Определение по дело №522/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 17/17.05.2011 год., постановено по НОХ дело № 400/2011 год., Кърджалийският районен съд е признал К. Е. Т. от Г.К., с ЕГН *, за виновна в това, че на 05.07.2010 год. в Г.К., противозаконно е присвоила движима вещ – лек автомобил марка „Ауди”, модел А6, с рег. № К **** АТ – една втора идеална част от която е принадлежала на нея, а другата една втора идеална част е била чужда – принадлежала на съпруга й С. Р. А. от с.П., общ.К., като се е разпоредила със собствеността върху целия автомобил и го е продала на К. С. А. от с.Ч., общ.К., без знанието и съгласието на собственика С. Р. А. от с.П., общ.К. и сама е получила цялата продажна цена от 5000 лева, поради което и на основание чл.206, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1, във вр. с чл.54 от НК е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимата К. Е. Т. е призната за виновна в това, че на 05.07.2010 г. в Г.К., пред нотариус К. Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 020 в района на Районен съд К., потвърдила неистина – че не е омъжена – в частен документ - писмена декларация от 05.07.2010 г., в която по изрична разпоредба на закон - чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност – е специално задължена да удостовери истината, и употребила този документ на същата дата пред същия нотариус като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, поради което и на основание чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК е осъдена на наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК така наложеното наказание е отложено за изпълнение за срок от три години.

На основание чл.2. ал.1 от НК на подсъдимата Т. е определено едно общо наказание, а именно – лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години.

Подсъдимата е осъдена също така да заплати по сметка на Районен съд К. направените по делото разноски в размер на 70 лева за вещо лице.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата, чрез защитника й – А.В.П., с твърдения, че същата е незаконосъобразна и необоснована. Излагат се съображения, че подсъдимата не може да носи наказателна отговорност по чл.206, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като процесния автомобил бил семейна имуществена общност и бил неделим, а и въпросната сделка за покупко-продажба не била обявена за нищожна. Сочи се също, че наложеното за престъплението по чл.313, ал.3 от НК наказание било несправедливо по вид. За обвинението по чл.206, ал.2, във вр. с ал.1 от НК наказанието било определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а за това по чл.313, ал.3, вр. с ал.1 от НК наказанието било определено при условията на чл.54 от НК при наличието на същите смекчаващи обстоятелства.

Моли обжалваната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по обвинението по чл.206, ал.2, вр. с ал.1 от НК, а относно обвинението по чл.313, ал.3, вр. с ал.1 от НК – да се определи друго по вид наказание, а именно пробация.

В съдебно заседание подс.К. Т. лично и чрез защитника си поддържа въззивната жалба, но със следното уточнение: Производството по делото по отношение на престъплението по чл.206, ал.2, вр. с ал.1 от НК да бъде прекратено, тъй като същото се преследва по частен ред, а по отношение на престъплението по чл.313, ал.3, вр. с ал.1 от НК – да се приложи чл.78а от НК. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е основателна, макар и по съображения различни от изложените в нея. Счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна в частта й, с която подсъдимата е била призната за виновна по обвинението по чл.206, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.218б, ал.2 от НК, деянието следвало да се преследва по частен ред, като в конкретния случай липсвала такава частна тъжба. Присъдата в тази й част следвало да бъде отменена и производството по делото прекратено. По отношение на престъплението по чл.313, ал.3, вр. с ал.1 от НК, счита че са налице условията на чл.78а от НК. Моли за произнасяне в този смисъл. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите обвинения. От събраните в наказателното производство доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява именно възприетата и от районния съд фактическа обстановка:

Подсъдимата К. Е. Т. е родена на **.**.****г. в Г.К., жителка и живуща в Г. К., с българско гражданство, със средно образование, понастоящем разведена, собственик и управител на „К." Е., Г.К., неосъждана, ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

На 03.10.2003г. подсъдимата К. Т. и свидетелят С. А. сключили граждански брак. По време на брака, на 02.09.2009г., те закупили лек автомобил - марка „Ауди", модел А6, който записали на името на обвиняемата К. А. и регистрирали същия с номер К **** АТ.

Към месец юни-юли 2010г. подс.К. А. и свидетелят С. А. били в лоши и обтегнати отношения. Семейният им лек автомобил - марка „Ауди", модел А6, с рег. № К **** АТ - бил във владение на подсъдимата К. А..

На 05.07.2010г., подсъдимата К. Т. отишла с описания лек автомобил до автокъща в кв. „В." в Г.К. с намерение да го остави за продажба. В автокъщата срещнала свидетеля К. А., който търсел да закупи лек автомобил. Т. му предложила да му продаде „Ауди"-то срещу сумата от 5 000 лева. Свидетеля огледал автомобила и се съгласил на сделката. Подсъдимата К. Т. не му казала, че е омъжена.

Още на същата дата подсъдимата и св.А. отишли в кантората на н. К. Д. в Г.К., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 020, с район на действие Районен съд К., за да сключат договор съгласно изискуемата от закона форма - писмена, с нотариална заверка на подписите. В кантората за подсъдимата К. А. била съставена (от страна на служител при нотариуса) Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като подсъдимата сама посочила, че не е омъжена и няма предишни бракове. След разпечатването на декларацията подсъдимата К. А. я подписала. При така съставената декларация, нотариусът не изискал от нея да представи пълномощно за сделката от името на съпруга си. След изготвяне на необходимите документи подс.Т. и св.А. подписали пред нотариуса Договор за покупко-продажба на автомобила, в който било посочено, че продажната цена е 1 000 лева. Свидетелят А. заплатил уговорената сума от 5 000 лева, а подсъдимата К. А. му предала документите - малък талон, застраховка, талон за технически преглед и ключовете на автомобила, както и самия автомобил.

Видно от приетото в съдебно заседание заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза № 318/11.10.2010г. извършена от в.л. - и. В. Д., стойността на лек автомобил, марка „Ауди", модел А6, с рег. № К **** АТ, възлиза на 6 240,00 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното производство доказателства - обясненията на подсъдимата Т., показания на свидетелите К. А. и С. А., от заключението по приетата съдебно-оценителна експертиза №318/11.10.2010г. извършена от в.л. Д., удостоверение за сключен граждански брак, характеристична справка, справка за съдимост, Декларация СМПИС, декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД на подсъдимата, декларация по чл.141, ал.2 от ЗДП, договори за покупко- продажба на МПС, както и от останалите писмени доказателства събрани по делото. Всички събрани доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви, като и самата подсъдима не оспорва фактическите обстоятелства по делото, поради което не е необходимо да се извършва подробен анализ на доказателствения материал.

При така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, последният е приел, че подс.К. Т. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за това че на 05.07.2010 год. в Г.К., противозаконно е присвоила движима вещ – лек автомобил марка „Ауди”, модел А6, с рег. № К **** АТ – една втора идеална част от която е принадлежала на нея, а другата една втора идеална част е била чужда – принадлежала на съпруга й С. Р. А. от с.П., общ.К., като се е разпоредила със собствеността върху целия автомобил и го е продала на К. С. А. от с.Ч., общ.К., без знанието и съгласието на собственика С. Р. А. от с.П., общ.К. и сама е получила цялата продажна цена от 5000 лева – едно от престъпленията, за които е била предадена на съд. Първоинстанционната присъда в тази й част е постановена в нарушение на закона. Към момента на образуване на досъдебното производство – 29.09.2010 г., за това престъпление, съответно внасянето му с обвинителен акт в съда, е действала редакцията на разпоредбата на чл.218в т.2 от НК /изм. ДВ бр.26/2010 год., в сила от 10.04.2010 год./, съгласно която за престъпления по чл.206 от НК – обсебване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг на виновния, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Такъв именно е и настоящия случай. Безспорно по делото е установено, че към датата на извършване на въпросното деяние – 05.07.2010 г., подсъдимата К. Т. и пострадалият С. Р. А. са били съпрузи, като това обстоятелство е описано и в обвинителния акт. Или, за това престъпление наказателното производство е могло да се инициира единствено по тъжба на пострадалия. А подадена тъжба от страна на пострадалия липсва, поради което е следвало първоинстанционния съд да прекрати производството по делото по отношение на това обвинение на основание чл.24, ал.4, т.1 от НПК. Районният съд не е сторил това, а се е произнесъл с присъда и по това обвинение, поради което присъдата в тази част се явява неправилна. На основание чл.334, т.4, във вр. с чл.24, ал.4, т.1 от НПК, настоящата инстанция следва да отмени присъдата в тази й част и да прекрати производството по делото водено срещу К. Тюлмен за престъпление по чл.206, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, каквото бе и направеното искане от страните във въззивното производство. За прецизност следва да се отбележи и следното: Съгласно чл.287, ал.5 от НПК, когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл.81, ал.3 от НПК, прокурорът на основание чл.48 от същия кодекс или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъда и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. В конкретния случай прокурорът не е направил такова искане, поради липса на основанието по чл.48 НПК, а пострадалият от престъплението, който е подал сигнал в полицията, не е конституиран като частен обвинител. Този текст /чл.287, ал.5 НПК/ има предвид само изменение на обвинението /каквото в случая не е налице/, а не и прекратяване на наказателното производство. Последното, както бе посочено, може да се прекрати само при условията на чл.334, ал.1, т.4 от НПК, след отмяна на първоинстанционната присъда, в случаите на чл.24, ал.1, т.2-8 и 10 и ал.4 от НПК.

По отношението на престъплението по чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК:

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс.К. Е. Т. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК – на 05.07.2010 г. в Г.К., пред н. К. Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 020 в района на Районен съд К., потвърдила неистина – че не е омъжена – в частен документ - писмена декларация от 05.07.2010 г., в която по изрична разпоредба на закон - чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност – е специално задължена да удостовери истината, и употребила този документ на същата дата пред същия нотариус като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първ¯инстанционният съд. По отношение на това деяние относно съставомерните му признаци и авторството по делото няма спор. Събраните доказателства в тази насока са напълно еднопосочни и безпротиворечиви и водят до несъмнения извод, че подсъдимата е извършила престъплението по чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за което както вече бе посочено е призната за виновна от районния съд.

С оглед изложеното по-горе, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена в частта й, с която подсъдимата е призната за виновна и осъдена за извършване на престъпление по чл.206, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и производството по делото следва да се прекрати за това престъпление, то за престъплението по чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК следва да се прецени дали да се налице предпоставките по чл.78а от НК.

Разпоредбата на чл.313, ал.3 във вр. с ал.1 от НК – предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или глоба от сто до триста лева. Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда чл.78а от НК и от това престъпление няма причинени имуществени вреди. Описаното води до извод, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За да определи размера на конкретната санкция, съдът съобрази, че по делото са налице единствено смекчаващи отговорността на подс.Т. обстоятелства – чисто съдебно минало, самопризнанията и съдействие както на досъдебното, така и на съдебното следствие, добри характеристични данни, майка на две деца, за които сама се грижи, като доходите й възлизат на 200 лева месечно, видно от приложената по делото декларация. Като взе предвид описаните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че административна санкция в минималния предвиден размер от 1000 лева, е напълно справедлива и отговаря на извършеното от подсъдимата деяние.

С оглед описаното, то обжалваната присъда в частта й, с която за престъплението по чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК е наложено наказание по НК, а именно „лишаване от свобода” за срок три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години, следва да бъде изменена, като подсъдимата се освободи от наказателна отговорност съгласно чл.78а от НК.

Предвид описаното частично отменяване и изменение на присъдата следва същата да бъде отменена и в частта й, с която на основание чл.2. ал.1 от НК на подс.Тюлмен е определено едно общо наказание от три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години, поради липсата на съвкупност от престъпления, налагаща приложението на цитирания текст.

При извършената проверка, въззивния съд констатира, че при разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на това основание. В останалата й част извън описани части, които следва да се отменят, съответно изменят, присъдата, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл.334, т.4 от НПК, чл.334, т.3 във вр. с чл.337, ал.1, т.4 от НПК и чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда №17/17.05.2011 г., постановена по НОХД №400/2011 по описа на Районен съд – К. в ЧАСТТА Й, с която К. Е. Т. от Г.К., с ЕГН *, е призната за виновна в това, че на 05.07.2010 год. в Г.К., противозаконно е присвоила движима вещ – лек автомобил марка „Ауди”, модел А6, с рег. № К **** АТ – една втора идеална част от която е принадлежала на нея, а другата една втора идеална част е била чужда – принадлежала на съпруга й С. Р. А. от с.П., общ.К., като се е разпоредила със собствеността върху целия автомобил и го е продала на К. С. А. от с.Ч., общ.К., без знанието и съгласието на собственика С. Р. А. от с.П., общ.К. и сама е получила цялата продажна цена от 5000 лева и на основание чл.206, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1, във вр. с чл.54 от НК е осъдена на наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години, и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство водено срещу К. Е. Т. от Г.К., с ЕГН * за престъпление по чл.206, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

ИЗМЕНЯНВА присъда №17/17.05.2011 г., постановена по НОХД №400/2011 по описа на КРС в частта й, с която на подсъдимата К. Е. Т. от Г.К., с ЕГН *, за извършеното престъпление по чл. 313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК във вр. с чл. 313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

ОТМЕНЯВА присъда №17/17.05.2011 г., постановена по НОХД №400/2011 по описа на КРС в ЧАСТТА Й, с която на основание чл.2. ал.1 от НК на К. Е. Т. от Г.К., с ЕГН *, е определено едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението в частта му, с която наказателното производство водено срещу К. Е. Т. от Г.К., с ЕГН *, за престъпление по чл.206, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, е прекратено, подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен от съобщението му на страните, а в останалата му част, е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.