Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260063
гр. Пловдив, 02. 12. 2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №461/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда №2/02.06.2020г., постановена по НОХД № 106/2019г. по описа на Окръжен съд- Смолян подс.Л.А.У. е бил признат за виновен в това, че на 31.07.2018г. в гр.З., обл.С. при управление на МПС е нарушил правилата за движение- чл.21 ал.2 вр.ал.1 предл.2 от ЗДП, чл.116 от ЗДП и чл.20 ал.1 от ЗДП- и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Д. К., ЕГН **********, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 вр.чл.58 а ал.1 НК е бил осъден на три години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.
На основание чл.343г от НК подс. Л.А.У. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години.
Присъдата е била протестирана от О.п.С. със съображения за явна несправедливост на наказанието, поради което се иска да се измени и се увеличи на пет години лишаване от свобода или три години и четири месеца лишаване от свобода след редукцията по чл.58а ал.1 НК.
Присъдата е била обжалвана от адв. Г.К. като защитник на подс.Л.У. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода като счита, че са налице условията на чл.66 от НК да бъде отложено за изтърпяване, поради което моли да се измени и се приложи института на условното осъждане.
Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Д.К. и А.Б., поради което са я обжалвали чрез повереника им адв.Т.Г. като несправедлива относно размера на наложеното на подсъдимия наказание и молят съда да я измени като му се наложи по-тежко наказание, което да съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
Според представителя на Апелативна прокуратура Пловдив подаденият протест е основателен, а жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:
Първоинстанционото съдебно следствие е протекло като съкратено по реда на чл.371 т.2 НПК като подс.Л.А.У. е признал фактите по обвинителния акт и е дал съгласие да не се ангажират доказателства за тях. Въз основа на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, съдът правилно е приел за установени по безспорен начин следните фактически обстоятелства: Подсъдимият Л.У. е правоспособен водач на МПС от *г., притежава Свидетелство за управление на МПС №*, издадено от ОД МВР С. с валидност до 31.01.2022г., с категории „В", „М" и „АМ”.
На 31.07.2018г. около 17.10 часа в гр. З., обл. С., подсъдимият У. управлявал моторно превозно средство - автомобил „П.Б.“ с per. № *, собственост на „К.с.“ ЕООД гр. П. по платното за движение по ул. “Б.“, в посока от юг на север.
По същото време пострадалия М. К., заедно с баща му Д.К., майка му А.Б., неговия брат Т. К. - на 1 година и 6 месеца и леля му Н.У., заедно с двете й дъщери Е. на 11 години и Д. на 10 години, били на тротоара пред С. ц. на хотел „А.“ гр. З.. Д.К. държал в ръцете си Т. К., когато усетил в един момент как нещо профучава покрай него на около 30 см, като го оприличил на силен вятър и се обърнал инстинктивно. В следващия момент се разнесъл силен звук и трясък, чут от А.Б. и Н.У. от червен микробус „П.Б.“ с per. № *, управляван от подсъдимият У., който излязъл от пътното платно, което напуснал отдясно по посока на движението си и ударил с предната дясна част на автомобила стоящия на тротоара М. К., при което го изхвърлил в горната част на градинката, на около 3 - 4 метра от мястото където бил с родителите си. Д.К. извикал „А. М.“, оставил сина си Т. К. в градинката и веднага изтичал към М., който лежал безжизнен и целия в кръв в градинката и го вдигнал на ръце. Д.К. опитал на два пъти да се обади на тел. „112“, но не успял вследствие на силния стрес и дал телефона си на А.Б., качил детето си на автомобил, спрян от Н.У. и управляван от К.М.и веднага го закарали в болницата на гр. З., като според него и съпругата му синът им М. починал още на мястото на произшествието.
Преки очевидци на произшествието били свидетелите С.П., който след излизането му от басейна на спа-центъра застанал на стълбите и видял всички детайли от ПТП -то, като пред него непосредствено паднало тялото на пострадалия М. К., след като бил ударен и изхвърлен във въздуха от автомобила, управляван от подсъдимия, В.М., който бил седнал с лице към улицата, на площадката пред хотела, видял на тротоара пострадалия М. К., родителите му и леля му с двете и деца и също възприел всички моменти от произшествието. Свидетелят Б.Щ.пък управлявал автомобил, движещ се непосредствено пред този управляван от подсъдимия У. секунди преди произшествието и след като чул трясъка от удара, видял в огледалото за задно виждане микробуса, като ускорил за да не се удари и в него.
След удара в пострадалия К., микробусът спрял на около стотина метра вдясно на тротоара, от страната на С. ц. „А.“, след автобусната спирка, като преди да удари детето управляваното от подсъдимия У. МПС блъснало пътен знак на тротоара „Д . - П.П.“, а след удара в тялото и метален парапет, докато най-накрая успял да спре изминавайки горепосоченото разстояние. След произшествието микробусът не бил преместван и останал на мястото, отразено в протокола за оглед на произшествието.
От медицинската документация по делото и от заключението по СМЕ се установява, че подсъдимият Л.У. няма сериозни здравословни проблеми - страда от хронични заболявания, които не са клинично изявени, както и няма данни да има заболявания, свързани с обмяната на веществата и епилепсия, при които евентуално може да има временна загуба на съзнание. В тази насока са и показанията на разпитаните служители от „А.С.“ - свидетелите Г. Р., С.Д.и А.Г..
Видно от справката от КАТ Л.У. е бил многократно санкциониран за нарушения на ЗДП- бил е наказван 32, има издадени 20 наказателни постановления и 12 фиша.
Съгласно изготвеното заключение по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, смъртта на М. К. се дължи на тежка черепно-мозъчна и шийна травма, причинили парализа и разрушаване на жизнено важни нервни центрове и пътища, както и засягане на жизнено важни центрове в главния мозък. Смъртта на К. е настъпила много бързо, в рамките на минути и е била неизбежна, като е в пряко причинно- следствена връзка с травмите, получени при ПТП-то на 31.07.2018г.
В хода на разследването са били назначени няколко автотехнически експертизи, като след оспорването на експертизите на вещото лице С.М.и на вещото лице Х.У.е била назначена петорна комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза от вещите лица С.К., Х.У., С.М., Т.Д.и С.С., приета за меродавна в обвинителния акт. Според заключението на комплексната експертиза скоростта на движение на автомобила „П.Б.“ преди ПТП е била около 99 km/h, а към момента на удара около 93 km/h. При тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е около 101 метра. В момента на удара пострадалият пешеходец се е намирал върху десния тротоар и в състояние на пълен покой. В момента на отклоняване на автомобила надясно, той се е намирал на около 41 m от мястото на удара. Отклоняването надясно е резултат от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникване на техническа неизправност на автомобила. Водачът на автомобила е имал техническата възможност непрекъснато да наблюдава платното пред себе си, да се съобрази с приближаването на П.П. и група пешеходци в близост до нея, като намали скоростта до максимално разрешената за участъка. Скоростта, при която автомобилът би спрял преди мястото на удара, с наличното отклоняване надясно е била около 55 km/h и по-ниска от нея. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП при запазване на направлението по дясната пътна лента, без да я напуска.Техническите причини, довели до възникването на ПТП са допуснатото отклоняване на направлението на движение на автомобила и напускане на дясната пътна лента. В резултат на това действие е последвал удар с намиращия се на десния тротоар пешеходец. Технически правилно е било водачът непрекъснато да наблюдава платното пред автомобила и да запази устойчивото му поведение направо и в собствената дясна пътна лента, при което не би последвал удар с пешеходеца. Както и управлението на автомобила със скорост, която е над максимално разрешената за участъка. Технически правилно е било водачът на автомобила да намали скоростта си на движение до максимално разрешената скорост, която би му позволила да контролира автомобила по дясната пътна лента. Движението на автомобила със значително по- висока скорост от максимално разрешената е една от причините за отклоняването му надясно с напускане на пътната лента.
В зоната на произшествието е имало поставен пътен знак № „В-26“ въвеждащ забрана да се превишава скоростта на движение повече от 40 км/ч.
В съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 НПК описаната фактическа обстановка съдът е възприел, като се е позовал на самопризнанието на подсъдимия Л.У., което действително се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства - обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на С.П., В.М., Б.Щ., Д.В., П.Б.. Д.К., А.Б., Н.У.’ С.Т., К.М., Г. Р., С.Д., А.Г., А.В.и Б.М., протокола за оглед на ПТП и скица, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, фотоалбум, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, писмените доказателства, СМЕ на труп, СМЕ по писмени данни, заключението на комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът правилно е преценил, че от обективна и субективна страна подсъдимият Л.А.У. е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.1 б.”в” предл.първо във вр. с чл.342, ал.1 НК, тъй като на 31.07.2018г. в гр.З., обл. С. при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение- чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП- „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ППС - категория В - в населено място - 50 км/ч.“, „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл. 116 от ЗДвП “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата…“ и по непредпазливост причинил смъртта на М.Д. К., ЕГН **********.
Подсъдимият Л.У. е управлявал въпросният микробус с превишена скорост не само за населеното място, но и за конкретния пътен участък, тъй като в зоната на произшествието е действал пътен знак № В-*" въвеждащ забрана да се превишава скоростта на движение повече от 40 км/ч., като в момента на произшествието се е движил със скорост значително над нея, а именно около 99 км/ч. Независимо, че в близост до П.П. и на тротоара е имало деца, подсъдимият не е намалил скоростта. Вследствие на тези обстоятелства и поради неправилно боравене с механизмите на управление - волан и спирачки, е загубил управлението върху автомобила, отклонил се надясно, напуснал платното за движение и блъснал стоящият на тротоара М.Д. К.. Всяко едно от допуснатите нарушения на ЗДП се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на пострадалия и е довело до причиняване на вредоносния резултат. Както се посочи, подс.У. е имал техническата възможност непрекъснато да наблюдава платното пред себе си, да се съобрази с приближаването на П.П. и група пешеходци в близост до нея, като намали скоростта до максимално разрешената за участъка и е имал техническа възможност да предотврати произшествието при запазване на направлението по дясната пътна лента, без да я напуска. Относно обективната съставомерност на деянието и нарушаването на относимите за случая правила, касаещи безопасността на движението и живота и здравето на участниците в него, окръжният съд е изложил законосъобразни съждения, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Правилно е определена формата на вината, а именно непредпазливост, както и нейният вид- небрежност, тъй като подс.Л.У. не е предвиждал последиците от деянието си, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че управлявайки автомобил в населено място със скорост почти двойно над разрешената и значително превишена спрямо ограничението от 40 км/ч., в близост до П.П. и до тротоар с деца, създава реална предпоставка за настъпване на ПТП с вредоносни последици и да съобрази своето поведение като водач на МПС с правилата, гарантиращи тяхната безопасност.
Спорният въпрос по делото е за размера на наказанието лишаване от свобода и за начина на изпълнение, като с протеста на прокурора и жалбата на частните обвинители се претендира увеличаването му, съответно с въззивната жалба на подсъдимия се иска приложението на чл.66 от НК. Въззивната инстанция намира, че определеното на подсъдимия наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, или три години лишаване от свобода след редукцията по чл.58а ал.1 НК, е справедливо, съответно на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК, включително за отказа на съда да приложи условното осъждане. Съдът е анализирал и оценил обективно смекчаващите и отегчаващите факти, които разкриват степента на обществената опасност на деянието и на дееца в конкретния случай и обуславят какво по вид и размер наказание следва да понесе за извършеното престъпление така, че да се постигне изискуемия от закона баланс между целите на специалната и генералната превенция. Вярно е, че обществената опасност на дееца не е висока, подс.Л.У. е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Оказал е съдействие на разследващите органите за разкриване на обективната истина по делото, включително е дал обяснения и е признал вината си, а начинът, по-който е реализирал защитата си на досъдебното производство, в това число и да оспорва експертното заключение, не може да се разглежда в негов ущърб. Също така подс. У. изразява искрено съжаление за случилото се. Следва да се отчете и видът на непредпазливостта, а именно небрежност, която за разлика от престъпната самонадеяност се наказва по-леко. Случаят не е „особено тежък“, както се твърди в жалбата на частните обвинители, най-малкото липсва обвинение с подобна квалификация. Не може да има спор, че смъртта на малолетното дете е огромна и непрежалима загуба за родителите, а и за обществото като цяло, но става въпрос за непредпазливо престъпление, като обстоятелствата относно възрастта, характеристичните данни на пострадалия, неговия обществен, здравен или социален статус и др. са извън съзнанието на дееца и не влияят за обема на наказателната му отговорност.
Правилно съдът е отчел като отегчаващо вината обстоятелство величината на скоростта, която е почти двойно по-висока от разрешената за населено място и за ограничението в този пътен участък. Сама по себе си тази скорост в градски условия създава предпоставки за настъпване на ПТП с вредоносни последици. Отегчаващи данни са и наказанията на подс.У. за нарушения на ЗДП- както се посочи многократно е бил санкциониран по административен ред с двадесет наказателни постановления и дванадесет фиша или общо 32 пъти.
Съпоставяйки тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства от значение за определяне степента на обществена опасност на престъплението и на неговия извършител в конкретния случай, съдът е приел, че наказанието следва да се индивидуализира при баланс между тях в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода. На практика, наказанието е определено при лек превес на отегчаващите данни, което с оглед на изложеното е фактически обосновано и в унисон както с целите на личната, така и с целите на генералната превенция по чл.36 НК. В противен случай наказанието не би било съответно на тежестта на процесното транспортно произшествие и на допуснатите груби нарушения на ЗДП и подсъдимият ще бъде неоснователно толериран с по-нисък размер на санкцията, която следва да понесе за деянието си. Срокът на лишаването от правоуправление на основание чл.343г от НК за пет години също е съобразен с индивидуализиращите отговорността обстоятелства, определен е законосъобразно и ще има нужният превантивен ефект.
И въззивната инстанция намира, че наказанието лишаване от свобода подс.Л.У. следва да изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Конкретиката на пътно транспортното произшествие разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, причинена е смърт на пешеходец, който с други хора се е намирал на тротоара и само по щастлива случайност няма и други пострадали, многобройните наказания на подсъдимия за нарушения на ЗДП, които сочат, че по никакъв начин не се е възпрял и се е утвърдил като системен нарушител и недисциплиниран водач на МПС, престъпно високата скорост, с която е управлявал буса в населеното място, са все обстоятелства, които показват, че за поправянето и превъзпитанието на дееца, а и да се подейства възпитателно спрямо други такива шофьори, не е правилно да се прилага условното осъждане по чл.66 ал.1 НК.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.4 от НК е било приспаднато времето на задържането на подсъдимия под стража, както и времето, през което е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС. Направените по делото разноски са били възложени на подс.У. на основание чл.189 ал.3 НПК, като съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.
Предвид на изложените съображения атакуваната присъда се явява правилна, обоснована и законосъобразна и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №2/02.06.2020г., постановена по НОХД № 106/2019г. по описа на Окръжен съд- Смолян.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.