№ 352
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500012 по описа за 2023 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:
- въззивна жалба на ищеца С. П. Д. чрез адв. К. Н. срещу решение 262851 от
31.08.2022 г. на Софийски градски съд, ГО - 25 състав по гр.д. 5983/2019 г. в частта, в която
е отхвърлен искът му от присъдените 7000 лева до претендираните 30 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.12.2018 г. ведно със законната лихва от
08.01.2019 г. до плащането, присъдено по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
- насрещна въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство
„Армеец“ АД в осъдителната му част.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост.
Твърди се, че обезщетение от 7 000 лева е занижено предвид обема и вида на травмите и
последиците от тях.
В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност и противоречие
със събраните доказателства, като се твърди, че не са доказани елементите от състава на
непозволеното увреждане.
Постъпил е отговор на въззивната жалба. Жалбите са подадени в срок и са допустими.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал нови
доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че на 15.12.2018 г. около 17 ч. в гр. София на
кръстовището на бул. „Кап. Д. Списаревски“ и бул. „Христофор Колумб“ ищецът при
управление на л.а. „Фолксваген пасат“ е пострадал при сблъсък с л.а.„Волво В 40“,
1
управляван от застрахован при ответника водач. Спорно е дали застрахованият водач е имал
виновно противоправно поведение в причинна връзка с вредите на ищеца. Спорно е също
колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. Доколкото няма
оплаквания на застрахователя срещу приетия от СГС за справедлив размер на
обезщетението, ако се приеме, че е доказан фактическият състав на деликта, е спорен
размерът на обезщетението между присъдения с обжалвания акт от 7000 лева и търсения от
ищеца размер от 30 000 лева.
За установяване на фактическата обстановка при настъпване на процесното ПТП пред
първата съдебна инстанция са разпитани св. В. Г. Х., водач на л. а. „Волво В 40“ и св. Н. С.
С., очевидец на инцидента, пешеходец.
Според показанията на В. Г. Х., самият той не е възприел изобщо движението на л. а.
„Фолксваген Пасат“ в лентата за насрещно движение, преди да започне да извършва
маневра „завой наляво“. Едва след като вече е спрял в средата на кръстовището, като
частично е навлязъл в лентата за насрещно движение, той е забелязал л. а. „Фолксваген
Пасат“, след което двата автомобила са се ударили. Ударът е настъпил в предната лява част
на л. а. „Волво В 40“ докъм средата. Св. С. разказва, че л. а. „Волво В 40“, завивайки наляво,
се е ударил в насрещно движещия се л. а. „Фолксваген Пасат“, който се е движел направо.
Според този свидетел обаче л. а. „Волво В 40“ само е намалил скоростта си на движение в
завоя, без да спира. В протокол за ПТП от 15.12.2018 г., подписан от двамата участници,
като причина за ПТП, е посочено, че при маневра ляв завой л.а. „Волво“ става причина за
леко ПТП с насрещно движещото се МПС.
При тези данни въззивният съд намира, че е налице противоправно поведение на
водача на л.а.„Волво“, изразяващо се в нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, според който при
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. И двамата
свидетели, единият от които е виновният водач, разказват, че л.а. „Волво“ е навлязъл в
насрещното платно. Ето защо без значение дали е бил спрял на кръстовището или не,
каквито са оплакванията на застрахователното дружество, е налице деликт, доколкото
вината се предполага, а не се установява да е налице случайно деяние.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаните
заключение на СМЕ, представените медицински документи и събраните свидетелски
показания на съжителката на ищеца.
Заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р Б. Б., съдът кредитира като обективно и
компетентно. От него се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил фрактура на
4-та метакарпална (дланна) кост на дясната ръка. Фрактурата не е била оперирана, а само е
извършено наместване на счупената кост и обездвижване на фрактурата, първоначално с
гипсова лонгета, която впоследствие е била подменена с циркулярна гипсова превръзка.
Ръката на ищеца е била напълно обездвижена за около 30 дни след инцидента. Ищецът е
изпитвал болки и страдания в продължение на около 2 месеца, като най-интензивни те са
били през първите 2 седмици след злополуката и около 3 седмици по време на
раздвижването на ръката (ищецът е правил в домашни условия предписаните му от лекар
упражнения за раздвижване). Извън тези периоди ищецът е търпял само спорадични болки и
то най-вече при рязка промяна на времето или при натоварване на ръката. Такива болки той
продължава да търпи, но те са спорадични и не са твърде силни. Според експертизата след
посочения период движенията на ръката на ищеца (и на пръстите му) са изцяло
възстановени.
Според показанията на свидетеля К. И. П., фактическа съпруга на ищеца, след като
отишла на мястото на инцидента, видяла, че ръката му е подута. Отишли в „Пирогов“ и след
манипулация в кабинета, гипсирали ръката. Ръката била обездвижена за месец, първо с гипс,
а после – с шина. След махане на шината трябвало да прави упражнения вкъщи за
рехабилитация. През първия месец имал силни болки, не можел да спи и досега имал болки.
2
В момента карал автомобил, но на кръстовищата изпитвал лек дискомфорт.
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищеца- 36 години,
увреждането от ПТП – счупване на метакарпална кост на дясната ръка, наложила
обездвижване за един месец, болки два месеца след инцидента – първите две седмици след
ПТП и около 3 седмици по време на раздвижването на ръката. При съобразяване на деня на
ПТП – 15.12.2018 г., отнесен към застрахователните лимити, съдът намира, че обезщетение
от 10 000 (десет хиляди) лева е справедливо. Частично основателни са оплакванията на
ищеца за занижен размер на обезщетението, предвид факта, че дясната му ръка, която е
доминантна, е била обездвижена за тридесет дни и болките през този период от време.
Несправедливо би било определяне на обезщетение над този размер обаче предвид
наличието на едно единствено счупване на кост на пръст на ръката, краткия
възстановителен период, липсата на медицински интервенции извън наместването, и
пълното възстановяване към настоящия момент, благоприятствано и от младата възраст на
ищеца. Не се установяват и значителни психически последици от инцидента.
Възражението за принос поради непоставен предпазен колан не се поддържа пред САС.
Допълнителното обезщетение от 3000 (три хиляди) лева следва да се присъди от датата,
приета от СГС, срещу която няма въззивни доводи.
Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 7 000
(седем хиляди) лева до 10 000 лева (десет хиляди) лева обезщетение и потвърдено в
останалата част. На ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение от 3 000 (три
хиляди) лева със законната лихва съобразно изложеното – от 08.01.2019 г.
Разноските за първата инстанция следва да се променят. На ищеца се дължат 432 лева
разноски, поради което ответникът следва да му заплати още 129 лева. На адв. К. Н. се
дължи хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 476 лева, следователно ответникът следва да му
заплати още 143 лева. На ответника се дължат разноски от 433 лева, поради което
решението следва да бъде отменено в частта от 433 лева до 498,33 лева.
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател-ищец се дължат разноски
за държавна такса от 60 лева (460х3000/23000). В полза на адв. К. Н. следва да се присъди
хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 193 лева (1480х3000/23000).
В полза на насрещния въззивен жалбоподател се дължи юрисконсултско
възнаграждение за отговор по въззивната жалба в размер на 260 лева (300х20000/23000).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 262851 от 31.08.2022 г. на Софийски градски съд, ГО - 25 състав
по гр.д. 5983/2019 г. в частта, в която е отхвърлен искът на С. П. Д. с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за разликата от присъдените 7000 лева до дължимите 10 000 (десет хиляди)
лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.12.2018 г. ведно със
законната лихва от 08.01.2019 г. до плащането, както и в частта, в която в частта,в която С.
П. Д. е осъден да заплати разноски на ЗАД „Армеец“ АД от 433 лева до 498,33 лева
и вместо това постановява
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. П. Д., ЕГН **********
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително обезщетение от 3 000 (три хиляди) лева за
неимуществени вреди от ПТП на 15.12.2018 г. със законната лихва от 08.01.2019 г. до
плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
3
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адв. К. И. Н. на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв адвокатски хонорар за представителство на С. П. Д. за първата инстанция в размер на
143 лева и за въззивната инстанция в размер на 193 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да заплати на С. П. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за първата инстанция в размер на 129 лева и разноски за въззивната инстанция в
размер на 60 лева.
ОСЪЖДА С. П. Д. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати на ЗАД „Армеец“
АД юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция от 260 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4