Решение по дело №1217/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260457

                                                      гр.Пловдив 01.12.2020г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1217/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                         Обжалвано е решение №998/19.03.2020г. по гр.д.№14532/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.124 от ГПК в частта,с която се касае прогласяване на недействителността на клаузата за възнаградителна лихва.Жалбоподателят счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се уважи. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Предявена е искова претенция с правно основание чл.124 от ГПК,която е установителен иск за недължимост на претендираната сума.

                          По същество решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди поради следните съображения:

                         Между страните не се спори,че е сключен договор за потребителски кредит.С този договор на жалбоподателя е предоставен кредит в размер на 1000лв.,като е уговорена и възнаградителна лихва за периода на договора.

                         Жалбоподателя е навела основания за отмяна на решението съобразно разпоредбата на чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД,а именно поради противоречие с добрите нрави.Терминът „добри нрави“ няма законодателна уредба,но на същия следва да се придаде принцип на справедливостта и на добрите граждански правоотношения,поради което и той способства за развитие на търговските взаимоотношения.

                          Преценката за нищожността на клаузата за противоречие с добрите нрави се прави за всеки договор поотделно,тъй като не може под един знаменател да бъдат поставени всички потребителски кредити,получени от банкови и небанкови финансови институции и определянето на всичките като процент на клаузата за възнаградителна лихва.Видно от самия договор е фиксиран определен годишен лихвен процент в размер на 35%.Не е пречка определянето на по-висок лихвен процент от законната лихва.Това е така,защото небанковите финансови институции се издържат от раздаването на кредити и уговарянето на съответната лихва,която в настоящия случай не противоречи на добрите нрави,тъй като не е в размер,който да надхвърля трикратния такъв.Размерът на договорната лихва е по-голям от законната,тъй като срокът,за който се отпуска кредита е относително кратък и същия не е обезпечен,поради което и е допустимо да бъде в размер,такъв какъвто е договорен между страните.Следва да се посочи,че така уговорена клаузата за заплащане на лихвата не противоречи на чл.11 от ЗПК,поради което същата не е нищожна.

                         При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъбразно и като такова следва да го потвърди,като на основание чл.272 от ГПК следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                                Р     Е     Ш     И:

                   ОСТАВЯ В СИЛА решение №998/19.03.2020г. по гр.д.№14532/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в.

                        РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

                            Председател:                                                Членове: