Р
Е Ш Е
Н И Е № 465
гр. Стара Загора,
13.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 365 по описа
за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от
Г.Х.Т. от гр.Казанлък против Решение №
260194/31.05.2021 г., постановено по АНД №303/2021 г. на Районен съд –
Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №20-0284-002842/23.12.2020г.,
издадено от ВДП Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което
на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл.343б, ал.3 НК на касатора са наложени
адмнистративни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
издаеното НП като постановено в нарушение на закона. Според касатора при
ангажиране на административнонаказателната отговорност неправилно е приложена
разпоредбата на чл.103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, тъй като
подаденият звуков и светлинен сигнал не представлява разпореждане за спиране по
смисъла на ЗДвП и правилника за приложението му. Алтернативно счита, че
наложеното наказание е завишено по размер и не са изложени конкретни мотиви за
определянето му в максимален размер. Оспорва решението и в частта за
разноските. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП.
Ответникът по касационната
жалба – Районно управление Казанлък при Областна дирекция на МВР Стара Загора,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В постъпило по делото писмено възражение от
процесуалния представител на ответника юриск.А.касационната жалба се оспорва
като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай че се претендират разноски от касатора. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в полза
на ОДМВР – Стара Загора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на
Районен съд Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък
е Наказателно постановление
№20-0284-002842/23.12.2020г., издадено от ВДП Началник група към ОД на МВР
Стара Загора, РУ Казанлък въз основа на АУАН № 341161/ 16.12.2020г , с което на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл.343б, ал.3 НК на касатора Г.Т. са
наложени адмнистративни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 ЗДвП
от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 16.12.2021г.,
в 02:55ч., в гр.Казанлък, на ул. „Севт трети“ №12, в посока север-юг, Г.Т.
управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, собственост на И.П.П.,
ЕГН **********, от с.Горно Сахране, като при подаден светлинен и звуков сигнал
за спиране от патрулен автомобил с рег.№СВ3458НР, марка „Шкода“ и стоп палка по
образец, не спира на указаното място, а увеличава скоростта и прави опит да се
укрие. Т. ***. Установено е управление под въздействие на наркотични вещества.
Районен съд Казанлък е
потвърдил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Съдът приема, че наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалния закон, квалифицирайки деянието като
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, извършено виновно от касатора.
След преценка на събраните писмени доказателства и обсъждане на двете групи
свидетелски показания е направен извод, че като водач на МПС касаторът е
отказал да спре на ясно подаден сигнал от контролен орган. Обосновано е, че атакуваното НП е издадено от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения
или съществено нарушаване на правото на защита на жалбоподателя при
установяване на нарушението, определяне на нарушителя и правната квалификация
на деянието, както и при налагане на вида и размера на наказанията. С оглед изхода на спора
касаторът е осъден да заплати разноски на ОД на МВР Стара Загора за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението на Районен съд Казанлък
е валидно, допустимо и правилно.
Административнонаказателната отговорност на Г.Т. е ангажирана на основание разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. От правна страна обвинението е мотивирано с разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, която предвижда задължение за водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Видовете сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170 ЗДвП и в чл. 207 от ППЗДвП като такъв може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!".
Съгласно действащата правна
уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския
автомобил като автомобил със специален режим на движение – чл.34 от ЗДвП. При
подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за
осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на
движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП) и за пешеходците да освободят платното за
движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Съществуващата законовата регламентация не
изключва обаче възможността водачите на ППС да бъдат спирани от движещ се или
спрял полицейски автомобил чрез използване на светлинен и звуков сигнал, но в
този случай сигналът следва да бъде подаден така, че водачът недвусмислено да
разбере, че съдържа в себе си отправено към него разпореждане за спиране, а не
за друг участник в движението или за преминаване на автомобил със специален
режим на движение. Неизпълнението на задължението за спиране при подаден сигнал
от контролните органи би могло да се вмени в отговорност на водача на
превозното средство, само когато той е възприел подадения сигнал. В случая
всички тези предпоставки са налице доколкото с оглед мястото и времето, на
което е бил подаден сигналът за спиране към Т. *** 2.55ч, безспорно е
установено, че се касае за ясен и разбираем сигнал за спиране, подаден точно
към него, водачът е разбрал, че сигналът за спиране се отнася именно за него,
но въпреки това не е спрял.
Правилно съдът е приел, че при
проведеното административно-наказателно производство не са допуснати нарушения
на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания към
съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Обвинението
за извършено от Г.Т. нарушение на чл.103 от ЗДвП като основание за налагане на
административно наказание по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е фактически, правно и
доказателствено обосновано. Решаващият съд е мотивирал убедително потвърждаването на
обжалваното НП в частта за наложеното наказание като е съобразил данните за
личността на дееца и тежестта на деянието му. Изложените доводи изцяло се
споделят от касационната инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ
от АПК препраща към тях.
По отношение на присъдените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР Стара Загора
съдебният акт също е законосъобразен. Такива са поискани своевременно от
процесуалния представител с писмено становище при представяне на административнонаказателната
преписка и правилно са определени от съда в съответствие с приложимата правна
регламентация и извършената работа от юрисконсулта.
С оглед така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното
касационно основание за отмяна, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260194/31.05.2021г., постановено по
АНД № 303/ 2021 г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.