Решение по дело №906/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3784/13.03.2023 г. от И. Н. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Р. К. от ***, срещу Решение № 391/21.03.2022 г., постановено по АНД № 3662/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-012921 от 29.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, като размерът на наложеното административно наказание, е намален на 1 000 лв. С Решението И. Д. е осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 лева, а Дирекция „Инспекция по труда“ е осъдена да заплати на И. Д. сумата от 83 лева за адвокатско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба с вх. № 6168/26.04.2024 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез процесуален представител Д. П. О., срещу Определение № 129/23.01.2023 г. по АНД № 3662/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ състав, с което е изменено решение № 391/21.03.2022 г. в частта на разноските.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за неговата отмяна и за отмяна на НП. Заявява се, че ВРС не се е произнесъл по всички мотиви, изложени във въззивната жалба. Конкретно се сочи, че въззивната инстанция не е обсъдила качеството на „длъжностно лице“ на наказания субект. Твърди се, че не е обсъдено и релевираното твърдение за неправилно приложение на материалния закона относно правната квалификация на нарушението. Сочи се, че във въззивното решение липсва произнасяне и относно релевираните съществени нарушения на процесуалните правила по арг. от чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, допуснати в хода на административно наказателното производство. Моли за отмяна на въззивното Решение и отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

В с.з. касаторът се представлява от адв. Р. К. – ***, който поддържа касационната жалба на посочените в нея основания и оспорва частната жалба като моли Определението в частта за разноските да бъде оставено в сила.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез проц. представител – юрисконсулт Н. Т. в писмена молба с.д. 7706/30.05.2024г. оспорва подадената касационна жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Поддържа изцяло подадената частна жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в размер на внесена държавна такса.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По отношение на частната жалба сочи, че във връзка с Решението на СЕС, административният съд може да присъди адвокатско възнаграждение под минимално определеното в Наредба №1/2004г.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, Административен съд –Варна намира следното:

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

С Наказателно постановление № 03-012921 от 29.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, на И. Н. Д., е наложена глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл.402, ал. 2 от същия закон.

Районният съд е установил от фактическа страна, че при извършена проверка по работни места на 18.06.2020г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна в обект хотел „П.“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, бил съставен АУАН от М. К. Д. на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ на лицето И. Н. Д., за това че в качеството на отговорно длъжностно лице не е оказал съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните му задължения. С действията си Д. възпрепятствал лицето Р. Я. А. да декларира писмени факти и обстоятелства свързани с осъществяването на трудовата дейност, като й забранил да попълва декларация на осн. чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, както и да дава писмени и устни сведения необходими на контролния орган по повод осъществяване на инспекционна дейност, при извършената проверка по работни места на 18.06.2020г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна.

От тези факти е прието, че бил нарушен чл. 402, ал.2 от КТ, поради което на основание чл. 416, ал.5 във вр. чл. 414, ал.1 от КТ с оспореното НП № 03-012921/29.06.2020г., на въззивника била наложена глоба в размер на 10 000 лева.

ВРС приема, че в хода на административнонаказателното производство от органа не са допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН и НП. Въззивната инстанция счита, че административнонаказващият орган е приложил правилно и материалния закон, доколкото намира, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.402, ал. 2 от КТ, поради което, правилно на основание чл.414, ал. 1 от КТ му е наложено наказание „глоба“. ВРС приема, че в случая е неприложима хипотезата на „маловажен“ случай, доколкото чл. 415в, ал. 1 от КТ се явява специална по отношение на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение на размера на наложеното наказание ВРС приема, че предвид липсата на мотиви за наложения размер от 10 000 лева, както и наличието на смекчаващи вината обстоятелства, следва наложената глоба да бъде в минимално установения размер от 1 000 лева, като е изменил оспореното НП.

Съдебното решение е неправилно.

Основните мотиви в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от ВРС, които след извършената проверка от касационната инстанция, се установи, че са налице.

Основателно касаторът възразява срещу доказателствената дейност на съда, респективно срещу изводите на въззивния съд от фактическа страна, отнасящи се до авторството на процесното нарушение, рефлектирали върху правилността на изводите в решението и по приложението на материалния закон. В мотивите на касираното решение не е направена преценка относно твърденията на жалбоподателя във въззивната жалба, дали по отношение на касатора е приложима разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ, който предвижда, че работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Липсват мотиви относно възражението, че наказаното лице, че не е притежавало качество на длъжностно лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КТ, като въззивната инстанция не е обсъдила представения трудов договор и длъжностна характеристика. По делото няма каквито и да е било данни, че именно на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, както и че същият е работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието към датата на установяване на нарушението – 18.06.2020г.

На следващо място не са изложени и конкретни мотиви относно изводът на въззивния съд за правилното приложение на санкционната норма в НП спрямо горепосочената нормативна уредба. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи за дадената от АНО правна квалификация на нарушението, а именно по чл. 414, ал. 1 от КТ и съответствието й с изложената в НП фактическа обстановка, като не е обсъдено и направеното с жалбата възражение относно претендираната като приложима правна [жк], ал. 3 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, решението на въззивния съд следва да съдържа мотиви, в които се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Мотивите на решението представляват съображенията на съда обосноваващи неговият акт в писмена форма. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. Липсват изведени съставомерни признаци на деянието, както и не е посочено кои доказателства обосновават извода за съставомерност - нарушение на изискванията на чл.305, ал.3 и ал.4 от НПК. Не е посочено защо съдът приема, че въззивника притежава качеството „длъжностно лице“, както и защо приема, че е приложен правилно материалния закон от АНО. Не е даден отговор на възражението на въззивника относно [жк], т.е. относно приложимият към деянието закон - нарушение на изискването на чл.339, ал.2 от НПК. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от жалбоподателя доводи опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна. Жалбата на касатора пред районния съд е подробна, в нея се съдържат наведени доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон. Съдът не е взел отношение по нито един от наведените в нея доводи, а е възприел изцяло изложеното в наказателното постановление. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите доводи относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна - в случая на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата, респ. НП, следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

С оглед изложеното касационният съд счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с анализа и оценката на доказателствата, който е извършен в нарушение на изискванията на чл. 301, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 и ал. 4 от НПК, което обуславя и касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено като делото бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който след като установи фактите, следва да даде отговор и на въпросите относно авторството на деянието, както и относно съставомерните признаци на деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора и съответното административно наказание, което следва да бъде наложено и по коя правна норма. При повторното разглеждане, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с разпоредбата на чл. 339 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, както и да вземе отношение по конкретно направените твърдения в жалбата, инициирала първоинстанционното производство и обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, като при необходимост следва да събере и служебно такива, включително и от административни органи - НАП и др., относно началната дата на възникване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

По отношение на частната жалба, съдът съобрази следното:

Основателността на касационната жалба води и до основателност на частната жалба срещу Определение № 129/23.01.2023 г. по АНД № 3662/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ състав, защото определението е последица от решението по съществото на спора. В този смисъл не би могло да съществува самостоятелно определение, постановено по искане за изменение на решение в частта му за разноските, ако самото решение е отменено. Затова обжалваното с частна жалба определение също следва да бъде отменено, като при новото разглеждане на спора районният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, пр. второ вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 391/21.03.2022 г., постановено по АНД № 3662/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ състав.

ОТМЕНЯ Определение № 129/23.01.2023 г. по АНД № 3662/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ състав.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново произнасяне от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.