РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. П., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100308 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от „И.Ф." ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес гр.С. - ****, р-н „Тр.“, ж.к. „Ив. В.“, ул. "Б." № **, ап.*,
представлявано от Б. Ив. Н. – управител, действащо чрез юрисконсулт Ал. С.
Г., служебен адрес гр.С. - *****, р-н „Тр.“, ж.к. „Ив.В.“, ул. "Б." № **, ап. *,
обективираща обективно кумулативно съединени установителни искове
срещу Ц. Н. А., ЕГН ********** от с. К., общ. П., да се признае за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на "И. Ф." ЕООД, сумите за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1981/2024 г. по описа на
Районен съд гр. П., а именно: 3 166,65 лева неплатена главница, дължима на
основание Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 427307 и 1
011,68 лева възнаградителна лихва за периода 29.07.2023 г. - 18.02.2025 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване
на задължението.
Ищецът сочи, че при условията на ЗПФУР между страните, на 01.03.2023 г.
е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 427307. Сочи,
1
че договорът е сключен въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.minizaem.bg., на който адрес са публикувани и общите условия за
предоставяне а кредит от разстояние. Твърди, че сключването на договора чрез
електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от 3IIK,
във вр. с чл. 9 от ЗНФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от
ЗМДМУУ. Въз основа на сключения договор, на ответника е отпуснат кредит
в размер на 4000.00 лева, която сума е преведена по посочена от ответника
банкова сметка. Кредитополучателят се задължил да върне сумата чрез 24
погасителни вноски, от които първите 23 в размер на 166.67 лв. и 24- та
вноска в размер на 166.59 лв., за периода 31.03.2023 г. - 18.02.2025 г. Твърди,
че от задължението за главница е погасена сума в размер на 833.35 лв.,
представляващи вноските с падеж от 31.03.2023 г. до 29.07.2023 г. Сочи, че е
изпратил имейл, чрез който на датата на получаването му - 25.11.2024 г.
надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Твърди, че предсрочната
изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към
договора. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че няма надлежно обявена
такава, счита за приложимо разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 8 от 2017 г.
по т.д. 8 от 2017 г. на ОСГГК на ВКС, съгласно което се уважава искането за
установяване па вземания, които са непадежирали към датата па входиране на
заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Сочи,
че размерът на вземането следва да се определи към момента на формиране на
сила на присъдено нещо. Сочи и т. 2 от цитираното решение, като счита, че
съгласно същото обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е
условие искът да бъде обявен за недопустим. Въз основа на посоченото и в
случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно
изискуемо, прави искане да се определят като изискуеми всички вземания за
главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Твърди, че
към датата на изготвяне на исковата молба всички вноски за главница са
падежирали, поради което следва да се уважи изцяло претенцията за главница
- главницата за периода: остатъка от вноската за 28.08.2023 г. 18.02.2025г. в
общ размер на 3 166.65 лв.
Сочи се в исковата молба, че при изплащане на вноските по кредита
клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, също и договорна
лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Сочи, че
2
тази лихва е конкретизирана в договора. Сочи чл. 2, ал. 1, т. 3, съгласно който
лихвеният процент е в размер на 40.15 %. Твърди, че в случая е погасена
договорна лихва за периода 01.03.2023 г. - 29.07.2023 г. Претендира като
непогасена договорна / възнаградителна лихва за периода 29.07.2023 г. -
18.02.2025 г. в размер на 1 011,68 лева, който период е съобразен с обявената
предсрочна изискуемост. Сочи, че след безуспешни опити за уреждане
отношенията между страните по извънсъдебен ред, като кредитодател в
процесното облигационно правоотношение е депозирал пред Районен съд П.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК -
ч.гр.д. № 1981/2024 г. Сочи, че в хода на заповедното производство е издадена
заповед за изпълнение, надлежно връчена на ответника по делото, който е
подал възражение срещу нея.
С горното обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните претенции. Претендира съдебни разноски в исковото и
заповедното производства. Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок ответникът чрез надлежно упълномощен
договорен представител депозира писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни.
Твърди, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл.22 от ЗПК. Сочи, че същият е нищожен поради неспазване
на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на
ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира
чрез допълнителни услуги за неустойката не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди,
че в договора за кредит е посочен ГПР като чрез включването на
възнаграждението предвидено по допълнителни услуги към ГПР и ГЛП, то
действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което
потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които
ще прави по обслужването на кредита. Твърди, че с предвиждането за
заплащане на сумата по допълнителни услуги се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че събирането на такива разходи е част от дейността
по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Сочи, чл.19, ал.1 от ЗПК, съгласно който ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в
3
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи § 1, т.1 от
ЗПК, съгласно който "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди, че
с оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за
поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС № 426/2014 г.
Твърди, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи,
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно който нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. Посочва, че в случая не е налице
нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за
кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от
повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като
ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Предвид на
което, в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността
на целия договор. Твърди, че в случая следва да бъде взета предвид и
4
разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, която норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. С
оглед на всичко изложено счита, че процесният договор за потребителски
кредит следва да се прогласи за недействителен.
Твърди, че доколкото процесния договор за кредит следва да бъде обявен за
нищожен, то на основание чл.23 от ЗПК, ответницата следва да върне само
чистата стойност по кредита, а именно сумата от 4000 лева, представляваща
главница, от която е заплатена сумата от 2 932 лева.
С гореизложеното ответникът прави искане за отхвърляне на претенциите
като недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски.
Към делото е приложено служебно ч. гр. дело № 1981/2024 година по описа
на Районен съд-П., от което се установява, че ищецът в качеството си на
заявител се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК срещу ответника за
процесните суми. Препис от заповедта е връчена лично на длъжника, който
депозира в законоустановения срок възражение, с което оспорва
съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. В тази връзка на
заявителя е указана възможността да предяви установителен иск за вземането
при условията на чл.415, ал.1 т.2 ГПК. В указания срок заявителят е депозирал
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
За ищеца в съдебно заседание процесуален представител не се явява.
Депозира молба с искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Не
прави възражение относно проекта на доклад по делото. Релевира
допълнителни доводи в подкрепа на предявените искове. Пледира за
уважаване на претенциите като доказани и основателни. Представя списък по
чл.80 ГПК, претендира съдебни разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Депозира чрез пълномощник
писмена молба, с която заявява воля за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Заявява, че поддържа писмения отговор и приложените към същия
доказателства. Представя списък по чл.80 от ГПК, претендира съдебни
разноски по делото, прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца юрисконсултско възнаграждение.
5
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 01.03.2023 г. между страните е
сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 427307, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на
4000.00 лева, при ГЛП 40, 15 % и ГПР 48,44 %. По силата на постигнатите
договорености кредитополучателят се задължил да върне общо сумата от
5 649,61 лева, чрез заплащане на 24 месечни погасителни вноски, всяка с
падеж и размер съгласно Погасителен план, обективиран в договора. На
18.02.2025 година е изтекъл крайният падеж на договора.
Съгласно постигнатите договорености кредитополучателят се е задължил
да заплати на кредитодателя неустойка в размер на 1 870, 26 лева /чл.3, ал.2/, в
случай на неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срок от
пет дни, считано от сключване на договора /чл.3, ал.1/. Съгласно погасителния
план общо дължимата от кредитополучателя сума по договора, в това число и
уговорената неустойка/ е в размер на 7 519, 87 лева.
Не се спори по делото, че в изпълнение на облигационната обвързаност
между страните ответникът е заплатил до датата на образуване на
заповедното производство, както и до датата на приключване на съдебното
дирене по делото, дължимите месечни вноски за главница и договорна лихва
както следва вноските за главница в периода 31.03.2023 г. – 29.07.2023 г. и
вноските за възнаградителна лихва за периода 01.03.2023 г. – 29.07.2023 г. или
общо сумата от 1 438, 28 лева.
Установи се по делото, че на 14.01.2025 г. ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумите от 3 166,65 лева
дължима и неплатена главница по Договор за предоставяне на кредит №
427307/01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 1 011,68 лева неплатена
възнаградителна лихва, дължима на основание същия договор, за периода от
29.07.2023 г. до 20.11.2024 г. /ч.гр.д. № 1981/2024 г. по описа на Районен съд
гр.П./. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу
заповедта като е оспорил съществуването на вземанията, с доводи за
нищожност на договора за заем. В тази връзка на заявителя е указана
6
възможността да предяви установителен иск за вземанията си по заповедта за
изпълнение, което е и сторил – установителните претенции за сумите по
процесната заповед за изпълнение са обективирани в исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1
ГПК.
За да бъде уважена претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи възникването на
твърдяната облигационна обвързаност между страните, възникването на
основание тази обвързаност на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца от
ответника. Ответникът носи тежестта да установи твърдяните
правоизключващи/правопогасяващи възражения.
В подкрепа на претенциите си ищецът предоставя писмени доказателства,
които съдът изцяло кредитира. В тази връзка съобрази:
Съгласно чл.6, ал.1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата на чл.18, ал.2
ЗПФУР регламентира че за доказване на предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно цитирания закон, се
прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис. В настоящия казус кореспонденцията между
кредитодателя и кредитополучателя е изцяло електронна.
Предвид горното съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за кредит от разстояние № 427307
от 01.03.2023 година, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
В подкрепа на извода са и извършените от кредитополучателя плащания по
сделката.
7
Несъмнено е, че заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Кредитополучателят е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК и потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 ЗПК. В тази връзка процесният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до недействителност по чл.22 ЗПК. Касае се за изначална
недействителност, поради което в случай че договорът бъде обявен за такъв,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи – по аргумент на чл.23 ЗПК.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение за нищожност на
процесния договор за кредит поради неспазване императива на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Същият е въведен за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. Следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, тъй като тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати кредитополучателя, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои точно суми дължи.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
8
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай съгласно записването в
процесния договор ГПР е 48,44 %, а възнаградителната лихва – 40,15 %, но от
записването не става ясно от кои компоненти се формира ГПР, нито е ясна
разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността на процесната
договореност. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца
твърдение за нищожност на процесната облигационна обвързаност между
страните, възникнала на основание процесния договор за кредит, поради
противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В допълнение съдът следва да посочи, че процесният договор за кредит не е
съобразен с изискванията на чл.10, ал.1, ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.22
ЗПК. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
случая в договора за кредит е посочен ГПР 48,44 % без ясно да е разписана
методиката на формирането му – кои компоненти участват. Следователно не е
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя.
Съдът счита, че установеното с договора задължение за неустойка
представлява допълнително възнаграждение за кредитора и трябва да бъде
включено при определяне на ГПР. При невключване на посоченото
задължение в процентното изражение на ГПР кредитополучателят е поставен
в неравностойно положение, доколкото за последния не е налице яснота по
отношение на разходите, които подлежат на начисляване по договора за
кредит. Ето защо съдът намира за основателни и доказани твърденията на
ответника за изначална недействителност на процесното облигационно
правоотношение между страните, по аргумент на чл.22 от ЗПК.
9
Относно релевирания от ищеца довод за неоснователност на въведените от
ответника възражения за изначална недействителност на процесния договор за
кредит във връзка с неустоечната клауза от договора – ищецът твърди, че по
повод Писмо от КЗП до дружеството ищец, последният е обявил на
официалния си сайт, на 20.11.2024 г., че от типовия договор за кредит е
отпаднало изискването за предоставяне на обезпечение, както и последиците
от неизпълнение на същото задължение, в това число задължението за
неустойка, съдът намира същото за ирелевантно доколкото процесната
неустоечна клауза е част от съдържанието на обсъждания договор за кредит
към момента на релевантния момент – неговото сключване, поради което
съдът дължи служебно произнасяне по така въведените възражения от
ответника.
С оглед на горното следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца
единствено чистата стойност по кредита или сумата от 2561,72 лева,
представляваща разликата между дадения кредит 4 000 лева и платеното от
ответника на основание процесния договор в размер на 1 438, 28 лева. В тази
връзка предявеният установителен иск за главница е основателен до
посочения размер /2 561,72 лева/, като за разликата над тази сума до
предявената, както и искът за вземането, представляващо възнаградителна
лихва, следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.3 ГПК в полза
на всяка страна следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от претенциите.
Ищецът претендира разноски както следва:
В заповедното производство: юрисконсултско възнаграждение 50 лева и
платена държавна такса 71,03 лева или общо 121,03 лева.
В исковото производство: 85 лева платена държавна такса и 300 лева
претендирано юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка и като съобрази
размера на уважената част от исковете, предвид и на осъществената в полза на
ищеца правна помощ от юрисконсулт, в която връзка съдът определя на
последния по реда на чл.25, ал.1 вр. с ал.2 НЗПП вр. с чл.37 ЗПП и чл.78, ал.8
ГПК юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на
150 лева, предвид и на конкретната правна и фактическа сложност на делото,
10
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски
както следва: 74,20 лева разноски в заповедното производство и 91, 96 лева
разноски в исковото производство.
В полза на пълномощника на ответника по делото следа да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА и
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а именно 100 лева с
вкл. ДДС в заповедното производство и 150 лева с вкл. ДДС в исковото
производство, по съразмерност с отхвърлената част от исковете както следва:
В заповедното производство сумата от 38,70 лева;
В исковото производство 58,04 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземане на „И.Ф." ЕООД,
ЕИК ******, седалище и адрес гр.С. - ****, р-н „Тр.“, ж.к. „Ив. В.“, ул. "Б." №
**, ап.*, представлявано от Б. Ив. Н. – управител, от Ц. Н. А., ЕГН **********
от с. К., общ. П., за сумата от 2 561,72 /две хиляди петстотин шестдесет и един
лева и седемдесет и една стотинки/ лева, представляваща невърнат кредит,
получен на основание недействителен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 427307 от 01.03.2023 г., сключен между „И.Ф." ЕООД, ЕИК
****** и Ц. Н. А., ЕГН ********** /кредитополучател/, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1981/2024 г. по описа на Районен
съд гр.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 04.12.2024 година до пълното погасяване
на задължението като ОТХВЪРЛЯ установителната претенция за главница за
разликата над уважения размер до претендирания от 3 166, 65 лева, както и
установителната претенция за сумата от 1 011,68 лева възнаградителна лихва
за периода 29.07.2023 г. - 18.02.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
04.12.2024 година до пълното погасяване на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1981/2024 г. по описа на Районен
съд гр.П., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
11
ОСЪЖДА Ц. Н. А., ЕГН ********** от с. К., общ. П. да заплати на „И.Ф."
ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес гр.С. - ****, р-н „Тр.“, ж.к. „Ив. В.“, ул.
"Б." № **, ап.*, съдебни разноски съразмерно на уважената част от
предявените искове както следва:
74,20 /седемдесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева разноски в
заповедното производство /ч.гр.д. № 1981/2024 г. по описа на РС-П./;
91, 96 /деветдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ лева в
исковото производство.
ОСЪЖДА „И.Ф." ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес гр.С. - ****, р-н
„Тр.“, ж.к. „Ив. В.“, ул. "Б." № **, ап.*, представлявано от Б. Ив. Н. –
управител, да заплати на адвокат М. В. М. адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно: сумата от 38,70
/тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/ лева с ДДС за осъществената
правна помощ на длъжника в заповедното производство /ч.гр.д. № 1981/2024
г./ и сумата от 58,04 /петдесет и осем лева и четири стотинки/ лева с ДДС за
осъществената в полза на ответника правна помощ в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12