РЕШЕНИЕ
№ 7897
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110105426 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу И. Б. Ч. и М. Б. С. обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят в
условията на разделност на ищеца при квоти И. Б. Ч. – 1/2, М. Б. С. – 1/2 от
следните суми: 2469.20 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *****,
ведно със законна лихва от 03.02.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 469.38 лв.
за периода от 15.09.2019 г. до 24.01.2022 г., сумата от 29.92 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
03.02.2022 г.до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 7.03 лв. за периода от 02.03.2019 г. до
24.01.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
1
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците И. Б. Ч. и М. Б. С. са подали
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове, като
неоснователни. Оспорва се наличието на облигационна връзка, както и
ищецът да е доставил доставената топлинна енергия до процесния имот.
Правят възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Претендират разноски. Пред съда страната поддържа отговора на исковата
молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Топлоснабдителна
агенция-енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ЕООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на
процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 11.09.2002 г., сключен между Фирма
и етажната собственост с адрес /административен адрес/ съгласно който е
договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства, че
ответниците са титуляри на вещни права по отношение на процесния
2
апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 133, вх. 2,
т.е, че са негови собственици или ползватели, както и такИ., че са наематели
на имота. За това обстоятелство няма и признание от страна на ответниците
/напротив същите оспорват съществуването на облигационно
правоотношение между страните/. По делото във връзка с твърденията на
ищеца, че процесният имот е бил закупен от наследодателя на ответниците от
Столична община е изискан документ за собственост, като от Столична
община, направление „Архитектура и градоустройство“, дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ е постъпило писмо от 21.03.2023 г., в което е
посочено, че след извършена проверка в архИ. на дирекцията не се намерило
досие на б/административен адрес/. В този смисъл при липсата на други
доказателства по делото, следва да намерят приложение неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме, че ответниците не са потребители на топлинна
енергия за битови нужди, респективно, че между страните не е съществувало
твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са
правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването
им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в
истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за
предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
Следователно ответниците не дължат на ищцовото дружество
претендираните главници. А щом няма главни вземания, не може да има и
задължения за обезщетения за забава, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците биха имали право на разноски, но
доколкото не са представени доказателства, че такИ. са били сторени, то
такИ. не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените Фирма, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/ против И. Б. Ч., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/ , чрез адв. В. Й. и М. Б.
С., ЕГН **********, със съдебен адрес г /административен адрес/ , чрез адв. В.
Й., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят в
условията на разделност на Фирма при квоти И. Б. Ч. – 1/2, М. Б. С. – 1/2 от
следните суми: 2469.20 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *****,
ведно със законна лихва от 03.02.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 469.38 лв.
за периода от 15.09.2019 г. до 24.01.2022 г., сумата от 29.92 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
03.02.2022 г.до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 7.03 лв. за периода от 02.03.2019 г. до
24.01.2022 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4