РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№2081/16.11.2020г.
гр.
Пловдив 16 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 819 по описа за 2020 год.
на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във ръзка с чл.68л от Закона за защита на потребителите.
Образувано
е по жалба на П.Ч.К., ЕГН **********,*** чрез адв.В.К.-Б., против писмо изх. №
П-03-1903/04.03.2020г. на директора на Регионална дирекция със седалище Пловдив
при Комисията за защита на потребителите.
В
случая производството пред регионалната дирекция на Комисията за защита на
потребителите е било образувано по жалба вх. № П-03-1903/27.12.2019 г.,
подадена от П.К. против действия на търговеца „Севън секъндс“ ЕООД, във връзка
с покупка на стока, за която е издаден фискален бон от 24.12.2019г. на стойност
129,90 лева. Посочва се, че цитираното писмо на директора на РД – Пловдив към
КЗП е по повод определение № 321/ 14.02.2020 г., постановено по частно адм.д.№
315/ 2020 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което
административният орган е бил задължен да разгледа постъпилата жалба по
същество и да се произнесе по нея, като посочи дали жалбоподателят е субект на
претендирани права, дали те са нарушени или не, съобразно което решение да
наложи съответните мерки.
Всички тези обстоятелства са изложени от жалбоподателя, като
се посочва, че с настоящото писмо отново/повторно административният орган
отказва да образува производство по жалбата му. Сочи се, че на практика КЗП
отново отказва да упражни правомощията си като образува административно производство,
чиято основна цел е да се вземат становища от страните, в случай на твърдения
за нарушаване на установени в Закона за защита на потребителите права. В този
смисъл се излагат оплаквания за това, че не е извършена проверка по искането на
жалбоподателя по същество относно съществуването на нелоялна търговска практика
от страна на търговеца, от който е била закупена стоката. Според жалбоподателя,
компетентният административният орган се произнася по гражданскоправен въпрос
за разваляне на договор и рекламации по ЗЗП, каквато от потребителя и
жалбоподател в настоящото производство не се твърди да е налице. Излагат се и
съображения по съществото на спора. Моли да се обяви нищожността, алтеративно
да се отмени процесното писмо като незаконосъобразно.
Ответникът
– директор на Регионална дирекция със седалище Пловдив при Комисията за защита
на потребителите чрез процесуалния си представител адв. К., намира жалбата за
неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
депозираната жалба против процесното писмо. Счета, че административният орган,
в условията на оперативна самостоятелност, преценява дали е налице
закононарушение или не. Твърди по същество, че връщането на сумата по
закупуване на дадена стока, дори и дефектна, законът дава право само по чл.114,
след ремонт няколко пъти, минимум три пъти за една и съща повреда. Замяната
може да се направи само по преценка на самия търговец. Посочва, че в България
ЗЗП изисква рекламацията да бъде свързана
с недостатък, с дефект, с нещо, което при използване на стоката при нейната
обичайна употреба, тя не може да се използва за това, за което е закупена. В
случая това не е така - закупуване на стока в различен размер е на собствен
риск на купувача, защото му е известно при прегледа. Претендира за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. Претендира
присъждане на разноски съобразно представен списък.
С
определение № 850 от 10.06.2020 г. по делото съдът е приел, че се касае
производство по реда на чл.197 от АПК, съответно за отказ на сезирания орган да
се произнесе по същество на жалбата на лицето, поради което е отменил този
отказ и е върнал преписката по жалба с вх.№ П-03-1903: 27.12.2019 г. на директора на РД към КЗП – Пловдив за
произнасяне по същество. Определението е било отменено с Определение № 11314 от
27.08.2020 г. по адм.д. № 7335/ 2020 г. по описа на ВАС с указания, че
процесното писмо представлява издаден административен акт по същество на спора
и производството е по чл.145 и сл АПК. Делото е върнато за разглеждане по
същество.
Административен
съд – Пловдив в настоящия си състав намира жалбата за допустима като подадена в
изискуемия от закона срок и при наличмие на правен интерес за адресата на акта,
а по същество за неоснователна.
В случая няма спор по делото, че жалбоподателят
К. е сезирал Комисията с искане държавният орган да упражни правомощията си, за
да защити нарушените му права на потребител.
В
процесното писмо с изх. № П-03-1903/04.03.2020г. директорът на РД – Пловдив при
КЗП е уведомил оспорващия, че потребителят има качеството на такъв по смисъла
на пар.13, т.1 от ДП на Закона за защита на потребителите, защото е закупил
стока непредназначена за търговска цел или извън професионалната си дейност, но
на основание чл.179, ал.3 от ЗЗП изложените в жалбата по предявена от търговеца
рекламация по чл.124 от ЗЗП /разваляне на договора/ са неоснователни. Според
органа потребителят не е предявил правнорелевантна рекламация при обективиране
на хипотезите на чл.113 – 114 от ЗЗП, поради което законосъобразно търговецът е
отказал връщане на заплатените от потребителя суми. Приел е, че закупената
стока отговаря на условията по чл.116 от ЗЗП и към датата на придобиване е
притежавала характеристиките, определени от страните по договора и да е годна
за обичайна употреба. Посочено е, че в конкретния случай КЗП в качеството си на
административен контролен орган, не може да предписва или да задължава
търговеца със заповеди или административни мерки да изпълни исканията на
потребителя, тъй като същите са изначално неоснователни. Приел е, че по
аргумент от чл.180, ал.1 от ЗЗП не следва да се разпорежда извършване на
проверка.
Постановеният
административен акт по същество съдът намира за правилен.
Нормата
на чл.124, ал. а от ЗЗП предвижда при предявяване на рекламацията на стока
потребителят да може да претендира за възстановяване на заплатената сума, за
заменяне на стоката с друга, съответстваща на договореното, за отбив от цената
или за безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114.
Освен това потребителят може да претендира за извършване на услугата в
съответствие с договора, за отбив от цената или за възстановяване на
заплатената сума.
От
своя страна, съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗП при несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви
рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с
договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между
извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е
невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в
сравнение с другия. Само при наличие на несъответствие съгласно ал. 2 на чл.
113 ЗЗП потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока
съгласно чл. 114. При несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията
по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности: разваляне
на договора и възстановяване на заплатената от него сума; намаляване на цената-
чл.114, ал.1 ЗЗП. Предвидено е, че потребителят не може да претендира за
възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато
търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова
или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на
рекламацията от потребителя. Съгласно ал.3 на чл.114 ЗЗП търговецът е длъжен да
удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от
потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя
чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на
гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с
договора за продажба. Предвидено е също в нормата на чл.114, ал.4, че потребителят
не може да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието на
потребителската стока с договора е незначително.
Като
се отнесат законови основания към фактите по делото, съдът намира, че към
момента на покупката не е било налице несъответствие на закупената стока с
договора за продажба. Нещо повече, жалбоподателят нито твърди, нито представя
доказателства за това, че закупената стока не е съответствала с договора за
продажба. Напротив, от него се посочва единствено, че закупеният по-малък
размер е бил поводът да иска замяна, съответно връщане на стоката. Последното е
било известно на потребителя при закупуването й и обстоятелство, че въпросната
стока се е оказала по-малка от търсената такава от потребителя, не би могла да
ангажира отговорността на търговеца по смисъла на Закона за защита на
потребителите. С други думи не е било налице право на рекламация за потребителя.
Съгласно чл.123, ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата,
независимо от това дали производителят или търговецът е предоставил търговска
гаранция на стоката или услугата.
Нормата на ал.2 посочва, че когато производителят или търговецът е предоставил
търговска гаранция на стоката и удовлетворяването на рекламацията се извършва
чрез замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното, търговецът е
длъжен да запази на потребителя първоначалните гаранционни условия. Когато
рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се
отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния
срок.
Търговска гаранция е всяко задължение,
поето от продавача или производителя към потребителя, да възстанови цената,
заплатена за потребителската стока, да замени или поправи стоката или да положи
други грижи за нея, без това да е свързано с разходи за потребителя, когато
потребителската стока не отговаря на условията, обявени в заявлението за
предоставяне на търговска гаранция или в рекламата, свързана с него. Правото на
рекламация възниква за потребителя при всяко несъответствие на стоката с
договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при
първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или
експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба, независимо от
това дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката
или услугата.
В
случая липсата на дефектна стока и наличието на такава, която изпълнява своето
обичайно предназначение, означава, че не е било налице основание за
претендираните като нарушени права на потребителя. Твърденията в жалбата
относно наличието на търговска практика, която накърнява икономическите
интереси на потребителя, на нелоялна такава и заблуждаваща не са налице.
Задълженията на търговците, съответно правата на потребителите в случая са
регламентирани в сочените по-горе законови норми и убеждението на потребителя,
че може да върне посочената стока в случай, че се окаже в неподходящ размер,
като развали договора не почиват на закона, нито са представени доказателства
за търговската практика на същия този търговец за обратното. Обстоятелството,
че определени търговци дават възможност на потребителите си в определен срок от
закупуването на стоката същата да бъде върната, а цената възстановена, не
означава, че това е задължение за всички търговци. Тук е мястото да се посочи,
че от тези случаи изключение правят доставките от разстояние, за които са
предвидени други условия.
За
да е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в, от ЗЗП е
необходимо практика да е заблуждаваща по отношение на необходимата на
потребителите съществена информация, и тази практика да има или да е възможно
да има за резултат вземането от средния потребител на търговско решение, което
без тази практика не би взел.
В
случая не са представени доказателства от жалбоподателя, че информация относно
възможността за връщане на въпросната стока са му били сведени до знанието от
търговеца или негов представител в магазина при закупуването й, за да се
приеме, че същият е бил подведен при нейното закупуване. Не се твърди също
потребителят да е попитал за такава възможност – замяна и/или връщане на
заплатената стойност на място. Не е небходимо търговецът при всяка покупка да
посочва, че не е възможно възстановяването на цената в случаи като този, защото
законовата регламентация при рекламация е изчерпателна. Търговецът само може да
уведоми потребителя за наличието на привилегировани условия, които предоставя
на своите клиенти, в сравнение със законовите изисквания в тази насока, а
именно когато политиката на фирмата дава възможност за връщане на стока и
възстановяването на нейната цена.
Предвид посоченото, настоящият състав на
Административен съд –Пловдив, счита, че жалбата се явява неоснователна, а
процесното писмо да бъде оставено в сила.
От страните се претендират разноски, които предвид
изхода на делото, същите следва да бъдат присъдени на ответника. Констатираха
се направени разноски в размер на 300лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Ч.К.,
ЕГН **********,*** чрез адв.В.К.-Б., против писмо изх. № П-03-1903/04.03.2020г.
на директора на Регионална дирекция със седалище Пловдив при Комисията за
защита на потребителите.
ОСЪЖДА П.Ч.К., ЕГН **********,***
да заплати на Комисия за защита на потребителите, сумата от 300 /триста/ лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: