ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
град Пазарджик, 12.06.2018 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански
състав на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
Като разгледа докладваното съдия Попова
гражданско дело № 1414, по описа за 2018
година
Производството
е по реда на чл.140 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявен иск от Ф.П.К. с ЕГН: ********** ***
против Р.С.К. с ЕГН: ********** ***.
Твърди
се в исковата молба, че на 30.03.1985г. страните сключили граждански брак
пред длъжностното лице по гражданското състояние в град Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 140/30.03.1985г. От
брака имали родени две деца - Стефан Росенов К. - 33
г. и Пламена Росенова К. - 30 г. Пълнолетни към настоящият момент.
Твърди се, че в началото на брака си живеелие в жилището на
родителите на ищцатав гр.Стара Загора, съвместно с тях. Тъй
като ответникът бил студент, ищцата се грижела за детето си,
основно родителите й издържали
семейството им. На 03.06.1988г. се родила дъщеря им. Поради необходимост от финасови средства за издържане на семейството,
ищцата започнала работа като
касиер във ВМИ - Стара Загора. През 1992г. се преместили в гр.Пазарджик в жилището на родителите на отвеника, където продължили да
живеят до 2004г., когато двамата закупили собствен имот, находящ се в с.Мокрище,
ул."Четвръта" № 9, представляващ дворно място с площ 650.00 кв.м. ведно с построената в него къща с площ от 120.00 кв.м
Твърди се в исковата молба, че в началото на брака, отношенията им с ответника били
добри. Обичахли се, споделяли
общи радости и проблеми и успявали да
постигнат разбирателство, въпреки че живеелие с роднините си или
под наем. С течение на годините децата им растели, а ищцата непрекъснато
работела като „касиер", „барман",
„санитарка", за да ги издържа, тъй като ответникът нямал постоянна работа. Родителите й им помагали
изключително много. И двамата заминали в
Гърция да работят и през цялото
време за периода от 1998г. до 2010г. подпомагали семейството на
ищцата, като им изпращали
пари.
Майката на ищцата основно се грижела за отглежданието на сина им,
преди да замине в Гърция, а след това тя пола
изцяло заплащането на висшето му образование в Икономическия университет в
Свищов, а по-късно и на дъщеря им в Пловдивския
университет за целия период на обучението на двете деца. Дори след дипломирането им продължила
да изпраща пари на тях двамата и на нас, с които съм заплащала битовите разходи
на семейството и кредити. Заплатата на ищцата била ползвана
за заплащане на
разходите по домакинството. Съпругът й се опитвал да започне собствен бизнес -
първоначално отворил ветеринарен кабинет, който затворил поради липса на
работа. След закриването на кабинета намерил работа в ЮАР, но след година се
върна в България в по-тежко финансово състояние, отколкото тръгнал. След това
започнал работа като шофьор на ТИР, но и там не се задържал повече от 12 дни,
тъй като работата му тежала. След това опитал да създаде собствена ферма за
птици, но поради икономическите условия в страната и голямата конкуренция това
начинание също било неуспешно.
Твърди се в исковата молба, че от
години между ищцата и ответника съществуват сериозни проблеми, които се
основавали главно на употребата на алкохол от негова страна и нежеланието му да
споделя общите грижи - физически и финансови за децата и за домакинството им. В
началото на брака им консумирал алкохол, но в умерени количества. От 2010г.
започнал да употребява всеки ден. Когато се напиел се отнасял грубо към ищцата,
наричал я с обидни думи, псувал я, унижава я, заплашва я. Агресията му била крайно
притеснителна за ищцата, която имала сериозни опасения за живота и здравето си.
За времето от 2016г. до 2018г. ищцата напускала ответника два пъти, тъй като не
можела да понася поведението му към нея и навиците му - мързел, разхвръляност,
немърливост, пиянство и подозрителност. След напусканията й се връщала, тъй
като ответникът й обещавал, че ще се поправи. След известен период на затишие,
в който се опитвал да се държи що-годе добре и след като се успокоял, че се
прибрала, отново започвал с алкохола, с обидите, заплахите и пр. Понякога я
унижавал в присъствието на децата, на майка й. Случвало се е агресията му да се
прехвърли от ищцата на майка й в зависимост кой бил пред очите му. Превърнал
дома им в кръчма, а единствените хора, които идвали били приятелите му по
чашка. Сега вече и тях не канил, за да не пиели от алкохола му.
Твърди се, че колкото и да се
опитвала да почисти, да прибере, да сготви, щом се върнела от работа, намирала
къщата си в хаос, мръсотия и неадекватен съпруг, който не знаела в какво
състояние ще бъде - заспал, пиещ или агресивен. Атмосферата в дома им била
изключително напрегната и стресираща.
Децата им вече били големи и
разбирали какви са отношенията между родителите им. Неведнъж са били свидетели
на скандалите между тях. Сега и двамата имали собствени семейства и й било
изключително неудобно, когато баща им се държи лошо с ищцата пред тях, пред зет
им и снаха им, особено след като семейството на дъщеря й дошло да живее в дома
им в с.Мокрище. От началото на годината,
ищцата се принудила да живее в стаята на
дъщеря си и внучка си, която е на 1 годинка, защото за нея станало невъзможно
да живеея при ответника. Поведението му било непристойно, а свидетели на лошия
му нрав били всички ние - аз, дъщерята, внучето и зет ми. Пречил на всички обитаващи
къщата да живеят спокойно и да почиват, което се отразявало в работата им. Пример
за поведението на ответника бил факта, че пускал телевизора да работи 24 ч., а
звука бил нетърпимо силен.
Твърди се, че ответника не полагал
никакви грижи за себе си и за домакинството им. Отдавна престанал да се
интересува от нуждите на съпругата си, от децата и от внуците им. Независимо,
че живеели под един покрив, на практика ищцата и ответника били само едни
съквартиранти. Всякакви чувства на обич и загриженост между тях били изчезнали.
Връзката им съществувала само на хартия, тъй като съдържание й било изчерпао.
От дълго време между съпрузите липсвало разбирателство, доверие и любов.
Отчуждението се задълбочавало с всеки
изминат ден.
Ищцата заявява, че настоящото
положение не можело да продължи да съществува и брака между нея и ответника следвало
да бъде прекратен с развод.
Заявява, че в интерес на децата им
и за да запази поне малко от останалото им достойнство, не желаела съдът да се
произнася по вината за разстройство на брака ни.
Твърди се, че тъй като в
семейното им жилище в с.Мокрище живеело и тричленното семейство на родената от
брака с ответника дъщеря, а внучка й била само на 1 година, то съжителството с
дядо й било нравствено вредно, предвид на агресията, която го обземала след
употреба на алкохол ( понякога достигаща до размахване на ръце, заплахи за
саморазправа с нея и др.) и всички започвали да му пречат, като не се знаело
какво щяло да е следващото му действие и дали няма да стигне до физическа
саморазправа, особено когато разбере за подадената искова молба за прекратяване
на брака с развод.
Оформен е петитум, съдът да се
произнесе с решение, с което да прекрати брака между страните с развод, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за
вината.
Направено е искане за
предоставяне на семейното жилище, находящо се
в с.Мокрище, община Пазарджик, ул."Четвърта" № 9 за ползване
едиствено от ищцата, за да можела да осигури спокойна и сигурна семейна среда
за семейството на дъщеря си и внучето й, както и да живее без риск за живота и
здравето си.
Направено е и искане след
прекратяването на брака, ищцата да носи предбрачното си фамилно име - ПУПАКИ.
Приложени са писмени
доказателства по опис: Прилагам и моля да бъдат приети следните писмени
доказателства: удостоверение за сключен граждански брак № 55960/30.03.1985г. на
ОбНС гр.Пазарджик; удостоверение за раждане - 2 броя; комплект статистически
сведения по образец;
Направено е доказателствено
искане за допускане до разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, които
ще установят, че брачната връзка с ответника е дълбоко и непоправимо разстроена
и че съвместното съжителството физически е невъзможно да продължи.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника не е депозирала
отговор.
С оглед на
горното съдът приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК.
В
производството по делото доказателствената тежест се носи от всяка от страните
за доказване на твърдението в нейна полза факти и обстоятелства.
Съдът
на основание чл.312, ал. 1, т. 3 от ГПК указва на страните, че могат да постигнат спогодба по делото
или да прибегнат към извън съдебно уреждане на спора.
Воден от горното и на основание чл.140, ал.1 и 3 от ГПК Пазарджишкият
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените
към исковата писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06 2018г. от 09.30ч.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане, поискани от ищцовата
страна.
УКАЗВА НА СРАНИТЕ, че съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, като доказателствената тежест е
за страната, която твърди положителен факт.
Страните да се призоват лично и чрез пълномощниците
им.
Определението е по движението на делото и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: