Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 23.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” с - в, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 430/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 75802/26.03.2019 г. по
гр. д. № 4505/2018 г. по описа на СРС, 90 с - в е признато за установено, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Р.С. с ЕГН **********, дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******,
сумата в размер на 4 289, 26 лв. - цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб.
№ 207511 в периода 04.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 23
лв. - цена на услугата "дялово разпределение" за периода от
03.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и мораторна
лихва върху главницата от 23 лв. в размер на 4, 27
лв. за периода от 15.9.2014 г. до 31.08.2017 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2017 г. по
ч. гр. д. № 28129/2017 г., СРС, 90 с-в. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производства,
според уважената част от претенциите.
С решението исковете са отхвърлени, както следва: за главницата за ТЕ над
сумата 4 289, 26 лв. до пълния предявен размер от 6 300, 59
лв., изцяло за сумата от 999, 43 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
ТЕ от 6 300, 59 лв., за сумата над 23 лв. до 27, 08 лв. - за услугата дялово
разпределение, за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г. и за сумата над 4, 27 лв. до 5, 03 лв. -представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово разпределение.
В частта, в която исковете са
отхвърлени, решението е влязло в сила - като неоспорено от ищеца.
Недоволна от решението само в уважителната част е
останала ответницата Р.Р.С.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с множество доводи, че в
оспорените части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено.
Излагат се съображения, че решението е постановено в противоречие с материалния
закон и събраните доказателства. Според ответницата неоснователно СРС е приел,
че страните са обвързани с облигационна връзка. Основният довод, развит във
въззивната жалба е, че ищецът не е доказал, по реда на чл. 154 ГПК, че
ответницата е собственик или вещен ползвател на процесния
имот, поради което тя не е пасивно легитимирана да отговора по исковете. По делото не са представени
писмени доказателства за установяване на този факт от значение за спора. Освен
това не се установяват размерите на претенциите. Неоснователно СРС е възприел
заключението на СТЕ, изготвена само въз основа на документите, представени от
ищеца. Поддържа се, че СРС незаконосъобразно не е допуснал исканията направени
от ответника в производството, както и че решението е постановено само въз
основа на доказателства, едностранно изготвени от ищеца, от които не се
установяват конкретните размери на претенциите. Според жалбоподателката, само
от СТЕ не е установено реалното количество доставена ТЕ. Не са представени
доказателства за извършване на дялово разпределение и за дължимост
на суми за тази услуга. По тези и множество допълнителни съображения моли да се
отмени
решението в уважителната част и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира
разноски за производствата пред СРС и СГС по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба в сроковете по чл. 263 ГПК. В молба от 22.02.2021 г. ищецът оспорва
жалбата без да излага конкретни съображения и моли да се остави без уважение.
Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Б.” ООД не взема становище
по жалбата.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Производството се развива след
подадено от ответницата възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Решението се оспорва само в частите, в които исковете са частично уважени. В останалата отхвърлителна част решението е
влязло в сила, като неоспорено от ищеца.
Настоящият състав
намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта
на установените по делото суми за консумирана топлоенергия, първо следва да се
обсъди основното възражение на ответницата, поддържано в заповедното и исковото
производство за липса на доказателства, от които да се установява качеството й
на потребител на ТЕ през процесния период.
Въззивният състав намира, че по общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи
при условията на пълно главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска
за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения
между страните за доставката на
топлоенергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва
за забава – че главното парично задължение е
възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на законната лихва.
Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според
тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената
й“.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството
потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик,
вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое
име.
След
преценка на представените пред СРС писмени доказателства настоящият съдебен състав не
споделя решаващите изводи на този съд, че в производството са представени годни
писмени доказателства, от които да се установява безспорно, че ответницата е собственик
или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот
през процесния период или лице, с което е сключен
договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия
имот по смисъла, посочен по – горе.
Не
съставляват такива доказателства Списъка към протокола на ОС на ЕС на сградата,
находяща се в гр. София, ул. „*******и писмата от ответницата
до ищцовото дружество, в които по - скоро се оспорва
начина на начисляване на ТЕ в имота, както и сумите, които са начислени за ТЕ. Съдът
намира, че посочените писма не представляват надлежно писмено доказателство за
собственост на имота, нито заявление до ищеца за откриване на партида за имота
на името на ответницата, които по смисъла, посочен по - горе, са годни да
удостоверят оспореното й качество на потребител.
Ищецът не е
представил други годни писмени доказателства (писмени договори или нотариални
актове) в подкрепа на твърденията си, че ответницата е потребител (клиент) по
доставката на ТЕ по смисъла на ЗЕ.
При това настоящият въззивен състав, за разлика от СРС приема, че ищецът не е
установил ответницата да е собственик или носител на вещното право на ползване
върху имота, според изискванията на закона (чл.
153, ал. 1 ЗЕ). В
противоречие със събраните доказателства СРС е приел, че тя е страна по
облигационното правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ в имота през процесния период и дължи стойността й. Възраженията на
ответницата в жалбата в този смисъл са основателни.
Предвид изложеното до момента следва да се приеме, че
в производството не се установява между ищцовото
дружество и ответницата да е възникнало облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия за процесния имот
през процесния период. Ищецът не е
доказал пасивната материалноправна легитимация на
ответницата да отговаря по исковете. Съдът намира за основателни възраженията
на ответницата в посочения смисъл, направени в жалбата.
При направените до
момента извода въззивният съд намира, че е безпредметно да се обсъждат
останалите писмени доказателства във връзка с реалната доставка, потребление и
отчитане на ТЕ за имота и нейната стойност. Същите изводи се отнасят и за
стойността на услугата дялово разпределение.
След като главният иск за
установяване цената на ТЕ е недоказан по основание и размер, неоснователен се
явява и акцесорния иск - за установяване на лихва за забава върху главното вземане за дялово разпределение.
Решението, в
оспорената част - с което искове частично са уважени, следва да се отмени и
вместо това - исковете да се отхвърлят, в това число и в частта по присъдените
в тежест на ответницата разноски в исковото и заповедното производства.
По искането за
присъждане на разноски за исковото и заповедното производства съдът намира, че
в полза на ответницата вече са присъдени разноски за заповедното производство в
определен от СРС размер от 200, 14 лв., който не е оспорван от нея по реда на
чл. 248 ГПК - т. е. не е искано изменение на решението в тази част. Въззивният съд намира, че не са налице основания за
присъждане на по - висок размер на разноските за заповедното производство,
въпреки промяната в изхода от спора.
По отношение разноските
за адвокатско възнаграждение в исковото производство, в полза на адв. Е.М.Г. вече са присъдени разноски в размер на 286, 51
лв. за безплатна правна помощ в исковото производство пред СРС, по реда на чл.
38, ал. 1 и 2 ЗАдв.
С оглед промяната в
изхода от спора и като съобрази направеното възражение за прекомерност на
разноските, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, както и извършените от представителя
процесуални действия, съобразени в съвкупност с фактическата и правна сложност
на спора, въззивният състав намира, че в полза на адвоката следва да се
присъдят разноски от още 150 лв. за исковото производство пред СРС, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
По разноските пред СГС :
Предвид промяната в изхода от спора - въззивната жалба
на ответницата ще бъде уважена, респективно - исковете в оспорената част -
отхвърлени, в нейна полза се дължат разноските за държавна такса за въззивното производство в размер на 135, 79 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Доколкото пред въззивната инстанция отново е оказана
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
в полза на адв. Е.М.Г. следва да се определи
възнаграждение за осъществено представителство пред тази инстанция. Като
съобрази интереса по спора, както и извършените от адвоката действия и
фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно заседание,
без да се извършват конкретни процесуални действия от адвоката, извън подаване
на въззивната жалба, съдът намира, че в полза на адвоката следва да се присъди
възнаграждение в размер на 360 лв. за въззивната инстанция.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 75802/26.03.2019 г. по гр. д. № 4505/2018 г.
по описа на СРС, 90 с - в, в частите, в които е
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, че Р.Р.С. с ЕГН **********,
дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******, сумата в размер на 4
289, 26 лв., цена на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия до имот, находящ се в гр.
София, ул. „*******, аб. № 207511 в периода
04.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
04.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 23 лв. - цена
на услугата "дялово разпределение" за периода от 03.05.2014 г. до
30.04.2016 г. и мораторна лихва върху главницата от
23 лв. в размер на 4, 27 лв. за периода от
15.09.2014 г. до 31.08.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2017 г. по ч. гр. д. № 28129/2017 г.,
СРС, 90 с - в, както и в частта, в която Р.Р.С. с ЕГН
********** е осъдена за заплащане
на разноски в полза на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
- за исковото и заповедното производства и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Р.Р.С. с ЕГН **********, дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******,
сумата в размер на 4 289, 26 лв., представляващо цена на доставена топлинна
енергия до имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
аб. № 207511 в периода 04.05.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно със законна лихва за периода от 04.05.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата от 23 лв. - цена на услугата „дялово разпределение“ за
периода от 03.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и мораторна
лихва върху главницата от 23 лв. в размер на 4, 27 лв. за периода от 15.09.2014
г. до 31.08.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2017 г. по ч. гр. д. № 28129/2017 г., СРС,
90 с - в.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в цялата останала отхвърлителна част - като
неоспорено от ищеца.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, с адрес *** да заплати на Р.Р.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, държавна
такса за въззивното производство в размер на 135, 79
лв.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД с ЕИК *******, с адрес ***
да заплати на адвокат адв. Е.М.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, следните суми :
още 150 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство пред СРС,
както и 360 лв. - адвокатско възнаграждение за СГС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.