Решение по дело №471/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 49 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и чл. 65 от Семейния кодекс СК/.

Образувано по жалба на М. Г. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 42 чрез адв. Н. П. – АК П. съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 4 срещу Отказ да се впише припознаване, по реда на чл. 49 от ЗГР, в Акта за раждане на детето А. С. А., обективиран в Писмо изх. рег. № 24/ГРС-1511 (3) от 04.07.2024г. на старши специалист „Гражданска регистрация“ в община П.*.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на отказа като постановен, в нарушение на изискванията за форма, материална и процесуална законосъобразност. По същество се твърди, че в случая са налице всички предпоставки за извършване на заявената услуга, като имената на припознатото лице са формирани в съответствие с разпоредбите на ЗГР при раждането му. В жалбата се изтъква още, че постановения отказ е в противоречие с правата на жалбоподателя, злепоставя интереса на детето, като и че е в разрез с чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По изложените съображения, от съда се иска да отмени оспорения акт и да задължи административния орган да извърши вписването. Претендират се напарените в хода на производството разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява и не се представлява

В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – Р. А. - Старши специалист „Гражданска регистрация“ в община П., редовно призована, се явява лично. Същата оспорва жалбата, счита постановения отказ за законосъобразен, като излага съображения, че след извършване на припознаване от бащата, съгласно ЗГР, детето следва да носи бащиното и фамилното му име, а не така като е заявено от припознаващия – да остане с имената, с които е записано във вече съставения акт за раждане.

В проведеното съдебно заседание заинтересованата страна - Л. С. А. – майка на детето, редовно призована, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание заинтересованата страна - ДСП - [населено място], редовно призована, се представлява от юрисконсулт С.. Процесуалният представител, заявява, че дирекцията е уведомена за исканото припознаване, като не може да се ангажира със становище, относно имената на детето.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление за припознаване на дете вх. рег. № 24/ГРС-1511 от 27.02.2024г. (лист 8), на М. Г. Г., с което жалбоподателят заявява припознаване на своето дете А. С. А.. Заявлението е потвърдено от майката на детето Л. С. А.. Към същото са приложени два броя декларации (лист 10 и 11), с нотариална заверка на подписите, в които се установява, че М. Г. Г. декларира, че А. С. А. е негово рождено дете, поради което го припознава като свое, съответно Л. С. А., заявява, че е съгласна М. Г. Г., да припознае А. С. А. за свое дете. От подадените декларации, се установява още, че както припознаващия, така и майката, изразяват изрична воля, детето да продължи да носи имената, с които е записано във вече съставения акт за раждане, а именно - А. С. А.. Към заявлението е приложено и Удостоверение за раждане на детето А. С. А. (лист 12), от което се установява, че същото е родено на 04.01.2017г., в И., с майка Л. С. А., а за баща няма посочено име.

По повод постъпилото заявление, в изпълнение на разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от СК, до ДСП - [населено място] е изпратено писмо, изх. № 24/ГРС-1511(1) от 28.02.2024г., за съобщаване на исканото припознаване, като в установения тримесечния срок от съобщението, не постъпило писмено възражение срещу припознаването. Изхождайки от факта, че за припознаването е дадено изричното съгласие на майката, съобщение до нея не е изпращано, съответно, не е искано и становището на детето, тъй като същото е малолетно.

При тези данни, длъжностното лице по гражданското състояние, е отказало вписване на припознаващия, обективирано в Писмо изх. рег. № 24/ГРС-1511 (3) от 04.07.2024г. на старши специалист „Гражданска регистрация“ в община П., като отказът е аргументиран на основание чл. 13 и 14 от ЗГР, във връзка със заявеното от родителите име на детето.

По делото като доказателства са приобщени още: Акт за раждане № 0274 от 19.06.2017г. на А. С. А. (лист 31), съставен по реда на чл. 69 и сл. от ЗГР, Заповед № 2484 от 12.12.2023г. на кмета на община Перник (лист 39), с която на Р. А. - Старши специалист „Гражданска регистрация“ в община П.*, са възложени функции на „длъжностно лице по гражданска регистрация“ на територията на община П., Акт за раждане, извадка от граждански регистър на С. Л. Н., том **, стр. 473 на А. С. А. (лист 43) и Удостоверение за раждане издадено от служба „ГС“ С. Л. Н. -М* (лист 48).

Оспореният административен акт е връчен лично на настоящия жалбоподател на дата 09.07.2024г, видно от Известие за доставяне (лист 17).

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ, на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, съображенията за това са следните:

 

Вписването на припознаване представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията, нормативно регламентирана от разпоредбите на чл. 49, изр. трето от ЗГР и чл. 64 – чл. 66 СК. Съобразно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Атакуваният акт притежава белезите на индивидуален административен акт, съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 21, ал. 3 АПК, във връзка § 8 от ПЗР на АПК - административна услуга.

Оспореният отказ е постановен от компетентен административен орган длъжностно лице от общинската администрация, на което е възложена функция на „длъжностно лице по гражданско състояние“ на територията на общината, съгласно чл. 35, ал. 3 ЗГР, от кмета на община Перник, със Заповед № 2484 от 12.12.2023г. на кмета на община П. (лист 39). Не се установяват и съществени нарушения на изискванията за форма и административнопроизводствените правила, свързани с дължимото в производството уведомяване за извършеното припознаване. По отношение спазването на материалноправните норми и целта на закона, съдът излага следното:

Произходът представлява биологичната връзка между две лица, от които едното е баща или майка на другото, поради което представлява връзката на детето с родителите му, създадена с факта на раждането на майката и факта на зачеване от бащата. Способите за установяване на бащинство са предположения за бащинство /чл. 71 от СК/, иск за установяване на бащинство /чл. 69 от СК/ и припознаване /чл. 65 от СК/.

Припознаването, по смисъла на СК, е нормативно признат способ за установяване на произход и от двамата родители, без участието на съда. То е неконтролируемо по същество волеизявление от гледна точка на неговата вярност. Припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество. Законодателят урежда припознаването като извънсъдебен и неконтролируем по същество едностранен, личен формален, декларативен, неотменим акт, с който едно лице заявява, че дадено лице произхожда от него. Адресат на припознаване може да бъде само дете с неустановен произход. За да породи признаването действие, то следва да бъде вписано в акта за раждане.

 

Автор на такова изявление може да бъде всеки от родителите, както бащата, така и майката, като възможността за изявлението е самостоятелна и не зависи от произхода на детето спрямо другия родител. Припознаване може да се извърши освен в случаите на установен произход от другия родител, така и в случаите на неизвестен произход. Винаги, когато в акта за раждане липсва титул за произход от двамата родители или само от единия родител, е налице хипотеза на неустановен произход от двамата родители или от единия родител.

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че детето А. С. А. – малолетен, е роден в Испания, на дата 04.01.2017г., като в съставения Акт за раждане на служба по „ГР“ С. Л. Н. - М., е отразено само името на майката Л. С. А., като за бащата няма посочено име. Във връзка със заявление на майката Л. С. А., адресирано до длъжностното лице по гражданско състояние в община Перник, на територията на Р. България, е съставен Акт за раждане № 0274 от 19.06.2017г. на А. С. А. (лист 31), като видно от същия в графата за баща няма посочено лице.

Установява се още, че жалбоподателят М. Г. Г., е подал писмено заявление за припознаване на малолетното дете, с приложена декларация за съгласието на майката, посочени подробно, по-горе в настоящия съдебен акт, което заявление отговоря на изискванията на чл. 65, ал. 1 СК, тъй като е с нотариална заверка на подписа и е подадено пред компетентния да го разгледа административен орган. Установява се също, че в изпълнение на процедурата по чл. 65, ал. 2 СК, длъжностното лице по гражданското състояние е съобщило за припознаването на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като в установения тримесечния срок от съобщението, не постъпило писмено възражение срещу припознаването.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид изричната разпоредба на чл. 66, ал. 1, изр. 3 СК, длъжностното лице по гражданско състояние (в случая старши специалист „Гражданска регистрация“ в община П.) действа в условията на обвързана компетентност. Изречение трето на цитираната правна норма, изрично определя единствената формално разписана от закона, материална предпоставка административният орган да откаже вписване на припознаването в акта за раждане и тя е наличието оспорване.

В конкретния случая липсва оспорване, както от страна на майката, която изрично е заявила своето съгласие пред административния орган, така и от страна на Дирекция "Социално подпомагане" – П.*, на която е възложено нормативно да следи за интереса на детето.

При наличието на изрично съгласие от страна на майката на малолетното дете, при липсата на оспорване от страна компетентната Дирекция "Социално подпомагане" и след като видно от доказателствата по делото детето няма установен произход от бащата, няма пречка въз основа на извършеното припознаване от М. Г. Г. - настоящ жалбоподател, същият да бъде вписан като баща в акта за раждане на детето А. С. А. в предвидената графа по чл. 49 изр. 3 –то от ЗГР.

При така установените безпротиворечиви факти по делото органът по гражданското състояние при наличието на предпоставките, визирани в чл. 64 и чл. 65 от СК е бил длъжен да предприеме действията възложени му от закона, а именно да извърши исканата административна услуга по реда на чл. 49 от ЗГР, във връзка с чл. 65 от СК – вписване на припознаващия в акта за раждане на припознавания, представляващо по своето естество промяна във вписванията.

Изводът на административният орган, че заявеното от родителите, запазване на името на детето, така както е записано в съставения вече акт за гражданско състояние, противоречи на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР е погрешен, дотолкова, доколкото не е предмет на преценка в производството по припознаване след съставен вече акт за раждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗГР при припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 12 - 14. Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс.

В настоящия случая името на детето е съставено по реда на чл. 15 от ЗГР. Същото носи като бащино име името на своя дядо – бащата на майката и като фамилно име фамилията на майка си.

 

 

Безспорно, в разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР е регламентиран редът за определяне на бащиното, съответно фамилното име на българските граждани, но законодателят изрично дефинира, че по този ред се определят имената на българските граждани при припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, като от своя страна разпоредбата на чл. 16, регламентира, реда за определя името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, който ред не е част от производството по чл. 65 от СК, е регламентиран в ЗГР.

Съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗГР, след съставянето на актовете за гражданско състояние на лицата, данните в тях могат да бъдат променяни по административен или съдебен ред. Съответно в чл. 76 от ЗГР е посочено, че по административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт и изрично в ал. 5 на същата норма е заложена забрана да се промени името на титуляра, с изключение на изрично предвидените в чл. 19а случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът.

От изложеното следва, че законът изрично изключва административния ред за промяна на вписано в акт за раждане име на титуляр, като в защита интересите на гражданите и по силата на чл.73 от ЗГР, това може да бъде сторено по общия съдебен ред. (В този смисъл Решение № 17347 от 20.12.2013г., постановено по адм. дело № 11135/2013г. по описа на ВАС на Р. България).

Липсата на правомощие/компетентност на орган да извърши промяна в имената на детето, по административен ред, от своя страна говори, че изложените в отказа аргументи, не следва да бъдат предмет на преценка от административния орган, доколкото не са част от развилото се пред него производство по припознаване. В тази връзка същите не могат да бъдат и основание за отказ от извършване на услугата по чл. 49, изр. трето от ЗГР, тъй като именно вписаното припознаване в съставения вече акт за раждане е предпоставка за уважаване на иска по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, в хипотезата на възникнали важни обстоятелства.

В допълнение следва да се посочи, че постановения отказ е и в противоречие с чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека. В процедурата по припознаване, както вече беше посочено в горните редове на съдебния акт, длъжностното лице по гражданското състояние няма право да извършва преценка на заявлението за припознаване, но когато отказва вписване на такова заявление, то следва да съобрази, доколко този отказ е съобразен с цитираната норма на чл. 8 ЕКПЧ. Разглежданият казус е свързан с приложението на чл. 8 от Конвенцията и намеса в упражняването на правата, защитавани от тази разпоредба. Един от аспектите на правото на зачитане на личния и семейния живот, установено в чл. 8, ал. 1 от Конвенцията, е правото да се установи биологичната връзка между детето и биологичния му баща. Становището на Европейския съд по правата на човека, изразено в решение от 8.12.2016 г. по делото Л. Д. и П. K. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ (Жалби № 7949/11 и 45522/13), е че "невъзможността на бащата да установи биологичното си бащинство с детето си съставлява неспазване на личния живот и нарушение на чл. 8 от Конвенцията". Според съда, "зачитането" на семейния живот по смисъла на Конвенцията "изисква биологичната действителност да има предимство пред юридическата". Нещо повече, в практиката си съдът приема, че "от момента на раждането на детето и поради самия факт на раждането между детето и родителят му съществува връзка, която е равностойна на "семеен живот" с родителите, дори ако същите не живеят заедно" и уточнява, че понятието "семейство", употребено в чл. 8 от Конвенцията, не се ограничава само до отношенията, основани на брак, както и че "всяко дете от момента на раждането си е част от семейната единица".

В тази връзка, през призмата на цитираната практика на ЕСПЧ, с постановения отказа, административният орган е нарушил и правото на зачитане на „личния живот“, като по този начин е лишил малолетното дете и настоящият жалбоподател от правото да установят биологичната си връзка. (В този смисъл Решение № 4907 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2019 г.). Нарушен е и принципът на „защитения интерес на детето“, който защитен интерес е и целта на закона.

По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че обжалваният отказ следва да бъде отменен, като в съответствие с разпоредбите на чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК, административния орган бъде задължен, да извърши вписване на припознаващия в акта за раждане на припознавания, като му бъде определен и срок за изпълнение на съдебното решение.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено и с доказателства за извършено плащане. С оглед на това община Перник, юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът – издател на оспорвания административен акт (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 500.00 /петстотин/ лева, платено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие (лист 6).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Отказ да се впише припознаване, по реда на чл. 49 от ЗГР, в Акта за раждане на детето А. С. А., обективиран в Писмо изх. рег. № 24/ГРС-1511 (3) от 04.07.2024г. на старши специалист „Гражданска регистрация“ в община П., като незаконосъобразен.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по „Гражданска регистрация“ в община П.*, за произнасяне по подаденото от М. Г. Г. заявление за припознаване на дете вх. рег. № ** от 27.02.2024г., съгласно дадените, в съдебния акт, указания по тълкуването и прилагането на закона.

ЗАДЪЛЖАВА длъжностното лице по „Гражданска регистрация“ в община П., в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение, да извърши вписване на припознаващия М. Г. Г., [ЕГН], в акта за раждане на припознатото дете А. С. А., [ЕГН], роден на [дата].

ОСЪЖДА община Перник да заплати на М. Г. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. 4* направените по делото разноски в общ размер на 500,00 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.