Р Е Ш Е Н И Е
№ 395/27.2.2023г.
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Н.а и участието на прокурора Светослава Пенчева,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 15 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Р.Г.Т., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. С.Х.,
против Ревизионен акт (РА) № Р-16001621000918-091-001 от 24.09.2021 г., издаден
от З.Д.В.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил
ревизията и Ф.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП -
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 645 от 13.12.2021 г.
на Директора на Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта досежно
определена на жалбоподателя отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за
задълженията на „АДЛЕР - МК“ ООД с ЕИК ********* по ЗДДС, ЗКПО - корпоративен
данък, ЗДДФЛ – данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения, вноски за ДОО, ЗО, УПФ и ППФ в общ размер на главница
832 394,16 лв. и лихви 306 032,33 лв. Твърди се незаконосъобразност
на РА в обжалваната част и се иска отмяната му от съда. Претендират се сторените
в производството разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по
делото писмена защита.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив чрез
процесуален представител намира подадената жалба за неоснователна и настоява за
нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Участвалият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Пловдивският административен съд, Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001621000918-020-001 от
15.02.2021 г., издадена от З.Д.В.- началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, на
жалбоподателя е възложена ревизия за установяване на отговорността му за
задължения на „АДЛЕР – МК“ ООД, както следва: отговорност за корпоративен данък
за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г.; отговорност за данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2020 г.; отговорност за данък върху добавената стойност
за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2017 г.; отговорност за ДОО – за
осигурители за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г.; отговорност за вноски
за здравно осигуряване – за осигурители от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г.;
отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2020 г.; отговорност на Професионален пенсионен фонд за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., като е определен срок за приключване
на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 27.04.2021 г. Последвало е издаването на Заповед
за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001621000918-020-002 от 21.07.2021 г.,
издадена от същия орган по приходите, с която срокът за приключване на
ревизията, е продължен до 27.08.2021 г. Тази заповед е връчена на 05.08.2021 г.
(л. 1278 и сл.).
В хода на ревизията на Т. е връчено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001621000918-040-001/22.04.2021
г., в отговор на което са представени с вх. № 4815/12.05.2021 г. писмени
обяснения и доказателства (л. 1234 и сл.). Съгласно дадените обяснения,
жалбоподателят е член-съдружник в „АДЛЕР - МК“ ООД, считано от 12.08.2014 г. по
силата на Закона за наследството, след смъртта на баща си Г. Т. (починал през
пролетта на 2014 г.). Твърди, че от м.януари 2004 г. до м.декември 2016 г. е
имал трудов договор, сключен с дружеството, за длъжността „Началник цех“ в Цех
за дограма на същото. На 12.12.2016 г. е бил уволнен дисциплинарно от
управителя на дружеството – Н. Г.Т., който е такъв от 11.05.2012 г., заедно с
баща му до смъртта на последния, а след тази дата – еднолично управлява
дружеството, без да спазва изискванията на Търговския закон и Дружествения
устав за свикване на Общо събрание или за обсъждане на текущи задачи, свързани
с дейността на ООД-то. Впоследствие по влязло в сила съдебно решение, с което
заповедта за дисциплинарно уволнение е била обявена за незаконосъобразна, през
пролетта на 2018 г. за кратък срок е бил възстановен на заеманата длъжност и
отново е бил освободен от управителя на дружеството, защото тази длъжност е
била закрита. На следващо място посочва, че на Общо събрание на дружеството е
присъствал само един път и то по изрично негово искане, отправено до управителя
на дружеството, в подкрепа на което твърдение, представя Писмено искане от
20.03.2017 г. (л. 1238). През времето, когато е работел в дружеството, се е
подписвал под фактури за получаване на материали за производство и монтаж на
дограма, разходни и приходни ордери, като всички счетоводни документи е
предавал в счетоводството на дружеството, поради което не може да представи
изисканите му документи и справки. Твърди, че никога не е упълномощаван да представлява
дружеството като негов управител, както и че контролната дейност и подписването
на документи от и за сметка на дружеството, е извършвана от управителя Н. Т.,
като той е и лицето, упражнявало контрол върху дейността и счетоводната отчетност
на дружеството. Работата по извършване на счетоводната отчетност до
прекратяването на трудовия договор на жалбоподателя, е извършвана от М.И.Д.-П.,
като посочва и мобилен телефон за връзка, но доколкото знае, договорът с тази счетоводителка
е бил прекратен, но същата е заверявала и ГФО. Към обяснението, освен
посочената по-горе покана за свикване на общо събрание, са приложени и копия
на: Писмено искане до Н. Г.Т. от 31.05.2018 г. за свикване на общо събрание на
съдружниците; Сигнал от Р.Т. до Директора на ТД на НАП – Пловдив от 14.11.2017
г.; Молба от Р.Т. до Директора на ТД на НАП – Пловдив от 23.05.2018 г. относно
неполучаване на отговор на подадения сигнал; Потвърждение на изложеното в сигнала
от Р.Т. ***; писмо от 09.10.2018 г. от адв. Х., пълномощник на Р.Т. до С.В.-
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив; Сигнал от Р.Т. до Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пловдив от 12.10.2018 г., ведно с отговор от 21.12.2018
г.; Писмо № 6902/2018 г. от 08.04.2019 г. от прокурор при Районна прокуратура –
Пловдив, адресирано до Р.Т.; Сигнал от Р.Т. до Директора на ТП на НОИ – Пловдив
от 15.01.2019 г.; Сигнал от Р.Т. до Менда С. – Председател на Комисия по бюджет
и финанси в Народно събрание (с отразено копие до Изпълнителния директор на
НАП) от 13.12.2018 г.; Сигнал от Р.Т. до Изпълнителния директор на НАП (с
отразено копие до Менда С.) от 13.12.2018 г.; Молба от Р.Т. *** с правно
основание в чл. 625, във връзка с чл. 608, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТЗ, срещу
„АДЛЕР - МК“ ООД от 25.06.2018 г.; Уведомление до ТД на НАП – Пловдив от Р.Т.
на основание чл. 78 от ДОПК за предстоящо откриване на процедура по завеждане
на иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу „АДЛЕР - МК“ ООД
от 22.06.2018 г.; Определение № 1182/27.06.2018 г., постановено по т. дело №
488/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, Търговско отделение; Частна
жалба от Р.Т. *** срещу посоченото по-горе определение; Определение №
378/14.09.2018 г., постановено по частно търговско дело № 488/2018 г. по описа
на Пловдивски апелативен съд; Частна жалба от Р.Т. до ВКС срещу посоченото
по-горе определение; Определение № 481/23.11.2018 г., постановено по ч.т.д. №
2811/2018 г. по описа на ВКС; Сигнал от Р.Т. *** г., ведно с допълнение към
сигнала от 07.08.2018 г. (л. 1234 и сл.).
До „ПроКредит Банк (България) ЕАД са отправени 2 бр. Искания за представяне
на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ), с които е
изискано представянето на информация относно това Р.Т. в качеството му на
съдружник в „АДЛЕР - МК“ ООД дали все още е солидарен длъжник по сключени
Договор за поръчителство от 29.11.2016 г. между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД
(кредитор), „АДЛЕР - ИН“ ЕООД (поръчител) и длъжник „АДЛЕР - МК“ ООД и Анекс №
1 към споразумение от 17.05.2016 г. за разсрочено плащане на предсрочно
изискуеми задължения по Договори за кредит № 020-356722/16.10.2007 г., №
020-574348/11.01.2010 г. и № 020-913815/05.07.2013 г., сключен между „ПроКредит
Банк (България)“ ЕАД (кредитор), „АДЛЕР - ИН“ ЕООД (поръчител) и длъжник „АДЛЕР
- МК“ ООД, в отговор на които третото лице с писма от 16.07.2021 г. и от 04.08.2021
г. е посочило, че проверяваното физическо лице не е и не е било свързано лице
по цитираните отпуснати банкови кредити при „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД (л.
269 и сл.).
От дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив с писмо изх. № 1064/29.04.2021
г. е изискана информация относно
длъжника „АДЛЕР - МК“ ООД – за предприети действия по обезпечаване на
публичните задължения и постигнати резултати, в това число и за активите и
вземанията, фигуриращи в баланса на дружеството (за случаите, при които са
установени такива по счетоводните документи и е било невъзможно да бъдат
открити и да се пристъпи към изпълнение); информация към момента на
категоризирането на дълга като несъбираем, какъв точно е размерът на
имуществото, служещо за обезпечение; информация относно поведението на
длъжника, както и дали формираните към този момент задължения и бъдещи такива,
ще бъдат събрани (л. 1166). В отговор от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив по електронен път е представена Служебна бележка изх. №
С210016-181-0054966/14.06.2021 г., с която публичният изпълнител е заявил, че
във връзка с извършени ревизии по чл. 19 от ДОПК на Н. Г.Т. и на С. Т., в
служебни бележки изх. № С190016-181-0105654/21.11.2019 г. и изх. №
С210016-181-0008586/29.01.2021 г. подробно са описани фактите и обстоятелствата
към момента на изготвяне на документа, относими към изпълнително дело ИД № 16140002640/2014
срещу „АДЛЕР - МК“ ООД. Посочва се още, че е дадена пълна информация и са
описани обезпечителните мерки, активите, изпълнителните действия на органите на
НАП и поведението на длъжника, както и че по делото няма наложени нови обезпечителни
мерки, а поведението на управителя и на съдружниците не е променено. Към
момента относно обезпечаване и събиране на публичните вземания се сочи, че няма
възникнали нови факти и обстоятелства - дружеството продължава да формира нови
публични вземания от подаване на месечни декларации обр. 6, съответно по
сметките на НАП не постъпват никакви плащания (л. 1165).
Изпратено е и второ писмо изх. № 1064-2/13.07.2021 г. до Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което е изискана информация относно поведението
на съдружника Р.Г.Т. към момента на извършване на ревизията и формираните към същия
този момент задължения; осъществявал ли е Р.Г.Т. контакти с публичен изпълнител
по отношение на неплатените задължения на „АДЛЕР - МК“ ООД; оказвал ли е
съдействие на публичните изпълнители по отношение на събирането на изискуемите
публични задължения на „АДЛЕР - МК“ ООД по ИД № 16140002640/2014 г. (л. 1164). В
получения отговор вх. № 1064-3/27.07.2021 г. от Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП Пловдив е заявено, че Р.Г.Т. е посетил веднъж дирекция „Събиране“ през 2018
г., като при посещението си е заявил, че ще подаде молба за откриване на
производство по несъстоятелност, обяснил е, че дружествата „АДЛЕР - МК“ ООД и
„АДЛЕР - ИН“ ЕООД работят заедно с цел прикриване на доходи и неплащане на
публични задължения. Управителите на двете дружества са свързани лица (съпруг и
съпруга) и е попитал защо не се продават описаните активи, като му е обяснено, че
няма съдействие от управителя на дружеството Н. Т.. Посочва се, че към този
момент е имало стартирана тръжна процедура за продажба на МПС, която е била
възпрепятствана от страна на управителя Н. Т.. Към бележките са приложени копия
на протоколите за действия на публичните изпълнители и в тях са описани лицата,
присъствали на мястото на изпълнителното действие и тяхното поведение. Р.Т. се
сочи, че не е присъствал на изпълнителните действия, бил е безучастен и с нищо
не е подпомогнал дейността на органите на НАП при организиране на търговете,
или да съдейства при продажбите и огледите на потенциалните купувачи (л. 1162).
С Протокол № Р-16001621000918-ППД-001/09.07.2021 г. към ревизионното
производство са присъединени доказателства, събрани при извършена ПУФО на Р.Г.Т.,
документирана с Протокол № П-16001620110793-073-001/03.02.2021 г., ведно с
всички събрани доказателства (л. 1167 и
сл.).
С Протокол сер. АА № 1581184/04.08.2021 г. (л. 277 и сл.), към ревизионното
производство на Р.Г.Т. са присъединени
РА № Р-16001619006118-091-001/02.04.2020 г., ведно с РД и приложени
доказателства към него, издаден на Н. Г.Т. в качеството му на управител на
„АДЛЕР - МК“ ООД за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за периода
01.12.2013 г. - 31.07.2019 г., както и искане от орган по приходите, ведно с
постъпилата Служебна бележка изх. № С-210016-181-0008586/29.01.2021 г. от
Дирекция „Събиране“, събрани в хода на извършвана ревизия на С. Р. Т. (л. 279 и
сл.).
От така присъединените доказателства, събрани в хода на извършваните
ревизии на Н. Г.Т. и С. Р. Т., органите по приходите са установили следното:
Съгласно информацията в Търговския регистър (ТР), „АДЛЕР - МК“ ООД е
вписано по фирмено дело № 1911/1997 г. на Пловдивски окръжен съд с регистриран
капитал 5 000,00 лв. Първоначално собствеността на капитала на дружеството е разпределена
между съдружниците С. Р. Т. – 500,00 лв. и Г. Н. Т. – 4 500,00 лв. С Договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 11.05.2012 г. съдружникът Г. Т. е прехвърлил
половината от своите дялове на стойност 2 250,00 лв. от капитала на „АДЛЕР - МК“
ООД на сина си Н. Г.Т.. След смъртта на Г. Т. на 09.03.2014 г., неговите дялове
в размер на 2 250,00 лв. са наследени поравно от Н. Т., С. Т. и Р.Г.Т.. Към
момента разпределението на капитала на „АДЛЕР - МК“ ООД между съдружниците е
следното: Н. Г.Т. – 60 дяла по 50 лева, съответно 3 000,00 лв., представляващи
60 % от капитала на дружеството; С. Р. Т. – 25 дяла по 50 лева, съответно 1
250,00 лв., представляващи 25 % от капитала на дружеството; Р.Г.Т. – 15 дяла по
50 лева, съответно 750,00 лв., представляващи 15 % от капитала на дружеството. Съгласно
Решение на общото събрание на „АДЛЕР - МК“ ООД от 11.05.2012 г. дружеството се
управлява и представлява от управителите Г. Н. Т. и Н. Г.Т.. Съгласно Протокол
от общото събрание на съдружниците от 12.08.2014 г. дружеството се управлява и
представлява от Н. Г.Т., който е управител и към момента на извършване на
справката. В глава четвърта „Управление и представителство“ в чл. 21 от
Дружествен договор от 12.08.2014 г. е вписано, че органи на управление на
дружеството са Общото събрание и управителят. Съгласно чл. 22 от дружествения
договор, Общото събрание на съдружниците
е компетентно да: 1. изменя и допълва дружествения договор; 2. приема и изключва съдружници, дава съгласие
за прехвърляне на дружествен дял на нов член; 3. приема годишния отчет и
баланса на дружеството, взема решения за разпределение и изплащане на
печалбата; 4. взема решения за намаляване и увеличаване на капитала; 5. избира
управителя и го освобождава от отговорност; 6. взема решения за откриване и
закриването на клонове и участие в други дружества; 7. взема решения за придобиване
и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях; 8. взема решения за
предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава
представител за водене на процеси срещу тях; 9. взема решения за допълнителни
парични вноски. Р.Г.Т. (съгласно справка в ТР) е съдружник с 15 дяла по 50
лева, съответно 750,00 лв., представляващи 15 % от капитала на „АДЛЕР - МК“ ООД
с ЕИК ********* (придобити по наследство), за времето от учредяването на
12.08.2014 г. до момента на проверката. Дружеството е със седалище и адрес на
управление до 27.07.2018 г. в гр. Пловдив, ул. „София“ № 18, ет. 2, ап. 3, а
след 27.07.2018 г. в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 60, ет. 3, ап.
офис 4.
„АДЛЕР - МК“ ООД е подавало декларации по чл. 92 от ЗКПО,
справки-декларации по ЗДДС, декларации обр. 1 и обр. 6 за дължими данъчни и
осигурителни вноски на наетите по трудови правоотношения лица, като в тази
връзка са формирани невнесени публични задължения за периоди от 01.01.2015 г.
до 31.12.2020 г. За юридическо лице „АДЛЕР - МК“ ООД са констатирани публични
задължения за декларирани данъци и задължителни осигурителни вноски (главници),
които не са внесени в определения от съответния закон срок, което е формирало и
прилежащи лихви. Констатирано е, че декларациите по чл. 92 от ЗКПО, СД по ЗДДС,
декларации обр. 1 и обр. 6 за периода, попадащ в обхвата на ревизията, са
подавани по интернет с КЕП, по подадени заявления за ползване на ел. услуги с
КЕП от „АДЛЕР - МК“ ООД, както следва: вх. № 1625И0003481/15.05.2013 г., вх. №
1625И2003482/15.05.2013 г. и вх. № 1600И0254005/29.09.2015 г. е издаден КЕП на С.
Т.; вх. № 1600И0303258/01.12.2016 г. и вх. № 1600И091144/04.12.2020 г. е
издаден КЕП на Н. Т.; вх. № 1600И0359591/10.03.2018 г. и вх. №
1600И0375575/10.05.2018 г. е издаден КЕП на „ИНТЕР КОНСУЛТ 2010“ ООД – Е.С..
Прието е, че спрямо „АДЛЕР - МК“ ООД са предприети множество действия за
принудително събиране на просрочените публични задължения, съгласно данните от
справка с изх. № С190016-181-0105654/21.11.2019 г. на Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП Пловдив (л. 448). В справката подробно са описани наложените
обезпечителни мерки – запор на движими вещи (машини, съоръжение и МПС),
възбрана на недвижими имоти, запор на банкови сметки, запор на безналични ценни
книжа, като същите са описани по вид и тип на актива, номер и дата на документа
за обезпечаване и статус на обезпечителната мярка, за извършено проучване на
имущественото състояние на „АДЛЕР - МК“ ООД и категоризация на дълга на
дружеството по реда на чл. 212 от ДОПК. Образувано е изпълнително дело №
16140002640/2014 г. Мерките за запор на банкови сметки са ефективно наложени
само в следните банки, в които длъжникът има открити и запорирани сметки:
„ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ АД, „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
„ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Към 21.11.2019
г. е установено, че няма преводи на парични средства от страна на банките към
НАП за погасяване на публичните задължения на „АДЛЕР - МК“ ООД. Длъжникът
„АДЛЕР - МК“ ООД е бил на мониторинг по Заповед № ЗЦУ 52/2017 г. Протоколът за
прекатегоризация на дълга в несъбираем, ведно с доклад от Териториален директор
на ТД на НАП Пловдив и попълнена справка за проучено имуществено състояние на
дружеството, е изпратен в ЦУ на НАП. След одобрение, дружеството е отпаднало от
мониторинг. Движимите вещи са оставени във владение на длъжника, тъй като до
2016 г. дружеството е работило на разрешителен режим по чл. 229 от ДОПК,
спазвало е условията на разпорежданията и ежемесечно е внасяло вноските по
приетия погасителния план. Активите са ползвани в производствения процес и са
подпомагали икономическата дейност на длъжника, при което „АДЛЕР - МК“ ООД е
правило погасителни вноски по сметките на НАП. Посочва се, че не е назначен
пазач, защото с активите се работи, не са на едно място, много са и са
разнородни (машини, съоръжения и МПС), не могат да се поставят в помещение с
ограничен достъп, където да се гарантира тяхната цялост и да се възпрепятства
достъпа до тях от недобросъвестни лица с намерение да нанесат щети. Повечето от
специализираните машини е установено, че не са закупени като нови. Пазарната
стойност на активите се формира отчитайки експлоатацията, физическото и морално
изхабяване, техническите и експлоатационни характеристики, поведението им в
работен режим и др. технически характеристики. Това, според публичния
изпълнител, не можело да се прецени от лице без специфични експертни познания,
т.е. лицензиран оценител, който се избира преди стартиране на продажбите по
ДОПК, съгласно действащите процедури в Дирекция „Събиране“. Последното
доброволно плащане от страна на длъжника „АДЛЕР - МК“ ООД е извършено на
24.06.2016 г. По сметка на ТД на НАП Пловдив за приходите на централния бюджет (ВIC-IORTBGSF,
IBAN-***, код за вид плащане 110000) е постъпила сума в размер на 9 377,45 лв.
с отбелязано основание - за погасяване на ДДС за м. май 2016 г., и по сметка за
принудително събиране на публични вземания ВIC-1QRTBGSF, IBAN-*** размер на 2
100 лв. След спиране на плащанията по сметките на НАП е пристъпено към
принудително изпълнение по реда на ДОПК. На 19.07.2016 г. е издаден отказ за
издаване на разпореждане по чл. 229 от ДОПК, с мотиви - неспазване на условията
на предходно издадено разпореждане и преустановяване на плащанията по сметките
на НАП. Движимите вещи са запорирани с Постановление №
0057/2013/000104/26.03.2014 г., издадено от публичен изпълнител. Машините и
съоръженията са описани по документи, които са предоставени от длъжника „АДЛЕР -
МК“ ООД, само по инвентарен номер, без да има точна спецификация и
идентифициращи данни за всяка една по отделно. Насрочени са описи на активите,
но поради несъдействие от страна на представляващите дружеството, реално
описани са само част от движимите вещи, а голяма част от другите не са
предоставени на мястото и датата за опис. Върху недвижимите имоти има учредена
договорна ипотека от „ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД. По делото има присъединен обезпечен
кредитор с размер на вземането 1 139 172,41 лв., с издадени три изпълнителни
листа, които са предоставени на ЧСИ за образуване на изпълнително дело по ГПК.
Имотите са обявени на публична продан по реда на ГПК. В ТД на НАП Пловдив е
започната тръжна процедура на 15 бр. МПС. След проведени пет тръжни процедури е
продаден 1 бр. МПС за сумата от 1 450,00 лв. Вещта е предадена на купувача в
лошо състояние с нанесени вреди, изтръгнат двигател, скоростна кутия, свалени
канати и др. Управителят отказвал да получава кореспонденция и да отговаря на
телефонни обаждания. След направени две посещения на адреса за кореспонденция
на „АДЛЕР - МК“ ООД в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 60, ет. 3, ап.
Офис 4 и на адреса на производствената база в гр. Пловдив, местност „***” (с представител на органите на МВР), от страна
на дружеството е потвърдено по електронен път получаването на документи,
изпратени чрез системата за електронно връчване в БИДИС, но избирателно, тъй
като съобщението за насрочване на опис № С190016-110-0000185/28.01.2019 г. не е
потвърдено. С оглед на гореизложеното, е издадено искане по чл. 212 от ДОПК във
връзка с провеждане на тръжна процедура, процесните активи (МПС) на основание
чл. 234, ал. 2 и чл. 257, ал. 2 от ДОПК да бъдат доставени и иззети на
съхранение в склада на ТД на НАП Пловдив. Искането е получено с пощенски
оператор на 22.10.2018 г., но до момента на изготвяне на служебната бележка,
няма действия от страна на управляващите дружеството органи - Общото събрание
на съдружниците и управителя, за изпълнение на дадените в него указания. Към
момента се сочи, че всички активи са във владение на длъжника „АДЛЕР - МК“ ООД
и достъпът до тях е възпрепятстван. Изпратено е искане до длъжника с изх. №
С190016-007-0000211/23.01.2019 г. за предоставяне на попълнени справки по
образец № Сд1 - Сд5; пълна информация за активите на дружеството, подробно
описани с балансови стойности към 31.12.2018 г., както и счетоводен баланс,
оборотна ведомост, инвентарна книга, аналитична и синтетична справка по група
20 (дълготрайни материални активи) и група 30 (заведени стоки и материали).
Изискани са договори, нотариални актове, скици/схеми, издадени от общините,
Служба по вписванията, СГКК, талони на МПС, фактури и др., удостоверяващи
собственост на активите, които могат да послужат за обезпечение на
задължението, както и документи, удостоверяващи липсата на възбрани (тежести) върху
активите. Исканията са връчени на управителя Н. Т. след няколко посещения на
адреса за кореспонденция и на адреса на производствената база, съвместно с
органите на МВР, но няма отговор и не са предоставени исканите активи в НАП.
Информация относно активи и вземания, фигуриращи в баланса на „АДЛЕР - МК“ ООД,
не е предоставена. Изпратено е писмо с изх. № С190016-178-0003468/28.01.2019
г., с което от Н. Т. е изискано на основание чл. 12, ал. 4, т. 2, т. 4 и чл.
13, ал. 1 от ДОПК, в качеството му на управител на „АДЛЕР - МК“ ООД, на дати 7
и 8 февруари 2019 г. от 10:30 ч. до 17:00 ч. да осигури пълен достъп до
помещенията в базата на дружеството на адрес в гр. Пловдив, местност „***” и да
се подготвят за оглед поставените под запор по Постановление с изх. №
0057/2013/000104/26.03.2014 г. и описани движими вещи, по приложение, като е
посочено, че огледът е необходим, за да се установи физическото им състояние
към момента - има ли нанесени повреди, унищожаване или прехвърляне. На така
уговорените дати и час управителят е отсъствал (не се е появил), въпреки
предварителното уведомяване и телефонен разговор, вследствие на което
действието по идентифициране и уточняване на наличните активи на длъжника
„АДЛЕР - МК“ ООД не е осъществено. Производствената база е посетена от
публичните изпълнители (съвместно с органите на МВР, Община Пловдив, Район „Северен“,
Инспекцията по труда и лицензиран оценител), за да се извърши опис на наличните
активи на основание чл. 233 от ДОПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от същия закон.
След оценка на активите, е пристъпено към провеждане на търг с тайно наддаване,
като към момента на изготвяне на служебната бележка се сочи, че има оценка на
активи движими вещи (машини и съоръжения), направена от лицензиран оценител в
размер на 98 540,00 лв. Оценените активи са предложени на публична продан със
съобщение за провеждане на ТТН С190016-111-0001591/28.05.2019 г. Тръжната
процедура е спряна, поради постъпила жалба от трето лице с претенции за
самостоятелни права върху активите. С оглед на това, че от страна на управителя
и съдружниците се възпрепятстват насрочените от публичните изпълнители
действия, се твърди, че не може да се гарантира, че ще се осъществи публична
продан на активите - не се допускат потенциалните купувачи до активите, за да
направят оглед; много граждани, проявяващи интерес към активите, са били
отказани и недопуснати до мястото на огледа. Със съдействие на органите на МВР
и публичните изпълнители, двама от потенциалните купувачи са посетили адреса на
производствената база и са видели част от машините, но повечето МПС, включени в
съобщението за продажба, са липсвали. На същия ден е постъпила жалба от трето
лице - „АКСЕНИЯ МК“ ООД с претенции за собственост върху продаваните активи. На
13.06.2019 г. е постъпила жалба от „АДЛЕР - ИН“ ЕООД с претенции за собственост
върху предложените на публична продан активи. За извършените действия са
съставени протоколи на основание чл. 216 от ДОПК. Производството по
принудително изпълнение върху процесните активи е спряно до произнасяне с
решение на съдебните органи. В отговор на подадените жалби има издадени Решения
№ 228/27.06.2019 г. и № 225/06.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, които
се твърди, че са в полза на НАП. Обжалването е продължило пред Районен съд -
Пловдив. Подадените предложения за участие в търг с тайно наддаване са
оттеглени. Длъжникът „АДЛЕР - МК“ ООД е установено, че има образувани
изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители, с които НАП е в конкуренция.
Предвид поведението на съдружниците, участващи в органа на управление на
дружеството - Общото събрание и управителя Н. Т., реализацията на активи, чрез
изнасянето им на продажба, чрез публична продан, до момента на изготвяне на
служебната бележка се твърди, че не може да се осъществи.
Съгласно данните от справка с изх. № С210016-181-0008586/29.01.2021 г. на Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Пловдив (л. 1160 и сл.), се сочи, че са описани
обезпечителните мерки, активите, изпълнителните действия на органите на НАП и
поведението на длъжника. По ИД няма наложени нови обезпечителни мерки,
поведението на управителя и на съдружниците не е променено. Съдружниците са
запознати с всички публични вземания на длъжника „АДЛЕР - МК“ ООД и цялата
икономическа дейност на дружеството. С. Т. е контактувала с публичните
изпълнители и приходната администрация, когато са издавани разрешителните
режими по чл. 229 от ДОПК до 2016 г. Присъствала е на посещенията, които
публичните изпълнители са направили в производствената база, като е оказала
съдействие само при първия опис на движимите вещи през 2015 г. С. Т. е
спомената в следващите протоколи, при извършване на изпълнителни действия от
публичните изпълнители, тъй като е отказвала да се ангажира със съдействие и да
участва като представител на дружеството. Приложен е Протокол №
С190016-026-0003055/07.02.2019 г. (л. 1161) за посещение от публичните изпълнители
с цел опис, връчване на документи и предаване на МПС, които са в процес на
публична продан за съхранение в складова база на ТД на НАП Пловдив, видно от
който Т. не ги е допуснала до помещението с машините и не е приела документите
за връчване, за да ги предаде на управителя. Към датата на служебната бележка
има настъпили промени в състоянието на активите, както следва: недвижими имоти,
ипотекирани от търговска банка, са
продадени на публична продан от ЧСИ Л.М.- производствена (промишлена) сграда,
КИД ***; УПИ, КИД ***; поземлен имот в
урбанизирана територия с начин на трайно ползване – за друг вид производствен,
складов обект; сграда, КИД ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
със застроена площ 479 кв. м. и брой етажи 2. Вследствие на продажбата от ЧСИ
на 28.08.2020 г. по сметките на НАП по ИД № 16140002640/2014 г. е постъпила
сума в размер на 321 037,38 лв. По друго дело ЧСИ П. Н. продава следните активи
- движими вещи на „АДЛЕР - МК“ ООД: товарен автомобил МАН 19.322 с рег. № ***;
полуремарке GENERAL TRAILER с рег. № *** и 1 бр. мотокар до 4 тона. Публичният
изпълнител посочва, че няма контакт с управителя на „АДЛЕР - МК“ ООД и
съдружниците на дружеството-длъжник. Ежемесечно се декларирали публични
вземания за данъци (ДОД) и осигурителни вноски с подаване на декларации обр. 6
и същите не са погасявани от дружеството-длъжник, като нямало яснота ще могат
ли да се продадат чрез публична продан процесните машини и съоръжения. На
третото изпратено от публичния изпълнител и получено на адреса за
кореспонденция Искане за предоставяне на активите (МПС) за изземване и
съхранение в НАП, се посочва, че нямало никаква реакция от страна на основния
длъжник „АДЛЕР - МК“ ООД, на съдружниците, участващи в органа на управление на
дружеството - Общото събрание и на управителя и не било ясно местонахождението
на вещите, физическото и техническо им състояние и дали няма да бъдат отново
възпрепятствани потенциалните купувачи, както е направено при обявяване на
търговете.
Констатирано е от органите по приходите от така събраната информация, че в
случая е налице изграден механизъм, чрез който „АДЛЕР - МК“ ООД избягва плащане
на декларираните и дължими от дружеството данъчни и осигурителни задължения,
като вместо това се извършват поредица от дейности в полза на свързано лице
„АДЛЕР - ИН“ ЕООД, от които не постъпват финансови средства в дружеството.
Установено е, че „АДЛЕР - МК“ ООД се явява изпълнител на възложени СМР от
възложител - свързаното дружество „АДЛЕР - ИН“ ЕООД, като последното вместо да
превежда дължимите суми към „АДЛЕР - МК“ ООД, погасява негови задължения към
трети лица (банки, доставчици). По този изграден механизъм е прието, че реално
не постъпват финансови средства в „АДЛЕР - МК“ ООД за погасяване на публичните
задължения на дружеството към НАП. Посочено е, че Р.Т. като член на органа на
управление - Общото събрание на съдружниците, както и управителят, знаейки за
декларираните от дружеството задължения за преки и косвени данъци и
осигурителни вноски на работниците и служителите, не ги погасяват, като
формално дружеството не получава приходи от дейността си по банков и касов път,
а чрез посочения механизъм извършва плащания по кредити към банки и доставчици,
т.е. дружеството-длъжник продължава да извършва стопанска дейност. Налице,
според органите по приходите, е получаване на заемни средства от „АДЛЕР - ИН“
ЕООД (свързано лице) в брой, счетоводно отразени в „АДЛЕР - МК“ ООД, които по
декларирани данни се използват за заплащане на трудовите възнаграждения на
работниците и служителите на „АДЛЕР - МК“ ООД, както и е налице финансиране на
стопанската дейност на „АДЛЕР - МК“ ООД, чрез предоставяне на заемни средства
от „АДЛЕР - ИН“ ЕООД, които служат за покриване на разходите за труд в „АДЛЕР -
МК“ ООД и в последствие по повод фактуриране на извършени СМР от страна на
„АДЛЕР - МК“ ООД към възложителя „АДЛЕР - ИН“ ЕООД се извършва прихващане на
взаимно дължими суми. Общата стойност на Протоколите за прихващания на вземания
и задължения между „АДЛЕР - ИН“ ЕООД и „АДЛЕР - МК“ ООД е установена в размер
на 832 133,64 лв. за периода 2016 г. – 2018 г. Констатирани са действия от страна на
дружеството длъжник „АДЛЕР - МК“ ООД за продажба на ДМА, които реално се
съхраняват в собствената му база и след продажбата и същите не се използват от
формално вписания купувач „АКСЕНИЯ МК“ ООД, съобразно дадените обяснения от
управителя М.М.. Общата стойност на продадените през 2018 г. от „АДЛЕР - МК“ ООД активи е 44 950,00 лв.
Констатирани са действия от страна на дружеството-длъжник „АДЛЕР - МК“ ООД за
продажба на ДМА, които се използват от вписания купувач „АДЛЕР - ИН“ ЕООД.
Активите не са транспортирани, тъй като свързаното лице „АДЛЕР - ИН“ ЕООД
ползва базата на „АДЛЕР - МК“ ООД по договор за наем. Общата стойност на
продадените през 2016 г. от „АДЛЕР - МК“ ООД активи е установена на 34 362,00
лв. През 2015 г. длъжникът „АДЛЕР - МК“ ООД е констатирано, че е предоставил
парични заеми на „ДЖЕНЕРАЛС АУТО“ ЕООД в общ размер 93 000,00 лв. и на „ВИП
СТИЛ“ ООД в общ размер 69 000,00 лв., като по този начин са отклонявани парични
средства от касата на „АДЛЕР - МК“ ООД. Налице, според органите по приходите,
са и изтеглени от управителя Н. Т. от касата на дружеството през 2017 г. суми в
общ размер 774 389,96 лв., съгласно представени при извършената му ревизия,
РКО, за които суми е установено, че с тях не са изплащани заплати от минали
години на работници и служители в дружеството, а сумите са отчуждени от
имуществото на „АДЛЕР - МК“ ООД от управителя. Вследствие на описаното, е
констатирано, че имуществото на „АДЛЕР - МК“ ООД е намаляло с изтеглените през
2017 г. от касата на дружеството общо 774 389,96 лв. При така установеното,
органите по приходите са приели, че „АДЛЕР - МК“ ООД е лишено от възможността
да извършва разплащания с републиканския бюджет и по тази причина не са платени
дължимите данъци и осигурителни вноски.
За периодите, включени в обхвата на процесната ревизия за установяване на
отговорност по чл. 19 от ДОПК, е констатирано, че на длъжника „АДЛЕР - МК“ ООД, не е извършвана
ревизия. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 22.07.1998 г. и дерегистрирано
на 06.01.2017 г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
Въз основа на събраните доказателства, е съставен РД № Р-16001621000918-092-001/30.08.2021
г. (л. 131 и сл.), връчен на ревизираното лице на 31.08.2021 г., срещу който е
депозирано възражение (л. 121 и сл.), което е прието за неоснователно и така съставеният
РД е послужил като основание за издаване на РА № Р-16001621000918-091-001/24.09.2021
г., с който на лицето е определена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за
дължими и невнесени задължения за данъци и осигуровки на „АДЛЕР - МК“ ООД (л. 40
и сл.).
Въз основа на събраната информация в хода на процесното ревизионно
производство, органите по приходите са приели, че Р.Г.Т. е съдружник в „АДЛЕР -
МК“ ООД и притежава 15 дяла по 50 лева, съответно 750,00 лв., представляващи 15
% от капитала на дружеството. РЛ е член на Общото събрание на съдружниците и в
този смисъл е член на органа на управление на „АДЛЕР - МК“ ООД. В това си
качество Р.Г.Т. е приемал и одобрявал за публикуване изготвените ГФО на
дружеството за 2015 г. – 2019 г., съгласно Протоколи за взети решения на Общото
събрание - № 3/26.06.2015 г.; № 6/21.03.2016 г.; № /20.04.2017 г.; №
8/28.02.2018 г. и др. В качеството си на член на Общото събрание на
съдружниците на „АДЛЕР - МК“ ООД Р.Т. е имал право да взема решения и да
одобрява разходи на дружеството, знаел е и/или е бил длъжен да знае/ какво е
имущественото и финансово състояние на дружеството, за наличието на неплатени
от дружеството публични задължения, както и за действията на управителя, целящи
отклоняване на парични средства и намаляване ликвидността на дружеството с цел
избягване на плащане на данъци и осигурителни вноски, декларирани с подадените
за ревизирания период справки-декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО,
декларации обр. 1 и обр. 6. Последното е прието, че е видно и от представените
от РЛ множество сигнали пред различни публични администрации (НОИ, НАП, АС, ДИТ,
РП Пловдив, ОС Пловдив и др.). Р.Т. е бил назначен на трудов договор в „АДЛЕР -
МК“ ООД за периоди от 26.01.2004 г. до 12.12.2016 г. и от 19.02.2018 г. до
22.03.2018 г. като началник цех, следователно за тези периоди е бил и
материално-отговорно лице в „АДЛЕР - МК“ ООД, подписвал е фактури за получаване
на материали за производство и монтаж на дограма, разходни и приходни касови
ордери, като всички те са били предавани в счетоводството на дружеството.
Р.Т., знаейки за изградения механизъм от управителя на „АДЛЕР - МК“ ООД за
отклоняване на парични средства чрез свързаното дружество „АДЛЕР - ИН“ ЕООД се
твърди да е подписал в качеството си на солидарен длъжник: Договор за
поръчителство от 29.11.2016 г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД -
кредитор, „АДЛЕР - ИН“ ЕООД - поръчител и длъжник „АДЛЕР - МК“ ООД; Анекс № 1
към споразумение от 17.05.2016 г. за разсрочено плащане на предсрочно изискуеми
задължения по Договори за кредит № 020-356722/16.10.2007 г., №
020-574348/11.01.2010 г. и № 020-913815/05.07.2013 г., сключен между „ПроКредит
Банк (България)“ ЕАД - кредитор, „АДЛЕР - ИН“ ЕООД - поръчител и длъжник „АДЛЕР
- МК“ ООД. В същото време се сочи, че ревизираното лице не е предприело никакви
мерки и действия за погасяване на декларираните данъчни и осигурителни
задължения на „АДЛЕР - МК“ ООД. В тази
връзка съдружникът Р.Т. с бездействието си е подържал неправомерните действия
на управителя Н. Т. по повод възпрепятстване на публичните изпълнители да
удовлетворят натрупаните данъчни и осигурителни задължения на „АДЛЕР - МК“ ООД
към НАП. Предвид изложеното е прието, че Р.Г.Т. е субект на отговорност по чл.
19, ал. 1 от ДОПК, като член на орган на управление на задължено лице по чл. 14
т. 1 и т. 2 от ДОПК; това лице е укрило факти и обстоятелства, които по закон е
било длъжно да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител и в
следствие поведението на лицето по укриване на фактите и обстоятелствата, е
налице състояние на невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и
осигурителни вноски, декларирани за периоди 01.01.2015 г. – 31.12.2020 г. от
„АДЛЕР - МК“ ООД. По отношение на последно сочения елемент на чл. 19, ал. 1 от ДОПК органите по приходите са приели, че това се дължи на виновно поведение на
това физическо лице.
При тази фактическа и правна обстановка е издаден оспореният в настоящото
производство РА.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК същият е обжалван пред Директора на
Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
е постановил и Решение № 645/13.12.2021 г., с което РА е потвърден в
обжалваната в настоящото производство част (л. 20 и сл.). За да стори това,
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил
подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения. Допълнително е
посочено, че по отношение на вземанията от клиенти и доставчици, отразени в
счетоводния баланс за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на „АДЛЕР - МК“
ООД, видно от чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, за да се пристъпи към налагане на
запор върху същите, е необходимо те да бъдат ликвидни и изискуеми. За да е
ликвидно едно вземане, съгласно чл. 230, ал. 2 от ДОПК, то трябва да е признато
пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно
решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото
лице. В настоящия случай, липсва такова признание, видно от информацията на
Дирекция „Събиране“, което е пречка да се предприемат необходимите
обезпечителни мерки по отношение на вземанията на „АДЛЕР - МК“ ООД от трети
лица и евентуално да се пристъпи към принудително изпълнение.
В хода на съдебното производство като свидетел е разпитана И.Й.Т. – едноличен
собственик и управител на „АДЛЕР - ИН“ ЕООД. Същата заявява, че това дружество
е учредено преди повече от 5-6 години, като първоначално управител на
дружеството е бил нейният съпруг (Н. Т.). Той не е бил управител повече от една
година, когато свидетелката го е заменила и тя е станала управител. Не си
спомня кога е сключвала договори за наем между „АДЛЕР - ИН“ ЕООД и „АДЛЕР - МК“
ООД, не си спомня какъв е бил капиталът при учредяване на дружеството, като
предполага, че още първите месеци (като не посочва кои първи месеци – от
управлението на нейния съпруг или от нейното управление) са имали дейности и са
отчитали оборот. Не е наясно във връзка с отношения с „Прокредит банк“ за
погасяване на кредит. В момента заявява, че не дължи нищо и не погасява нищо
към днешна дата. Не знае точно какви суми и кога са погасявани от „АДЛЕР - ИН“ ЕООД
към „Прокредит банк“. Не може да каже какви договори в момента изпълнява „АДЛЕР
- ИН“ ЕООД към контрагенти във връзка със строителства. Не може да каже дали
срещу „АДЛЕР - МК“ ООД, друга фирма, има образувани ревизионни производства. Не
може да се сети дали данъчните са изисквали някакви документи и да са правили
проверка или ревизии на „АДЛЕР - ИН“ ЕООД. Съдът приема показанията на свидетелката
за логични, последователни и почиващи на нейни непосредствени впечатления и
спомени, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по
делото и ще бъдат обсъдени по-долу в решението при необходимост.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета без заявени
резерви от страните, вещото лице по която, след запознаване с приетите по
делото документи е установило, че задълженията на „АДЛЕР - МК“ ООД са намалели
с платената сума в размер на 321 037,38 лв. на 28.08.2020 г. по сметка на
НАП, но задълженията на Р.Т., вменени му с процесния РА, не се влияят от
плащането на така описаната сума, тъй като тази сума е била разпределена за погасяване
на по-стари по период задължения на дружеството, от тези, които са били вменени
на жалбоподателя. В табличен вид са представени данъчните задължения, вменени
на жалбоподателя с РА, както и след изменението с решението на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив с главници, лихви, вид на задълженията и данъчни
периоди. Съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза като компетентна и
безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при необходимост при
разглеждане на спора по същество.
Като доказателства по делото са приети, постъпило с писмо вх. №
12134/20.06.2022 г. от ТД на НАП – Пловдив, заверено копие на ПИНП №
П-16001619203973-141-001/17.01.2020 г. на „АДЛЕР - ИН“ ЕООД, ведно с
приложенията (л. 1460 и сл.); доказателствата, по които е работило вещото лице,
постъпили с писма вх. № 8528/03.05.2022 г. и вх. № 8529/03.05.2022 г. по описа
на съда, представени от жалбоподателя (л. 1497 и сл.); постъпила с молба вх. №
12619/27.06.2022 г. по описа на съда Справка от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД
за извършените погасявания от „АДЛЕР - ИН“ ЕООД по кредитите на „АДЛЕР - МК“
ООД с уточнение, че банката не съхранява доклад за имущественото и финансово
състояние на „АДЛЕР - ИН“ ЕООД към 17.05.2016 г. (л. 1512 и сл.). Приложена по
делото е постъпилата от Районна прокуратура – Пловдив с писмо вх. №
3751/24.02.2022 г. по описа на съда, прокурорска преписка № 6902/2018 г. и
воденото по нея следствено дело (л. 1412).
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи
по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП,
в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока са
представени Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, ведно с приложенията към нея (л. 5 и сл.). Следва да се констатира
също така, че от представените от страна на ответника и приети като
доказателства – CD със записани в тях
електронни документи (л. 3-4) се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението
представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.
Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на
ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в
хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. От
жалбоподателя не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са му били
надлежно връчени, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност
да упражни правото си на защита в пълен обем.
В случая жалбоподателят оспорва изводите на органите по приходите, като
посочва, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка
следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК,
който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист,
търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по
чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да
обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не
могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага
извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1) субект на
отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител, член на
орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник;
2) наличие на задължение на юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК; 3) действие
- укриване на факти и обстоятелства, които по закон субектът на отговорността е
бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, като в
съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено,
т.е. необходимо е виновно поведение; 4) причинно-следствена връзка - вследствие
на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения
за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като в съдебната практика се
говори за т. нар. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице в
укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани
задълженията; 5) невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими
доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството
не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични
задължения; 6) граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение
лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. При доказан
фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за
несъбраното задължение, като тук е мястото да се посочи, че за установяването
на всички предпоставки, доказателствената тежест е на ответника, в каквато
връзка и съдът е дал нарочни указания.
С оглед разрешаването на конкретния административноправен спор, следва да
бъде съобразено, че в спорното съдебно производство двете страни - данъчно
задълженото лице и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви
възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с
помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни
за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да
се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното
задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично
ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата - чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, независимо от това дали в съдебното производство страните са
ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от
страна на съда означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е
осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят
последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото
проявление.
В случая първият елемент на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
безспорно е налице, а и, както правилно посочва ответникът, е лесно установим,
предвид регистрационния режим, установен за органите на управление на
юридическите лица. По качеството на жалбоподателя като субект на отговорност по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК не се спори в настоящия процес, то е категорично
установено от събраните по делото доказателства.
Налице е и задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК.
Третият елемент от фактическия състав, както вече се посочи и по-горе, е
наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон субектът на
отговорността е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител. В тази връзка следва да бъде съобразено, че укриването на факти и
обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на отговорността
предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение
за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител, да
обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред
публичния изпълнител, нормата на ал. 1 на чл. 19 изисква това лице не просто да
не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но да ги
укрие. Това е така, защото неизпълнението може да е резултат на различни причини,
включително и небрежност. Необходимо е да е налице волева насоченост на
действие с цел укриването на тези факти. Кои са тези факти и обстоятелства,
следва да бъде установявано за всеки конкретен случай. Законът придава правно
значение на укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата на чл. 19, ал.
1 от ДОПК като определящи за събирането на данъчните задължения и
задължителните осигурителни вноски.
От страна на жалбоподателя се навеждат твърдения, че за процесния период
той реално не е участвал в управлението на „АДЛЕР - МК“ ООД, като реално цялата
оперативна и ръководна дейност на дружеството се е извършвала и упражнявала от управителя
Н. Т.. Тези твърдения на жалбоподателя се потвърждават и от събраните по делото
доказателства. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че в отговор на
отправени му ИПДПОЗЛ в хода на извършваната му ревизия по чл. 19 от ДОПК Н. Т.
заявява, че информацията, подавана към НАП, НОИ, НСИ и банки за процесния
период е извършвана от други лица само с негово одобрение, като упълномощени от
него да подписват документи през този период са само адвокати във връзка със
съдебни дела на дружеството. Контролна дейност в „АДЛЕР - МК“ ООД е извършвал
само той и само той е подписвал документи от и за сметка на дружеството.
Счетоводната дейност (извършвана от М.И.Д.-П. за периода 01.12.2013 г. –
13.03.2018 г. и от „ИНТЕР КОНСУЛТ 2010“ ЕООД за периода 13.03.2018 г. –
31.07.2019 г.) също се твърди, че е контролирана от него в качеството му на управител,
както и че информация към НАП, НОИ, НСИ е подавана от С. Т., Н. Т. и „ИНТЕР
КОНСУЛТ 2010“ ЕООД с КЕП (така писмени обяснения на л. 1139). Фактът на
подаване на данните със СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 1 и
обр. 6 с КЕП от посочените по-горе лица, не се оспорва и от органите по
приходите. Казано по друг начин, не се установява жалбоподателят да е подавал
каквито и да било данни, както и да е упълномощавал други лица да сторят това,
в т.ч. с КЕП.
Не се установява също така и жалбоподателят в качеството му на член на
органа на управление на дружеството – Общото събрание на съдружниците да е
вземал решения и да е одобрявал разходи на дружеството. На първо място няма
данни общото събрание да е одобрило сключването на договори за заем с „ВИП
СТИЛ“ ООД и „ДЖЕНЕРАЛС АУТО“ ЕООД, а видно от представените по делото копия на
тези договори, същите са сключвани и подписвани от Н. Т. в качеството му на
управител на „АДЛЕР - МК“ ООД (л. 495 и сл.).
На следващо място, невярно е твърдението на органите по приходите, че Р.Т.,
знаейки за изградения механизъм от управителя на „АДЛЕР - МК“ ООД за
отклоняване на парични средства чрез свързаното дружество „АДЛЕР - ИН“ ЕООД, е
подписал в качеството си на солидарен длъжник: Договор за поръчителство от
29.11.2016 г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД - кредитор, „АДЛЕР
- ИН“ ЕООД - поръчител и длъжник „АДЛЕР - МК“ ООД; Анекс № 1 към споразумение
от 17.05.2016 г. за разсрочено плащане на предсрочно изискуеми задължения по
Договори за кредит № 020-356722/16.10.2007 г., № 020-574348/11.01.2010 г. и №
020-913815/05.07.2013 г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД - кредитор,
„АДЛЕР - ИН“ ЕООД - поръчител и длъжник „АДЛЕР - МК“ ООД. Достатъчно в тази
връзка е да се посочи, че в отговор на оправени до „ПроКредит Банк (България)“
ЕАД 2 бр. ИПДСПОТЛ, с които е изискано представянето на информация относно това
Р.Т. в качеството му на съдружник в „АДЛЕР - МК“ ООД дали все още е солидарен
длъжник по сключени Договор за поръчителство от 29.11.2016 г., сключен между
„ПроКредит Банк (България)“ ЕАД (кредитор), „АДЛЕР - ИН“ ЕООД (поръчител) и
длъжник „АДЛЕР - МК“ ООД и Анекс № 1 към споразумение от 17.05.2016 г. за
разсрочено плащане на предсрочно изискуеми задължения по Договори за кредит №
020-356722/16.10.2007 г., № 020-574348/11.01.2010 г. и № 020-913815/05.07.2013
г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД (кредитор), „АДЛЕР - ИН“ ЕООД
(поръчител) и длъжник „АДЛЕР - МК“ ООД, банката с писма от 16.07.2021 г.
04.08.2021 г. е посочила, че проверяваното физическо лице не е и не е било
свързано лице по цитираните отпуснати банкови кредити при „ПроКредит Банк
(България)“ ЕАД (л. 269 и сл.). Този отговор на третото лице обаче изобщо
не е коментиран от органите по приходите, вместо това, същите са се задоволили
да преповторят констатациите, които са направили в хода на извършените ревизии
на Н. Т. и С. Т., за които лица това обстоятелство, а именно, подписването на
посочените по-горе договори, не е спорно, че е налице.
В случая, за съставомерни факти и обстоятелства може да се говори само във
връзка с решенията за приемане и одобряване на ГФО. Но тук е мястото да се
посочи, че не всички решения за приемане на ГФО са подписани от Р.Т., като тази
е и причината Агенцията по вписванията да остави без движение подадените
заявления (така протоколи и уведомления на АВ на л. 1215 и сл.). Независимо от
гореизложеното, разминаването между декларираното и действителното, е укриване
и в този смисъл може да се приеме, че този елемент от фактическия състав е
налице, но само от обективна страна като реално проявено действие. От
субективна страна, за да е налице съставомерно действие, е необходимо да се
установи, че е налице умисъл - жалбоподателят трябва да е бил наясно със
смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и да е искал
или допускал настъпването на тези последици, каквото в случая не се констатира
по отношение на Р.Т., поради което и съдът намира, че същият не е извършил
действия по укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Напротив, от събраните и неоспорени от страните доказателства, в т.ч. и
от данните по прокурорска преписка № 6902/2018 г. по описа на Районна
прокуратура - Пловдив и воденото по нея следствено дело се установява, че
жалбоподателят не само, че не е укрил факти и обстоятелства, които по закон е
бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, но и е
сезирал същите за дейността на дружеството, в т.ч. за т.нар. схема между „АДЛЕР
- МК“ ООД и „АДЛЕР - ИН“ ЕООД още през 2017 г. (така сигнал на л. 1240 и молба
до Директора на ТД на НАП – Пловдив), съответно през 2018 г. (така писмо до
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив на л. 1244). Така подадените
сигнали не се отричат от ревизиращите органи, напротив, посочва се, че през
2018 г. същият е посетил публичния изпълнител, вкл. че са му отговорили, че Н. Т.
не съдейства, но липсват данни жалбоподателят да е получил отговор на така
отправените сигнали, респ. от страна на публичния изпълнител да са предприети
действия по предотвратяване на намаляване на имуществото на задълженото лице,
съответно по събиране на публичните вземания.
Следващият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е
обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски, като тук законът поставя обективната невъзможност за
събиране на задълженията в причинно-следствена връзка с действията по
укриването на фактите и обстоятелствата. Тоест, за да е налице отговорност на
жалбоподателя, е необходимо да е доказано по несъмнен начин, че действията му
по укриване на факти и обстоятелства, са довели и са станали причина за
несъбирането на задълженията. Причинно-следствената връзка, обусловеността на
несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и
обстоятелствата, е абсолютно необходима предпоставка за възникване на
отговорността по ал. 1 на чл. 19 от ДОПК. За да е налице тя, действията на Т.
по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за
настъпване на последицата - на невъзможността да се съберат установените
задължения. Такава обусловеност не е налице. Доводите на ревизиращия екип, както
и мотивите на директора в потвърждаващото РА решение за ангажиране на
отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК (подробно описани по-горе) се свеждат
най-общо до това, че ревизираният, в качеството му на член на орган на
управление на „АДЛЕР - МК“ ООД не е присъствал на изпълнителните действия, бил
е безучастен и с нищо не е подпомогнал дейността на органите на НАП при
организиране на търговете и не е съдействал при продажбите и огледите на
потенциалните купувачи. От събраните по делото доказателства обаче не се
установява до Общото събрание на „АДЛЕР - МК“ ООД, респ. до Р.Т. да са били
отправяни искания, покани и др. под., от които би могло да се предположи, че
последният е бил уведомен за предприетите от публичния изпълнител действия и
съответно е бездействал, още повече, че както органите по приходите, така и
публичният изпълнител са били уведомени за това, че на жалбоподателя също е бил
ограничаван достъпът до счетоводната, договорната и финансовата информация на
дружеството. При така установеното, очевидна е липсата на причинна връзка между
фактите и обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от Р.Т. и
твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице.
Неправомерното попълване на СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр.
1 и обр. 6 (които, както вече се посочи по-горе, дори не се установява
безспорно да е сторено от жалбоподателя) може да са предпоставка за възникване
на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Освен
това, тази невъзможност трябва пряко и непосредствено да произтича от
укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да
обяви пред органа по приходите. От съдържанието на процесния РД не се
установява ревизиращият екип да е изследвал имущественото състояние на „АДЛЕР -
МК” ООД през ревизирания период и как действията на Р.Т. са рефлектирали върху
последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните
задължения. Този факт е от особено значение относно установяване на датата на
възникване на евентуалните задължения за Т. към бюджета, тъй като отговорността
на лицето по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е субсидиарна и тя възниква едва от момента,
в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Или,
съдът намира, че в случая неправилно е ангажирана отговорността на Р.Т., тъй
като не е доказано от страна на органите по приходите, че именно това лице е
укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа
по приходите. В този смисъл, в хода на ревизията не са извършени никакви
процесуални действия, които да докажат тези факти, като същите не са и посочени
конкретно в оспорения РА. Видно е, че от страна на органите по приходите са
приобщени с протокол събрани доказателства в хода на извършвани на другите
двама съдружника ревизии, както и са изискани документи и писмени обяснения от
задълженото лице. Липсват обаче анализ и съответно доказателства за извършените
от лицето действия за укриване на обстоятелства. Приобщаването на РА, ведно с
РД на Н. Т. очевидно в никакъв случай не е равнозначно на точното и конкретно
установяване на размера на дължимите към бюджета данъци. В случая липсва
каквото и да е логично и последователно изложение на факти, обстоятелства и
направени въз основа на тях изводи, относно наличието на причинна връзка между
укриването на данни от страна на Т. и неудовлетворените вземания. Вместо това,
органите по приходите са посочили единствено, че жалбоподателят със своето
поведение е възпрепятствал събирането на задълженията. Проверка в
счетоводството на „АДЛЕР - МК“ ООД също
не е била извършвана, в т.ч. липсват данни да са предприети действия по чл.
230, ал. 2 от ДОПК чрез отправяне на искания до лицата – длъжници, като
органите по приходите са се задоволили да цитират единствено разпоредбата на
чл. 230 от ДОПК и да посочат, че в случая липсвало признание от третите лица.
Как обаче тези трети лица да признаят задълженията си към „АДЛЕР - МК“ ООД без
от публичния изпълнител да е отправено такова искане, не става ясно, още
повече, че едва ли са наясно с данъчно-осигурителната сметка на същото това
дружество и наличието на задължения за данъци и ЗОВ.
С оглед конкретиката на текущия казус е необходимо да се посочи, че цялата
процесуална активност на органите по приходите, както в хода на ревизионното
производство, така и в настоящото съдебно производство, е изчерпана с
приобщаването на преписката по издаването на РА на Н. Т. – съдружник и
управител на „АДЛЕР - МК“ ООД и на част от доказателствата, събрани в хода на
извършваната ревизия на С. Т. – другия съдружник в „АДЛЕР - МК“ ООД и на
информация от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, като дори не е
присъединено изпълнителното дело, с оглед извършването на проверка за
предприетите от публичните изпълнители действия.
В случая е необходимо да се съобрази и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ДОПК, съобразно която в случаите по чл. 16, 18 и 19 отговорността на третите
лица се установява с ревизионен акт. Това означава, че задълженията на
конкретното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат установени при точно
спазване на принципите за „законност“, „обективност“, „служебно начало“, „добросъвестност
и право на защита“, установени в Глава Първа от ДОПК. При това положение,
противно на посочените процесуални принципи, включително и на правилото на чл.
170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за разпределяне на доказателствената
тежест и изискването за главно пълно доказване на предпоставките за
постановяване на неблагоприятен за неговия адресат административен акт, е
доказване, сведено до приобщаването на доказателства, събрани в хода на други
ревизионни производства. Процесуална обвързаност на администрацията е да докаже
всички елементи на правопораждащия фактически състав. При процесуалната
пасивност на органа по приходите задължение за съда е да приеме за ненастъпили
недоказаните факти. Впрочем, практиката на ВАС е еднозначна в тази насока,
поради което е излишно да бъде повтаряна. Бездействието на приходната
администрация се явява интерференция по отношение на уникалността на каузалната
връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на
публичните задължения на дружеството, при която се изключва пряката последица
като кумулативна даденост. Казано по друг начин, несъбираемостта на
задълженията се явява опосредена от факти и обстоятелства извън субективното
поведение на ревизираното лице. При това положение не може да бъде установена
еднозначно невъзможността за събиране на процесните публични вземания като
пряка последица единствено от действията на ревизираното лице, след като е
налице недостатъчно активно поведение от страна на органите по приходите. Още
повече, както бе посочено, в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК отговорността
на ревизираното лице е ограничена до размера на несъбраното задължение, т.е.
дори материалните активи на дружеството да не могат да послужат за цялостно
удовлетворяване на публичните задължения, това не води до пряка последица -
невъзможност за събиране на цялото публично вземане.
Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при
условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.
19, ал. 1 от ДОПК, което изключва необходимостта от обсъждане заключението на
вещото лице.
Доколкото процесуалният ред за осъществяването й възлага доказателствената
тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав върху органа по
приходите, то резултатът ще е отмяна на обжалвания ревизионен акт. Изводите на
органа по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл. 19,
ал. 1 от ДОПК, са незаконосъобразни.
С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава, недължимостта
на главниците влече след себе си и недължимост на установените с РА лихви.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 1380 лева - заплатени държавна такса, възнаграждения
за вещо лице и свидетел, както и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001621000918-091-001 от 24.09.2021 г., издаден от З.Д.В.на
длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Ф.Г.К.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 645 от 13.12.2021 г. на Директор на Дирекция
“ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта досежно определена на Р.Г.Т., ЕГН **********
***, отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задълженията на „АДЛЕР - МК“ ООД с
ЕИК ********* по ЗДДС, ЗКПО - корпоративен данък, ЗДДФЛ – данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения, вноски за ДОО, ЗО, УПФ и ППФ в
общ размер на главница 832 394,16 лв. и лихви 306 032,33 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 52 да заплати на Р.Г.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 1380 (хиляда
триста и осемдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: