МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА
ПО
НОХД № 3360/2014 г. ПО ОПИСА НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
НО. 20 СЪСТАВ
Софийската градска прокуратура (СГП) е внесла в
съда обвинителен акт, с който по отношение на подсъдимите И.В.П., М.В.П., Я.Е.М.
и Ю.М.П. са повдигнати обвинения, както следва:
20.07.1994
Поде. И.В.П., с
ЕГН **********,***, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, с
основно образование, с постоянен адрес ***, е обвинен в това, че:
Около 01.00 часа на 02.05.2012 г., в гр. С., ж.
к. ***********, в съучастие, като съизвършител с М.В.П. - също извършител, Ю.М.П.
и Я.Е.М. - като помагачи, с цел да набави за себе си и за другиго - за М.В.П., Ю.М.П.
и Я.Е.М., имотна облага, е принудил Г.П.Г., чрез заплашване - като със
заплашителен глас му казал: „Къде са ти парите?”, като със заканителен поглед
посочил другите трима извършители, след което му прибрал мобилните телефони, за
да не може да повика помощ, и го принудил да заложи 1 бр. преносим компютър
марка ”BenQ”, сериен № HR503, със зарядно устройство, на стойност 240,00 лева, като със М.В.П.
го завел до заложна къща, взел парите от залога му и му казал: „Ако се оплачеш
ще П. и теб и синът ти!”, с което му причинил имотна вреда в размер на 240,0.
(двеста и четиридесет лева) лв., а Ю.М.П. и Я.Е.М., умишлено са улеснили
извършването на престъплението, като през цялото време заплашвали пострадалият
с присъствието си и Ю.П. му казал: ”Ще те П.! Казвай, къде са парите!” -
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
I.
Поде. М.В.П., с
ЕГН **********, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, със средно образование, с постоянен адрес:***, е обвинен в това, че:
1.
Около 01.00 часа на 02.05.2012г. в гр. С., жк. **************,
в съучастие, като съизвършител с И.В.П. - също извършител, Ю.М.П. и Я.Е.М. -
като помагачи, с цел да
набави за себе си и за другиго - за И.В.П.,
Ю.М.П. и Я.Е.М., имотна облага, принудил Г.П.Г.,
чрез заплашване - като със заплашителен глас му казал: „Къде са ти парите?”,
като със заканителен поглед посочил другите трима извършители, му взел 1 бр.
банкова карта на „П.Б.” и 1 бр. банкова карта на Ц.К.Б., като му казал: „Казвай
ПИН-кодовете, че ще те П.! Казвай, че ще те У.!”, като същият ги казал и
противно на волята си заложил 1 бр. преносим компютър марка ”BenQ”, сериен № HR503, със зарядно
на стойност 240,00 лева, като парите от залога взел И.В.П., с което му причинил
имотна вреда в размер на 240,00 лв., а Ю.М.П. и Я.Е.М., умишлено улеснили
извършването на престъплението, като през цялото време заплашвали пострадалият
с присъствието си и Ю.П. му казал: ”Ще те П.! Казвай, къде са парите!” -
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
2.
За това, че около 01.00 часа на 02.05.2012 г. в гр. С.,
ж.к. “************** ап. 115, като помагач, в съучастие с Ю.М.П. и Я.Е.М., действащи
като извършители, умишлено е улеснил използването на данни от платежен
инструмент, без съгласието на титуляря, като казал на Г.П.Г., да си даде
банковите карти, след което той предал 1 бр. банкова карта на „П.Б.” и 1 бр.
банкова карта на „Ц.К.Б.” на Ю.М.П. и Я.Е.М., като заплашително казал на
пострадалия: „Казвай си ПИН-кодовете, че ще те П.! Казвай, че ще те У.!” и Г. Й.
Г. противно на волята си записал ПИН- кодовете и ги дал на Ю.М.П. и Я.Е.М.,
които проверили салдото по 1 бр. банкова карта на „П.Б.”, собственост на Т.А.В.,
и 1 бр. банкова карта на „Ц.К.Б.”, собственост И.Г.Г., на банкомат на банка
„ЦКБ” - престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
13.07.1994
Поде. Я.Е.М., ЕГН **********,***, българин, българско
гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, компютърен специалист
в ’’С.Л.”, комплекс “В.П.”, с постоянен адрес:***, в това, че:
1.
Около 01.00 часа на 02.05.2012 г. в гр. С., ж.к. “**************
ап. 115, като помагач, в съучастие с И.В.П. и М.В.П. - действащи като
извършители и Ю.М.П. - като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго -
за И.В.П., Ю.М.П. и М.В.П.,
имотна облага, с присъствието си умишлено улеснил и спомогнал Г.П.Г.,
да бъде принуден да даде 1 бр. банкова карта на П.Б. и 1 бр. банкова карта на Ц.К.Б.,
които му взел, като му казал: „Казвай ПИН-кодовете, че ще те П.! Казвай, че ще
те У.!” и той ги казал и след това заложил 1 бр. преносим компютър марка ”BenQ”, сериен № HR503, със зарядно на стойност 240,00 лева, като И.В.П. и М.В.П.
лично придружили пострадалия до заложна къща, с което му причинил имотна вреда
в размер на 240,00 лв., а Ю.М.П. умишлено улеснил извършването на
престъплението, като през цялото време заплашвал пострадалият с присъствието си
и му казал: ”Ще те П.! Казвай, къде са парите!” - престъпление по чл. 214, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4,
вр. ал. 1 от НК.
2.
Около 01.00 часа на 02.05.2012 г. в гр. <юфия, щ.к. "************** ап. 115, в съучастие с Ю.М.П. - като
извършители и М.В.П. - действащ като помагач (като умишлено е улеснил
извършването на деянието, като взел ПИН-кодовете за двете банкови карти от
пострадалият Г.П.Г. и ги предал на извършителите), използвал данни от платежен
инструмент - проверил баланса по сметка на Т.А.В. в банка „П.Б.” чрез карта № ****
и баланса по сметка на И.Г.Г. в банка Ц.К.Б. чрез карта № 421634******6604 -
престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
II.
Поде. Ю.М.П., с ЕГН **********, роден на
11.
05.1978 г., в гр. С., българин, българско гражданство,
неженен, неосъждан, със средно образование с постоянен адрес:***, е обвинен в
това, че:
1. Около
01.00 часа на 02.05.2012 г. в гр. С., ж.к. “************** ап. 115, като
помагач, в съучастие с И.В.П. и М.В.П. - действащи като извършители и Я.Е.М. -
помагач, с цел да набави за себе си и за другиго - за И.В.П., Я.Е.М. и М.В.П.,
имотна облага, с присъствието си умишлено е улеснил и спомогнал Г.П.Г. да бъде
принуден да даде 1 бр. банкова карта на П.Б. и 1 бр. банкова карта на Ц.К.Б.,
които му взел, като му казал: „Казвай ПИН-кодовете, че ще те П.! Казвай, че ще
те У.!” и „Ще те П.! Казвай къде са ти парите!”, Г. противно на волята си казал
ПИН-кодовете и си заложил 1 бр. преносим компютър марка ”BenQ”, сериен № HR503, със зарядно
на стойност 240,00 лева, като И.В.П. и М. Вшпоров П. лично придружили
пострадалия до заложна къща, с което му причинил имотна вреда в размер на
240,00 лв., а Я.Е.М. умишлено улеснил извършването на престъплението с
присъствието си - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
2. Около
01.00 часа на 02.05.2012 г. в гр. С., ж.к.”************** ап. 115, в съучастие
с Я.Е.М. - като извършители и М.В.П. - действащ като помагач (умишлено е
улеснил извършването на деянието като взел ПИН-кодовете за двете банкови карти
от пострадалият Г.П.Г. и ги дал на извършителите) използвал данни от платежен
инструмент, като проверил баланса по сметка на Т.А.В. в банка „П.Б.” чрез карта
№ **** и баланса по сметка на И.Г.Г. в банка „Ц.К.Б.” чрез карта № ****** - престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебното
производство по настоящото дело като частен обвинител (ЧО) бе конституиран
пострадалият Г.П.Г.. Със свое протоколно определение (л. 57 от делото) съдът
остави без уважение искането на същия да бъде конституиран и като граждански
ищец в производството, тъй като го прие за неоснователно по съображения,
подробно изложени в мотивната част на определението.
В хода на съдебните прения
прокурорът от СГП, участващ по делото, поддържа повдигнатите по отношение на
четиримата подсъдими обвинения, като ги намира за доказани. Въпреки
евентуалното наличие на евентуални претенции към пострадалия, четиримата
подсъдими били нарушили законоустановения ред за решаването им. Представителят
на държавното обвинение пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, като предлага и конкретни размери на същото по отношение
на всеки един от тях.
Частният обвинител заявява,
че се присъединява към становището, заявено от прокурора от СГП, без да добавя
и излага допълнителни свои съображения.
Защитникът на поде. И.П. -
адв. Д. счита подходът на обвинението за погрешен, като твърди, че от страна на
прокуратурата не са посочени доказателства, които да следва да бъдат обсъдени.
В показанията на свидетеля-очевидец Т.В. не се съдържали данни за отправени
заплахи.Релевира доводи, че няма данни за извършено престъпление, пледира съдът
да постанови присъда, с която признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото
обвинение.
Защитникът на поде. М.П.-
адв. А. изразява становище, че от събраните по делото доказателства не може да
се направи категоричен извод ,
че подзащитният й
е извършил престъпленията, за
които са му повдигнати обвинения.Счита, че обвиненията са
недоказани, пледира съдът да постанови оправдателна присъда.
Защитникът на поде. Я.М. -
адв. Б. счита, че по делото не са събрани доказателства, че подзащитният му е
участвал в престъпленията, в които е обвинен.Пледира съдът да постанови
оправдателна присъда по отношение на подзащитния му.
Защитникът на поде. Ю.М. - адв. П. пледира за
оправдателна присъда на подзащитния му, поради липса на доказателства, събрани
на досъдебната фаза и в съдебната такава.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелят (частния
обвинител) Г.П.Г. живеел под наем в апартамент № 115, находящ се в гр. С., ж.к.
"**********. Жилището било с малка площ, състоящо се от две стаи - хол и
кухня.
В същия апартамент живеел
и хазяинът му - св. Т.В., който обитавал по-малката стая - кухнята. Свидетелят Г.Г.
обитавал хола.
Св. В. се познавал добре с
четиримата подсъдими, тъй като били от една компания. Знаел, че между тях, от
една страна, и пострадалия Г., от друга, имало неуредени парични отношения.
Около полунощ на
02.05.2012 г. поде. М.П. се обадил на св. В., от когото се осведомил, че св. Г.
си е у дома. Поде. М.П. уведомил, че той ще дойде с други познати при св. Г.Г.,
за да си поискат някакви пари от последния.
Около 01,00 часа на
02.05.2012 г. поде. М.П., И.П., Ю.П. и Я.М., които били познати на св. Г. и св.
В. от квартала, отишли до жилището на последните на горепосочения адрес.
Смятали, че Г. им дължи пари и възнамерявали да ги вземат от него.
Подсъдимите позвънили на
входната врата на апартамента и св. Т.В. им отворил, като ги пуснал в жилището.
Влизайки вътре, подсъдимите започнали да чукат по заключената врата на хола,
където живеел и по това време се намирал св. Г.Г.. В този момент той бил
заспал, но се събудил от шума. Чувайки гласове пред вратата, той се изплашил,
но все пак отключил и отворил вратата, за да разбере какво се случва. Тогава
поде. Ю.П. избутал вратата, след което четиримата подсъдими влезли в хола. Още
при влизането си поде. И.П. взел у себе си намиращите се в стаята мобилни
телефони, ползвани от Г., за да не може последният евентуално да се обади за
помощ.
Подсъдимите започнали да
настояват, че Г. следва да им даде пари, тъй като според тях им дължал такива.
Едновременно с това и четиримата подсъдими отправяли вербални и невербални
заплахи към пострадалия Г., като със заплашителен тон го питали къде са му
парите, а поде. И.П. със заканителен поглед посочил другите трима извършители.
Заплаха, че Г. ще бъде пребит, отправил и поде. Ю.П..
Поде. И.П. поискал портфейла
на св. Г., за да потърси там пари, но такива не открил.
Св. Г. се притеснил и
уплашил от действията на четиримата подсъдими. Счел, че те са под въздействие
на употребен от тях алкохол. Имал опасения, че заплахите им към него може да
бъдат реализирани, защото знаел, че поде. И.П. има дела за нанесен побой. Освен
това, и преди подсъдимият И.П. посещавал дома на Г., като при едно от тези
посещения осъществил и действия, за които впоследствие бил осъден за
престъпление по чл. 216 НК.
Подсъдимите поискали
пострадалият Г. да им предостави банковите си карти, както и ПИН-кодовете за
тях, за да проверят дали в тях има пари. Св.Г. притежавал в себе си две дебитни
карти, които не били негова собственост, едната собственост на синът му И.Г.Г.,
а другата на св. В.. Банковите сметки, обслужващи въпросните две карти, по това
време не били захранени с пари, но подсъдимите не знаели това обстоятелство. По
тази причина поде. М.П. казал на св.Г.: "Дай картите и ПИН-кодовете!”, при
което св. Г., който вече бил изплашен и притеснен от думите и поведението на
посочените четирима обвиняеми, предал на поде. М.П. и поде. И.П. двете дебитни
карти. Те го попитали за ПИН-кодовете, но св. Г. първоначално отказал да им ги
каже. Тогава подсъдимите заплашили пострадалия с думите: “Казвай, че ще те П.!
и ”Казвай,че ще те У.!”.
Заплахите, отправени от
подсъдимите, в крайна сметка мотивирали св. Г. въпреки волята си, да им каже
ПИН-кодовете на дебитните карти, които знаел. Подсъдимите Ю.П. и Я.М. взели
картите от другите двама подсъдими. Излезли от жилището на пострадалия и отишли
до банкомат , находящ се в гр. С., ж.к. "**********. Тъй като вече
разполагали и знаели ПИН-кодовете на двете дебитни карти, те направили справка
за баланса по сметките на банкомат. Чрез въвеждане в банкомата на всяка една от
двете карти, последвано от набиране на верния ПИН-код за картата, подсъдимите. М.
и Ю.. П. проверили баланса по сметката на Т.А.В. в банка „П.Б.”, чрез карта № ****,
както и баланса по сметката на И.Г.Г. в Ц.К.Б. чрез карта № **********. Двете
операции били регистрирани от банкомата, на който била разположена и камера, която заснемала застаналите
пред него
лица.
В хода на разследването са
изискани справки от ЦКБ АД, видно от които с посочените дебитни карти са
извършени операции - проверки на баланс в 00,59 часа на 02.05.2012г на ATM устройство (банкомат), находящо се в гр. С.,
ж.к."**********. Към делото са приобщени и записи от охранителната
видеокамера на банкомата, във връзка с които са били поставени задачи към
изготвената техническа експертиза. Съгласно заключението на същата, на носителя
на записа от охранителната видеокамера (диск) при визуалното съпоставяне в
седем от 8-те файла, представляващи цифрови снимки, се наблюдават две лица от
мъжки пол, които вероятно извършват действия в устройството, на което е
поставена камерата. При визуалното съпоставяне на външностите на лицата са
установени съвпадения по общи признаци между изображението на лицето, което е
от дясната страна на кадъра и изображенията (сравнителни образци, иззети с протокол)
на поде. Я.Е.М., но предвид загубата на детайли в изображението, не може да се
отговори категорично на въпроса дали на изследваните снимки е заснет именно М..
Установени са обаче съвпадения между изображението на лицето от лявата страна на
кадъра и изображенията на поде. Ю.М.П., които са достатъчни за категоричен
извод, че от лявата страна на кадъра е изобразено посоченото лице.
Независимо от липсата на
категоричен отговор относно поде. М., съдът намери за категорично установено,
че именно поде. Ю.П. и поде. М. са лицата, направили двете справки на банкомат
е използване на дебитните карти, взети от тях малко по-рано от пострадалия Г..
Вярно е, че заснетите от камерата на банкомата изображения са с качество, което
не позволява категорична идентификация конкретно на поде. М., а прави възможен
единствено вероятния извод в тази насока. Поде. Ю.П. обаче е категорично и
еднозначно установен, че е едното от двете лица на кадрите от охранителната
камера. Анализът на установените факти и на събраните доказателства - в тяхната
взаимовръзка, обаче изключва възможността други лица, различни от подсъдимите,
да са автори на деянието. В един изключително кратък промеждутък от време
банковите карти са отнети от св. Г. и ползвани на банкомата, след което
подсъдимите се върнали в жилището на св. Г.. Били са отново двамата заедно -
както са напуснали жилището не много време преди това. От последвалите събития
е безспорно, че те са били наясно с факта, че по банковите сметки, обслужващи
картите, няма налични суми. Това, съпоставено с вероятния извод на изготвената
експертиза по отношение на поде. М. и категоричния, относно поде. Ю.П., изцяло
удовлетворява изискването за несъмнена доказаност на авторството на деянието в лицето на тези двама подсъдими.
Докато подсъдимите М. и Ю.
П. били излезли, за да отидат до банкомата, през това време подсъдимите И.П. и М.П.
останали в апартамента, и поискали от св. Г. да им даде свидетелството за
регистрация на автомобил „Алфа Ромео” с ДК № ********** като за да го накарат
да стори това -противно на волята му, отново му отправили заплахи.
Свидетелството за регистрация им било необходимо, за да заложат автомобила в
заложна къща и така да получат парите си от Г.. Св.Г. отказал, тъй като
посоченият автомобил бил собственост на сина му - И.Г., а не негов личен.
Тогава подсъдимите И.П. и М.П. решили да заложат преносимия компютър на Г. -
марка “BenQ”, който видели в стаята му. По това
време в апартамента се върнали и другите двама подсъдими - Ю.П. и Я.М..
Предвид посочените
обстоятелства, тъй като не намерили пари в апартамента, защото такива нямало, а
и по сметките от дебитните карти липсвала парична сума, четиримата подсъдими
поискали и накарали св. Г. да отиде с тях до заложна къща, където да заложи
преносимия си компютър “BenQ”, като
получената от заложната къща сума - да им предаде. Изплашен от упражнената
спрямо него психическа принуда, св.Г. се съгласил да отиде заедно с подсъдимите
до заложна къща. Отправили се към такава, като поде. И.П. взел от дома на Г.
въпросния лаптоп.
Всички заедно отишли до
работеща денонощно заложна къща, находяща се в гр. С., на бул. "**********.
Тъй като нямало с какво да се придвижат до заложната къща, поде. М.П. спрял лек
автомобил БМВ, управляван от св. Й.Ж.. Поде. М.П. помолил последния да ги
закара до посочената заложната къща, след което да ги върне - срещу заплащане,
за което св. Й.Ж. се съгласил.
В автомобила св. Г. седнал
по средата на задната седалка, а подсъдимите М.П. и И.П. седнали от двете му
страни. Когато стигнали до заложната къща, поде. М.П. казал на св. Г., че той
трябва да заложи лаптопа от свое име.
Св. Г., мотивиран от
упражнената спрямо него принуда, осъществена посредством отправените към него
през некратък период от време същата вечер множество на брой и сериозни
заплахи, решил да направи, каквото искат от него и да заложи преносимия си
компютър, а парите - да даде на подсъдимите.
Св. Г. отишъл до заложната
къща, а подсъдимите М.П. и И.П. го изчакали отстрани. В заложната къща, където
обслужването по това време се извършвало през външно гише, без посетителите да
влизат вътре, пострадалият заложил преносимия компютър, като бил обслужен от
св. И. Б.. При залагането на вещта
бил съставен Договор за покупко-продажба под № 30423609, въведен в системата на
заложната къща в 01,57 часа. Получената сума от 60.00 лева св. Г. предал на
подсъдимите И.П. и М.П.. След това поде. М.П., поде. И.П. и св.Г. се върнали с
автомобила на мястото, откъдето тръгнали Поде. И.П. върнал на св.Г. взетите му
преди това мобилни телефони и за пореден път го заплашил, като го предупредил:
“Ако се оплачеш, ще П. и теб и синът ти!”.
Св. Г. се върнал в дома си
около 05,00 часа сутринта. По- късно същия ден, около 17,00 часа, той подал
жалба по случая в 09 РУП- СДВР. След 1-2 дни отишъл в заложната къща и откупил
обратно преносимия си компютър.
След случилото се
пострадалият продължил да изпитва опасения и страх за своето здраве и
сигурност. Криел се в продължение на месеци, защото бил притеснен подсъдимите
да не го посетят отново. Въпреки това обаче, неколкократно четиримата подсъдими
успявали да открият св. Г., като отправяли към него още заплахи, по телефона,
че ако продължава да се оплаква, ще го убият. Съгласно изготвената по делото
СПЕ заканите за убийство не са предизвикали у св. Г. основателен страх от
осъществяването им.
По делото са изготвени
психиатрични експертизи по отношение на пострадалия, така и на четиримата
подсъдими. От заключенията на същите се установява, че те не страдат от
психично заболяване и са психически здрави.
Св. Г. притежава
свидетелска годност и е с добре развити когнитивни процеси. Макар и личността
му да се характеризира с известни особености, те не водят до същинска личностова
диехармония.
Вещото лице Е. С.,
изготвила СПЕ на пострадалия, е достигнала до извода, че според нея св. Г. не е
изпитал страх за жИ.та си от отправените към него заплахи от страна на
подсъдимите. За целта се е позовала на свидетелските показания, преценявайки
тяхната достоверност, което в случая е в компетентността на съда. Вещото лице
подпомага съда единствено по въпросите, по които са нужни специални познания.
За кредитирането/некредитирането на свидетелските показания такива определено
не са нужни. Предвид това, че вещото лице всъщност е дало отговори на правни
въпроси, в тази му част заключението му не следва да бъде кредитирано.
Доколкото в разглежданата
насока заключението на д-р С. в крайна сметка е изготвено с оглед оценка на
влиянието на упражнената заплаха върху пострадалия, съдът следва да посочи, че
виталната застрашеност не е единственият фактор, който да е от естество да
принуди същия да
извърши нещо противно на
волята си (в случая - да се разпореди с имущество). Нужно е да се
отбележи, че в хода на съдебното следствие пострадалият депозира показания, че
е бил заплашван с побой, а не с убийство, в каквато насока е разсъждавало
вещото лице.
За съставомерността на
деянието по чл. 214 НК е без значение конкретното съдържание на отправената
заплаха - тя може да бъде не само срещу жИ.та на пострадалия. Достатъчно е да е
свързана и с телесно увреждане в някаква форма (дори неконкретизирана) или
друго протИ.правно действие спрямо личността на пострадалия.
Същевременно, от
действията и поведението на св. Г. Г. е повече от очевидно, че той е бил
повлиян от заплахите, отправени му от страна на четиримата подсъдими. Наличието
на подобни изживявания у частния обвинител се установи и от разпита на неговия
син - св. И.Г..
Видно от разпита на д-р С.,
проведен в съдебно заседание, същата потвърждава, че пострадалият е изпитвал
чувство на страх, с оглед застрашаващата го ситуация, като конкретизира, че
всъщност е заключила, че този страх не е бил свързан конкретно с витална
застрашеност (основателен страх за жИ.та). В това отношение, без значение,
според д-р С., е обстоятелството, че пострадалият е познавал подсъдимите.
На досъдебното
производство СППЕ е изготвена и по отношение на св. Т.В., като видно от
експертното заключение, кредитирано от съда, същият страда от психично
заболяване - параноидна шизофрения, но предвид приема на медикаменти е в
състояние на ремисия. Според вещите лица, налице е психична годност за даване
на свидетелски показания, които следва да бъдат внимателно ценени във връзка с
останалите доказателства.
От кредитираното
заключение на съдебно-оценителната експертиза на в.л. С.С. съдът установи
стойността на заложения преносим компютър - 240.00 лева.
От справка за съдимост на
поде. И.П. е видно, че той е осъждан, както следва:
Подсъдимият е осъждан,
както следва:
1.
С определение по
НОХД № 4482/2011 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, постановено на 24.06.2011
г. и влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение за решаване
на делото, по силата на което поде. И.П. се признава за виновен за престъпление
по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, и пр. 3, алт. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 НК, извършено на дата 18.10.2010 г., за което му е наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от 3 (три) години, на осн. чл. 66 НК;
С
определение по НОХД № 19487/2012 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, постановено
на 19.02.2013 г. и влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение за
решаване на делото, с което поде. И.П. се признава за виновен за това, че на
дата 17.05.2012 г. е извършил престъпления по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 НК и по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК,
за извършването на които са му наложени отделни наказания за всяко едно
престъпление, а и общо най- тежко наказание, на осн. чл. 23, ал. 1 НК -
“пробация” за срок от 18 (осемнадесет) месеца, включваща мерките по чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2 НК.
Няма данни за изтърпяването на наложените
наказания на поде. И.П. по посочените дела.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа
обстановка съдът установи въз основа на: показанията на свидетелите Г.Г. (пред
съда и от ДП, прочетени в хода на съдебното следствие със съгласие на
страните), Т.В. (пред съда и от ДП, прочетени в хода на съдебното следствие), Й.Ж.,
И.Г. (син на 40 Г.), писмените доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК - жалба до СРП с вх. № 18730/12 г., епикриза
за П.Д.Б., справки за съдимост, характеристика на поде. Я.М., молба до
началника на 09 РУП-СДВР от Г.П.Г. вх.№ 17398/03.05.2012 г., жалба от Г.П.Г.
вх. № Я44338/05.10.2012г. до СДВР, писмо (справка) от П.Б. (БЪЛГАРИЯ) АД -С., per. № О- 2516/25.10.2012г., писмо (справка) от
Ц.К.Б., рег.№135407/27.10.2012г., писмо (справка) от Ц.К.Б.
Вх.№137199/09.11.2012 г., протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване, писмо до началник сектор Видеонаблюдение- СДВР, договор за
покупко-продажба от 02.05.12 г. и декларация за произход, протоколи за разпознаване
на лица и албуми към тях, експертна Справка вх.№ 153-Ф/2013, заключенията на
техническа експертиза по протокол № 906-Ф/2013, съдебно-оценителна експертиза
от в.л. С.С., съдебно - психиатрични експертиза по ДП № ЗМ 212 / 2014 г.
Подсъдимите, въпреки
предоставената им от съда възможност - както в началото, така и в края на
съдебното следствие, се възползваха от гарантираното им от закона право да не
депозират обяснения по повдигнатите обвинения, което съдът, разбира се, не
изтълкува в тяхна вреда.
При анализа на показанията
на св. В. съдът констатира протИ.речия между заявеното от него в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство (ДП). Същевременно,
свидетелят демонстрира и липса на спомени за доста обстоятелства. Както протИ.речията,
така и понякога очевидно тенденциозно заявената липса на спомени (в тази насока
са и непосредствените впечатления на съдебния състав от разпита на свидетеля), съдът отдава на близките
му отношения с четиримата подсъдими и логичното при това положение негово
желание с показанията си да им навреди във възможно най-малка степен. Разбира
се, не е за подценяване и изминалото време, което неминуемо е заличило и
видоизменило някои от спомените на свидетеля.
Изложеното наложи
прочитане от съда на показанията на свидетеля В., дадени пред разследващ орган
в хода на досъдебното производство.
Съдът отстрани
съществуващите протИ.речия и непълноти, като даде вяра и кредитира в частите, в
които такива протИ.речия и непълноти са налице, показанията на В. от
досъдебното производство. За да стори това, съдът отчете изминалият период от
време, поради който показанията на В. от ДП са очевидно по-близки във времево
отношение до момента на извършване на престъплението. Логично е, че към онзи
момент св. В. е имал значително по-ясни и пресни спомени за случилото се.
Същевременно, в показанията от ДП не се наблюдава тенденциозност и стремеж да
бъде облекчено процесуалното и наказателноправно положение на подсъдимите. При
първия му разпит, свидетелят е бил по-склонен да отговори на поставените му
въпроси - нещо, което не прояви пред съда в хода на проведеното съдебно
следствие. Не на последно място, самият свидетел изцяло потвърди показанията си
от ДП след тяхното прочитане, поради протИ.речие. Ето защо, съдът няма никакво
основание да не им даде вяра.
Показанията на св. В.,
независимо от посочените слабости, са ценен източник на доказателства,
доколкото подкрепят казаното от пострадалия Г.. Така например, В. потвърждава
без съмнение присъствието на четиримата подсъдими в жилището през процесната
вечер. Свидетелят възпроизвежда и част от съдържанието на дочутия от него
разговор - ставало е въпрос именно за неуредени финансови (парични) отношения
между подсъдимите и пострадалия. В показанията си В. посочва, че е бил наясно в
общи линии с тези отношения, а в тези от досъдебното производство дори описва
поводът за тяхното пораждане - Г. бил обещал на подсъдимите по около 700 лева
на човек, за да “приберат” сина на негова приятелка - И.. Показанията на св. В.
установяват и част от поведението на четиримата подсъдими - излизането от
жилището на двама от подсъдимите (по неговите думи - Я. и Ю.). Очевидно на
свидетеля е станала ясна и целта на излизането - отиването до банкомат, за да
бъдат използвани там двете дебитни карти, взети от пострадалия. В. свидетелства
също и за последващото излизане на четиримата подсъдими, заедно с пострадалия,
от жилището, при което Г. е носил у себе си своя преносим компютър (лаптоп).
Освен това, показанията на В. се явяват производен източник на доказателства в потвърждение на показанията на пострадалия
Г., което е важно с оглед оценката на достоверността на последните, предвид
процесуалното качество на Г. - като частен обвинител той е и заинтересован от
изхода на производството, поради което за съда е важно да провери неговите
показания чрез всички възможни останали доказателства. В. посочва на
досъдебното производство, че още на следващия ден пострадалият Г. му е
споделил, че е заложил лаптопа си, за да даде пари на подсъдимите. Това изцяло
кореспондира с версията на пострадалия, залегнала като фактология в основата на
повдигнатите обвинения, по които съдът призна подсъдимите за виновни.
Разбира се, съдът отчете
констатациите на изготвената по отношение на св. В. СППЕ, а също и евентуалната
му заинтересованост, породена от отношенията му със страните по делото.
Доколкото обаче последната е налице и в полза на подсъдимите (с които
свидетелят е бил в една приятелска компания), и на пострадалия (с когото
свидетелят е живял в едно жилище), съдът не счита, че тази заинтересованост има
решаващо значение, от една страна, а от друга - тя е преодолима чрез съвкупната
оценка на показанията на свидетеля, дадени пред съда и на ДП, ценени във
взаимовръзка с всички останали събрани доказателства по делото. Наличното у В.
психично заболяване в случая, според СППЕ, не е повлияло свидетелската му
годност, а показанията му, ценени съвкупно с останалите събрани доказателства,
не разкриват признаци на манипулиране на свидетеля.
Свидетелят Й.Ж. в
показанията си, които съдът кредитира, също изцяло са в унисон с твърденията на
пострадалия Г.. Свидетелят е превозил подсъдимите и пострадалия от ж.к. “Л.” до
заложна къща, в която Г. е заложил преносимия си компютър. После ги е върнал
обратно в ж.к. Л.. Макар и от свидетеля да не са били възприети отправени
заплахи по време на пътуването, съдът не счита, че това е обстоятелство,
разколебаващо достигнатия категоричен извод за наличие на извършено
престъпление. Принудата в случая е комплексна, като отправянето на заплахи
далеч не е било нужно да бъде осъществявано през цялото време. Следва да се има
предвид, че самото физическо присъствие на подсъдимите също в крайна сметка е
оказало мотивиращо въздействие върху пострадалия. Именно така е инкриминирана и
осъществената от тях престъпна деятелност.
Показанията на св. Ж.Ж.,
поради липсата на информативност в тях, не допринесоха за изясняване на
обективната истина по делото.
Решаващи за постановената
присъда се явяват показанията на пострадалия Г.. Съдът счита същите за
достоверни и ги кредитира, тъй като
констатира, тяхната последователност, логичност и убедителност.
Констатираните от съда частични несъответствия
в показанията на свидетеля, наложили прочитането на показанията му от
досъдебното производство, са напълно обясними с изминалия период от време, а и
с особената ситуация, в която се е намирал Г..
Освен това, тези показания
далеч не се явяват изолирани от останалите доказателствени източници. Напротив,
както вече се посочи и по-горе, те са подкрепени категорично от всички останали
събрани доказателства и доказателствени средства, вкл. показаниата на останалите
свидетели, писмените доказателства, извършените разпознавания на лица,
заключението на СТЕ.
Вярно е, че св. Г. е и
страна в производството и неговата заинтересованост се отчита от съда. Не тя
обаче е решаваща в случая, тъй като съдът не намери основания да счита, че
пострадалият депозира показанията си, воден от стремеж да навреди на четиримата
подсъдими, респ. да извлече положителен за себе си резултат в процеса.
Доказателствената
съвкупност - всички събрани доказателства, ценени поотделно и съвкупно от съда,
са изцяло в унисон с показанията на пострадалия. Същите се подкрепят от
извършените разпознавания в хода на ДП, както и от писмените доказателства -
напр. справки от банки, установяващи използването на банковите карти, договор
за продажба в заложна къща, справка за съдимост на поде. И.П.. В подкрепа на
показанията на пострадалия са и тези, депозирани от неговия син - св. И.Г.. От
последните съдът формира изводи, че действително пострадалият е изпитвал страх
от подсъдимите, вкл. и след датата на процесиите протИ.правни деяния. Установи
се също и поведението на пострадалия след събитията, вкл. и това, че е спял в
хотел, а не в дома си.
Ето защо, съдът нямаше
колебания при кредитирането на показанията на пострадалия, като намери, че
следва да им се даде вяра.
Изцяло бяха кредитирани
всички приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени
средства.
По отношение на
извършените разпознавания на лица, съдът счете, че същите не са били необходими
в случая, с оглед познанството между пострадалия и подсъдимите. Извършването на
разпознаванията в случая обаче и то при спазване на изискванията на НПК за реда
за осъществяване на подобен вид процесуално-следствени действия, не опорочава
по никакъв начин проведеното разследване. Напротив, извършените разпознавания
единствено в допълнителна степен подкрепят достоверността на показанията на
пострадалия Г., като категорично отричат всяка възможна грешка в личността на
извършителите.
С изключения на част от
заключението на д-р С., коментирана по-горе, съдът кредитира и изготвените на
ДП и приети в хода на съдебното следствие експертни заключения, като ги намери за обосновани.
безпристрастни и компетентно изготвени. При анализа им, не
възникват съмнения в тяхната правилност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си четиримата подсъдими са
осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на съставите на
престъпленията, за които са обвинени от СГП с внесения в съда обвинителен акт,
а именно:
Поде. И.В.П.
е извършил престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
около 01.00 часа на 02.05.2012 г., в гр. С., ж. к. ***********, в съучастие,
като съизвършител с М.В.П. - също извършител, Ю.М.П. и Я.Е.М. - като помагачи,
с цел да набави за себе си и за другиго - за М.В.П., Ю.М.П. и Я.Е.М., имотна
облага, е принудил Г.П.Г., чрез заплашване - като със заплашителен глас му
казал: „Къде са ти парите?”, като със заканителен поглед посочил другите трима
извършители, след което му прибрал мобилните телефони, за да не може да повика
помощ, и го принудил да заложи 1 бр. преносим компютър марка ”BenQ”, сериен № HR503, със зарядно
устройство, на стойност 240,00 лева, като със М.В.П. го завел до заложна къща,
взел парите от залога му и му казал: „Ако се оплачеш ще П. и теб и синът ти!”,
с което му причинил имотна вреда в размер на 240,0. (двеста и четиридесет лева)
лв., а Ю.М.П. и Я.Е.М., умишлено са улеснили извършването на престъплението,
като през цялото време заплашвали пострадалият с присъствието си и Ю.П. му
казал: ”Ще те П.! Казвай, къде са парите!”.
Поде. М.В.П.
е осъществил при условията на реална съвкупност следните престъпления:
1. Около
01.00 часа на 02.05.2012г. в гр. С., жк. **************, в съучастие, като
съизвършител с И.В.П. - също извършител, Ю.М.П. и Я.Е.М. - като помагачи, с цел
да набави за себе си и за другиго - за И.В.П., Ю.М.П. и Я.Е.М., имотна облага,
принудил Г.П.Г., чрез заплашване - като със заплашителен глас му казал: „Къде
са ти парите?”, като със заканителен поглед посочил другите трима извършители,
му взел 1 бр. банкова карта на „П.Б.” и 1 бр. банкова карта на Ц.К.Б., като му
казал: „Казвай ПИН-кодовете, че ще те П.! Казвай, че ще те У.!”, като същият ги
казал и противно на волята си заложил 1 бр. преносим компютър марка ’’BenQ”, сериен № HR503, със зарядно на стойност 240,00 лева, като парите от
залога взел И.В.П., с което му причинил имотна вреда в размер на 240,00 лв., а Ю.М.П.
и Я.Е.М., умишлено улеснили извършването на престъплението, като през цялото
време заплашвали пострадалият с присъствието си и Ю.П. му казал: ”Ще те П.!
Казвай, къде са парите!”- престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
2. Около
01.00 часа на 02.05.2012 г. в гр. С., ж.к. “************** an. ***, като помагач, в съучастие с Ю.М.П. и Я.Е.М., действащи
като извършители, умишлено е улеснил използването на данни от платежен
инструмент, без съгласието на титуляря, като казал на Г.П.Г., да си даде
банковите карти, след което той предал 1 бр. банкова карта на „П.Б.” и 1 бр.
банкова карта на „Ц.К.Б.” на Ю.М.П. и Я.Е.М., като заплашително казал на
пострадалия: „Казвай си ПИН-кодовете, че ще те П.! Казвай, че ще те У.!” и Г.
Ц£пгр§в Г. противно на волята си записал ПИН-кодовете и ги дал на Ю.М.П.
и Я.Е.М., които проверили салдото по 1 бр. банкова карта на „П.Б.”, собственост
на Т.А.В., и 1 бр. банкова карта на „Ц.К.Б.”, собственост И.Г.Г., на банкомат
на банка „ЦКБ” - престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1
от НК.
Поде. Я.Е.М., също при
условия на реална съвкупност, е извършил две престъпления, както следва:
1. Около
01.00 часа на 02.05.2012 г. в гр. С., ж.к. “************** ап. 115, като
помагач, в съучастие с И.В.П. и М.В.П. - действащи като извършители и Ю.М.П. -
като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго - за И.В.П., Ю.М.П. и М.В.П.,
имотна облага, с присъствието си умишлено улеснил и спомогнал Г.П.Г., да бъде
принуден да даде 1 бр. банкова карта на П.Б. и 1 бр. банкова карта на Ц.К.Б.,
които му взел, като му казал: „Казвай ПИН-кодовете, че ще те П.! Казвай, че ще
те У.!” и той ги казал и след това заложил 1 бр. преносим компютър марка ”BenQ”, сериен № HR503, със зарядно на стойност 240,00 лева, като И.В.П. и М.В.П.
лично придружили пострадалия до заложна къща, с което му причинил имотна вреда
в размер на 240,00 лв., а Ю.М.П. умишлено улеснил извършването на
престъплението, като през цялото време заплашвал пострадалият с присъствието си
и му казал: ”Ще те П.! Казвай, къде са парите!” - престъпление
по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
2. Около
01.00 часа на 02.05.2012 г. в гр. С., ж.к. ’’************** ап. 115, в
съучастие с Ю.М.П. - като извършители и М.В.П. - действащ като помагач (като
умишлено е улеснил извършването на деянието, като взел ПИН-кодовете за двете
банкови карти от пострадалият Г.П.Г. и ги предал на извършителите), използвал
данни от платежен инструмент - проверил баланса по сметка на Т.А.В. в банка „П.Б.”
чрез карта № **** и баланса по сметка на И.Г.Г. в банка Ц.К.Б. чрез карта №
421634******6604 - престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Поде. Ю.М.П. според съда
също е извършил две престъпления, които се намират в реална съвкупност, както
следва:
1.
Около 01.00 часа
на 02.05.2012 г. в гр. С., ж.к. “************** ап.115, като помагач, в
съучастие с И.В.П. и М.В.П. - действащи като извършители и Я.Е.М. - помагач, с
цел да набави за себе си и за другиго - за И.В.П., Я.Е.М. и М.В.П., имотна
облага, с присъствието си умишлено е улеснил и спомогнал Г.П.Г. да бъде
принуден да даде 1 бр. банкова карта на П.Б. и 1 бр. банкова карта на Ц.К.Б.,
които му взел, като му казал: „Казвай ПИН-кодовете, че ще те П.! Казвай, че ще
те У.!” и „Ще те П.! Казвай къде са ти парите!”, Г. противно на волята си казал
ПИН-кодовете и си заложил 1 бр. преносим компютър марка ”BenQ”, сериен № HR503, със зарядно
на стойност 240,00 лева, като И.В.П. и М.В.П. лично придружили пострадалият до
заложна къща, с което му причинил имотна вреда в размер на 240,00 лв., а Я.Е.М.
умишлено улеснил извършването на престъплението с присъствието си -
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
2.
Около 01.00 часа
на 02.05.2012 г. в гр. С., ж.к.”************** ап. 115, в съучастие с Я.Е.М. -
като извършители и М.В.П. - действащ като помагач (умишлено е улеснил
извършването на деянието като взел ПИН-кодовете за двете банкови карти от
пострадалият Г.П.Г. и ги дал на извършителите) използвал данни от платежен
инструмент, като проверил баланса по сметка на Т.А.В. в банка „П.Б.” чрез карта
№ **** и баланса по сметка на И.Г.Г. в банка „Ц.К.Б.” чрез карта №
421634******6604 - престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Систематично обективните и субективни признаци
на извършените престъпления ще бъдат разгледани долу общо за четиримата
подсъдими, като бъдат отчетени спецификите по отношение на тях, с оглед
разликите в съучастническата им дейност по чл. 20 от НК.
Относно
престъплението “изнудване” по см. на чл. 214, ал. 2, вр. ал. 1 НК. за което са обвинени четиримата
подсъдими:
По основния си състав чл.
214 НК предвижда, че “изнудване” е това деяние, при което деецът (субектът),
действайки с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, принуди
някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо
противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда.
Престъплението е тежко по
см. на чл. 93, т. 7 НК, като обществената му опасност следва да се счита за
висока не само на това основание. Изнудването засяга както обществените
отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост, така и
тези, охраняващи правата на личноста на неприкосновеност и свободно вземане на
решения.
При изнудването
изпълнителното действие всякога е изразяващо се в протИ.правно мотивиране на
пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане (в конкретния случай)
или в принципен аспект - да предприеме някакво поведение (активно или пасивно)
- в своя вреда и в интерес било на дееца, било на друго лице, различно от
дееца.
В настоящия случай съдът
от правна страна приема, че е осъществена именно такава хипотеза. Подсъдимите
са действали именно с цел да мотивират пострадалия да се разпореди със свое
имущество - както в лична полза на всеки един тях поотделно, така и в полза на
останалите трима от общо четиримата подсъдими. До този извод съдът достигна,
като съобрази отправените от четиримата подсъдимите към пострадалия искания,
съпроводени с упражняването на принудата (заплахата). В отделните моменти на
осъществяване на престъплението всеки един от подсъдимите, било изрично, било
конклудентно - с присъствието си и цялостното си поведение, е способствал за
мотивирането на пострадалия да претърпи нещо, противно на волята си.
Характерното за изнудването е, че при мотивирането деецът си служи не например
с измамливи действия (чл. 209 НК) или с обещаване на дар (чл. 304 НК), а с
принуда - физическа (сила) или психична (т.е. заплаха - в разнообразните й
форми). За да се приеме, че са осъществени обективните признаци от състава на
престъплението по чл. 214 от НК е достатьчно да се установи наличието на престъпно
мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение с имуществени
последици противно волята си, като за целта деецът използва физическа и/или
психическа принуда, засягайки телесната неприкосновеност и здравето на
пострадалия или застрашавайки жертвата с бъдещо деяние, което е от естество да
изложи на опасност жИ.та, здравето, честта или имота на заплашения или на друго
лице.
Без значение е по какъв
начин извършителят е определил стойността на имуществената си претенция, нито
какви суми е включил в нея (в този см. виж Решение № 115 от 15.04.2015 г. на
ВКС по н. д. № 32/2015 г., III н. о.). В настоящия случай по несъмнен начин в
хода на съдебното следствие се доказа наличието на подобно застрашаване от
описаното естество, довело до престъпно мотивиране на пострадалия - той е
заложил преносимия си компютър, като получените срещу дадената в залог вещ
предал на подсъдимите.
Предприетото от
пострадалия Г. поведение в процесния случай е било от такова естество, че в
резултат на същото за него реално е настъпила имуществена вреда - намален е
активът на патримониума му с паричната сума, получена от заложения от него
преносим компютър, оценен на сумата от 240,00 лева. Докато за престъплението по
чл. 213а НК е достатъчно резултатът да бъде само цел на дееца, то ако
упражнената принуда постигне този резултат, както е в процесния случай,
престъплението следва да се квалифицира именно по чл. 214 НК, а не по чл. 213а НК. Предвид това, осъществен е именно съставът на престъплението “изнудване” по
чл. 214 НК, каквито са и повдигнатите по отношение на подсъдимите И.П., М.П., Я.М.
и Ю.П. обвинения.
Макар и да е имал реална
представа за естеството на поведението си и за последиците от него, св. Г. е
предприел такова поведение, съобразено с указаното му от страна на подсъдимите,
подчинявайки им се поради очевидно основателните му, според съда, притеснения
за собствената му телесна неприкосновеност. Тези притеснения съдът възприе и
прецени като обективно и субективно годни да предизвикат целта на подсъдимите -
пострадалият да предприеме действия, противни на действителната му свободно
формирана воля.
Няма съмнение, че Г. не е
имал намерение да извърши акт на имуществено разпореждане (в случая) в полза на
подсъдимите или някой от тях. Към това е бил мотивиран именно с упражнените от
тях заплахи (психична принуда). Извършването на деянието от четири лица, в
тьмната част на денонощието, по описания по-горе механизъм - чрез влизане в
дома на пострадалия, със заплашително поведение - като цяло, а и с конкретни
вербални и невербални заплахи, съдът счита и приема, че изцяло удовлетворява
обективните признаци на изискуемата по чл. 214 НК принуда.
По тези мотиви съдът прие,
че придобиването на имотната облага от подсъдимите, респ. настъпването на вреда
за пострадалия, са функционално свързани с употребената принуда спрямо последния (по въпроса
виж
Решение № 49 от
10.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 582/2008 г., I н. о.).
В случая вредата съдът
прие, че е в размер от 240 лева, колкото е стойността на заложения лаптоп. Не е
релевантна получената в замяна на същия сума - от 60 лева, тъй като разликата в
имущественото състояние на пострадалия преди и след престъплението се заключава
в стойността на преносимия компютър, с който той е извършил разпоредително
действие (залог), а не получената по друг договор (заем) в собственост сума.
Всъщност, на практика разпоредителни действия подсъдимият е извършил както по
отношение на преносимия си компютър, така и с получената срещу него парична
сума. Във всички случаи, следователно, извършеното разпореждане съставлява
вреда, с причиняването на която е било довършено и престъплението по чл. 214 НК, което е резултатно.
Ирелевантен за състава на
престъплението по чл. 214 НК е въпросът за собствеността върху имуществото,
предмет на разпореждане от страна на пострадалия Г., поради което и
изследването на този въпрос не е решаващо за отговорността на подсъдимите.
Съдебната практика последователно приема в тази връзка, че е важно заплахата да
е от естество да мотивира онзи, от когото деецът очаква разпоредителното
действие (в случая - св. Г.), без значение дали той от правна гл.т. се явява
титуляр на правото на собственост. Даже и в случаите, в които мотивирането по
214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 3 НК е всъщност чрез грабеж, е
достатъчно вещта да е “чужда” за дееца. Няма съмнение в случая, че както
преносимият компютър, така и получената за него сума, не са били собствени на
нито един от подсъдимите.
От обективна страна,
независимо от невисоката стойност на причинената вреда, деянието разкрива в
нужната степен изискуемата обществена опасност, за да бъде прието за престъпно.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС, която този съд изцяло споделя, "тежките последици ” са само един от възможните резултати,
но иде реч за резултат не от разпоредителното действие на пострадалия (който по
този начин се самоуврежда), а от протИ.законното действие, с което той бива
заплашен, за да извърши разпореждането - в този см. Решение № 13 от 19.07.2004
г. на ВКС по н. д. № 631/2003 г., I н.о.
Без значение в случая е
евентуалната /не/основателност на имуществените претенции на подсъдимите към
пострадалия, за които данни по делото са налични (има твърдения, че той им е
дължал пари във връзка с тяхна предходна уговорка). Престъпно и
общественоопасно е реализирането на предполагаеми, действителни, оспорени или
неоспорени, имуществени права, чрез упражнена принуда. От обективна страна при
изнудването, дори и чрез него да се преследва като краен резултат “погасяване”
на задължение, за установен ред изобщо не може да иде реч. Логично е, че
законодателят не е установил
аналогичен на избрания от подсъдимите начин за реализация на
притезания. Той е всякога обществено опасен (безспорно), дори и когато в
съзнанието на извършителите е предприет в защита на техни имуществени права
(при това - спорни).
Участието на двама от
подсъдимите в изпълнителното деяние обуславя наличието на квалифициращия
признак по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК,
предвиждащ по-тежка наказателна отговорност, когато деянието е осъществено от
две или от повече лица. В случая престъплението е извършено в съучастие и от
четиримата подсъдими, но решаващо, съгласно дефинитивната норма на чл. 93, т.
12 НК, е участието на две от подсъдимите лица - И.П. (извършител) и М.П. (също
извършител), в извършването на самото престъпление, т. е. в реализацията на
изпълнителното му деяние.
В настоящия случай,
съобразно възприетата по-горе фактическа обстановка, доказано е, че те двамата
са действали като съизвършители при осъществянане на изнудването. На това
основание и съгласно изводимите от чл. 21 НК законови правила, съдът прие, че
законосъобразната правна квалификация на престъплението по отношение на
четиримата подсъдими е именно по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а,
ал. 2, т. 4 от НК, разбира се, при отчитане формата на тяхното съучастие в
престъпната дейност.
Без значение в случая е
обстоятелството, че не всеки един от четиримата е осъществявал заплахата (за
съизвършителите), респ. е подпомагал осъществяването на заплахата (според
обвинителния акт - за помагачите), по отношение на пострадалия през цялото
време, през което е извършено престъплението. Доколкото престъплението се е
развило през един не особено кратък период от време, при което се установява
дори и временно отсъствие на част от подсъдимите от мястото на извършване на
престъплението (напр. от дома на пострадалия двама от подсъдимите - М. и Ю. П.
са излезли, за да отидат до банкомат). Това не променя обаче изводът за
виновност на всеки един от тях, доколкото в случая е изцяло приложимо
разрешението, дадено от съдебната практика, че съучастие и общност на умисъла е
налице и тогава, когато един от извършителите действа в отсъствие на другия. На
още по-силно основание това важи за лицата, обвинени като помагачи.
Същественото е, че дейността на всеки един от четиримата подсъдими или е част
от изпълнителното деяние за постигане на съвместната престъпна цел, или
подпомага изпълнението й, като действията и на четиримата способстват за
причиняване на общия престъпен резултат. Налице е в случая съвместност на
престъпните действия (в този смисъл, например - Решение № 352/94 от
27.02.1995 г.
по н. д. № 175/94 г., I н. о., Решение № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. №
32/2015 г., III н. о. и др.).
За пълнота и прецизност
следва да се посочи и следното:
Изясни се вече по-горе, че
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 214 НК се изразява в престъпно
мотивиране - чрез използване на принуда (заплаха и/или сила), на пострадалото
лице да предприеме определено поведение (действия и/или бездействия).
Употребата на заплаха следователно в случая не само улеснява извършеното
престъпление, а на практика е елемент от осъществяване на изпълнителното му
деяние. Поради това, налице са сериозни основания да се обмисля дали в крайна
сметка подсъдимите. Ю.П. и Я.М. всъщност не са действали като съизвършители,
упражнявайки принуда (заплаха) спрямо пострадалия. Налице е изложение на
фактите, обуславящи подобен извод в обвинителния акт. Така например за поде. Ю.П.
изрично е въведено твърдението, че се е обърнал към пострадалия с думите: ”Ще
те П.! Казвай, къде са парите!”. Следователно, подсъдимите са имали възможност
да се защитават по тези факти. Доколкото обаче извършителството е по-тежко
наказуема форма на съучастие от помагачеството (така напр. Решение №
15/24.1.2012 г. по н.д. № 2873/11 г. на ВКС, II н.о.), съдът прие, че не са
налице предпоставките на процесуалния закон (при отсъствие на изменение на обвинението
по чл. 287 НПК) да се произнесе по този въпрос, касаещ отговорността на
подсъдимите Ю.П. и Я.М.. Същевременно, несъмнено поведението им е улеснило
извършеното престъпление, поради което признаването им за виновни по
повдигнатите им от СГП обвинения не съставлява нарушение на закона.
Изложените тук съображения
следва изрично да се посочи, че не са повлияли формираната от съда воля - за
каква форма на съучастие следва да бъдат признати за виновни подсъдимите Я.М. и
Ю.П.. Същите съдът прие, че са действали като помагачи при извършването на
престъплението по чл. 214 НК, а като съизвършители - при извършване на деянието
по чл. 249 НК.
Съдът изрично посочва и
уточнява категорично достигнатия от него правен извод, че вярната и съобразена
с установените факти правна квалификация на деянията (чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК), за които подсъдимите Я.М. и Ю.П. бяха признати за виновни, е следната:
Поде. Я.М. е извършил
престъпления:
-
по чл. 214, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
20. ал. 4. вр. ал. 1 от НК и
-
по чл. 249, ал.
1, вр. чл. 20. ал. 2. вр. ал. 1 от НК.
Поде. Ю.П. е извършил
следните престъпления:
-
по чл. 214, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр.
чл.
20. ал. 4. вр. ал. 1 от НК и
-
по чл. 249, ал.
1, вр. чл. 20. ал. 2. вр. ал. 1 от НК.
Това уточнение се налага, предвид
констатацията на съда, че при изготвяне на диспозитива
на присъдата (набирането на текста му) е допуснал очевидна фактическа и чисто
техническа грешка по отношение на посочените в диспозитива правни основания за налагане на
наказания на подсъдимите Я.М. и Ю.П. (става въпрос
за второто поред посочване на приложимия закон - след думите “поради което на основание ...”), Грешката касае посочването на правната квалификация на формата
на съучастие - съизвършителство (по чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК), респ.
помагачество (чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК)
Така, например, при
допусната такава изцяло техническа грешка е посочено, че наказание на поде. М.
за извършеното от него престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2. вр. ал. 1 от
НК се налага на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4.
вр. ал. 1 от НК. Посочването на ал. 4 от чл. 20 е в резултат
именно на допуснатата техническа грешка, като при използването на
функцията “copy* - “paste* неволно е пренесена правната квалификация на помагачество от
предходно обективираните в присъдата осъждания на другите подсъдими.
Тази грешка е
мултиплицирана по различен начин до края на диспозитива на присъдата и по
сходни причини е допусната по отношение на всяко едно от двете осъждания на
поде. Я.М. и Ю.П., т.е. на общо четири места в диспозитива на
присъдата.
Съдът не е формирал неясна
и/или протИ.речива воля. Напротив, съдебният състав е формирал еднозначен
правен извод за вида на съучастието, като вярната правна
квалификация на вида съучастническа дейност по всяко едно от извършените от
подсъдимите Я.М. и Ю.П. е тази, посочена на първо място - след думите “престъпление по Второто по ред посочване на правното основание
не е изискуемо задължително съдържание на постановената присъда. Макар и
цифрово да е посочена различна форма на съучастническа дейност - вместо чл. 20,
ал. 2 НК е посочена ал. 4 и обратно - вместо ал. 2 е изписана ал. 4, това не е
повлияло на решаващата дейност на съда. При определяне на вида съучастие и
полагащото се за него наказание съдът се е ръководил единствено и само от
формата на съучастие, описана словесно в диспозитива на съдебния акт и
квалифицирана от правна страна в първата част от цифровата квалификация на
деянието - тази непосредствено следваща въпросното словесно описание.
Допуснатата при изготвяне на
присъдата грешка от техническо естество е последваща на формирането на волята
на съдебния състав. При съвещанието си за постановяване на присъдата съдът
е формирал волята си именно по начина, по който е обективирано словесното
описание на всяко едно престъпление, както и по правната квалификация, посочена
за всяко едно деяние непосредствено след думите
“престъпление по чл. ...”.
За да бъде отстранено
всякакво съмнение на страните, а и на горните инстанции по въпроса, в
настоящите мотиви се идентифицира допуснатата грешка, причините за нейното
наличие и липсата на връзка между тази грешка и крайните изводи на съда.
Дори и да се приеме, че
някаква неяснота продължава да е налице в диспозитива на присъдата, то тя ще
бъде отстранена след влизането й в сила по реда на чл. 414 от НПК (в този см.
Решение № 51 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 522/2009 г., II н. о., Решение
№ 111 от 27.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 104/2012 г., I н. о.).
От субективна страна съдът
прие, че четиримата подсъдими са действали с общ и пряк умисъл за извършване на
престъпление по чл. 214, вр. чл. 20 от НК. В съответствие с безспорно приетото
в правната доктрина и в константната съдебна практика съдът изгради
констатациите си за наличието на пряк умисъл при изнудването върху несъмнено и
категорично доказаните им действия. Последните сочат на съществувала общност на
умисъла между четиримата, доколкото всеки от подсъдимите, възприемайки
собственото си поведение и това на останалите, е съзнавал, че наред с него и
другите съдействат за постигането на престъпния резултат. По отношение на
изнудването налице е била и користната цел - подсъдимите да набавят за себе си
имотна облага, като за съставомерността на деянието е без значение дали тази
цел е реализирана или не. Въпреки това, следва да се посочи, че тя е и
постигната - подсъдимите са набавили за себе си подобна облага.
Всеки един от подсъдимите
е съзнавал, че пострадалият не е съгласен с поведението, което се изисква от
него, както и че с упражняване на заплаха спрямо него ще бъде преодоляно това
му несъгласие. Съзнавано от подсъдимите е било и предстоящото сигурно настъпване
на вреда за св. Г., като това е бил и неправомерно преследвания краен резултат.
Със сигурност умисълът на подсъдимите е
обхващал и наличието на квалифициращото обстоятелство - участието на поне двама
извършители при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението.
По
отношение на деянието по чл. 249. ал. 1 от НК:
Наказателният кодекс в чл.
249, ал. 1 НК предвижда отговорност за деец, който използва платежен инструмент
или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляря, ако деянието не
съставлява по- тежко престъпление.
Предвиденото основно
наказание - “лишаване от свобода” от две до осем години, сочи на извод, че се
касае за тежко престъпление по см. на чл. 93 НК.
От обективна страна, за осъществяване на състава на
престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е достатъчно да се
установи, че деецът не е оправомощен ползвател (титуляр) на съответния платежен
инструмент, че го е използвал - оперирал е с него (независимо по какъв начин -
дали за осъществяване на транзакция, вкл. плащане или теглене на сума, или пък
например - справка за налична сума, промяна на ПИН-код и др. под операции),
както и че това е станало без съгласието на титуляра.
“Използването на платежен
инструмент може да се изрази във всяка употреба на платежния инструмент без
съгласието на титуляра, включително само за проверка на наличността по
сметката, както и при неуспешни транзакции” - в този смисъл изрично Решение №
25 от
25.04.2014
г. на ВКС по н.
д. № 2193/2013 г., II н. о.
В случая ползването на
платежните инструменти - 1 бр. банкова карта на „П.Б.” АД, собственост на Т.А.В.,
и 1 бр. банкова карта на „Ц.К.Б.” АД (“ЦКБ”), собственост И. Г.Г., осъществено
от подсъдимите Ю.П. и Я.М. на банкомат на „ЦКБ”, както се посочи и по- горе, е
несъмнено установено от показанията на разпитаните свидетели, заключението на
техническата експертиза, приложените писма от банки и справки за извършени с
въпросните банкови карти операции. Доколкото подсъдимите Ю.П. и Я.М. заедно са
извършили проверката по салдата на двете карти, то те са признати за виновни в
това, че са действали като съизвършители. Отговорността им също е ангажирана
именно в това им качество.
Съгласно разрешенията,
дадени от ВКС с Решение № 463 от
12.02.2014
г. на ВКС по н.
д. № 1597/2013 г., II н. о., които изцяло покриват и установените по настоящото
дело фактически положения, “дебитната карта, като платежен инструмент върху
който е записана информация по електронен начин, се използва за отдалечен
достъп до платежната сметка, като този достъп не е свързан единствено с
извършване на парични транзакции. Използването може да се изрази и в други
действия, в това число и за проверка на наличността по картата, каквито са
двете инкриминирани деяния. Дефинирането на платежния инструмент в чл. 93, т.
24 от НК като веществено средство, което позволява да се прехвърлят
самостоятелно или във връзка с друго средство пари или парични средства не е
основание за друг правен извод. Банковата карта като платежен инструмент е
носител на определена банкова информация, като обект на защита са не само
парите на нейния титуляр, но и тази информация. Предвиденото кумулативно
наказание глоба означава, че във всички случаи то се налага за престъплението,
а избраната законодателна техника касае само определянето на нейния размер, без
да се отнася до елементите за съставомерност на деянието.Деецът осъществява
състава на престъплението и в
случаите, когато само
поставя платежния инструмент в банкоматното устройство, като не е необходимо в
резултат на това негово действие реално да е получил парична сума. Поради
различни причини - липса на парични средства в картата или в банкоматното
устройство, повреда на същото и др. заявената от неправомерния ползувател на
картата сума, може да не бъде отпусната, но това не води до отпадане на
наказателната му отговорност или до квалифициране на деянието като опит”.
Установеното по делото
поведение на подсъдимите Ю.П. и Я.М. изцяло изпълва така установеното от ВКС
съдържание на състава на престъплението по чл. 249 НК.
Подсъдимият М.П., от друга
страна, е улеснил извършеното престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, като
заплашително казал на пострадалия: „Казвай си ПИН-кодовете, че ще те П.!
Казвай, че ще те У.!” и Г.П.Г. противно на волята си записал ПИН- кодовете и ги
дал на Ю.М.П. и Я.Е.М.. Така всъщност поде. М.П. е осигурил предмета и
средствата за извършване на престъплението от другите двама подсъдими -
непосредствени съизвършители.
Актуалната практика на ВКС
последователно възприевма становището, че настъпването на имуществена вреда за
лицето, чийто платежен инструмент е използван, не е елемент на обективния
състав на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК. За общественоопасно и наказуемо
е обявено самото ползване на платежния инструмент без съгласието на титуляра,
като неправомерният отдалечен достъп до съответната платежна сметка и/или до
предварително определения кредитен лимит не е свързан задължително с реално
прехвърляне/получаване на пари или парични стойности.
Евентуално настъпилата от
деянието имуществена вреда (каквато съдът не установи в процесния случай) би
могла да рефлектира при индивидуализацията на наказанието на дееца (като
отегчаващо обстоятелство), както и, с оглед избраната законодателна техника, е
от значение за определянето на максималния размер на кумулативно предвиденото
наказание глоба. В този смисъл са- Решение № 139 от 10.04.2012 г. по н. д. №
270/2012 г., II н. о., Решение № 362 от 12.11.2012 г. по н. д. № 1373/2012 г.,
III н. о., Решение № 385 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1223/2013 г., II н. о.,
Решение № 463 от 12.02.2014 г. по н. д. № 1597/2013 г., II н. о.
Поради това, безпредметно
в случая се явява изследването на въпросите в чие владение са били платежните
инструменти, използвани от подсъдимите, чия собственост са били и кой се явява
пострадал от престъплението - титулярът на банковите карти или лицето, в чието
държане са били (св. Г.Г.).
Поначало тези въпроси са ирелевантни за
правилното решаване
на делото.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимите Ю.П., Я.М. и М.П. при общ пряк
умисъл. Извършителите Ю.П., Я.М. са съзнавали, че ползват чужди банкови карти.
За съставомерността на деянието не е необходимо наличието на умисъл за
конкретното физическо лице, титуляр на картите (така Решение № 385 от
24.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1223/2013 г., II н. о.). Достатъчно е наличието
на представа в съзнанието на подсъдимите, че платежният инструмент не им
принадлежи и го ползват без съгласие на титуляра. Помагачът М. П. е съзнавал,
че улеснява извършването на престъплението и е желаел реализирането на същото.
В допълнение , съдът
намира още, че от обективна страна деятелността на поде. М.П., Я.М. и Ю.П.,
субсумирана с постановената присъдата под състава на чл. 249, ал. 1 НК, не
осъществява в случая състав на по-тежко престъпление - например, такова по чл.
214 НК. Макар и за установяване на фактическа власт върху банковите карти също
да е ползвана идентична принуда, припокриваща се по съдържание с тази,
употребена за извършване на престъплението по чл. 214 НК, следва да се има
предвид, че деянието по чл. 214 НК е съставомерно, когато е постигнат
преследваният в закона общественоопасен резултат - причиняване на вреда. В чл.
214 НК е предвиден състав на резултатно престъпление.
Тъй като в случая по
банковите сметки, обслужвани с платежните документи, не е имало парични
средства, такава вреда не е възникнала за пострадалия или за другиго. Не е
приложим и съставът по чл. 213а НК, доколкото той пък предвижда по-леко
наказуемо деяние в сравнение с това по чл. 249 НК.
Ето защо, съдът призна поде. М.П., Я.М. и Ю.П.
за виновни именно по повдигнатото им обвинение по чл. 249, ал. 1 НК, с оглед
спецификите на съучастническата дейност на всеки един от тях по см. на чл. 20,
ал. 1 НК, а именно: поде. М.П. - като помагач (чл. 20, ал. 4 НК), а останалите
двама - като съизвършители (чл. 20, ал. 2 НК).
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ С ПРИСЪДАТА НАКАЗАНИЯ И
ТЯХНОТО ГРУПИРАНЕ:
Поначало степента на
обществената опасност на деянието по чл. 214, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е висока и
това е изводимо, както от важността на обществените отношения, които се засягат
с него, така и от предвидената от законодателя санкция, а именно - от две до
десет години лишаване от свобода. Идентични съображения важат и досежно
престъплението по чл. 249 НК.
И при четиримата подсъдими
са налице следните смекчаващи обстоятелства - относително ниската стойност на
причинената вреда от престъплението по чл. 214 НК, младата им възраст.
Съобразявайки последната при индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимите И.П. и Я.М., съдът прие, че следва да отчете и тяхното непълнолетие
към датата на деянието, като приложи императивната разпоредба на чл. 63, ал. 1,
т. 3 НК, предвиждаща редукция на предвиденото за извършеното от тях
престъпление наказание “лишаване от свобода” до размер от три години. При този
подход ,съдът прие, че правата на двамата подсъдими - И.П. и Я.М., вкл. и това
на защита, са изцяло защитени в производството. Вярно е, че при изготвяне на
обвинителния акт връзка с чл. 63 НК не е направена от прокурора, но това
нарушение, без опасност за правата на подсъдимите, е отстранимо от съда, поради
което и това бе сторено с присъдата.
За поде. Я.М. са налице
добри характеристични данни, видно от представената за него характеристика.
По отношение на поде. Ю.П.
съдът констатира самостоятелно смекчаващо обстоятелство - наличното при него
заболяване - ченродробна цироза (л. 101 от НОХД).
Според съдебния състав,
тези смекчаващи обстоятелства - нито поотделно, нито в съвкупност,
удовлетворяват изискването на чл. 55 от НК за изключителност, необичайност,
извънредност, по отношение на който и да било от четиримата подсъдими,
доколкото не излизат извън типичните смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отделно от това, съдът не намери основания да счита, че предвидените в закона
най-леки наказания (вкл. след приложената от СГС редукция по чл. 63 НК) са
несъразмерно тежки, с оглед високата обществена опасност на деянията (и на
извършителите). Ето защо, съдът определи наказанията на подсъдимите при
условията на чл. 54 НК.
Налице са и сериозни по
своята значимост и тежест отегчаващи обстоятелства, които обаче принципно все
пак не следва да имат превес при определяне на наказанията на подсъдимите
(особено на помагачите, чиито принос в престъпната дейност принципно е
по-малък).
Като отегчаващо
обстоятелство, следва да се съобрази и наличието на усложнена престъпна дейност
при извършването на престъпленията по чл. 214 НК и по чл. 249 НК - налице са
две престъпни посегателства, осъществени при условията на реална съвкупност.
Налице е и съучастие (съизвършителство и помагачество), което неминуемо в
случая завишава степента на обществена опасност на деянията.
Следва да се има предвид,
че макар и принудата да не е съставомерен признак по състава на чл. 249, ал. 1 НК, вън от съмнение е за този съд, че степента на обществена опасност - както
на самото деяние, така и на извършителите, е значително по-висока, когато
платежният документ е ползван не просто без наличието на съгласие на
притежателя му (напр. при изгубен или забравен такъв документ), но и при
упражнена на предходен етап принуда, целяща установяването на фактическа власт
върху платежния документи и узнаване на данните, необходими за ползването му
(ПИН- кодовете за банковите карти).
По отношение на
престъплението по чл. 214 НК упражнената принуда не следва да се цени като
отегчаващо обстоятелство, с оглед разпоредбата на чл. 56 НК.
Специално по отношение на
поде. И.П. се констатира от съда (но само и единствено като отегчаващо
обстоятелство, а не и като материалноправна предпоставка по чл. 23-25 НК и чл.
66-69 НК), че той, макар и на млада възраст, е осъждан до момента за три
отделни престъпления (по две други НОХД, различни от настоящото, като по едното
от тях му е определено общо наказание по реда на чл. 23 НК), с оглед на което
настоящото му престъпно деяние се явява четвърто поред, за което той бива
признат за виновен. Очевидни са при това положение установените престъпни
наклонности у поде. И.П. и нежеланието му да спазва установения в страната
правопорядък. Обществената опасност на поде. И.П. е завишена, с оглед обремененото
му съдебно минало, цялостната му престъпна дейност до момента, проявената
престъпна упоритост, тежестта на извършените до момента престъпления, ролята му
на лидер спрямо останалите съучастници при извършване на процесното
престъпление по чл. 214 от НК. Явно е, че предходното осъждане на поде. И.П. не
е изпълнило целите по чл. 36 НК.
За останалите трима
подсъдими следва да се съобрази и наличието на реална съвкупност от
престъпления - по чл. 214 НК и по чл. 249 НК, които са предмет на настоящото
дело. Единствено за поде. И.П. такава съвкупност не е налице, доколкото спрямо
него е повдигнато само едно обвинение от СГП.
Обществената опасност на
конкретните престъпления, за които съдът осъди подсъдимите, е завишена, предвид
начина на извършването им, броя на квалифициращите обстоятелства и броя на
лицата, участвали в осъществяване на престъпленията. Като се има предвид,
обремененото съдебно минало на единия от подсъдимите - И.П., който е проявил и
лидерство при осъществяването на цялостната престъпна дейност, предмет на
делото, подсъдимите се очертават като лица с висока степен на обществена
опасност. Очевидна, според съда, е склонността на подсъдимите към поведение, подлежащо на санкциониране от
закона.
Интензитетът на упражнената
сила и заплашване би могъл да бъде отегчаващо отговорността обстоятелство,
когато излиза извън границите на обичайната принуда за този вид престъпления,
но не и смекчаващо, защото за съставомерността на деянието е необходимо
упражняване дори на минимална сила или заплашване. В случая обаче подобна
необичайност не се констатира от съда.
Като съобрази изложените
обстоятелства, съдът определи наказания на подсъдимите за извършените от тях
престъпления, както следва:
Поде. И.П. бе
осъден за извършеното от него престъпление чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр.
чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК на наказание
“лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години. С оглед другите му осъждания
(предишно и последващо), този подсъдим е с по-висока обществена опасност от
останалите, поради което и наказанието се определи от съда над средния размер
(при приложение на чл. 63 НК максималното наказание за него е три години
“лишаване от свобода”).
Като прие, че за
поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително на този етап - без да е
извършено групиране на наказанието му с тези по другите му присъди и без да е
съобразено естеството на цялостната му престъпна дейност до момента, за която
той е санкциониран по настоящото и по други НОХД, той да изтърпи ефективно
наложеното му наказание, съдът отложи същото, на осн. чл. 66, ал. 1 НК за
изпитателен срок от 4 (четири) години. Определянето на по-висок изпитателен
срок компенсира относително ниското наказание “лишаване от свобода”, а и постановеното
изцяло в полза на подсъдимото лице негово отлагане по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Съдът при достигане на
извода си за отлагане изтърпяването на наказанието “лишаване от свобода” за
посочения изпитателен срок прие, че доколкото и предходното, и настоящото
осъждане на поде. И.П. са за деяния, извършени от него като непълнолетен, не
следва да се съобразява ограничението по чл. 66, ал. 1 НК - деецът да не е
осъждан преди на подобно наказание.
Съдът при постановяването
на присъдата си не е обсъдил и взел предвид другите осъждания на подсъдимия
(извън оценката им като отегчаващи отговорността му обстоятелства).
Наказание “лишаване от
свобода” за срок от 2 (две) години за престъплението по чл. 214, ал.2, т.1, вр.
ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК бе
наложено и на поде. М.П.. Тук съдът съобрази и това, че
този подсъдим е извършил престъплението в съвкупност с друго такова - по чл.
249 НК. По тази причина наказанието му бе определено в същия размер, като това
на поде. И.П., макар и поде. М.П. да е неосъждан.
Идентично по размер
наказание - две години лишаване от свобода, съдът наложи на поде. М.П. и за
престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК. Тук изцяло важат
констатираните вече обстоятелства, отегчаващи отговорността му, както и тези,
които я смекчават.
Съдът отчете, че поде. М.П.
в случая е бил помагач (съобразно внесеното в съда обвинение), но в крайна
сметка следва да се има предвид и дейната му роля и значителния му принос в
осъществяване на деянието.
На основание чл. 23, ал. 1 НК (еднакво приложим и в хипотезата на чл. 25. ал. 1 НК. както е посочено и в
диспозитива на присъдата, макар и в случая да не се извършва групиране но
различни присъди, като причина за това е единствено протичането на едно общо
производство за двете престъпления) съдът определи едно общо най-тежко
наказание на поде. М.П. за извършените от него две престъпления, а именно - 2
(две) години лишаване от свобода.
Като взе предвид
необремененото съдебно минало на поде. М.П. и след като прие, че за постигане
целите на наказанието не е нужно поде. М.П. да изтърпи ефективно така
наложените му отделни, а и общото най-тежко наказание, съдът отложи изпълнението
на наказанията за деянията по чл. 214 и чл. 249 НК, а също и на общото
най-тежко такова, определено с присъдата - всяко едно за изпитателен срок от 4
(четири) години.
Нужно е да се посочи, че
по отношение на поде. И.П. и М.П. съдът отчете ролята им на извършители при
осъществяване на престъплението по чл. 214 НК. Извършителството е най-укоримата
и общественоопасна форма на съучастие. Без него не са мислими другите форми на
съучастие.
По отношение на поде. Я.М.
съдът наложи следните наказания:
За извършеното от него
престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК съдът осъди М. на наказание “лишаване от
свобода” за срок от една година. Наказанието бе определено в по-нисък размер, с
оглед непълнолетието на поде. М. към датата на престъплението и приложението от
съда на разпоредбата на чл. 63 НК. В сравнение с подсъдимите. И.П. и М.П.,
поде. М. има качеството на помагач в извършването на престъплението, поради
което бе санкциониран по-леко в сравнение с тях. Отделно от това, М. е с
необременено съдебно минало, като за него са налични и положителни
характеристични данни.
При отчитане на последното
обстоятелство и с оглед младата възраст на поде. М., съдът му наложи същото по размер
наказание - лишаване от свобода за срок от 1 година и за деянието му по чл.249,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 отНК.
На основание чл. 23, ал. 1 НК (еднакво приложим и в хипотезата на чл. 25. ал. 1 НК, както е посочено и в
диспозитива на присъдата) съдът определи едно общо най-тежко наказание на поде.
М. за извършените от него две престъпления, а именно - 1 (една) години лишаване
от свобода.
Като взе предвид
необремененото съдебно минало на поде. М. и след като прие, че за постигане
целите на наказанието не е нужно същият да изтърпи ефективно така наложените му
отделни, а и общото най-тежко наказание, съдът отложи изпълнението на
наказанията за деянията по чл. 214 и чл. 249 НК, а също и на общото най-тежко
такова, определено с присъдата - всяко едно за изпитателен срок от 3 (три)
години.
По отношение наказанията,
които се следват на поде. Ю.П., съдът съобрази следното:
Макар и да е неосъждан и
да е обвинен за това, че е бил помагач в престъплението по чл.214, ал.2, т.1,
вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал. 1 от НК,
този подсъдим е и извършител на деянието по чл. 249 НК. Приносът му в
осъществяването на престъплението по чл. 214 НК обаче е по-значителен от този
на поде. М. (също помагач), поради което и на поде. Ю.П. бе наложено по-високо
по размер наказание за това престъпление, а именно - “лишаване от свобоза” за
срок от 2 (две) години.
Същото наказание -
“лишаване от свобода” за срок от две години съдът наложи на този подсъдим и за
другото осъществено от него деяние - това по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК. И тук отново бе съобразена по-високата обществена опасност на поде.
Ю.П..
Отделно, следва да се
отбележи и обстоятелството, че по отношение на поде. Ю.П., за който нормата на
чл. 63 НК не е приложима, наложените наказания се явяват в законоустановения
минимум, а предпоставки по чл. 55 НК, както бе посочено, не са налице.
На основание чл. 23, ал. 1 НК (еднакво приложим и в хипотезата на чл. 25, ал. 1 НК. както е посочено и в
диспозитива на присъдата.) съдът определи едно общо най-тежко наказание на
поде. Ю.П. за извършените от него две престъпления, а именно - 2 (две) години
лишаване от свобода.
Като взе предвид
необремененото съдебно минало на поде. Ю.П. и след като прие, че за постигане
целите на наказанието не е нужно същият да изтърпи ефективно така наложените му
отделни, а и общото най- тежко наказание, съдът отложи изпълнението на
наказанията за деянията по чл. 214 и чл. 249 НК, а също и на общото най-тежко
такова, определено с присъдата - всяко едно за изпитателен срок от 4 (четири)
години, на осн.
чл. 66, ал. 1 НК. По-дългият изпитателен срок
компенсира в случая налагането на минимални по размер санкции на този подсъдим.
Материал поправи и ге
предпоставки за определянето на общо най- тежко наказание са посочени именно в
чл. 23. ал. 1 НК, а чл. 25, ал. 1 НК има само препращащ характер. Следва да се
посочи, че макар и да се е позовал на разпоредбата на чл. 25. ал. 1 НК, съдът не
е групирал наказания, наложени по присъди, различни ог тази по настоящото дело
и това е видно от съдържанието на последната. В това отношение посочването в
диспозитива на присъдата на чл. 25, ал. 1 НК, във връзка с приложимия чл. 23.
ал. 1 НК. не е повлияло формираните от съда изводи и естеството и съдържанието
на извършеното групиране на наказания. По отношение на поде. М. М.. Ю.П. и .Я.М.
групиране съдът е преценил и извършил досежно наказанията, наложени им по
настоящото дело.
При извършеното групиране
по отношение на подсъдимите М.П., Я.М. и Ю.П. съдът не констатира основания по
чл. 24 НК. Същите са с необременено съдебно минало, на млада възраст, поради
което евентуалното увеличаване на наказанията по този ред би било несправедлИ.
и израз на излишна наказателна репресия. И в този си вид наложените общи
наказания на тези трима подсъдими в достатъчна степен биха изпълнили целите по
чл. 36 НК.
За престъпленията.
извършени от четиримата подсъдими наказателният закон в чл. 214 и чл. 249 НК,
предвижда и наказанията "глоба“ и "конфискация". По отношение на
четиримата подсъдими съдът прие, че не следва да наложи такива наказания, като
отчете липсата на установено тяхно имущество.
Следва да се отчете и
обстоятелството, че в случая от престъплението но чл. 249 НК вреда не е
причинена, поради което и на това основание не са налице предпоставките за
налагане на наказание “глоба“. Законът определя същата да е в двойния размер на
причинената вреда, поради което при отсъствие на такава вреда съдът счита, че
наказанието не е приложимо.
Отделно от това, доколкото наказанията “глоба“
и "конфискация“ не са предвидени в чл. 62 НК като такива, приложими спрямо
непълнолетни лица. съдът счете, че и на това основание подобни наказания не следва
да се налагат специално по отношение на подсъдимите И.П. и Я.М.. тъй като
спрямо тях съдът приложи императивната норма на чл. 63 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед признаването и на четиримата подсъдими
за виновни по повдигнатите им обвинения, съдът, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, ги
осъди да