№ 152
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110119589 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Р. Г. Д. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Сердика,
бл.24, вх.3, вх.В, ап.47 и ответникът „*** София” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за признаване за установено, че е
погасена за ответника възможността да събере принудително сумите по изп.лист от
7.10.2014г. по гр.д. №15828/2011г. на СРС, 85 състав, въз основа на който е образувано
изп.д. №12217/2021г. на ЧСИ М. ***: 917,24лв. – главница за потребена топлинна енергия и
310,48лв. – мораторна лихва.
Твърди се, че изпълнителният лист е издаден срещу ***, а ищцата е негов единствен
наследник.
Ответникът оспорва исковата молба. Сочи, че е предприемал изпълнителни действия, който
са прекъсвали давността.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д. № 15828/2011 г. по описа на СРС, 85 състав, по което е
издаден изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство срещу ищцата. Видно от материалите по делото срещу Заповед за изпълнение
на парично задължение от 28.10.2011 г. по ч.гр.д. № 15828/2011 г., СРС, 85 с-в длъжникът е
подал възражение в срок, поради което съдът с Разпореждане е дал указания на кредитора
да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК, което е сторено от кредитора и въз основа на
подадената от него исковата молба е образувано гр.д. 58991/2011 г., СРС, по което дело
1
съдът е постановил решение, с което признава за установено, че *** дължи на „*** София“
ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15828/2011 г., СРС, 85
с-в, а именно: 1834,48 лв., представляващи продажна цена на доставената ТЕ за периода от
м.09.2008 г. до м. 04.2011 г., заедно със законната лихва от 28.10.2011 г., сумата от 310,48 лв.
– мораторна лихва за забава за периода от 28.10.2008 г. до 30.09.2011 г., както и разноски в
размер на 448,07 лв., като съдът отхвърля иска за главница за разликата над уважения
размер от 1834,48 лв. до пълния предявен размер от 2224,13 лв. и за периода от м.01.2008 г.
до м.08.2008 г. включително, а за мораторна лихва – за разликата над уважения размер от
310,84 лв. до пълния предявен размер от 392,60 лв. и за периода от 01.03.2008 г. до
27.10.2008 г. включително. Срещу решението на СРС е подадена въззивна жалба пред СГС,
по която е образувано в.гр.д. № 1256/2014 г. по описа на СГС, II А състав, по което е
постановено Решение, с което изцяло се потвърждава решението на СРС. Доколкото
Решението по възз.гр.д. № 1256/2014 г. по описа на СГС, II А състав не подлежи на
обжалване пред ВКС, то влиза в сила с постановяването му – 06.08.2014 г. и от този момент
започва да тече 5-годишната давност относно установеното по съдебен ред вземане.
От приложеното копие от изп.д. №12217/2021г. на ЧСИ Милен *** се установяват следните
действия от страна на взискателя или ЧСИ, които прекъсват давността:
Подаване на молба за започване на изпълнителни действия от 22.10.2014г., с която е
подадено искане за образуване на изпълнително дело, както и възлагане на ЧСИ по реда на
чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение, въз основа на която е образувано изп. дело
№ 357/2014 г. по описа на ЧСИ Василка Илиева, рег. № 779 КЧСИ.
На 11.03.2015 г. от съдебния изпълнител по изп.дело № 357/2014 г. до НОИ е изпратено
запорно съобщение, с което е наложен запор върху пенсията на длъжника ***, като видно от
представените по делото доказателства НОИ налага удръжки от пенсията на длъжника в
размер на 161,32 лв. месечно. Въз основа на подадена молба от пълномощника на длъжника
*** е постигнато споразумение, като *** се задължила да внася по 100 лв. месечно от 25-то
до 30-то число всеки месец по банкова сметка на ЧСИ В. Илиева, а съдебния изпълнител ще
вдигне запора върху пенсията на длъжника. Със съобщение, изпратено на 28.05.2015 г. от
ЧСИ В. Илиева до Пенсионен отдел на НОИ е вдигнат запора върху пенсията на длъжника,
като въз основа на съобщението от съдебния изпълнител НОИ преустановява месечните
удръжки от пенсията на Григор Саздов, считано от 01.06.2015г.
Видно от приложено като доказателство по делото удостоверение за наследници изх. №
РВЕ19-ДИ11-06/20.06.2019 г., издадено от СО, район Възраждане длъжникът *** е починал
на 09.12.2015 г. и е оставил наследници: дъщерите си *** и Р. Г. Д.. Съгласно чл. 429, ал. 2
ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя има действие и срещу неговите
наследници, поради което изпълнителното дело е продължено срещу тях. Тъй като
наследниците отговарят за задълженията в наследството разделно (чл. 60, ал. 1 ЗН), ищцата
Р. Д. отговаря за 1/2 от задълженията по изпълнителния лист, издаден срещу нейния
наследодател.
С писмена молба от 09.10.2017 г. от взискателя „*** София“ ЕАД до ЧСИ В. Илиева по изп.
2
дело № 357/2014 г. е поискано да бъдат наложени запори на банкови сметки на длъжника и
запор на трудовото възнаграждение или на пенсията на длъжника. Към молбата не е
приложено доказателство за заплащане на авансови такси, няма доказателства и да са давани
указания от съдебния изпълнител за отстраняване на нередовностите на молбата. Не се
установява въз основа на молбата съдебния изпълнител да е предприемал изпълнителни
действия.
На 23.03.2022 г. от съдебния изпълнител ЧСИ Милен *** по изп. дело № 12217/2021 г. е
изпратено запорно съобщение до работодателя на Р. Г. Д. „Метрополитен“ ЕАД, с което е
наложен запор върху трудово възнаграждение и друго възнаграждение за труд на длъжника.
На 23.03.2022 г. съдебния изпълнител по изп. дело № 12217/2021 г. е изпратено запорно
съобщение до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника Р. Д., а на 23.03.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“
АД, с което е наложен запор на банкови сметки на Р. Г. Д..
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.,
ОСГТК НА ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.“
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.“
3
Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
докладчик Борислав Белазелков, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.“
В настоящия случай вземането е потвърдено със съдебно решение, поради което на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД се погасява с 5-годишна давност.
Следва да се посочи, че относно въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му?“ е образувано тълк.д. № 3/2020г., по което към момента
не е постановено тълкувателно решение.
Съдът намира, че отмяната на ППВС № 3/18.10.1980 г., поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., като даденото в цитираната точка
4
на тълкувателния акт разрешение се прилага от тази дата. Това е така, защото ако
изпълнителното производство е било образувано преди постановяване на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. взискателят не би могъл да съобрази поведението си с даденото от
него разрешение, защото от взискателя не може да се изисква активно поведение, което да
води до прекъсване на давността, при положение, че според действащата към него момент
задължителна практика давност не тече.
Поради това следва да се приеме, че в процесния случай давността по отношение на
длъжника Р. Д. започва да тече от 26.06.2015г. Давността е прекъсната с подаване на
молбата за предприемане на изпълнителни действия от 9.10.2017г. и следователно изтича на
9.10.2022г. Следва да се вземе предвид обаче също спирането на давността за периода на
извънредното положение за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2
ЗМИДВИП, съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. В случая се касае за частноправно вземане,
което също попада в обхвата на действие на цитираната разпоредба. Съгласно чл.5, ал.2
ЗМДВИП по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се
налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху
трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и
оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти,
собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено
увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. Следователно поради изричната
разпоредба на закона давността е била спряна и в периода 14.5.2020г. – 13.7.2020г. Поради
изложеното съдът намира, че към момента на постановяване на решението давността не е
изтекла.
При този изход на делото разноски се дължат на ответника в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Д. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Сердика, бл.24, вх.3,
5
вх.В, ап.47 срещу „*** София” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, иск за признаване за установено, че е погасена по давност
възможността до бъдат събрани по принудителен ред сумите от 917,24 лв. – главница за
потребена топлинна енергия и 150,24 лв. – мораторна лихва за периода 28.10.2008 г. -
30.09.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.10.2011 г. до
окончателното и заплащане, представляващи 1/2 от вземанията по издаден изпълнителен
лист от 07.10.2014 г. по ч.гр.д. 15828/2011 г. по описа на СРС, 85 с-в, като за събирането на
вземанията по изпълнителния лист са образувани изпълнително дело № 357/2014г. (№
20147790400357) по описа на ЧСИ Василка Д. Бакалова-Илиева, рег. № 779 от КЧСИ, район
на действие СГС и изпълнително дело № 12217/2021г. (№ 20218380412217) по описа на
ЧСИ Милен Иванов ***, рег. № 838 от КЧСИ, район на действие СГС.
ОСЪЖДА Р. Г. Д. с ЕГН ********** да плати на „*** София” ЕАД с ЕИК ***, сумата от
100лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6