Решение по дело №4813/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ № 1879

гр.Русе, 11.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

        Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4813 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази        

 

Г.И.С. твърди, че със заповед № 54/30.07.2019г. на директора на ОП „Комунални Дейности“, гр. Русе й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което наказание счита за незаконосъобразно и иска да бъде отменено, иска да бъде възстановена на предишната работа, за й бъде заплатено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение и да бъде поправено основанието за уволнение вписано в трудовата книжка. Счита, че преди да я уволни работодателят й е трябвало да вземе съгласие от Инспекцията по труда, тъй като страда от две заболявания, които попадат в обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987г. на министъра на здравеопазването за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333 ал.1 т.3 от КТ. Навежда доводи, че не е извършвала нарушения на трудовата дисциплина, които да обосноват наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“.

Ответникът оспорва исковете. Навежда доводи, че срещу ищцата са били подавани множество жалби от граждани във връзка с нарушение на служебните й задължения. Работодателят извършил необходимите проверки, като назначил за целта комисия, която изготвила доклад.  Работодателят поканил ищцата да даде обяснения, което тя отказала да направи. На 08.07.2019г. работодателят изпратил писмо до ТЕЛК за мнение относно уволнението на ищцата във връзка с разпоредбата на чл. 333 ал.2 от КТ. На 19.07.2019г. работодателят получил отговор от ТЕЛК, в който било посочено, че експертното решение на НЕЛК от 16.01.2014г. по отношение на ищцата  е било с давност до 01.04.2016г., след което не е определян нов процент на ТНР, както и че посочените в медицинските й документи страдания не фигурират в  на Наредба № 5 от 20.02.1987г. на министъра на здравеопазването за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333 ал.1 т.3 от КТ. Работодателят твърди също, че наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ след внимателна преценка на фактите, които били констатирани от комисиите в докладите. Било взето предвид цялостното поведение на ищцата, както и факта, че вече имала едно наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед от 22.03.2019г. Ответникът излага доводи, че не е имал данни ищцата да страда от заболяване, което попада в обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987г. на министъра на здравеопазването. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят връчил на ищцата  декларация, която тя да попълни, за да удостовери дали страда от заболяване попадащо в обхвата на наредбата, но тя отказала, като заявила, че заболяванията й са описани в решението й на НЕЛК.

В съдебно заседание ищцата уточнява, че е останала без работа в периода от 01.08.2019г. до 29.10.2019г. и претендира обезщетение за това в размер на 2000 лева.

Искът за отмяна на уволнението е по чл. 344 ал.1 т.1,

Искът за възстановяване на длъжността преди уволнението е по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ

Искът за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение е с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 от КТ.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 30.07.2019г. Директорът на ОП „Комунални дейности“ при Община Русе е издал заповед № 54 с която е наложил на Г.И.С. дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите на заповедта се сочат три случая в периода 31.05.2019г.- 12.06.2019г, при които Г.И.С. отказвала на граждани да им издаде касов бон и да ги таксува за кратковременно паркиране, което съставлява нарушение на служебните й задължения. В посочените случаи С. също се отнасяла грубо с гражданите желаещи да заплатят за паркиране.

Приложено е по делото експертно решение на НЕЛК от 16.01.2014г, с което на Г.И.С. е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от три години. Посочена е водеща диагноза мононевропатии на горен крайник и общи заболявания- състояние след консолидирана фрактура, локална остеопороза, хипертонично сърце. Констатирана е още нетоксична дифузна гуша и хипотероидизъм. По отношение на щитовидната жлеза в решението на НЕЛК е посочено: „Към датата на освидетелстването от ТЕЛК състоянието на щитовидната жлеза не е уточнено ехогравски и клинично, поради което ТЕЛК не се произнася.“

По делото са приложени множество писмени доказателства за депозирани срещу ищцата сигнали от граждани и за предприетите от работодателя мерки във връзка с дисциплинарното производство.

Искът за отмяна на уволнението е основателен, тъй като ответникът не доказа по предвидения в закона начин извършването на дисциплинарните нарушения, за които ищцата е уволнена. Представените по делото писмени сигнали от граждани представляват частни свидетелстващи документи, които съгласно чл. 180 от ГПК доказват само, че лицата подписали документите са направили изявленията съдържащи се в тях. Тези документи обаче не доказват, че съдържащите се в тях изявления отговарят на истината. Фактите, за които се налага дисциплинарното наказание са се случили на улицата и установяването им би могло да стане най-вече със свидетелски показания, доколкото законът не предвижда създаването на официални документи, които да удостоверят тези факти, а частните документи, както бе посочено, по начало не могат да ги докажат. По делото беше допуснат свидетел при довеждане от ответника, като в съдебно заседание ответникът сам се отказа от разпита му и не го водеше. След отказа от разпита на свидетеля съдът изрично указа на ответника, че не сочи годни доказателства за извършените дисциплинарни нарушения, но последния не направи никакви допълнителни доказателствени искания.  Ако фактите, които се сочат в писмените сигнали срещу ищцата бяха надлежно доказани то уволнението би било законосъобразно, тъй като сочените нарушения са много и са тежки. Такова доказване обаче не беше проведено, поради което за съда остава единствено възможността да приеме за недоказано извършването на дисциплинарните нарушения и съответно да отмени наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ и да възстанови ищцата на длъжността преди уволнението.

Възражението на ищцата, че се ползва от предварителна закрила при уволнение по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ е неоснователно, тъй като не се доказа да страда от заболяване, което да й дава право на такава закрила. Представеното решение на ТЕЛК е издадено през 2014 година и е със срок на действие три години поради което то не може да докаже съответните заболявания. А дори и да беше действащо, решението на ТЕЛК не установява, че ищцата страда от заболяване, което и дава право на закрила при уволнение.

Искът за обезщетение за оставане без работа също е недоказан.  Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК :

При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.

Ищцата не ангажира доказателства за това, че е останала без работа, поради което иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се отхвърли.

Ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 80 лева по иска за отмяна на уволнението на основание чл. 78 ал.6 от ГПК. Мотивиран така съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г.И.С., ЕГН ********** с адрес *** извършено със заповед № 54/30.07.2019г. на директора на ОП „Комунални Дейности“- Русе и ВЪЗСТАНОВЯВА Г.И.С. на предишната работа.

 ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г.И.С., ЕГН ********** с адрес *** предявен против ОП „Комунални Дейности“- Русе, с адрес гр. Русе, ул. „Котовск“ № 4 за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2000 лева за оставане без работа в периода от 01.08.2019г. до 29.10.2019г.

ОСЪЖДА ОП „Комунални Дейности“- Русе, с адрес гр. Русе, ул. „Котовск“ № 4 да заплати по сметка на РРС сумата 80 лева държавна такса.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок.

Районен съдия: /П/