О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Русе, 29.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Ловеч, първи касационен състав, в закрито
заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
/командировани със заповед на председателя
на ВАС под № РД-08-518/21.12.2023г. за разглеждане на настоящото дело/,
като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА чкад № 417 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид:
Като разгледа
докладваното от съдията Дякова ч.к.а.д.
417 по
описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XIII от Административнопроцесуалния
кодекс.
Срещу определение № 548 от 25.09.2023г.,
постановено по адм. дело № 248/2023г. по описа на АС-Враца е постъпила в срок частна жалба вх.№ 3031/05.10.2023г. по описа
на АДС Враца, с която жалбподателят Г.В. счита, че така направеният отказ за
освобождаване от заплащане на д.т. в размер на 30 лева е незаконосъобразен.
Заявява, че не дължи д.т., защото не разполагал със средства за заплащането й.
Иска отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът, след като
се запозна с материалите по делото, установи следното :
Подадена е ИСКОВА
МОЛБА с вх. № 29748/27.08.2021 г. на АССГ /Административен съд - София град/ от
л.св. Г.В.В., който понастоящем е в Затвора ***, а при подаване на исковата
молба е бил в Затвора-Плевен, срещу Министерство на правосъдието /МП/ и Главна
Дирекция /ГД/ „Охрана", с цена на иска 3 000 лв. - претендирано
обезщетение за претърпени нематериални щети от незаконосъобразни действия/бездействия
- неосигуряване явяването му на дата 12.11.2020г. в съдебно заседание по гр.д.
№ 1591/2018г. на СГС /Софийски Градски Съд/, като не е било изпълнено
разпореждане на съда и нарушено правото му да участва лично в съдебното
производство пред СГС.
С Определение №
218/11.01.2022г. по образуваното въз основа на исковата молба адм.д. №
8539/2021 г. на АССГ, делото е изпратено по подсъдност на Административен Съд -
Плевен.
С Определение №
213/03.02.2022г. по адм.д. № 37/2022г. по описа на АдмС-Плевен е прекратено
производството, след отвод на всички съдии от съда и делото е изпратено на ВАС
/Върховен Административен Съд/ за определяне на друг съд.
С Определение №
2481/16.03.2022г. по адм.д. № 1436/2022г. на ВАС исковата молба е изпратена за
разглеждане на Административен Съд - Ловеч.
С Определение №
310/05.04.2022г. по адм.д. № 110/2022г. по описа на АдмС-Ловеч е прекратено
производството, след отвод на всички съдии от съда и делото е изпратено отново
на ВАС за определяне на друг съд.
С Определение №
3820/20.04.2022г. по адм.д. № 3569/2022г. на ВАС исковата молба е изпратена за
разглеждане на Административен Съд – Враца, където е образувано и разгледано
адм.дело № 248 по описа за 2022г. на АС Враца. Делото е приключило с Решение
№322 от 12.10.2022г., което е влязло в сила на 22.11.2022г. Срещу постановеното решение В. е подал искане с
вх.№6187 от 25.04.2023г. по описа на ВАС, с което иска отмяна на влязлото в
сила съдебно решение №322 от 12.10.2022г. по адм.дело № 248 по описа за 2022г.
на АС Враца. С писмо изх.№900 от 05.10.2023г. по описа на ВАС искането е
изпратено за администриране в АС Враца. С Разпореждане от 26.06.2023г./л.14/ по
адм.д. № 248 по описа за 2022г. на АС
Враца, съдията докладчик е оставил искането без движение и е указал на Г.В. да
днесе д.т. в размер на 30лв. С Разпореждане от 05.09.2023г./л.19/
по адм.д. № 248 по описа за 2022г. на
АС Враца, съдията докладчик повторно е указал на Г.В. да двесе д.т. в размер на
30лв. Със заявление с вх. № 2911 от
21.09.2023г. по адм.д. № 248 по описа за 2022г. на АС Враца Г.В. е поискал да бъде
освободен от д.т., като посочва, че на основание чл. 213а, ал.7 от АПК не дължи
държавна такса.
С Определение № 548 от 25.09.2023г. по адм.д. № 248 по описа за 2022г. на АС Враца,
съдът е отказал да освободи Г.В. от
заплащане на д.т. в размер на 30лв. Определението е връчено на 29.09.2023г.
Срещу Определение
№ 548 от 25.09.2023г. по адм.д. № 248
по описа за 2022г. на АС Враца е постъпила в срок частна касационна жалба с
вх.№ частна жалба вх.№ 3031/05.10.2023г. по описа на АС Враца. Тъй като АС
Враца не може да сформира втори касационен състав, който да разгледа жалбата,
делото с Определение № 10689 от
07.11.2023г. по АД 10103 по описа на ВАС е изпратено в АС Ловеч, където е
командирован настоящият първи касационен състав на АС Русе.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима,
но по същество неоснователна, а постановеното Определение № 548 от 25.09.2023г.
по адм.д. № 248 по описа за 2022г. на
АС Враца за правилно. При постановяването му съдът е съдът е обсъдил
пребиваването на Г.В. в Затвора-Плавен и преместването му на 28.07.2022г. е в
Затвора ***, като е изяснено, че в Затвооа Плевен не е работил и не получавал
възнаграждение за труд, а в Затвора Ловеч не работи, считано към момента на
изготвяне на справката /17.05.2023г./ Установено е, че съгласно Медицинска
Справка за здравословното му състояние от 17.05.2023г., не се води на
диспансерен отчет, като хронично болен и посещава лекарски кабинет по повод
конвоиране, като при последния преглед не споделя оплаквания от соматичен
характер и е в добро общо състояние.
Установено е, че за периода от 04.08.2022г. до 04.05.2023г. е с приходи в
размер на общо 2 316.36 лв. в Затвора Ловеч.
Съдът е приел,
че с оглед получаваните от молителя л.св. Г.В. ежемесечни парични суми в размер
на 150 лв., както и други суми, средномесечно за десет месеца назад, в размер
на около 230 лв. /в.т.ч. и сумата от 150 лв / паричните средства позволяват на
същия да заплати дължимата държавна такса от 30 лв. /тридесет лева/ по искането
за отмяна на влязъл в сила съдебен акт - съгласно чл.242а от АПК и с оглед
нейния минимален размер то няма да бъде затруднен, съответно не се установява
невъзможност да бъдат заплатени и евентуално необходими по делото разноски. Тъй
като не са налице основанията по чл. 83,
ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК молителя да бъде освободен от
заплащане на д.т. и разноски съдът е отказал да го освободи.
Съдът е взел предвид обстоятелството, че молителят
Г.В. не е декларирал притежаваното от него имущество, като само е посочил, че
то е възбранено от КПКОНПИ, но според чл. 116, ал. 4 от Закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
/ЗПКОНПИ/. Обсъдено е, че комисията не може да иска налагането на обезпечителни
мерки върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително
изпълнение и по молба на лицето, след налагане на обезпечителните мерки, съдът
може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с
имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост
/чл. 119 от ЗПКОНПИ/. Тъй като по делото не са представени никакви
доказателства, че действително върху цялото притежаваното от ищеца имущество са
наложени обезпечителни мерки, респективно той няма никакво несеквестируемо
имущество, с което може да разполага и използва за удовлетворяване на свои
интереси, или да е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ
извършване на плащане на дължимата държавна такса, съдът е приел, че д.т. в
посочения размер може да бъде заплатена от молителя.
Съдът е изследвал
налице ли са условията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и
приел молбата за неоснователна. Определението е
правилно и следва да се остави в сила, тъй като целта на освобождаването от
такси и разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се
осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или
интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло
или частично) на разходите за съдебното производство, а в производството по
ЗИНЗС само относно д.т., тъй като разноски не се внасят предварително.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, тъй като при
произнасянето по оспорване на определението служебно касационният състав
приложи служебно към ч.к. адм. дело № 417/2023г.
по описа на АС-Ловеч събраните по адм.д.№87/2023г. по описа на Административен
съд Ловеч справки от Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията гр. Велико Търново. От изисканите справки се установява, че жалбоподателят и съпругата му А.В. са собственици на недвижими имоти и МПС-та,
лични и в режим на съпружеска имуществена общност, за които се твърди, че са
възбранени от КПКОНПИ и делото е висящо на пред Апелативен съд – гр. В.
Търново.
Съгласно справка от 16.08.2023
г. от ОД на МВР – гр. Велико Търново, Сектор „Пътна полиция”, е установено, че Г.В.
притежава пет МПС, а съпругата му — А.С.В.,
притежава автомобил, който не е запориран. Двамата имат сключен граждански брак
от 1986 г., съгласно приложено удостоверение и справка в НБД, а автомобилът е
придобит през 1993 г. и следва да се приеме, че същият е в режим на СИО, което
е законова презумпция по чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1
от СК, т. к. няма данни да е лична собственост на съпругата.
Съдът е установил, че от
получени справки за жалбоподателя и съпругата му от АВ е видно, че двамата
притежават редица недвижими имоти, които са ипотекирани с кредитори в голямата
си част частни лица и ипотекарни длъжници -
жалбоподателят и съпругата му. Налице са и заличавания на договорни
ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но не всички, като за част от
тях възбраните са заличени. През 2017г., а и в по-ранен период са налице продажби
на имоти, чиито собственици са тези лица. Има вписан договор за наем от 2020г.
с наемодател жалбоподателят и месечен
наем 1200 лева, виж пореден №17 на справката/л.61/, като към момента, видно от
приложената справка Г.В. притежава повече от 20 имота на територията на
страната.
С оглед събрана допълнителна
информация, съдебният състав е приема, че жалбоподателят разполага с натрупани
парични средства за периода на пребиваването му в Затвора Ловеч, както и с
достатъчно имущество, водещо се на имената на Г. В. и съпругата му А.В., за да
се направи извод ,че за Г.В. не е
невъзможно да заплати дължимата д.т. от 30лв.
Определение № 548 от
25.09.2023г. по адм.д. № 248 по описа
за 2022г. на АС Враца е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед предоставените справки
за имотното състояние на жалбоподателя съдът в настоящия си касационен състав установи, че жалбоподателят и съпругата му
притежават множество недвижими имоти и автомобил, от които биха могли да
получават доходи, като се установи и че реално получават такива. Ето защо касационния
състав на АС Ловеч приема, че не може да се направи извод за
невъзможност от страна на жалбоподателя да заплати държавна такса в размер 30
лева.
Като е достигнал до същите
изводи-че Г. В. дължи д.т. за разглеждане на искането за възобновяване и че
няма основания за неговото освобождаване, първоинстанционният състав по адм.
дело № 248/2022г. по описа на АС-Враца е постановил правилен съдебен акт, който
по изложените в настоящото определение мотиви и правни съображения следва да
бъде оставен в сила.
Воден от горното, на основание
чл.234 и чл.235 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля
оспорването на Г.В. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода -„ доживотен затвор без право на
замяна“, понастоящем в затвора гр. Ловеч срещу определение № 548 от
25.09.2023г. по адм.д. № 248 по описа
за 2022г. на АС Враца
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис от него на Г.В., като изрично се посочи, че срокът за
внасяне на дължимата д.т. по потвърденото определение започва да тече от
узнаването му и невнасянето му в срока ще е основание за прекратяване на
производството по искането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :