О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……… / гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, проведено на тридесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД №823 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 от
НПК и е образувано по частен протест на прокурор от РП- Варна срещу определение на ВРС по ЧНД № 1723/2019г., 44
състав, с което е отменено постановлението на ВРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП№ 164/2017г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР- Варна. В протеста се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен, като съдът бил наблегнал на моралната страна на деянията,
в които бил обвинен И.. Сочи, че за съставомерността на същите следва да бъде
установено, че обвиняемият е използвал сила, което не било доказано по
отношение на всяко едно от тях. Преки доказателства за това се съдържали в
свидетелските показания на двете пострадали, а косвени в показанията на техните
родители и заключенията по назначените комплексни експертизи. Прокурорът счита,
че сами по себе си заключенията по назначените експертизи не могат да послужат
за пряко доказване на обвинението, поради което не било необходимо назначаване
на допълнителни такива, както е посочил съдът в атакуваното определение. Излага
съображения за обоснованата от съда липса на разследване по чл.193 от НК. Моли
съда по изложените съображения да отмени определението на ВРС по ЧНД
№1723/2019г. и да потвърди постановлението на ВРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП 164/2017г. на Пето РУ- Варна.
Срещу
определението на ВРП е постъпила жалба и от обв. В.Д.И., чрез неговия защитник
адв. Л.. В жалбата се сочи, че недопустимо ВРС е отменил постановлението за
прекратяване и за престъплението по чл.150ал.1пр.2 от НК с пострадало лице К.М.К.,
която не е обжалвала същото. В останалата част, касаеща, престъпленията с
пострадала М.И., се сочи, че определението на съда е необосновано и неправилно.
Упреците към обжалваният акт са насочени към липсата на отразяване на безспорно
установеният факт, че обвиняемият и пострадалата И. в периода от 2013г. до
2017г. били в близки, първоначално приятелски отношения, а от есента на 2015г.
и в интимни, което обстоятелство намирало потвърждение в показанията на св.
Ковачева. От същите според защитата можело да се направи извод, че споделеното
с приятелката й водело до извод, че отношенията й с обв. И. били близки,
нормални, а в следващ момент и интимни. В този смисъл в жалбата се сочи, че тя
не е споделила с никого, че действията на И. са били насилствени, а на Ковачева
казала, че били гаджета. Горното според защитата се подкрепяло и от обясненията на самия обвиняем, който не
отричал, че е имал интимна връзка с пострадалата И., но не и заплахи и
физическа сила. Твърди се, че в представите на обв. И., пострадалата е била
съученичка на сина му, който е роден 1999г., поради което към момента на първия
сексуален контакт през 2017г. той е считал, че тя е пълнолетна. Обсъждат се
снети от пострадалата сведения, предхождащи разпита й като свидетел. Навеждат
се доводи, че заключението по назначената комплексна експертиза били в подкрепа
на липсата на употребено насилие спрямо пострадалата, както и извод за необоснованост
от назначаване на нови експертизи. По подробно изложените съображения моли съда
да отмени обжалваното определение и потвърди постановлението на ВРП за
прекратяване на наказателното производство.
Частният протест е подаден в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустим. Въззивният съд счита, че и жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Въззивният
съд счита определението, с което е отменено постановлението на РП- Варна за
прекратяване на наказателното производство по ДП №164/2017г. по описа на Пето РУ- Варна за
правилно, досежно деянията, в които е обвинен обв. И. спрямо М.И., поради което
следва да бъде потвърдено в тази част. За деянието осъществено спрямо
пострадалата К.К., не е била депозирана
жалба срещу прекратяването на наказателното производство, поради което същото
следва да се счита, че е влязло в сила. Първоинстанционният съд не е следвало
да се произнася при липса на жалба, поради което в тази част определението следва да бъде отменено. Предмет на проверка е
следвало да бъде само обжалваната част от пострадала И., досежно деянията по
чл.150ал.1пр.2 във вр. с чл.26ал.1 от НК и по чл.152ал.2т. във вр. с ал.1т.2във
вр. с чл.26ал.1 от НК.
Настоящият състав на съда счита, че възприетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните на
ДП доказателства, като споделя и необходимостта от изпълнение на дадените
указания, досежно назначаването на повторни комплексни съдебно- психиатрични и
психологически експертизи на И. и Ковачева, за преценка достоверността на
показанията им. По отношение на
указанията за проверка дали на датите, посочени от И. са посещавали съответните
хотели, по ДП са налице докладни записки от извършени проверки, видно от които
нито обвиняемия, нито М.И. са били регистрирани в хотел „Брилянс“ или хотел
„Интернационал“, както и не са установени видеозаписи от охранителни камери от
последния хотел. Нещо повече, факта на посещението в тези два хотела на
пострадалата И. и обвиняемия не се отрича от последния.
Настоящата
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че постановлението на ВРП
за прекратяване на наказателното производство не е обосновано, а изводите,
съдържащи се в него противоречат на събраните по делото доказателства. Следва
да се отбележи, че в постановлението не се сочи коя е фактическата обстановка
възприета от прокурора, а единствено се описват обясненията на обвиняемия, показанията на двете пострадали свидетелки,
които е прието от прокурора, че кореспондират със заключенията по назначените експертизи.
Въпреки това от държавното обвинение е направен извод за недоказаност на деянията
единствено поради обстоятелството, че оплакването от И. било няколко месеца по-
късно, и то след като продължително осъществявала срещи с обвиняемия.
Настоящата инстанция счита, че липсата на доказателства, които да опровергават
достоверността на показанията на пострадалата И., както и обясненията й за
причините, поради които е продължила срещите си и се е оплакала в един по-
късен момент, както е посочил и първоинстанционния съд не са правен аргумент да
бъдат игнорирани същите. Напротив, именно заключението по назначената
комплексна експертиза дава насока за достоверност на същите, доколкото в
правната доктрина експертизата се възприема не като доказателство, а като
способ за събиране и проверка на доказателствата. Защитата на обвиняемия в
жалбата си цитира извадки от експертизата,
без да държи сметка за крайния извод на експертите относно възможността
пострадалата да възприема факти от действителността и да дава достоверни
показания за тях. За да възникне съмнение в показанията на пострадалата следва
да е налице обективен факт, а в случая дори и след оплакването, заявено в
полицията, по отношение на пострадалата И. не е било извършено освидетелстване предвид
заявеното от нея, че е имало на два пъти осъществен полов акт, което обстоятелство
се оспорва от обвиняемия. Същият заявява, че и двата пъти е вкарвал члена си
във вагината й, но не е достигал до девствената ципа, докато И. твърди
обратното. Именно при освидетелстване на последната е могло да се провери
достоверността на соченото от двамата, въпреки, че съгласно установената
практика с проникването във вагината на пострадалата изпълнителното деяние на
изнасилването се счита, че е осъществено. При съмнение от страна на
разследващия орган е следвало да стори нужното, за да провери противоречивите
версии, което към настоящият момент най- вероятно не е възможно. Следва да се отбележи, че в показанията на
св. И. са налице достатъчно факти за упражненото спрямо нея насилие при
блудствените действия и при половите актове, както и за начина по който е било
осъществено. За установяване на същото не е необходимо непременно върху тялото на пострадалата да е имало видими
следи, за да се представят писмени документи/ медицинско свидетелство/, още повече,
че от начина, по който е упражнявано
няма как и да останат такива. В показанията на пострадалата И. достатъчно
конкретно е посочено в какво се е изразявало насилието, като същото не следва
да се приравнява на телесната повреда. Действително обикновено от насилието са
налице последици, които имат
определена доказателствена стойност, но
това съвсем не
означава, че
без тяхното наличие то е
невъзможно. Употребата
на насилие може да бъде извлечена и от оказаната от пострадалата съпротива, когато тя е по начин, че да не оставя съмнение
за липсата на съгласие за съвкупление. Наличието на явно изразено несъгласие се
съдържа в показанията на св. И., както по отношение на извършените блудствени
действия, така и на изнасилването. Дори обвиняемия и И. да са били гаджета,
както е посочила в показанията си св. Ковачева, липсата на съгласие за
осъществяване на полов акт от И. и използването на сила от обвиняемия,
обуславят съставомерност на деянието. Предвид горното съдът намира, че
определението на ВРС е правилно и законосъобразно, досежно обвиненията в
престъпления спрямо пострадалата М.И. и
в тази част същото, с което е отменено постановлението на ВРП за прекратяване
на ДП, следва да бъде потвърдено. Наказателното производство спрямо обв. И. е
било прекратено за всички обвинения, но пострадалата Ковачева не е депозирала жалба.
Съобразявайки, че това е самостоятелно престъпление, следва да се счита, че
постановлението не е било обжалвано и е влязло в сила. В този случай съществува
възможността, предвидена в чл.243ал.10 от НПК в двугодишен срок постановлението
на ВРП да бъде отменено по реда на инстанционния контрол от прокурор от по-
горестоящата прокуратура.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в жалбата на обвиняемия се
обсъждат като свидетелски показания сведения, снети от пострадалата И. не по
предвидения в НПК ред, поради което същите не представляват годно
доказателствено средство, което да бъде ценено относно неговата стойност и
съдържание. Предвид горното не следва в тази част да се коментират аргументите
в жалбата, сочещи на промяна в показанията на пострадалата. Действително, в
показанията на св. Ковачева се съдържат факти, че И. й е разказвала за обв. И.
и за това, че му е правила „френска любов“, както и че той настоявал за полов контакт, но това не изключва
възможността това да е ставало въпреки нейното несъгласие и съпротива. Основателно
в жалбата се третира и въпроса на каква възраст е била в представите на
обвиняемия пострадалата И.. Същата в показанията си на няколко пъти е казвала
на колко години е била при съответното деяние, но не и дали И. е бил наясно с
действителната й възраст, което обстоятелство следва да бъде изяснено чрез
разпит на същата.
Възражението в протеста относно коментираното
от първоинстанционния съд престъпление по чл.193ал.1 от НК, е основателно, но
по други съображения. Проверката по реда на чл.243 от НПК на постановлението на
прокуратурата се ограничава до оценката
на конкретизираното по време, място и начин на извършване на деянието, както и
до точната индивидуализация на дееца. Съдът не може да измества прокурора по
въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по
отношение на други деяния и съответно повдигане на обвинение за тях по
отношение и на други лица, както и досежно правилната правна квалификация.
Предвид горното дори съдът да отмени постановлението не може да разпорежда на
прокурора за какво престъпление да води разследването, тъй като в настоящото
производство следва да извърши контрол за законосъобразност на базата на това
дали въз основа на установените фактически констатации прокурорът е направил
правилни правни изводи.
Воден от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение №995/29.05.2019г.
по ЧНД №1723/ 2019г. на ВРС, 44 състав,
в частта, с което е отменено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП№ 164/2017г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.150ал.1пр.2
във вр. с чл.26ал.1 от НК по отношение
на пострадалата К.М.К..
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част определение №995/29.05.2019г.
по ЧНД №1723/ 2019г. на ВРС, 44 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.