Р Е Ш Е Н И Е № 260042
28.08.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 18.08.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 1197 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4779/12.12.2019 г. по гр.д.№
10939/2019 г. Пловдивският районен съд е признал за установено по предявените от „Юробанк
България“ АД с ЕИК *********, срещу М.З.Д., с ЕГН ********** установителни искове по член 422 ГПК, че М.З.Д., с ЕГН ********** дължи на „Юробанк България“ АД с ЕИК
*********, следните суми, произтичащи от сключен
между страните договор за потребителски паричен кредит № *** от 15.12.2016 г., а именно: 8060,05 лева, представляваща дължима
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.09.2018 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15296/2018г. по описа на ПРС, ХІX гр. с-в., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за възнаградителна лихва в размер на 151,72 лева за периода
15.02.2018г. до 09.08.2018г., мораторна лихва от 198,56 лева за периода от
15.02.2018г. до 17.09.2018г. и сумата от 40,50 лева такси за периода
15.02.2018г. до 17.09.2018г., като неоснователни.
Постъпила е въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София срещу
решението в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя да се признаят за
установени вземанията му към М.З.Д. в размер на 151,72 лв. възнаградителна лихва
, сумата от 198,56 лв. мораторна лихва и сумата от 40,50 лв. такси по договора за потребителски кредит. В жалбата са
развити съображения за неправилност на решението поради нарушение
напроцесуалния и материалния закон.
В отговор на въззивната жалба въззиваемата
и ответник- М.Д., чрез пълномощника си адв.П., поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му
части.
Страните претендират разноски за въззивното производство.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима
и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното
първоинстанционно производство е установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за съществуване на парични
вземания по- за потребителски паричен кредит № *** от 15.12.2016 г., за които „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД”
се е снабдило със Заповед № 8494/01.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 15296 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г.
За да постанови
обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че договорът е
недействителен на специалното основание по чл.22, вр.чл.10, ал.1 ЗПК- тъй като
е изготвен на шрифт, по-малък от 12, поради което е приложил нормата на чл.23 ЗПК, признавайки дължимостта на чистата стойност на кредита / главницата/, и е
отхвърлил останалите претенции за лихва, обезщетение за забава и такси по
кредита.
Въззивният съд споделя изводите на районния съд и изложените от него съображения. От своя страна,
след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, съгласно правомощието
си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и
след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:
Не се формира спор между страните относно сключения между тях договор, като този факт се установява и от
представения писмен Договор за потребителски кредит № *** от 15.12.2016 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от 10618 лв., платим в срок до 15.12.2021 г. при уговорена променлива
годишна лихва, която се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс
фиксирана надбавка в размер на 8.416% / чл.3 от договора/. При забава в
плащанията, както и при предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва /
чл.9/.
В отговора на исковата
молба ответникът е повдигнал изрично възражения за недействителност на
договора, в т.ч. и поради нарушение на
изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК с твърдение, че същият е изготвен на шрифт
по-малък от 12, във връзка с което е и формулирано доказателствено искане за
експертиза. Възражението е намерило отражение в изготвения от районния съд
доклад по чл.146 ГПК със съответното разпределение на доказателствената
тежест., а с определение от 30.08.2019 г. е допусната и поисканата
съдебно-техническа експертиза. Същата е изслушана в с.з.на 02.12.2019 г. в
присъствието на представител на ищцовото дружество и заключението на вещото
лице е прието без да е оспорено. Експертизата, която е работила по
представеното от ищеца заверено копие, е установила, че договорът за
потребителски кредит е написан с безсерифен шрифт – sans serif font, подобен на семейство шрифтова Arial, с големина 10,5 пункта. Въззивният съд също възприема и кредитира
заключението като компетентно и обосновано.
Във връзка с направеното
едва във въззивната жалба несвоевременно оспорване на заключението е налице и произнасяне с протоколно
определение в о. с. з. на 18.08.2020 г. от въззивния
съд, който намира, че не е налице допустимост, с оглед разпоредбата на чл. 266 от ГПК, допълнително да се събират доказателства какъв е бил
шрифтът на процесния договор. Съгласно
гореизложеното съдът няма пречка да приеме каква е големината на шрифта на договора, с оглед
събраните в първоинстанционното производство допустими и неоспорени от страните
доказателства. В тази насока, и самият договор за кредит, макар и представен
като заверено копие от страна на ищеца, е бил изследван и от страна на вещото
лице, въз основа на което заключението му е обосновано, с оглед представено от
самия ищец, понастоящем жалбоподател, писмено доказателство. При което и
въззивният съд намира, че жалбоподателят не ангажира нови допустими
доказателства във въззивното производство, с оглед
разпоредбата на чл. 266 от ГПК.
Предвид изложените обстоятелства въззивният съд
намира за необосновано, при което и неоснователно направеното във въззивната
жалба оплакване, че първоинстанционният съд неправилно кредитирал депозираното
по делото заключение по назначената съдебно – техническа експертиза и е приел,
че текстът на договора е отпечатан на шрифт с
размер 10,5 пункта. При така установеното
нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК последицата е уредена в нормата на чл.22 ЗПК и тя
е недействителност на договора, до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Другото основно възражение на жалбоподателя е
свързано с приложение на разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ. Твърдения, обуславящи
приложението на тази норма, както и самото възражение, са направени за първи
път пред въззивната инстанция, поради което и с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК не следва да се обсъждат. Страната е можела и е следвало да наведе тези
твърдения в първото съдебно заседание на осн.чл.143, ал.3 ГПК с оглед
повдигнатите в отговора на исковата молба възражения.
Поради липса на други оплаквания относно неправилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна, при което и решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на осн.чл.38, ал.2
от ЗА на пълномощника на въззиваемия- адвокат С.П. *** ще се присъди
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в размер
от 300
лв. съобразно чл.7, а.2, т.1 / изм.ДВ бр.68/2020 г./ от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Решението на въззивния съд е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4779/12.12.2019 г., постановено по гр.д.
№ 10939/2019 г. на Районен съд Пловдив в частта, с която са отхвърлени исковете
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, срещу М.З.Д., с ЕГН **********
да се
признаят за установени вземанията на банката в размер на 151,72 лв.
възнаградителна лихва за периода 15.02.2018г. до
09.08.2018г., мораторна лихва от 198,56 лева за периода от 15.02.2018г. до
17.09.2018г. и сумата от 40,50 лева такси за периода 15.02.2018г. до
17.09.2018г. по договор за потребителски кредит № *** от 15.12.2016 г. , за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 15296/2018 г. на ПРС.
Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 300 лв. на адвокат С.Ж.П. *** за осъществено
безплатно процесуално представителство на въззиваемия.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: