МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 220 ОТ 20.09.2018г.ПО
НОХД № 255 / 2018г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС.
Подсъдимият И.Д.И.,
ЕГН **********, роден на ***г***, *****, **** гражданин, **** образование, ****, ученик в *-ти клас в СУ „ *****“, жив. гр. ***, ж.к. „ **** „ бл. **,
вх. *, ет. *,
ап. *, *** е предаден на съд по реда на чл.247 ал.1 т.1
НПК за
това, че на 20.08.2017 година, около 17,10
часа, в
гр. Бургас, ж.к. « Меден рудник», блок ***, в асансьорната
кабина на вход *, умишлено
умъртвил малолетната Н. Л. Й. - ЕГН **********,
на ** години от гр. ***, чрез нанасяне на удар-пробождане с лявата ръка, с остър еднорежещ нож, в
областта на дясната част на врата, при което е прерязана вътрешната сънна артерия и е причинена силна кръвозагуба
и остра анемия, довела до смъртта й, като
убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата – пострадалата е
останала в съзнание след пробождането, достатъчно информативно е възприемала
същността на ситуацията, в която се е намирала, виждала е изтичащата от раната
кръв, била е затворена в асансьорната кабина, викала е за помощ, осъзнавала е
неизбежността на смъртта си, изживяла е продължителни и тежки предсмъртни мъки, и убийството е
извършено с особена жестокост – обвиняемия И. е нанесъл смъртоносния удар с нож
в най-откритата и незащитена част от тялото на малолетната Й., а именно в шията
й, почти пълно прерязал вътрешната й сънна артерия при което е
последвало силно кръвотечение, факти известни и възприети от обвиняемия, след
което той е оставил умиращата пострадала в асансьорната кабина като затворил
вратата на кабината и я оставил вътре в нея, въпреки виковете й за помощ, и се
отдалечил от мястото на убийството, като макар и непълнолетен, обвиняемия И.Д.И. е разбирал свойството и значението на извършеното от
него, и е могъл да ръководи постъпките си, което представлява престъпление по чл.
116, ал.1, т.4, предл. второ и т. 6,
предл. второ и трето вр. чл. 115 ,вр.
чл. 63, ал.1, т.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение изтъква, че описаната фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя напълно от
доказателствата по делото. Доказано, според него е и обстоятелството, че
подсъдимият И., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи действията и постъпките си. Прокурорът разяснява, че активен в контактите между жертвата и подсъдимия е
бил последният. На 20 август 2017г., чрез
приложението „ Вайбър“, между жертвата и подсъдимия
се провела комуникация, по негова инициатива, като си уговорил среща.
Прокурорът подробно проследява времето от срещата, до пристигането на двамата в
к/с „М.Рудник“.
Представителят на прокуратурата описва действията на подсъдимия, по време на
престоя му с жертвата, в асансьорната кабина на входа. Счита, че фаталния удар
е нанесен малко след 17.02 часа, тъй като по това
време пострадалата се опитала да се обади на майка си по телефона , след което
комуникацията с нея прекъсва. След като подсъдимият излязъл от асансьора на 6
етаж, побягнал надолу по стълбите и на четвърти етаж изхвърлил ножа, върху
торба с отпадъци, намираща се на стълбищната площадка
на същия етаж, пред едно от жилищата. Прокурорът отбелязва, че преди това
подсъдимия взел телефона на пострадала. По късно се опитал да провери
комуникациите на пострадала , но понеже телефонът бил кодиран , не успял да
осъществи намеренията си. Това го ядосало и той счупил апарата, като го
изхвърлил в контейнер за смет. Прокурорът приема за достоверни първоначалните
обяснения, дадени по време на разпит, в присъствието на адвокат и прочетени по
предвидения процесуален ред. По нататък в речта си, прокурорът анализира
фактите и извежда правни доводи, подкрепящи повдигнатото обвинение. Според
обвинението деянието е извършено, умишлено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е вменяем, въпреки установената лека форма на ******. Настоява да се наложи наказание от
седем години лишаване от свобода. Мярката за неотклонение да бъде потвърдена.
Повереникът счита, че престъплението е
доказано и е изключително тежко по своя характер. Развива тезата си, подкрепяща
гражданския иск , като настоява той да бъде уважен, така както е предявен.
Обръща внимание на изключителните душевни страдания, изпитвани от майката на
пострадалата, още повече, че жертвата е нейно единствено дете.
Гражданският ищец поддържа казаното от
повереника и моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск.
Защитата в пледоарията си депозира искания,
като на първо място настоява делото да бъде спряно, а подсъдимия да бъде
изпратен на лечение в специализирано лечебно заведение, поради *** заболяване. По нататък , защитата
припомня теоретични и законови постановки на понятията свързани с вменяемостта
и невменяемостта на индивида, както и с неговите интелектуални способности, от
гледна точка на годно за санкциониране виновно поведение. Защитникът развива теза,
че интелектуалното ниво на подсъдимия в момента на извършване на деянието ,
отговаря за възраст под ****години,
което го прави наказателно неотговорен. Оспорва посочения от експертите
коефициент на интелигентност, тъй като той е резултат на налучкване при
провеждането на тестовете от страна на подсъдимия и не отговаря на реалното му
състояние. Защитата намира, че вината на подсъдимия не е доказана. Оспорва
правната квалификация, като приема, че дори подсъдимия да е виновен , то
престъплението следва да се квалифицира по чл.124 НК
, тъй като се касае да непредпазливо деяние. Защитата оспорва размера на
гражданския иск , като го намира за прекомерен и противоречащ на съдебната
практика. Настоява за изменение на мярката за неотклонение в по лека и
алтернативно моли за наказание в минимален размер.
Подсъдимият поддържа казаното от защитата.
Изразява съжаление за случилото се.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.Д.И.
е роден на *****
година и към инкриминираната дата бил навършил *** години, а пострадалата Н. Л. Й. била
на ***
години – родена на ***г. Подсъдимият завършил
основното си образование в училище „***, а
пострадалата била ученичка в училище „****“ в същия град.
Двамата били активни потребители в интернет пространството. Подсъдимият ползвал
мобилен телефон марка „Леново“ с IMEI 869147025032672 и IMEI 869147027985927. Използвал също така
две СИМ карти . Първата на телефонен № 0884****, а втората на телефонен № 0895***. СИМ картата на първият телефонен номер била
записана на името на майка му - Д.П. и била
използвана от подсъдимия преимуществено за контактите му в интернет, а втория
телефонен номер бил на името на баща му - Д.И. и се
ползвал от подсъдимия за телефонни разговори. Пострадалата употребявала телефон
марка „Самсунг Галакси С6 „ с IMEI 35922060929098 S/N RF8G61XQW5A, като разполагала с две
СИМ карти. Едната на „Виваком“ с телефонен № 0877***, а
другата на мобилен оператор „Теленор“ с телефонен № 0895***. И
двата телефонни номера се водели на името на бащата - Л.Й..
Пострадалата общувала с други потребители в интернет, като имала профили във „Фейсбук“ и „Интаграм“, а също
така и чрез приложенията „Вайбър“ , „Скайп“, „Снап чат“, „Уотс ъп“, „Месинджър“
и „Мюзикъли“. Във „Фейсбук“ тя имала четири профила.
Последния ползван бил „ ***“.
Имала профили в „Снап чат“ – „***“ с
две целувки отстрани на думата и „***„,
профил в „Мюзикъли"- две емотиконки огънчета и „***“ в средата, и профил в „Инстаграм“-
„****“- т.4, лист 34 и следващите .
Подсъдимият
, както беше посочено по горе, бил активен потребител в интернет. Имал профил в
платформата „Инстаграм“ – „****“. При проследяване на контактите му в
тази платформа се установява, че в началото на месец август 2017г.
започнал активно да общува с непознати момичета. Определено насоката на
контактите бил, за да установи връзка, като задавал и въпроси дали не биха му
станали приятелки /„гаджета“/. С цел да затвърди
контактите изтъквал, че продава наргилета. Стараел се да изглежда интересен за
събеседниците си по този начин . Определено контактите му с момичета –
потребители в мрежата, били насочени към евентуални по близки отношения с интимен
характер.
Пострадалата и подсъдимия се запознали, чрез
мрежата / “ Фейсбук“ /, като контактът първоначално
се установил по телефона. На 13 август 2017 година, двамата провели два
телефонни разговора. Подсъдимият първи позвънил на пострадалата от телефон 0895*** на телефон 0895 **** и разговорът продължил 19 секунди, а
след това тя му се обадила, като разговорът бил с продължителност 28 секунди.
Следващият контакт помежду им се осъществил
на инкриминираната дата – 20 август 2017г. От
телефонен № 0884****, чрез приложението „Вайбър“, подсъдимият се свързал с пострадалата на неин
телефонен № 0895***. В тази връзка , пострадалата била
идентифицирана с името „ ****“,
както била въведена в паметта на телефона, ползван от подсъдимия. Комуникацията
започнала помежду им в 14,40 часа. Пострадалата уведомила подсъдимия, че си има
“гадже“, което било в отговор на негово предложение да се срещнат. В началото
на комуникацията им, пострадалата отказвала да се срещнат, като написала, че и
да се срещнат от това нищо няма да излезе. Подсъдимият предложил да се срещнат
и да пушат наргиле. В хода на комуникацията , подсъдимия И. предложил да подари
едно от четирите наргилета, които имал на пострадалата Н.. Поради несъстояла се
срещна между пострадалата и нейни приятели на същия ден – свидетелите Д. и С. –
и поради това, че скучаела, Н. се съгласила да се срещне с подсъдимия.
Уговорили се да се срещнат в центъра на града, на площад „Тройката“. Двамата
водили преписката помежду си, като всеки бил в собствения си дом. Пострадалата
живеела на ул.“****
ет.* ап.*, а подсъдимия в к/с
„***“
бл.* вх.* ет.* ап.* в гр. ****. Отново чрез съобщение по „Вайбър“ подсъдимият уведомил пострадалата, че тръгва от
дома си за срещата и това станало в 15,14 часа. Й. му отвърнала, че помежду им
нищо няма да стане. Подсъдимият отговорил с „Ок“, като се разбрали той да се
обади когато пристигне в центъра на града. В посоченото време подсъдимият
излязъл от дома си, облечен със зелена тениска с
маскировъчна шарка, шорти с английския флаг, бейзболна шапка с надпис „Playgraund" и обут с черни мъжки чехли с презрамки на кръст.
През рамото си носил черна мъжка чанта, стояща от дясната му страна. Преди да
излезе от дома си , подсъдимият взел кухненски нож с черна пластмасова дръжка.
Общата дължина на ножа била 20,05 см., а дължината
само на дръжката била 11 см. Ножът поставил в
посочената по горе мъжка чанта. За да стигне до центъра на града , подсъдимият
използвал градската автобусна мрежа. Притежавал електронна карта, издадена от „Бургасбус“ ЕООД, с № 8908. В
15,26 часа подсъдимият се качил на автобус „* *“ с
ДК№ ****.
Удостоверил пътуването си чрез упоменатата електронна карта. Пътуването му продължило до 15,47 часа , като
през това време общувал с други лица чрез електронното приложение „месинджър“. Контактите били с други момичета, опитвайки се
да си уговаря срещи. От автобуса , подсъдимият слязъл на спирката на ЖП гара .
Тръгнал към площад „Тройката „ по ул.“Александровска“.
Между подсъдимият и пострадалата се осъществил контакт чрез „Вайбър“ в 15,49 часа, при който той я уведомил, че вече е в
центъра на града. От своя страна Й. му
написала, че тръгва. В 16,00 часа подсъдимият отново попитал Й. чрез съобщение,
къде се намира, а тя му отговорила, че е до училището си и идва. Буквалното
съобщение гласяло „Do
dsk
to mi
idvam”.
Абревиатурата „dsk“,
при този вид комуникации между младежи означава „ даскалото“, или в конкретния
случай училище „*****“.
До срещата между двамата в 16,11 часа , подсъдимият продължил да контактува чрез
интернет с други момичета, използвайки приложението „Месинджър“.
След като се срещнали, двамата се отправили към към Централна автобусна спирка
в гр. Бургас, намираща се ул. „Сан Стефано“, до Бургаски свободен университет.
Около 16,15 часа се качили от тази спирка на автобус „Б
2“ с ДК№****,
отправяйки се към к/с „М.Рудник“.
Подсъдимият отново се маркирал като пътник с посочената по горе електронна
карта. В 16,53 часа , подсъдимият и пострадалата слезли от автобуса на
последната му спирка в комплекса. След като слезли, двамата се движили един
след друг, като подсъдимия водил. Няколко минути по късно стигнали до бл.*. Влезли във вход „*“. По това време там се извършвали строителни работи,
поради саниране и входната врата била отворена / не се заключвала въпреки
налична система за това /. Качили се в асансьора и подсъдимият го задвижил към
осмия етаж. Намеренията му били там да има интимен контакт с пострадалата. На
етажа подсъдимият установил, че в подпокривното пространство има човек и това
го накарало да слязат с асансьора надолу. Между седмия и шестия етаж, той
натиснал „стоп“ бутона и асансьора спрял между посочените етажи. Тогава
подсъдимият се опитал да целуне пострадалата, обаче тя го отблъснала. Й.
набрала телефонния номер на майка си, но контакт не се осъществил. Това станало
в 17.02 часа. В този момент двамата били един срещу
друг, като подсъдимият бил с гръб към вратата на асансьора. Поради
обстоятелството, че очакванията му за интимна близост с пострадалата не се
осъществили, и поради категоричната реакция на отблъскване , подсъдимият се
ядосал и воден от гнева си, посегнал към чантата намираща се през рамото от
дясната страна на тялото му. Бръкнал и извадил с лявата си ръка поставения
преди това нож. Ножа държал със свита в юмрук длан – горната част на дланта
сочела нагоре, а острието на ножа било насочен напред към пострадалата.
Извършил пробождащо – прорязващо движение към шията на Й., от дясно на ляво
спрямо разположението на нейното тяло. Описаното се случило около 17,10 часа. По
този начин прерязал почти напълно вътрешната дясна сънна артерия на жертвата.
Ударът бил нанесен с неголяма сила. В резултат, от раната започнало обилно
кървене с налягане на кръвотока. Пръски от кръвта
попаднали върху лявата ръка на подсъдимия, по дрехите му, върху левия чехъл и по пръстите на краката.
Пострадалата започнала да вика за помощ, а подсъдими взел от ръката й телефона.
Натиснал копче на асансьора за посока надолу. Технически при принудително спрял
асансьор, след задвижването му, той спира задължително на най близкия етаж в
посока надолу – в случая шести етаж. Подсъдимият отворил вратата и побягнал
надолу по стълбите. През това време чувал виковете на пострадалата, която останала
паднала на пода на асансьора. В ръцете си държал телефона на Й. и ножа, но
преди това разменил местоположението им. Прехвърлил ножа в дясната си ръка, а
телефона в лявата. На площадката на четвърти етаж видял до едно от жилищата /
на сем. **** / черен найлонов плик с отпадъци и хвърлил ножа върху
този плик. Излязъл тичешком от входа, стигайки до
улицата. Пресякъл я без да тича, минал покрай бл.103
и сигнал до бл.96 в източната му страна. На входа на
паркинга за блока се намирал контейнер за смет. Там подсъдимият седнал на
плочника и се опитал да проникне в паметта на телефона на пострадалата. Не му
се отдало, защото телефонът бил кодиран и искал пръстов отпечатък. Подсъдимият
решил, че ако задейства телефона чрез контакт с друг телефон, ще успее да го
отключи. Пратил съобщение до телефона на пострадалата от своя телефон, но
отново не успял да го отключи. Това се случило в 17 часа, 12 минути и 31
секунди. Съобщението било с текст „здр.“, изпратено
чрез приложението „Вайбър“ от телефон 0884*****, на телефон 0895****.
След като не успял, подсъдимият решил да опита , чрез телефонно обаждане. От
телефонен № 0895**** набрал телефона на пострадалата и приел обаждането.
Това се случило в 17ч, 14 минути и 17 секунди, а
връзката била с продължителност 7 секунди. Отново не успял да отключи телефона
на Й. , ядосал се и го ударил с камък, счупил дисплея, а след това хвърлил телефона в контейнера. Прибрал се в
дома си и измил ръцете си , но не се преоблякъл. В 17 часа и 23 минути позвънил
на телефона на майка си – 0885****.
Разговорът продължил 19 секунди. После излязъл от дома си и отишъл пред бл.98. Там срещнал свидетелката Д.К..
Разговаряли и тя обърнала внимание, че единия му чехъл е скъсан и пръстите на
крака му са изцапани с нещо червено. Подсъдимият отговорил, че е скъсал
чехъла като ходил в центъра на града , а
изцапаното било лютеница. В 17,52 часа, подсъдимият отново разговарял с майка
си по телефона. Свидетелката К. помолила подсъдимия да й даде телефон си, за да
влезе в профила си в „Месинджър“. Преди да влезе в
своя профил в „Месинджър“, в 17,54ч.
свидетелката К. изпратила от профила на подсъдимия И. съобщения на познат с
профил „ **** „
със съдържание „Д. е при мен", „Да ти дам ли снимки“, за да го подразни и
да ревнува. След това свидетелката К. влязла в профила си – „****“. Свързала се с
неин приятел - М. М. с профил „****. Това станало в 18,05ч.
Междувременно, на 20.08.2017г.
около 17,17ч. свидетелката М.Ж.
***. Качила
се по стълбите до първия етаж и повикала асансьора, който в момента бил на
шестия етаж. Когато асансьорът пристигнал, през прозореца му, свидетелката видяла, че асансьорната кабина е
изцапана с кръв и вътре има човешко тяло. Уплашила се и побягнала по стълбите
към дома си на третия етаж, където разказала на майка си какво е видяла. Майка
й - свидетелката Н.Ж. подала сигнал за случилото се в
17,24ч. Пристигнали служители на МВР, които извършили
първоначални и неотложни процесуално-следствени
действия / оглед на местопроизшествие /, по време на които бил открит и ножа, с
който е извършено убийството, на мястото където обвиняемия И. го е изхвърлил.
Подсъдимият се
прибрал в дома си след 20,00ч. След 22ч. провел интернет комуникация с П.
А. и разказал, че е прочел „Лоша статия
в меден рудник". Питал я дали е видяла в интернет, обяснил „Това момиче е
намерено в бл. 108", „ Ама в асансьор е намерена" . Веднага след това
се свързал с П.М., като написал „Видя ли какво е
станало„ , „Ама тя е окървавена„ , след това провел комуникации на тази тема и
с ***** . Подсъдимият публикувал в „Интернет“, в
група „Криско" следното: „Някакво момиче на 11
години е било наръгано с нож в блок 108, вхот 2„. Към
този момент в средствата за масова информация и в общественото пространство все
още не е била известна възрастта и самоличността на пострадалата Н.Й.. Последната изходяща комуникация на подсъдимият И.,
същата вечер чрез „Интернет“, е проведена малко след 02,00ч.
След откриване на
трупа се провели оперативно - издирвателни мероприятия, в резултат на което на 21.08.2017г. около 05,00ч.,
служители на МВР посетили дома на подсъдимия И.. При проведена беседа между него
и свидетеля К.К.
– полицейски служител, подсъдимият разказал, че той е намушкал Н. Й. и дал
подробни описания на основните елементи от фактическата обстановка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствата по делото, разгледани по отделно и в
съвкупност.
Гласните доказателства могат да се групират според същността си по
следните признаци:
На първо място
показания на свидетели, които не допринасят и нямат отношение към изясняване
предмета на доказване. Това са свидетели разпитвани при извършване на първоначални
следствени действия, имащи за цел най общо проучване на фактите , установени с
неотложните следствени действия – оглед на местопроизшествието и свързаните с
него претърсване и изземване. Свидетелите живущи в бл.**
вх.“*“ на к/с „***“ са разпитвани по повод произшествието, но голяма част
от тях не са били в домовете си по това време, или нямат никаква информация от
значение за разследването . Единствено обстоятелство , имащо някакво отношение
към делото и установено от показанията е това, че във входа са се извършвали
ремонтни работи и външната врата към инкриминираната дата не се е заключвала. Посоченото
се отнася за показанията на свидетелите : Ц., М.К. , В., М., Д., М.. Съдът приема тези показания за
достоверни, предвид това, че отразяват моменти от личния живот на свидетелите,
които те пресъздават така, както са ги запомнили. Към тази група могат да се
приобщят и свидетелите Я. – пазач на временния строителен склад до бл. *, Й. и Г. – живущи в блока на
подсъдимия . Последните две свидетелки установяват факта, че в късния след обяд
са виждали подсъдимия пред блока. Тези показания сами по себе си са достоверни,
но нямат пряко отношение към предмета на доказване. Показанията на свидетеля Б. – живущ в бл.* се отнасят до
обстоятелството, че е оставил пред входната си врата найлонов плик с отпадъци,
където е намерено оръжието на престъплението, но самия той към инкриминираната
дата не е бил в дома си. Показанията му се потвърждават от извършените
неотложни следствени действия – надлежно протоколирани, касаещи установяването
на оръжието на престъплението. Свидетелят Т., живущ в бл.*,
установява с показанията си обстоятелството, че е срещнал в близост , излизайки
от дома си около 17 часа на инкриминираната дата, подсъдимия и пострадалата.
Свидетелят разпозна в съдебна зала подсъдимия и установи, че го е видял с
момиче, описвайки ръста и външния вид на пострадалата бегло. Неговите показания
се потвърждават от останалите доказателства по делото, установяващи факта на
деянието и неговото местоизвършване.
Показанията на
свидетелката М.Д.Ж., / л.119
гръб/ живуща в бл.* имат
пряко отношение към предмета на доказване. На инкриминираната дата , тази
свидетелка първа е видяла трупа на жертвата в асансьора. Свидетелката живее на *** етаж и установила от таблото над вратата на асансьора
на първия етаж, че той се намира на шести жилищен етаж. Повикала го и след
пристигането му, през прозореца на вратата видяла трупа на пострадалата ,
намиращ се на пода на асансьорната кабина. Показанията на свидетелката са
емоционално повлияни от стреса, който е изпитала от гледката и с разрешение на
съда, разпита се проведе в присъствието на личен лекуващ психолог. Независимо
от емоционалното състояние на свидетелката, показанията са достоверни и
отразяват важно обстоятелство, че след деянието асансьора е бил на шести
жилищен етаж, както и описание на състоянието на трупа на местопроизшествието.
Показанията имат значение също така, за установяване и часа на деянието и
настъпилата смърт. Съдът намира показанията за достоверни, защото са в синхрон
с показанията на свидетелката Н.Ж. и резултатите от
останалите процесуално следствени действия – оглед на местопроизшествието и
приложения към него фотоалбум. Показанията на свидетелката са в синхрон и с
обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебната фаза
на процеса на 21.08.2017г. и прочетени по установения
процесуален ред, касаещи част от действията му след деянието и по точно, че е
оставил асансьорната кабина на шести жилищен етаж, и че след пробождането ,
пострадалата е паднала на пода на асансьорната кабина.
Показанията на
свидетелката Н. Ж. – майка на свидетелката М.Ж., живуща в бл.*, потвърждават показанията на дъщеря й , които установяват
конкретното време на събитието – 17,20-17,25 часа на инкриминираната дата.
По делото е
разпитана свидетелката В.Г. – учител в ОУ „***“,
която обаче твърди, че не познава лично подсъдимия, тъй като не му е
преподавала. Според нея се касае за друг преподавател със същата фамилия – свидетелката Г. – Ш., която е била преподавател на подсъдимия . Съдът призова
и разпита посочената свидетелка.
Следващата група
свидетели, условно могат да се определят като такива, имали контакти с
подсъдимия по повод професионалните си задължения – учители, психолози и
педагогически помощници. Показанията на свидетелите са свързани с личността на
подсъдимия през периода на обучение и оформяне на характера му, от позиция на
училищните ангажименти и образователни стандарти. Свидетелката К. – ресурсен
учител на подсъдимия за периода 2014-2016г., характеризира подсъдимия като ученик със специфични
образователни нужди и диагноза – лека умствена изостаналост. Показанията на
този свидетел съдът приема като истинни, но не приема опитите на защитата за ползването им под формата на експертно
становище, тъй като по въпросите за умствената изостаналост на подсъдимия има
съответна експертиза. Важен елемент от показанията на свидетелката е
обстоятелството, че не е констатирала черти от характера на подсъдимия, които
да го определят като конфликтно дете. Доколкото този извод се споделя от всички
останали свидетели – преподавали на подсъдимия, чиито показания ще бъдат
анализирани по долу, съдът приема показанията на тази свидетелка за достоверни.
В синхрон с показанията на предходната свидетелка, са тези на свидетелката З.Г. – ресурсен учител на подсъдимия след 2016г. и на свидетелката А.П. –
училищен психолог – работила с подсъдимия от октомври 2016 до началото на лятото на 2017г.
/ веднъж седмично /. Относно познавателните способности на подсъдимия, свързани
с учебната програма и липсата на агресивно поведение, показанията на свидетелките
се приемат от съда за истинни. В посочения по горе смисъл е отношението на съда
и към показанията на свидетелката Г. – Ш. – педагогически съветник. Съдът не споделя усилията и
стремежа на защитата да предаде експертен характер на показанията на свидетелките
/ особено тази на свидетелката П. / , по повод
способностите на подсъдимия да осъзнава основни етични категории, познавателни
способности свързани с анатомията на човешкото тяло и сравнителни анализи за
нивото на умственото му развитие / на 11-12- годишно дете /. Впрочем тезата на
последната свидетелка противоречи на писмено доказателство, намиращо се в
делото – л.71-74 т.2 д.п. / писмена информация за подсъдимия, подписана и от нея
/. Липсата на агресивност в характера на подсъдимия е категорично заявена от
всички свидетели посочени по горе.
Съдът приема показанията на свидетелите –
приятели на пострадалата, като такива даващи информация в известна степен за личността й. Тези свидетели не са очевидци
и не разполагат с информация по повод на деянието. Свидетелите А.А., М.П., И. М., З.Ч., в показанията си описват пострадалата като своя
приятелка, с нормално за възрастта си поведение - контакти в електронната мрежа
с различни връстници, посещение на определени кафета в гр. Бургас, някой от
свидетелите твърдят, че заедно с пострадалата са пушили наргиле. Съдът приема
показанията като достоверни, с определени резерви по отношение на негативни
изводи за пострадалата от свидетелките М. и П., които
са повлияни от емоционални изводи , резултат от конфликт с естествен за
възрастта характер. Показанията на свидетелката А.С.
, освен казаното по горе , се отличават с това , че пострадалата е споделила
пред нея намерението да излезе с подсъдимия
на разходка. Това е станало няколко дни преди инкриминираната дата. Тъй
като се констатираха противоречия с показанията дадени на досъдебното
производство , на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК, показанията на свидетелката бяха прочетени от съда.
Свидетелката уточни, че не помни името на момчето , с което пострадалата е
възнамерявала да излезе на разходка на инкриминираната дата. Съдът приема
показанията на свидетелката , касаещи подробности относно поведението на подсъдимия,
в момента преди да извърши деянието, като повлияни от коментари в общественото пространство,
тъй като разпита с нея е проведен на 31.08.2017г., а
самата тя не е очевидец на посочените обстоятелства. Показанията на
свидетеля М.Д.
– приятел на пострадалата, имат общ характер и са свързани с личността на
последната. Не се различават в оценките си от показанията на посочените по горе
свидетели. На инкриминираната дата свидетелят е разговарял с пострадалата, но
не са се срещали. Пострадалата му е споделила, че ще се среща с някого, но не е
уточнила с кого. Съдът приема показанията на свидетеля като достоверни, защото
са в синхрон с показанията на останалите свидетели – приятели на пострадалата.
Показанията на свидетелката К.Х., съдът приема за достоверни. Те изясняват познанството
на свидетелката с подсъдимия чрез „Фейсбук“ и няколко
телефонни разговора. Тези показания потвърждават извода, относно желанието на
подсъдимия да осъществява контакти в социалните мрежи, с различни момичета.
Свидетелката Д.К. е
приятелка и съседка на подсъдимия. Тъй като същата заяви в съдебно заседание,
че не си спомня какви показания е давала в досъдебното
производство, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр.
2 НПК, съдът прочете показанията на свидетелката. Свидетелката уточни, че
прочетеното отговаря на истината. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, свързани с това, какво е
правила в късния след обяд на инкриминираната дата, разговорите с подсъдимия,
зацапването с червен цвят установен от нея по краката му, повредата на единия
му чехъл, ползването на телефона на подсъдимия, както и по повод на оценката на
личността на подсъдимия . Тези показания се покриват с показанията на
свидетелите познаващи подсъдимия, както и с обективните находки установени по
експертен ред за биологични следи.
Показанията на свидетеля Ж.К.
– собственик на фирмата поддържаща асансьора във вход „б“
на бл.** к/с „***“, „Лифт 33 „ ООД
съдът приема за достоверни, доколкото устройството е било изправно в деня на
произшествието, което се потвърждава от показанията на останалите свидетели живущи
във входа. Показанията на свидетеля са важни, относно механизма на задвижване
на асансьора след ползване на СТОП бутона, че това става винаги в посока надолу
и спира на първия следващ етаж, след етажа на принудителното спиране. В тази
част показанията разясняват описания от подсъдимия механизъм на движение на
асансьора.
Показанията на свидетеля К.К.,
се отнасят до проведения от него разговор с подсъдимия, веднага след като са
посетили дома му. За да реши дали следва да приеме показанията на този свидетел
за годни, съдът се увери, че същия не е извършвал действия по разследване в
случая. Свидетелят възпроизвежда факти чути от подсъдимия. Съдът приема
показанията за достоверни , тъй като същите се покриват с част от обясненията
на подсъдимия, свързани с основните факти от предмета на доказване – авторство
на деянието, механизъм на извършване, оръжие на престъплението, както и
установяване на телефона на жертвата, прочетени по предвидения процесуален ред
, дадени на досъдебното производство на 21.08.2018г. Показанията на този свидетел се потвърждават
от първоначалните и неотложни следствени действия, надлежно протоколирани, както
и от експертните заключения на съдебно медицинската и ДНК експертизи.
Последната група свидетели , са родителите
на жертвата и на подсъдимия и на близката семейна приятелка на жертвата – С.Я.. Свидетелката Я., освен показания свързани с личността
на пострадалата, дава и такива, свързани с действията на пострадалата до обяд на инкриминираната дата. Съдът не
намира основания да счита показанията на тази свидетелка за неистинни или
неточни.
Свидетелката С. – майка на пострадалата е
разпитвана четири пъти на досъдебното производство. В
показанията си пред съда тя обобщи казаното пред разследващите. Показанията на
свидетелката разкриват контактите с пострадалата в деня на убийството,
характеризират пострадалата като личност от позицията на майка, дават важен
елемент от анализа на обстановката , свързан с това кога за първи път е подаден
сигнал в МВР за издирване на Н. / в полунощ между 20 и 21 август 2017г. /, което потвърждава , че до този момент
самоличността на жертвата не е била установена. Родителите на подсъдимия –
свидетелите Д.П. и Д.И. в
показанията си анализират подсъдимия като неагресивен и добронамерен към
другите. В това отношение съдът няма съмнения относно достоверността на
показанията. Показанията на свидетелката П. , по
повод случилото се в дома на същата на 21.08.2017г.
на разсъмване , свързани с посещението на полицейски служители, съдът приема за достоверни и потвърждаващи се
от извършените неотложни следствени действия. Показанията на свидетеля И.,
относно казаното му от подсъдимия при посещение в следствения арест за
извършителя на престъплението, съдът не кредитира, защото противоречат на
останалите обективни доказателства събрани по предвидения процесуален ред –
оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване, както и
на изводите на назначените ДНК експертизи. Съдът не приема за достоверни
показанията на двамата свидетели, свързани с оръжието на престъплението и по
точно , че не е от дома на подсъдимия. В тази част показанията противоречат на
обясненията на подсъдимия, прочетени по предвидения процесуален ред, дадени на 21.08.2017г.
Обясненията на обвиняемия дадени в досъдебното производство и тези дадени в съдебно заседание
като подсъдим, се различават значително в същността си. При оценката им съдът
се е водил от тяхната процесуална стойност – като доказателствено средство и
като форма и способ за защита. Показанията дадени на 21.12.2017г.
л.129-132 т.2 д.п. и тези дадени на 13.02.2018г.
л.143-145 т.2 д.п. съдът приема като недостоверни и оценявайки ги като
средство за защита. Същите противоречат на събраните обективни доказателства,
чрез първоначалните и неотложните процесуално следствени действия – огледи на
местопроизшествие, изземване по този повод на веществени доказателства,
претърсване и изземване , както и заключенията на съдебните експертизи – ДНК,
химическа и съдебно медицинска , технически експертизи на видеозаснемане
, мобилни устройства и мобилен трафик. Тези обяснения , както и дадените
на 21.08.2017г.
л.12-16 т.2 дп. , бяха прочетени по реда на чл.279, ал. 2
предложение 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Подсъдимият твърди, че истинни са
обясненията дадени в съдебно заседание. Обясненията дадени пред съда на 09.08.2018г., съдът приема като изцяло неистинни по следните
съображения:
На първо място
противоречат на материалите от видеозаснемането и
изводите на съответната експертиза, досежно това къде се е състояла срещата му
с жертвата на инкриминираната дата, маршрута на предвижване и автобусната
спирка, от която е ползван автобус на к/с“**“ ,
предвижването до бл.* и обстоятелството кой кого е
отвел до този блок, както и резултатите от анализа на електронния трафик,
относно времето и начина на запознанството с жертвата и първите им контакти.
Единствено достоверно е това , че подсъдимия е знаел възрастта на пострадалата
– *** години.
На следващо място, не отговаря на истината
твърдението на подсъдимия, че пострадалата го е увещавала да пушат наргиле.
Това негово становище противоречи на разменените съобщения с жертвата, от които
се установява, че той предлага на Н. да пушат наргиле , в това число и да
подари едно.
На
последно място, абсолютно несъстоятелни са обясненията на подсъдимия, свързани
с участието на трето лице в деянието. Липсват каквито и да са следи от друг
участник в деянието – ДНК, дактилоскопни, химически . Описаното от подсъдимия, като действия на хипотетичното
трето лице, не отговарят на механизма на деянието – нанесения удар с оръжието
на престъплението / подсъдимия твърди,
че е повече от един /, абсурдното облекло на това лица по средата на лятото, в
това число и относно действията му свързани с телефона на пострадалата . Открит
е ДНК профил по него, само на пострадалата и подсъдимия, същото се отнася и до
оръжието на престъплението. Достоверно е
това, че оръжието на престъплението е оставено върху плик с отпадъци на
четвърти жилищен етаж.
Съдът приема като достоверни обясненията на
подсъдимия дадени на 21.08.2017г. , с изключение
твърденията, че пострадалата е предложила да отидат до к/с
„*** бл.***, за да пушат наргиле и да правят секс. В тази
част , както беше посочено по горе, обясненията противоречат на електронния
трафик и разменените съобщения, както и на видеонаблюдението
и на показанията на свидетеля Т.. Обясненията на подсъдимия / без посоченото
изключение /, се подкрепят от доказателствата събрани по предвидения
процесуален ред – огледи на местопроизшествие, оглед на труп, ДНК експертизи ,
химически експертизи, технически експертизи на електронен трафик и видеонаблюдение, показания на някой свидетели – Т., К., К..
Съдът приема като процесуално годни
извършените неотложни и първоначални следствени действия – надлежно
протоколирани – оглед на местопроизшествие на 20.08.2017г.
л.2-4 д.п. т.1, оглед на труп л.5,6 т.1 д.п., оглед на
местопроизшествие / установяване телефона на пострадалата / л.7,8
т.1 д.п., допълнителен
оглед на местопроизшествие бл.** л.9,10.т.1
д.п / за установяване на евентуални дактилоскопни следи /. Към протоколите за оглед са налични веществени
доказателствени средства - фотоалбуми фиксиращи находките на огледите. При
извършване на процесуално следствените действия са иззети съответни веществени
доказателства, обтривки от вещества намерени на
терена на огледите, като са надлежно описани и номерирани. Съдът намира, че
тяхното изземване и приобщаване е процесуално годно, а по същността си са относими към предмета на доказване. От първоначалния оглед
на местопроизшествието и приложения фотоалбум, се установяват следи от обилно
кръвотечение в лявата страна на асансьорната кабина, на височината на
пострадалата приживе, което потвърждава обясненията на подсъдимия, прочетени по
предвидения процесуален ред, свързани с разположението му и това на жертвата в
кабината по време на извършване на деянието. От разположението на трупа и
останалите следи / кръв и веществени доказателства /, съдът категорично приема
, че това е местопроизшествието, където е умъртвена пострадалата. Иззетите
вещи / раница и намиращото се в нея /
безспорно са притежание на жертвата. Иззетите вещи от подпокривното
пространство на вх.“*“ бл.*
к/с „***“ нямат отношение
към делото и предмета на доказване. Иззетият и приобщен нож е оръжието на
престъплението, което се потвърждава от обясненията на подсъдимия, ДНК
експертизите и съдебно медицинската експертиза. Иззетия мобилен телефон марка „Самсунг“, е установен като притежаван и ползван от жертвата
в деня на деянието и преди това. При огледа на трупа на пострадалата са иззети
дрехите на същата, които имат отношение към предмета на доказване.
В
ранните часове на 21.08.2017г. е извършено
претърсване и изземване в дома на подсъдимия. Следственото действие е одобрено
по предвидения процесуален ред от съдия при БОС – л.38-40
т.2 д.п. Самото следствено
действие е извършено при спазване на процесуалните правила. Иззети са дрехите
на подсъдимия, с които е бил по време на деянието и мобилен телефон „Леново“. Иззетите
вещи имат отношение към предмета на доказване
На 21.08.2017г. е
получено разпореждане по реда на чл.159“а“ НПК, в резултат на което е изискана информация от
мобилните оператори, ползвана по късно за назначените технически експертизи.
Съдът намира това процесуално следствено действие за законосъобразно и имащо
отношение към предмета на доказване.
По делото са назначени множество и различни
по същността си експертизи, като способ на доказване. Експертните заключения са
от различни клонове на науката и знанията. Съдът приема всичките експертни
заключения за обосновани и правилни.
Експертизите от областта на токсикологията и
химията не установяват алкохол или други упойващи и наркотични вещества в
кръвните проби на подсъдимия и трупната кръв на пострадалата, което изключва
лицата да са били под тяхно въздействие, при осъществяване на деянието. / л.11,1626,27,32,33
т.5 д.п./ .
Назначени са ДНК експертизи :
№188 л.36-39 т.5
д.п. установяваща, че кръвта по острието на ножа, левия чехъл на
подсъдимия, тениската и шортите му, принадлежи на пострадалата Н. Й., а по
дръжката на ножа – оръжие на престъплението, се открива ДНК материал както на
пострадалата , така също и на подсъдимия. Последното обстоятелство вещото лице
обяснява със стичане на кръвта от острието към дръжката. Посочените ДНК следи
установяват, че вещественото доказателство – нож, е оръжието на престъплението
/ наред със заключението на съдебно медицинската експертиза за конфигурацията
на нараняващия предмет, съответстваща на геометрията на ножа / и , че ножът е
бил в ръцете на подсъдимия при нанасяне на нараняването. Наличието от кръвта на
жертвата по дрехите на подсъдимия, удостоверява, че той се е намирал не
местопроизшествието.
Експертно заключение №
193 л.4346 т.5 д.п. касае изследване на телефона на жертвата. Открити са
ДНК материали от Н. Й., а по лицевия панел както нейни, така също и на
подсъдимия. Обстоятелството, че по лицевия панел са открити ДНК следи от
подсъдимия, потвърждават обясненията му в частта касаещи действията му с
телефона, след деянието.
Съдът
приема заключенията на вещото лице за правилни и обосновани, тъй като липсват
обстоятелства, които да ги компрометират.
Назначена е съдебна техническа експертиза / л.50 до л.73 вкл.
Т.5 д.п. / върху
предоставен видеоматериал от фирма „Бургасбус“, от
заключението на която се установява пълния маршрут на предвижване на подсъдимия
и пострадалата на инкриминираната дата. Експертното заключение установява
неистинността на обясненията на
подсъдимия, дадени в досъдебното производство / с
изключение на тези от 21-08.2018г. / и пред съда по
тази част от фактическата обстановка, че са се срещнали до „Пантеона“ и се качили в автобуса от спирка на бул.
„Демокрация“ срещу Трета поликлиника. Същото е отношението на съда и към
техническата експертиза върху предоставени видеоматериали от „Център за видеонаблюдение и управление на трафика „ л.75-95 т.5 д.п.
Назначената техническа експертиза л.97 – 100 д.п. т.5 установява факти посочени от свидетелката К., че на
инкриминираната дата е ползвала телефона на подсъдимия, за да влезе в профила
си във „Фейсбук „ и „ Месинджър“.
Съдебно техническата експертиза л.104 – л.120 т.5
д.п. върху компютъра на подсъдимата, не води до
информация и доказателства имащи значение за разследването.
Съдебно техническата експертиза върху
телефона и ползваните телефонни номера от подсъдимия, относно часова разлика на
устройството и астрономическото време л.177-178 т.5 д.п. установява разлика от три часа и пет секунди
изоставане и това обяснява часовата разлика по късно спрямо трафика на данни от
този телефон. Извода важи и за двете СИМ карти ползвани от подсъдимия.
Техническите експертизи върху телефона на
пострадалата, л.181 – 192 т.5
д.п. и л. 195-205 са идентични , като първата има
неофициален характер / обяснено в съдебно заседание от вещите лица /. Съдът
приема за относима и процесуално годна, втората
експертиза, като същата не дава информация от значение за предмета на доказване
освен това, че телефонният апарат е силно увреден по механичен начин.
В том 6 от досъдебното
производство се съдържат веществени доказателствени средства – СД и хард диск
носители на информация, относно електронната карта ползвана от подсъдимия и
видеозаписи от „Център за видеонаблюдение и
управление на трафика“ и „Бургасбус“ ЕООД, касещи
предмета на разследване. Върху доказателствените средства са изградени
заключенията на съответните технически експертизи. Съдът констатира, че
приобщаването им към материалите по делото е станало по предвидения процесуален
ред и от тази гледна точка счита, че са годни доказателствени средства.
По съдържание т.7
от д.п. представлява резултата от назначената
техническа експертиза върху телефона ползван от подсъдимия, в това число и
двете сим карти за него. Задачата е била да се свили на хартиен
носител информацията съдържаща се в паметта на телефона и в електронните
приложения, ползвани от подсъдимия чрез него. Интерес за разследването представлява
информацията в л.л.
174, 175, 188,
191,194, 255, 256, 257, 258, 259, 260, 265, 266, 267 -333. От тази информация
се установява, че активната страна при определяне на срещата с пострадалата е
бил подсъдимия, включително и в тази част, касаеща уж притежаваните от него
наргилета. Интерес представлява също така и кореспонденцията водена от
подсъдимия с други лица след деянието , в която той упоменава данни , като
възрастта на пострадалата, нейното име и елементи свързани с изпълнителното
деяние, които до този момент не са били обществено достояние и само той ги е
знаел.
По делото е
назначена съдебно - медицинска експертиза т.5 д.п. л.3 – л.6,
която установява по категоричен начин непосредствената причина за настъпилата
смърт на Н. Й. – остра анемия, причинена от прерязване на вътрешната сънна
артерия и обилна кръвозагуба. Нараняването е в
дясната страна на шията, като почти напълно е прерязана вътрешната дясна сънна
артерия. Нараняването е причинено от остър едностранно режещ предмет – нож с
ширина на острието до мястото на проникването не повече от 10-12 мм. Нанасянето на удара е от дясно на ляво. В съдебно
заседание вещото лице уточни , че посоката се приема гледано от страна на
жертвата. Удара е нанесен с неголяма сила, като пострадалата и подсъдимия са
били един срещу друг . Относно
възприятията на пострадалата след нараняването, становището на вещото лице е,
че тя е възприемала достатъчно информирано случващото се с нея, както и
наличната болка, но водещо в случая са били възприятията свързани с особеното психоемоционално състояние , в което се е намирала . Съдът
намира експертизата за правилна и обоснована.
Комплексната
психиатрично – психологическа експертиза е категорична в извода , че подсъдимия
по време на осъществяване на деянието и след него е бил вменяем – могъл е да
ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на стореното. Не
страда от психиатрично заболяване. Установена е диагноза „ ******.“.
Касае се за вродено ***** заболяване свързано със
способността за *****. Коефициента на интелигентност – 82 / граничен
за нормално интелектуално ниво / на подсъдимия, се обяснява от вещите лица с компенсаторните възможности
на индивида в резултат на обучение, семейна и приятелска следа. Съдът приема
тази теза на вещите лица за правилна и обоснована, а не изразеното становище,
че това се дължи на случайни попадения при теста „Рейвън“
в по сложната му част. От една страна теста като стандартен за този вид
изследвания, е съобразен с възможност за налучкване , като тази възможност е
сведена до минимум, а от друга страна становището на вещите лица по този
въпрос, изразява едно предположение. Независимо от това обаче, вещите лица са
провели допълнителен вербален тест, отчитащ наличния прагматичен опит на
подсъдимия и заключенията им се базират на комплексно изследване. Важен е
извода, че подсъдимия е усвоил и прагматично заучил механизмите за справяне в
повечето житейски ситуации – правилно разграничава добро от зло и разбира
причинно следствената връзка престъпление – наказание и безпогрешно тълкува
понятието „ вина“. В съдебно заседание вещите лица уточниха, че от
първоначалното диагностициране на подсъдимия, като лице с ****
, към настоящия момент е наличен натрупан опит и знания, които правят
диагнозата гранична, с нормален интелект. Експертите
допълват още нещо, изчисляването на интелектуалния коефициент IQ, само по себе си не е достатъчно да
бъде поставена диагноза. Именно за това изследването е комплексно, допълнено с
данните от психиатричното интервю и без значение дали подсъдимия е граничен в
нормата, дали е с ****, вменяемостта е налице.
Казаното до тук дава основание на съда да приеме експертизата като правилна и
обоснована , поради което счита забележките на защитата за невменяемост на
подсъдимия, както и за интелектуално ниво съответстващо на ***
годишно дете, за несъстоятелни и необосновани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Събраните по делото
доказателства обсъдени по отделно и в съвкупност, дават възможност на съда да
отговори на всички въпроси, поставени от законодателя в чл.301 НПК, за да постанови присъдата.
Има ли извършено
деяние по повдигнатото обвинение – малолетната Н. Л. Й. - ЕГН
**********, на *** години от гр. ****, е умъртвена чрез нанасяне на прободно – прорезна рана с нож в дясната страна на шията, като почти напълно е
прерязана вътрешната дясна сънна артерия и това
нараняване е довело до остра анемия – състояние несъвместимо с живота.
Механизма на нараняването е подробно описан в предходната част на настоящите
мотиви. Ударът е бил нанесен с неголяма сила, с проникване на оръжието на
престъплението в мека тъкан на тялото. Нараняването е в пряка причинна връзка с
настъпилата смърт. Деянието е осъществено на 20.08.2017г. около 17.10 часа в гр.Бургас, к/с „***“ бл.* вх.“*“
в асансьорната кабина.
Извършено ли е
деянието от подсъдимия – съдът счита за доказано, че автор на деянието е
непълнолетния И.Д.И., ЕГН– **********. Деянието
е съставомерно както от обективна, така също и от
субективна страна. Основание за този извод дават преките и косвени
доказателства по делото – оръжието на престъплението, намерените по него
биологични следи на подсъдимия и жертвата, биологични следи от кръвта на жертвата върху дрехите на подсъдимия,
обяснения на подсъдимия, показания на свидетели, експертни заключения.
От субективна страна деянието е извършено виновно
, умишлено - при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11
ал.2 НК. Изводът се налага от анализа на съвкупността
от доказателства. Предходното поведение
на подсъдимия се характеризира с упорито търсене на връзки с момичета в социалната мрежа и извън
нея, като тези връзки в съзнанието му са били обусловени от сексуални желания.
Успял да осъществи преследвания контакт с момиче, в лицето на жертвата, подсъдимият
останал изключително неудовлетворен от нейното поведение, защото му отказала
интимност и решил „да я накаже“, заради това отношение. В съзнанието му се
формирала представа за вида на това наказание, като крайна мярка, имаща
категоричен резултат – лишаване от живот / умъртвяване / на жертвата.
Подсъдимият е искал настъпването на обществено опасните последици, като
резултат от деянието – пробождане на пострадалата в областта на шията.
Естествено, не би могло да се твърди, че
осъществявайки деянието, подсъдимият е имал представа и цел да прободе
пострадалата точно на това място –
жизненоважен кръвоносен съд / сънна артерия /. Общите му познания обаче, за
анатомията на човешкото тяло са на такова ниво и обем, които му дават възможност да разбира, че всяко нараняване, с
годно за целта оръжие в областта на шията на човек, е достатъчно за да го
умъртви. Подсъдимият съзнателно се е снабдил преди това с оръжието на
престъплението с ясната представа, че няма да го ползва по обичайното му битово
предназначение. Независимо , че е непълнолетен и с лека форма на ***, той е разбирал свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си. Неговата ***се
отнася до сложни, абстрактни логически конструкции и не засяга основни житейски
и морални понятия. Подсъдимият е бил ясно ориентиран в понятийно отношение за
добро и зло, разбирал
причинно следствената връзка престъпление – наказание и безпогрешно тълкувал
понятието „ вина“. Разбирал е обществено опасния характер на
деяния засягащи човешкия живот, както и обстоятелството, че това човешко благо
е неприкосновено и защитено от закона. Способът на извършване на престъплението
е прост и не е функция на сложна абстрактна мисловна дейност. Предвид
посоченото по горе, е несъстоятелно становището на защитата, че подсъдимия не е
годен да носи наказателна отговорност, поради обременения му интелект.
Изпълнителното деяние е осъществено, чрез един удар в абсолютно незащитена
жизненоважна част на тялото на жертвата, с оръжие имащо по същността си безусловна годност да умъртви
жертвата. В подкрепа на извода за прекия умисъл на деянието е и
обстоятелството, че престъплението е извършено на място , което ограничава до
минимум възможността за самозащита на жертвата . Подсъдимият е осъзнавал това
обстоятелство, което го е улеснило в намеренията му.
Що се касае до квалифициращите
обстоятелства , характеризиращи деянието като престъпление по чл.116 от НК, съдът изразява определени резерви, спрямо
повдигнатото обвинение. Касае се за квалифициращия признак по чл.116 ал.1 т.6
пр. последно – „особена жестокост „. Съдебната
практика е изградила категорично отношение към правната същност на това
квалифициращо обстоятелство , определяйки го като качество на дееца, което се
разкрива в начина и средствата при осъществяване на престъплението. От
посочените по горе доказателства се установи по категоричен начин, че
подсъдимия никога не е проявявал агресивност, жестокост, отмъстителност или
гняв към околните, дори да са го провокирали. На следващо място изпълнителното
деяние се характеризира с един удар, не силен и по способа си просто осъществен
– без допълнителни движения в раневия канал или други
садистични ексцесии . Подсъдимият не е упорствал в осъществяване на целта си.
Манифестираното безразличие към жертвата, оставяйки я в кабината, не може да се
приеме за обстоятелство, характеризиращо деянието, като осъществено с особена
жестокост. По тези съображения съдът постанови оправдателен диспозитив за
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.6 пр.
последно / особена жестокост /.
Съдът счита за категорично установено,
че *** възраст на жертвата е била известна на
подсъдимия, преди да осъществи деянието. Той е бил на ясно, че Н. Й. е на ** години и това обстоятелство се е съзнавало от него ,
когато е умъртвявал жертвата. Поради това, съдът приема, че деянието е съставомерно по смисъла на чл.116
ал.1 т.4 пр.2 НК.
За да е осъществено деянието по особено
мъчителен за жертвата начин, се изисква жертвата да е преживяла извънредни или
тежки предсмъртни мъки по обем и характер. Независимо, че способа на умъртвяване
не разкрива множество наранявания, жертвата е имала възможност достатъчно
информирано, по характер и време, да осъзнава какво се случва с нея. Освен
физическите болки, жертвата е изпитвала психически страдания в една по висока
степен от тези, характеризиращи този тип убийства. Извода се налага на първо
място с оглед възрастта на пострадалата – дете , което независимо от
малолетието си, се е намирало в достатъчно информирано интелектуално състояние,
за да разбира, че умира. Ужасът, който жертвата е изпитала се обуславя не само
от възрастта , но и с оглед мястото , където е извършено престъплението.
Пострадалата е съзнавала, че няма никаква възможност да се самосъхрани
или да получи помощ. Тези обстоятелства са направили изживяванията още по
жестоки и мъчителни. Посоченото се е възприемало от подсъдимия. Той е видял
агонията на жертвата, чувал е предсмъртните й викове и е съзнавал , че тя
изпитва изключителни страдания. Изложеното дава възможност на съдът да прецени,
че деянието е съставомерно и по отношение на
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.6 пр.2
– особено мъчителен за убитата начин.
Мотивиран от горното съдът призна подсъдимия
И.Д.И., роден на *** ***, ***, **
гражданин, *** образование, **,
**, живущ ***, ***, понастоящем в ****, ЕГН **********
за виновен за това, че на 20.08.2017 г., около 17.10 часа, в гр. Бургас, ж.к.
„Меден рудник“, блок **, в асансьорната кабина на
вход *, умишлено умъртвил Н. Л. Й., ЕГН **********,
чрез нанасяне на удар с нож, в областта на дясната част на врата и прерязване
на сънната артерия, довело до остра кръвозагуба и
анемия, като деянието е извършено срещу малолетно лице и по особено мъчителен
за убитата начин, като подсъдимият макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, което е
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 6, предложение
второ вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1.
Съдът не открива
доказателства в подкрепа на становището на защитата за квалифициране на
престъплението по чл.124 НК. От субективна страна не
се установява поведение на подсъдимия, което да се свърже с непредпазливост на
вината. Обективираните действия на подсъдимия,
подробно обяснени по горе , категорично изключват извод за непредпазливо
виновно поведение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
В преценката си по размера на наказанието, което следва да
наложи, съдът съобрази специалните изисквания на чл.60 НК, но също така взе предвид и общите положения посочени в чл.36
от НК. Спецификата на случая – жертвата и извършителя са деца - налага особено
внимателна преценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, за да
бъдат правилно запълнени със съдържание изискванията на специалната и генерална
превенция.
На първо място следва
да се каже, че съдът не намира основания да приложи чл.55 НК, защото не установява множество или изключително смекчаващо вината
обстоятелство.
Подсъдимият е не
осъждано лице, нямащо до момента каквито и да били противообществени прояви.
Напротив, общата оценка и характеристика за него е, че е лице с положителни
качества – дружелюбен, добронамерен и отзивчив. Тези смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид при определяне на решението си, приемайки, че
не се касае за лице с висока степен на обществена опасност.
Тъй като **** е съобразено от законодателя при редуциране на
наказателната отговорност, съдът не следва да съобразява това обстоятелство повторно,
като смекчаващо вината. Също така съдът не установи искрено / а само формално /
разкаяние и съжаление, което да приеме като смекчаващо вината обстоятелство.
Като отегчаващо
вината обстоятелство, съдът прие отношението на подсъдимия към деянието и
страданията на жертвата - неговото безразличие и липса на състрадание
независимо, че е чувал и възприемал мъките , които жертвата изпитва. Като
отегчаващо вината обстоятелство, съдът приема и демонстрираното абсолютно
незачитане на човешкият живот като ценност и лекотата, с която подсъдимия е
решил да осъществи престъплението. На следващо място съдът оцени като
отегчаващо обстоятелство и това, че жертвата по никакъв начин не е предизвикала
подсъдимия за осъществяване на престъплението. Избора на местоизвършване
на престъплението и свързания с него факт, че на жертвата не е даден никакъв
шанс за самозащита и оцеляване, е следващото отегчаващо вината обстоятелство,
съобразено от съда.
Тъй като подсъдимият
и жертвата са ****, съдът намира , че деянието е с
изключително висока степен на обществена опасност и при определяне на наказанието
следва да се даде ясен сигнал към обществото,
за неговата абсолютната неприемливост.
Съдът взе предвид ,
че подсъдимият, осъществявайки престъплението е бил ***
годишен. Това налага да съобрази решението си с чл.63
ал.1 т.1 НК, тъй като по
общия ред за престъплението по чл. 116,
ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 6, предложение второ вр. чл. 115 законодателят
е предвидил, като най тежко наказание, доживотен затвор без замяна.
Редуцираното наказание, при конкретния случай, е лишаване от свобода от три до
десет години. Като взе предвид изложеното по горе, съдът намери, че трябва да
определи размера на наказанието лишаване от свобода при превес на отегчаващите
вината обстоятелства, но не и до максималния размер предвиден от закона.
Наказанието осем години лишаване от свобода, съдът приема като подходящо , за
да се осъществи преди всичко превъзпитателния
и поправящ процес по отношение на подсъдимия. Същевременно така определеното наказание, следва да бъде
ясен сигнал към обществото , за абсолютно негативното и категорично отношение към подобен род
престъпления.
На основание чл. 191, ал. 2 от ЗИНЗС наложеното наказание от
осем години „Лишаване от свобода“ на подсъдимия И.Д.И.,
следва да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.
На основание чл. 59 от НК следва да се приспадне времето,
през което подсъдимият И.Д.И., е бил задържан по
административен ред както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 22.08.2017 г.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Пострадалата М.Н.С.,
ЕГН ********** – майка на жертвата, предяви
граждански иск като резултат от деянието, само към подсъдимия, в размер на
200 000 лева, за обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди –
страдания по повод смъртта на дъщеря си Н. Й. .
Съдът , като взе
предвид, че е на лице пряка причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат намери, че иска е основателен, но прекомерен по размер. Съдебната
практика и справедливостта изискат съдът да се съобрази , на първо място с
обстоятелството , че се касае за смърт на *** –
единствено в семейството. Между пострадалата и жертвата е имала особена близост
, тъй като С. е отглеждала сама детето
си. Ежедневните грижи не са били
споделяни от бащата на детето , поради развод в семейството. Пострадалата е
виждала в дъщеря си основен смисъл на живота и загубата е нанесла непоправими
поражения на психиката и емоциите й. Безспорно пострадалата следва да бъде
обезщетена за понесените и продължаващи в бъдеще мъки и страдания по загиналото
си дете. Поискания размер обаче от 200 000 лева , според съда, е
прекомерен и евентуалното му присъждане
би предопределило съдбата на подсъдимия, поставяйки го в изключително
затруднено положение, след изтърпяване на наказанието.
На
основание чл. 45 от ЗЗД съдът постанови подсъдимия И.Д.И., да заплати
на пострадалата М.Н.С., ЕГН ********** сумата от
150 000 (сто и петдесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от смъртта на дъщеря й Н. Л. Й., като отхвърли иска над тази сума, до размера
на предявения от 200 000 (двеста хиляди) лева като недоказан.
Осъди подсъдимия И.Д.И., да заплати
държавна такса върху частта на признатия граждански иск в размер на 6000 (шест хиляди) лева.
Тъй като подсъдимият
беше признат да виновен и осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да
заплати направените разноски по делото в размер на 6055.84
лева (шест хиляди и петдесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки) по сметка на ОД МВР гр. Бургас, представляващи
възнаграждения на вещи лица и сумата от 1097.64 лева (хиляда и деветдесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки) по сметка на Окръжен съд Бургас, представляваща
възнаграждение на вещи лица и пътни разноски на същите.
След влизане на присъдата в сила, веществените
доказателства, както следва:
Един брой счупен мобилен телефон, марка „Samsung“, черен на
цвят, модел SM-G925F (Galaxy
S6 edge), IMEI №
359522060929098 и сериен № RF8G61XQW5A, ведно със СИМ карта с тел. № 0895***, производствен номер на
нано СИМ-карта на мобилен оператор „Telenor” – 89359050000105496593 , следва да се върне на
родителя на пострадалата – М.Н.С., ЕГН **********;
Един брой черна кожена раница със сребристи капси отпред, с
два предни и два странични джоба, със
съдържание, подробно описано в протокол за оглед на ВД, а именно: шишенце с
надпис „Repelex“, един брой запалка „Клипер“
– цветна, 1 пакетче с фиби черни за коса, 2 броя ластик за коса - зелен и сив,
1 брой бяла салфетка с кафеникаво зацапване, 1 брой капачка зелена и 2 броя
ключове секретни, една найлонова
торбичка с един брой кутия черно-бяла, с неизвестно устройство в нея, кабел
USB, карта памет, гаранционна карта, 2 броя накрайници, бял пластмасов
накрайник в найлон, малка кутийка, кафеникава с надпис „Liqua“,
монета от 5 стотинки, голямо портмоне гумено, бяло, с монети в него на обща
стойност 2,90 лв, 1 брой слушалки за телефон бели на
цвят, пакетче отворено ежедневни дамски превръзки с три броя в тях, 1 брой
парфюм с надпис „Versace“, 4 броя пълни кибритени
кутии и една празна опаковка от кибритена
кутия, 1 брой мундщук за цигара - безцветен, 1 брой бяла салфетка, зацапана с
кафеникави петна следва да се върне на
родителя на пострадалата – М.Н.С., ЕГН **********;
Един брой кутия на мобилен телефон марка „Samsung“ Galaxy S6 edge , IMEI 35922/06/092909/8;
S/N RF8G61XQW5A да се върне
на родителя на пострадалата – М.Н.С., ЕГН **********;
Един брой мръсно бял потник на черни вертикални елементи;
един брой бял сутиен; един брой тъмносини къси панталони с 4 копчета отпред; един брой черни бикини да се върне на
родителя на пострадалата – М.Н.С., ЕГН **********;
Един брой черен мобилен апарат марка „Lenovo”
с IMEI 1: 869147025032672 и IMEI 2: 869147027985927, ведно със СИМ карта с тел.
№ 0895*** и със СИМ карта с тел. №
0884***, с производствени номера на картите, както
следва: на мобилен оператор Telenor с № 89359050000102692152 и на мобилен оператор МТел с № 89359019908452322686 да се върне на подсъдимия И.И., ЕГН **********;
Един чифт мъжки чехли с № 42, с 2
презрамки на кръст и надпис на подметката „DE-4E, Made in Turkey“
да се върне на подсъдимия И.И., ЕГН **********;
Един брой черна бейзболна шапка с надпис „Playgraund“, 1 брой зелена тениска с маскировъчна шарка и 1
брой шорти с английския флаг да се върне на подсъдимия И.И.,
ЕГН **********;
Един
брой синя празна опаковка от презерватив с надпис „Durex“
– стикер за ВД № А0736; един брой бяла кърпичка –
стикер за ВД № А0734; един брой бяла кърпичка с
червеникаво зацапване – стикер за ВД № А0733; четири
броя бели кърпички – стикер за ВД № А0735; един брой
презерватив с леко кафеникаво зацапване – стикер за ВД № АА0812;
един брой презерватив – стикер за ВД № А0813; три
броя угарки от цигари (фаса) Victory, двете със сини
надписи, а третата – със сребрист надпис – стикер за ВД № А0814
да бъдат унищожени като вещи без стойност.
На основание чл.53 ал.1 б.“а“
НК, съдът отне в полза на Държавата един брой нож с черна дръжка и метално
острие, с обща дължина 20,5 см, дължина на дръжката
11 см., който след влизане на присъдата в сила да
бъде унищожен като вещ без стойност.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ :