Присъда по дело №83/2021 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 5
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20213520200083
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Попово , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, IV СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор П. Томов
Съдебни заседатели:Д.Г.П.

Д.Н.Д.
при участието на секретаря М.Й.А.
и прокурора Пламен Иванов Илиев (РП-Т.)
като разгледа докладваното от Явор П. Томов Наказателно дело от общ
характер № 20213520200083 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИТЕ:
1. М. С. С. – ЕГН **********, роден на 27.08.1999 г. в гр.****;
2. Я. А. А. – ЕГН **********, роден на 21.09.2002 г. в гр.***
ЗА ВИНОВНИ в това, че в периода 29.09.2020 г. – 01.10.2020 г. в с.Баба Тонка,
община Попово, след предварителен сговор помежду си, в немаловажни случаи, при
условията на продължавано престъпление, са отнели чужди движими вещи, както следва:
На 29/30.09.2020 г., в с.***, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 260 лв.
– 5 бр. медни съдове с вместимост по 10 литра на обща стойност 200 лв. и 1 бр.
лозопръскачка на стойност 60 лв. от владението на Пенчо Иванов Пенчев /починал на
20.12.2020 г./;
На 30.09/01.10.2020 г. в с.***, са отнели чужда движима вещ на стойност 300 лв. –
бензиномоторен трион „ЩИЛ“ 023 от владението на С. В. А. от с.с., всичко на обща
1
стойност 560 лв., без съгласието на владелците и с намерение противозаконно да ги
присвоят, поради което ГИ ОСЪЖДА, както следва:
На основание чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, чл.36,
чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия М. С. С. НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, чл.36,
чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия Я. А. А. НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИТЕ М.С. С. и Я. А. А. със снета самоличност солидарно
да заплатят на пострадалия И. Т. Г. от гр.*** сумата в размер на 260 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИТЕ М.С. С. и Я. А. А. със снета самоличност солидарно
да заплатят на пострадалия С. В. А. от с.***, ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИТЕ М.С. С. и Я. А. А. със снета самоличност да заплатят
за разноски по делото сумата в размер на 97.50 лева /всеки от тях по 48.75 лв./
възнаграждение за вещо лице в полза на ОД на МВР Т. и по 25 лв., представляваща 4%
държавна такса, върху уважения размер на гражданските искове, по бюджета на съдебната
власт по сметка на ПпРС.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Търговищки окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 83 по описа за 2021 г. на Поповски районен съд

Подсъдимите М. С. С. и Я. А. А. двамата от с.Б.Т. община П., са предадени на съд
по обвинение за това, че в периода 29.09.2020 г. – 01.10.2020 г., в с.Б.Т., община П., след
предварителен сговор помежду си, в немаловажни случаи, при условията на продължавано
престъпление, са отнели чужди движими вещи, както следва:
-На 29/30.09.2020 г., в с.Б.Т., община П., ул.“..., са отнели чужди движими вещи на
обща стойност 260 лв. – 5 бр. медни съдове с вместимост по 10 литра на обща стойност 200
лв. и 1 бр. лозопръскачка на стойност 60 лв. от владението на Пенчо Иванов Пенчев
/починал на 20.12.2020 г./;
-На 30.09/01.10.2020 г. в с.Б.Т., община П., ул.“***, са отнели чужда движима вещ
на стойност 300 лв. – бензинов моторен трион „ЩИЛ“ 023 от владението на С. В. А. от с.с.,
всичко на обща стойност 560 лв., без съгласието на владелците и с намерение
противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.195,ал.1,т.5,вр. с чл.194, ал.1, вр. с
чл.26 от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като
доказано по несъмнен начин, пледира за налагане на наказание ЛОС, изтърпяването на което
бъде отложено по реда на чл.66 НК, като се акцентира върху самопризнанията на
подсъдимите и чистото им съдебно минало.
В проведеното разпоредително заседание се явяват пострадалите И.Г. и С.А., които
устно предявяват граждански искове против двамата подсъдими, за солидарно заплащане на
сумата 260 лв. /за Г./ и за сумата 300 лв. /за А./ - суми, представляващи обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното им изплащане. Съдът прие, че всеки от гражданските искове е своевременно
предявен и няма да затрудни разглеждането на делото, поради което и на основание чл.84 и
сл. от НПК ги прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира
пострадалите Г. и А. само като граждански ищци. В проведеното заседание по общия ред се
явява само гр. ищец С.А., който поддържа претенцията си и моли съдът да осъди
подсъдимите да му заплатят стойността на отнетата вещ.
Подсъдимите се явяват в разпоредителното и съдебното заседание, дават
обяснения, в които признават вината си, заявяват, че ще заплатят на пострадалите
стойността на отнетите вещи, съжаляват за стореното и молят за минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимите М. С. С. и Я.С. С. живеели в с.Б.Т., общ.П., били трайно безработни,
издържали се от събиране на орехи и отпадъци от черни и цветни метали, били неосъждани.
През есента на 2020 г. двамата подсъдими били без средства за препитание, когато
на 30.09.2020 г. преминавайки край имот в с.Б.Т. на ул.“Средец“№14 установили, че
собственикът не е в дома си, при което решили да откраднат медни съдове. Влезли през
отключената пътна врата и от дворното място, и от други незаключени помещения взели 5
бр. медни съдове с вместимост 10 л и медна лозопръскачка. След това пренесли
откраднатите вещи до дома подс.С., а по-късно ги продали в пункт за изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали на „Алтметал“ЕООД в гр.П. /договор за покупка на
1
отпадъци л.34/9, съставен на името на подс.М.С./, като двамата си разделили получената
сума 58.41 лв. В хода на ДП отнетите при тази кражба вещи били оценени от в.л. на обща
стойност 260 лв., които не са възстановени и до настоящия момент.
На следващият ден двамата подсъдими продължили с престъпната си дейност, като
този път се предварително се уговорили да откраднат моторния трион на св.С.А.. В
изпълнение на взетото решение двамата отишли до дома му, находящ се на ул.“*** в с.Б.Т.,
след което подс.А. прескочил оградата, а подс.С. останал да пази отвън. След като огледал
помещенията, в отключената лятна кухня подс.А. намерил моторния трион марка „Щил
023“, който взел със себе си. По-късно двамата подсъдими продали за сумата 50 лв. триона
на св.Д.Д., който бил част от бригада работници, осъществяващи дърводобив в близката
гора, който от своя страна го препродал на неустановено по делото трето лице. В хода на
ДП отнетата при тази кражба вещ била оценена от в.л. на стойност 300 лв., които също не
са възстановени до настоящия момент.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 375/2020 г. по описа на
РУ„Полиция” П. писмени доказателствени средства – справки за съдимост; протокол за
доброволно предаване /л.33/, за който съдът приема, че е изготвен по реда предвиден в НПК,
поради което го цени като доказателствени средства относно описаните в него действия и за
събраните чрез него доказателства, съгласно чл.131 НПК; Договор за доставка на отпадъци;
експертно заключение по извършена оценъчна експертиза /л.46/, приобщено чрез прочитане
по реда на чл.282,ал.3,вр. с ал.1 НПК/, за което съдът приема, че е законосъобразно и следва
да бъде ценено като доказателства по делото. Установените в хода на съдебното следствие
факти се подкрепят изцяло от показанията дадени в с.з. от свидетеля С.А., както и чрез
приобщените чрез прочитане по реда на чл.281,ал.5, вр. с ал.1,т.5 НПК показания на
свидетелите И. Т. Г. и Д. Д. Д.; както и от обясненията на самите подсъдими. Всички тези
показания и обяснения съдът кредитира изцяло приемайки, че са непротиворечиви,
обосновани и логически свързани, като принципно правилно отразяват възприятията на
всеки един от тях относно конкретните обстоятелства във връзка с предмета на доказване.
С оглед на безспорно установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка и анализа на приобщения по делото доказателствен материал, съдът прие за
доказано по безспорен и категоричен начин, че с действията си в инкриминирания от
прокуратурата период, при условията на продължавано престъпление по см. на чл.26 от НК,
подсъдимите А. и С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението кражба, което безусловно води до ангажиране на наказателната им
отговорност за неговото извършване. Подобно престъпление може да бъде извършено само с
пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа с намерение
противозаконно да присвои вещта – обстоятелства, които са налице предвид конкретните им
действия.
Съобразявайки установеното в хода съкратеното съдебно следствие съдът прие, че
от събраните по делото доказателства се доказа по несъмнен начин и квалифициращото
престъпната дейност на подсъдимите обстоятелство по чл.195,ал.1,т.5 от НК - извършване
на деянието след предварителен сговор в немаловажен случай. Съдът прие, че двамата
подсъдими са уговорили предварително начина на извършване най-вече на второто
включено в продължаваната престъпна дейност деяние, като са уговорили начина на
извършване, мястото, набелязаната вещ и участието на всеки от тях. Следователно всеки от
подсъдимите е знаел в един доста по-ранен момент къде, за какво и с кого отива, както
направените предварителни уговорки изцяло съответстват на начина на извършване на
последвалото престъпление,от което е причинена имуществена вреда на пострадалия С.А. на
2
посочената по-горе стойност. Визираните между двамата подсъдими уговорки съдът прие
като “предварителен сговор”, като направи този извод от установения по делото начин на
вземане на конкретното решение за извършване на престъплението: в уговорките е участвал
всеки от подсъдимите, който е взел решението за извършване на престъплението известно
време преди извършването му, в спокойно състояние и при обсъждане на мотивите “за” и
“против” извършването. От друга страна, всеки един от тях е съзнавал и участието на другия
в извършването на изпълнителното деяние и ролята, която е имал. Що се касае до
конкретното участие на всеки един от подсъдимите в отнемането на инкриминираните
вещи, съдът прие, че същите са съизвършители, като деянието е извършено под формата на
т.нар. в наказателно правната теория – „съизвършителство при разпределение на ролите”
поради това, че всеки един от тях се е намирал на местопрестъплението и върши нещо
съществено /за конкретния принос на всеки от съучастниците – виж по-горе в мотивите/ от
гледна точка на конкретния замисъл, съставляващо елемент от изпълнителното деяние на
престъплението. От субективна страна е налице общност на умисъла у съизвършителите,
тъй като всеки от тях е предвиждал общественоопасните последици от деянието си,
съзнавал е, че го осъществява заедно с други лица, които също действат умишлено, съзнавал
е общественоопасния характер на деянието си,искал и целял настъпването на престъпния
резултат,което също се установява с оглед последвалата реализация на отнетия моторен
трион и използване на получените от продажбата пари за задоволяване на лични нужди.
Налице е и вторият обективен елемент от квалификацията по чл.195,ал.1,т.5 от НК
–“немаловажност на случая”. Видно от приетото и неоспорено от страните експертно
заключение общата стойност на отнетите вещи е 560 лв., която макар и да съставлява 1 МРЗ
не може да обоснове малозначителност на деянието по см. на чл.93,т.9 от НК /в т.см. виж
мотивите към р.№ 353/2000 г. по н.д.№266/2000 г., І н.о. и р.№772/ 21.12.2004 г. по н.д. №
370/2004 г. ІІ н.о. ВКС/.
При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка
на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и 54 НК
като отчете, че и по отношение на двамата подсъдими са налице многобройни смекчаващи
вината им обстоятелства, които го мотивираха да приложи разпоредбата на чл.55 НК. Преди
всичко следва да се отбележи чистото им съдебно минало и като цяло добрите
характеристични данни, младежката им възраст и ниския размер на вреди, а като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете невъзстановяването на вредите въпреки изминалия период от
време. Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.195,
ал.1 НК е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което отчитайки наличието на специален минимум,
непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на
осн.чл.55,ал.1,т.1 НК го определи към специалния минимум, а именно 4 /четири/ месеца
ЛОС за всеки от тях, изтърпяването на което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен
срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Действително за съда не съществува
задължение директно да прилага разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на
формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват в случая, тъй като освен
всичко друго е необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и
превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за
постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимите С. и А. да изтърпяват
реално наложеното наказание от 4 м. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта
на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност
и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по предявените граждански искове, като прие, че са налице
всички елементи за уважаването им в пълния заявен от всеки от пострадалите, за солидарно
заплащане съответно на сумата 300 лв. за св.А. и на сумата 250 лв. за св.Г., ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. В
3
наказателния процес се доказа по несъмнен начин, че събитието, от което произтичат
имуществените вреди е настъпило;това събитие има характер на престъпление по смисъла
на НК; престъплението е извършено именно от подсъдимите, срещу които е насочена
гражданската претенция; настъпилите вреди се намират в непосредствена причинна връзка с
тяхното деяние.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на делото
осъди всеки от подсъдимите да заплати по 48.75 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Т. и
по 25.00 лв. представляваща 4 % д.т. върху уважения размер на гражданския иск – по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
4
Съобщи за изтекли лични данни