29.08.2016 год.
по вина на А.. К. Ас. като водач на лек автомобил „О.А.“ с рег.№ ** **** **,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при това
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата над 3000
лв. до 4000 лв., считано от 10.11.2016 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „З.а.д.Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С., ****, ЕИК ********* да заплати
на К. А.. Б., ЕГН ********** от **** и сумата над 1800 лв. до 2400 лв. (т.е.
още 600 лв. над присъдената му от ОС-С.З. сума) като обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, станало на 29.08.2016 год.
по вина на А.. К. Ас. като водач на лек автомобил „О. А.“ с рег.№ ** **** **,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при това
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата над 1800
лв. до 2400 лв., считано от 10.11.2016 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „З. а. д. Д.б.:Ж.з.“АД-гр. С., ****, ЕИК ********** да
заплати на ЕЛ. Т. Г., ЕГН ********** от **** и сумата над 1200 лв. до 1600
лв. (т.е. още 400 лв. над присъдената й от ОС-С.З. сума) като обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, станало на 29.08.2016 год.
по вина на А.. К. Ас. като водач на лек автомобил „О.А.“ с рег.№ ** **** **,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при това
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата над 1200
лв. до 1600 лв., считано от 10.11.2016 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „З. а. д.Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С., ****, ЕИК ********* да заплати
на С. АС. Й., ЕГН ********** от **** и сумата над 12 000 лв. до 30 000 лв.
(т.е. още 18 000 лв. над присъдената му от ОС-С.З. сума) като обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, станало на 29.08.2016 год.
по вина на А.. К. Ас. като водач на лек автомобил „О.А.“ с рег.№ ** **** **,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при това
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата над 12
28
000 лв. до 30 000 лв., считано от 10.11.2016 год. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260076, постановено на 5.03.2021 г. по т.д.
182/2019 г. на О.С.-С.З., И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която С. М.
И., ЕГН ********** от с. **** К. А.. Б., ЕГН ********** от ****, ЕЛ. Т. Г.,
ЕГН ********** от с. **** и С. АС. Й., ЕГН ********** от **** са осъдени
да заплатят на „З.а.д. Д.Б.:Ж.з.“АД-гр. С., **** сумата над 631,44 лв. до
822,78 лв. за направени за производството по спора пред окръжния съд
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С., **** , ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на О.С.-С.З. още сумата 103,85 лв. – дължима по
съразмерност част от платени от бюджетните средства на съда суми за
възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С., ****, ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 400 лв. – дължима ДТ за
производството пред апелативния съд по подадената от жалбоподателите-
ищци по спора С. М. И., К. А.. Б., ЕЛ. Т. Г. и С. АС. Й. въззивна жалба.
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С., ****, ЕИК ********* да
заплати на адвокат П.К. от АК-С., **** сумата 2 640 лв. - възнаграждение за
осъществената от нея защита пред апелативния съд на СТ. М. ИЛ., К. А.. Б.,
ЕЛ. Т. Г. и С. АС. Й. като жалбоподатели по подадената от тях въззивна
жалба и като ответници по подадената от застрахователното дружество
въззивна жалба, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Настоящото решение е постановено при участието на А.. К. Ас., ЕГН
********** от **** като трето лице-помагач на ответника по спора
“З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр.С., ****, ЕИК ********* по предявените срещу него
от ищците С. М. И., К. А.. Б., ЕЛ. Т. Г. и С. АС. Й. искове с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
29
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30