№ 12850
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110138520 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу В. Л. С., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с
цена на исковете 4009,98 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64134/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването
й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи следните суми 3 388,67 лева
(три хиляди триста осемдесет и осем лева и 67 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 568,07
лева (петстотин шестдесет и осем лева и 07 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г., 43,41лева (четиридесет и три лева и 41 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 24.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,83 лева (девет лева и 83 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 14.11.2022 г, за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, ул. П..., аб.№ 328811. Претендира разноски.
1
Ответникът В. С., оспорва исковите претенции, наличието на облигационно
правоотношение между страните, начина на начисляване на процесните суми и възразяват за
давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „...“ ЕАД не изразява становище по
основателността на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетите в хода на съдебното дирене Договор за продажба на държавен недвижим
имот от 01.10.1968 г., удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на
имена се установява, че ответникът В. Л. С. в качеството си на единствен наследник на
своята майка Станка Илиева С.а починала на 21.05.2000 г. е придобил правото на
собственост върху процесния имот, находящ се на адрес гр. София, п.к. 1407, общ. Лозенец,
ул. П.... Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/,
2
какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени
такива твърдения от ответника, нито има доказателства, разколебаващи извода, че
ответникът е собственик на процесния имот и към момента на доставка за процесния
период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 173896, който съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а
и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
177866, предоставени от „...“ ЕАД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. За процесния период м.05.2019 г. – 30.04.2021 г. фирмата за ДР е
отчитала уредите за дялово разпределение в имота и водомерите за топла вода, монтирани
на абонатите в СЕС. По време на отчетите, са попълнени документите за главен отчет, които
са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е
имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители. В
имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от
щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се
3
отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление,
включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота
/отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се
начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
наредба за топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 3388,67 лв.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от ответниците. С
оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно
цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
е подадено на 24.11.2022 г., респ. погасени по давност са вземанията станали изискуеми
преди 24.11.2019 г. Процесният период касае вземания от м.5.2019 г., т. е. първото вземане е
възникнало едва на 31.05.2019 г. Вземането за м.5.2019 г. съобразно ОУ на ищеца става
изискуемо на 15.07.2019 г., но в случая следва да се съобрази и, че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давностният срок е спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта
на първото вземане в процесния период това за м.5.2019 г. е настъпила на 22.09.2019 г.,
поради което погасени по давност вземания за доставена топлинна енергия за периода
м.5.2019 г.- м.07.2019 г., включително, които видно от заключението на изслушаната
4
експертиза възлизат на сумата от 88,23 лв., за която искът следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност. Поради това искът за главница следва да се уважи за сумата от 3300,44
лв. и да се отхвърли за разликата до пълния размер от 3388,67 лв., като погасен по давност.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода 01.10.2019 г.
до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 43,41 лева, определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването
им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.10.2019 г. е започнала да
тече от 01.11.2019 г., като срокът на погасителната давност не е изтекъл към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като срокът на погасителната давност е бил
спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на
погасителната давност е спрян за 2 месеца и седем дни и няма погасени по давност вземания
за дялово разпределение.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
5
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за сумата от 568,07 лв. за
периода 15.09.2020 г. - 14.11.2022 г., която съдът определи, съобразявайки погасените по
давност вземания, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по
изравнителната сметка и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162
ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 9,83 лв. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ищеца. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора право на
разноски възниква за двете страни. Предвид изрично направеното искане в тази насока, в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за
държавна такса в размер на 80,20 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 50 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди
сумата 127,01 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото
производство разноски за държавна такса в размер на 80,20 лева, 350 лева – депозит за СТЕ
и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете следва да се присъди сумата 517,23 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените разноски в
размер на 1000 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна
своевременно (с исковата молба) е противопоставила възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно. Заплатената
сума следва да бъде намалена до 615,00 лева, който размер е съобразен с предвидения
размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към датата на сключване на
6
договора изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./ , фактическата и правната сложност на
делото, броя предявени искове и извършените процесуални действия. Съобразно
отхвърлената част се дължи сумата от 15,03 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Я... срещу В. Л. С., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ул. П... искове с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Л. С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Т...” ЕАД, ЕИК ..., сумата
3300,44 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, п.к. 1407, общ. Лозенец, ул. П..., аб. № 328811 за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 568,07 лева за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г ., сумата от 43,41
лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
64134/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 3388,67 лева и за
периода 01.05.2019 г. – 31.07.2019 г., като погасен по давност и иска за мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер 9,83 лева за периода от 01.12.2019
г. до 14.11.2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. П... ДА ЗАПЛАТИ НА
„Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 644,23 лева разноски в заповедното производство в исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Т...” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на В. Л. С., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 15,03 лева, представляваща разноски в исковото
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ЕАД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7