Определение по дело №2895/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1873
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 26 октомври 2019 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20197180702895
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1873/20.09.2019г.

 

Град Пловдив, 20 септември 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив, ХVIII състав, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав    

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Й.Русев  ч. адм. дело № 2895 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по повод постъпила жалба от „Тифани Комерс“ ЕООД с ЕИК *********, против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-576-0029174/05.09.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради нарушение на материалния закон. По същество се иска неговата отмяна и спиране на предварителното изпълнение на акта. 

Предмет на самата заповед и на предварителното й изпълнение е ПАМ – "запечатване на търговски обект – кафе-аперативТифани“, находящ се ****, стопанисван от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок от 10 дни", обективирани в Заповед № ФК-576-0029174/05.09.2019г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. 

В жалбата не се оспорват фактическите констатации на органа за неиздаване на касов бон при проверката. Изтъква се, че не е издадено наказателно постановление. Обяснява се, че установената касова разлика е в резултат от неотчетен оборот от предходни дни, който бил оставен в обекта, поради отсъствие на собственика. Разяснява се, че постановеното предварително изпълнение на заповедта ще причини значителни щети на дружеството. 

Твърди се, че оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ е незаконосъобразно и необосновано, тъй като от изложените обстоятелства не се доказва наличието на коя да е от алтернативните предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК за постановяване предварително изпълнение на ПАМ. Оспорва се аргументът на органа за постановяване на предварително изпълнение на ПАМ с оглед защита на особено важен обществен интерес, както и вторият за предотвратяване и установяване на други административни нарушения от същия вид. Сочи се, че предварителното й изпълнение е несъразмерно и противоречи на целта на закона. Направено е искане съдът да отмени Разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка и да спре предварителното изпълнение заповедта. 

Ответникът-редовно уведомен, взема становище, с което намира искането за неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът при извършена проверка за редовност и допустимост на оспорването с жалбата, установи следното:  

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице с оглед обстоятелството, че оспореното Разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ е обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-576-0029174/05.09.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка – "запечатване на търговски обект – кафе-аперативТифани“, находящ се ****, стопанисван от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок от 10 дни ".  

Заповедта е била връчена на жалбоподателя на 18.09.2019 г., като жалбата е подадена в 3-дневния срок за обжалване на разпореждането на предварителното изпълнение на адм. акт по чл. 60, ал. 4 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. 

Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА № 0029174 от 02.09.2019 г. служители на ГДФК на НАП са извършили проверка на търговски обект кафе-аперативТифани“, находящ се ****, стопанисван от жалбоподателя. В проверявания обект са били извършени две посещения, като при първото/от 11,00ч. до 11,40ч/ е била направена контролна покупка в 11,06ч.на 1бр. бяло фрапе и един брой кока-кола на обща цена 4,30 лева, а при второто посещение/17,44ч. до 18,24ч./ в 18,24ч. е направена контролна покупка на 1 бр. бяло фрапе, айран и пържени картофи със сирене на обща стойност 7,60лв., за които покупки не бил издаден касов бон от регистриран на адреса на обекта и функциониращ ЕКАФП. Установено било разминаване и в касовата наличност на същия обект, разликата била положителна в размер на 977,65 лева.

При проверката, като писмени доказателства били събрани – дневен финансов отчет „Х“ с № 0029898/02.09.2019г. в 18,31ч., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. Служителят на дружеството е посочил в протокола, че възразява срещу констатираното.  

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, с което е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“А“ от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ "запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 10 дни".  

Заповедта постановява запечатването да се извърши на 21.09.2019г.  в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Според тези мотиви фактическите основания за издаване на това разпореждане са пет. 

Първото касае описаната по-горе като извършена покупка, за която не бил издаден касов бон. 

Според второто фактическо основание задълженото лице е регистрирано по ЗДДС.

Според третото фактическо основание констатираната разлика в касовата наличност е предполагаем резултат и от други неотчетени продажби.

Като четвърто фактическо основание се сочи наличието на предходно нарушение, установено с АУАН № F484183/01.05.2019г. и НП № 448228-F484183 от 15.07.2019г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., вр. чл. 118, ал.4, т. 1 от ЗДДС.

На пето място се сочи, че размерът на неотчетената продажба от дейността на дружеството, което е преценено с оглед обстоятелството, че заведението е разположено на място, предполагащо значителен поток от хора, работно време от понеделник до неделя.

Въз основа на тези факти органът е направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо, за да се защитят особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е налице значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е извод, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса на фиска свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Органът е направил извод и че установяването на укрити приходи от продажби попадат в хипотезата труднопоправима вреда по смисъла на чл. 60, ал. 1, предл. 4 от АПК. В заключение административният орган е направил извод, че разпореждането за предварително изпълнение е съобразено както с характера, така и с целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане. 

Именно с оглед на това, според органа, отлагането изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените цели. Според органа превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ. 

При така установените факти и обстоятелства Съдът достига до следните правни изводи: 

Дружеството-жалбоподател е заинтересована страна, като адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Според чл. 188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. 

Според чл. 60, ал. 1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

Съгласно чл. 60, ал. 5 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

Когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение. 

Във всички останали случаи административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се произнесе по неговата законосъобразност, т. е. след наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата срещу административният акт е отхвърлена. В този смисъл, случаите, при които административните актове се изпълняват след като влязат в сила обективират принципа. Другата хипотеза, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон, е изключение. 

Законодателят в чл. 60, ал. 1 от АПК е дал възможност на административния орган, в случаите, когато законът не предвижда предварително изпълнение на съответния административен акт, при наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази разпоредба, с разпореждане органът да допусне такова предварително изпълнение. В тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка. Същите по своето естество и характер сочат на някакъв вид изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо обичайните случаи от същия вид.

От регламентираните в чл. 60, ал. 1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките, предвидени в нормата. Приложението на чл. 60, ал. 1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е нито цел нито идея на законодателя, нито може да бъде фактически и най-вече правно обосновано.

Всички фактически основания, изложени в заповедта са подкрепени с доказателствата по преписката, т. е. – извършените от служител на дружеството административни нарушения на 02.09.2019 г., констатирани при проверката, изразяващи се в неиздаване на касов бон за покупка, както и констатирано разминаване в касовата наличност.

Твърдението, че собственикът на дружеството-жалбоподател е отсъствал от града и затова не е отчитана сумата от оборота на предходни дни не може да обоснове оневиняваща причина за извършеното административно нарушение. Следва да се посочи, че приетото от административния орган, че в обекта се отчитат сравнително ниски обороти, на практика не може да бъде проверено за верността му, доколкото не е посочена базата за сравнение. Дали оборотите са ниски в сравнение с такива от предходните месеци, или в сравнение с оборотите на други подобни обекти по принцип, или в сравнение с такива на други търговски обекти в района. Няма доказателства какви са размерите на обичайните обороти на търговци с такава дейност и мащаб, за да се изведе заключение, че тези на жалбоподателя са ниски.  Несъответстващ на обективната действителност е и аргументът за това, че търговският обект се намира в улица с постоянен клиентопоток, което при всички случаи подлежи на доказване от адм. орган.

В крайна сметка съдът счита, че от така изброените факти не могат да се обосноват изводите, направени от органа по-долу в заповедта. Разбира се, това не оневинява допуснатото от служителя нарушение, а отговорността на дружеството е безвиновна, ирелевантно дали пропускът е на негов служител, управител или на др. лице с отношение към дружеството. 

Отделно от изложеното дотук, следва да се спомене, че след като ПАМ може да се наложи само въз основа на наличие на някоя от хипотезите, визирани в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, мотивирането на нужда от предварителното изпълнение на тази ПАМ следва също да се извежда от фактите относими към основанията за издаването й, т. е. наличието или липсата на публични задължения, които не произхождат от извършеното нарушение, за което се постановява ПАМ, както и липсата или наличието на регистрация по ЗДДС или други, странични факти и обстоятелства не могат да обосноват нужда от нейното предварително изпълнение.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че за нарушението все още не е издадено наказателно постановление, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното й изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Липсата на влязло в сила НП е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно административно-наказателното производство, като поставеният въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл. 187, ал.4 ЗДДС, (където е предвидено, че "Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.") и касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

С оглед гореизложеното, искането за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-576-0029174/05.09.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП и спиране на предварителното изпълнение на акта, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. 

При очерталия се изход от спора на ЦУ на НАП се дължи юрисконсулт­ско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като разглеждането на особеното искане е протекло в закрито заседание, същото е без особена фактическа и правна сложност и понеже производството е по реда на АПК, възнаграж­дението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01.2017 г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ХVIII състав,

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ искането наТифани Комерс“ ЕООД с ЕИК *********, за отмяна разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-576-0029174/05.09.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП и спиране на предварителното изпълнение на акта.

 ОСЪЖДА Тифани Комерс“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер от 100/сто/ лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването.

 

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/