мотиви към присъда № 61/ 27.05.2020г. по
н.о.х.д.№ 339/ 2020г. по
описа на
Районен съд -Бургас
Производството по делото е образувано по повод
обвинителния акт на Районна прокуратура–гр.Бургас против И.Б.А. ЕГН ********** ***, съдържащ обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3
от НК и за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти в
съответствие с чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът е
разгледал делото по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Представителят на Бургаска районна
прокуратура, счита че авторството на подсъдимия и за
двете престъпления е безспорно доказано. Пледира за виновност и индивидуализация на наказанията при условията на чл.54 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК вр.
чл.58а, ал.1 от НК и приложение на института на условното осъждане. По
отношение на престъплението чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 вр.
чл.63, ал.1 т.3 от НК пледира за наказание от четири месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл.69, ал.1 от НК да бъде отложено
за срок от две години и за наказание от шест месеца лишаване от свобода за
престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, изпълнението на което на
основание чл.69, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от две години.
Защитникът на подсъдимия не оспорва правната квалификация на деянията. Моли съда да определи наказанията при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като не оспорва предложените от представителя на
държавното обвинение наказания по размер. Моли съда да отложи изпълнението на
наказанията лишаване от свобода за минимално предвидения в чл.69, ал.1 от НК изпитателен
срок от една година, като счита, че целите на наказанията биха били постигнати
по този начин.
Подсъдимият разбира обвинението,
Признава вината си. Изразява съжаление за извършените престъпления. Моли
съда за по-леки наказания.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното :
Подсъдимият И.А. и свидетелят Р.А. се познавали и имали приятелски
отношения.
Търговското дружество „Е“ ЕАД, е с адрес на управление в гр.**********
Свидетелят В.Г.Н. работел като ел.монтьор в КЕЦ Бургас Юг към „Е“ ЕАД.
На 08.04.2019г. свидетелят Н. паркирал управлявания от него служебен товарен
автомобил марка „*“, с peг. № *** в гр.Бургас, ж******“, в
района около блок № ********. В автомобила се намирали движими вещи собственост
на „Е“ЕАД, в т.ч. кабел ПВ- А2/ h07v-k50.0 кв. мм. и 1 бр. измервателен уред за
напрежение „Меггер“ /Megger/, ведно с чантичка за съхранение.
За времето от 08.04.2019г. до 09.04.2019г., подсъдимият И.Б.А. извикал свидетеля
Р.А., за да го придружи, докато обикаля из града, за да търси изхвърлени вещи
на боклука. Свидетелят Р.А. се съгласил и така двамата отишли в гр.Бургас, ж***“,
в района около блок №
*. Подсъдимият И.А. видял, че в паркирания товарен автомобил марка „*“,
с peг. № *** имало кабели и взел решение да
ги отнеме. В изпълнение на това свое намерение, подсъдимият И.А. взел камък от
земята и с него счупил стъклото на задна лява врата на горепосочения товарен
автомобил. Свидетелят Р.А. видял, как подсъдимият И.А. взел от автомобила,
оставените от свидетеля В.Н. - 20 метра кабел ПВ- А2/ h07v-k 50.0 кв. мм., и един
брой измервателен уред за напрежение „Меггер“ /Megger/, ведно с
чантичка за съхранение. Веднага след това, подсъдимият И.А. и свидетелят Р.А.
напуснали мястото.
На неустановено в хода на
разследването място, И.А. и Р.А. обгорили кабела,
като останала само медта от него. Двамата отишли при свидетеля А.А., за да предадат кабела и измервателния уред. Свидетелят А.П.
от своя страна приел кабела, но не и уреда. По това време в пункта се намирал и
свидетеля Г.А..
По-късно същия ден, подсъдимия И.А.
продал на непознато лице измервателен уред за напрежение „Меггер“
/Megger/, ведно с
чантичка за съхранение.
На 09.04.2019г., свидетелят В.Н., след като установил липсата на 20
метра кабел ПВ- А2/ h07v-k50.0 кв. мм., и измервателния уред за напрежение „Меггер“ /Megger/, ведно с чантичка за съхранение,
отишъл в Четвърто РУ на ОД МВР Бургас и заявил за отнетите вещи.
Около 20.40 часа, на 14.04.2019г. подсъдимият И.Б.А. *** , пред магазин
„****“. Той бил облечен с дълга зелена дреха, подобна на дъждобран. Подсъдимият
И.А. нямал пари, но искал да си набави такива, за да си купи цигари. С цел
набавяне на парични средства, той започнал да оглежда минаващите
наблизо хора, за да си набележи лицето, от което да вземе пари. По същото време
по тази улица се прибирала от магазин „*“ свидетелка Р.П.П.,
като вървяла към дома си, минавайки покрай магазин „*“.
Преди това свидетелката Р.П. забелязала, стоящия наблизо И.А., но тъй като той
тръгнал в противоположната посока, тя извадила телефона си и започнала да
говори по него. Подсъдимият И.А. решил да отнеме чантата на Р.П. и тръгнал след
нея. Тя говорела по телефона и поради тази причина, не чула стъпките зад себе
си. Свидетелката П. носела със себе си дамска чанта /тип раница/, марка „Taмарис“ /Tamaris/, в която се
намирали един брой дамски черен портфейл, един брой слънчеви очила марка „Фурла“, както и паричната сума в размер на 20.00 лева. Подсъдимият
А. проследил пострадалата в гръб и я нападнал. С ръцете си И.А. блъснал и
съборил пострадалата на земята, при което се травмирали коленете и. Подсъдимият
здраво хванал гореупоменатата чанта, с две ръце и
започнал да я дърпа, но въпреки това не могъл да я вземе. Пострадалата П.
започнала да вика за помощ, след което станала и избягала към бензиностанция
„Шел“. Намирайки се там, тя видяла, че коленете и били в кръв. Свидетелката П.
уведомила органите на полицията за нападението и опита да бъде отнета чантата и.
На място отишли свидетелите Д.Б. и Г.К. от Четвърто РУ Бургас.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия, подсъдимият И.А. бил установен от служители на полицията. С
протокол за доброволно предаване пострадалата предала чантата и вещите, за да
бъде извършен оглед на веществените доказателства. Впоследствие предметите на
посегателството и били върнати срещу разписка.
С цел установяване извършителя кражбата и на опита за грабеж, и в тази
връзка евентуалната му съпричастност, подсъдимият И.А. бил поканен в сградата
на Четвърто РУ при ОД МВР Бургас, където в хода на проведените между него и Г.Д.,
Г.Д. и Д.Д., последните служители в горепосоченото
РУ, беседи, същият признал авторството си, изяснявайки механизма на
извършваното, както и последващо предприетите
действия на разпореждане с предмета на посегателството.
Впоследствие в хода на разследването подсъдимият А. участвал в действие
по разследването „разпознаване на лица“.
В заключението на извършените по досъдебното производство съдебно-оценъчни
експертизи е материализирана констатацията на изготвилите я вещи лица относно
стойността на всеки от предметите на посегателството, включени в извършената
кражба - 20 метра кабел ПВ- А2/ h07v-k50.0 кв. мм., на стойност 226,40 лева и един
брой. измервателен уред за напрежение „Меггер“ /Megger/, ведно с
чантичка за съхранение, на стойност 364 лева, всичко на обща стойност 590,40 лева.
Досежно вещите предмет на опита за грабеж, както
следва : един брой дамска чанта/тип раница/, марка „Taмарис“/Tamaris/ на стойност 107 лева, един брой
дамски черен портфейл на стойност 15 лева, един брой слънчеви очила марка „Фурла“, на стойност 150 лева, както и паричната сума в
размер на 20.00 лева, всичко възлизащо на обща стойност 292 лева.
В заключението на изготвените по досъдебното
производство комплексни съдебно-психиатрична-психологична експертизи и
допълнителна такава е обективирана констатацията на
вещите лица, че непълнолетния към момента на деянията И.А. не се води на отчет
и не е лекуван в „Център за психично здраве Проф. Д-р Иван Темков“ЕООД
- Бургас. Наред с горното, е аргументирана тезата, че И.А. можел правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за
тях., независимо от своето непълнолетие. Вещите лица са дали заключени, че
извършените от И.А. престъпни деяния не са извършени, поради увлечение или
лекомислие.
В заключението на изготвената по досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза е материализирана констатацията на
вещото лице, че няма следи от извършване на манипулации по файловете.
Назначена и извършена е
съдебно-медицинска експертиза, която сочи, че пострадалата Р.П. е получила
травми, които се квалифицират, като болка и страдание.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите
В.Н., Р.А., А.П., Г.А., Д.Д.,
Р.П., Д.Б., Г.К., Г.Д., Т.Т. обективирани в
протоколите за разпит, извършеното разпознаване на лица, оглед на веществени
доказателства, заключенията по изготвената съдебно-психиатрична-психологична експертиза и допълнителна такава, заключенията по изготвената съдебно-техническа
и съдебно-медицинска експертиза, протокол за доброволно предаване, разписка за
върнати вещи, които съдът кредитира изцяло. Показанията на посочените свидетели
са
събрани съобразно предвидените в НПК способи
и са обективни, непротиворечиви, последователни и логични, като същите
кореспондират напълно с останалия доказателствен
материал в подкрепа на обвинителната теза, така и с направените самопризнания
на подсъдимия.
Изложената фактическа обстановка
мотивира правен извод в посока реализиран от подсъдимия И.Б.А., ЕГН **********
от обективна и субективна страна престъпен състав на престъплението по чл.195,
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, както и на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 63, ал.
1, т.3, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Безспорно се установи, че
подсъдимият И.Б.А. за времето от 08.04.2019г. до 09.04.2019г., в
гр.Бургас, ж.к.„******“, от товарен автомобил марка „*“, с peг.№***, находящ се в района около блок №**, в горепосочения жилищен
блок, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот-счупване стъклото на задна лява врата на товарния
автомобил марка „*“, с peг.№***,
отнел чужди движими вещи - 20 метра кабел ПВ-А2/h07v-k 50.0 кв.мм, на стойност 226,40 лева и един брой
измервателен уред за напрежение „Меггер“ /Megger/, ведно
с чантичка за съхранение, на стойност 364 лева, всичко на обща стойност 590,40
лева, същите собственост на „Е“ ЕАД, ЕИК *** от владението на В.Г.Н., ЕГН **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
От страна на държавното обвинение бе
проведено успешно доказване при изяснена фактическа обстановка и безспорно
установено квалифициращо обстоятелство.
От обективна страна, предмет
на престъплението са движими вещи, които са чужди собственост на ощетеното
юридическо лице с определена стойност, съгласно извършената експертиза. Изпълнителното деяние се изразява
в отнемане на вещите, като подсъдимият е прекратил досега съществуващата
фактическа власт върху тях и е установил своя фактическа власт.
Налице е квалифициращото
обстоятелство разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, тъй
като е взломен прозореца на задната лява врата на
служебния товарен автомобил марка „*******“ с рег.№ **********.
Към дата на
извършване на деянието подсъдимият Б. е бил непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. При осъществяване на престъплението подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на поведението си и е предвиждал, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, действайки с типичното за посочения престъпен
състав присвоително намерение.
По
категоричен начин по делото се установи, че в условията на реална съвкупност с
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК подсъдимият И.Б.А. ***,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, направил опит да отнеме чужди движими вещи, както
следва - един брой дамска чанта /тип раница/, марка „Taмapиc“ /Tamaris/ на стойност
107 лева, един брой дамски черен
портфейл на стойност 15 лева, един брой слънчеви очила марка „Фурла“, на стойност 150 лева, както и паричната сума в
размер на 20,00 лева, всичко на обща стойност 292 лева, от владението на Р.П.П., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила - блъснал и съборил пострадалата на
земята, при което се травмирали коленете и, както и здраво хванал гореупоменатата чанта, с две ръце и започнал да я дърпа, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,
поради което и на основание чл.198, ал.1, вр. чл.18,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът призна
подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение.
Деянието е останало във фазата на опита, по
независещи от подсъдимия причини, и поради оказаната съпротива от страна на
пострадалото лице.
Към дата на извършване на деянието подсъдимият И. Б.А.
е бил непълнолетен. Деянието е извършено от от него виновно, при форма
на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, следователно е съзнаваа общественоопасния характер на поведението
си и е предвиждал, че от него
ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Деянието е общественоопасно, тъй
като води до увреждане на
правно защитен обект, а именно собствеността на гражданите в Република България.
Причина за извършеното деяние е стремежа на подсъдимия към
противоправна облага и незачитане на установения
правен ред .
При
определяне на наказанията на подсъдимия съдът
съобрази степента на обществена опасност на всяко едно от престъпленията с
оглед на конкретните условия, място, време, обстановка на осъществяване на
деянието и на личността на подсъдимия. Съдът
намери, че наказателната отговорност следва да се реализира при наличието
смекчаващите вината обстоятелства, а именно младата възраст на подсъдимия,
признанието на вината, оказаното съдействие в хода на разследване и изразеното
съжаление.
Предвид липса на предпоставки за индивидуализиране на
наказанието за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК по чл.55 от НК, съдът определи
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи обстоятелства, като на основание чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр. чл.54 от НК, определи наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, като
след
приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода
за срок от четири месеца, което кореспондира в
максимална степен целите на генералната и
специалната превенции на наказанията.
Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
наложително наложеното наказание от четири месеца лишаване от свобода да се
търпи ефективно, поради което на основание чл.69, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 2
години.
Предвид липса на предпоставки за индивидуализиране на
наказанието
за извършеното престъпление по чл.198, ал.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК в съответствие с чл.55 от НК, съдът
определи наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи обстоятелства, като
на основание чл.198, ал.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр. чл.54 от НК, съдът определи наказание лишаване
от свобода за срок от девет месеца, като след приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК му
наложи наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, което
кореспондира в максимална степен целите на генералната
и специалната превенции на наказанията.
Съдът
намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не
е наложително наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода да се
търпи ефективно, поради което на основание чл.69, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 2
години.
На основание чл.23, ал.1
от НК съдът наложи на подсъдимия И.Б.А. едно общо, най-тежко наказание, измежду
наложените, а именно шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.69, ал.1 от НК отложи за срок от 2 години, тъй като счете, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително наложеното наказание лишаване от
свобода да се търпи ефективно.
Веществените доказателства един брой СД съдът постанови да остане по
делото.
Съдът, след като призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК възложи в
негова тежест разноските, извършени в досъдебното производство
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата .
Председател :/п/
Вярно с
оригинала:З.К.