Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря С.Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 394 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във
връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), вр. чл.107 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на Д.Т.К. ***, депозирана чрез адв. Д.И.от ШАК против Решение № 001/06.12.2022г. на
гл.специалист „Местни данъци и такси“ в община Велики Преслав. С молба рег.№
ДА-01-120/16.01.2023г. оспорващият уточнява, че предмет на жалбата е Акт за
установяване на задължения №7608-1/02.11.2022г., издаден от специалист
счетоводител – деловодител „МДТ“ при община Велики Преслав, с който е установено
задължение за данък върху превозните средства за периода втора вноска за 2021г.
и за цялата 2022г. за МПС – лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № ***. Жалбоподателят
твърди, че актът е незаконосъобразен, а потвърждаващото го решение е нищожно,
предвид липсата на каквито и да е доказателства за компетентност на
постановилите ги лица. По съществото на спора сочи, че органът не е съобразил
представена декларация с вх. № 11-00-740/05.10.2022г. за отказ от собственост
по чл.99-100 от ЗС. Аргументира становището, че съгласно процесната декларация Д.
Т.К. се е отказал от собствеността си върху лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № ***,
поради което не е налице основание за заплащане на данък върху посоченото МПС.
Въз основа на изложеното в жалбата и уточнителната молба настоява за отмяна на
Акт за установяване на задължения №7608-1/02.11.2022г. като незаконосъобразен.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв.Д.И., която заявява, че поддържа жалбата и искането за
отмяна на акта по аргументи, изложени в
пледоарията по същество и в писмени бележки, депозирани по делото.
Ответникът – гл.специалист отдел „Местни
данъци и такси“ при община Велики Преслав, в
качеството му на ръководител на звеното за местни приходи и решаващ орган по
смисъла на чл.159, ал.2 от ДОПК, представляван в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител юрисконсулт С.К.оспорва жалбата. Сочи, че АУЗ е издаден от
компетентен орган, при спазване на процедурните правила и изискванията за форма
и в съответствие с материалния закон. Твърди, че не са налице условията на
чл.58, ал.4, пр.1 от ЗМДТ за недължимост на данъка, тъй като регистрацията на
процесния автомобил не е прекратена. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени
бележки, обосноваващи становище за неоснователност на оспорването.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано въз основа
на молба вх. № 11-00-720/05.10.2022г., депозирана в община Велики Преслав от Д.Т.К. с искане да издаден
Акт за установяване на задължения към община В.Преслав. Към молбата оспорващият
представил нотариално заверена декларация, с която на основание чл.99-100 от
Закона за собствеността се отказва от правото си на собственост от лек автомобил марка
„Нисан“ с рег. № ***.
По повод подадената молба е изискана информация от ОД
на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ относно регистрираните МПС на името на
лицето.
Началник сектор „Пътна полиция“ представил справка от
АИС КАТ – Регистрация, в която е отразено, че Д.Т.К. е собственик на лек автомобил марка
„Нисан“ с рег. № ***
(л.16 от делото).
С Резолюция за възлагане на проверка за
установяване на факти и обстоятелства № 7608/02.11.2022г., гл.специалист
„МДТ“
при община Велики Преслав възложил
извършване на проверка.
Въз основа на констатациите от проверката Н.П.–
специалист счетоводител – деловодител „МДТ“ и орган по приходите по
смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в община Велики Преслав, съгласно заповед № 632/20.11.2017г. на
кмета на община Велики Преслав, издала Акт за установяване на задължения №
7608-1/02.11.2022г., с който на основание чл.107, ал.3 от ДОПК и въз основа на персонални партиди съгласно подадени
декларации – декларация по чл.54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № ***, по отношение на Д.Т.К.
е
установен дължим данък върху превозните средства за посоченото МПС за 2021г. и за 2022г. в общ размер на 714,88
лева, от които главница – 683,67лв. и лихва – 31,21 лв. към 02.11.2022г.
Жалбоподателят оспорил АУЗ по административен ред като посочил, че от нотариално
заверената декларация се виждало, че считано от 18.08.2021г. същият не е
собственик на въпросното МПС, поради което отправил искане за отмяна на АУЗ.
С решение №001/06.12.2022г. гл.специалист „МДТ“ при община
Велики Преслав, в качеството му на ръководител на местни приходи по чл.4, ал.5
от ЗМДТ,
приел жалбата за допустима, но неоснователна. В мотивите на решението е посочено, че на основание чл.54, ал.1 от ЗМДТ размерът на данъка върху превозните средства се определя от служител на
общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от МВР. Размерът на данъка е определен по реда на чл.55 от ЗМДТ и Наредба №3 за определянето размера на местните данъци на територията на
община Велики Преслав. Решаващият орган изтъкнал, че основният юридически факт,
който е от значение за закриване на партидата на превозното средство, е
наличието на прекратена регистрация съобразно изискванията на ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000г. В случая с писмо на органа по
компетентност ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ е удостоверена собствеността на
Д.Т.К. за лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № ***.
По изложените аргументи решаващият орган потвърдил атакувания АУЗ.
Решението е връчено
на неговия адресат по пощата на 09.12.2022г., видно от
приложеното известие за доставяне (л.19 от делото).
Жалбата, с която е
сезиран Административен съд – Шумен, е заведена в
деловодството на административния орган с вх.№ 94-Д-236/19.12.2022г.
Към делото са
приобщени писмените доказателства, представляващи административната преписка по
издаване на акта, в това число Заповед № 632/20.11.2017г. на кмета на община Велики Преслав, издадена на основание чл.44,
ал.2 от ЗМСМА и чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ, с която са определени служителите от
общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите
по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ (л.61) и
Заповед
№ РД-00-125/05.05.2022г. на кмета на община Велики
Преслав,
с която Б.М.В.- гл.специалист „МДТ“ е
определена като служител, изпълняващ правомощията на териториален директор на
НАП (л.20).
По искане на жалбоподателя към делото са приложени писмо
изх. № 08-М-5/18.08.2015г. на зам.изпълнителен директор на ЦУ на НАП и
Устройствен правилник на община Велики Преслав.
Изложената
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от доказателствата
по делото.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка и след като прецени предпоставките за
допустимост и основателност на жалбата, с която е сезиран, като взе предвид
доказателствата по делото и доводите на страните, Шуменският административен
съд обосновава следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е индивидуален административен акт - АУЗ № 7608-1/02.11.2022г., издаден от орган по
приходите при община Велики Преслав, с който е установен дължим данък върху превозните средства за 2021г. и 2022г. за лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № *** в общ размер на 683,67 лева и лихва за просрочие в размер
на 31,21лв., от неговия адресат - надлежна
страна, с право и интерес от обжалване. Решението на ръководителя на „МДТ“ при община Велики Преслав, с което е потвърден
АУЗ, е съобщено на оспорващата страна на 09.12.2022г., поради което
жалбата, входирана в деловодството на административния орган на 19.12.2022г., се явява подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК
и е процесуално допустима.
Съгласно чл.160,
ал.2 от ДОПК, след като е сезиран с оспорване, съдът извършва цялостен контрол
върху законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт,
като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в горецитираната
разпоредба, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Предмет на
оспорване е акт за установяване на публично общинско вземане, издаден по реда
на Закона за местните данъци и такси.
Според чл.4, ал.1
от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, определени със заповед на кмета на общината (чл.4, ал.4
от ЗМДТ), като съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ,
в производствата по ал.1 същите имат правата и задълженията на органи по приходите.
По делото е представена заповед № 632/20.11.2017г. на кмета на община Велики
Преслав, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ са определени служители от община Велики
Преслав
от звено „МДТ“ с права и задължения на органи по приходите, в т.ч. и Н.С.П.–
издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото. С оглед на това съдът намира,
че административният акт е издаден от компетентен орган, а възведените възражения от страна на оспорващия
следва да бъдат отклонени като неоснователни.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно и становището на оспорващия за липса на компетентност на органа,
постановил решението в рамките на административния контрол върху АУЗ. Видно от
доказателствата по делото решението изхожда от Б.М.В.в качеството ѝ
на ръководител на местни приходите. От представена към административната
преписка Заповед № РД-00-125/05.05.2022г. на кмета на община Велики Преслав, се
установява, че посоченото лице е определено като служител, изпълняващ
правомощията на териториален директор на НАП, а според чл.4, ал.5 от ЗМДТ
правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите се
упражняват от ръководителя на звеното за
местни приходи в съответната община. Предвид това съдът намира, че решението по
жалбата на Д.Т.К. също е издадено от компетентен орган, респективно – налице е
надлежно преведена процедура по административен контрол, какъвто е задължителен
според установения в чл.156 от ДОПК процесуален ред.
Обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма.
Същият съдържа фактически и правни основания, както и ясна разпоредителна част.
Съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати в хода на
административното производство, съставляващи отменително основание по смисъла
на чл.146, т.3 от АПК.
При направената преценка за съответствие с материалния
закон, съдът съобрази следните приложими за казуса нормативни разпоредби:
Съгласно чл.52, т.1
от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Според чл.53 от
с.з. данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата
на чл.54 от ЗМДТ сочи, че размерът на данъка се определя от служител на
общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от МВР, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Данните
се предоставят от МФ на общините ежедневно, въз основа на автоматизиран обмен
на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР.
Съгласно чл.54, ал.3, т.4 от ЗМДТ данък не се дължи, когато са налице основания
за предявяване право на освобождаване от данък, а според ал.4 – собствениците
на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес
притежаваните МПС в двумесечен срок от придобиването им. За превозните
средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок
започва да тече от датата на регистрацията им за движение. Собствениците на
превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за
ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал.4 или с подаване на
нова данъчна декларация (чл.54, ал.6 от ЗМДТ).
Случаите на
освобождаване от данък за превозните средства са регламентирани в чл.58 от ЗМДТ, като съгласно ал.4 от посочената разпоредба за превозните средства, на
които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца
на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за
издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено
заявление от собственика в съответното звено „Пътна полиция“ по
месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни
превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за
предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на
регистрацията им за движение. Ал.4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни
средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП – при неплатена застраховка ГО, както и за превозните средства със
служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен
номер, които не отговарят на изискванията на БДС.
Съгласно чл.18 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства прекратяването на регистрацията на
превозно средство може да стане по инициатива на собственика чрез писмено
заявление или служебно от контролните органи
в хипотезите на чл.18б.
Разпоредбата на чл.3, ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
разписва правилото, че всяка промяна в
данните за регистрирано превозно средство и собственика следва да бъде заявена за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“ в срок до един
месец от настъпването ѝ.
Анализът на изложената нормативна регламентация
обосновава извод, че прекратяването на регистрацията на МПС е необходимо
условие за отпадане на задължението за плащане на данък МПС, респективно - едностранният отказ от правото
на собственост не е достатъчен, за да породи
целените от лицето правни последици
относно данъчното облагане.
Съдът споделя становището на оспорващия относно
правната възможност за отказ от право на собственост съгласно чл.99 от закона
за собствеността. Но в случая следва да се прави разлика от настъпване на ефекта от едно
такова разпореждане и отпадане на задълженията на собственика за заплащане на
дължимите към бюджета данъци, произтичащи от правото на собственост върху
движимата вещ. Отказът от право на собственост
е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено
изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с
индивидуално определена вещ – арг. чл.99
– 100 от ЗС. Този отказ не води след себе си като непосредствена последица
дерегистрация на моторното превозно средство, а създава правно основание и
задължение за отказалия се собственик в едномесечен срок да инициира
производство по чл.18, т.1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. и да поиска от контролните органи прекратяване на регистрацията.
Именно това действие като проявен юридически факт се визира и в хипотезата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ като основание данъкът да не
се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение.
Извън плоскостта на
вещното правоотношение, от момента на регистрацията и пускане в движение на
пътно превозно средство, неговият собственик става част от широка съвкупност от
административни правоотношения, възникващи във връзка с цялостната
регламентация на реда и условията за движение по пътищата и облагането с
данъци. Макар в случая основание за преустановяването на тези правоотношения да
се явява едностранно волеизявление на собственика, то същият следва да даде
ясни доказателства пред компетентните органи, че по неговата воля те са
десезирани занапред да упражняват възложените им от закона функции.
Неоснователно е позоваването на писмо изх. №
08-М-5/18.08.2015г. на зам.изп.директор на ЦУ на НАП. Методическите указания по
прилагането на закона не са задължителни за прилагане и не обвързват страните,
още по-малко съда. Наред с това – в хода на административното производство не
се оспорва обстоятелството, че лицето е направило надлежен отказ от правото си
на собственост върху процесния автомобил. Основанието, поради което е
определено данъчното задължение, е продължаващата регистрация на автомобила в
регистрите на пътните превозни средства, поддържан от МВР. Оспорващият не
представя доказателства, че е подал заявление пред контролните органи за
прекратяване на регистрацията на въпросното МПС. Напротив, видно от приложената
към писмо рег. № 869000-13670/17.10.2022г. справка от АИС КАТ – Регистрация, собственик на лек автомобил марка „Нисан“ с
рег. № *** е Д.Т.К.. Данъкът на регистрираните за движение в страната пътни
превозни средства е дължим от собствениците им, докато не бъде прекратена
регистрацията на ППС. В случая това обстоятелство не е настъпило, поради което не е отпаднало основанието за дължимост
на данъка.
В хода на съдебното производство не се оспорва
размерът на данъка. При извършената служебна проверка съдът констатира, че
същият е правилно определен, съобразно техническите характеристики на
автомобила и Наредба №3 за определянето
размера на местните данъци на територията на община Велики Преслав.
Въз основа на
изложеното съдът приема, че обжалваният АУЗ е постановен от компетентен орган, в
необходимата писмена форма, съдържа правните и фактически основания, които го
мотивират, при достатъчно изяснена фактическа обстановка и липса на допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът е издаден при правилно тълкуване и
приложение на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на
делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл.24 от Наредбата
за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.Т.К. ***, против Акт за установяване на задължения
№7608-1/02.11.2022г., издаден от специалист счетоводител – деловодител „МДТ“ при община Велики
Преслав, с който е установено задължение за данък върху превозните средства за
МПС – лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № *** за периода втора вноска за 2021г. и за цялата 2022г. в общ размер на 714,88 лева, от които главница –
683,67лв. и лихва – 31,21 лв. към 02.11.2022г.
ОСЪЖДА Д.Т.К. с ЕГН ********** *** да заплати на община Велики
Преслав разноски по делото в размер на 100 (сто) лева
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: