Присъда по дело №530/2017 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ:

В Окръжен съд - Ловеч е внесен  за разглеждане от Окръжна прокуратура-Ловеч обвинителен акт по обвинението на Г.С.Г., роден на *** ***, Ловешка област,  български гражданин, не осъждан, не женен, със средно  образование,  ЕГН **********, за това, че на 30.09.2016г., около 20.40 часа на околовръстен път ІІ-35 при км 44+418, движейки се в посока гр.*****при управление на л.а. „******", рег.№******, негова собственост нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 изречение 2 от ЗДв.П - въпреки задължението си като водач на л.а. „******", рег.№ ****** да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване опасност за движението - наличие на пешеходци на пътното платно, не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Е.И., ЕГН **********, б.ж. на с.******, Ловешка област като деецът, е избягал от местопроизшествието.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч, Зам.окръжен прокурор Кръстинова поддържа обвинението на Окръжна прокуратура Ловеч срещу подсъдимия  Г.С.Г.  за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.3, предл.5, във вр.с ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, така както е внесено с обвинителния акт.

Сочи, че поради обстоятелството, че процесът по настоящето дело се разглежда при условията на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.371, т.2 от НПК, с признаване изцяло на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния  акт, че безспорните факти са, че подсъдимият Г. е собственик на лек автомобил „*****” ****,  рег. № ***** и съответно е правоспособен водач, притежава свидетелство за правоуправление с категории „А, В, М, и АМ”  писмени доказателства, за което има в досъдебното  производство, които са посочени конкретно  в обстоятелствената част на обв. акт., а именно, че на 30 септември 2016 година, братята Т.и М., които са ученици в училище в гр. Ловеч, след часовете им съответно са се прибирали към с.******, където живеели с баща си Е.М.И.. Поради обстоятелството, че са изпуснали училищния автобус, малко по-късно към 20 часа, те е трябвало да се прибират пеша до селото, което е известно, че е на 5-6 километра  разстояние  от гр. Ловеч . Конкретно около 20,30 часа двете момчета са били излезли от пътния тунел, като са се движели посока *****, именно в този момент и подсъдимият е управлявал собствения си лек автомобил, момчетата са се движили поради това, че няма тротоари в същата посока, в същото платно, в което се е движел и подсъдимия. С оглед сезона вече към около 20,30 часа е било тъмно и съответно движението  се е осъществявало  на включени  светлини, именно в този момент подсъдимият Г. е блъснал едно от момчетата Т.Е.И., който е бил откъм пътното платно, а брат му М. е бил до него, след което подсъдимия е продължил движението си без да спре, а пострадалото момче при огледа на местопроизшествието е немерено в храстите извън ПП потхвърлено от удара, който е станал  между него и автомобила на подсъдимия, съответно братчето  му М. е започнало да търси помощ от минаващи шофьори и съответно от служителите на  намиращата  се на близо бензиностанция  на ****.

Посочва, че  другият съществен момент при извършените процесуално следствени действия, са тези които са извършени при огледа след като вече е получено съобщение за станало ПТП и с пострадал пешеходец. Самите служители от полицията и съответно дежурния разследващ полицай с огледния протокол и изготвения към него след това фотоалбум, са иззели  прозрачни пластмасови  парчета  от МПС, език от обувка, фар за мъгла, парче от черна пластмаса, всички тези предмети са описани подробно в  огледа от 30.09.2016г. намиращ се на л.8 от досъдебното  производство  и изготвения  към него фото албум. На този оглед е присъствал полицейския  служител  К., който  е бил дежурен от КАТ Пътна полиция и докато се извършвал огледа и се изземвали съответните намерени парчета от осветително тяло за МПС, парчета от кабел се получава този сигнал за станало друго ПТП с диво животно, след което полицейския служител отива на това второ местопроизшествие, което се намира на пътя  Ловеч **** и там  вече е установена  самоличността  на подсъдимия  Г.С.Г.,  който се е представил на полицейския  служител и съответно е казал, че той е съобщил за произшествието с диво животно сърна. Още в момента на  огледа на автомобила,  тъй като полицейския служител идва от станалото първоначално произшествие, той веднага се е усъмнил, че в същност това е избягалия водач, който е блъснал момчето.

Участието на подсъдимия Г. в станалото ПТП с пострадалия Т.Е.И. се установява от изготвените експертизи, в хода на досъдебното производство, а именно изготвена е биологична експертиза  на иззети косми, които са полепнали по предното панорамно стъкло на автомобила  и  са сравнени с тези на пострадалия, с което доказва идентичност и сходство на същите,   първо, че  са  човешки и второ са от пострадалото момче. Също така е изготвена трасологическа експертиза, или така нареченото част от тяло, при което са сравнявани намерените при огледа на станалото ПТП след тунела изпаднали счупени част от осветително тяло, по-точно от преден фар, от букса, което е доказано, че това са  части от автомобила, който е управлявал подсъдимия. Двете експертизи  в констативната част и в заключителната,  експертите подробно описват  начина на сравнение  и  въз основа на тези обективните данни и находки, те дават своето заключение. Съдебно  медицинската  експертиза на трупа на пострадалото момче, дава непосредствената  причина за смъртта и че тя е от травматичен произход. Също така с оглед установените травми по тялото на момчето, също обуславят извода за начина, по който е ударено, а именно с предната дясна част на автомобила. В тройната автотехническа експертиза подробно е изследван механизма на станалото ПТП и е определена скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, а именно  реалната скорост е 66,89 км/ч, т.е. между 66 и 67 км/ч.,  независимо, че в този пътен участък скоростта е била завишена на 50 км/ч ,превишаването и  не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и станалия   тежък обществено опасен резултат, тъй  като експертите са установили, че и  при движение с  тази скорост около 67  км/ ч дори и при включени къси  светлини подсъдимия  е имал възможност да възприеме  намиращите се в пътното платно, макар и неговия край две момчета,  двама пешеходци  и съответно след  употреба  на  спирачната  система да спре преди мястото на удара и да избегне произшествието и съответно настъпилия тежък резултат смъртта на едно от момчетата. Именно по този начин подсъдимият е нарушил чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП, тъй като въпреки задължението като водач на лек  автомобил  да намали  скоростта  и да спре в случая на  необходимост  да спре при възникване опастност за движението, конкретната опастност е била наличие на пешеходци на пътното платно, не е спрял и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Е.И..     Представителят на Окръжна прокуратура счита, че тройната автотехническа експертиза  подробно дава обяснение за механизма на ПТП, за вариантите за възможност за спиране, за  възприемане на  пешеходците на пътя,  за  страничната осветеност, която дават включените къси светлини на автомобила, съответно експертите са взели предвид и изготвената съдебно медицинска експертиза на трупа на момчето, с оглед установените конкретни травматични наранявания по тялото му, поради което счита, че тази експертиза е обективна и изцяло изяснява механизма на ПТП, а съответно на базата кога е направено заключение, правния извод кой текст конкретно от  ЗДвП е нарушен.

Приема ,че в случая е налице е престъпна небрежност като форма на вината, тъй като макар и да не предвиждал настъпването на обществено опасните последици подсъдимият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обръща внимание, че обясненията,  които днес дава подсъдимия в днешното съдебно заседание, че бил заслепен от друг насрещен автомобил и усетил, че автомобилът му се удря в нещо, но това го възприел като животно, смята, че това е по-скоро защитна реакция, с оглед спора, в който самия   подсъдим  и неговия защитник  са направили,   относно квалификацията  на деянието, а именно, че е налице бягство  от местопроизшествието. Отбелязва, че като водач на МПС, след като той  е  усетил, че е станал удар, както  той самия твърди, съответно е  трябвало непосредствено след това  да спре, да огледа какво се е случило и при необходимост да съобщи на органите  на полицията, а не това да става на едно отдалечено   място, вече по друг път  Ловеч ****.Не оспорва че действително той се е обадил, но акцентира на обстоятелството че  изрично е съобщил, че автомобила е ударил диво животно сърна. Смята, че това е начин за избягване на по-тежката квалификация  бягство от местопроизшествието, поради което счита, че така, както е внесен обв. акт с този вид квалификация, той се потвърждава  от обективните данни по делото и от всички събрани доказателства в хода на досъдебното  производство. Смята, че подсъдимият следва  да бъде признат за това престъпление, което е внесено с обвинителния акт, а именно по чл. 343, ал.3, предл.5, във вр. ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.

Счита по изложените аргументи, че следва да бъде наложено на подсъдимия наказание,  като се имат предвид фактическите  обстоятелства по казуса, личността на подсъдимия, с оглед и представените  характеристични данни, фактът, че настоящето съдебно  производство се разглежда по особения ред за съкратено  съдебно следствие, по който е единствен спора само  квалификацията на деянието, съответно съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК, с редуциране на същото с една трета.Прави извод,че като се вземе предвид, че за основния  състав, с който е внесен обвинителния акт се  предвижда  наказание л.св. от  3 до 15 години, то съответно, съдът при определяне на  размер около средния и с редукцията на една трета, с оглед и квалификацията на деянието и налагане на наказание реално,то след редукцията едно наказание от 3 години л.св. с 5 годишен изпитателен срок, би оказало своята превантивна цел.По отношение на кумулативно предвиденото наказание-лишаване от  право да управлява  МПС, счита че трябва да бъде съобразено  с основното наказание, което да се налага.

Повереникът на частния  обвинител Ц.Г.С., адв. С. заявява, че поддържа така повдигнатото обвинение от представителя на Окр.прокуратура Ловеч прокурор Кръстинова.Приема че от нейна страна е описана обстойно  фактическата обстановка, както и това е сторено подробно и в обстоятелствената част на обвинителния акт, която подсъдимия признава изцяло, счита, че неговите самопризнания се подкрепят от всички доказателства в момента,  събрани по досъдебното производство. Посочва, че ще акцентира само на някои моменти, които счита, за правно релевантни по  отношение  най-вече наказателната  репресия, която според неговата доверителка  би следвало да понесе подсъдимия.

Посочва, че действително формата на вината е непредпазливост, но има моменти, които са смущаващи и които очертават едно поведение на подсъдимия към онзи инкриминиран момент, което не кореспондира с инкриминираната действителност. Отбелязва, че  изчислената  действителна скорост, както и нормативно  изискваната за този участък от движение, респективно опасните зони на спиране и в двата случая позволяват  на подсъдимия да спре в осветеността на късите светлини напред и в дясно. Посочва още, че действително  скоростта  не е в пряка причинно следствена  връзка, а има липса на каквото  и да е възприятие, като посочва, че това може би  е отразено само   в неговото съзнание и той има собствени мисли по този въпрос,  които участниците в процеса не могат да коментират, още повече, че разпита му с оглед заседанието по делото днес не е допустим. Приема ,че тези съждения, които е направил подсъдимия пред съда, както е отбелязал и прокурорът са израз на някакъв вид защитна теза, която обаче не кореспондира с действително случилото се и реакцията на подсъдимия към онзи момент. Посочва, че подсъдимият казва, че е спрял на 4-5 километра  след удара и нещо повече по делото имало данни отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които  първия полицай от служба КАТ, който е отишъл на място е запазил местопроизшествието,  имал е  комуникация  с негови колеги, те  са отишли  на место, получава се  нова информация за нов пътен инцидент и всичко това съблюдавано във времето, както е описано в обв.акт е било около половин час.  Заявява, че фактическата  обстановка по отношение на самия механизъм е изключително изяснена пределно и  ясна  и няма какво да се коментира там. Заявява, че не разбира,  как даден водач,  ще удари нещо по пътя и няма да спре да види какво става и не може пет  километра с пробито стъкло и със счупен фар да се  чуди това сърна ли е или не е сърна. Според  повереника тук индикациите, които се показват за оспорване по правната квалификация не намират основание, защото според него е налице една класическа характеристика на бягство от местопроизшествието.Аргументира се със съдебен  акт под №1/1983 год. на Пленумът на ВС, който е категоричен в указанията си, какво представлява бягство, тези указания са императивни и той счита, че подсъдимия е напуснал  местопроизшествието  макар и временно с цел да се укрие или да заличи участието си в него, цялото му поведение навежда на тези мисли, още повече, че чл.123 от ЗДвП също е императивен и разписва конкретни норми на поведение,  какво  той трябва да направи в този момент. Посочва, че не приема липса на възприятие от страна на подсъдимия, тъй като на пътното платно се намирали не едно, а две деца, експертизата е категорична за снопа лъч напред и на дясно колко и как осветява.По отношение на казаното в от  подсъдимия, че го е заслепила  кола, сочи  освен , че си е негова теза, това не кореспондира и с фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на об.акт, които той признава и делото се движи в тези рамки.  Счита, че  обвинението е несъмнено доказано, така както е повдигнато с характеризиращия квалифициращ признак бягство от местопроизшествието. Посочва, че сигурно ще бъдат повдигнати  тези, че  подсъдимия се е уплашил, че не е разбрал какво е станало, но ВС е категоричен, че той макар и временно е напуснал местопроизшествието, класически  признак на квалифициращия състав бягство от местопроизшествие. Развива тезата си че не може да си представи, как 5 километра водача ще кара с пробито стъкло и с неработещи фарове и ще се чуди какво се е случило и в един момент ще го  обземе страх и ще каже, че е  ударил сърна, и хем го е страх, хем веднага е  готов със своята версия.   Изразява   свое становище за наказанието, което според него следва  да бъде наложено на подсъдимия,различно от това на прокурора.

Посочва, че на първо място има  един изключително тежък вредоносен резултат, отнет е живота на 13 годишно дете, и  ако има нещо щастливо от това то е, че  неговото братче е живо, защото при тези липси на възприятия  е било възможно  и това да се случи, дали е могъл подсъдимият да окаже помощ ако спре и т. н. Изразява становище, че с оглед изключително тежкия вредоносен резултат и целите на чл.36 от НК,  когато се говори за такива чувствителни  обществени  отношения, като престъпленията  по транспорта, и  изключителното и  емоционално отражение от тях върху цялото общество не може да се извежда личната превенция  напред пред генералната  превенция. Цитира  Решение №161 от 20.11.2017 г. по наказателно дело №721/2017г. на ВКС /това решение е по повод първоинстанционно дело на Окръжен съд Ловеч /касаещо идентичен вредоносен резултат, включително и сходни характеристични данни за подсъдимите. В него ВКС се е произнесъл,  че материално правната норма на чл.66 от НК отдава преимуществено значение на личната превенция, но по никакъв начин не толерира възпитателните и предупредителните функции на наказанието и съдът е стигнал до извода, че това ще бъде една неоправдана  снизходителност,  формално наличието на изискването  на закона, а това е само чисто съдебно  минало в случая не е достатъчно условие за прилагане на института на  условното осъждане. Счита, че една присъда би следвало да създава чувството на справедливост  не само у подсъдимия, а и у пострадалите, защото за да загубиш детето си по този  начин можи би най-нелепото нещо, което може да се случи на един родител. Посочва, че една по-завишена присъда като има предвид справедлива присъда, би постигнала  целите и задачите  на чл.36 от НК. посочва, че представените  пред съда  и приети характеристични данни, освен чисто съдебно  минало което  е второто смекчаващо вината обстоятелство, които са съвсем формални, защото нито има цитиран трудов договор, нито като какъв работи, не счита, че те по някакъв начин компенсират стореното от подсъдимия, неговото самопризнание в съдебната фаза, тъй като  цели единствено и само наказателното му положение, не би следвало да се кредитира допълнително, като такова смекчаващо вината обстоятелство, тъй като той се ползва от правата си дадени му императивно в чл.58 а от НК и би следвало  да се третира такова  ако е било направено в една значително по-ранна фаза, с цел допринасяне на разследването до момента.

Счита, че  с оглед  цитираната съдебна  практика, дори и относителна младата му възраст също не може да бъде в противовес на изключително тежкия вредоносен резултат, който е настъпил и то с последвало  бягство от местопрестъплението. Повереникът Адв. С.  пледира за налагане на наказание ефективно,  около средния размер, което след редукцията  да бъде 6 години лишаване от  свобода, като не по-малък да бъде и размера на кумулативното изискване на чл.343Г, за лишаване от правоуправление. Счита, че едно такова наказание, би било справедливо  и би постигнало  целите, както на  личната, така  и генералната  превенция по смисъла на чл.36 от НК.

Повереникът на ч.обв. Е.М.И. адв. К. заявява, че поддържа обвинителния  акт, като счита, че обвинението, за което подсъдимият  е предаден на съд е безспорно доказано от всестранното, всеобхватно и правилно проведено  съдебно  производство, подкрепено с всички писмени и гласни доказателства. Счита също така, че деянието, за което подсъдимият е предаден на съд е правилно, правно квалифицирано, като такова по чл.343, ал.3, пр.5 от НК, във  вр. с чл.342, ал.1  от НК . Счита също така,  че дадените в днешното съдебно заседание  обяснения от подсъдимия не кореспондират и не се подкрепят от събраните доказателства, тъй като признанието, което направи подсъдимия е частично във формат подкрепящ неговата защитна теза. Отбелязва, че събраните доказателства  подкрепят точно  обвинението и тъй като тя не е чула да се направи възражение от защитата  за правната квалификация,  а било само споменато тя също насочва своята  пледоария в тази насока, тъй като доказателствата подкрепят именно едно по-тежко квалифицирано деяние, свързано с бягството на подсъдимия от мястото на ПТП. Счита, че не може да се признаят факти и обстоятелства от обвинението  в обстоятелствената  част, които са подкрепени от свидетелски показания, от веществени доказателства, че е  напуснал мястото на ПТП и в същото време по изключително циничен от морално естество начин в днешното съдебно заседание да поддържа собствената си защитна теза, че е предположил, че е ударил сърна или животно или нещо друго.Акцентира че подсъдимия след удара е обърнал  посоката на движение, защото никой не споменава, че първоначалната посока на движение е била посока *****, а в същото време половин час след извършване на деянието в съвсем друг район в съвсем друга посока се е сетил, че може би след консултации най-вероятно с лица правно грамотни, че може би да е ударил животно и си се обадил на тел.112, за да създаде своето алиби. Счита, че става въпрос за липса на възприятие, за една самонадеяност, която е без значение -превишената  скорост със 17 километра я обвързва  с нарушенията на ЗДвП. На първо място  счита, че несъблюдавайки  правилата за движение  по пътищата неконтролирайки  управлявания  от него автомобил, застрашавайки по този начин останалите участници в движението, подсъдимият макар и по непредпазливост е допринесъл, както правилно прокуратурата  отбелязала с една престъпна небрежност за настъпването  на вредоносния резултат.

На следващо  място счита, че по-опасното в случая в поведението на подсъдимия е нарушението на чл.123 от ЗДвП, защото ако в конкретния случай съдебно медицинската  експертиза доказва, че смъртта е настъпила  мигновено, то в друг случай това би могло да спаси човешки живот и при така установените безспорни  факти да продължава подсъдимия да твърди, че не е разбрал какво се е случило, счита, че това поведение изключително  много застрашава обществените отношения и че обвързващото последващо наказание, което както и адв.С.  е заявил,че следва да бъде справедливо трябва да бъде  обвързано именно със степента на застрашеност на обществените  отношения.   В конкретния случай счита, че тези отношения са застрашени в особено голяма степен и в тази връзка не може да се  съгласи със становището на прокурора, относно вида и размера на наказването, което следва подсъдимия да понесе за извършеното от него деяние.

Посочва, че ненапразно закона  е бил  променен преди две години и размера на предвиденото  наказание, и по точно  горната му  граница е  била променена от 10 на 15 години, защото тези деяния се виждат ежедневно, денят ни започва именно с такива съобщения, и те са се превърнали в нещо, с което обществото до такава степен е привикнало, че налагането на едно наказание при условията  на чл.66 от НК, т.е. условно наказание, просто не прави впечатление и на подсъдимия, и той живее с чувство за безнаказаност.Предвид на това приема че липсва личната превенция по този начин, а това води и до липса на  обществената превенция в останалите участници на движението, които си мислят, че може безнаказано да не спазваш ЗДвП, да не спазваш правилата и законите в тази държава, да помиташ участници в движението с престъпната си самонадеяност шофирайки и на всичкото отгоре да останеш  ненаказан защото тя една условна присъда преминава много бързо и оставя чувство  че не си търпял наказание. Все повече решения ,включително и цитираното от колегата й решение на ВКС касаещо решение на първоинстанционния Окръжен съд Ловеч,  са за ефективно изтърпяване на наложените наказания.Конкретизира ,че не иска да кажа, че подсъдимият в настоящия процес следва да бъде изкупителна  жертва, с оглед генералната превенция, но следва да понесе дължимото му се справедливо наказание, затова че е нарушил правилата за движение, избягал е от местопроизшествие.Посочва ,че подсъдимия не признава това обстоятелство, че той е избягал, а продължава да поддържа една  безумна защитна теза, че не е разбрал, какво в същност е свършил и какво е  ударил, още повече, че на платното за движение  е имало и друго дете, което безспорно  той е би могъл да види първо , ако беше спрял той  щеше  да види, че има и друг човек и щеше да разбере, ако продължава да твърди, че не разбрал, че е ударил човек.

Счита, че справедливото наказание, предвид начина, по който протича процеса и възможността която е императивно определена от законодателя  да се намали с една трета наказанието е 8 години лишаване от свобода,към средния размер с оглед характеристичните  данни.Прави възражение,че в тях не е отбелязано, нито фирмата, нито седалището нито дата на трудовия договор,но все пак има и характеристични данни от Кмета на селото, и с оглед чистото му съдебно минало,този размер на наказанието да се редуцира с една трета и да бъде ефективно изтърпяно.      Счита, че кумулативното  изискване  за лишаване от правоуправление следва  да бъде по-голямо от това след редукцията и да бъде не по-малко от 7 години лишаване от  правоуправление. Такова е искането на нейния доверител, такова е искането и на другото пострадало лице и молят съда да постанови присъда, с която определеното наказание за извършеното деяние да бъде ефективно.

Частният обвинител Ц.Г.С. чрез пълномощникът си адв.С. поддържа казаното от него.

Частният обвинител Е.М.И.  поддържа казаното от пълномощникът му адв.К..

Защитникът на подсъдимия Г.С.Г., адв. Г., в съдебно заседание изразява съгласие само с едно нещо и то казано от прокурора и относно вида и размера на наказанието,   което съда следва  да се наложи на неговия   подзащитен, за  всичко останало категорично  се разграничава.

Заявява, че не са съгласни с правната квалификация и извода, който е направен от обвинението, за да се стигне до предявяване на обвинение по този текст от НК, защото, практиката на ВКС преди и сега, винаги е била постоянна, непротиворечива, еднопосочна, тогава когато се изследва въпроса за квалифициращия  признак от състава на престъплението по чл.343, а именно бягство от местопроизшествието. Посочва още, че винаги и при всички случаи в решенията   на ВКС се анализират обстоятелствата свързани с този квалифициращ елемент и тогава, когато е налице един стремеж, едно желание на дееца да заличи следите от престъплението, да се укрие от органите на наказателното преследване, се е приемало, че е налице бягство от местопроизшествието, тогава когато обаче напускането на местопроизшествието не е с тази цел, а с някаква друга извършвано от дееца ВКС  не приема, че е налице бягство от местопроизшествие.Това законът е въздигнал в критерии, за да се приеме или да не се приеме наличието на този квалифициращ признак, стремежът на дееца да се укрие, да заличи следите от престъплението и да предотврати наказателно преследване. Посочва фактите пред които са изправени в настоящия случай. Подзащитният му е управлявал МПС  на установената в обв.акт дата, час и място с превишена скорост на движение, които очевидно се приемат от прокурора ,според него, че не са в пряка и причинна  връзка с настъпилия резултат. Твърди, че управлявайки МПС- лекия автомобил, излизайки от тунела по пътя Ловеч -*****и спускайки се по път с наклон надолу по посока на движението му, той е усетил удар с предната дясна част на автомобила, спрял е огледал се е, видял е повредите по автомобила, не е видял никого на пътното платно, не го е видял, защото тялото на пострадалия е било извън ПП зад мантинелата, трева и ниски храсти.  Излага, че от разпита на свидетелите, които са посетили местопроизшествието също се установява, че първоначално  трудно са забелязали тялото на пострадалия, което  означава, че това е било ненормално, необикновено.На следващо място сочи, че от разпита на брата на пострадалия става ясно, че той е възприел, че са били застигнати и брат му ударен от камион, това нещо не е описано в обвинителния  акт, но този факт съществува по делото.  Изхождайки хипотетично от тези две положения неговия доверител обръща посоката на движението, прибира се, скрива автомобила, и органите на досъдебното производство и на прокуратурата и до сега са щели  да търсят този камион, причинил този резултат . Неговия подзащитен обаче, не вижда, нито животно, нито човек на пътното платно, приема, все пак и това за него е бил стрес, удря нещо не го вижда,  приема, че това е било диво животно, обръща посоката на движението си и започва да звъни на тел.112. Докато извършвал тези действия автомобила му се движи, осъществява връзка с тел.112 с дежурния оператор и започва да обяснява какво се е случило. Обръща внимание, че в аудио записа, който е   приложен по делото става много ясно, какво подсъдимия обяснява и как го обяснява, именно сторило му се е, че ударил диво животно вероятно сърна. На въпроса какво се е случило  съвсем логично звучат  обясненията му,  че е разбрал, че го питат къде се намира и той отговорил в с.****, той съобщава  имената и номера на автомобила си.Счита,че това са действия, които  по никакъв начин не водят до извода, че той цели да се укрие и  да осуети едно наказателно  преследване спрямо него. Посочва, че когато идва пътния полицай на мястото, където е бил спрял, подсъдимия седи там и чака и тъй като е бил и  на предходното произшествие, за което стана дума по-горе полицая прави аналогична връзка между двата случая и отвеждат подзащитния му в РУ на Полицията. Там вече му обясняват какво е станало и едва тогава той разбира, какво в същност е блъснал. Това са фактите,според него, свързани с това следва  ли да се направи извода за наличие или не на квалифициращия елемент на престъплението бягство от местопроизшествие. Изтъква, че ако  подзащитния му е  целял да се укрие, да предотврати  наказателно  преследване  срещу него е нямало  да се обади на тел. 112, нямало е да съобщава личните си данни подробно, както са го разпитвали операторите, като посочва, че  той два пъти е звънял на този оператор и двата пъти е съобщавал едно и също  нещо . Счита също така, че това са все индивидуализиращи  признаци, които могат да ги свържат със станалото престъпление, той не ги укрива, той ги съобщава. Изразява становище, че от това следва  извода, че напускайки  местопроизшествието целта му  не е била да избяга, за да се укрие и да предотврати наказателно преследване, а просто не е изпълнил задължението си, което изисква закона да остане на мястото на произшествието. Подчертава, че според практиката на ВКС, единственият критерий за наличието на този елемент от състава на престъплението е целта на дееца да се укрие и да предотврати  наказателно  преследване  против него, всичко останало в случая   може да са съпътстващи обстоятелства, които са ирелевантни  за квалификацията на деянието.

Моли съда  да приеме, че именно точната правна квалификация  на деянието е по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, а именно основния състав за причиняване на смърт по непредпазливост, поради което приемайки тази законосъобразна и обоснована правна квалификация следва първоинстанционния съд да наложи наказанието, което е предвидено в тази норма, като редуцира същото, съгласно чл.58 от НК с 1/3, като приложи и института на условното осъждане.  Счита, че по- тежко би било положението на неговия  подзащитен, ако съда не възприеме  тази тяхна теза, а го  признае  за виновен в извършване на престъплението, за което му е предявено обвинението, защото тогава наказанието ще следва  да бъде определяно при наличието на други параметри,  предвидени в закона, а именно лишаване от права от 5 до 15 години. Посочва, че в това коренно се различава от частните обвинители  и техните представители, в тезата им за това, какъв по размер следва да бъде наложено наказанието. Смята, че това какво те  искат, какво иска обвинението,  какво иска защитата е много различно от това, което казва закона, законът на първо място в чл.54 задължава съда, когато определя наказанието да определи същото в пределите, които са предвидени от  закона за извършеното  престъпление  и като вземе предвид степента  на обществената  опастност на деянието и дееца, както подбудите за извършване  на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Посочва, че представителите и на двамата частни  обвинители, са отправили  искане от съда  да  определи наказанието към средата на предвиденото в закона, която  среда на  предвиденото в  закона за този вид престъпление с тази му правна  квалификация  е 10 години, но за да се наложи едно наказание към средата, то трябва да бъде наложено при балансиране на смекчаващите и отегчаващите  вината обстоятелства и  за да се наложи по-висок размер от средата трябва превеса да е  на отегчаващите  вината обстоятелства, респективно  на по-нисък на смекчаващите. Обръща внимание, че за да искат средата на размера на  наказанието, предвидено в закона, те не се били аргументирали с наличието на нито едно  отегчаващо за балансиране на вината обстоятелства, тъй като то няма такова. Счита, че при определяне на  размера на наказанието, съдът следва да приложи разпоредбата  на чл.55 от НК, при положение, че възприеме тезата на обвинението  за правната  квалификация  на деянието и да наложи наказанието  под предвидения  в закона минимум, а именно в размер на  4 години, като намали същото с една трета и отложи изпълнението му. Посочва, че  тук се съгласява  с прокурора  за максимално дългия  изпитателен срок, а именно  5 години, защото намира наличие на многобройни  смекчаващи  вината обстоятелства. На първо  счита, че подзащитният му е с чисто съдебно минало, на следващо място, млада възраст, на следващо  трудово зает човек е, колкото и да се оспорвало представената  трудова  характеристика, тя изхожда от лице, което се е легитимирало като управител на търговско дружество, поставило е подписа си под тази характеристика и е сложило фирмения печат, а това, че липсвало ЕИК и други данни за търговското дружество  е без значение в случая. Изразява становище, че от тази характеристика и от характеристичната справка, издадена от Кметство с.*****, ставало  ясно, че Г. към момента работи като водач на селскостопански машини в това търговско дружество, той се ползва с добро име сред обществеността на селото, трудолюбив, неконфликтен, отзивчив, винаги готов да помогне на човек изпаднал  в беда, няма противообществени прояви, участва в организацията на обществени мероприятия организирани от кметството, поддържа добри отношения със своите съседи, приятели, роднини, той е на млада възраст, улегнал, зрял и отговорен човек, като изтъква, че много малко  млади хора в нашето общество днес могат да се похвалят с такива качества. На следващо  място  посочва, че няма наказание по ЗДвП, на следващо място сочи, че са налице едни самопризнания, и не вижда защо да не се съгласят с тях и с какви доказателства, събрани по реда предвиден  в НПК са опровергани неговите обяснения  в частта, че спускайки се по пътя той бил заслепен от насреща идващо МПС и именно това е причината за станалото произшествие. Отбелязва,че  няма никакви  други обстоятелства тук, свързани с липса на възприятие, както е било заявено,  като посочва, че липсата на възприятие може да бъде породено от нещо и именно от това заслепяване  е породило невъзможността му той да не забележи двамата пешеходци на ПП.  Обръща внимание също така, че тези самопризнания  не са защитна теза, те са позиция на подзащитния му да съдейства за разкриване на обективната истина. Изтъква, че никой не е поставил въпроса, свързан със съпричиняването на  резултата  от страна на пострадалия, очевидно е било, че двете момчета са се движили неправомерно по ПП в дясната част по посока на движението, и това е факт, който в много голяма степен увеличава риска от настъпване на ПТП, свързано с блъскане на пешеходец. Подчертава, че пострадалият, а  и неговия спътник са били облечени с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, което от своя страна увеличавало възможността да не бъдат забелязани,  особени при разминаване на две превозни средства и заслепяване на някои от водачите, тези обстоятелства имали главно и определящо значение и сериозна роля за това, какъв по вид размер на наказанието  следва  да бъде наложено на неговия  подзащитен и че  трябва да се отчетат тези  обстоятелства и то в негова полза.

Посочва, че представителят  на държавното  обвинение заявява, че поддържа обвинението, като формата на вината е най-леката – небрежност, това също е едно смекчаващо вината обстоятелство за неговия подзащитен. Не споделя обаче  изложеното от страна на представителите на частните обвинители, че формата на вина била престъпна самонадеяност, а напротив  точно и правилно е отразено  в обвинителния акт и в обвинителната пледоария  на прокурора, че е престъпна небрежност, най-леката форма на вина.

Адв.Г. посочва, че при тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства, моли съда, анализирайки същите да приеме, че е изправен пред типичната хипотеза  на  чл.55 от НК и че наказанието, което следва да наложи за  деянието следва  да бъде под минимума, определен от закона.

Също така посочва, че частните обвинители  заявили, че искат наказанието  да бъде наложено  предвиденото над средния предвиден в закона размер, без да се обосноват защо. Изразява становище, че резултата е тежък, има висока  степен на обществена опасност на този вид престъпления,  но когато се взема решение за определяне на  размера на наказанието от съда  се взимат предвид  всички факти и обстоятелства, които имат значение, както за решаване на въпросите, свързани с генералната, така и за решаване на въпросите свързани с индивидуалната превенция и, че някой ще твърди, че едно наказание примерно от 3 години и половина л.св. с 5 годишен изпитателен срок ще мине хей така, като нищо и няма да бъде усетено от някого, особено от лицето, на което е наложено такова наказание. Счита, че с  оглед характеристичните данни на неговия подзащитен това едва ли ще бъде така. Посочва, че е цитирана от доверителя на ч.обвинител практика на ВКС, изхождаща от ЛОС, като счита, че е ноторно известно и служебно на председателя на състава за едно друго произшествие, станало на 200-300 метра от съдебната сграда преди година и половина две на ул.Г.И., когато пиян водач е причинил ПТП, причинил смъртта на едно лице и телесна повреда на друго и за това тежко престъпление е получил 4 години л.св., като посочва, че има разлика между онова деяние и това. Твърди, че закона ги слага под един знаменател бягствотото от местопроизшествие и причиняване на произшествие в резултат на пияно състояние, но счита, че така или иначе всяко едно нещо следва да се диференцира и да се изходи при решаването му в конкретните фактически положения. Счита, че в настоящия казус едно ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода няма да допринесе, нито за превъзпитанието на подзащитния му, нито ще въздейства превъзпитателно на останалите членове на обществото до такава степен до каквато искат частните обвинители,защото те наистина имат право да искат това нещо, те са загубили близък човек,  но следва да се извърши това в рамките на закона и да се използва възможностите, които той дава.

Относно налагане на  наказанието лишаване от право да управлява МПС и срока, който съдът ще определи за този вид наказание, предоставя изцяло на съда, като се съобрази с изискванията на закона, като се приложи също принципа на справедливо определяне на наказанието.

Що се отнася до веществените доказателства, защитникът на подсъдимия счита, че всичките изброени до пункт 13 в приложението на обв.акт, след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени, тъй като са без стойност, а лекия автомобил, който е собственост на подзащитния му следва да му бъде върнат. Моли при един такъв изход на процеса, разноските извършени до сега, във връзка с разследването да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият Г.С.Г. в собствена защита заявява, че поддържа това което е  казал адвоката му и  моли за условна присъда,  в последна дума заявява, че съжалява за това което е станало.

От събраните по делото писмени доказателства приобщени чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1 във връзка с чл.283 от НПК -протокол за оглед на местопроизшествие от 30.09.2016 г.; фотоалбум; протокол за оглед на местопроизшествие от 01.10.2016 г.;фотоалбум на л. а. „*****" с peг. № *****; докладна записка от РУ МВР относно проведени ОИМ ведно с 2 бр. CD ; писмо-отговор от Национален институт по метеорология и хидрология, Филиал Плевен - хидрометеорологична обсерватория – Ловеч ; писмо-отговор от Областно пътно управление - Ловеч, ведно със схема на път ; справка за нарушител/ водач по отношение на Г.С.Г. ; писмо-отговор от Дирекция „Национална система 112", Районен център 112 -Монтана, ведно с компакт диск; удостоверение за наследници; справка в ИИС на МВР (Централна база - КАТ) относно собствеността на л. а. „***** *****" с per. № ***** ; съдебно - медицинска експертиза за изследване на труп № 84/ 2016 год. на пострадалият Т.Е.И., ведно със схема ; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на пострадалият Т.Е.И. ; протокол за изследване на кръв (урина) за алкохолно съдържание на пострадалият Т.Е.И. ; съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 40/2016 г. ; плик с иззети косми ;протокол за извършена трасологическа експертиза № 239/ 02.12.2016 г. ; заключение от тройна автотехническа експертиза ; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.09.2017 ; автобиография на Г.С.Г. ; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Г.С.Г.; справка за съдимост от 11.07.2017 г. от PC - Ловеч за лицето Г.  С.Г.; протоколи за предявяване на разследването, характеристична справка  на подсъдимия Г.Г., издадена от Кмета на Кметство с.***** и личностна характеристика, издадена от фирма „*****2014”ООД  с управител И.И., предявите на основание  чл.373, ал.1 във връзка с чл.284 от НПК веществените доказателства по делото     1. Обект № 2 - език от обувка с надпис „GSY"; 2.обект № 3 - парче от осветително тяло - пластмасово; З.Обект № 7 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; Обект № 8 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; Обект № 9 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; обект № 10 - кабел с букса от ел. инсталация за осветително тяло; Обект № 11 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; Обект  № 12 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; Обект № 13 - прозрачно пластмасово парче от фар /осветително тяло/; Обект № 14 - лява обувка, черна на цвят с тъмно сини връзки; Обект № 15 - дясна обувка с бели връзки, без език; Обект № 16 - фар за мъгла марка „Не11а"; Кафяв хартиен плик, в който се намира парче от прозрачна пластмаса и парче от черна пластмаса ,съдът  приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г.С.Г. бил правоспособен водач от 2008 г. - последно СУМПС №*********, категории „А, В, М, ТКТ и АМ", издадено на 09.09.2015г./л.47-л.48/. Живеел в с.*****, Ловешка област. Притежавал л.а."******", рег.№****** /л.60/, който се ползвал от него. Свидетелят Е.М.И. живеел в с.******, Ловешка област заедно с трите си деца - Т.Е.И., М. Е.И. и Ф.Е.И. /л.67/. Майката - Ц.С.Г. от м.август 2015г. живеела и работела в *****. Бащата Е.И. се грижел за децата. Т.и М. били ученици в ОУ „****" в гр.Ловеч. От с.****** до гр.Ловеч и обратно обикновено пътували с училищния автобус. На 30.09.2016г. имали учебни занятия. След свършване на третия учебен час /л.77/ баща им Е.И. ги взел от училище, т.к. трябвало да отидат в съда в гр.Ловеч във връзка с висящо гражданско дело, отнасящо се за семейството им. Т.и М. били освободени от учебните часове, но им казали, че след това трябва да представят в училище служебна бележка от съда. Около 15.30 часа Е., Т., М. и малката им сестра Ф. тръгнали към училището да занесат бележката. Когато стигнали автобусна спирка, Т.и М. казали на баща си да изчака автобуса, за да се прибере в с.****** заедно с Ф., която тогава била на 2 години и половина, а те ще отидат да оставят бележката в училище и след това ще се върнат с училищния автобус. Двамата продължили пеша. Когато стигнали в училището оставили бележката на чистачката. Училищният автобус бил вече тръгнал и двете момчета решили да се прибират на „стоп", ако някоя кола спре да ги вземе. Преди да тръгнат за с.****** двамата отишли в кв."Гозница" до съученичка на Т., където останали да си говорят. След 19.00 часа, когато започнало да се стъмва си тръгнали за с.******. Докато вървели в кв."Гозница", за да излязат на пътя за с.****** попитали един човек колко е часът, Той им казал, че е 20.00 часа. Никоя кола не спряла да ги вземе на „стоп". Двете момчета вървели по второкласен път 11-35 /Плевен-Ловеч-*****/ в посока *****. Движели се в дясното платно по посоката им на движение, възможно в най-крайната част от пътя. М. казал на Т.да минат от другата страна както им обяснявали в училище, но т.к. имало доста коли продължили в същата посока. Излезли от тунела и вървели към бензиностанцията на „****" в посока гр.*****. М. бил до мантинелата, а Т.- плътно до него, но от към страната на колите. Когато започнали да виждат светлините на бензиностанцията, М. чул удар, имал усещане, че минало нещо голямо, след което брат му изчезнал от пътя. Видял, че обувката му изхвърчала напред и паднала на пътното платно. М. се изплашил много, започнал да тича към бензиностанцията на „****" и да вика „помощ, помощ". В този момент свид.С.Х.С./л.78/ пътувал с личния си автомобил „*****", рег.№***** за гр.*****. Около 20.30 часа бил на отбивката, от която трябвало да излезе на пътя с предимство Ловеч-*****, когато видял едно дете, което викало „помощ, помощ". Момчето се качило в колата на задната седалка, плачело, видимо било много изплашено. Казало, че камион блъснал брат му, само обувката му останала на пътя. Станчев го закарал с колата си и го оставил на бензиностанция „****". Веднага отишъл до РУ на МВР -Ловеч, за да съобщи за инцидента. Около 20.40 часа свид.Е. П.К./л.79/ - автоконтрольор от „Пътна полиция" - Ловеч, който бил дежурен по ПТП, получил сигнал от ОДЧ - РУ - Ловеч за станало произшествие - блъснат пешеходец в района на бензиностанция „****" в посока гр.*****. Веднага отишъл на мястото на пътния инцидент - път II-35 при км 44+418 и видял, че по платното за движение в посока *****имало парчета от счупен фар от МПС. Пътната настилка била суха. След като огледал района видял, че извън асфалтовия път, зад мантинелата в храстите лежало момче на видима възраст около 12-13 години с окървавена глава. Това бил Т.Е.И.. В този момент пристигнали разследващите органи и полицейски служители, които започнали оглед на местопроизшествието /л.8-л.25/. С огледния протокол били иззети прозрачни пластмасови парчета от осветително тяло за МПС, език от обувка с надпис „GSY ,„ лява и дясна обувка, фар за мъгла марка "Hella ,„ парче от черна пластмаса, които предмети са описани в протокола за оглед от 30.09.2016г. /л.8-10/ и заснети в изготвения към него фотоалбул /л.10-л.25/. Докато свид.К.оказвал съдействие на колегите си при огледа на ПТП, получил втори сигнал от дежурния за друго ПТП, станало между автомобил и диво животно по пътя между гр Ловеч и с.****, след което тръгнал към второто произшествие. По пътя за с.**** при разклона за осеменителната станция към ветеринарния техникум, видял спрял л.а. „*****", а до него стоял мъж. К.го попитал той ли е подал сигнала за ПТП с дивото животно. Мъжът му казал, че е той. К.установил самоличността му - Г.С.Г.. Автомобилът бил марка „*****", модел ****, черен на цвят с per. №******. К.видял, че от автомобила липсвал десния фар за мъгла, десния фар и мигача били счупени с липсващи фрагменти, предния капак в дясната част бил огънат, предното панорамно стъкло в десния край до колоната също било счупено без изпадане на парчетата от него. Установените видими повреди по колата веднага породили съмнение, че не могат да бъдат получени от удар с диво животно. К.попитал Г. дали наистина е ударил с автомобила си диво животно. Той му казал, че е ударил сърна, която изскочила на пътя му. К.веднага се обадил на дежурната група, която още била на първото местопроизшествие, като изразил съмнение, че е възможно това да е избягалият водач, който е блъснал Т.Е.И.. Веднага бил извършен оглед на автомобила, който е иззет като веществено доказателство с огледния протокол от 01.10.2016г., както и четири броя косми с различна дължина от дясната част на панорамното стъкло /л.26-л.34/. Видно от констатациите и заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на Т.Е.И. пострадалият е получил масивни охлузвания по гърба, рана в областта на дясното стъпало, счупване на черепните кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и на самата мозъчна хемсфера, кръв в ляво мозъчно стомахче. Непосредствена причина за смъртта му е тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепните кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, размачкване на мозъчното вещество в дясната мозъчна хемисфера, което представлява увреждане несъвместимо с живота, като смъртта е била бърза и неизбежна /л.82-л.85/. Констатираните увреждания по тялото доказват, че пострадалото момче е било блъснато в гръб от автомобила, при който удар са получени външните изменения -рани и охлузвания в областта на гърба, подхвърляне на тялото, с последващо удряне на главата в твърд път предмет, довел до тежката черепно-мозъчна травма. Смъртта на Т.Е.И. е в пряка причинна връзка с ПТП, предизвикано от подсъдимия Г.. Съгласно констатациите и заключението на тройната автотехническа експертиза /л.114-Л.132/ на 30.09.2016г. около 20.40 часа обвиняемият се е движил по път 11-35 в посока гр.*****със собствения си л.а. „******", per. №******. В същия момент в десния край на лентата за движение на колата са се движили пешеходците Т.Е.И. и брат му М. Е.И.. М. се е движил непосредствено до десния банкет, а Т.до него от страната на преминаващите покрай тях превозни средства. Пътната настилка е била суха, атмосферните условия с добра видимост за сезона /л.42/. При включени къси светлини подсъдимия Г. е имал възможност да възприеме пострадалия Т.Е.на разстояние не по-малко от 65-70 метра и съответно на около 110 метра при включени дълги светлини. При къси светлини осветеността напред определя видимост пред десния фар и на линията на десния край на асфалтовата настилка и банкета от разстояние 70-75 метра, като се съобрази и страничния ъгъл на осветеност /от 6-8 градуса/ съгласно европейската свето-разпределителна система /л.125/. Видно от огледния протокол от 30.09.2016г. /гърба на л.8/ в района на ПТП максимално разрешената скорост за движение на МПС е била от 50 км/ч съгласно пътен знак В 26. Съобразявайки обективно намерените на пътното платно прозрачни пластмасови парчета от осветително тяло, фар, обувки, височината на пострадалия /156 см/ и скоростта му на движение като пешеходец, местоположението на тялото след удара, скоростта на движение на л.а. на подсъдимия е била 66,89 км/ч преди настъпване на ПТП. Когато предната част на автомобила е била на разстояние 65-70 метра от мястото на удара при включени къси светлини при реалната скорост на движение от 66,89 км/ч необходимото разстояние за спиране е било 59,52 метра /л.126/. При скорост на движение от 50 км/ч каквато е била максимално разрешената, необходимото разстояние за спиране е от 39,57 метра. Сравнени с разстоянието, от което подсъдимия е имал обективна възможност да възприеме пострадалия като пешеходец на платното /65-70 метра/, следва извода, че Г. е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП. Настъпилият обществено опасен резултат - смъртта на Т.Е.И. е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия Г. нарушение на правилата за движение - чл.20 ал.2 изречение 2 от ЗДвП. Налице е престъпна небрежност като форма на вина, т.к. макар и да не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. След настъпването на ПТП подсъдимия Г. е избягал от местопроизшествието, т.к. съзнателно не е изпълнил задължението си по чл.123 ал.1 т.2 б."б" от ЗДвП, като водач на МПС, който е участник в ПТП е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Той е напуснал веднага района на местопроизшествието, подал е сигнал на тел. 112 за станало ПТП с автомобила му, но изразяващо се в сблъсък с диво животно /л.50/. С тези си действия обективно е изразил намерението си да укрие участието си в ПТП с пострадалия пешеходец.

Фактическата обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства, констатациите и заключенията на назначените експертизи. Назначената съдебно­медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства установява, че четирите броя косми, иззети от дясната част на предно обзорно стъкло на автомобила, управляван от обвиняемия са човешки и произхождат от глава, които имат морфологично сходство по своята структура с космите на Т.Е.И. /л.92-л.94/. Трасологическата експертиза, имаща за предмет на изследване намерените и иззетите при огледа от 30.09.2017г. прозрачни пластмасови парчета от осветително тяло преди разделянето им са били едно цяло със счупения разсейвател на десния фар на л.а. „******", рег.№ ******. Кабелният сноп с навита на него черна изолационна лента с букса и основа от ел. крушка тип HB4U-12V51W, марка „SYLVANIA" с липсващ балон /обект №10/ и кабелния сноп, намиращ се под преден десен калник на л.а. „******", рег.№ ****** преди разделянето им са представлявали едно цяло /л.97-л.110/. Това доказва по безспорен начин, че пострадалият Т.Е.И. е бил ударен от автомобила на подсъдимия Г.Г..

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция прие ,че от страна на подсъдимия Г.Г. е осъществен състава на престъплението по чл.343 ал.3, предл.5 във вр. с ал.1 б."в" във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК,като на че на 30.09.2016г. около 20.40 часа на околовръстен път ІІ-35 при км 44+418, движейки се в посока гр.*****при управление на л.а. „******", рег.№******, негова собственост нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 изречение 2 от ЗДв.П - въпреки задължението си като водач на л.а. „******", рег.№ ****** да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване опасност за движението - наличие на пешеходци на пътното платно, не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Е.И., ЕГН **********, б.ж. на с.******, Ловешка област като Г.С.Г., е избягал от местопроизшествието.

От субективна страна деянието е извършено при престъпна небрежност от страна на подсъдимия ,като същия ,макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

От страна на защитника адв.Г. се оспорва правната квалификация,  приета от прокуратурата, а именно че неговия подзащитен е избягал от местопрестъплението, като прави подробни възражения, считайки че не е на лице тази правна квалификация. Акцентира че не е на лице в конкретния казус, нито стремеж на подзащитния му да се укрие, нито да заличи следите от престъплението, предвид на което и счита, че не е на лице такава квалификация. Акцентира, че неговия подзащитен лично се е обадил на тел.112 , като преди това след удара в неговия автомобил е бил спрял на мястото на произшествието и не е видял никой на пътното платно, поради което и е напуснал местопроизшествието. Обръща внимание и че в последствие самите разследващи трудно са забелязали тялото на пострадалия.

Възражението настоящата инстанция приема за неоснователно, като намира , че на първо място следва да се отбележи, че подсъдимия по своя воля  и със изричното съгласие на адв.Г. е създал предпоставките за разглеждане на делото по специалния процесуален ред,а именно по реда на глава 27 от НПК-чл.371,т.2 от НПК, отказвайки се от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата, като по този начин той доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира  обстоятелства, оспорващи  фактическото обвинение и да претендира обезпечаването и чрез доказателствено искане /аргумент 8.1. от тълк.реш.№1/6.4.2009 г. на ВКС по тълк.дело №1/2008г. ОСНК  ВКС/. Въпреки това настоящата инстанция счита , че възражението на защитника адв.Г. не кореспондира на събраните по делото доказателства .По-точно безспорно се установява, че в конкретния случай подсъдимия Г., както и сам признава след като е възприел съприкосновението между управлявания от него автомобил и тялото на пострадалия е продължил движението си в обратна на посоката на движение до този момент. Тоест както се възразява и от страна на прокурор Кръстинова, подсъдимият Г. не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1 т.2 б.”б” от ЗДвП, а именно, като водач на МПС , който е участник в ПТП е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на  компетентните органи на МВР.Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел служител на полицията Е. П.К., около 20.40 минути е получил сигнал от ОДЧ-РУ -Ловеч  за настъпило ПТП на път ІІ-35, в района на бензиностанция ****, посока гр.*****за блъснат пешеходец – дете от МПС. Към този момент К.е работел на длъжност мл.автоконтрьольор в СПП-Ловеч. Отивайки на место в последствие той е установил  фрагменти от осветително тяло на лек автомобил, кабел с букса от осветително тяло и фар за мъгла от лек автомобил *****, но не е установил водача на МПС и самото МПС,тъй като не са били там.Показанията на свидетеля К.относно наличието на тези находки се потвърждава от писменото доказателство – протокол за оглед на местопроизшествие и албума към същия/л.8 , л.25 от ДП/,а и от подробно описаните в него и приобщени по реда на чл.373 ал.1 във вр. с чл.284 от НПК веществени доказателства.Десет минути по-късно към 20.55 минути К.е получил ново обаждане от ОДЧ за второ ПТП , но вече  намиращо се в обратна посока между гр.Ловеч и с.****. В района на разклона за осеменителна станция към Ветеринарен техникум Ловеч е забелязал спрял лек автомобил ***** и до него лице от мъжки пол, с което при проведения разговор е установил че се казва Г.С.Г. и че именно той е подал сигнал на тел.112 , в който е заявил, че е ударил сърна. Извършвайки оглед на автомобила му на К.е направило впечатление, че липсва десния фар за мъгла, както и че десния фар и мигача били счупени и липсвали фрагменти от тях, а предния капак в дясната част бил огънат. Предното стъкло в десния край до колоната също било счупено, но било на местото си. Имайки предвид дългогодишната си практика К.се усъмнил, че тези щети могат да бъдат причинени от животно- сърна и при изричния въпрос отправен от негова страна към Г. дали наистина е ударил животно, същият категорично е потвърдил , че е ударил сърна, която е изскочила на пътя /в.ж. 79 от ДП/.  Показанията на този свидетел, настоящата инстанция кредитира, тъй като те кореспондират и на заключението на вещото лице по трасологическата експертиза /л.99-110,109 от ДП/, в която вещото лице категорично е посочило, че представените за изследване парчета от прозрачна пластмаса с неправилна форма, намерени при оглед на местопроизшествие от 30.09.2016 г. на път ІІ-35 при 44 +418 и означени като обекти №7,8,9,11 и 12 и 13 преди разделянето им са представлявали едно цяло със счупения разсейвател на десния фар на предоставения за изследване лек автомобил ***** ***** с рег.№*****. Също така вещото лице е посочило, че предоставения за изследване разсейвател, намерен при оглед на местопроизшествие от 30.09.2016 г. на път ІІ-35 при 44 +418 и означен като обект №3, отговаря по форма и размери на липсващия разсейвател на десния пътепоказател на предоставения за изследване лек автомобил   ***** ***** с рег.№*****.  Също така вещото лице е посочило, че представения за изследване кабелен сноп, с набита на него черна изолационна лента, с букса и основа от ел.крушка тип НВ 4 и   U-12 V51 W  марка  S Y LVАNIA  с липсващ балон, намерен при оглед на  местопроизшествие на 30.09.2016 год. на път ІІ-35 при 44 +418 и означен като обект №10 и кабелния сноб, открит под преден десен калник на предоставения за изследване лек автомобил   ***** ***** с рег.№*****, преди разделянето им са представлявали едно цяло. Относно предоставения за изследване фар за мъгла, марка HELLA намерен на местопроизшествие от 30.09.2016г. на път ІІ-35 при 44 +418 и означен като обект №16 е бил монтиран на предоставения за изследване лек автомобил ***** ***** с рег.№ ***** ***** с рег.№***** Все в тази връзка е и заключението на съдебно-медицинската експертиза  за изследване на веществени доказателства /л.93 и 94 от ДП/, вещото лице по която е дало заключение, че представените за изследване 4 броя косми, иззети от дясна част на предно обзорно стъкло на лек автомобил ***** с рег. № ***** ***** с рег.№***** са човешки и произхождат от глава и имат морфологично сходство по своята структура с космите, иззети като сравнителен материал от Т.Е.И. ЕГН **********.

С оглед на тези доказателства, настоящата инстанция прие, че самопризнанието на подсъдимия Г.Г. съответства на тези доказателства, но и определено сочи, че в конкретния казус, освен , че не е изпълнил задължението си  да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентни органи на МВР, предвидено в чл.123 , ал.1 т.2 б.”б” от ЗДвП, подсъдимия Г. се е опитал и да заблуди свидетеля К., категорично заявявайки му, че повредите на автомобила му се дължат на удар със сърна, с оглед на което и предвид Постановление №1 от 07.01.1973 год. по НОХД №8/1982 год. на Пленума на ВС, настоящата инстанция приема, че е налице квалификацията избягал от местопроизшествието, в който смисъл са и посочените по-горе доказателства. В посоченото постановление Пленума на ВС, категорично е приел, че квалификацията „избягал от местопроизшествието” „ е на лице, когато деецът е напуснал место произшествието с цел да заличи участието си в местопроизшествието , съобщавайки в конкретния казус на тел.112 , че е ударил диво животно – сърна. Извинителен мотив би било напускането на местопроизшествието , ако е налице причина, създаваща необходимост, подсъдимият да отиде или да закара пострадал в болничното заведение, с цел да окаже помощ на същия, каквито доказателства не са налице в настоящия казус /в.ж.т.4, б.”и” от Постановлението/ .

Възражението в тази връзка на защитника адв.Г., че тялото на пострадалия било извън пътното платно зад мантинелата в тревата и намиращите се ниски храсти, и не било забелязано от подсъдимия не е  извинително основание, даващо разрешение и основание на подсъдимия да напусне мястото на местопроизшествието.Действително както се сочи от защитника адв.Г., свидетеля М.Е.И., брат на пострадалия е заявил, че след като са минали тунела и са вървели доста и са виждали светлините на бензиностанцията е чул силен удар, усетил е вятър и е минало нещо голямо, но не може да каже точно какво. След като е чул удара брат му е изчезнал, нямало го е на пътя и той е видял само как обувката му е хвърчала напред и паднала на пътя /л.77 от ДП/, но от тези показания настоящата инстанция приема, че не следва извода, който се прави от страна на защитника адв.Г., а именно, че при това положение органите на ДП са щели да търсят камион причинил този резултат и че това, че неговия подзащитен се е обадил на тел.112 да се приема, като съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на извършителя на престъплението, тъй като както вече се посочи по-горе това поведение на подсъдимия би могло поначало да се приема като такова съдействие ако подсъдимия в обаждането си на тел.112 е съобщил, че е ударил пешеходец, а не както той е посочил, че е ударил диво животно-сърна и което негово изявление, категорично е потвърдено от негова страна и пред свидетеля К.. С оглед на тези доказателства, настоящата инстанция приема, че това заявление на подсъдимия- обаждането на тел.112 и категорично заявеното пред свидетеля К.,че е ударил сърна  не може да се отчете като спомагане своевременно и съществено от страна на подсъдимия Г. за разкриване на престъплението и неговия извършител в хода на досъдебното производство, тъй като предвид на всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства, съдът приема, че разкриването на престъплението и извършителя е следствие на ефективната дейност на компетентните органи /аргумент т.7 от тълк.решение №1  от 06.04.2009г. на ВКС по Т.Д.№1 от 2008г. на ОСНК/.

От страна на защитника адв.Г. са направени възражения и относно това, че подзащитния му е бил заслепен от насреща идващо МПС и че респективно това е причината за настъпилото произшествие, както и невъзможността подзащитния му да възприеме пострадалия и неговия брат, което възражение настоящата инстанция намира също за неоснователно, тъй като не е подкрепено с каквито и да било доказателства в тази насока. Преки доказателства в този смисъл са единствено и само гласните такива, събрани чрез разпита на свидетеля очевидец М.И., който категорично е посочил – „….двамата вървяхме един до друг. Аз бях откъм тревата до мантинелата, а Т.вървеше откъм страната на колите. Минахме тунела и вървяхме доста, когато започнаха да се виждат светлините на бензиностанцията. Както си вървяхме изведнъж чух силен удар, усетих вятър и мина нещо голямо, но не мога да кажа точно какво. След като чух удара брат ми изчезна, нямаше го на пътя. Видях само как обувката му хвърчеше напред и падна на пътя. Хвърчаха също и някакви други неща, но не знам точно какви. Друго нищо не видях.”Тоест този свидетел категорично сочи, „Друго нищо не видях”, предвид на което и настоящата инстанция приема, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимия е бил заслепен от насрещно движещо се МПС, каквото свидетеля очевидец не сочи да е преминавало в този момент /л.79 от ДП/. Нещо повече ,свидетеля не сочи и да е възприел МПС да спре движението си в този момент,както се възразява от страна на защитника –адв.Г. ,че подзащитния му бил спрял и като не установил какво е блъснал с управлявания от него автомобил е продължил движението си,предвид на което и това възражение на защитника адв.Г. настоящата инстанция приема за неоснователно и некореспондиращо на събраните по делото доказателства.

Колкото до възможността двамата свидетели да бъдат възприети от страна на подсъдимия е и заключението на вещите лица  по тройната съдебно автотехническа експертиза /л. 114- 130 от ДП /, вещите лица по която са посочили, че  при нормална атмосфера, технически изправна осветителна система и нормални зрителни възприятия за водача на лекия автомобил ***** – подс.Г., същият е имал обективна възможност да възприеме на къси светлини  пешеходеца Т.И. на разстояние 65-70 метра и на около 110 метра при дълги светлини. /в.ж.т.6, т.2 от  заключението, л.128/. Като заключението на вещите лица в тази връзка е съответно и на приложената на л.42 от ДП справка от БАН – НИМХ-филиал Плевен- Хидрометеорологична обсерватория –Ловеч, в която е посочено, че  на 30.09.2016г. за времето до 22.20 часа, на път ІІ-35 /Плевен-*****/ към км.44 + 418 времето е било слънчево, без валежи и намалена видимост, вятърът е бил слаб , преобладаваш от юг –югозапад, температурата на въздуха през деня до 22.20 часа сутринта е била около 11 градуса,  през деня е достигнала до около 26 градуса, а вечерта около 22.20 часа е била 15 градуса, с много добра видимост. Предвид на тези обстоятелства, както са посочили и вещите лица и настоящата инстанция приема, че произшествието категорично е било предотвратимо, тъй като при сравнение на отстоянието на лек автомобил ***** ***** с рег.№****** до местото на удара  към момента, в който водача е имал техническа възможност да възприеме пешеходците, като местонахождение и посока на движение с дължината на „опасната зона” на МПС при реалната скорост от 66.89 км.ч. и максимално разрешената за този пътен участък 50 км.ч. се получава 39.57 метра, с оглед и на което следва извода, че подсъдимият Г. е имал техническа възможност да предприеме спиране и спре до местото на удара, с реалната скорост на движение, но е допуснал закъснение при използване на спирачната система на МПС./в.ж.т.8, л.130/.Все в тази връзка са и  констатациите и заключението на съдебномедицинската експертиза №84/2016г.за изследване на трупа на Т.Е.И..Видно от която пострадалият е получил масивни охлузвания по гърба, рана в областта на дясното стъпало, счупване на черепните кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и на самата мозъчна хемсфера, кръв в ляво мозъчно стомахче. Непосредствена причина за смъртта му е тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепните кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, размачкване на мозъчното вещество в дясната мозъчна хемисфера, което представлява увреждане несъвместимо с живота, като смъртта е била бърза и неизбежна /л.82-л.85/. Вещото лице категорично е посочило ,като механизъм на получаване на констатираните увреждания по тялото на пострадалия са получени от блъскане в гръб от автомобила, при който удар са получени външните изменения -рани и охлузвания в областта на гърба, подхвърляне на тялото, с по следващо удряне на главата в твърд път предмет, довел до тежката черепно-мозъчна травма.Т.е. неоснователно е възражението на защитата,че подсъдимия не е разбрал ,че е ударил човек с управлявания от него автомобил.

Неоснователно в тази връзка е и възражението на защитника –адв.Ст.Г. ,че в случая е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия.Както вече беше посочено по-горе ,видно от заключението на вещите лица по тройната съдебно автотехническа експертиза при включени къси светлини подсъдимия Г. е имал възможност да възприеме пострадалия Т.Е.И. на разстояние не по-малко от 65-70 метра и съответно на около 110 метра при включени дълги светлини./т.6.2. от заключението /.Действително ,както се сочи от страна на адвокат Ст.Г. пострадалия и свидетеля М.И. са вървели по посока на движението на превозните средства ,и както сочи свидетеля е искал да минат от другата страна на пътя ,както ги учели в училище ,но поради силния трафик не успели да сторят това .Но с оглед посочената по-горе техническа възможност на подсъдимия да възприеме пешеходците –пострадалия и свидетеля М.И. като местонахождение и посока на движение с дължината на „опасната зона” на МПС при реалната скорост на движение 66,89км/час подсъдимия е имал техническа възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара ,с което да предотврати ПТП ,но е допуснал закъснение при използването на спирачната система на МПС ./т.8-л.130 от ДП/.Предвид на това настоящата инстанция приема че не е налице причинна връзка между поведението на пострадалото лице Т.Е.и настъпилия вредоносен резултат,както и това му поведение да е допринесло за причиняване на същия ,поради което и не отчете същото като смекчаващо вината обстоятелство./Арг.Т.Р.№2 от 22.12.2016г.по т.д.№2/2016г.т.1/.  

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия Г.Г., съдът взе в предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, видно от представените  характеристики  от  Кмета на с.***** и Управителя на фирма „*****2014”ООД ,изразеното от негова страна съжаление за извършеното и счете че са налице смекчаващи вината обстоятелства, поради което и наложи наказание лишаване от свобода в минимално предвидения размер на посочената разпоредба на чл.343 ал.3, предл.5 във вр. с ал.1 б."в" във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, във връзка с  чл.54 от НК, а именно в размер на 3 години. На основание чл.58а, ал.1 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК съдът намали  размера на така определеното наказание от 3 години лишаване от свобода с 1/3, като фактически Г.С.Г. изтърпи наказание от 2 / две/ години лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът, определи  първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието от 2 години лишаване от свобода. По отношение на начина на изтърпяване на наказанието и възраженията на защитника адв.Г., относно  направеното искане от поверениците на частните обвинители адв.С. и адв.К. за налагане на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът взе в предвид характеристиките на осъщественото от подсъдимия Г.Г.  инкриминирано деяние с квалификация на престъпния състав по чл.343 ал.3, предл.5 във вр. с ал.1 б."в" във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК и социалния отзвук на този вид транспортни престъпления , честотата на този вид транспортни престъпления в обсега на общата престъпност  и на причинените от тях тежки загуби и реални вреди, отразени в официалната статистика и предопределящи специално внимание от право охранителните и право прилагащите органи и счете, че обществената опасност на извършеното деяние е изключително висока, предвид на което и прие, че отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, по реда на чл.66 от НК няма да изпълни целите на специалната и генералната превенция , предвидена в разпоредбата на чл.36 от НК.С оглед на което и постанови така намаленото по реда на чл.58а, ал.1 във връзка с чл.373, ал.2 от НПК наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим в съответствие  с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът отчете, че материално правната норма на чл.66 от НК отдава преимуществено значение на личната превенция, но не толерира игнориране на генералните , възпитателни и предупредителни функции на наказанието /в.ж. решение №161/20.11.2017г. на ВКС по Н.Д.№721/2017г., ІІІ нак.отделение/.

Колкото до възражението на защитника –адв.Ст.Г. ,че следва като смекчаващо вината обстоятелство да се тълкува и това ,че представителя на Окръжна прокуратура-Ловеч е приел най-леката форма на вина –небрежност ,настоящата инстанция приема ,че същото е неоснователно тъй като се касае за част от състава на престъплението ,за което е обвинен подсъдимия Г.Г. ,а и съгласно разпоредбата на чл.56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези,които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.      

На основание чл.343Г, във връзка с чл. 343, ал.З, предл.5 във вр. с ал.1, б."в" във вр. с чл.342, ал.1 предл 3 от НК,  го лиши от право да управлява МПС за срок от 5/пет/ години, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление по административен път. По отношение на това кумулативно предвидено наказание, съдът счете, че следва подсъдимия Г.Г. да бъде лишен от това право да управлява МПС в този срок, като по този начин от една страна да му бъде отнета възможността  да извърши и други нарушения по  ЗДвП, а от друга страна в този срок подсъдимия да преосмисли поведението си като водач на МПС.Съдът съобрази и че по отношение на подсъдимия Г.Г., преди извършване на престъплението са налице наказания за други нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител л.48 от ДП. По този начин настоящата инстанция прие ,че ще се изпълнят целите на специалната и генералната превенция ,предвидени в чл.36 от НК и така наложените наказания ще въздействат предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия Г.Г. и останалите членове на обществото .

При този изход на процеса и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК   осъди  Г.С.Г., да заплати по сметката на  РУ–МВР Ловеч сумата 1845.35 /хиляда осемстотин четиридесет и пет лева и 35 стотинки/  лева представляваща  разноски на досъдебното производство за извършени експертизи.  Веществените доказателства : 1.обект № 2 - език от обувка с надпис „GSY"; 2.обект № 3 - парче от осветително тяло - пластмасово; 3. обект № 7 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; 4. обект № 8 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; 5. обект № 9 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; 6. обект № 10 - кабел с букса от ел. инсталация за осветително тяло; 7. обект № 11 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; 8.обект № 12 - прозрачно пластмасово парче от осветително тяло; 9.обект № 13 - прозрачно пластмасово парче от фар /осветително тяло/; 10.обект № 14 - лява обувка, черна на цвят с тъмно сини връзки;11. обект № 15 - дясна обувка с бели връзки, без език;12. Обект № 16 - фар за мъгла марка „Не11а";13.Кафяв хартиен плик, в който се намира парче от прозрачна пластмаса и парче от черна пластмаса след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

По отношение на вещественото доказателство лек автомобил „***** *****" с рег. № ***** - на съхранение в автотранспортна база към ОД МВР -ЛОВЕЧ  съдът присъди след влизане на присъдата в сила да бъде върнато на Г.С.Г., с ЕГН **********.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :