Решение по дело №647/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „ЛЕССИСТЕМА“ ООД, ЕИК *********, срещу Уведомително писмо РДГ06-2803/11.05.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали.

Изложени са съображения за прогласяване нищожността на оспореното уведомително писмо като издадено от некомпетентен орган, съответно за отмяната му като издадено при неспазване на предписаната от закона форма, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и целта му. Твърди се, че заявителят е представил всички изискуеми документи, като органът е следвало да издаде исканото удостоверение. В процесния имот, за който се иска издаване на производствена марка е незастроен, а сградите в него не се ползвали от заявителя, вкл. и предвид представения договор за наем. Не било посочено за кои обекти следва да се представят документи, нито на какви точно изисквания не отговаря системата за постоянно наблюдение. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят - „ЛЕССИСТЕМА“ ООД, редовно призован, не се представлява. Депозирана е писмено становище, с което изразява допълнително съображения за отмяна на оспорения акт. Твърди, че с отговора на жалбата се прави опит за последващо мотивиране на акта, което било недопустимо с оглед съдебната практика. Посочва, че на заявителя не били дадени указания в какво се изразява нередността на заявлението, а директно в противоречие със закона е издадено уведомителното писмо за отказ. Сочи, че не били спазени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като органът не е изпълнил задължението си служебно да събере доказателства, вкл. да изясни дали прекъсването на записа на системата е толкова съществено, че следва да се приравни на нефункционирането й. Актът не бил подписан с валиден електронен подпис. Моли за прогласяване нищожността на акта, съответно – за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция по горите - Кърджали, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по изложените в отговора подробни съображения, като допълва, че уведомителното писмо е издадено при спазване правилата на Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.04.2023 г. „ЛЕССИСТЕМА“ ООД, чрез управителя си, подава до Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали под № РДГ06-2250 заявление за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ за изработване на производствени марки, а именно: за обект – склад за фасониран дървен материал, находящ се в с. Б., община Хасково, кв. 36, УПИ VIII-161. Към заявлението прилага копие от документ, удостоверяващ възникнало наемно правоотношение, по силата на който дружеството наема част от имота /л. 17/; документ за платена такса за издаване на удостоверение /л. 21/; удостоверение за наследници /л. 20/ и удостоверение за видеонаблюдение /изградената система за видеонаблюдение отговоря на изискванията по чл. 14а, ал. 1 НКОГТ – л. 16/. В заявлението е посочено, че се прилагат документи, изискуеми по Закона за устройството на територията, за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му, но такива липсват в представената от органа административна преписка.

На 05.05.2023 г. е съставен от горски инспектор към Регионална дирекция по горите - Кърджали констативен протокол серия КОО № 128650 /л. 22/, видно от който в присъствието на управителя на „ЛЕССИСТЕМА“ ООД е извършена проверка на обекта по повод подаденото заявление, като се установява, че системата за постоянно видеонаблюдение не отговаря на изискванията на чл. 14а НКОГТ – прекъсвания на записа.

На 11.05.2023 г. е издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали Уведомително писмо РДГ06-2803, с което на основание чл. 58, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 от НКОГТ се отказва на „ЛЕССИСТЕМА“ ООД издаването за удостоверение за изработване на производствена марка за обект в с. Б., общ. Хасково. Мотиви за отказа са, че липсва документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му по чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ и че системата за постоянно видеонаблюдение не отговаря на изискванията на НКОГТ – прекъсвания на записа.

Уведомителното писмо е изпратено на посочения в заявлението електронен адрес на 15.05.2023 г. /л. 23/, както и препоръчано, с обратна разписка, видно от придружителното писмо, с което преписката по издаването на акта е изпратена до съда /л. 13/.

При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в срока за оспорване по чл. 140, ал. 1 от АПК и от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Постановеният отказ в оспореното писмо има белезите на административен акт, доколкото обективира волеизявление на административен орган във връзка с подадено до него искане за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение, в което да се посочат серията и поредният номер на производствената марка, която заявителят ще ползва. Извършването на административна услуга е приравнено на издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който следва да отговаря на изискванията за компетентност на издателя му, съдържание и форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, като редът за неговото обжалване, съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, е този за обжалване на административните актове.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Актът е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 58, ал. 3, т. 2 от НКОГТ /л. 24/, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността му съгласно на чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

Актът е издаден в законоустановената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, като са посочени фактическите и правните основания за обективиране на отказа за издаването на удостоверение за изработване на производствена марка. Посочени са заявлението с номер и дата, което е разгледано от административния орган, от кое дружество е подадено то и за кой обект се отнася, както и, че за този обект е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, съставен в присъствието на управителя на дружеството заявител и без възражение от негова страна. Спазен е едномесечният срок за произнасяне по чл. 58, ал. 3, т. 2 от НКОГТ. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до ограничаване правото на защита на дружеството заявител в инициираното от него административно производство. Не са налице основания за отмяна на акта съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-3 АПК

Актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице основания за отмяната му съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от Закона за горите „собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни: 1. да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина; 2. да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина; 3. да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, включително на работещите горивни инсталации, използващи биомаса, както и да предоставят достъп до информацията“.

Съгласно чл. 58, ал. 1 и ал. 2 НКОГТ, издадена на основание чл. 148, ал. 11, чл. 196, ал. 3, чл. 198, ал. 3, чл. 200, ал. 10, чл. 203, ал. 3, чл. 204 и чл. 208 Закона за горите, „за вписване в регистъра на производствените марки собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, подават в РДГ заявление по образец за всеки отделен обект. Към заявлението се прилагат: 1. документ за собственост или за ползване на обекта; 2. данни за адрес, номер по действащ план, номер на имота по карта на възстановената собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта; 3. изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване; 4. когато в един имот са разположени повече от един обект по чл. 206 ЗГ, границите на терена на всеки отделен обект следва да са обозначени с трайни знаци; 5. документите по чл. 14а, ал. 2 и чл. 14б, ал. 3 и 4“. Съгласно чл. 58, ал. 7 НКОГТ „преди издаване на удостоверението съответната РДГ извършва проверка на документите и обстоятелствата по ал. 2, т. 4 и 5, както и относно функционирането на системите по чл. 14а и 14б, за което се съставя констативен протокол“. Съгласно чл. 58, ал. 3 НКОГТ „в едномесечен срок от постъпване на заявлението директорът на РДГ или оправомощено от него длъжностно лице издава и изпраща до заявителя по ал. 1: 1. удостоверение, в което се посочва серията и поредният номер на производствената марка, или 2. мотивиран отказ за издаването на такова удостоверение“.

В конкретния случай в заявлението е посочено, че се прилагат документи, изискуеми по Закона за устройството на територията, за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му, но такива липсват в представената от органа административна преписка. С оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателят не доказа, че подавайки заявлението си, в действителност е приложил изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване. Нещо повече, с жалбата си твърди, че искането на документи чл. 58, ал. 1, т. 3 НКОГТ /неточно е цитирана разпоредбата на чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ/ е очевидно несъстоятелно и немотивирано, тъй като такива се издават за строежи, а имотът, който ще се ползва от жалбоподателя бил незастроен /незастроената част от имота/, не и сградите в него. Видно от преписката, обаче, към заявлението е представен договор за наем с предмет – наемодателят /П. Т. К./ отдава на наемателя /„ЛЕССИСТЕМА“ ООД/ част от собствения си поземлен имот с идентификатор кв. 36, УПИ VIII-161, с. Б., община Хасково. Без да се отчита факта, че видно от представеното удостоверение за наследници наследник на М.П.К. е и сестрата на П.Т. К., се формира извод за липсата на индивидуализация на имота в сключения договор за наем, а именно – коя точно негова част се отдава под наем, граници, застроена и/или незастроена част, площ. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че ще ползва само незастроената част от имота, остават недоказани за целите на инициираното от него административно производство. При това след извършената проверка на представените документи по чл. 58, ал. 7 НКОГТ съответната РДГ констатира липсата на документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му по чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ.

В конкретния случай към заявлението е приложен документ по чл. 58, ал. 2, т. 5 във връзка чл. 14а, ал. 2 НКОГТ, а именно – удостоверение, че системата за постоянно видеонаблюдение, с която е оборудван обектът по чл. 206 от Закона за горите, отговаря на изискванията по чл. 14а, ал. 1 НКОГТ. В изпълнение на чл. 58, ал. 7 НКОГТ съответната РДГ преди издаване на удостоверението е извършила проверка на представения документ и обстоятелствата, които удостоверява, както и относно функционирането на системата по чл. 14а НКОГТ. Съгласно чл. 14а, ал. 1 НКОГТ системата за постоянно видеонаблюдение трябва да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания: „1. да осигурява визуално разчитане на регистрационния номер на превозното средство, транспортиращо дървесина, както и час и дата на влизане и излизане на превозното средство; 2. да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 30 дни; 3. разположението на камерите да е такова, че да осигурява видеозапис на всички входове и изходи на обекта; 4. при мобилните обекти разположението на камерите да е такова, че да осигурява видеозапис на цялото мобилно средство или само на тези части от него, от които постъпва или от които излиза дървесината или произведените от нея продукти; 5. да е оборудвана с устройство, осигуряващо непрекъснато електрическо захранване на системата“. Неизпълнението на едно от тези изисквания обуславя извод, че системата за постоянно видеонаблюдение не отговаря на изискванията по чл. 14а, ал. 1 НКОГТ изцяло. Видно от съставения по време на проверката констативен протокол, се констатират прекъсвания на записа на системата за постоянно видеонаблюдение, с която е оборудван процесният обект, т.е. системата за постоянно видеонаблюдение не осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, което означава неизпълнение на изискването по чл. 14а, ал. 1, т. 2 НКОГТ, а оттам – и на изискванията по чл. 14а, ал. 1 НКОГТ. В действителност административният орган не е посочил ал. 1 на чл. 14а НКОГТ, а само е цитирал разпоредбата. В случая, обаче, този пропуск е несъществен, тъй като неприложими са разпоредбите на чл. 14а, ал. 4 – 9 НКОГТ – отнасящи се до вече функциониращ обект, в който постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина /чл. 206, ал. 1 Закона за горите/ при прекъсване на връзката по обективни причини или при възстановяване на достъпа до информационната система на ИАГ. Отделно от това, дружеството жалбоподател е в процедура по изработване на производствена марка, за което едно от условията е системата за постоянно видеонаблюдение постоянно да функционира, и преди финализирането на която процедура собственикът/ползвателят на обекта по чл. 206, ал. 1 ГПК не упражнява дейността си, съответно – не може да се ползва от изключенията по чл. 14а, ал. 4 – 9 НКОГТ. В административното производство заявителят не опровергава извода на контролния орган към Регионална дирекция по горите – Кърджали, нито представя доказателства за причините за прекъсване на записа по време на проверката на 05.05.2023 г. В съдебното производство такива доказателства също не са представени, не са изложени каквито и да е било твърдения, че системата за постоянно видеонаблюдение е отговаряла на изискванията по чл. 14а, ал. 1 НКОГТ към датата на проверката - 05.05.2023 г. Напротив – дори се посочва, че най-вероятно е налице техническа причина, проблем, възникнал в хода на проверката.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че оспореният акт е издаден в противоречие с принципа на служебното начало. В действителност органът е длъжен да предостави възможност на заявителя за отстраняване на недостатъците на заявлението, изразяващи се в липсата на конкретни документи, каквото е първото основание за постановяване на отказа, и да събере служебно доказателства за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. Дори и да се приеме, че пропускът да предостави възможност с указания какви са необходимите документи по чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ, както е направен опит да се допълни акта с отговора на жалбата, е съществен, то е налице друго основание за отказ да бъде издадено исканото удостоверение, а именно – установява се прекъсване на записа на постоянната система за видеонаблюдение, с която е оборудван обектът. Както бе посочено по-горе, обаче, в доказателствената тежест на заявителя е да представи доказателства на какво се дължи прекъсването на записа и, че това е поради обстоятелства, извън неговата воля и намеса. Не се възлага в тежест на съответната РДГ и на административния орган изясняването причините за нефункционирането на системата по чл. 14а НКОГТ. От значение при извършването на проверката по чл. 58, ал. 7 НКОГТ е системата по чл. 14а НКОГТ да функционира и да отговаря на изискванията по чл. 14а, ал. 1 НКОГТ, а както се установява, при извършената проверка, при която присъства управителят на дружеството жалбоподател, подписал без възражения съставения констативен протокол, системата функционира, но записът прекъсва. Без значение е дали в обекта има изградена система, ако тя не функционира и не отговаря на изискванията на чл. 14а, ал. 1 НКОГТ, тъй като именно това е целта на изграждането й и поддържането й - да се осигурява непрекъснатост на записа на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, съхраняване данните за последните 30 дни, визуално разчитане на регистрационния номер на превозното средство, транспортиращо дървесина, както и час и дата на влизане и излизане на превозното средство, заснемане на постъпващата и експедираната дървесина, входове и изходи на обекта. Следва да се допълни, че в административното производство заявителят не е ограничен във възможността си да представи допълнително доказателства в подкрепа на своите твърдения и с цел удовлетворяване на исканията му, вкл. за опровергаване констатациите от проверката, състояла се няколко дни преди издаването на акта. Няма пречка, при отстраняване на недостатъците на заявлението, вкл. и при функциониране на системата съгласно чл. 58, ал. 7 във връзка с чл. 14а, ал. 1 НКОГТ, дружеството да подаде ново заявление по чл. 58, ал. 1 НКОГТ.

Извод: оспореното уведомително писмо, с което е отказано издаването на „ЛЕССИСТЕМА“ ООД на удостоверение за изработване на производствена марка по чл. 58, ал. 3, т. 1 НКОГТ, е издадено законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въпреки изхода от спора разноски в полза на ответника не се дължат, тъй като такива на поискани.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛЕССИСТЕМА“ ООД, ЕИК *********, срещу Уведомително писмо РДГ06-2803/11.05.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

	Съдия: