Р Е Ш Е Н И Е
№ 299/06.07.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 212 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от Л.Г.Н. ***, против решение № 2153-11-15/29.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане № 2139-11-13/13.03.2020 г. на началник отдел Пенсии при ТП на НОИ Монтана.
В жалбата са наведени доводи, че с оспорените решение и разпореждане, с които е отказано преизчисляване на пенсията и за осигурителен стаж и възраст по чл.102, ал.1 КСО, с мотив, че не е подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Твърди, че декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е подадена в НАП още през 2000г. и няма промяна в декларираните обстоятелства, не е прекъсвала дейност, в същата се съдържа изричното й волеизявление за осигуряване за фонд Пенсии и ОЗМ. От 2000 г. до настоящия момент редовно е декларирала и внасяла дължимите осигурителни вноски. Позовава се на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, според която вида на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Прави извод, че в нейния случай, след като няма подадена такава декларация за промяна на вида на осигуряване, не е прекратявала дейност и редовно е декларирала и внасяла осигурителни вноски, то не е прекъснала осигуряването за пенсия. На това основание счита за незаконосъобразен отказа за преизчисляване на пенсията по реда на чл.102. В заключение моли съда да отмени Решение № 2153-11-15/29.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана и да бъдат възстановени осигурителните права.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество претендира за отмяна на оспорените решение и разпореждане.
Ответникът по жалбата, чрез пълномощника юрк.Каменова в съдебно заседание оспорва жалбата и изразява становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Жалбоподателката Н. е подала заявление на 08.01.2020 г. за служебно ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл.102, ал.3 КСО/л.18 от делото/. От началник отдел Пенсии е поискана информация за осигурителен стаж от началник отдел КПК, като изрично е посочено, че има заверен осигурителен стаж до 31.01.2019 г. /л.17 от делото/. След извършена проверка в масивите на НОИ е издаден констативен протокол от 05.03.2020 г., в който изрично е посочено, че лицето декларирало започване на дейност и начало на осигуряване от 05.09.2000 г., със заявен вид на осигуряване фонд Пенсии и ОМЗ, към момента няма данни за прекъсване на дейността. На същата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28.10.2015 г./ утвърдена на 17.05.2016 г./. „ По отношение на изясняване периодите за зачитане на осигурителен стаж и доход от 01.02.2019 г.- 31.01.2020 г. се установи, че има внесени, осигурителни вноски на основание чл.6, ал.8 от КСО като самоосигуряващо се лице, върху минимален месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за периода от 01.02.2019 г.- 31.12.2019 г. - 560.00 лв. и за периода от 01.01.2020 г.-31.01.2020 г. - 610лв. Подадени са данни по чл.5. ал. 4 от КСО с декларация обр. 1 до месец януари 2020 г. На основание чл.4, ал.6 от КСО и във връзка с чл.1, ал.6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ./ самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.З, т.1, 2, 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Осигуряването съгласно изречение второ възниква от датата ,посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. Видът на осигуряване се променя по реда на чл.1, ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ. От страна на г-жа Н. няма подадена в ТД на НАП. декларация обр.ОКД-5, с която да изрази желание да се осигурява за ДОО по реда на чл. 1 ,ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ. 3а периода от 01.02.2019 г. – 31.01.20190 г. няма основание за зачитане на осигурителен стаж и доход на г- жа Лозанова…“/ л.16 от делото/
Въз основа на така установените факти е постановено разпореждане № 2139-11-13/13.03.2020 г. на ръководител, началник отдел пенсии при ТП на НОИ Монтана, с което на Н. е отказано преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е в разпореждането, че за посочения период от 01.02.2019 г. – 31.01.2020 г. няма основание за зачитане на осигурителен стаж на лицето, поради което следва да бъде отказано преизчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст след пенсиониране съгласно чл.102, ал.1 КСО“…. г-жа Н. има внесени осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 8 от КСО като самоосигуряващо се лице, но няма подадена в ТД на НАП декларация обр. ОКД-5, с която да изрази желание да се осигурява за ДОО по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, тъй като считано от 28.10.2015 г. г-жа Н. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Осигуряването, съгласно изречение второ, възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца през който е подадена. Видът на осигуряване се променя по реда на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ…“ В информационната система на НОИ липсва такава декларация, съдържаща изрично волеизявление на лицето за осигуряване за пенсия и ОЗМ в качеството и на пенсионер./л.15 от делото/.
Разпореждането е обжалвано от Н. – жалба вх.№ 1012-11-48/02.04.2020г. /л.13 от делото/. В жалбата се сочи, че „декларация е подадена но 05.09.2000 г. със заявен вид на осигуряване за фонд „Пенсии и ОЗМ“. До момента не съм прекратявала дейност и не съм прекратявала осигуряване за двата фонда. Фактът, че след пенсионирането ми не съм подала декл. ОКД-5 означава, че поддържам моето първо волеизявление да продължа да се осигурявам. Декларация ОКД-5 е подзаконов норм. документ. С предимство следва да се прилага по-висшия нормативен акт, какъв¬то е КСО, Съгласно чл. 4 ал. 3 и 4 от КСО, аз като упражняваща дейност като ЕТ подлежа на задължително осигуряване /което съм заявила/ и по избор и за „ОЗМ“ . На основание чл. 10 ал. 1 от същия основанието възниква от деня на започването на дейност и за който са внесени осигурителни вноски. Зачитането на осигурителен стаж на самоосигуряващите се съгласно чл. 9ал. 1 т.4 това е времето, за което са внесени осигурителни вноски. В чл. 102 ал 2 /д.в.102/2018/ преизчислението на пенсиите е въз основа на внесени осигурителни вноски след пенсионирането /съответно след последното преизчисление/на самоосигуряващите се лица…..За времето, за което имам отказ съм внесла и декларирала осигуровки. Това не се оспорва от ТП на НОИ. В декларация обр. 1 по нар. Н- 8/2005 и Н-13 /д.в.1/2020 не съм декларирала „последен ден в осигуряване" т.15 , т.е. не съм прекъсвала осигуряване.. Съгласно чл. 37 от НПОС и чл. 41 ал, 1 изречение 3 от същата „самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и доход въз основа на данни за внесени дължими осиг. вноски…“
След което е постановено и оспореното в настоящото производство решение № 2153-11-15/29.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалба на Н. и потвърдено разпореждане № 2139-11-13/13.03.2020 г. на ръководител началник отдел Пенсии. Органът е изложил следните мотиви: „Преизчисляването на пенсиите е уредено с разпоредбите на чл. 102 от КСО и чл. 21 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Правната норма на чл. 102, ал. 1 от КСО определя, че лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по- благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно чл. 75 - 77 КСО, считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. Съгласно ал. 2 на същия член при преизчисляването по ал. 1 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсията, след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. Съгласно чл. 102, ал. 3 от КСО, лицето може да подаде заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, с което да поиска пенсията му да бъде служебно преизчислявана считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.
От извършената проверка в информационната система на НОИ е установено, че има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за г-жа Н. след пенсионирането й, в качеството на самоосигуряващо се лице в ЕТ „Доктор Л.Г.“ ЕИК *********.
С писмо изх. № 21105-11-29/1 от 27.02.2020 г. до началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ-Монтана е изискано потвърждаване на данните за осигурителен стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице за периода от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г. В отговор, с констативен протокол № КВ-5-11-00730820/05.03.2020 г. издаден от контролен орган на ТП на НОИ - Монтана, е установено, че има внесени осигурителни вноски на основание ад. 6, ат. 8 от КСО като самоосигуряващото се лице върху минимален месечен осигурителен доход определен със Закона за бюджета на ДОО, съответно 560 лв. за 2019 г. и 610 лв. за 2020 г. Подадени са редовни данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за целия проверяван период.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание по предвидения ред. Съгласно чл. 1, ал. 6, изречение второ от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) осигуряването възниква от датата посочена в декларацията по ал. 2 на същата разпоредба, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. От извършената проверка е установено, че от страна на г-жа Н. няма подадена в ТД на НАП декларация ОКД-5, с която да изрази изричното си желания за осигуряване след пенсионирането си - 28.10.2015 г.
Правото на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия да не се осигуряват по КСО настъпва по закон (ех lege) с придобиване статута на пенсионер, без да са необходими някакви допълнителни действия от негова страна. Няма спор по това, че за периода след като е отпусната пенсията от самоосигуряващото се лице са внасяни осигурителни вноски и са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, но тези действия, сами по себе си не пораждат правни последици, които да изразят изрично желание на лицето със статут на пенсионер да се самоосигурява по смисъла на КСО.
В тази фактическа обстановка, не може да се приеме, че конклудентните действия като внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО са достатъчни да изразят желанието на лицето, тъй като в закона е закрепена необходимостта от задължително изрично волеизявление, което следва да бъде направено по точно определен ред…“
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Решението е връчено на Н. на 04.05.2020 г., видно от известие за доставка на л.11 от делото, а жалбата против него е подадена чрез органа на 15.05.2020г. по пощата/л.10 от делото/. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО, срокът за обжалване на решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този смисъл, оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ Монтана, съгласно заповед за заместване №12143/16.04.2020 г. на управителя на НОИ/л. 21 от делото/, който е компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен орган-ръководител началник отдел Пенсии по смисъла на чл. 98, ал.1 от КСО.
Оспореното решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО, в предписаната от закона писмена форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването си. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила.
Относно спазването на материалния закон съдът съобрази следното:
По делото няма спор относно фактите. Спорът е правен и се свежда до това, след като Н. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 28.10.2015 г., след което изрично не е декларирала, т.к. не е подала декларация обр.ОКД – 5, не е заявила изрично , че желае да се осигурява за фонд Пенсии и ОЗМ, но продължила да внася осигурителни вноски, дали има право да получи преизчислен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.102, ал.1 КСО, съгласно заявление от 08.01.2020 г.
По този въпрос съдът съобрази следното:
Не се спори, че Н. е самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се е физическо лице, което е задължено да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Лицата, упражняващи трудова дейност и подлежащи на осигуряване в качеството им на самоосигуряващи се лица, внасят осигурителните вноски за своя сметка на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по свой избор и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. В този смисъл Н. е заявила, считано от 05.09.2000 г. осигуряване за фонд „Пенсии“ и за фонд „Общо заболяване и майчинство“, като не се спори, че е внасяла дължимите осигурителни вноски. Спорът е дали след 28.10.2015 г. и насетне, на която дата на Н. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, същата е следвало да подаде нова декларация, с която изрично да заяви дали желае да се осигурява за фонд Пенсии и ОЗМ, т.к. съгласно разпоредбата на чл.4, ал.6 КСО „Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание…“ или подадената вече такава от 2000 г. е достатъчна за целите на чл.102, ал.1 КСО, т.к. няма промяна в обстоятелствата, макар вече да е придобито и упражнено правото на пенсия.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от същата наредба, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец /декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. Окд-5/ от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Н., след като й е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.10.2015 г., е продължила да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, за което няма спор. Считано от 05.09.2000 г., когато Н. е декларирала започване на дейност и заявила начало на осигуряван, със заявен вид на осигуряване за фонд Пенсии и ОЗМ и е станала осигурено лице за всички осигурени социални рискове, в т. ч. и за общо заболяване, до датата на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 28.10.2015 г., по отношение на нея е било налице нормативно основание за задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ. След датата на отпускане на пенсията обаче, следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Т. е. разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО дава възможност осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от упражняването на това право. В този смисъл е и постановеното решение № 5 от 29.06.2000 г. по конст. д. № 4/2000 г. /обн. - ДВ, бр. 55 от 2000 г./ Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. В мотивите на решението е изразено становище, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КЗОО (сега КСО, загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски наистина биха добили характер на данъчно задължение. Пенсионерите не са задължени субекти за задължително социално осигуряване на основанието по чл. 4, ал. 3 от КСО. При липса на законово основание, пораждащо задължение за пенсионерите, упражняващи трудова дейност като самонаети лица, да се осигуряват по реда на КСО, за тази категория лица не е създадено нормативно задължение да подават декларации до специализираните административни органи, с които „да упражняват правото да не се осигуряват“. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от КСО не създава „право на пенсионерите да не се осигуряват“ а ги изключва от кръга на лицата със задължение да се осигуряват съгласно цитираното решение на Конституционния съд.
Тук спорът е дали следва да се приеме, че напротив, въведено е обратното задължение-за работещите пенсионери, които желаят да продължат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, след като вече им е отпусната пенсия, следва да сторят това чрез нарочно подаване на декларация от момента в който им е отпусната пенсия, при положение, че няма промяна на обстоятелствата и същите продължават трудовата си дейност. Регистрационният режим по Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ се отнася за лицата, които са задължени да се самоосигуряват. Декларациите по чл. 1, ал. 2 от наредбата се подават от лицата по чл. 1, ал. 1 от същата Наредба, които имат задължение за социално осигуряване. На деклариране подлежат обстоятелствата във връзка със започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице. С чл. 4, ал. 6 от КСО на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, е предоставено право да се осигуряват по свое желание и именно затова те упражняват правото по чл. 4, ал. 6 от КСО с подаване на декларации за правноотносимите обстоятелства по реда на НООСЛБГРЧМЛ. В същия смисъл е и изричната разпоредба на чл. 1, ал. 6 /предишна ал. 5/ от НООСЛБГРЧМЛ - лицата, на които е отпусната пенсия, в случаите, когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от КСО, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2. Видът на осигуряването се променя по реда на ал. 4 - ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година.
При така нормативно определения ред, действително от момента, от който й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, Н., в качеството й на пенсионер, упражняващ дейност като ЕТ, самоосигуряващо се лице, не подлежи на задължително социално осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, без да има задължение да „упражни право да не се осигурява“. Но за същата не са се променили обстоятелствата“ във връзка със започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност „, които да налагат подаване на нова декларация по ал.2 от Нареддбата, а и същата продължава добросъвестно да внася осигурителни вноски за периода след отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до настоящия момент, което е своего рода конклудентно действие, макар да няма изрична декларация по чл. 4, ал. 6 от КСО в съответствие с НООСЛБГРЧМЛ, че желае да се осигурява, но продължава да се осигурява съгласно декларираните обстоятелства от 2000г. Действително Н. има право като пенсионер да не се осигурява за всички осигурени социални рискове ex lege, с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от нейна страна, освен задължението в последната, подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последния ден в осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, но същата редовно е подавала декларация обр.1 и не е вписвала последен ден на осигуряването.
В
хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е придобило качеството
пенсионер и желае да продължи да се осигурява за всички или определени
осигурени социални рискове и внася редовно осигурителни вноски, спорът е дели
за това лице възниква необходимост да подаде допълнително, нова декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице на основание чл. 1, ал. 6, изр. второ от
НООСЛБГРЧМЛ /обр. Окд-5/, за да удостовери факта, че е пенсионер
и че желае да продължи да се осигурява, при положение, че не е настъпила
промяна в обстоятелствата спрямо подадената декларация от 2000 г. . В случай,
че изрично с подаването на декларация образец ОКд-5 лицето не е посочило, че желае промяна
на обстоятелствата, дали е задължително да подаде допълнителна такава, с която
отново/повторно изрази желание за осигуряване и дали ако няма такава
допълнителна декларация след като лицето е придобило право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, то следва да се приеме, че лицето не желае да се
осигурява за всички осигурени социални рискове. Съгласно действащата редакция на изречение второ на
чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, за тези лица осигуряването възниква от датата,
посочена в декларация образец Окд-5, но такава лицето е подало още на 05.09.2000 г.
За пълнота следва да се посочи, че
и в издаденото разпореждане № 2139-11-13/13.03.2020 г. изрично е посочено, че
до настоящия момент личната пенсия на лицето е била преизчислявана по реда на
чл.102, ал.1 КСО, с допълнително придобития стаж от 01.01.2018 г. – 31.01.2019
г./л.15 от делото/, т.е. административният орган веднъж е приел, че лицето
надлежно е заявило желанието си да продължи да се осигурява и в един момент
приема точно обратното, което е в ущърб на лицето, което добросъвестно е
внасяло осигурителни вноски и което само не е подало декларация в НАП
обр.Окд-5, т.к. такава е подадена през 2000г. и не са настъпили никакви промени
в обстоятелствата.
Очевидно, че целта на закона е
който внася осигурителни вноски за определени осигурителни рискове, той да може
да се ползва от тези свои осигурителни права.
В тази насока е и предложения за обществено обсъждане Ппроект изменение и допълнение на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, който е качен на страницата на МС, обществени консултации, където изрично в §4 предвидено
“ За самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия и които до датата на влизане в сила на §1 не са прекъснали или прекратили трудовата си дейност и са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване по реда на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.) и/или на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр.1 от 2020 г.), се счита, че са изразили желанието си да се осигуряват по предвидения с наредбата ред.“, както и предложението е измененията да влязат в сила от 01.01.200г., с изключение на §1.
Въз основа на изложеното се налага извод, че подадената през 2000 г. декларация за вида на осигуряването е запазила своето действие от датата на подаването и макар на лицето да е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28.10.2015 г.., т.к. не е настъпила промяна в обстоятелствата, същата е валидна и след тази датата, макар лицето да има допълнително качество пенсионер, което не го лишава от правото да се осигурява, ако желае, макар изрично с декларация да не е заявило това, но продължава да внася редовно осигурителни вноски. За да възникне право по чл.102, ал.1 КСО за Н., същата е упражнила правото си и е подала декларация по чл. 1, ал. 6 от Наредбата, която е приета от органите на НОИ през 2019 г., но не е приета при последното заявление от 08.01.2020 г.
Предвид изложеното, като е достигнал до различен извод, административният орган изведнъж, без да са променени обстоятелствата за лицето, е постановил неправилно и необосновано от приетите доказателствата решение, жалбата против което следва да бъде уважена.
При горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Г.Н. ***, решение № 2153-11-15/29.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане № 2139-11-13/13.03.2020 г. на началник отдел Пенсии при ТП на НОИ Монтана.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган, за ново произнасяне в съответствие с дадените по-горе указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: