РЕШЕНИЕ
№ 4185
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330115893 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. М. И., ЕГН **********, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 798,77 лева – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № ************** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, и М. М. И., вземанията по който са прехвърлени на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на ***** г.; сумата 101,03 лева – договорна лихва за
периода 20.09.2019 г. – 14.08.2020 г.; сумата 106,73 лева – обезщетение за забава за периода
21.09.2019 г. – 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 02.07.2021 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 6030/05.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по частно гражданско дело № 11135/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V
граждански състав.
Ищецът твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и
ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № ************** г., по силата
на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя сума в размер на 800 лева.
Съгласно чл. 2 от договора за кредит, размерът на главницата бил увеличен със сумата от 52
лева за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, която сума била преведена
1
директно от кредитодателя на застрахователя. Поради това, предоставеният заем бил равен
на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно 852 лева. Страните
уговорили още и такса ангажимент в размер на 28 лева, която не се претендира в
настоящото производство. Сочи се, че сумата от 28 лева се заплащала при усвояване на
кредита, поради което в полза на кредитополучателя била преведена по банков път сумата
от 772 лева. По силата на цитирания договор ответникът се задължил да върне главницата,
ведно с дължимите лихви, на 12 броя месечни погасителни вноски. Сочи се, че падежът на
първата непогасена вноска е настъпил на 20.09.2019 г., а крайният падеж на плащанията –
на 20.07.2020 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и е
преустановил плащанията, поради което ищецът претендира и обезщетение за забава.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № ** от *******г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г., с което са му
прехвърлени вземанията на предишния кредитор – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, по сключения с М. М. И. Договор за потребителски кредит №
*************** г. Ищецът бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника за
прехвърляне на вземането. Поддържа, че е направен опит за изпращане на уведомление чрез
„Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост. По изложените съображения
прилага уведомлението като приложение към исковата молба за връчване на ответника.
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените
в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения особен
представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага
съображения, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършената цесия, поради
което прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо нея. Счита, че не са
представени доказателства за това, че вземането не е погасено към първоначалния кредитор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
На***** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен
Договор за потребителски кредит с номер ***************, по силата на който
кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 800 лв., като последният се
задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 12 броя погасителни вноски в
срок до 20.07.2020 г. Предоставен е и кредит за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ в размер от 52 лв. Освен тези суми ответникът се задължил да върне и сумата
от 28 лв.- такса ангажимент, както и да заплати възнаградителна лихва. Общата стойност на
плащанията е предвидено, че е в размер на 981,60 лв., като е предвидено кредитът да бъде
издължен, чрез заплащане на12 месечни вноски, всяка от които с изрично посочен в
договора падеж на плащане. ГПР е в размер на 35,08 %, а ГЛП е в размер на 24,47 %. В
общите условия, неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на една
или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. (т.* от
2
договора).
В платежно нареждане от ******* г. е отразено, че в полза на ответника по договора за
кредит ********** е преведена сумата в размер на 772 лв., като от сумата, предоставена в
заем в общ размер от 800 лв. е удържана такса ангажимент в размер на 28 лв.
Преди подписване на договора за кредит е подписан от ответника Стандартен европейски
формуляр, съгласие за обработка на лични данни и декларация за предоставяне на лични
данни
Приет е като писмено доказателство договор за застрахователно посредничество, като на
ответника е издаден застрахователен сертификат във връзка със сключената застраховка
„Защита на плащанията“. Подписани са и общи условия към договора за застраховка.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ******* г. ищецът в
качеството на купувач е закупил от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в
качеството на продавач портфолио от вземания, произтичащи от договор за потребителски
кредит, сключени от Продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си. По
силата на договора ищецът е придобил всички вземания, описани в Приложения № * към
договора, ведно с принадлежностите към тях, ако има такива. В извадка от Приложение №*
******* г. е описан и договор за потребителски паричен кредит ************, сключен
между продавача на вземания и ответника. Действително всички страници на приложението
не са подписани от страните по договора за прехвърляне на вземания, но липсва такова
законово изискване. Към датата на прехвърляне е отразено, че дължите суми по договора за
кредит са 798,77 – главница, 101,03 лв. – възнаградителна лихва и 36,31 лв.- лихва за забава.
С Пълномощно с нотариална заверка на подписите от ****** г. БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на цедент по договора за прехвърляне на вземания от ******
г. е упълномощил ищецът в качеството на цесионер да уведоми длъжниците за сключения
договор за прехвърляне на вземания. Подписано е и потвърждение за извършената цесия на
вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания по
силата на договор за цесия от ***** г., изходящо от ищеца в качеството на пълномощник на
БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, с което уведомяват ответника в качеството на
длъжник по договор за кредит, предмет на цесията.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
въз основа на договор за потребителски кредит **************** г. БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД е предоставило на ответника – кредитополучател сума в
размер от 800 лв. за текущо потребление, като по банковата сметка на ответника е
преведена сумата от 772 лв., като от общия размер на предоставената главница е
приспадната сумата от 28 лв.- такса ангажимент. Установено е, че на ******* г. ответникът
е заплатила сумата от 81,80 лв., като с постъпилата сума е изплатена изцяло главница по 1-
ва вноска в размер от 53,23 лв. и договорна лихва по първа вноска – 28,57 лв. Не се
установяват други постъпили плащания от страна на ответника във връзка с процесния
3
кредит нито в полза на цедента, нито в полза на цесионера. Установява се, че падежът на
първата неплатена месечна вноска е настъпил на ****** г. , като към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и към датата на
изготвяне на заключението, остатъкът от задължението по Договора за кредит от ****** г. е
както следва: сумата от 798,77 лв.- неплатена главница, сумата от 101,03 лв.- неплатена
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г. и сумата от 106,73 лв.-
обезщетение за забава за периода от 21.09.2019 г. до 01.06.2021 г.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и
че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на
цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между
страните за връщане на заемната сума, настъпване на предпоставките за изискуемост на
претендираното обезщетение за забава, като установи вземанията си и по размер,
включително и поемането на задължение от страна на ответника за заплащане на
застрахователна премия, както и сключване на договор за застраховка и заплащане на
премия по него в размерите, отразени в уточнителната молба. Ищецът следва да докаже, че
кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора за паричен кредит, в това число че
е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да установи изложените в отговора
на искова молба правоизключващи и правопогасяващи възражения.
От събраните по делото доказателства се установява, че крайният падеж на плащане на
дължими суми за връщане на предоставена в заем сума е настъпил преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Видно от приетите по делото, като
доказателства договор за цесия, приложение и уведомление, е налице валидно прехвърляне
на вземанията по процесния договор за кредит, като това не се оспорва изрично от
ответника. С връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът се счита уведомен за прехвърляне на вземанията.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
4
99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д., постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният
кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Неоснователно се явява и възражението, че ответникът не е уведомен за извършената цесия
по надлежния начин. С исковата молба е връчено уведомителното писмо за извършената
цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез пълномощник цесионера, и същото е
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява
надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за
длъжника,представляван от особен представител, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото/в този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.
о./.Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради
което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Съдът не споделя тезата, че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената
цесия, поради това, че книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени
на неговия особен представител, а не лично на длъжника.
Назначаването на особен представител на ответникът е вследствие на неуспешни усилия
същата да бъде издирена, както на известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на
особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения
процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на
препис от решението и т.н..
И в двата случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени
действия, с изключения на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се
изисква изрично упълномощаване-чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК за особения
представител.
Съдът не споделя разбирането, че връчването на уведомлението за цесия на особения
представител по делото, представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо
се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде
поставен в ситуация да не може да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред,
поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на
уведомлението за цесията.
В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е
длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка длъжникът има интерес да оспорва
уведомяването за цесията тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор, каквито
5
твърдения в случая не са налице. Нито се установява да са извършвани плащания след
прехвърляне на вземанията.
В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е
извършено плащане след прехвърляне на вземания по договора за цесия.
С оглед установяване на материалноправната легитимация на ищеца, следва съдът
служебно да прецени дали договорът за кредит е съобразен с императивните разпоредби на
ЗПК, като вземе предвид и направените от особения представител на ответника възражения.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12
ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира информация
за съответните плащания и срокове за това.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален
(изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или
консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните
средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна
парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и
комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10
ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
6
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто
е настоящия случай. Страните са постигнали съгласие, че размерът на годишния лихвен
процент е от 35,08 %. След като установеният лихвения процент е точно фиксиран в
договора и ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.
11, т. 9 от ЗПК.
Предвид горното и след извършена служебна проверка на съответствие на договора за
кредит с императивните изисквания на ЗПК, съдът установи, че същият е действителен, като
следва да се прецени действителността на отделните клаузи на договора.
По отношение на претенцията за застрахователни премии не се представят доказателства за
заплащане на застрахователната сума в полза на застрахователния агент, поради и което не
се установи нейната дължимост. Не се установява от събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение да е платена в полза на застрахователя включената в
общата претендирана сума застрахователна премия. С определението за насрочване на
делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е установяването на сключване на
договор за застраховка и заплащане на застрахователни премии по него, но доказателства в
тази насока не са събрани. В общите условия към договора за кредит е предвидено, че
размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен
директно на застрахователя, но доказателства за това не са представени, а в тежест на ищеца
е установяване на предоставената заемна сума, в която е включена и застрахователна премия
по сключена застраховка. Не става ясно и дали и е възникнало правоотношение по сключен
договор за застраховка и съответно съдържанието и страните по това правоотношение, като
в издадения застрахователен сертификат е посочен поетия риск, но се сочи, че същият е
срещу заплащане, а доказателства за такова заплащане не са представени. Доколкото
договорът за заем е реален договор, то липсата на доказателства за предаване на заемната
сума обуславят неоснователност на договора за заем относно тази сума. Предвид така
изложеното съдът счита, че не се установява при разпределената докзателствена тежест за
това предпоставките за уважаване на иска за установяване на дължимостта на главница в
размер от 52 лв., поради и което до размера на тази сума установителния иск за главницата
следва да се отхвърли.
Съдът с оглед задължението си да следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в договора за
потребителски кредит, намира уговорената клаузата за заплащане на такса ангажимент за
недействителна, тъй като дължимостта на такса свързана с усвояването и управлението на
кредита е в нарушение на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Сумата от 28 лв.,
която е удържана от предоставената в заем сума не се дължи от ответника, поради и което
следва да бъде приспадната от общия размер на претендираната главница.
С оглед на така изложеното и приетото по делото заключение съдът счита, че по делото се
установява дължимостта на сумата 718,77 лв.- неплатена главница (приспадната е сумата от
28 лв. по недействителна такса ангажимент и сумата от 52 лв. за застрахователна премия), а
7
за разликата между установената главница от 718,77 лв. и претендираната в размер от 798,77
лв.- искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът счита, че не се установява и дължимостта на цялата претендирана сума за
възнаградителна лихва. Видно от клаузите на договора, общият размер на плащанията е
981,60 лв., от което следва, че след приспадане на посочена, като предоставена в заем сума в
общ размер от 852 лв., то размерът на възнаградителната лихва е 129,60 лв. Доколкото съдът
установява, че размерът на предоставената в заем главница е 772 лв., а не както е посочено
в договора, то тогава размерът на възнаградителната лихва върху тази главница е в размер
на 117,43 лв. От така установения размер на възнаградителната лихва, съдът приема, че е
останала дължима след извършеното плащане сумата от 88,86 лв., като до този размер и за
претендирания период установителната претенция за възнаградителна лихва следва да се
уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 101,03 лв.- следва да се отхвърли,
като неоснователна и недоказана.
Съдът счита, че следва на основание чл. 162 ГПК да определи и размера на доказаната по
основания претенция за обезщетение за забава. Същото се дължи с оглед събраните по
делото доказателства и безспорно установената забава на ответника. Ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва за сочения период, определено въз
основа на размера на претендираната главница, доколкото съдът установява, че главницата е
в по – малък размер, то чрез използване на онлайн калкулатор съдът счита за доказана
претенцията за обезщетение за забава до размера от 93,18 лв. за исковия период, до който
размер предявеният иск следва да се уважи. За разликата до пълния претендиран размер от
106,73 лв. предявеният иск за установяване на дължимост на обезщетение за забава следва
да се отхвърли като недоказан по размер.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, , съобразно списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства
съразмерно на уважената част от исковите претенции. Ищецът претендира и представя
доказателства за разноски в настоящото исково производство в общ размер от 750 лв., от
които сумата от 50 лв. – държавна такса, 400 лв.- депозит за особен представител, 150 лв.-
депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 150 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и съответно общият размер на
разноските се определя от съда в размер от 700 лв., от които съразмерно на уважената част
от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 626 лв. за
настоящото исковото производство. В заповедното производство ищецът претендира и е
представил доказателства за направени разноски в общ размер от 75 лв., от които
съразмерно на уважените искови претенции следва да се присъди сумата от 67 лв.
8
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. И., ЕГН **********, гр. П., ул. „****“ № ***
ет.*, ап.* дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 следните суми: 718,77 лева – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит №************ г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, и М. М. И., вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД на ********* г.; сумата 88,86 лева – договорна лихва за периода
20.09.2019 г. – 14.08.2020 г.; сумата 93,18 лева – обезщетение за забава за периода 21.09.2019
г. – 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 02.07.2021 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 6030/05.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по частно гражданско дело № 11135/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V
граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 против М. М. И., ЕГН **********,
гр. П., ул. „****“ № **, ет.*, ап.* искове за разликата над установените до пълните
предявени размери, както следва: за разликата между сумата 798,77 лв. и сумата 718,77 лв.-
главница; за разликата между 101,03 лв. и 88,86 лв. – възнаградителна лихва и за разликата
между 106,73 лв. и 93,18 лв. - лихва за забава, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.07.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6030/05.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 11135/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, V граждански състав.
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, гр. П., ул. „****“ № **, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ НА
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет.
6 разноски по съразмерност, както следва: сумата от 626 лв.- разноски по гр.д. №
15893/2021 г. по описа на ПРС, V-ти състав и сумата от 67 лв.- разноски по ч.гр.д. №
11135/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
9