№ 96
гр. Девин, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100020 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
и чл. 417 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на
Договор за потребителски кредит № FL523* от 09.04.2010 г., сключен между
„Юр. Б.” АД /с предишно наименование „Юр. И Еф Дж. Б.“ АД и „Б. п. б.“
АД/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ок.
път № 2*, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В.-от една
страна и от друга страна - ДЖ. ДЖ. Ш., с ЕГН **********, с адрес:
**********, Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер
на 5750.00 лв. за текущи нужди, като Кредитополучателят се е задължил да
върне ползвания, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на
процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора. В съответствие
с чл. 2 от договора, Кредитополучателят е усвоил предоставените от Банката
парични средства в размер 5750.00 лв. от разплащателна сметка с IBAN:
BG40BPBI792*, разкрита на името на Кредитополучателя – ДЖ. ДЖ. Ш. при
„Юр. Б.” АД. Видно от представеното към настоящата молба банково бордеро
№ 978463/09.04.2010 г., средствата по кредита са усвоени на 09.04.2010 г.,
1
изцяло. Твърди, че за предоставената заемна сума страните уговарят
възмездност, като в чл. 3, ал. 1 от Договора се съгласяват, че
Кредитополучателят дължи на Банката през първата една година от срока на
издължаване на кредита фиксирана годиШ. лихва в размер на 12 %
(дванадесет процента). За всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита на Кредитополучателят дължи на Банката годиШ.
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Банката за
потребителски кредит (наричан за краткост в договора БЛП) за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4.250
(четири 0.25 ) пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП
за потребителски кредит в размер на 12.750 лева процента по арг. от чл. 3, ал.
2 от Договора. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на
кредита по настоящия договор, т.е. от датата на заверяване на сметката на
Кредитополучателя по чл. 3, ал. 3. В чл. 3, ал. 5 от процесния договор,
подробно е изложено и какво представлява, как и от кого се определя БЛП,
описани са пазарните лихвени мерители, които отразява, както и начините и
условията за преразглеждането и актуализацията му. Промяната в Базовия
лихвен процент и датата на одобрението на промяната от компетентния орган
на Банката се публикуват на интернет страницата на Банката, както и на
видно място в банковите салони с указание за датата на промяната на БЛП.
Видно от уговореното в чл. 5 от Договора за потребителски кредит, страните
уговарят и дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането
на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка,
предназначена да обслужва кредита. Твърди, че с подписването на договора,
ДЖ. ДЖ. Ш. се е задължил да погасява кредита, съгласно чл. 7, ал.1 и чл. 8,
във вр. с чл. 3 - чл. 6 от Договор за потребителски кредит № FL523* от
09.04.2010 г. Съгласно договореното в чл. 4 и чл. 8 от Договора за
потребителски кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви, се заплащат ежемесечно на 9-то число от
съответния месец, като крайният срок за погасяване на кредита е до
09.04.2022 г., видно от договореното в чл. 6 от Договора. Общият брой на
погасителните вноски е 144, като погасителният план е подписан от страните
по Договора за потребителски кредит и е неразделна част от него, съгласно
чл. 17 от Договора. Кредитополучателят погасява кредита на равни
(анюитетни) месечни вноски, посочени като брой и размер в Погасителния
2
план, включващи лихва и главница с размер на всяка вноска: 75.52 лева - през
първата година от срока на издължаване на кредита и 92.70 лева - за всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, арг. от чл. 7 от
Договора. В случай, че по време на действието на настоящия договор Банката
промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния
план при сключването на договора, се променя едностранно от Банката,
промените се отразяват при изчисляване на дължимата лихва по кредита,
считано от падежа на първата вноска след датата на промяна на БЛП, за което
Кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие, арг. от чл.7, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № FL523* от 09.04.2010 г. Твърди, че при просрочие
на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, Кредитополучателя дължи лихва (неустойка) за
времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на
законната лихва за забава (арг. от чл. 9 от Договора). Твърди, че длъжникът
не е изпълнил договорните си задължения по чл. 7, ал.1 и чл. 8, във вр. с чл. 3
- чл. 5 от процесния Договор за потребителски кредит № FL523* от
09.04.2010 г., а именно: Не е заплатил на „Юр. Б.” АД всички месечни
вноски, включващи възнаградителна лихва и главница, с размер и падеж —
съгласно погасителния план към процесния договор; Не е заплатил
дължимите на Банката по настоящия договор мораторни лихви (неустойки) за
времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава, съгласно чл. 9 от Договора; Не е заплатил дължимите на Банката по
процесния договор такси, съгласно чл. 5, т. 3 от Договора. Твърди, че по
силата на чл. 15 от Договора за банков кредит, при непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в
уговорения срок, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение
по процесния договор, банката може да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. Твърди,
че съгласно договореното в чл. 19 от процесния Договор, всички уведомления
и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер
или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в
началото на договора. Твърди, че поради неплащане на погасителна вноска №
3
82 с падеж 09.02.2017г., на основание чл. 15 от Договора за потребителски
кредит № FL523* от 09.04.2010 г. съгласно погасителния план към Договора
за потребителски кредит Банката е изпратила писмо с изх. № 7323/13.02.2019
г., по „Български пощи“ ЕАД до Н.Ш. Ш., на посочения адрес, получено
лично. Твърди, че на 25.07.2018 г. е сключено Споразумение за разсрочено
плащане на задължението по Договор за потребителски кредит № FL523* от
09.04.2010 г., с наследниците на починалият длъжник – Н.Ш. Ш., ЕГН
********** и М. Дж. Ш., ЕГН ********** и неизплатеното задължение от
Кредитополучателя е в размер на 3610.34 лв., от които: 3305.43 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;
36.45 лв. - възнаградителна лихва за периода от 09.02.2017 г. до 20.02.2019 г.;
268.46 лв. - мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода от 09.02.2017
г. до 10.04.2019 г.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника Н.Ш. Ш., с ЕГН
**********, с адрес: **********, в качеството й на законен наследник на
ДЖ. ДЖ. Ш., с ЕГН **********, с адрес: **********, че същият има
задължение към “Юр. Б.” АД, ЕИК: *********, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № FL523* от 09.04.2010 г. в размер на 3610.34 лв., от
които: 3305.43 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; 36.45 лв. - възнаградителна лихва за периода от
09.02.2017 г. до 20.02.2019 г.; 268.46 лв. -мораторна лихва (обезщетение за
забава) за периода от 09.02.2017 г. до 10.04.2019 г. Претендира за разноски:
по ч.гр.дело № 189/2019г. сумата от 72.21 лв.- държавна такса и 427.63 лв. -
адвокатско възнаграждение. Моли, с оглед Тълкувателно решение на ОСГТК
на ВКС по т. дело 4/2013г. при произнасяне по основателността на
предявеният от тях иск с правно основание чл. 422 ГПК, съдът да се
произнесе и по отношение на реализираните в хода на ч.гр.дело № 189/2019г.
по описа на Районен съд - гр.Девин съдебно-деловодни разноски. Моли съда,
да осъди ответника да заплати направените до момента съдебни и деловодни
разноски по водене на настоящото дело в размер 160.00 лв. - доплатена
държавна такса и 579.27 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
4
В о.с.з. ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена
защита от адв. Х.И. – пълномощник на ищеца.
В о. с. з. ответницата не се явява. Постъпил е писмен отговор по
исковата молба и становище от пълномощникът й адв. Г.В., с което моли да
се отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като излага подробни
съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК № 110/22.04.2019г. по ч. гр. дело № 189/2019г. по описа на РС-Девин,
според която ответницата Н.Ш. Ш. да заплати на кредитора „Юр. Б.” АД –
гр. С., сумите : 3610.34 лева, от които: 3305.43 лева - главница, 36.45
лева – възнаградителна лихва за периода от 09.02.2017 г. до 20.02.2019 г.;
268.46 лева - мораторна лихва за периода от 09.02.2017г. до 10.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 3305.43 лева, считано от
постъпване на заявлението в съда – 22.04.2019г. до изплащане на вземането,
както и разноски по делото: 72.21 лева - държавна такса и 427.63 лева -
адвокатско възнаграждение като вземането произтича от Договор за
потребителски кредит FL523* от 09.04.2010г.
Установява се, че на 09.04.2010 г., е сключен Договор за
потребителски кредит № FL523* между „Юр. Б.” АД /с предишно
наименование „Юр. И Еф Дж. Б.“ АД и „Б. п. б.“ АД/, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ок. път № 2*, представлявано от
изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В.-от една страна и от друга страна - ДЖ.
ДЖ. Ш., с ЕГН **********, с адрес: **********, според който Банката е
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 5750.00 лв. за текущи
нужди, като Кредитополучателят се е задължил да го върне, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от
уговореното в чл. 1 от Договора.
Установява се от удостоверение за наследници изх. №
40/12.04.2018г., че ДЖ. ДЖ. Ш. е починал на 27.11.2015г., за което е съставен
5
акт за смърт № 2013/27.11.2015г., и е оставил наследници: Н.Ш. Ш.- съпруга,
В. Д. Ш.- син, ДЖ. ДЖ. Ш.- син, Ш. Дж. Ш.- син и М. Дж. Ш.- дъщеря.
С писмо изх. № 7323/13.02.2019 г. е уведомена ответницата за
сключения договор за потребителски кредит № FL523* между „Юр. И Еф
Дж. Б.“ АД и ДЖ. ДЖ. Ш. и че поради неиздължаване на месечна вноска с
падеж 09.02.2017г. на основание чл. 15 от договора и чл. 60 ал.2 от Закона за
кредитните институции е обявено цялото задължение по него към
13.02.2019г. в размер на 3952.88 лева.
Представено е извлечение от разплащателната сметка за периода от
01.06.2018 г.- 15.12.2020 г., справка „Трансакции“ за движението по
кредитната сделка.
Между „Юр. Б.” АД и от друга страна Н.Ш. Ш. и М. Дж. Ш. като
наследници на ДЖ. ДЖ. Ш. – б.ж. на ********** е сключено споразумение от
2018г., по силата на което длъжниците се задължават остатъка от дълга да
бъде погасяван на равни месечни вноски в размер на 200 лева според
отразения погасителен план, от юни 2018г. до юни 2019г. вкл.
Представени са Платежно уникален регистрационен №
BORD06388* от 25.06.2018 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD01663* от 25.07.2018 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD06992775 от 27.08.2018 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD00869* от 25.09.2018 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD05830* от 25.10.2018 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD09851* от 23.11.2018 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD02880* от 19.12.2018 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD06792* от 18.01.2019 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD04934* от 26.02.2019 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD08922* от 26.03.2019 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD04189* от 25.04.2019 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD06988* от 22.05.2019 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD01872* от 21.06.2019 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD09139* от 25.07.2019 г.; Платежно уникален регистрационен №
BORD03709* от 05.08.2019 г.; Платежно уникален регистрационен №
6
BORD09344* от 24.09.2019 г. и Платежно уникален регистрационен №
BORD01595* от 16.10.2019 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че на 09.04.2010 г. между ищеца „Юр. Б.” АД -
кредитор и ДЖ. ДЖ. Ш. - кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит № FL523*/09.04.2010, по силата на който банката, в
качеството си на кредитор, е предоставила на клиента си ДЖ. ДЖ. Ш. кредит
в размер на 5750.00 лева. Договорен е годишен лихвен процент, начисляван
върху редовна главница по кредита, както следва: фиксиран годишен лихвен
процент - 12 % за първата година, за останалите годишен лихвен процент,
който се формира като сбор от Базовия лихвен процент на Банката за
потребителски кредити в лева 12.75 % плюс договорна надбавка от 4.25
пункта. Банката събира ежемесечна такса за поддържане на разплащателната
сметка, предназначена да обслужва кредита в размер на 2.50 лева. Срокът на
погасяване на кредита е 144 месеца, считано от датата на усвояването му, като
погасителните вноски за главница и договорна лихва ще се погасяват на 9-то
число. Размерът на погасителните вноски е 75.52 лева през първата година от
срока на издължаване на кредита и 92.70 лева за всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита. При забава на плащанията на една
или повече погасителни вноски, банката има право да начисли еднократна
такса за администриране на просрочен кредит в размер на 30.00 лева. За
просрочените погасителни вноски е договорен лихвен процент, начисляван
върху просрочената главница, за срока на просрочието, който е в размер на
годишния лихвен процент на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска. 1.Кредитът в размер 5750.00 лева е
усвоен изцяло, чрез превод по разплащателна сметка в лева с IBAN:
BG40BPB17924106* при „Юр. Б.” АД с титуляр ДЖ. ДЖ. Ш. на 09.04.2010 г.
2. Направените погасителни вноски към „Юр. Б.” АД по кредита са 96 бр. в
т.ч. 78 броя от кредитополучателя и 18 броя - от наследници. Общият размер
на направените по кредита погасителни вноски е 12922.21 лева, в т.ч. 7740.69
лева, извършени от кредитополучателя, подробно посочени по дата и размер
в Таблица 1, к. 18 и 5181.52 лева - от наследниците /4981.52 лева по
споразумението + 200.00 лева от 30.05.2018г./, подробно посочени по дата и
размер в Таблица 2, к.18, приложени към настоящата експертиза. 3. Размерът
7
на незаплатеното задължение на кредитополучателя по Договор за
потребителски кредит № FL523* от 09.04.2010 г. е, както следва: Вариант 1:
съгласно извършеното от банката разпределение на погасителните вноски.
Извършените от наследниците погасителни вноски са разпределени от
банката, както следва: 3048.85 лева – главница; 545.96 лева - договорна
лихва; 54.95 лева - наказателна лихва върху просрочена главница; 1331.76
лева - такси и разноски. Размерът на незаплатеното задължение на
кредитополучателя е, както следва: 823.75 лева – главница; 471.49 лева -
договорна лихва до 17.10.2019 г. + договорна лихва, считано от 17.10.2019г.
Вариант 2: Съгласно подписаното Споразумение: Извършените от
наследниците погасителни вноски се разпределят, както следва: 3872.60 лева
– главница; 545.96 лева - договорна лихва; 42.04 лева - наказателна лихва
върху просрочена главница 520.92 лева - такси и разноски. Размерът на
незаплатеното задължение на кредитополучателя е, както следва: 424.47 лева
- лихва в размер на законната лихва, считано от 13.06.2018 г. до 17.10.2019
г. /Таблица 2, к.7/ 4. По кредита са начислени неустойки за времето на забава
на погасителните вноски в размер на законната лихва, на основание чл. 9 от
Договора. Начислените неустойки по Договора до 24.10.2017 г. са в общ
размер 22.69 лева, като същите са погасени с извършените от
кредитополучателя погасителни вноски.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
С платежно нареждане на 27.09.2021г. ответницата Ш. е заплатила
сумата от 424.47 лева – лихва.
Така установеното от фактическа страна, следват следните правни
изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора –ищцовото дружество
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК във вр. с чл.417 от ГПК за установяване на дължимост на
парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от
8
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 189/2019г.
по описа на Районен съд – Девин, по което има издадено Определение №
20252 от 18.11.2020г. с указание заявителя да предявяви иск в едномесечен
срок, получено от заявителя на 16.12.2020г. Настоящият установителен иск е
предявен на 14.01.2021г. в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от
ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен и
недоказан, по следните съображения:
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 417 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за
себе си правни последици.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че
между страните по делото е налице валидно сключено правоотношение, по
силата, на което е сключен Договор за потребителски кредит № FL523* от
09.04.2010 г. между ищеца и наследодателя на ответницата. Между страните е
сключено споразумение от 2018г., в което липсва дата, но същото не е
оспорено от страните и съдът приема, че отразява волеизявлението на
страните. Според заключението на вещото лице по ССчЕ съгласно
подписаното споразумение извършените от наследниците погасителни
вноски се разпределят, както следва: 3872.60 лева – главница; 545.96 лева -
договорна лихва; 42.04 лева - наказателна лихва върху просрочена главница
520.92 лева - такси и разноски. Според заключението размера на
незаплатеното задължение на кредитополучателя е в размер на 424.47 лева -
законната лихва, считано от 13.06.2018 г. до 17.10.2019г. От ответната страна
се представи платежно нареждане, от което се установява, че на 27.09.2021г.
ответницата Ш. е заплатила тази сума в размер на 424.47 лева – лихва. От
тези данни, става ясно, че са погасени всички суми по договора съгласно
подписаното между страните споразумение. Не се сочат други доказателства,
като съответно няма и други твърдения за неизпълнение на договорните
задължения на кредитополучателя. Още повече, че заключението на вещото
9
лице, което не е оспорено от страните, е изготвено на база събраните по
делото доказателства, в т.ч. сключеното споразумение, извлечението по
сметка към сключения договор за потребителски кредит, погасителния план
към договора, подписан от длъжника и представлява неразделна част от
договора, относно броя, размер и падежа на месечните вноски. За това иска е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Всичко гореизложено обосновава извода, че иска за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника Н.Ш. Ш. в
качеството й на законен наследник на ДЖ. ДЖ. Ш. – б.ж. на **********, има
задължение към “Юр. Б.” АД, ЕИК: *********, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № FL523* от 09.04.2010 г. в размер на 3610.34 лв., от
които: 3305.43 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; 36.45 лв. - възнаградителна лихва за периода от
09.02.2017 г. до 20.02.2019 г.; 268.46 лв. -мораторна лихва (обезщетение за
забава) за периода от 09.02.2017 г. до 10.04.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 110 от 22.04.2019 г. по ч.гр.д. № 189/2019 г. по описа на ДвРС е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
Относно направените по делото разноски. Страните претендират за
разноски и представят списъци за разноски. Ищеца претендира за разноски:
по ч.гр.дело № 189/2019г. сумата от 72.21 лв.- държавна такса и 427.63 лв. -
адвокатско възнаграждение и по настоящото 160.00 лв. - доплатена държавна
такса, 579.27 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 250.00 лева –за
експертиза. Ответницата претендира за разноски 800 лева - адвокатско
възнаграждение по изп. дело и 1000 лева - адвокатско възнаграждение по
настоящото дело. Искането за установяване на направените в заповедното
производство деловодни разноски няма самостоятелен характер. По силата на
т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
Молбата да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
10
направените разноски във връзка с воденото заповедно производство по
ч.гр.д. № 189/2019 год. на ДвРС съдебно-деловодни разноски в размер на
сумата от 72.21 лв.- държавна такса и 427.63 лв. - адвокатско възнаграждение
е неоснователна и следва да се отхвърли. Тези разноски, както и направените
в настоящото производство не подлежат на възстановяване от ответника, тъй
като заповедното производство е иницирано на 19.04.2019г. – преди да изтече
срока в споразумението – юни 2019г. вкл., през което време до образуване на
исковото производство – 14.01.2021г. ответника е заплатил дължимите суми
/с изключение на 424.47 лева – лихва платена на 27.09.2021г./, още повече, че
предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК е неоснователен. Предвид
отхвърлянето на този иск обаче, разноските по заповедното и настоящото
производство не следва да бъдат присъждани, молбата следва да се отхвърли
/по арг. от т. 12 на ТРОСГТК № 4/2013 год./
Относно молбата на ответницата за заплащане на разноски в
изпълнителното производство за адвокатски хонорар. Съгласно чл.245, ал.3
от ГПК при отхвърляне на иск за парични вземания, за които е допуснато
предварително изпълнение, на длъжника се издава обратен изпълнителен
лист срещу взискателя, както за сумите, получени при предварителното
изпълнение, така и за таксите и разноските в изпълнителното производство. В
настоящото производство липсват доказателства, че цитираното
изпълнително производство е образувано именно въз основа на допуснато
незабавно изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ чл. 417 ГПК № 110 от 22.04.2019 г. по ч.гр.д. № 189/2019
г. по описа на ДвРС, доказателства, че длъжникът е заплатил суми за
погасяване на паричните задължения по посоченото заповедно производство
и разноски в изпълнителното производство, поради което следва да се
отхвърли искането, както и претенцията за заплащане на разноски по
настоящото дело, в който случай се присъждат при условията на чл.78 ГПК.
Относно разноските за исковото производство няма спор, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и исковата молба, малка
част от сумите, предмет на заповедното производство, са били дължими от
длъжника. Като неоснователността на претенцията е обусловена от факти и
обстоятелства, настъпили и в хода на процеса. Спорното право е погасено
след подаване на исковата молба на 14.01.2021г. с направеното плащане на
11
27.09.2021г. за сумата от 424.47 лева. С Тълкувателно решение № 119 от
01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо
правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане
на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените
от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в
случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца. В този смисъл следва да се
тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящия
случай. Следователно следва да се отхвърлят молбите на страните за
присъждане на разноски, които разноски остават за страните така, както са
направени.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮР. Б.” АД, ЕИК: *********,, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., бул. Ок. път № 2*,
представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и М. Ив. В.- прокурист,
чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, представлявано
от адв. Х.Х. И., съдебен адрес: гр. С., ул. Тр. уш. № *, ет. * против Н.Ш. Ш.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, в качеството й на
законен наследник на ДЖ. ДЖ. Ш. – б.ж. на **********, че същият има
задължение към “Юр. Б.” АД, ЕИК: *********, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № FL523* от 09.04.2010 г. в размер на 3610.34 лв., от
които: 3305.43 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; 36.45 лв. - възнаградителна лихва за периода от
09.02.2017 г. до 20.02.2019 г.; 268.46 лв. -мораторна лихва (обезщетение за
забава) за периода от 09.02.2017 г. до 10.04.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 110 от 22.04.2019 г. по ч.гр.д. № 189/2019 г. по описа на ДвРС,
както и заплащане на разноски по ч.гр.дело № 189/2019г. сумата от 72.21 лв.-
12
държавна такса и 427.63 лв. - адвокатско възнаграждение и по настоящото
160.00 лв. - доплатена държавна такса, 579.27 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение и 250.00 лева – за експертиза КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.Ш. Ш., с ЕГН **********, с адрес:
********** против „ЮР. Б.” АД, ЕИК: *********,, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. Ок. път № 2*, представлявано от
изпълнителния директор Д. Ш. и М. Ив. В.- прокурист, чрез пълномощника
си Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, представлявано от адв. Х.Х. И.,
съдебен адрес: гр. С., ул. Тр. уш. № *, ет. * за заплащане на разноски 800
лева - адвокатско възнаграждение по изп. дело № 58/2020г. на ДСИ при ДвРС
и 1000 лева - адвокатско възнаграждение по настоящото дело, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
13