Решение по дело №333/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищцата твърди, че на 16.02.2000 год. между нея като купувач и ответното дружедство СД „О. и С. като продавач, бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ магазин „И.", находящ се в гр. К., бул. "Б." № *, обособена част от партерния етаж на жилищен блок със ЗП 56.80 кв.м.,състоящ се от търговска зала и складово помещение, при граници на имота- улица, бръснарски салон, вътрешноблоково пространство. Договорена била продажна цена в размер на 17100 лв. Купувачът заплатил капаро в размер на 17000 лв. Съгласно предварителния договор, нотариалното прехвърляне на собствеността на имота трябвало да се извърши не по- късно от 1 месец след 04.08.2004 г., при което купувачът дължал доплащането до пълния размер на продажната цена. Ответникът СД „О. и С. се разпоредил с имота, предмет на предварителния договор, с договор за дарение на недвижим имот от 23.03.2000 г. с НА № 54 том 1, рег. № 819, н. д. № 103 от 2000 г. на нотариус К.Д., рег. № 20 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 203 от 23.03.2000 г. Поради това било неÔъзможно да се изпълни предварителния договор и да се обяви за окончателен и ищцата на основание чл. 87 ал. 2 от ЗЗД отправила уведомление до „СД „О. и С. за разваляне на предварителния договор поради невъзможното му изпълнение, което било получено от управителя на дружеството /Ф.О./ на 20.08.2009 г. Ищцата подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ и Районен съд- Кърджали издал на 09.09.2009 г. заповед № 1150 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. В срок длъжникът СД „О. и С. подал възражение срещу вземането, поради което за ищцата възниквал правен интерес да предяви настоящия иск в едномесечен срок от получаване на възражението. Ищцата твърди, че вземането за неустойка било изискуемо на 20.08.2009 г. и от тази дата течала 3- годишната давност по чл. 111 б."б" ЗЗД, поради което и правото на иск не било погасено по давност. Моли на основание чл. 422 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответника СД „О. и С. гр. К., че вземането на ищцата Е. А. М. по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот на сума 34000 лв., представляваща неустойка в размер на двойния размер на полученото капаро съществува, ведно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Сочи доказателства. В писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение, тъй като били налице предпоставките за това и оспорва представения по делото договор за правна защита от 18.03.2010 г. за упълномощаването от Ф.Р.О. на адв. В. С. като твърди, че положения подпис не бил на управителя на дружеството, а на съдружника И.С.Х.. Моли, ако искът бъде отхвърлен, да не се присъжда адвокатско възнаграждение или да бъде намалено поради прекомерност. В писмена защита се излагат допълнителни съображения.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за погасяване по давност на правото на ищцата да претендира неустойка по предварителния договор от 16.02.2000 г. В съдебно заседание моли иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Поддържа, че установителния иск бил предявен извън срока, предвиден в чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, както и, че правото да се претендира неустойка по предварителния договор било погасено по давност при предявяването на искането за издаване заповед за изпълнение. Крайния срок за сключване на окончателен договор бил 04.09.2004 година и след тази дата било налице неизпълнение на договорно задължение, като изправната страна е следвало да търси вземането в тригодишен срок след изтичане на тази дата, което същата не е сторила. Претендира направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В съдебно заседание с доклада по делото на основание чл. 146 от ГПК съдът е признал обстоятелството, че ищцата е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ и Районен съд- Кърджали издал на 09.09.2009 г. Заповед № 1150 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. В срок длъжникът- ответник по настоящия иск- СД „О. и С., подал възражение срещу вземането.

Не се спори по делото, че искът по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК има за предмет същото вземане, за което е заявено издаването на заповед за изпълнение. Същият е подаден в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

На 16.02.2000 г. в гр. К. между СД ”О. и С.- гр. К. като продавач от една страна и от друга- Е. А. М. като купувач, бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ магазин „И.”, находящ се в гр. К., бул. ”Б.” № *, представляващ обособена част от партерния етаж на жилищен блок със застроена площ от 56.80 кв.м., състоящ се от търговска зала и складово помещение при граници на имота: улица, бръснарски салон, вътрешноблоково пространство, магазин за хранителни стоки, за сумата в размер на 17100 лв. В т. 2 на договора било предвидено заплащането на капаро в размер на 17000 лв. от купувача на продавача в деня на подписване на предварителния договор, а съгласно т. 3 от договора останала ¸аст от уговорената между страните сума в размер на 100 лв., трябвало да се заплати на продавачите в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността на имота, което да се извърши в срок не повече от един месец след 04.08.2004 г. В т. 6 от договора страните се договорили, че „за виновно неизпълнение на клаузите на настоящия договор, неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в двоен размер на платения размер на капарото и платените нотариални такси, че е развалил договора”. С договор за дарение от 23.03.2000 г. имота, предмет на предварителния договор за покупко- продажба, бил дарен от ответника СД ”О.” гр. К. на трето лице- К. А. М.. С уведомление от 18.08.2009 г., изпратено до ответника СД ”О. и С., ищецът Е. М. развалила договора поради вина на продавача- невъзможност за изпълнение. Уведомлението било получено от Ф.Р.О. на 20.08.2009 г.

Така приетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства- предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 16.02.2000 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54 том 1 н. д. № 103/2000 г. на нотариус с район на действие РС- Кърджали, преписка по издаване на заповед за парично задължение.

Искът по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в срок и е допустим, но неоснователен по следните съображения: Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да се дължи неустойка, тя трябва да е уговорена и определена по размер още със сключването на договора, кредиторът да е изпълнил задълженията си или да е бил готов да ги изпълни при двустранните договори и длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло задълженията си по договора, да ги е изпълнил лошо или със забава.В случая не се спори, че при подписване на договора купувачът- ищцата по делото, заплатила на продавача- ответника по иска, капаро в размер на 17000 лв., като нотариалното прехвърляне на имота е следвало да стане до 04.09.2004 г., когато ще се плати и останалата част от уговорената сума. Безспорно е и това, че в подписания между страните по делото предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, била уговорена неустойка в двоен размер на платеното капаро при виновно неизпълнение на клаузите на договора. Продавачът по договора вместо в срок да прехвърли процесния имот на купувача, дарил същия на 23.03.2000 г. на трето лице. С оглед на това, следва да се приеме, че страната, която е получила задатъка по договора- ответникът по настоящия иск СД ”О. и С.- гр. К., не е изпълнила задължението си по предварителния договор от 16.02.2000 г. в уговорения срок, тъй като не е прехвърлила в срок имота на купувача- ищцата по настоящия иск Е. А. М., а е прехвърлила имота на трето лице с договор за дарение. Поради това и тъй като страните по договора са уговорили заплащането на неустойка в определен размер, ищцата- купувач по предварителния договор като изправна страна, има право да претендира съгласно чл. 6 от договора, двойния размер на дадения задатък от 17000 лв. Или следва, че вземането на ищцата от дружеството- ответник по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот в размер на 34000 лв., представляваща неустойка в размер на двойния размер на платеното капаро, съществува. Вземането за неустойка от неизпълнения договор обаче е погасено по давност с оглед разпоредбата на чл. 111 б. „б” от ЗЗД, съгласно която с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за което в случая се прави възражение от ответната страна. И това е така, тъй като вземането за неустойката възниква с изтичането на срока, за който е поето задължение да се извърши нотариалното пехвърляне на имота, без да е необходима покана за това и се погасява с изтичането на тригодишна давност. В случая в предварителния договор за продажба на недвижим имот бил уговорен срок на изпълнение на задължението на продавача- не по- късно от 04.09.2004 г., която е била определена като крайна дата за нотариалното прехвърляне на собствеността върху имота и вземането за неустойка е изискуемо от тази дата. След тази дата е налице неизпълнение на договорно задължение, и изправната страна е следвало да търси вземането си в тригодишен срок след изтичане на тази дата, което тя не е сторила. Заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е постъпило в съда на 01.09.2009 г., а искът по чл. 422 от ГПК- на 22.12.2009 г., при което е изтекъл срок по- дълъг от три години. Или, направеното от ответника по иска възражение за погасяване по давност на претенцията за неустойка по предварителния договор е основателно и поради това предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Несъстоятелно е възражението на ищцата, че не било налице редовно упълномощаване на адв. Ванина С. от ответното дружество, тъй като представения по делото договор за правна защита от 18.03.2010 г. не бил подписан от управителя на дружеството Ф.Р.О., като преклудирано и неподкрепено с доказателства. С оглед на това, несъстоятелно е и искането за постановяване на неприсъствено решение.

По довода на ответната страна, че искът по чл. 422 от ГПК бил просрочен, тъй като бил предявен с допълнителната искова молба, съдът е изложил съображения и се е произнесъл с определение № 524 от 24.06.2010 г., постановено в закрито заседание, поради което не следва да излага такива в настоящото решение.

При този изход на делото следва ищцата да заплати на ответника по иска разноските за тази инстанция в размер на 3000 лв. Искането на насрещната страна за намаляване поради прекомерност на възнаграждението за адвокат като несъстоятелно не следва да се уважава, тъй като размера на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от ЗА.

Водим от изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. М. с ЕГН * от гр. С., ул. „Ц. г.” № * против СД „О. и С. гр. К., ул. „С.” *, Булстат *, представлявано от Ф.Р.О. с ЕГН *, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на СД „О. и С. гр. К., че вземането на Е. А. М. по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 16.02.2000 г. на сумата в размер на 34000 лв., представляваща неустойка в размер на двойния размер на полученото капаро, съществува.

ОСЪЖДА Е. А. М. с ЕГН * от гр. С., ул. „Ц. г.” № * да заплати на СД „О. и С. гр. К., ул. „С.” *, Булстат *, представлявано от Ф.Р.О. с ЕГН *, разноски по делото в размер на 3000 лв.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: