Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна………………2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският административен съд, ІІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ганчева к.адм.дело
№ 667 по описа на
Административен съд гр. Варна за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 изр. ІІ-ро от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на "Ти Би Ай Банк" ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. *****, *****, р-н "******", ул. "***** ******" № ***, чрез юрисконсулт Ц.,
срещу Решение № 65/17.01.2020 г. на ВРС,
постановено по н.а.х.д. №3019 по описа на същия съд за 2019 г. С решението си
ВРС е отменил НП №В-0047118 от 27.05.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със
седалище гр. Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 7000 лв. на осн. чл. 45 ал.2
от Закона з потребителския кредит /ЗПК/. Излага доводи, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че събирането на такси и
комисионни не е нарушение на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, нарушение би било
налице, ако събираните такси са за управлението и усвояването на кредита.
Неправилни са изводите на ВРС, че процесната такса представлява такса за
действия свързани с усвояването и управлението на кредита. Таксата се дължи
еднократно при подписване на договора, като по желание на клиента таксата може
да се разсрочи на вноски по погасителния план. Неправилно АНО е тълкувал
клаузите от договора, това е от компетентността на съда. По силата на ЗЗП е
предоставена компетентност на КЗП да тълкува потребителските договори, като в
случай на несъгласие на търговеца с направеното тълкуване, той има право да
заведе иск по чл. 186 ал.1 от ЗЗП. С писмо от 5.04.2016 г. е извършил анализ на
типовия договор за потребителски кредит, и е направена препоръка за
отстраняване на констатираните неравноправни клаузи по чл. 148 ал.4 от ЗЗП. ЗЗП
не предвижда възможност за прехвърляне на компетентността по тълкуване на
договора на регионалните дирекции. Процесната такса не е свързана с управление
на кредита, самия закон не дава дефиниция на това понятие. Оценката на риска на
конкретна кредитна експозиция включва както оценка на кредитоспособността на
клиента, така и изчисляване на сумата, която банката следва да задели за
резерви за покриване на потенциални загуби. Оценката на риска се извършва преди
сключването на договора за кредит и докато оценката на кредитоспособността на
потребителя се извършва за всички подали искане за кредит, то изчисляването на
провизиите, които банката следва да задели и разходите за администриране на
тези провизии се оценява едва след одобрението на потребителя, към датата на
сключването на договора. Банката е
предоставила предварителна информация за всеки друг разход свързан с договора
за кредит, включително и за таксата. По изложените доводи моли да се отмени
решението и потвърденото с него НП. За
с.з. касаторът редовно призован не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба в депозирано писмено становище
поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. В НП са описани
всички съставомерни признаци на нарушението, при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно ВРС е преценил, че нарушението е извършено
повторно, предвид наличие на влязло в сила НП за аналогично нарушение. По
изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на ВРС да
бъде потвърдено.
Административен съд - Варна, ІІІ
- ти касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания,
доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211,
ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Наведените доводи в жалбата са за допуснати при постановяване на
първоинстанционното решение нарушения на процесуални правила и на материалния
закон.
Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй
като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за
извършено нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, за това, че
на 09.08.2018 г. при сключване на договор за потребителски кредит с
потребителка е изискал от нея заплащане на такса за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, предвид изисканата еднократна такса за
оценка на риска в размер на 272,00 лева
– процент от стойността на кредита. За констатираното нарушение бил съставен АУАН за извършено нарушение на
чл. 10 а ал.2 от ЗПК, който бил надлежно предявен на дружеството, в дадения
срок е депозирано и възражение. Въз основа на констатациите в АУАН било
издадено, с което на "Ти Би Ай Банк" ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 7000 лв., на осн. чл. 45 ал.2 от Закона за потребителския
кредит.
При постановяване на решението ВРС е кредитирал показанията на разпитания
по делото свидетел и събраните доказателства по административно-наказателната
преписка е формиран извод, че е осъществен състава на посоченото в НП
административно нарушение. При проверката за законосъобразност на НП въззивният
съд е установил, че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Преценил е, че нарушението е извършено в условията на
повторност, предвид наличието на влязло в сила НП за същото по вид нарушение.
Мотивиран така, ВРС е постановил решението си.
При постановяване на решението, с което е потвърдено НП районният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по
препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване
на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 -
43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за
съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на
постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил
законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,
подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на
жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с
приложимите материалноправни разпоредби.
Решението е законосъобразно.
Безспорно от събраните по делото доказателства е установено, че "Ти Би Ай
Банк" ЕАД извършва банкова дейност, като предлага на
потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на потребителски кредити.
Посочената дейност в гр. Варна дружеството осъществявало в офис „Ти Би Ай Банк“,
находящ се на бул. „******“ № **.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Правилно ВРС е преценил, че "Ти Би Ай Банк" ЕАД в
качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, съгласно чл. 10а, ал. 1
от същия закон има правото да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Същевременно ал.2 на чл.
10а от ЗПК изисква заплащане на такси и комисионни и действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, като в конкретната хипотеза от представения
по делото договор се установяват, че тази еднократна такса за оценка на риска
се дължи само при отпускане на кредита и очевидно е събрана с размера на
кредита. Правилно административния орган е отчел, че таксата за оценка на риска
представлява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Видно от самия договор чл. 7.1
е, че потребителката е платила такса за "оценка на риска", дължима в деня на
подписване на договора за кредит, която предвид заявеното желание на
потребителя в искане декларация, се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Тази формулировка предполага, че таксата се дължи именно за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, който извод се
подкрепя и от събрания по делото доказателствен материал.
Клаузата, с която е уговорена такса за „оценка на риска“, прехвърля върху
длъжника финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите
за кредит лица, вменени й с чл. 16 ЗПК и води до неоправдано допълнително
увеличаване на размера на задълженията на потребителя по договора, което е в абсолютно
противоречие, както със закона, задължаващ кредитора преди сключване на договора да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя, така и с чл. 8, ал. 1 от
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити,
който е с идентично съдържание. При тези данни направеният от въззивния съд извод за безспорната
установеност на извършено от дружеството нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е правилен. След като
дружеството кредитор е изискало от потребителката еднократна такса, свързана с
управлението и усвояването на кредита е осъществило състава на административно нарушение по чл. 45 ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. От представените по делото НП №В-0043663/2017 г., решение на ШРС и
решение на ШАС се установява, че е налице влязло в сила НП за същото нарушение,
поради което е налице и квалифицирания състав на чл. 45, ал. 2 ЗПК.
Неоснователни
са доводите на касатора за липса на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. От представените по делото заповеди е видно, че А. е
длъжностно лице, определено да съставя актове за извършени нарушения по
законите и подзаконовите актове, контрола по приложението на които е възложен
на КЗП. Неоснователни са касационните доводи, основани
на нормата на чл. 20 ЗЗД, предвид наличието
на конкретните изисквания на чл. 11 ЗПК относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, който недвусмислено и еднозначно задължава кредитора да посочи в договора изрично общия размер на кредита и условията за усвояването му,
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, както и всички други разходи, произтичащи от договора
за кредит.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е
с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в нормата размер
от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. ІІ-ро от АПК, Административен съд - Варна, ІІІ - ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/17.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. №3019 по описа на
ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА Ти Би Ай Банк"
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. *****, *****, р-н "******",
ул. "******* *******" № **-**
да заплати в полза на Комисия за защита
на потребителите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: