Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
София, 19.04.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Е.Г.
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3802 по описа за 2015 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано по
предявени от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***,
представлявана от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици, обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени конститутивни
искове, с правна квалификация чл.135 ЗЗД, за обявяване на сключени между
ответниците „Г.“ АД и „И.И.“ АД сделки за относително недействителни по
отношение на ищеца.
Ищецът „К.Т.Б.“ АД –
в несъстоятелност твърди, че по сключени договори за банков кредит, ответникът
„Г.“ АД бил носител на задължения в общ размер от около 37000000 лева, които
били с настъпила на 27.05.2015 г. предсрочна изискуемост, в резултат на връчена
нотариална покана. По сключените договори за кредит Б.та нямала учредени
обезпечения, като била обезпечена от имуществото на длъжника, съгласно чл.133 ЗЗД. При наличие на тези значителни по обем задължения, „Г.“ АД на 26.11.2014
г. сключило с „И.И.“ АД договор за учредяване на ипотека, обективиран в
нотариален акт №195, том І, рег. №2352, дело №175/2014 г. на нотариус А. №488
на НК и на 29.04.2015 г. договор за учредяване на ипотека, оформен в нотариален
акт №92, том ІІ, рег. №1368, дело №186/2015 г. на нотариус Д. №085 на НК, за
обезпечаване на задължения, произтичащи от сключено между ответниците
споразумение от 11.11.2014 г. към договори за прехвърляне на вземания, сключени
в периода 01.09.2014 г. – 11.11.2014 г.. След сключване на тези договори, „Г.“
АД учредило и особен залог върху търговското си предприятие за обезпечаване
вземанията на „И.И.“ АД по споразумението от 11.11.2014 г.. Сключването на
договорите за учредяване на реални обезпечения било извършено при знание за
обявена предсрочна изискуемост на задълженията на „Г.“ АД към „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, липса на обезпечения, учредени в полза на Б.та и при наличие
на депозирана молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Г.“ АД,
по която било образувано търг. д. №44/2015 г. на ОС-Видин.
Тези факти квалифицирали
сключените сделки като увреждащи кредитора, при знание на длъжника „Г.“ АД за
увреждането и макар сделките да били безвъзмездни, знание за увреждането било
налице и у съконтрахента му „И.И.“ АД, тъй като обезпечените чрез сделките
вземания били породени от сключени договори за цесия на вземания към „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност, за които Б.та била уведомена, включително били
обективирани и изявления за прихващане със задълженията на „Г.“ АД.
При тези твърдения,
предявява конститутивни искове за обявяване на сключените между „Г.“ АД и „И.И.“
АД сделки за учредяване на обезпечения – ипотеки и залог на търговско
предприятие за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността.
В срока по чл.367 ГПК
от ответниците са постъпили идентични отговори на исковата молба, в които сe
възразява срещу редовността на исковата молба, тъй като не било ясно
основанието на исковете. Възражението е неоснователно. Редовността на исковата
молба предполага ищецът да изложи фактите, във връзка с които предявява
съответното искане за правна защита. Правната квалификация на тези факти е от
компетентността на съда, което означава, че исковата молба не е нередовна и
липсващата правна квалификация по никакъв начин не затруднява защитата на
ответниците. Неоснователни са и възраженията за липсата на процесуална
легитимация на ищеца. След обявяване на Б.та в несъстоятелност легитимирани да
я представляват са лицата, назначени за синдици, като същите действат като
нейни органни представители. Правосубектността на Б.та не е отнета и същата на
общо основание е кредитор, легитимиран да предявява отменителни искове по
отношение на действия, които я увреждат.
По същество считат
предявените искове за неоснователни. Твърдят, че предсрочната изискуемост на
вземанията на Б.та е настъпила на 28.05.2015 г., с изтичане на 7-дневния срок
за доброволно изпълнение, предоставен с нотариалната покана, получена на
21.05.2015 г., което означавало, че договорът за особен залог е сключен преди
настъпване на изискуемостта на задълженията и фактическият състав на чл.135 ЗЗД
не бил осъществен. Сключените сделки не са увредили кредитора „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, тъй като в полза на Б.та били предоставени обезпечения –
учреден бил особен залог върху вземания, който ако не е бил вписан, това изцяло
било резултат от бездействието на кредитора. От друга страна, с придобитите с
договорите за цесия вземания, „Г.“ АД е извършило прихващане със задълженията
си към Б.та и е погасило над 14000000 лева от тях. Обезпечаването на други
задължения не намалявало имуществото на длъжника.
Твърди се, че
задълженията към „И.И.“ АД са възникнали преди възникване на вземането на Б.та
и атакуваните сделки не са били предназначени да я увредят. Отделно, процесните
сделки са възмездни, а ответникът „И.И.“ АД няма как да е знаел за увреждането.
При тези съображения ответниците молят за отхвърляне на предявените искове.
В допълнителна искова
молба, синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност считат възраженията на
ответниците относно липсата на процесуална легитимация и нередовност на
исковата молба за неоснователни. Конкретната дата на настъпване на предсрочната
изискуемост не променяла фактическите твърдения и основателността на
предявените искове. Случващото се с Б.та било общоизвестен факт. Всички
договори за банков кредит, пораждащи задълженията на „Г.“ АД били сключени
преди оспорените сделки, без значение дали вземанията по договорите са ликвидни
и изискуеми. Ясно е, че сделките били увреждащи, тъй като затрудняват
удовлетворяването на кредитора, дори същият да разполага с други обезпечения.
От ответниците са
постъпили двукратно допълнителни отговори на допълнителната искова молба, които
не съдържат нови фактически твърдения и правни доводи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и
с определение от 27.11.2015 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията помежду им са отделени фактите, че „Г.“ АД е длъжник на „К.Т.Б.“ АД
– в несъстоятелност по договор за банков кредит, сключен на 01.10.2008 г.,
изменен с анекси, последният от които от 10.04.2014 г., с който е отпуснат
банков кредит в размер на 5050000 лева, по договор за инвестиционен банков
кредит, сключен на 26.01.2009 г. за сумата 2000000 лева, по договор за банков
кредит от 20.12.2011 г., с който е предоставена сумата 10000000 евро, по договор
за банков кредит от 08.01.2013 г. за сума в размер на 9500000 евро, по договор
за банков кредит от 29.07.2013 г. за сумата 200000 лева и по договор за банков
кредит от 12.12.2013 г. за сумата 810000 лева. Задълженията по посочените
договори са обявени за предсрочно изискуеми чрез връчена на 20.05.2015 г. на „Г.“
АД нотариална покана, с която на задълженото лице е предоставен 7-дневен срок
за доброволно изпълнение, след изтичането на който задълженията се считат
изискуеми, както и че между „Г.“ АД и „И.И.“ АД
са сключени, съответно на 26.11.2014 г. договор за учредяване на
ипотека, обективиран в нотариален акт №195, том І, рег. №2352, дело №175/2014
г. на нотариус А. №488 на НК и на 29.04.2015 г. договор за учредяване на
ипотека, оформен в нотариален акт №92, том ІІ, рег. №1368, дело №186/2015 г. на
нотариус Д. №085 на НК и на 26.05.2015 г. – договор за учредяване на особен
залог върху търговското предприятие на „Г.“ АД за обезпечаване на задължения,
произтичащи от сключено между ответниците споразумение от 11.11.2014 г..
Видно от представените справки от Служба по
вписванията – Видин и Раднево, върху
притежавани от ответника „Г.“ АД недвижими имоти са учредени ипотеки в полза на
„И.И.“ АД, като в полза на ищеца „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, е учредена
договорна ипотека с акт №94/2007 г. върху недвижим имот, представляващ
едноетажна масивна производствена сграда – цех за Г.ови смеси с площ 1908 кв.
м.. С оглед датата на вписване на договора за учредяване на ипотека, същата не
обезпечава никой от процесните договори за банков кредит, които са сключени в
последващ момент, а в производството не се твърди и установява ипотеката да е
учредена за бъдещо вземане, в който случай същата не е нищожна, а сключена под
отлагателно условие (чл.153 ЗЗД), нито се твърди това условие да се е сбъднало.
По реда на чл. 23,
ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, се установява, че по партидата на „Г.“ АД с
вписване № 20080304174736 в ползва на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност е вписан
залог с поредност 001 върху търговско предприятие за обезпечаване на задължения
по договор от 29.07.2005 г. в размер на 4900840 лева, съответно с вписване №
20100211102541 в полза на същия кредитор е вписан залог с поредност 002 за
обезпечаване задължения по договор за банков кредит от 22.12.2009 г. в размер
на 8125000 лева. Залогът върху търговското предприятие, предмет на отменителния
иск, учреден в полза на „И.И.“ АД е с поредност 003 и обезпечава задължения по споразумение
към договори за прехвърляне на вземания, сключени в периода 01.09.2014 г. -
11.11.2014 г., в размер на 14612858.41 лева.
Не е спорно и от
представените 7 броя уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД, входирани при „К.Т.Б.“ АД
– в несъстоятелност на 05.11.2014 г., се установява, че страните по договори за
цесия и ответници в настоящото производство съобщили на Б.та-длъжник
извършените с договори за цесия от 04.11.2014 г. и 05.11.2014 г. прехвърляния
на вземанията на „И.И.“ АД в полза на „Г.“ АД и последното обективирало
едностранно изявление за прихващане със задълженията си по процесните договори
за банков кредит.
Видно от споразумение,
сключено на 11.11.2014 г., ответниците се съгласили в обезпечение на
задълженията на „Г.“ АД по договори за цесия, сключени в периода 01.09.2014 г.
– 11.11.2014 г., възлизащи на сума в размер на 14612858,41 лева да бъдат
учредени договорни ипотеки върху всички притежавани от цесионера недвижими
имоти и особен залог върху притежавани движими вещи и вземания.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Б., което съдът цени
като компетентно и обосновано, поради което и го кредитира, се установява, че
по процесните договори за банков кредит, към 31.12.2014 г. в счетоводството на
„Г.“ АД са отразени задължения в общ размер от 34698029,51 лева, като са
осчетоводени и извършени частични погасявания чрез прихващане с придобитите от
„И.И.“ АД вземания.
Други доказателства
от значение за спора не са представени, а необсъдените настоящият състав счита
за неотносими.
Относно конститутивните искове с правна квалификация
чл.135 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.135,
ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. Следователно,
основателността на предявните обективно и пасивно субективно съединени
конститутивни искове, се обуславя от възникнало между „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност и „Г.“ АД, предхождащо извършване на процесните сделки
правоотношение, което да придава на ищеца качество кредитор, т. е. същият да е
носител на неудовлетворено право на вземане,
сключването на обезпечителни договори от 26.11.2014 г., 29.04.2015 г. и 26.05.2015
г. между процесуално легитимираните ответници за обезпечаване на задължения,
произтичащи от споразумение от 11.11.2014 г., при знание у представляващия „Г.“
АД, че правната сфера на кредитора ще бъде неблагоприятно засегната.
Исковете са
основателни.
Според формираната по
реда на чл.290 ГПК задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в
Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, Решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, като и цитираните в същите решения, е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има
за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав -
наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по
давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; възникването
на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло
в сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на
кредитора не са предмет на делото по Павловия иск; съдът, разглеждащ Павловия
иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор, като съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то
произтича от твърдените факти, освен ако вземането е отречено със сила на
пресъдено нещо; в производството по Павловия иск длъжникът не може да се брани
с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като
кредитор; съдът не може да спре производството по чл. 135 ГПК, за да изчака
решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви
вземането си с иск.
Страната, която е
поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД на съответните сделки, установява качеството
си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес
от Павловия иск, когато в резултат на провеждането му ще бъде променено
действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на
увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска, с който
ищецът се намира в правоотношение и кредиторът ще може да насочи принудително
изпълнение върху съответните права, предмет на оспорените действия.
В приложение на
посочената практика, следва да се приеме, че „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност не
следва да установява, че е носител на изискуеми вземания от „Г.“ АД, тъй като
изискуемостта не е релевантен елемент от фактическия състав, обуславящ
основателност на иска. Затова за решаване на настоящия спор няма никакво
значение дали вземанията на ищеца по
сключените договори за банков кредит са с настъпила предсрочна изискуемост и към
кой конкретен момент. Достатъчно е сключените договори да пораждат права на
вземания за ищеца. Фактът на сключване на договорите е безспорен, съответно от
събраните доказателства – заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност е кредитор на „Г.“ АД за суми в
общ размер от 34698029,51 лева, като всички договори - договор за банков
кредит, сключен на 01.10.2008 г., изменен с анекси, последният от които от
10.04.2014 г., договор за инвестиционен банков кредит, сключен на 26.01.2009 г.,
договор за банков кредит от 20.12.2011 г., договор за банков кредит от
08.01.2013 г., договор за банков кредит от 29.07.2013 г. и договор за банков
кредит от 12.12.2013 г., са сключени преди
учредените от „Г.“ АД в полза на „И.И.“ АД реални обезпечения.
Следователно, ищецът е кредитор на „Г.“ АД за вземания, които са възникнали
преди извършване на действията, които се твърди да са увреждащи и които са
предмет на предявените искове.
В тази хипотеза
следва да се прецени имат ли извършените сделки, с които са учредени реални
обезпечения увреждащ характер, съответно дали същите са възмездни или
безвъзмездни, с оглед преценка необходимо ли е ответникът „И.И.“ АД да е знаел
за увреждането.
Според Решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, ІV Г. О., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
Предназначението на отменителния иск е кредиторът да се удовлетвори от
имуществото, предмет на разпоредителното действие, което в отношенията между ответниците
е изцяло валидно. Относителната недействителност е само спрямо кредитора,
упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и доколкото съществува качеството му на
неудовлетворен кредитор. В случая, недействителността е спрямо търговец, обявен
в несъстоятелност, но тази особеност не променя това принципно положение, като
при реализиране на правата на Б.та ще бъде попълнена масата на
несъстоятелността.
При отпадане на
интереса на кредитора, а интересът ще отпадне при погасяване на вземането му,
отпада и предназначението на отменителния иск, тъй като независимо от обявената
относителна недействителност, правната сфера на длъжника и неговия съконтрахент
няма да бъдат засегнати. Ако вземането бъде погасено или отречено със сила на
пресъдено нещо, кредиторът не би могъл да осъществи принудително изпълнение по
отношение на имуществото, предмет на разпоредителната сделка. Ако кредиторът не
разполага с изпълнителен титул за вземането си, той не може да предприеме
принудително изпълнение само въз основа съдебното решение, с което е уважен иск
по чл. 135 ЗЗД. В този случай, последиците от обявената относителна
недействителност отпадат. Упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е вид
обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага
с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него – така изрично
Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
В настоящия спор,
увреждащите действия нямат за предмет разпореждане с права от имуществото на
длъжника „Г.“ АД в полза на ответника „И.И.“ АД, а учредяването на реални
обезпечения – особен залог върху търговско предприятие и ипотека върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти, с които в полза на обезпечения
кредитор се предоставя право на предпочтително удовлетворение. Няма съмнение,
че придаване на качеството обезпечен кредитор има увреждащ характер по
отношение на хирографарните (необезпечени) кредитори, какъвто е „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност.
Договорът за особен
залог на търговско предприятие е разновидност на договора за търговски залог.
Целта и на двата вида залог е една и съща - да се обезпечи изпълнението на
задължението по основния договор чрез предпочтително удовлетворяване на
вземането на кредитора от цената на активите, включени в правната съвкупност,
представляваща търговското предприятие на „Г.“ АД. При учредяването на ипотека
кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на
ипотекираните имоти. Именно предоставянето на реални обезпечения, макар да не
намалява имуществото на длъжника, затруднява удовлетворението на необезпечен
кредитор, чието вземане е възникнало преди даването на обезпеченията. В този
смисъл следва да се приеме, че сделките са увреждащи, като за това им естество
е без значение дали обезпеченията са дадени за обезпечаване на задължения на „Г.“
АД по договори за цесия, с придобитите вземания, по които е извършено частично
погасяване на задължения към ищеца.
За увреждащия
характер на сделките е без значение и дали кредиторът-ищец при сключване на
договорите за банков кредит е имал правна възможност да поиска обезпечение. Достатъчно
е да не разполага с такова, извън общото имущество на длъжника (чл.133 ЗЗД).
Вписаните особени залози върху търговското предприятие на „Г.“ АД не обезпечават
всички задължения по сключените договори за кредит, а единствено изпълнението
на договори, от които ищецът в настоящото производство не извежда качеството си
кредитор.
Съгласно Решение № 97
от 30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, представляващо
задължителна практика, която следва да бъде съобразяване, еднозначен отговор на
въпроса възмезден или безвъзмезден е договора за ипотека, не може да бъде даден
за всички случаи. Въпросът за тази класификация на обезпечителните договори, е
силно дискусионен в правната доктрина, противоречиво се разрешава и в съдебната
практика. Разгледан сам по себе си - без да се има предвид връзката му с
главното задължение, изпълнението на което се обезпечава, договорът за ипотека,
респ. залог на търговско предприятие, има по-скоро безвъзмезден характер (представлява
не-възмезден договор). Това е така, защото от само за едната от страните по
договора - ипотекарния кредитор - може да се приеме, че получава някаква
имуществена облага по силата на договора, а именно - самото обезпечение.
Другата страна по договора – ипотекарният/заложният длъжник поначало не
получава насрещна престация по силата на самия договор за ипотека/залог. Няма
съмнение, че обезпечителният договор може да бъде сключен и като възмезден,
когато страните изрично са уговорили срещу учредяването на обезпечението,
кредиторът да заплати възнаграждение на правния субект, който го учредява
(най-често при обезпечаването на чуждо задължение). Не може да се отрече, че е
налице елемент на възмездност и тогава, когато страните са уговорили срещу
учредяването на ипотеката/залога, отсрочване или разсрочване на главното
обезпечено задължение, заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли
лихви върху него, или други подобни отстъпки от страна на ипотекарния/заложния
кредитор (когато се обезпечава собствен дълг). Налице е възмездност в
отношенията между страните по договора за ипотека/залог на търговско
предприятие и тогава, когато главният договор между тях, изпълнението на който
се обезпечава, изобщо не би бил сключен, без сключването на обезпечителния договор;
в тези случаи ипотекарният кредитор сключва главния договор и престира
имуществено благо по него на ипотекарния длъжник, не само срещу насрещната
престация на последния по главния договор, а и поради наличието на
обезпечението, без сключването на акцесорния договор за учредяването на което
не би се сключил и главният договор между същите страни.
При наличие (с оглед
конкретните отношения между страните) на такава неразривна връзка на взаимна
обусловеност между обезпечителния и главния договор, тя не може да не се вземе
предвид при тълкуването на понятието "възмездност" по смисъла на чл.
135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Това е така, защото целта на тази правна норма е -
наред, и в конкуренция със защитата на увредения кредитор, който е предявил
иска за относителна недействителност по чл. 135 ЗЗД, да се даде защита и да се
предпочете интереса на договарялото с ответника-длъжник, трето добросъвестно
лице (също ответник по иска), което също се явява кредитор на ответника-длъжник
и което не е знаело за увреждането на ищеца към момента на сключването на
атакуваната увреждаща сделка. Такава защита следва да се приеме, че е
установена от законодателя, само в случаи като посочените по-горе, когато е налице
възмездност в отношенията между страните по атакувания договор за ипотека,
които отношения обаче са възникнали не само по силата на този акцесорен
обезпечителен договор, а и по силата на главния договор, изпълнението на който
се обезпечава - поради неразривната връзка на взаимна обусловеност между тях. В
останалите случаи, когато със сключването на обезпечителния договор,
ответникът-длъжник единствено обезпечава съществуващо (свое или чуждо)
задължение, без да е налице някоя от посочените по-горе (или подобна на тях)
хипотези на възмездност в отношенията им, обезпеченият кредитор - също ответник по иска, няма
правно-защитим интерес, и за прогласяването на относителната недействителност
спрямо ищеца на увреждащия го договор за обезпечение, не е необходимо и този
ответник – ипотекарният/заложният кредитор да е знаел за увреждането на ищеца.
В светлината на
даденото от ВКС разрешение, при съобразяване на факта, че обезпеченията,
учредени с атакуваните сделки, са предоставени много след възникване на
вземанията по договорите за цесия, които обезпечават, няма как да се приеме, че
обезпечителните договори имат възмезден характер за целите на иска по чл.135 ЗЗД. Длъжникът „Г.“ АД е предоставило обезпечение за свои задължения,
възникнали в предходен момент, което изключва главните договори да са сключени
при условие, че бъдат обезпечени, нито в същите може да са уговорени
по-благоприятни условия за длъжника именно поради предоставените обезпечения.
Затова знание у
представляващите „И.И.“ АД за увреждането не следва да е налице. Въпреки това,
следва да се посочи, че предметът на сделките и правните им последици –
учредяване на обезпечение, което дава право на предпочтително удовлетворение
върху практически всички активи от имуществото на длъжника, са такива, че няма
как обезпеченият кредитор да не е формирал представа, че сключването им засяга
неблагоприятно правната сфера на необезпечения кредитор „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, тъй като последният не е разполагал с учредени ипотеки и
особен залог на търговско предприятие по отношение на значителната част от
вземанията си, които факти са били известни на „И.И.“ АД, с оглед придаденото
от закона оповестителното действие на вписването, на което всяко от обезпеченията
подлежи. От представените уведомления за извършените цесии, всички получени от
ищеца на 05.11.2014 г. и обективираните в същите документи изявления за
прихващане, следва категоричен извод, че представляващият „И.И.“ АД е знаел за
задълженията на „Г.“ АД към Б.та, съответно няма как да не е знаел и че
учредените в полза на дружеството в последващ момент обезпечения увреждат
кредитора К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност.
С оглед изложеното,
всички елементи от фактическия състав, обуславящ основателност на предявените
искове са налице и същите следва да бъдат уважени.
При този изход на
спора, право на присъждане на разноските за производството, съгласно чл.78,
ал.1 ГПК, се поражда за ищеца, който претендира такива, но не ангажира
доказателства за реалното им извършване и поради това разноски не му се следват.
Предмет на спора са
обективно, кумулативно съединени искове по чл.135 ЗЗД, предявени при условията
на чл.57, ал.6 ЗБН, което налага ответниците да бъдат осъдени да заплатят
дължимата държавна такса в полза на бюджета на СГС, която не е внесена при
предявяването на исковата молба. В случая трите сделки обезпечават задължение в
размер на 14612858.41 лева (по делото доказателства за данъчната оценка на
ипотекираните недвижими имоти не са събрани), което съдът приема за обща цена
на предявените искове, поради което следва да се внесе държавна такса в размер
от 4% от обезпеченото вземане или 584514,34 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА, на основание
чл.135, ал.1 ЗЗД, за относително недействителни по отношение на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, сключените между „Г.“ АД, ЕИК ***********,
със седалище *** и „И.И.“ АД, ЕИК ***********, със седалище *** договор за
учредяване на ипотека от 26.11.2014 г., оформен в нотариален акт №195, том І,
рег. №2352, дело №175/2014 г. на нотариус А. №488 на НК, договор за учредяване
на ипотека от 29.04.2015 г., оформен в нотариален акт №92, том ІІ, рег. №1368,
дело №186/2015 г. на нотариус Д. №085 на НК и договор от 26.05.2015 г. за
учредяване на особен залог върху търговското предприятие на „Г.“ АД за
обезпечаване на задължения, произтичащи от споразумение от 11.11.2014 г..
ОСЪЖДА „Г.“ АД, ЕИК **********,
със седалище *** и „И.И.“ АД, ЕИК *************, със седалище ***, да заплатят
в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК вр.
чл.57, ал.6 ЗБН, сумата 584514,34 лева (петстотин осемдесет и четири хиляди
петстотин и четиринадесет лева и тридесет и четири стотинки) – държавна такса
за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: