РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1986
Гр. Пловдив, 10.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА
административно дело № 926 по описа
за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 292 – чл. 293 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на С.Е.М., ЕГН ********** *** чрез адвокат Н.С.Г. ***, с която се иска да бъде установено по отношение на
ответника по иска - Кмет на
Община Сопот, че задължението за
премахване на незаконен строеж "Основен ремонт и реконструкция на вилна сграда", предмет на Заповед № РД-09-337/17.05.2016г. на Кмета на Община Сопот не подлежи на изпълнение, като погасено
по давност. Твърди се, че заповедта е влязла в сила на 21.12.2017г. и до момента не са предприемани никакви действия по изпълнението й. Сочи се
още, че изтичането на този срок е обстоятелство, настъпило след влизане в сила
на административния акт. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на Община Сопот, че задължението на
ищеца за премахване на незаконен строеж "Основен ремонт и реконструкция на вилна сграда", предмет на Заповед РД-09-337/17.05.2016г. на Кмета на Община Сопот не подлежи на
изпълнение като погасено по давност.
В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба. Излагат се доводи за основателност на
исковата претенция, тъй като задължението за премахване на незаконния строеж,
предмет на заповедта е погасено по давност. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител адвокат М. оспорва предявения иск, като счита исковата молба за неоснователна,
представя писмено становище.
Съдът, като съобрази становищата на страните и приетите по делото
доказателства, намира за установено следното:
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
от лице имащо интерес от подаването й. В рамките на настоящото производство ищеца С.Е.М., като
собственик на строежа, чието премахване е наредено е засегнат от
изпълнението на заповедта, поради което има правен интерес от предявяване на
иска.
Доводите
на представителя на ответника за недопустимост на иска, поради липса на правен
интерес, обусловени с липса на образувано изпълнително производство спрямо
длъжника по изпълнението, са неоснователни, тъй като в АПК не се съдържа
изискване за обвързаност на иска по чл. 292 АПК, нито с образувано изпълнително
производство, нито със заявено в изпълнителното производство възражение по чл.
282, ал. 1, т. 9 АПК. Длъжникът по изпълнението може да предяви иска по чл. 292 АПК и при липса на образувано изпълнително производство, а също и при неуважено
искане от органа по изпълнението по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК за прекратяване на
производството. В тази връзка е ирелевантен и момента на предявяване на иска по
чл.292 АПК – преди или след образуване на изпълнително производство.
Единственото изискване и то за основателност, а не за допустимост на иска по
чл.292 АПК е, да е изтекла петгодишната давност чл. 285, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, исковата молба е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че със
Заповед № РД-09-337/17.05.2016г. издадена от Кмета на Община Сопот е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: "Основен ремонт и реконструкция на вилна сграда" , находящ на територията на НП
„Централен балкан", землище с. Анево, Община Сопот с кадастрален идентификатор
00480.44.14.13, собственост на С.Е.М., осъществен от М. Е.М. с домашен адрес: ***.
Ищецът С.Е.М.,като собственик на строежа е адресат на заповедта. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с Решение № 445/21.03.2017г., постановено по адм. д № 1346 по описа на съда за 2016 г. жалбата е
била отхвърлена. След касационно обжалване решението на Административен съд – Пловдив е оставено в сила с решение № 15899/21.12.2017г., постановено по адм. д № 5794/2017г. по описа на Върховен
Административен съд. Следователно на 21.12.2017г. Заповед № РД-09-337/17.05.2016г. на Кмета на Община Сопот е влязла в законна
сила.
От данните по приложената административна преписка се установява, че от 21.12.2017 г. до 21.12.2022г. от
ответника по делото не са предприети никакви действия по изпълнение на
заповедта. Такива не са предприети и към
момента на подаване на исковата молба, депозирана пред Административен съд – Пловдив на 07.04.2023г., въз основа
на която е образувано настоящото производство.
При така установените факти, съдът прави следните
изводи правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за
установяване на факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното
основание - Заповед № РД-09-337/17.05.2016г.
на Кмета на общ. Сопот, а именно изтичане на
погасителна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК, според който: ако специален закон
не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако
са изминали 5 години от влизането му в сила. Ал. 2 на същия текст предвижда, че
давността не се прилага служебно.
Не е спорно по делото, че Заповед РД-09-337/17.05.2016г. на Кмета на общ. Сопот, е влязла в сила на 21.12.2017г., датата на
постановяване на решение по касационна жалба от Върховния административен съд.
Следователно петгодишният давностен срок по чл. 285, ал. 1 от АПК в случая започва
да тече от 21.12.2017г. и изтича на 21.12.2022 г.
Давността като институт на правото може да се
претендира чрез възражение съгласно чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез
отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, какъвто е предмет на разглеждане
и в настоящето производство. Погасителната давност, като юридически факт, е период от време, с
изтичането на който настъпват определени правни последици, а именно погасяване
на вземане и преклудиране възможността за изпълнението на задължението по
влязъл в сила индивидуален административен акт, в случая за премахване на
незаконен строеж. Петгодишният давностен срок за изпълнение на задължението,
както беше казано по-горе е изтекъл на 21.12.2022г., към който момент не са предприети, каквито и да е действия
по изпълнение на заповедта. Впрочем този факт не се оспорва и от ответника,
като в този смисъл са доводите на процесуалния представител в писмения отговор
по повод исковата молба. Давността
започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание (заповедта за
премахване на незаконния строеж) и тече до момента, в който изпълнителното
основание се приведе в изпълнение. Така визираното привеждане в изпълнение е
обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл
е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за
прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност - "по
възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо
до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". В
случая давността по чл. 285, ал. 1 АПК се прекъсва с връчване на поканата за
доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276,
ал. 1 АПК изпълнително производство. Такова производство обаче не е образувано
от органа по изпълнението в петгодишния срок и покана за доброволно изпълнение
не е връчена до 21.12.2022г.
С изтичането на петгодишната погасителна давност по
чл. 285, ал. 1 от АПК, разпореденото със заповедта задължение за премахване на
незаконния строеж е станало неизискуемо, поради което и установителният иск, с
правно основание чл. чл. 292 от АПК, е основателен и следва да бъде уважен.
В
изложения смисъл е и съдебната практика на Върховен административен съд, намерила
израз в Решение № 7038/13.07.2022г. на Върховен административен съд, постановено
по адм.дело № 2603/2022г., Второ отделение и други.
Изходът от оспорването обуславя и основателността на
искането за присъждане на разноски, направено своевременно от
процесуалния представител на ищеца.Те се констатираха в размер на 1010 лв., заплатена държавна такса в
размер на 10 лв. и заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв., Разноските се дължат от Община Сопот юридическото лице, в чиято структура е административния орган, издател на
заповедта, чиято изпълняемост е погасена.
С оглед изложеното и на основание чл. 293 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искова молба от С.Е.М., ЕГН ********** *** чрез адвокат Н.С.Г. ***, по отношение на Кмета на
Община Сопот, че Заповед № РД-09-337/17.05.2016г. издадена от Кмета на Община Сопот, с която е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж: "Основен ремонт и реконструкция на вилна сграда", находящ се на територията на НП
„Централен балкан", землище с. Анево, Община Сопот с кадастрален
идентификатор 00480.44.14.13, собственост на С.Е.М., осъществен от М. Е.М. с
домашен адрес: ***, не подлежи на
принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на С.Е.М., ЕГН ********** *** сумата от (хиляда и десет лева) лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :